nik1

Тук изглежда опираме до теории на конспирацията, вместо до реални теми и въпроси за дискусия.

Военни действия? Според скромното ми мнение "сталинско-танския" Китай ("тански" е защото управляван ръчно от имератора Си и бюрократите доктринери, а е сталински, защото методите им са сталинки и режимът е тоталитарен) няма никакво намерение да разрушава сегашния световен ред, тъй като той се възполва от този ред Да допуснем и обратното - че Китай иска да разруши световния ред и да създаде нов ред. Сталинският тип на упоравление беше отхвърлен в цял свят (заместен с демократични, хибридни или автократични режими). Какво може да предложи Китай на света тогава? Май едно голо нищо. И още нещо - светът се променя със седмици, "САЩ в 2018" не е "САЩ в 2022", САЩ от 2018 е America first", САЩ в 2022 е "Заедно сме по силни"#StrongerTogether. Въпросът "утре" няма да е Китай или САЩ, а Китай или Западния свят. Китай според мен има шанс да попадне в Капана на Тукидит , едва след приключване на епохата Си, Ако и когато стане част от същия този Запад и може да конкурира и измести САЩ като лидер на западния свят

https://www.cfr.org/blog/four-traps-china-may-fall Доминираща тема в политическия доклад на президента Си Дзинпин на 19-ия партиен конгрес беше националното подмладяване на Китай. Китай беше описан като „велика сила“ или „силна сила“ 26 пъти в речта му. Според Си до средата на този век Китай ще стане водеща нация с всеобхватна национална мощ и международен статут. Това ще постави началото на „нова ера“: Ако Мао направи Китай независим (джан чи лай), а Дън го направи проспериращ (фу чи лай), Си ще го направи отново силен (цян чи лай) Развълнуван от тази перспектива, висш служител на образованието прогнозира, че през 2049 г. китайските образователни стандарти ще станат световни стандарти. Това, което не се подчертава в доклада, е, че пътят на Китай към това да стане световен лидер вероятно няма да бъде гладък. За да изпълни тези амбициозни цели, Китай трябва да преодолее четири капана: Капанът на средните доходи, капанът на Тацит, капанът на Тукидид и капанът на Киндълбергер. Капанът на средния доход възниква, когато дадена страна достигне определен доход и се застопори на ниво, което не достига това на развитите икономики. Осъзнавайки това предизвикателство, Си обеща през 2015 г., че годишният растеж на Китай няма да падне под 6,5% през следващите пет години. Въпреки че той не уточни темпа на растеж на 19-ия партиен конгрес, се смята, че БВП на глава от населението на Китай трябва да достигне повече от 20 000 долара (в настояща стойност) и да поддържа годишен темп на растеж от най-малко 5 процента през 2020-2035 г., за да за „основно реализиране на социалистическа модернизация“. Поради тази причина растежът на БВП може да продължи да се използва като критерий за измерване на представянето на служителите на местната власт. Междувременно, като признава социалната цена, свързана с целенасочения стремеж към икономически растеж, Пекин предприема по-проактивен подход за насърчаване на други цели за развитие, включително опазване на околната среда и намаляване на бедността. Усещайки непоследователност и противоречие в централната политика, местните служители могат да се обърнат към стратегическо неподчинение, плахост или бездействие при прилагането на политиката, което може да се влоши от продължаващата антикорупционна кампания. В резултат на това Китай може да открие, че икономиката му ще завърши като тази на Мексико, Бразилия или Аржентина, които показват ясни признаци на капана на средните доходи. Капанът на Тацит е термин, въведен от китайците, въпреки че вероятно произлиза от Тацит, историк на Римската империя. Той описва ситуация, при която независимо какво казва или прави правителството, хората ще го смятат за лъжа или лошо дело. Самият президент Си използва термина, за да подчертае необходимостта от поддържане на доверието към правителството, без което „основите на легитимността на партията и властовият статус ще бъдат застрашени“. За да преодолее капана на Тацит, китайската държава трябва да въведе повече прозрачност, да преструктурира отношенията между държавата и обществото и да обнови своята легитимна база. И все пак, вместо да настояват за политическа реформа в тази посока, политическите лидери призовават членовете на партията, правителствените служители и китайския народ да бъдат „уверени в избрания от нас път, уверени в нашата политическа система, уверени в нашите ръководни теории и уверени в нашата култура." В навечерието на 19-ия партиен конгрес официалната информационна агенция публикува коментар, представящ китайската политическа система като по-надеждна алтернатива на обхванатите от криза западни демокрации: „Под ръководството на трезво мислеща, насочена към бъдещето КПК, китайците... стилната демокрация никога не е била по-здравословна и Китай няма абсолютно никаква нужда да внася пропадащите партийни политически системи на други страни. Капанът на Тукидид е теорията, че надигащата се сила неизбежно ще оспори господството на съществуващ хегемон и страхът на последния от тази перспектива може да предизвика конкурентна динамика, която в крайна сметка води до конфронтация, дори война. В отговор Китай твърди, че не представлява заплаха за никоя друга страна и че никога няма да се стреми към хегемония или експанзия, „без значение какъв етап на развитие достигне“. Греъм Алисън от Харвард моли да не се съгласи. В последната си книга Destined for War: Can America and China Escape Thucydides's Trap?, той твърди, че „Освен ако Китай не желае да намали амбициите си или Вашингтон може да приеме да стане номер две в Тихия океан, търговски конфликт, кибератака или инцидент в морето скоро може да ескалира в тотална война." Бони Глейзър и Матю Фунайоле от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) повтарят това, като предполагат, че амбициозният проект на Китай за изграждане на „сила от първо ниво“ и за увеличаване на международното си влияние може да засили „широко разпространената оценка, че Китай притежава дълбоко вкоренено желание да се изместят САЩ като доминираща сила в Азия. Капанът на Kindleberger е измислен от професора от Харвард Джоузеф Най, но произлиза от покойния икономически историк Чарлз Киндълбъргер. И капанът на Тукидид, и капанът на Киндълбергер подчертават опасността, присъща на променящия се баланс на силите. Това, което ги прави различни, е, че вместо да се фокусират върху заплахите от силна стремяща се сила (както се подразбира от Капана на Тукидид),, капанът на Киндълбергер приписва провала на международната система на недостатъчното осигуряване на глобални обществени блага. Киндълбъргър твърди, че хаотичната и катастрофална природа на 30-те години на миналия век е причинена от неуспеха на Съединените щати да поемат международните отговорности, които идват с мантията на най-голямата световна сила, която те отнемат от Великобритания. Терминът може да се използва и за обяснение на предизвикателствата, пред които е изправен настоящият глобален режим на управление. Тъй като Съединените щати изглежда се оттеглят от международния си ангажимент, международната общност се обръща към Китай, който показа интереса си да запълни празнотата, оставена от Съединените щати. И все пак, както отбелязах в скорошна статия, Китай трябва да преодолее значителни пропуски в капацитета – малки количества чуждестранна помощ, липса на мека сила и нарастващи предизвикателства на вътрешната политическа икономика – преди да може да играе ролята на истински глобален лидер. От четирите капана, първите два ще определят вътрешния преход на Китай, докато другите два ще имат преки последици за отношенията между САЩ и Китай и глобалното управление. Четирите капана обаче не се изключват взаимно. Например, както капанът със средни доходи, така и капаните на Тацит подкопават способността на Китай да проектира своята международна сила и влияние, докато капанът на Тукидид и капанът на Киндълбергер оформят международната сигурност и управление, което предоставя стимули или препятствия за Китай да се справи с вътрешните политически и икономически предизвикателства. Президентът Тръмп и неговият китайски екип може да трябва да имат предвид четирите капана в отношенията си с все по-уверен и напорист Китай.

Хайде сега, ще разкарваш заради доставката до Пловдив? Можеш да ми я пратиш по Спиди (позволява се една бутилка концентрат), с пощенска пратка до адрес. Както прецениш ти, Името и телефона ми са на твоите лични.

PS Ха, оказва се, че оръжеен плутоний може да се произвежда (нерегламентирано) и от ВВЕР - 1000, при целенасочено скъсяване на горивния цикъл https://inis.iaea.org/collection/NCLCollectionStore/_Public/47/017/47017665.pdf Заключение: В резултат на проведения анализ могат да бъдат изведени няколко заключения: - Плутоният, който се съдържа се в отработеното ядрено гориво веднага след извеждането му от активната зона е трудноизползваем за направата на ядрен експлозив. Въпреки това, този материал следва да подлежи на строг контрол, тъй като е източник на големи количества делящ се материал (годишно се извеждат 103 kg или 12,875 SQ от изотопа 239Pu и 36,7 kg или 4,6 SQ от изотопа 241Pu).  - Не е изключено получаването на плутоний с оръжейно качество при целенасочено скъсяване на горивната кампания (около 120 ефективни денонощия). - През първата година от горивната кампания е налична реална възможност за производството на подходящ оръжеен материал. - Още от началото на кампанията се произвежда плутоний в качество и количество, отговарящи на възприетите международни критерии за контрол на неразпространението на ядрени материали. -Въпреки, че основната функция на реактор ВВЕР-1000 е енергопроизводството, не е изключена възможността за злоупотреба с ядреното съоръжение (нерегламентирана употреба).  - За да бъде гарантирано регламентираното използване не само на енергийните реактори, но и на други ядрени съоръжения с гражданско предназначение, е необходимо да се упражнява засилен международен контрол и да се работи в посока повишаване на защитата от нерегламентирано разпространение

Говори се за особеностите на командно-административната икономика (Глупаво за мен е да се чете само заглавието на книгата) Мисля, "нищо повече" от Югославия. И със сигурност по-малко от "западната" Гърция..

Не точно. Отработеното гориво на ВВЕР -1000 не може да се използва за добив на оръжеен плутоний, Заради по-голяма дълбочина на изгаряне, изотопът Pu 240 е близо 22 процента от общото количество на плутония в отработеното гориво, което прави плутоният "неоръжеен". Но, има множество "нормално" работещи реактори (неразмножителни), проектирани и предназначени за производство на електроенергия и оръжеен плутонии - френските графито-газови реактори, руските ADE реактори , aнглийските Magnox (вече не действат) и други.

ОК, твоя воля! (Без лоши чувства).

Почерпете се с госпожата за мое здраве за Нова година с шотландското ! (не искам да ми пращаш бутилка) https://offnews.bg/politika/radev-problemat-s-makedonia-nadhvarlia-istoricheskia-spor-i-zasiaga-f-766838.html С поздрави!

Тя индустриализацията може да не е свързана с растежа аритметично. Ти самия написа че (перифразирам по смисъл) може да построи почти всичко ( моя забележка: построеното е на основа лишения и свръх-изземване на доходите на "пролетариата"), важно е как се управлява "построеното" като актив. В Гърция няма ядрена централа , вероятно е била по-малко индустриализирана от България в периода 1970 до 1987 г. Погледнете пак данните на UN, които цитирах: В 1970 г сме близки по показатели; в 1987 БВП на човек от населението Гърция е три пъти по-високо от това на България. Какви точно са били разходите за отбрана на Гърция и на България - не знам, не съм проучвал, но съм скептичен че разходите на България са били осезаемо по-високи (да кажем повече от 1,5 пъти) Във сложния процес има прости неща (прости за интелигентните хора): https://knizhen-pazar.net/products/books/1345722-krahat-na-totalitarnata-ikonomika Кой е Георги Петров, вероятно знаеш. (Ако не - можеш да видиш другите книги от него и да разбереш)

Извличането на уран 235 от натуралния, се извършва с изотопна сепарация. Извличането на брийдър-плутония , получен в реакторите, се извършва с химически реакции. Най-просто казано: плутоният, за всички имащи работещ ядрени реактор (получава се в малки количества дори в обикновените, не-брийдинг реактори), е достъпно и по-евтино "взривно" вещество, от уран 235 Aпропо: U233 се извлича химически (електрохимически) от изходния продуктов микс от реакцията в ториевите брийдинг реактори.

ПС Извличането на уран 235 от натуралния, се извършва с изотопна сепарация. Извличането на брийдър-плутония , получен в реакторите, се извършва с химически реакции.

Имах предвид за горивото при урановите брийдинг-реактори, в който се извършва брийдинга "U 238 --- Pu 239", е натурален уран (към натуралния уран се добавя и fissile) Този 1 процент (0,7 процента) U 235 "изгаря" в процеса, като fissile, като част от fissile Ехаааа. Обяснява нещата за мен. (След преминаването на една възраст по-лесно се забравя)

Макар и критичната маса на плутония да е по-малка от тази на уран 233, бомбите с плутонии нито са "по-хубави", нито са по-ефективни. За всички страни, които разполагат с ядрени реактори, извличането на уран 235 от натуралния се явява по неикономичен процес, от извличането на брийдър-плутония , получен в реакторите.

Това не е Пловдив, въпреки някои привидни прилики - Хълмът по-горе със сигурност не е Сахат тепе (с другите хълмове изобщо не може да става сравнение) - Джамията, показана по-горе, не нито Джумая Джамия (привидната прилика е с нея), нито Имарет Джамия, нито Ташкьопрю Джамия. - Минарето не съответства нито като вид, нито като място - двете по високи минарета (на Джумая Джамия и на Имарет Джамия) в Пловдив са разположени почти по дължината на дълга права търговска улица, с барокова и неокласическа архитектура. По горе няма никакъв барок, и не се усеща наличие на такава улица. Няма следа от другите ориентири. Джумая Джамия е в подножието на Стария град, съседна на Хотел Юнион Палас; Имарет Джамия е в близост (50 -100 метра) до река Марица, -В града (приемаме, че това е в централната част) не се виждат сгради в барок и неокласика/неоромантизма, докато Пловдив е столицата на българския барок Красиви барокови сгради радват окото в центъра на Пловдив Някои от тях са построени в края на XIX или началото на XX век „Столица на българския барок“ – така арх. Матей Матеев нарече известната си книга, посветена на архитектурата на Пловдив. В центъра на европейската столица на културата човек може да види главозамайващи сгради от края на XIX и началото на XX век, Редица европейски и западни архитекти са ни завещали шедьоври, сред които днес безгрижно се разхождат пловдивчани. Постройките в стила на необарока, които най-добре от цялата страна са запазени в Пловдив, придават неповторимо очарование на града. За да бъде пълно естетическото удоволствие от разходките в центъра е нужно местните власти и собствениците да постегнат някои от рушащите се фасади на ценните и пазещи славни спомени здания. Линкове https://www.fixstay.com/bg/article/230/djumaya-djamia.html Имарет http://www.visitplovdiv.com/bg/node/594 Ташкьопрю Джамия

Няма как и защо да сравняваш брийдинг с небрийдинг технологии (освен ако не си разбирал, че ториевите реактори са "брийдинг", и че при брийдинга може да се ползва и натурален уран, които в сравнение с тория е наличен като ресурс в по-големи количества) Не казвам че си го твърдял, и нямам това предвид. При условие че все още няма комерсиален проект, това изглежда изсмукано от пръстите . Апропо кой ти каза че U 233 не може да се използва за ЯО? Изобщо разбираш ли какво пишеш? Uranium-233 (233U) is a fissile isotope of uranium that is bred from thorium-232 as part of the thorium fuel cycle. Uranium-233 was investigated for use in nuclear weapons and as a reactor fuel.[2] Uranium-233: Critical mass of a bare sphere: 15 kg Това че не е използван е по една единствена причинна - никои не си е "играл" с ториев брийдинг, след като има уранов, при който се получава Pu 239! И в тази връзка, мога да ти гарантирам с каса шотландско, че Китайската Народна Република някога ще има и ЯО със U 233

ПС. Плюс минералните запасит на уран, има и над един милион тона "складиран" уран U -238 Най-общо казано, това е остатъка от извличането на уран U 235 от прирордния уран, т.е от обеднението на природния уран, от U 235. Днес има работещи уранови енергетични бредийнг реактори ,не експериментални, а работещи (серията BN в РФ) Има и разработки на хартия (или такива които са прекратени), стопирани поради икономически или политически причини.

В другата тема ти отговорих , но не ме разбра (или не прочете какво ти отговорих, или не разбираш не разбираш добре процесите): Ториевите реактори са breeding реактори, A breeder reactor is a nuclear reactor that generates more fissile material than it consumes.[1] Breeder reactors achieve this because their neutron economy is high enough to create more fissile fuel than they use, by irradiation of a fertile material, such as uranium-238 or thorium-232, that is loaded into the reactor along with fissile fuel. Breeders were at first found attractive because they made more complete use of uranium fuel than light water reactors, but interest declined after the 1960s as more uranium reserves were found,[2] and new methods of uranium enrichment reduced fuel costs. https://en.wikipedia.org/wiki/Breeder_reactor Те тепърва биха могли (биха могли!) да се внедрят. Биха могли, но не е задължително, Или не е задължително да се внедряват в Европа, САЩ, Канада, защото тези страни (плюс Австралия) имат достъп и/или запаси от достатъчни ресурси от U238, който може да бъде използван като "първичен" материал в уранови брийдинг-реактори. Австралия има залежи, оценвани на 661 000 тона метален уран; Канада - около 700 000 тона. Може да се мисли за тяхното разбработване и внедряване в Индия ( страната с с най-големитете ториеви залежи) ,и/или Китай, но като се имат превид тенденциите на LCOE при ВЕИ , и това че Китай разполага с огромни ВЕИ ресурси, за Китай те ще бъдат просто "втората" цигулка, а "първа" ще бъдат ВЕИ, и по-специално фотоволтаиците. Апоро: не всичко написано в популярната преса за тория и ториевите релатори, отговаря на истината (като за евтинията) Вярното е, че: 1. Ториевите запаси за по малко от урановите 2. Цената ба тория е по-висока от тази на природния уран (при засилено търсене цената може и да се качи, не е задължително да пада) 3. Брийдингa Тh 232 -> U233 е свързан с големи технически трудности. Това се рапортува от самия проект: The TMSR-LF stream claims full closed Th-U fuel cycle with breeding of U-233 and much better sustainability with thorium but greater technical difficulty

Хайде спри се с тъпизмите! https://bg.wikipedia.org/wiki/Брутен_вътрешен_продукт

Не може да се сравняват нещата през различните епохи. Сравненията трябва да се правят за съответнато време, т.е трябва да се прави сравнение на България със други страни по същото време. "Царска" България 1939 г. - със страните от Европа по това време "Соц" България 1987 г - със същите "несоц" страни от Европа по това време (Другото е популизъм за глупаци) Тези сравнения дават тази картина В 1939 година България и статистически, и нестатистически е по-европейска и по-западна страна , отколкото е в 1987 година.. Статистически-Според Паул Байрох , България в 1938 година има вторият най-висок БВП на глава от населението (след Гърция) на Балканите. По-висок от този на колониална Португалия, от този на Испания, и от този на Полша. (което може да значи че е процентът на жилишата без тоалетна по време в Полша, Испания и Португалия е по-висок от този в България) Нестатистически - можете да видите как е излеждала Столицата или пък Пловдив (с неговия уникален барок), и гражданите им в 1939, или 1940 година.

Тъпчо, нали БДЖ има началници? Не се ли досещащ защо на началниците им е през оная работа какво става с безопасността на машините? Защото работата е "държавна", и самите те са назначени заради връзки с някой шеф (политически) или заради лояност към партията.

Опитвате се да внушите, че ако го нямаше т.н "соц" сега щяхме да сме по-зле икономически? Това са глупости. В 1939 година България и статистически, и нестатистически е по-европейска и по-западна страна , отколкото е в 1987 година.. Статистически-Според Паул Байрох , България в 1938 година има вторият най-висок БВП на глава от населението (след Гърция) на Балканите. По-висок от този на колониална Португалия, от този на Испания, и от този на Полша. Нестатистически - можете да видите как е излеждала Столицата или пък Пловдив (с неговия уникален барок), и гражданите им в 1939, или 1940 година.

https://novavarna.net/2014/07/22/дойче-бан-поиска-да-менажира-бдж/ Да.. ама не.

Не, в държавните и общински предприятия България не е припознат и не използван този вид мениджмънт. Нито на теория, нито на практика, На теория назначнията са персонални (със заповед на Министъра) или с конкурс Практиката е от соца на Жовков - партийно управление на активите, чрез назначаване на лоялни към интересите на партиите и групировките на власт менаджери. Борисов, нищо ново не е измислил.. Преобладаващо няма работни планове (красиви планове всеки може да пише), а където ги има - няма договор по изпъление на плана с принципала , няма и неустойки за неизпълнение на точките по договора от сртана на мениждерстака компания https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/i-mirchev-rabotesht-biznes-plan-shte-vyrne-bdj-v-poziciiata-na-prevozvach-278747/ "Инвестициите в железниците не дават резултат, защото липсва т. нар. професионален мениджмънт за превоз на товари и пътници, допълва Йордан Мирчев."

Казано по друг начин: "колективната безотговорност" побеждава "личната отговорност" ":) https://www.google.com/search?q=колективната+берзотговорност&sourceid=chrome&ie=UTF-8