ISTORIK

Най-старият християнски храм откриха археолози в Йордания. Това предаде МИГнюз. Уникалният култов обект е разположен в пещера в района Рихаб, намиращ се на 50 км. южно от столицата Аман и на 50 км. на изток от река Йордан. "Имаме всички основания да смятаме, че в този храм са се събирали първите християни, 70 ученика на Исус Христос", заяви за вестник "Jordan Times" ръководителят на Центъра за археологически изследвания в Рихаб Абдул Кадир Хусан. Според него църквата е била построена приблизително в 33-70г. което позволява да бъде считана за един от най-старите християнски храмове в света. Археолози откриха "първата църква в света" в йорданския град Рихаб, на 40 км североизточно от Аман, съобщи ДПА. --- "Църквата е от 33-ата година до 70-ата година", каза Абдул Кадер Хасан, ръководител на Археологическия център в Рихаб. Тя е под храма "Свети Георги". "Откритието е изумително, защото имаме данни, че тази църква е приютявала ранните християни - 70-те последователи на Иисус Христос", каза Хасан. Те са избягали от Ерусалим в северната част на Йордания заради преследванията. Най-вероятно ранните християни не са напускали пещерата и наследниците им са доживели, докато римляните приели християнството. Тогава е построена църквата "Свети Георги". Като се слезе по стъпалата в пещерата на най-ранната църква, се вижда кръгла зона, вероятно апсида. Около нея има няколко каменни седалки. Стена с вход е единствената преграда между олтара и жилищната площ. Има и дълбок тунел, който е водел към източника на вода. "Свети Георги" се смята за най-старата "истинска църква" в света, пише в. "Джордан таймс". Тя е построена през 230 г. Статутът й оспорва единствено църква, открита в Акаба през 1998 г. Тя също е от III век. БТА

МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА "СРЕДНОВЕКОВНОТО ОБЩЕСТВО – ИДЕОЛОГИЯ, ПОЛИТИКА И КУЛТУРА" Учебният план на магистърската програма "Средновековното общество – идеология, политика и култура" предвижда: 1.Трисеместриално обучение обучение за бакалаври, завършили специалностите История, Археология, Етнология, Арихивистика и документалистика и История и география. 2. Петсеместриално обучение за бакалаврите от други специалности, които трябва да преминат задължително модул за неспециалисти с продължителност 2 семестъра. Условията за прием в магистърската програма "Средновековното общество – идеология, политика и култура" предвиждат събеседване с кандидатите. Учебният план включва задължителни и избираеми дисциплини, водени от специалисти по европейска и балкано-византийска медиевистика. Планът предвижда и изучаването на латински език като задължителни практически занятия в рамките на 90 часа. Списъкът на предлаганите избираеми дисциплини ще бъде актуализиран съобразно необходимата научна подготовка и интереса на студентите. За проверка на знанията са предвидени писмени семестриални и изпитни тези, свободни семинарни дискусии по определена проблематика и др. Придобиването на образователно квалификационната степен "Магистър" става след успешна защита на магистърска теза (дипломна работа) пред държавна комисия. Задължителни и избираеми дисциплини: ~Политическа идеология на Средновековна Западна Европа – проф. Кр. Гагова ~Проблеми на османското нашествие на Балканите – проф. Хр. Матанов ~В преддверието на византийската култура – проф. Г. Бакалов ~Териториални княжества на Балканите ХІV – ХV в. - проф. Хр. Матанов ~Латински език ~Балканите между Изтока и Запада през ХІV - ХV в. – културна типология – доц. Ив. Попова ~Средновековният протонационализъм – доц. Ал. Николов ~Византийската монархия (зараждане, развитие, доктрини) - проф. Г. Бакалов ~Култура и история на Средновековна Арабия – доц. П. Павлович ~Дипломацията през Късното средновековие (Западна Европа – Византия) – доц. Ив. Попова ~Идейни и културни основи на франкското общество V – ІХ в. – д-р В. Гъркова ~Византийска култура – манастирски и градски средища, Света гора – проф. К. Павликянов ~Раннохристиянски общности: идеи, центрове, групи - доц. Ал. Николов ~Жената през Средновековието – доц. Ив. Попова ~Митология на владетеля-светец при франките– д-р В. Гъркова ~Литературата и изкуството в Средновековна Европа - проф. Кр. Гагова ~Миграции, гранични зони и общества в Средновековна Европа V – ХV в. - доц. Ал. Николов ~Евразийските номади: история, общества и култура (X-XV в) – д-р Ал. Кальонски Завършилите успешно три семестриалната магистърска програма "Средновековното общество – идеология, политика и култура" придобиват задълбочена фундаментална научна-теоретично подготовка по история и специализирана по медиевистика. Те надграждат и задълбочават знанията си в областта на хуманитаристиката и обществените науки предимно в сферата на средновековната история на Европа и Европейския Югоизток, проблемите на османското нашествие на Балканите, политическата идеология, културата и изкуството във Византия и Западна Европа, преходите между Античност и Средновековие и между Средновековие и Новото време, етнокултурните взаимодействия, религиозните християнски и ислямски общности, средновековният протонационализъм. Със своята научно-изследователска и педагогическа квалификация, с придобитите възможности за исторически анализ и синтез, с усвоените умения за работа с исторически извор и специализирана научна литература, магистрите по история със специализация "Средновековното общество – идеология, политика и култура" могат да намерят професионална реализация в сферата на образованието, в научните институти, Министерството на културата, музеите, масмедиите, обществената администрация – българска и европейска, туризма, във фондации и неправителствени организации, чиито предмет на дейност е свързан с културата и с етнокултурните взаимодействия и процеси, етническите и междуетническите отношения и др. С придобитата квалификация в магистърската програма "Средновековното общество – идеология, политика и култура" студентите могат да участват в процесите на Европейската интеграция, да се включат в активно в пост-присъединителните програми за различни области на общественото развитие, чрез които България ще заеме своето окончателно място в Европейското "семейство", могат да съдействат за културното и политико-идеологическото синхронизиране между Европейския Югоизток и Западна Европа.

Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища е създаден на 20 март 1992 г. като приемник-възродител на забранените и разтурени след 9 септември 1944 г. „Съюз на запасните офицери” и „Общество на кавалерите на ордена “За Храброст”. При основаното си Съюзът носи името Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища. Училищата са поставени в множествено число, защото са включени двете съществуващи до септември 1944 г. Военно на Негово Величество училище в София и Военноморското на Негово Величество училище - Варна. В последствие Съюзът се разширява, като приема в редиците си и завършилите Школата за запасни офицери и потомците на „царските офицери” . Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство (СВВНВУ,ШЗО и РЗВ), постави в своята Програма следните задачи: - Да съдейства за възраждане на дисциплината, морала, духа, традициите, ритуалите и военните символи в българската войска, да спомага за издигане на авторитета на българския офицер като командир и възпитател във войската и като гражданин в обществото. - Събиране и публикуване на данни за разгрома на офицерския корпус от комунистическата власт, за нейните беззакония и престъпления против личността и семействата на репресираните офицери, както и оказване на всестранно съдействие за тяхната политическа и гражданска реабилитация. -Издирване и отдаване на почит на загиналите във войните, на убитите и безследно изчезналите през време на комунистическата диктатура, както и на починалите членове на Съюза. - Почини и съдействие за реставриране и поддържане на съществуващите и изграждане на нови паметници, мемориали и други обекти за проявен героизъм на българските воини и бойни части, съдействащи за родолюбивото възпитание на поколенията. В Съюза не могат да членуват лица, за които е доказано, че са били членове на БКП и БСП или пък - сътрудници на репресивните органи на тоталитарната власт. Съюзът има свои клубове в столицата и в по-големите градове в страната. Ръководи се от Председател и Управителен съвет, избирани на всеки две години от върховния орган на Съюза - Националното събрание. Досега председатели на Съюза са били Любомир Банковски, Дянко Марков, Александър Лозанов и Никола Рухчев. Клубните събрания се провеждат поне веднъж в месеца. Софийските клубове са организирани по випуски на завършване на ВНВУ, а в страната клубовете са градски. Съюзът ежемесечно провежда лектория на различна тематика. За лектори се привличат изтъкнати специалисти и учени, включително - и такива от Съюза. Лекторията традиционно се провежда в последния понеделник от месеца в залите на Военния клуб. Съюзът издава и свой печатен орган - списание “Един завет”, на страниците на което се публикуват статии по над 20 рубрики от всички области на науката и изкуството, с особена тежест на военната и военноисторическата област. Списанието се разпространява в структурите на съюза, библиотеки и военни поделения в цялата страна. Ежегодно Съюзът издава уникален военноисторически и църковен календар, който с графичната си изработка се е превърнал в запазена марка на Съюза. Много членове на Съюза издават свои трудове, главно - спомени и животоописания. Освен “Един завет” Съюзът издава периодично издание “Съюзни вести”. Съюзът участва във всички общонародни демократични прояви и чествания, в много конференции, научни сесии и други форуми. Клубовете, които са организирани по випуски, ежегодно честват своя ден, в който са произведени в първи офицерски чин с възпоменателни тържества в своето училище, сега - Военна академия “Г. С. Раковски” Съюзът има значка, която имат право да носят само членовете на Съюза, или специално удостоени лица за особени заслуги. Централният офис на Съюза се намира във Военния клуб, на етажа на военната библиотека. Към Съюза има Клуб на летците „Кап. Д. Списаревски”, който обединява военни пилоти - ветерани, завършили ВНВУ. Те се събират всеки вторник от 11ч. в клуба на летеца на бул. Цариградско шосе 111.

Замених неработещите сайтове с работещи. Ако някой от вас попадне на интересни сайтове, посветени на астрономическа тематика, може да ги добави...

Честит рожден ден от мен и Bridget ! Жив и здрав, много късмет и успехи във всички начинания !

B шест шуменски училища се изучава ромски език като свободноизбираем предмет, предаде агенция "Фокус". Дванадесет студенти-роми от Шумен пък са получили стипендии от фондация "Отворено общество", а предстои издаването и на антология с ромска поезия. Осемдесет на сто от назначените по различни програми за заетост в общината от ромски произход. Общо 22 ромски семейства са настанени в общински жилища. Всички тези благи придобивки на циганите по никакъв начин не смекчиха оценката на "Амнести интернешънъл", според която в България продължава да има дискриминация на малцинства. В доклада на правозащитната организация се казва, че за циганите има сериозни пречки при достъпа до жилище, работа, професионална квалификация и образование. Според данните в него, между 65 и 70 процента от циганите в България са безработни. По данни на УНИЦЕФ около 50 процента от циганските жилища нямат течаща вода, а 20 процента от децата никога не са ходили на училище, пише в доклада на "Амнести интернешънъл". Ромският казус изостри отношението и към Италия. Правителството, полицията, карабинерите и гангстерите, обявиха приоритета на новата власт - борбата срещу национален враг №1 - ромите. Папа Бенедикт XVI и група представители на леви партии издигнаха самотни гласове срещу безкомпромисността на властите спрямо вечните аутсайдери в Европа. Няколко ромски катуна в покрайнините на Неапол бяха подпалени от неизвестни извършители, а стотици младежи хвърляха камъни срещу циганите. Изоставени ромски жилища са били опожарени в южната част на Италия, предаде. В гасенето на пожара са се включили четири екипа на пожарната. След напускането на ромите жителите на предградието Понтичели са опожарили катуна и открито настояват за оттеглянето на ромите, които са смятани за причина на всички проблеми в района. Правителството на Силвио Берлускони обяви, че ще вземе мерки за контрол върху ромската общност и нелегалната имиграция, като ще експулсира от страната всички закононарушители.

Изчислиха масата на Млечния път Международен екип астрофизици успя да определи масата на Млечния път. Според изчисленията на учените тя е около 0.93 трилиона пъти масата на Слънцето, съобщава ИТАР-ТАСС, цитирана от HiComm.bg. Слънцето от своя страна е 330 000 пъти по-тежко от Земята. По-рано се смяташе, че масата на галактиката - заедно със звездите, междузвездния газ, прах и тъмната материя - се колебае в порядъка от 750 до 2 трилиона слънчеви маси. През последните години учените все повече клоняха към втората цифра. За новите изчисления изследователите, ръководени от Сянгсянг Сю от Националната астрономическа обсерватория на Китайската академия на науките, използвали данни за скоростта на движение на 2466 звезди, разположени в т. нар. корона на галактиката, и гравитационните сили, необходими за задържането на тези тела в орбита. В предишни анализи е използвана същата методика, но броят на звездите не е надхвърлял 500.

1. Въпросите са от изучавания материал в различни класове, затова по-малките ученици (8-9-10 клас) може да не знаят отговорите на някои от тях. 2. Въпросите не обхващат всички изучавани учебни предмети. 3. Въпросите са малко. 4. Не са известни дистракторите. 5. Не е известно, дали "верните" отговори са коректни. Може да са сгрешени. Имаше такъв случай тази година с въпросите за викторината по история. Въпросникът за Пловдив съдържаше един тестов въпрос, в който трябваше да бъде посочен верният град, център на един от революционните окръзи по време на Априлското въстание. За верен бе посочен друг град, близък до правилния. 6. Това са произволни въпроси. Може повечето от препитаните ученици да не знаят отговорите на тези въпроси, но да знаят отговорите на други, които обаче не са зададени.

През 476 г. е краят на западната част от Римската империя (Западната Римска империя). Но не това е началото на Източната Римска империя (Византия). Тя е обособена през 395 г.

Честито! Да си жив и здрав!

Да, важни са дистракторите (вариантите, които разсейват и объркват решаващият теста). Ако те са твърде идиотски, верният отговор се набива в очите, а ако са теоретично възможни, поне - на първо четене, могат сериозно да те подведат...

Имаше една песен "Черно и бяло" или "Шах-мат", не помня името на групата, която я свири, много е интересен текстът. Беше диалог между белия и черния цар.

За трета поредна година социологическа агенция "Медиана" (Кольо Колев) е извършила проверка на знанията на учениците в навечерието на 24 май. И съвсем не става дума за подбор на някои от "най-загубените" училища. Изследването е било проведено в слаби, средни, добри и елитни гимназии. Препитани са ученици от 15 до 19 годишни (8-12 клас). Учениците са получили тест с 12 въпроса, с по няколко възможни отговора. Средният успех на изследваните ученици е Много добър - 4,91. Потресаващ е резултатът - едва 3% от анкетираните са дали верен отговор на всички 12 въпроса. На 7 от по-лесните въпроси са отговорили правилно 31,5% от "отличниците" - 1 от 3-ма; 14% от "добрите" ученици - 1 от 7; 6,5% от "слабите" ученици - 1 от 16! Ето въпросите: 1. Каква е стойността на числото "пи"? 2. Какво означава число, повдигнато на квадрат? 3. Кога е избухнало Априлското въстание? 4. Какво събитие е Октомврийската революция? 5. Съюзници или врагове са били САЩ и СССР (Русия) през Втората световна война? 6. С какво свързвате датата 10.11.1989 г.? 7. Откъде извира река Дунав? 8. Къде се намира държавата Андора? 9. Къде се намира Балтийско море? 10. Кой е Чарлз Дарвин? 11. Какво представлява птицечовката? 12. Кой е авторът на стихотворението "Хаджи Димитър"? Всеки пети ученик не знае стойността на числото "пи" и какво измерва то - значи, че не може да се оправи с нищо по-кръгло от правоъгълник. Една трета от учениците не знаят и какво е число на квадрат - тях и квадратът ги озорва. Знанията по история са шеметни - две трети от гимназистите искрено вярват, че САЩ и СССР са били врагове през Втората световна война и, че американците са спукали руснаците от бой в името на демокрацията. Априлското въстание се мята някъде във времето от кръстоносните походи до Априлския пленум на БКП. Да не говорим за въпросите от "висшия пилотаж" - най-трудни се оказват тези за Чарлз Дарвин и еволюционната теория (това пък какво беше?!), за местоположението на Балтийско море и Андора, за птицечовката и двуутробните животни, за Втората световна война... Процентът на учениците, дали верни отговори варира от 81% - за числото "пи" и 28% - за Андора.

Откриха бижута на 85 000 години. Археолози откриха в Пещерата на гълъбите в Тафоралт 20 раковини, служили за бижута преди около 85 000 години, съобщи АФП. През 2007 г. в същата пещера бяха намерени 14 такива раковини. При новите разкопки тази година, са открити 20 нови перфорирани раковини, използвани от праисторическите хора за украшения, се казва в комюнике на мароканското министерство на културата. Разкопките, ръководени от М. Бузугар и Ник Бартън от Оксфордския университет, са били на ниво на археологически пластове на около 84 000 и 85 000 години. Бижутата, открити в Мароко, вече се смятат за по-стари от тези, намерени в Алжир, Южна Африка и Палестина. "Това затвърждава позицията на тази част от света като център на артистично и символично творчество". Пещерата на гълъбите е дълбока 30 м и висока 10 м. Тя е разположена на 50 км от средиземноморския бряг на Мароко. http://science.actualno.com/ http://www.northstargallery.com/pages/ShellGal.htm

Откриха двореца на Савската царица. Екип от германски археолози твърди, че е открил руините на двореца на легендарната Савска царица, съобщи в комюнике Хамбургският университет, цитиран от АФП. Останките от палата, датиращ от 10-и век преди Христа, са били открити в района на етиопския град Аксум под руините на дворец на християнски цар. Предполага се, че той е бил разрушен от Менелик, син на Савската царица и израелския цар Соломон. Менелик го построява отново, като го ориентира по посока на звездата Сириус, на която бил поклонник. Разкопките в Аксум са започнати през 1999 г. с цел да се установи произходът на Етиопия и на етиопската православна църква. Според преданията потомци на Соломон и Савската царица са основали етиопската еврейска общност. http://science.actualno.com/

<h1 class="news_title">Птиците виждат по-цветно от хората</h1> Диапазонът на цветното зрение на птиците е значително по-широк, отколкото е при хората. Пернатите животни виждат повече цветове и нюанси и възприемат ултравиолетовите лъчи. До този извод са стигнали учени от университета на шведския град Упсала, съобщи РИА "Новости". Според биолозите, яркото оперение на птиците е главно средство за привличане на противоположния пол. Шведските изследователи се усъмнили, че птиците възприемат цветовете на себеподобните си така, както - и хората. В статия, публикувана в сп. American Naturalist, учените доказват, че човешкото зрение е неподходящ инструмент за оценка на това как птиците възприемат цветовете. "Получените резултати показват, че много изследвания, посветени на половия подбор, трябва да бъдат преразгледани", казва Андерс Оден, извършил проучването заедно с колегата си Оле Хастад. Учените са използвали математически модел, за да разберат как работи ретината на човека и на птиците. Те са установили, че в над 39% от случаите цветът е бил възприеман по различен начин. Причината отчасти е, че човешкото око не вижда ултравиолетовите лъчи, които птиците улавят. Съществуват и някои разлики между човешкото и птичето възприемане на цветовете: хората не виждат някои оттенъци, които птиците ясно различават. При това, цветното зрение на човека се осигурява от три типа цветочувствителни клетки, докато при птиците те са четири, а при много от животните са само две. http://science.actualno.com/

Информационен портал за предлагане и търсене на работа на квалифицирани специалисти ще заработи от 1 юни.Интернет страницата е създадена за български специалисти, завършили в чужбина и желаещи да се завърнат да работят у нас. Чрез него българските специалисти ще могат да намерят най-актуалните обяви за работа от водещи фирми. Сайтът е отворен и за младежи, завършващи образованието си в България. Основната цел на проекта е да спре изтичането на квалифицираните ни кадри в чужбина. Името на сайта е http://www.back2bg.com/ . Преведено, означава буквално завръщане в България. Според създателите на интернет портала, много от българите, завършващи и работещи зад граница, нямат информация за навлизането на чужди фирми на българския пазар. Сайтът се реализира с финансовата подкрепа на Държавната агенция за младежта и спорта и Европейската комисия. За съществуването му вече са разпространени брошури в повечето европейски градове.

Любопитно откритие направиха учени от института Rensselaer. Това, което виждат хората, всъщност, е бъдещето, твърдят изследователите. За да попадне от очите в мозъка, на визуалната информация й е необходимо време от порядъка на една десета от секундата. Логично би било да се предположи, че човек вижда това, което се е случило една десета от секундата назад във времето. Но изследванията показват, че възприеманата от хората информация е актуалната точно към дадения момент. Изводът на учените от Rensselaer означава, че човек всъщност е ясновидец и именно това му позволява да възприема околния свят в реално време, съобщава Technews, цитиран от БГНЕС. Изследователят Марк Чангизи посочва в своята разработка 50 вида визуални илюзии, когато мозъкът се опитва да предвиди какво ще се случи. Макар и да става въпрос за една десета от секундата, тази възможност на хората граничи със свръхестественото.

Да, приличат си по прилепването на срички - в корейския, в турския и в унгарския. Донякъде - и в китайския.

Хубаво е, че напомняш за събитието. Има такава тема вече, така че тази ще я прибавя към първата.

Неумиращата легенда за вампирите Още от зараждането на човешката цивилизация се е вярвало в съществуването на свръхестествени антропоморфни същества, които се представят като завърнали се от смъртта човешки индивиди. Митовете преминават през историческата бездна на древността, през дългото време на средновековието, и внезапно през ХVIII в. настъпва същински демонологичен ренесанс за вампирите в Европа. Развитието на мита за вампирите в началото е съсредоточено и ограничено в зоната на Източна Европа (българи и сърби, поляци и чехи, украинци и белоруси, унгарци и румънци, гърци и албанци), но след отслабването на Османската империя след Карловацкия мирен договор от 1699 г., когато тя губи първите сръбски и австрийски територии, вълнуващата вампирска одисея се пренася в цяла Европа, а малко по-късно - и по целия свят. Поверията за скритите демони (вампирите) плъзват на Запад, заселвайки с във фолклорните сказания на гали, келти и готи и оживявайки в романтическата литература на западноевропейски писатели, а по-късно – и сред филмовите режисьори. Митичните вампири визират представата за нечисти мъртъвци, които се превръщат в демонични същества поради нарушение на етносоциалните норми приживе или поради нарушение на установени от обичайното право норми и забрани в погребалните ритуали. Практически всякакви грешници или невинни хора, към които е извършен грях, стават потенциални вампири, които след смъртта си, ако не бъдат взети предохранителни мерки, претърпяват демонична метаморфоза. Като се започне от родените по църковни празници и заченатите по време на пост, премине се през родените с някакъв физически или ментален дефект и се стигне до незаконородените; продължи се през разбойниците и убийците, еретиците, магьосниците и вещиците и се стигне до прокълнатите и неотмъстените или прескочените от куче или котка мъртъвци - всички те онагледяват идеята за социалните маргинални и чужди на традиционната общност индивиди. Това е причината след смъртта им те да не бъдат интегрирани към задружното семейство на предците-закрилници и да останат завинаги обречени на съдбата си като самотни демони, вилнеещи в тъмната половина на света. В българските традиционни представи вампирът, въпреки множеството си регионални названия, има няколко главни разновидности, които могат да се градират според магическата сила и формата на демонизма си - тенец, който е вампир-сянка; върколак, който е вампир-песоглавец; плътеник, който е антропоморфен демон, но - без кости, като изпълнен с кръв мех от човешка плът; и накрая - същинския вампир, който е антропоморфен демон, възприел вида на своя предшественик като вкостен дух, изцяло наподобяващ живите човешки същества. Европейският фанатизъм за всемогъщия човек-вамп представя този демон в напълно човешки образ, който е жълтеникаво блед, с пронизително зелени очи, силно изразени кучешки зъби, сурова миризма и мрачно излъчване. Така до славянската представа за песоглавия кръвопиещ човешки демон, който се провира под заслоните на видимия свят, застава общоевропейската представа за "оживял труп, който през нощта приема формата на прилепообразен демон", прелитащ ниско над заспалото човечество. Според класическата дефиниция на Борхес, всяко чудовище е съчетание от съставните части на повече действителни същества, които в случая с вампирическия "кентавър" отвеждат към кървавата захапка на вълка, нощния полет на прилепа и злобливата социалност на човека. Асоциацията на човека-вамп с прилепа синонимизира познатата асоциация с вълка, доколкото кръвосмучещият прилеп от семейство Desmodontidae напомня летящ вълк с едрите си кучешки зъби, душенето на жертвата и лоченето на кръв. За разлика от него обаче, той е идеален животински прототип на човека-демон не само заради ръкокрилата си конструкция, но и заради фината си хищност - при похищение прилепът-вампир "размахва крила и така навява на своята жертва приятна прохлада, а с нея и крепък сън", от зъбите си изпуска обезболяващ секрет, а слюнката му има противосъсирващ ефект, който осигурява продължително и облекчаващо кръвотечение. Набезите на прилепа-вампир се оказват опасни за човека не толкова със загубата на кръв, която причиняват, колкото - с пренасянето на заразни болести, които след фаталното пробуждане погубват човешкия живот. В тропиците на Южна Америка прилепите-вампири най-често пренасят болестта бяс, чиито клинични признаци поразително напомнят митологичните качества на хората-вампири, демонизирани след кървавата целувка на нощния си гост. Според митичното поверие, във вампири се превръщат не само злодеите, но - и невинните жертви на "любените" от вампир, които предават като демонична зараза своето членство към света на мрака. Вампирът като човешки демон на оживял мъртвец, който нощем смуче кръв, запазва ликантропния си първообраз в Източна Европа и развива прилепоморфния си вид в Западна Европа и особено в Америка, където все още се среща този уникален представител на летящите бозайници - прилепът-вампир. Специализацията на този хищник в храненето с животинска и човешка кръв го превръща в подходящ прототип на човека-вамп, чиято демонична злост също се съсредоточава в яростно поглъщане на кръв. Митичните вампири нощем се надигат от приюта на ковчезите си и тръгват към отпадналото в сън човечество, за да изпият кръвта и погубят жизнеността му. В тази сатанинска страст християнство разчита дяволски замисъл, който цели да разстрои космическия проект на Бога. Вампирите смучат кръвта като земно вместилище на душата, с което трябва да бъде подронена целостта на божествения дух и пълнокръвието на космическия океан. Вместо към виното като към божия кръв, което носи културен и креативен смисъл, вампирите се ориентират към човешката кръв като към вино, която пряко трансцедентира същността на Бога. Така тяхното зверско покушение се оказва адресирано не само към човешките същества, но - и към божествената субстанция и се проявява не само като морална, но - и като религиозна перверзия, гавреща се с ценността на човешкия живот и със стойностите на християнските символи. Следователно, подобна митологема, каквато представлява вампирическото поверие, може да бъде отхранена само в контекста на християнската култура, чийто патримониум се явява европейският континент и по-специално - Балканския полуостров. Ритуалните противодействия срещу вампиризма въплъщават същите христологични представи за смисъла на човешката кръв и за значението на сърцето като генератор на душевна енергия. Унищожаването на вампири се заключава в такива действия, които повреждат механизма на този кървав метаболизъм между хората и демоните, божественото и дяволското. Като главно средство за погубване на вампири се обособява пробождането или прострелването на сърцето, схващано като физиологична турбина на "живота", който трябва да бъде преустановен. Нарязването на дланите и петите, осакатяванията и дори - обезглавяването на вампирите също целят да се прекъсне дейността на тази кървава центрофуга в демоничното тяло, което паразитира върху действителния човешки живот. Обгръщането на ковчега с венец от трънливи рози допълнително асоциира порязване и кръвоизточване, като предлага далечна аналогия с короната от тръни над Христовото чело, която пролива божествената течност в името на човешкото спасение. Така кръвта като емблема на вампирическата демонология се слива с кръвта като един от символите на християнската вяра. Този теологически и демонологически комплекс отнася представата за оживели мъртъвци-кръвопийци към културния фон на християнския паганизъм в Европа и още по-точно - към неговото архетипно положение при славянизираните Балкани. Зад тайната на митическите вампири съвременната наука вижда редица психопатологични и биопатологични изменения в човешкия организъм. Зад т. нар. кървави вампири, например, учените виждат множество заболявания на кръвта, които стават причина пострадалите да търсят здрави донори, осигуряващи тяхното оцеляване. Болните от порфирия и хепатит в древността са набавяли необходимите си вещества чрез консумиране на прясна човешка кръв, а болните от анемия или каталепсия в миналото са били оприличавани на демони заради жълтеникавия си цвят и смъртните си припадъци. Много пъти точно такива хора, които са изпаднали в каталептичен шок, когато чуват и виждат всичко, но не могат да реагират по никакъв начин, били обявявани за мъртъвци и погребвани приживе. Ако скоро след това те излизали от паралитичната тръпка, още преди да ги споходи действителната смърт в ковчега, болните проявявали свирепо усилие да се освободят от пoгребния затвор и да се завърнат при своите близки. Разбира се, това рядко било възможно и най-често те били доубивани от роднините си по познатия в ритуалите начин чрез пробождане или насичане, разстрелване или изгаряне. Това донякъде предлага логично обяснение защо вампирите посещавали само свои близки, с които били в кръвна или любовна връзка, и защо изпитвали отмъстителен гняв към тях. Когато все пак съживените „демони" успявали да се домогнат до виновниците за преждевременната си смърт, те безмилостно ги нападали, ранявали ги и отново бягали преди следващия си смъртоносен припадък. Хранели се от възпоменателни трапези и можели да заменят кървавия елексир само с мляко, което е другата животворна човешка течност и затова единственият заместител на кръвта. Красноречив пример по този повод е ужасната сцена от филма на Ан Райс "Интервю с вампир" (1994 г.), когато демонът Лестат захапва до кръв изпълнената с мляко гръд на проститутката. Демоничната еротика на нощния гост е негова характерологична черта още преди той да се превърне в герой на готическата литература и модерното кино. Вампирът във фолклора е сексуално създание и неговата сексуалност е обсесивна. В Югославия, когато вампирът не смуче кръв, е склонен да мори вдовицата си чрез любов, така че после тя да линее като всички негови жертви. Съвременните учени присъединяват към класа на кървавите вампири и някои типове сексуални маниаци като напр. кървавите фетишисти, които постигат сексуално удовлетворение от предизвикването на кръвотечение и консумацията на кръв. Всякакви психопати и серийни убийци, окултисти и готик-маниаци, заедно с болните от мигрена, фотофобия и различни степени на ноктурализъм съставят другата голяма група на т.нар. психовампири. Много от тях се подхранват от мисълта, че поглъщат душевна енергия от хората, с които общуват - било по време на секс или на масови събрания, на мистични празници или колективни забави в реално и дори - виртуално време. В топ класацията на историческите вампири първо място безспорно заема румънският вампир от ХV в. Влад II Цепеш, кръстен от собствения си баща "Дракула", тоест - син на дракона или на дявола, който по-късно получава и народното прозвище Влад Побивачът на кол, защото любимото му занимание било да убива жертвите си (пленените турски войници) върху дървен кол. Биографията на Влад Дракула фактически разкрива трагедията на едно човешко отмъщение, придобило налудни размери. След като още в юношеска възраст бил предаден от баща си като заложник при турците, осигурявайки временния мир между османските завоеватели и местното население, Влад Цепеш се завърнал след години като масов убиец и кървав садист. Неговото име става известно в локалната история преди всичко с военните му походи срещу турците, от чиято войска впрочем той набирал бъдещите си жертви. И до ден днешен Румъния помни трансилванския граф не като престъпник, а като народен герой, за когото демоничната слава е само една от ирониите на съдбата. И така, ставайки свидетел на нечувани жестокости в турските затвори, усвоявайки техните форми на изтезание, бъдещият румънски васал се превърнал в демоничен злодей, който пленявал жертвите си, разпъвал ги на кръст и в същото време ги побивал на дървен кол, наслаждавайки се на мъчителната им смърт и бавната им агония. Понякога присядал сред гора от трупове, доумъртвявал ги и пиел кръвта им, вместо вино към блюдото си. Според исторически данни тази участ сполетяла около 20 000 турци, които имали лошия късмет да воюват срещу Влад Дракула. Някои учени предполагат роднинска връзка между известния румънския принц и унгарската аристократка от края на ХVІ в. Елизабет Батори, наричана още Кървавата графиня, защото обичала да се къпе в кървава баня, приготвена от телата на собствените й прислужнички. Тя ги убивала по особено жесток начин, като ги обезобразявала и консумирала плътта и кръвта им още докато били живи. През 1610 г. Елизабет Батори била арестувана след пореден опит да похити девици, този път - от благороден произход, при което помощникът й бил своевременно убит, а тя – зазидана до края на живота си в спалнята на замъка й в Карпатските планини. Според историческите архиви, невинните й жертви наброяват около 650 девойки, прислужвали или посещавали дома на демоничната дама. Но в историята се наблюдават множество демони, които са забележителни личности като напр. Френският пълководец от епохата на 100-годишната война Жил дьо Ре (известен и като Синята брада), френският писател Маркиз дьо Сад и вуду-кралицата от Ню Орлеанс Мери Лаво, известна като Голямото зомби и като жената-вамп заради клюките на тогавашното нюорлеанско общество. Като цяло, демоничните проявления на историческите вампири се свързват с различни сексуални перверзии и социални ексцеси, които затвърждават представата за митическите демони като чудовищни форми на любовни и политически изчадия. Вместо заключение можем да си припомним думите: "Ако ние, все пак, случайно срещнем чудовище, можем да бъдем сигурни, че рано или късно ще се натъкнем на хората, които са го измислили, а също така - и на обстоятелствата, които са го породили…" Нина Керемедчиева, София, 2001г.

"Принудиха ме да нося два 50-килограмови чувала със захар, докато Армията на съпротивата на лордовете плячкосваше едно село. Не можах да се справя сам и затова хванаха други две деца да ми помагат", споделя бивше дете войник от Уганда. Негов връстник от Колумбия разказва, че се страхувал, че някой ще го застреля, когато за пръв път прерязал гърлото на един мъж. Тези признания са истински, макар и заснети от операторите на австралийския филм "Децата - войници", който ще се прожектира безплатно за тинейджърите в София от 7 до 10 май и в други градове на страната до края на 2008 г. С този филм организаторите на международния фестивал за документални филми за човешките права ЕДИН СВЯТ - http://www.bgoneworld.org/ , повдигат темата за случаите на притъпяване усещанията на децата и погазване на техните права. Тези практики не само че не намаляват, но все повече се увеличават. Под формата на серия провокиращи истории на деца, минали през ада на Уганда, Судан, Мианмар (Бирма), Колумбия и Сиера Леоне, филмът разкрива пред очите на българските тийнейджъри бруталния и рискован живот, който водят техните връстници, принудени да участват в нападения и терористични акции. Хиляди деца в повече от 40 държави в света са принудени и изнудвани да се сражават и да извършват зверства, които ги превръщат в безчувствени инвалиди. Роуз от Уганда разказва, че когато я отвлекли, била бременна, но я принудили да ходи пеша по целия път от Судан до военния лагер. "Чувствах ужасни болки в корема, но нямах възможност да се лекувам. Болката продължаваше. Трябваше да я издържа. Тази болка продължи, докато не родих." Бивше дете войник от Судан признава: "Убих невинни хора по време на терористична бомбена атака. Не съм я преживял още. Спомням си, че имаше един град, където зарових динамита - използвах 25-килограмови експлозиви. Наистина не съм сигурен..." Режисьорът Андрю Огилвие споделя, че заснемането на подобни признания на децата изисквало продължителна работа на операторите в най-отдалечените и опасни места, където вилнеят революционните групировки. "Този риск обаче си струва, защото децата не би трябвало да бъдат под какъвто и да е претекст ангажирани в подобни действия. Надявам се нашето послание да достигне и до зрителите на филма", добавя Огилвие. Той настоява за проява на политическа воля за намаляване на броя на децата войници и полагане на повече грижи, за да могат тези деца да се върнат към нормалния начин на живот. Тим Уайз снима филма в полетата на Южен Судан заедно с международно признатия фотограф и журналист от Швеция Петер Страноберг. Те успяват да заснемат ситуация, в която децата участват в нападението на конвой на правителствените отряди. По време на двете си пътувания в Мианмар Ерик Пуун, режисьор от Хонг Конг, филмира историята на деца, които се сражават за Националната армия за освобождение Карен - революционна групировка, която воюва с правителството от няколко десетилетия. "Много съжалявам, защото вместо това можех да ходя на училище. Сега вече съм много голям, за да отида в първи клас и дори не мога и да мечтая за това. Явно съм обречен да остана в армията, докато умра", споделя дете войник от Мианмар. "Загубих всичките си мечти и надежди за бъдещето, чувствам се мъртвец", добавя друг негов връстник от Мианмар. За разлика от него момче от Сиера Леонеуспява да се върне към нормалния живот и споделя пред режисьорката Софи Бари как жестоко са избивали противниците и как били принудени да ядат сърцето и черния им дроб, печени на грил. "За началника ги приготвяхме специално със сол и пипер. Трябваше да връзваме очите на жертвите, за да не виждат както правим и с какви големи ножове им отрязваме ръцете." В продължение на цели четири седмици американският фоторепортер МередитДейвънпорт спечелва доверието на група деца, които успяват да избягат от армията на прословутия бивш колумбийски социалист, сега кокаинов дилър и началник на армията на революционерите, която води кървава битка с правителството в продължение на повече от четири десетилетия. Пред камерата на Меридит децата разказват как са били принудени да участват в терористични атаки. Докато снима,Мередит за малко не става жертва на деца в Богота, които я заплашват до смърт с ножове. "Ако ти, бели човеко, умреш, твоите хора ще плачат за тебе, защото разполагат със своята свобода. Но ако аз умра, нашите хора няма да ме оплакват, защото прекалено много от нас вече са мъртви. Аз загубих и петимата си братя във войната", признава дете войник от Судан. Пропускайки тези "малки детайли", майор Окуир Рабуони - министър на младежта в Уганда, твърди, че всичките му бодигардове някога били деца войници и затова са дисциплинирани и работят по-добре от останалите. "Ако имат добър водач, стават много ефективни войници", заключава министърът. За разлика от него Генерал Марго, лидер на революционното движение в Южен Судан - "Смъртоносна отрова", заявява пред камерите, че проклина практиките за вземане на деца войници, където и да се практикуват. "Защото ако не можеш да ги възпиташ като хората, и ако хората бягат от тебе, трябва да ти е ясно, че това, което правиш, е непопулярно. И ако това, което правиш, се изразява в непопулярни мерки, защо да ги прилагаш върху хората по насилствен начин?", аргументира се генералът, който смята че "международното общество трябва да се намеси, тъй като концепцията за децата войници е напълно грешна и трябва да бъде заклеймена, защото е порочна." Алан Линдси интервюира водещи експерти и свидетели по темата от САЩ и Европа. Пред камерата му застава и Бил Пейс от Световното федерално движение и коалиция за международните престъпления. Той се изказва за ролята на Съвета за сигурност в международните конфликти. "В ООН трябва да се заемат с тези проблеми, това е в рамките на тяхната компетентност. Нека да използваме метафората на "огъня". Явно ООН не е създадено да разпалва или да гаси пожари. Това, което е сформирано в ООН, не е, как да кажа, пожарникарски отдел, а по-скоро отдел за бързо реагиране на доброволци в случай на пожар. Затова първо трябва да се отиде по-надолу в Градския съвет, тоест в случая в Съвета по сигурността, и да накарате всички от Градския съвет да се съгласят с факта, че има пожар." Пейс добавя, че това е предизвикателство за международната общност - "просто трябва да се разделим с този невероятно неотговорен начин, по който се занимаваме с мира и сигурността в цял свят, и да създадем ООН, което функционира поне като отряд на пожарникари доброволци". Според Олара Отуну, специален представител в ООН по въпросите за децата и военните конфликти, най-доброто решение е да се направи всичко възможно, за да не се стига въобще до влизането на децата в армиите. "За това са налице съществуващите различни международни протоколи и споразумения, чрез които се опитваме да окажем натиск на страните в конфликтните зони, така че да ги спазват." Отунудобавя, че трябва да се търсят възможности за освобождение на тези, които вече са в революционните групировки, и да се подготвят програми за ресоциализация на децата, които се връщат по домовете си. "Не знам дали филмът ще успее да промени нещо в живота на децата войници, но се надявам, че нещо трябва да разтърси и провокира апатията и алчността на хората, които държат деца в армиите и революционните групировки", казва сценаристът Алан Линдси. Не съществува оправдание за използване на децата за водене на въоръжени операции и няма абсолютно никакво оправдание за международната общност, заради което тя да не се намеси в спирането на тази мерзост за човечеството. Толкова много хора на власт използват живота на децата за своите политически и икономически амбиции." Децата са отвличани за войници и дори и да се завърнат в селата си, отново и отново са отвличани. В този потресаващ омагьосан кръг децата живеят в непрекъснат страх и постепенно загубват хуманното в себе и бляновете за красиво бъдеще.

След Втората световна война Европа е разрушена не само физически, разрушена е нейната икономика, разрушена е вярата на хората в бъдещето. Политиците, съветвани от икономистите осъзнават, че ако искат просперитет, мир и благоденствие в Европа, трябва да преодолеят съперничество между европейските страни, наследени от предишни периоди. В средата на XX век отрасълът за производство на въглища и стомана е източник на военна мощ. Споделянето на ресурсите и свободната търговия между европейските държави биха довели до обединяване на усилията за възстановяване и развитие на икономиките им. На 9 май 1950 г. Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, представя своята декларация пред международната преса в Париж. Той я прочита и призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа стъпка към Европейска федерация". Днес тези думи на Шуман се считат за първата стъпка към обединяване на европейските усилия в инициатива, която сега е прераснала в Европейския съюз, а той е считан за бащата на нова Европа. Робер Шуман предлага да се създаде наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла. Страните, към които апелира Шуман, доскоро са участвали в унищожителен военен конфликт помежду си. В този ден се поставя началото на обединение на държавите в Европа и поддържането на мирни отношения на Стария континент. Това предложение остава в историята като "Декларацията на Шуман" и се счита за основополагащо на днешна Обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси. През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз, на свое заседание в Милано, решават 9-ти май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава до днес тази дата символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. Денят на Европа е повод за празнични изяви в много европейски държави. Това е още един начин хората от различни нации да се чувстват обединени европейци. Тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме със златни звезди, Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен по текст на Фридрих Шилер и единната валута (еврото). В България е обявен с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. за отбелязване на 9 май - Деня на Европа. По този начин се обединяват в сърцата на хората два знаменателни момента от историята на континента - победата над фашизма, родена в обединени усилия и дълбоко изстрадана и стремежа за просперитет и мир.

Роботизирана система, която се грижи за милиони биологични мостри при температура минус 80 градуса по Целзий, е единият от четирите финалисти за британската инженерна награда Макробърт, съобщи Би Би Си. Останалите са първата бионична ръка, филтър за премахване на сажди от дизелови двигатели и малък силициев сензор, който открива експлозиви и токсични химикали. Полярната система вече се използва в британската биобанка, където се изследват дегенеративни заболявания. Тя пази 10 млн. човешки мостри кръв и урина при минус 80 градуса Целзий, като учените имат достъп до тях по всяко време, без да трябва да влизат във фризера. Системата се състои от серия от отделения, където се поставят мострите, и роботизирани ръце. Нейни създатели са инженерите на фирмата "Отомейшън партнършип". Още две от претендиращите за награда разработки имат потенциално медицинско приложение. Сензорът може да открива следи от много химикали с метод, наречен полева асиметрична йонна масова спектроскопия. Той определя съединенията, като анализира как заредените им форми се движат в газ, когато са подложени на електрическо поле. Сензорът може да се използва от военните и от пожарникарите за откриване на опасни химикали. Той може да служи и като анализатор на дъха за диагностика на заболявания. Сензорът е създаден от фирмата "Уолстоун" на Кеймбриджския университет. Трети участник в надпреварата е бионичната ръка i-LIMB, която е с индивидуално захранвани пръсти. Създателите й от единбургската болница "Принцеса Маргарет Роуз" работят по нея вече 40 години. Тя се продава от юли 2007 г., като оттогава с нея си служат повече от 200 пациенти по целия свят. Филтърът за дизелови двигатели, който е разработен от фирмата "Джонсън Матей" контролира вредните газове и саждите с помощта на произвежданата топлина. Той повишава ефикасността на инсталираните в автомобилите филтри, които работят при по-ниски температури. Победителят ще стане известен на церемония в Лондон на 9 юни.

Тази тема в Дао БГ - сайта за бойни изкуства* - беше пусната заради една моя приятелка, тренираща таекуондо при корейски майстор в София. Тя искаше да блесне със знания по езика. Във Франция попаднах на учебник и преведох малко. --- * http://daobg.com/