ISTORIK

Колкото до темата с учебниците, потърси в някоя по-голяма библиотека или в антикварна книжарница/сергия учебник отпреди 1945 г., учебник отпреди 1990 г., учебник преди 2002 г. и всички налични учебници, които сега се използват (тях можеш да разгледаш и в книжарница). Така ще можеш да развиеш темата във времето. Смятам, че този подход ще допадне на колегата, който ти преподава.

Щом форумът ти харесва, рекламирай го на приятелите си! Освен форума, разгледай и сайта: http://nauka.bg/ Ето и броевете на списание "Българска наука": http://nauka.bg/forum/index.php?showforum=25 Даваме възможност и да си направиш блог, свързан с науката и/или образованието: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9110

Струва ми се, че тези две теми в нашия форум, посветени на социалните мрежи, ще представляват интерес за Вас: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12189 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1187&st=0#entry191808

Искам да е возя на Мародееееееееееееееееер!

А кога приключва гласуването и кога да очакваме интересните резултати от анкетата?

Участвах. А Вие ще споделите ли крайните резултати с нас?

http://www.capital.bg/interaktiv/anketi/?guid=2624 Интересна анкета с интересни коментари под нея. Погледнете я, а ако решите - гласувайте или напишете своето мнение по въпроса.

Да, несъмнено има разлики.

Нещо по-конкретно да кажеш? История, география, етнология? Природа, растения, животни, исторически период... ??? Някоя определена държава (или няколко държави)? И с български субтитри... Последното май не улеснява задачата. Питам, понеже, ако някой ти прати, примерно, филм за някой японски градски парк, това пак ще е филм за Азия, макар и - само за едно кътче от нея.

Учителят Конфуций казва: "Знание без мисъл е труд, хвърлен на вятъра. А мисъл без знание е опасност."

Малко по-нови данни за (не)четенето... Според последни проучвания европеецът купува средно 11-12 книги годишно, а българинът - 0,56.Европейските библиотеки пък се посещават от 60-70% от населението, а българските - едва от 10%. От 2008 г. в 90% от българските библиотеки не е постъпила нито една (стара или нова) книга. Книгите на съвременните писатели не присъстват в библиотеките, защото те не могат да си позволят да ги закупят. Библиотеките се нуждаят от системно финансиране, за да могат да следят книжния пазар и да обновяват фонда си адекватно и редовно. Най-тежко е положението на читалищните библиотеки, тъй като някои от тях не могат да си позволят и по едно ново постъпление на година. Ситуацията с книгите и библиотеките обрича на гибелголяма част от българското население, тъй като то ще остане неграмотно. Според последните проучвания около 50% от младите хора в България са неграмотни, като голяма част от тях са от средите на циганското и турското население. В тази група попада и не малка част от българските младежи. Едва 2% роми и 3% турци могат да бъдат смятани за активни читатели. Това превръща цели области в неграмотни феодални региони. Според библиотекарите е желателно държавата да отпусне поне 20 млн. лв. субсидия за библиотеките и читалищата. Особено тревожно е положението в малките населени места. Пак според тях културната политика в България е пред провал, като такава липсва, а се провежда геноцид по отношение на българската култура и правото на хората да бъдат образовани. Мизерен е процентът от БВП, който е отделен за култура. Политиката на министър Рашидов има два приоритета - визуални изкуства и псевдо археология". Българските библиотеки трябва да бъдат превърнати в модерни информационни институти, а не само да бъдат складове за книги. Необходимо е преустройство на библиотеките, за да станат те привлекателно място за повече хора, убедени са хуманитаристите. Особен проблем е и липсата на книги за университетите в чужбина, където се преподава българистика и славистика. Българските културни центрове в чужбина нямат библиотеки. По повод на Международния ден на книгата (23 април) била направена анкета сред англичаните. Питали ги, коя е книгата, за която най-често лъжем, че сме я прочели. Оказало се, че най-много хора лъжат, че са чели следните книги: „1984” на Джордж Оруел, „Война и мир” на Лев Толстой, „Одисей” на Джеймс Джойс, Библията, следвана от "Името на розата" от Умберто Еко и др. http://news.ibox.bg/news/id_591109651 http://www.vchera.bg/zashto-lyjem-za-knigi-koito-ne-chetem/

Върхово постижение на средновековната руска книжнина във факсимилно издание е прочутата"Цар-книга", както наричат Лицевия летописен свод - най-грандиозното по обем летописно произведение - история на света и на Русия в 10 тома. Те включват разкази иописания от библейски времена до създаването на Римската империя и на Византийската империя, както и 4 века и половина от историята на Русия - от 1114 до 1567 г. Широко са отразени и балканските народи - българи, гърци, сърби. Лицевият свод (история в лица, т.е. - в картинки) е създаден по поръчка на руския цар Иван IV Грозни(1530-1584 г.). в един-единствен екземпляр, съдържащ около 10 хиляди ръкописни листа с над 17 хиляди многоцветни миниатюри. Работата на 15 писари и 10 художници започва в края на 40-те години на ХVІI век и прекъсва скоро след смъртта на царя през 1584-та. Листата по-късно са свързани в 10 тома, които днес се съхраняват на три различни места в Москва и Санкт Петербург. Уникалното10-томно факсимилно издание е подготвено от руската фирма "Актеон" в тираж 30 екземпляра. Цената на комплекта е 200 000 евро. Всяка от книгите е с ръчно изработена подвързия от естествена кожа, украсена със златни отпечатъци. У нас ще бъде показан един от факсимилните томове, както и по-евтиното "народно" издание на Лицевия свод. Легендарната колекция „Лицевой летописный свод ХVIвека" (по-известна като „Цар Книга") вече е притежание и на Народна библиотека „Иван Вазов" в Пловдив. Тя може да бъде видяна на изложбата от уникални библиофилски издания „Великолепни книги в Пловдивската народна библиотека". Експозицията е разположена в читалнята за текуща периодика. Първите томове от „Цар Книга" попадат на Василевския остров, където по времето на Петър І е била построена първата руска библиотека. Други три тома се съхраняват в Руската национална библиотека, която пък е създадена от Екатерина Велика. Останалите 4 тома се съхраняват в Държавния исторически музей в Москва. Факсимилното издание на поредицата представлява 19 тома текст и илюстрации и 11 тома справочен научен апарат. Поради високата ценана изданието, руско издателство пуска и народно издание - с намален размер на миниатюрите и запазен текст - общо 40 тома, каквато е и новата придобивка на НБ"Иван Вазов". 40-томното издание е с 20 хиляди страници и над 17 000 цветни миниатюри, с научни коментари и анализи. В експозицията са изложении двата тома фототипни издания на най-големите книги в България, разказващи за всички видове птици в Съединените американски щати. Оригиналът с ръкописите от времето на Иван Грозни включва 10 тома, всеки от които e по 1200 страници. Нарича се "Лицевой летописный свод". То е мащабна държавна поръчка. Tова е един безценен изобразителен източник за всички тези сложни - и добри, и лоши,и с победи, и със загуби, връзки, които сме изграждали през вековете. Старинните томове се отличават с уникалната симбиоза между текстове и художествени миниатюри и обхващат времето от сътворението на света до царуването на Иван Грозни. Те са с размери един метър на 70 сантиметра и показват пернатите в реалните им пропорции. Книгата се разглежда само сръкавици. Последната цена на оригинала е достигнала 8 000 000 лири преди десет години. Това е грандиозно по обем летописно произведение, в което се представят библейските събития от сътворението на света до образуването на Римската и Византийската империя, както и историята на Русия в продължение на четири столетия и половина - от 1114 до 1567 г. Всеки том е придружен с научни приложения, съдържащи сведения за историята на съставянето на ръкописа и за неговото изследване. Ако се сложат един върху друг, томовете достигат височина ot почти 2 метра, а тежат 250 кг - четвърт тон. Съхраняват ги в специални шкафове и а ги пренасят в специални контейнери. Книгата е издадена в 50 екземпляра, всеки струва между 300 и 450 хиляди рубли или - около 10 000 – 15 000 щатски долара.

Не, не е обидна дума. Но не стана ясно, хубаво ли е, че е бил марксист, хубаво ли е, че е бивш марксист и - накрая - хубаво ли е, че е бил цитиран.

Аз ще спомена две качества, които в едни случаи са положителни, а в други - отрицателни. Тоест, това са положително-отрицателни или отрицателно-положителни качества: - премного търпелив - прекомерно толерантен С нужда и без нужда.

Марксист, ама - бивш. Бивш, ама - марксист...

Статията, посветена на това интересно индийско бойно изкуство, можете да прочетете тук: http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%85-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%8F-%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE Приятно четене!

По-скоро тя е протестантска по догматика, а от католицизма е запазена само църковната йерархия на служителите в Църквата.

А, не, не... Просто казва, че нещата не са такива, каквито бяха преди... През Средновековието. И, да, Църквата трябва да проповядва в храмовете си - църкви, манастири, параклиси, също - в църковни училища (семинарии), в богословски факултети в университетите. Но са много малко хората, които се събират всеки weekend в църквата. Кръчмите и кафенетата са отдръпнали част от посетителите на храмовете, вероятно. Но днес посредник между хората е Интернет - онлайн социалните мрежи, чат-програмите, игрите, и-мейлите... Тоест, вече не е необходимо да се отиде непременно в храма, за да се срещнем с някого (или - с цялата общност на вярващите). Отиваме в интернет-кафето и заварваме нашия човек, от чиято компания се нуждаем, да пие чай, кафе или бира пред съседния компютър.

Е, да, де, ама в колко от православните храмове се събират хората - масово - както през Средновековието? Или - през Новото време - при протестантите? (Преди създаването на книгопечатането и превода на Библията на роден език; визирам Западна Европа; знам, че тук Библията е била преведена още в IX век.) Между другото, в протестантските храмове, принадлежащи на различни Църкви (всъщност - секти спрямо Лутеранската!) редовно се събират по повече богомолци на проповед, отколкото в православните и в католическите църкви. Православните се събират масово в цъкрвите и манастирите само на църковни празници, на сватби, на кръщенета и на погребения.

Въздухът е наименование за сместа от газове, която съставлява земната атмосфера. Вятърът представлява движение на въздушите маси от места с високо към места с ниско атмосферно налягане. При вятър въздухът се движи в две направления спрямо земята - хоризонтално и вертикално. В България ветровете са предимно хоризонтални поради географските особености на района.

Днес "средните векове" вече не са средни. Границите им са условни и служат за ориентир и за удобство. Не може да заспиш в една епоха и да се събудиш в друга. Едно единствено събитие или явление не може да определи като по часовник рязко началото или края на такъв голям период от време. Това не е като да си отрежеш парче торта и да кажеш: "Това ще са средните векове!". Всеки век може да стане среден, щом бъде преживян. За началото и за края на средновековието са виновни множество процеси, които прочтичат паралелно.

Защо избра тази година точно? Тя е една от годините, споменавани за край на средновековието, понеже се слага край на Византия и Европа вече не е същата; една част от нея бидейки под ботуша на османските турци. Но пък има и други години, които се споменават като край на средновековието - откриването на книгопечатането (1454 г.) или откриването на Америка (1492 г.)

Опираме до идеите на гностицизма и агностицизма - дали светът е познаваем или - не.

Траките обаче пиели виното неразредено с вода. Подигравали се на елините, че го разреждат. Древните римляни пък смятали виното за напитка на цивилизованите хора, а бирата - за напитка на варварите.

Вино, бира, ракия, медовина, оловина, чай, минерална вода... Това може да замени чешмяната вода. А доколко през средновековието (за разлика от античността) се е ползвала минералната вода, не зная. В България има около 600 минерални извора. Не ми се вярва през средновековието те всичките да са били забравени. Колко и кои от нашите минерални извори са били известни през античността, през средновековието и през османския феодализъм в българските земи - ето една интересна тема за разработка!