ISTORIK

Мисля, че ще помогна на тези, които се интересуват от изучаването на арабски език. Арабският език има доста разновидности и диалекти. Списъкът в анкетата не претендира за изчерпателност. Аз си нямам понятие от арабския език, така че, не мога да преценя какво съм дал. http://en.wikipedia.org/wiki/Arabic_language http://www.learn-arabic-language-software....es/FSArabic.htm http://arabic.speak7.com/ http://www.searchtruth.com/arabic/lessons/unit1_writing.php http://afl.sakhr.com/freetour/menu/menu.html http://www.tolearnarabic.com/ http://www.al-bab.com/arab/language/learn2.htm http://www.egyptianarabic.com/index.php http://www.learn-arabic-language-software.com/ http://www.arabicsp.com/ http://www.egyptianarabic.com/download.htm http://www.arab.de/arab-language.html http://www.arabic2000.com/

Ето малко сайтове, посветени на филателията: http://www.omda.bg/bulg/philatelia/collecc.html http://bovis.gbg.bg/2tematic/phil0syd.htm http://filatelia.start.bg/ http://bgstamp.atspace.com/Bulgarian.htm http://en.wikipedia.org/wiki/Philately http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_philatelic_museums http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_philatelists http://www.chinesephilately.com/stamp.htm http://www.timbrechine.com/index2.htm http://www.rpsl.org.uk/ http://www.philatelie.fr/ http://www.jmc.be/ http://www.aephil.net/

Този сайт е твърде обикновен, на пръв поглед, но съдържа съкровище от пощенски марки, пощенски пликове, монети и хартиени пари, пропагандни плакати и военни вещи... http://www.wwii-collectibles.com/

Нов документ хвърля светлина над опита за покушение срещу папата, замесва КПСС и КГБ в опита за убийство. Полското списание "Впрост" съобщава, че през 1979 година съветското ръководство е издало неофициална смъртна присъда на папа Йоан Павел II поради опасения за бъдещето на комунистическия строй не само в Полша, но и в цяла Източна Европа. "Впрост" пише, че на бял свят са излязли нови сензационни документи, свързани с атентата срещу папата, описани в книгата на американския журналист Джон О. Колър. През ноември 1979 членовете на КПСС заповядали на своите подчинени от КГБ да употребят срещу папата средства, "които ако е необходимо, могат да са нещо повече от дезинформация и дискредитация". В заповедта се казва, че "трябва да бъдат използвани всички достъпни средства, за да бъде избегната новата посока в политиката, започната от полския папа". Бях втрещен, когато видях тази заповед, казва за "Впрост" Джон О. Колър и добавя, че въпросните средства са означавали, че комунистическите лидери дават съгласието си за убийството на папата. Журналистът публикува книгата "Става дума за папата. Шпиони във Ватикана", в която се съдържа въпросната заповед на КПСС. Под нея стоят подписите на ръководителя на партийната пропаганда Михаил Суслов, членовете на президиума на ЦК на КПСС Андрей Кириленко, Константин Черненко, секретарите на ЦК на КПСС Константин Русаков, Владимир Пономарьов, Иван Капитонов, Михаил Зимянин, Владимир Долгих и Михаил Горбачов. Полският кардинал Карол Войтила беше избран за папа през 1978 и веднага призова съотечествениците си да не се боят от комунистическата власт, а да поведат борба с нея. Атентатът срещу папа Йоан Павел IIбеше извършен през май 1981 година от турския терорист Али Агджа. До днес не е известно, кой е поръчителят на атентата. Соченият за съучастник на Агджа - Сергей Антонов - бе задържан на 25-ти ноември 1982 г. Той бе освободен поради липса на доказателства и се завърна в България за Великден 1986 г. - на 1 април. При визитата си у нас на 23 май 2002 година папата каза, че никога не е вярвал в "българската следа" в покушението срещу него. Антонов почина на 1 август 2007 година в София.

Денят на труда и на международната работническа солидарност - 1 май - е международен празник на трудещите се хора. Той е приет за един от официалните празници в редица страни - Китай, Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия , сред тях е и България. В САЩ и Канада той се чества на първия понеделник от септември. Празникът се е чествал и в Третия Райх под името „Имперски трудов ден" (Reichsarbeitstag). Появяването на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на социалните права. Началото е не къде да е, а в Чикаго през 1886 година, когато се организира първата в историята обща международна стачка. На стачка излизат 300 000 работници с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. След тридневни протести стачката е разпръсната от полицията, а осем от стачкуващите са убити. В следващите години 1-ви май започва постепенно да се отбелязва в почти всички страни, но най-вече в социалистическите и комунистическите държави, където се организират многохилядни манифестации, военни паради, ударни бригади. В България Международният ден на труда се чества за първи път през 1890 година. В годините на Комунистическа България празника се отбелязва с мащабни организирани митинги и празненства из цялата страна. Манифестацията минаваше пред мавзолея на Георги Димитров. Понастоящем, празникът е официален и е неработен ден, но държавната власт не се ангажира с провеждането на масово отбелязване на празника. Честването е най-често отбелязвано от леви партии и движения.

Аз искам да добавя, че в началото на нашествието на османските турци на Балканите, а и малко преди неговото начало, заедно с византийските войски се сражават и български редови и доброволчески военни части, чиито водачи са били: Лъжеивайло (1294), Иван Свинепаса (1304), Хранислав (1305), Момчил (1345), Иван IV Асен и Михаил Асен (1355). --- Неуспешен е бил опитът на византийците да съберат пари за построяването на нови кораби. Другите балкански владетели са се страхували, че с тези кораби ще бъдат нападани земите им и, че дори ще бъдат превозвани турски наемници (както е правил Йоан VI Кантакузин). Освен това, другите балкански владетели не са вярвали, че турците ще превземат Византия, а после "ще почукат и на техните врати". През 1364-1365 г. се води последната българо-византийска война - за няколко крепости по южното Черноморие. Победители в тази война няма, и двете страни губят жертви, а не печелят нищо. През 1366 г. граф Амедей VI Савойски напада турците и с малка флота, снабдена с оръдейна артилерия (сбогом на каменометната и огнеметната артилерия!), успява да прогони за кратко турците от Галиполи. После превзема и предава на Византия няколкото спорни крепости по южното Черноморие. Това е причина българите да намразят още повече византийците (те са насъсквали срещу тях татарите на Ногай, османските турци на Умур, савойския граф...). Последен опит за създаване на балкански съюз прави един сръбски феодал - Йоан Углеша. Към него се присъединява само собственият му брат - Вълкашин. Двамата повеждат една 20 000-на войска, съставена от сърби, българи и гърци. За съжаление, подценяват турското командване и са разбити в нощно сражение при Черномен (1371). В сражението са убити и двамата. За съжаление, на Балканите липсва силно градско съсловие, на което да се опрат владетелите. След разгрома на сърбите при Косово поле (1389) и разгрома на кръстоносните войски, водени от Сигизмунд III през 1396 г. при Никопол и от Владислав III Ягело и Янош Хуниади през 1444 г. при Варна настъпва краят на последните надежди за спасение на Балканския полуостров от османците. Не е използван шансът турците да бъдат прогонени след нанесения им от Тамерлан разгром при Анкара (1402). Нито Византия (върнала си за кратко Солун и още няколко малки крепости около него), нито Венеция (която владеела крепости и острови в гръцки води), нито Сърбия, Босна и Унгария (които живеели необезпокоявани от турските походи) не направили по-сериозен опит да ги прогонят. Само българите вдигнали въстание, водени от Константин (II Асен) и Фружин - синове съответно на Иван Срацимир и Иван Шишман.

А какви сведения имаме за всеки един от владетелите? Кой е бил дипломат, кой е наложил исляма във Волжска Б-я, кой е предложил на Киевска Рус да приеме исляма, кой е дал на руснаците жито, за да не измрат от глад, кой е победил татарите и така нататък - с по няколко изречения нещо за всеки един... Ще е добре да се разшири базата с данни за тях, не - само годините на управление. Може да се направи паралел - по време на всеки един от тях кой е бил владетел на Дунавска България. Също ще е интересно.

Честит рожден ден! Много щастие и усмивки! А тортата беше много вкусна.

Ето ТОВА се нарича "боен дух".

Ето списък с имената на 172 политически организации (партии), които не са участвали на изборите през последните 5 години (2003-2007): o_491132.pdf

Може да създадем нова тема - "Науката и войната" или "Науката в услуга на войната". Това е втората част от твоя въпрос. Изобретенията много пъти са били използвани първо в армията и после - "дарявани" на обществото. - лявата и дясната обувка (до този момент са били еднакви) - навлизат в армията на шумерите - асфалтираните пътища - са използвани от армията на Асирия - първите опити за водолазене са през античността - с празна делва (лодка) на главата - с цел подкопаване на стени, на мостове или шпионаж - бодливата тел (изобретена по време на войната м/у Севера и Юга в САЩ) - динамитът Друг път, са използвани от обществото, а после са внедрени в армията. - барутът, автомобилът, телефонът, телеграфът, интернет, парният локомотив, параходът, балонът, самолетът, телефонът... Двата списъка не претендират за изчерпателност! Интересна прелюбопитност... Когато шахматисти от Лондон и Париж, играещи кореспондентен шахмат, обменяли своите ходове по телеграфа, полицията в двете страни сметнала техните ходове (1. е2-24 е7-е5 2. Кg1-f3 Kb8-c6 3. Of1-b5 a7-a6...) за някакъв нов тайнопис, чрез който комуникират някакви превратаджии... Когато се изяснила истината, всички много се смяли.

Изучавал съм история и философия на религиите. Аз съм чел Корана на английски (в градската библиотека в Смолян), чел съм го и на френски (в университетската боблиотека в Лил, Франция). Имал съм ученици мюсюлмани в 8/9 клас. По средновековна история се изучава историята и цивилизацияъа на арабите. Трябва да споделя, че аз знам повече за арабите, селджукските турци и османските турци от мои ученици, които претендираха да са "напред с материала"... В 10/11 клас се изучават световните религии. Учениците не подозираха, че ислямът има три клона (като будиазма и християнството) - суннити, шиити и хариджити. Имах и един ученик, върл ислямист, с когото често сме спорили. По едно време се усетих, че водя задочен спор с неговия религиозен водач, някакъв духовник техен. Обаче не можаха да ме оборят. Във Уикипедия са написали "сунити", вместо правилното "суннити". Опитах се да поправя грешката, но 10 минути по-късно моите поправки бяха изтрити, а текста - върнат в предишния (грешен, според мен) вариант. И, о, изненада!, имах инсталиран на компютъра самия Коран/Q'uran. За любопитните: http://islamic-download.com/pc/software/quran/ http://www.sofotex.com/Quran-Viewer-Multil...oad_L16296.html http://www.getjar.com/products/3856/Quran --- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=941

Що е еврокон? - Фантастична камила без гърбица, с една дума - събиране на европейските фантасти, таз година Събитието ще се проведе от 15 до 18 май в Москва, a преди 3 години беше у нас - в Пловдив! За какво се гласува? - Различни категории, издателство, преводач, дебют, автор и т. н., това са българските номинации за тези категории, на самия конвент в Москва отделните национални номинации ще бъдат гласувани, за да се излъчи победител на европейско ниво. Какво прави "Сивостен" в списъка за фензин? - Седи. В общи линии, все едно за кой фензин гласувате, така или иначе никой още не може да пребори конкуренцията на европейско ниво. А защо да гласувам? - Защо пък - не? Не боли особено. Не е нужно да гласувате за всички категории, изберете си тази, за която имате мнение или впечатление. Понеже знам, че тук има фенове на фентъзито и научната фантастика, пускам линка към сайта, на който може да изберете номинациите за българските представители в различните категории на таз годишния международен фестивал Еврокон. http://eurocon.puzzle-bg.com/

172 партии-фантоми скоро ще бъдат заличени, имената им може да се ползват от нови политически формации. България е вероятно страната с най-много политически партии на глава от населението. По официални данни, в момента съществуват цели 376 партии. Това е ужасно много. За сравнение - във Франция действащите са 244, в Англия - 174, а в Германия - 110. Ако не е запознат с особеностите на местния политически живот, човек може да реши, че в България плурализмът на мнения и свободата на политическа изява са по-големи, отколкото в страни с утвърдена демокрация. Истината е, че огромната част от тези формирования са фантоми, които продължават да съществуват в правния мир, без да извършват никаква дейност. Макар това да е известно, никой не обръщаше внимание на проблема с имитирането на политическа дейност. Едва сега държавните институции решиха да разчистят политическия ландшафт от паразити и кухи структури. Първата стъпка направи Сметната палата, която изпрати преди месец и половина на главния прокурор списък на партии, за които има законово основание да се иска заличаване от съда. Основанието за това е в новия Закон за политическите партии, който беше приет през 2005 г. В него пише, че партия, която след последната си регистрация не се е явявала повече от пет години на избори, подлежи на прекратяване. На това условие отговарят цели 172 партии, които са попаднали в списъка на Сметната палата. Политическият терен може да бъде поразчистен от измислени играчи и псевдолидери. Проверка на "Капитал" установи, че процесът вече е започнал. От началото на годината в Софийския градски съд са постъпили около 20 иска от прокуратурата за заличаване на партии от регистъра, заяви пресаташето му Елена Трифонова. Предстои скоро Сметната палата да изпрати втори списък до главния прокурор с партиите, които редовно не подават финансови отчети. Това е другото условие по закон, при което може да се иска закриване на партия. Преди две седмици от палатата съобщиха, че 211 партии не са изпълнили законовите изисквания в срок. Миналата година броят им беше още по-голям - 253. От Сметната палата заявиха, че голяма част от "нередовните" партии се повтарят. За да е налице "системно нарушение" на закона, трябва една партия да не е подала финансов отчет в срок повече от три поредни години. Затова данните за тях ще бъдат обобщени и изпратени на прокуратурата. Повечето нарочени за закриване формации отдавна не съществуват в политическия живот. Голяма част от тях вероятно щяха отдавна да са заличени от лидерите им, ако законът позволяваше това. "Проблемът е, че българският закон не дава право партиите да се заличават от ръководствата им, а изисква решение на висшия форум, взето с 2/3 мнозинство. Сами си представете как се събират 500 човека на едно място - на практика е невъзможно", коментира Яне Янев, лидер на партия "Ред, законност, справедливост". Другата причина според него е, че лидерите на повечето партии фантоми са покойници. Ако изобщо има някаква интрига, тя е в oчакваната битка за имената на заличените Сегашният закон за политическите партии не позволява регистрация на партии с едни и същи имена или абревиатури. От СГС заявиха пред "Капитал", че специален софтуер следи да няма съвпадения на имената и абревиатурите на партиите. Нито една нова формация не може да бъде регистрирана без удостоверение за уникалност на името. Това е един от задължителните документи при учредяване или преименуване на партия. От съда заявиха, че след закриването на нередовните от списъка на Сметаната палата няма да има пречка имената им да бъдат ползвани от новосъздадени формации. "Това може да стане, тъй като партиите, които бъдат заличени от съда, изчезват от правния мир", коментира председателят на Сметната палата Валери Димитров. Депутатът Елеонора Николова също смята, че имената на закритите партии ще могат да се ползват от нови формации. "Заличаването означава, че такъв субект не съществува. В Закона за политическите партии няма изричен текст, който да урежда правата върху имената на закритите партии. Затова правя аналогия с търговското право, което урежда въпроса за имената на фирмите", заяви тя. Самата Елеонора Николова беше депутат от СДС, но заедно с колежката й Мария Капон и още няколко сини депутати решиха да напуснат групата на партията в парламента и да основат нова формация - Единна народна партия, чиято абревиатура ЕНП повтаря абревиатурата на Европейската народна партия. Това обаче е разрешено от българския закон, който забранява само дублирането на имена на български структури. Според Елеонора Николова освобождаването на имена може да предизвика интереса на сегашните играчи в българската политика. "Има партии, които отдавна са изпразнени от съдържание, но си заслужава да се воюва за имената им", коментира тя. Един от примерите е "Консервативна партия". Нейният лидер Иван Йорданов е успял да си заплюе името още в началото на прехода - партията е регистрирана през април 1990 г. Тя е кръстена на съществувалата в края на ХІХ век партия със същото име, сформирала първите две правителства след Освобождението. Нейни дейци са били първият български министър-председател Тодор Бурмов, Георги Вълкович, Димитър Греков, Тодор Икономов и др. Въпреки че думата консерватор много не се котираше в първите години на прехода, не е изключено сега някой да прояви интерес към името на партията. Още повече че след учредяването й се появиха и други формации, които наричаха себе си консерватори като "Нова консервативна партия" и "Консервативна и екологична партия". Подобен пример е "Народна партия", регистрирана в Плевен през 1994 г. Тя също носи името на съществувала в годините след Освобождението едноименна партия. Сформирана е след падането на Стамболовото правителство от представители на старата Консервативна партия и от Народната партия от Източна Румелия, а нейни лидери са били Константин Стоилов, Атанас Буров, Иван Вазов, Константин Величков, Иван Евстатиев Гешов и др. Друг въпрос е дали името е определящо за популярността на партиите. "Имената вече не носят електорални дивиденти, защото хората се умориха от политика. В първите години на прехода имаше голямо значение как ще се казва партията ти, но вече не е така. Разбира се, все още има носталгици, които продължават да се борят за званието "земеделци", "социалдемократи" и "зелени", коментира Яне Янев. По-голямата част от нарочените за закриване партии в списъка на Сметната палата са фантоми. Сред тях има няколко БЗНС-та и БКП-та, както и голям брой националистически формации. В списъка обаче са и няколко, които са играли по-ключова роля в годините на прехода, а лидерите им бяха част от политическия елит на страната. Някои от тях дори ще останат завинаги в политическия фолклор. Една от тях е "Българска демократическа партия" на Йоло Денев, единственият неуспял кандидат президент, лежал в затвора за невърнати кредити. Този факт му придава ореол на мъченик на прехода. В последните години дори той се поумори от политиката и се посвети изцяло на бог Тангра, чийто пратеник смята, че е. След като издаде нова Библия (История на българите от 35 000 г. до днес), сега се е нагърбил и с писането на пиеса за Левски. Скоро от правния мир ще изчезне и "Българска християндемократическа партия" (център) на фамозния отец Георги Гелеменов. Свещеникът, който обичаше да ходи с камуфлажни дрехи и кубинки, беше един от първите яростни националисти в българската политика. Неговата партия дори е член на Европейския националистически интернационал. В последните години за него се чу, че е издирван от полиция и данъчни по подозрения в източване на ДДС. Справка в интернет показва, че той продължава да се занимава с ясновидство и лечителство. Твърди за себе си, че е специализирал екзорцизъм (гонене на демони) в Рощок, Германия. Автор е на специален троен молебен против уроки, диабет, затлъстяване, тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания и забавяне на стареенето. Със заличаване е заплашена и световно неизвестната Свободна народна партия, чийто лидер е отец Христофор Събев, известен повече с прякора си Фори Светулката. Той ще бъде запомнен с многолюдните нощни бдения по площадите, гоненето на зли духове от тоталитарните сгради и щурма на Синодалната палата в зората на демокрацията. След романтичния период на прехода, Фори "избра свободата" и се засели в американския щат Юта. По неговите думи там той преподавал православната вяра, а според публикации в пресата по онова време отец Събев си изкарвал хляба на бензиностанция и пеел цигански романси на развален руски в някакъв локал. Подобна съдба очаква и Партията на труда, чийто лидер е Нейчо Неев, вицепремиер и министър на транспорта в кабинета "Беров". След напускането на изпълнителната власт той беше подсъдим дълги години по дело за нарушаване на югоембаргото, но вината му не беше доказана. Той ще остане завинаги в златния фонд на българската политика с откровението си "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер". Същата участ очаква и "Нова социалдемократическа партия" на Васил Михайлов, известен с прякора Нубиеца. Той беше наречен така, след като в предаването "Ку-ку" заяви, че отношенията между българския и нубийския парламент "трябва да се подобрят". Предстои да бъде заличена и партията "Движение за истински реформи" на Ренета Инджова, която беше назначена за служебен премиер през 1994 г. след падането на кабинета "Беров". В ръководството на партията според нейната регистрация влизат хора като актьора Павел Поппандов, художниците Светлин Русев и Борис Димовски и др. В черния списък е и "Движение Екогласност" на Едвин Сугарев. Формацията се смята за наследник на Комитета за екологична защита на град Русе. Това е една от многото структури, участвали в учредяването на СДС и впоследствие станали жертви на разцепления и роене. След като по времето на кабинета "Костов" лидерът й Едвин Сугарев стана посланик в Индия, партията беше оглавена от Иван Сунгарски, но от дълги години не се явява на избори и предстои да бъде заличена. Безславен ще е краят и на Обединения християндемократически център (ОХДЦ), от който са се пръкнали не един и двама десни политици, сред които бившият столичен кмет Стефан Софиянски, Илко Ескенази, Стоян Ганев, Венцеслав Димитров, Александър Божков, Екатерина Михайлова и др. Сред подлежащите на закриване партии е Движение "Гражданска инициатива", чийто лидер Любомир Собаджиев почина след дълго боледуване през 2002 г. Той беше един от първите лидери на опозицията и участник в кръглата маса. От регистрите ще бъде изтрита и "Партия либерали" на Петко Симеонов - бивш заместник-председател на СДС, управител на вестник "Демокрация" и участник в кръглата маса. Същото очаква и формацията на друг син лидер от началото на 90-те - "Център нова политика" на Димитър Луджев. --- Имена, които скоро ще бъдат свободни: "Консервативна партия" "Народна партия" "Нова демокрация" "Българска демократическа партия" "Българска либерална партия" "Българска народна партия" "Българска работническа партия" "Движение Екогласност" "Партия на труда" "Обединен земеделски съюз" --- Иван Михалев в-к "Капитал"

Православните християни отбелязват днес най-светлия си празник - Великден - денят, в който Синът Божий възкръснал от мъртвите за вечен живот. Възкресението на Господ Исус Христос от мъртвите, който изкупва нашите грехове с разпването на кръста и смъртта си, е най-важното събитие за християните. Но Великден не е само християнски празник, в действителност този праник се е появил далеч преди християнството. Великден днес слива в едно християнството и по-древни езически религии, чрез боядисването на яйца и други обичаи заздраве и щастие. Екипът на Nauka.bg честити празника на всички свои потребители. Христос Воскресе! Според библейския разказ, на третия ден след разпването на Христос, жените-мироносици отишли на гроба, за да помажат тялото му, но открили, че той е празен - Иисус бил възкръснал. По-късно Мария Магдалена отишла в Рим, явила се пред император Тиберий и обвинила Пилат Понтийски, че е нарушил римските закони, осъждайки невинен човек. Тя подала на императора червено яйце с думите "Христос възкресе". Оттам тръгнала съществуващата и до днес традиция за празника да се боядисват яйца и млади и стари да се чукат с тях за здраве. Също оттогава води началото си характерният за Великден поздрав "Христос возкресе" и отговорът :" Во истина возкресе". Точно в полунощ в събота срещу неделя с камбанен звън храмовете в цялата страна отбелязаха празника. Рано сутринта в неделя се отслужва тържествена литургия. По традиция свещта, запалена на службата, се носи да догори вкъщи - така в дома символично се внася новата светлина. Великден въплъщава основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещия Страшен съд. Традицията повелява за Великден да се облече нова дреха. Празничната трапеза след 40-дневния пост включва яйца, козунак и печено агне. Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Велико, Величко, Велика, Величка, Възкресия, Анастас, Анастасия, Християн, Християна и др. --- В йерусалимския храм "Възкресение Христово" за пореден път се случи чудото, очаквано от милиони християни - запали се Благодатният огън. Благодатният огън се появява на мястото, където се е намирал каменния плот, на който е било положено тялото на Иисус Христос. Това тайнство се случва на Велика събота вече повече от 2000 години. На мястото на чудото присъства в молитва само йерусалимският патриарх Теофил. Веднага след това огънят бе раздаден на събралото се множество - представители на различни църкви, които ще го разнесат по света часове преди настъпване на най-големия християнски празник. Над 15 хиляди християни бяха „окупирали" йерусалимския храм в очакване на чудото по запалването на Свещения огън. Улиците около храма също бяха препълнени с поклоници. Сред тях е и българската делегация, начело с варненския митрополит Кирил, който тази вечер ще донесе в София пламък от Йерусалим огъня. Правителственият самолет се очаква да пристигне в София около 20.30 минути, а в храма "Св. Ал. Невски" Благодатнтия огън ще бъде внесен около 23.30 часа. Счита се, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря ръцете и дрехите. --- Негово светейшество патриарх Максим възвести пред храм-паметник „Св. Александър Невски" Христовото възкресение.В „Св. Александър Невски" бе извършено Пасхалното богослужение. Патриарх Максим отслужи лично Златоустова Света литургия. Възвестяването на Христовото възкресение бе точно в 00.00 часа на площада пред храма. Стотици граждани се бяха събрали тази вечер при катедралния храм, за да посрещнат Благодатния огън и Христовото Възкресение. На Летище „София" малко преди това кацна правителствен самолет, с който благодатният огън бе превозен и бързо разнесен между вярващите в София и страната. Предстои да бъде разнесен из всички епархии. По традиция хиляди вярващи ще го посрещнат пред храмовете и ще им бъде раздаден.

Дамян Яков, председател на Асоциация "Българска книга": "Четенето е разковниче за добро образование!" Визитка Дамян Яков е директор на издателство и председател на Асоциация "Българска книга". По повод Световния ден на книгата - 23 април, той организира дискусия за проблемите на книжния сектор, в която се включиха представители на Министерство на културата, Дирекция "Книга и библиотечно дело" и Министерството на образованието и науката. Тема на разговора бяха представянето на стратегия за популяризирането на четенето и ролята на държавата, отговорните институции и медиите за повишаване интереса към книгата, както и необходимостта от създаването на Закон за книгата. - Г-н Яков, призовахте държавата да намали ДДС-то върху книгите и да се създаде Закон за книгата. Какви са очакванията ви? - Световният празник на книгата и авторското право - 23 април, се чества от 1969 г., и всяка година милиони хора по света демонстрират почитта и уважението си към авторите, чието творчество е допринесло за социалния и културен просперитет на човечеството. Затова организирахме тази дискусия. Желанието ми е четенето да бъде осъзнато от държавата като изключително важна черта от психологическия портрет на съвременния българин. Обсъдихме как да се повиши интереса към четенето, популяризирането на книгата като основен фактор в духовното ни развитие, както и как да се реши проблемът с неграмотността в училище. Четенето е фундамент и е разковниче за добро образование. Качественото образование, едва ли някой се съмнява в това, е знак за просперитет на отделната личност, но и на нацията ни. Затова за нас е важно книгата да се превърне в приоритет на институциите, на цялото ни общество. - Какви стъпки правите в тази посока? - Водим диалог с отговорните институции за фискалната и данъчната политика в книжния сектор. Данъците, с които са натоварени цените на книгите, и най-вече на учебниците, плащат не издателите и търговците, а читателите. Необходими са инициативи за утвърждаване на четенето. Това не може да стане с усилията на хората, които правят и които продават книгите. В бранша с тази дейност са заети към 3000 души, около 5000 работят в публичния книжен сектор. Те не могат да решат проблемите и да осъществят кардиналната промяна. Близо 20 години библиотеките в България бяха оставени на доизживяване. А те съхраняват близо 85-90 млн. тома книги. Този фонд е част от националното богатство на страната ни. За да могат обаче тези библиотеки да изпълняват нормално функциите си на хранилища на знание, да бъдат съвременни информационни центрове, те се нуждаят от средства. Вече има проектозакон за публичните библиотеки и се надяваме той скоро да влезе в Народното събрание. - Дания и България се единствените държави в ЕС с висока данъчна ставка върху книгите. Как си обяснявате това? - Всеки български издател би мечтал да работи в условията, при които работят колегите в Дания. Там данъчната ставка от 25% е наистина висока, но сумите, които се връщат обратно към публичния книжен сектор, са огромни. Около 65 млн. евро е влизат в хазната им от този данък. У нас са около 22 млн. лева. Но при нас се връщат 2-3 милиона лева от бюджета за инвестиции в материално-техническата база за библиотеките. Нормалният стандарт за т.нар. малки страни е от порядъка на 24 млн. евро. В Дания се връщат обаче от 80 до 100 млн. евро в сектора, защото библиотеките купуват между три и пет екземпляра от всеки тираж. Това са гарантирани продажби. Докато българският издател работи с прогнозен тираж от около 1000 бройки за масово заглавие. Тиражът на голяма част от българските книги е около 500 броя. Немислимо сравнение. - Какво трябва да се направи? Възможен ли е Закон за книгата? - Да, необходим е такъв закон. Време е държавата да набележи местата, в които има видим обществен интерес, и да изпълни функцията си. Да защити потребностите на обществото. Не крия, че има корпоративен интерес на хората, които работят в книжния сектор, но очевидно е, че тук на първо място стоят читателите. Да вземем Гърция например. Там има бюджетна организация, която се нарича "Център за книгата". Той разполага с огромен бюджет, който се грижи за промотирането на гръцките книги в чужбина. Спонсорира преводите и издаването навън, организира национален панаир на книгата в Солун и Атина. Дават се субсидии за определени гръцки издания, които държавата трябва да подкрепи. В момента в Министерство на културата, в дирекция "Книга и библиотечно дело", нямат достатъчно средства за международните книжни изложения. Българските издатели присъстват там на собствени разноски, но техният интерес в 99% от случаите е да купуват авторски права, за да внасят заглавия в България. Те не се нуждаят от български щанд във Франкфурт, в Москва, в Линц, в Лайпциг, в Солун, в Лондон или в Болоня. - Агенцията по туризъм не би ли могла да помогне? - Намерихме подкрепа от Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия. Благодарение на нея за първи път имаме що-годе хубави щандове във Франкфурт например. Но пак голяма част от средствата се дават от Асоциация "Българска книга" и от джоба на много отделни издатели, които спонсорират българското участие. Ако искаме след 10 години да сме фокусна страна на панаира във Франкфурт, трябва да започнем от утре с огромни вложения в авторите ни, в преводите на техните книги на всички европейски езици. Не започнем ли да го правим поне от догодина, няма да успеем. Срещнах се с председателя на парламентарната комисия по култура Нина Чилова и се опитах да обясня, че трябва да имаме между 500-600 хил. лв. минимум годишно за такива национални представяния на международни форуми. Не е редно Агенцията за малки и средни предприятия да финансира такива представителни щандове. Не можем да кажем, че с едно участие на немския панаир, те ще започнат да купуват още на другия ден български книги. Държавните институции трябва да заложат на книгата като културен продукт в цялостната външна политика на страната ни. И когато България търси начини за интеграция в европейското културно семейство, трябва да гледа на книгата като изключително важен инструмент за тази цел. Книгата, националната литература може да направи страната ни достъпна, предвидима - както за бизнеса, така и ако щете за обикновения човек, който търси интересна туристическа дестинация. Петър Петров http://politika.bg/

Днес е Велика събота. Сутринта в София ще бъде отслужена Василиева Света литургия. От 23.30 часа започва Пасхалното богослужение.На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалече от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42). Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден. Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот. Песнопенията прославят смиреното слизане на Христос към смъртта, воден от слялата се в едно съвършена любов на човека към Бога и на Бога към човека. За първи път се говори, че тази събота е наистина "най-благословеният седми ден". Това е денят, когато Христос си почива от своя труд за възстановяване на света. Вечернята на Великата събота спада към Пасхална неделя. Свещеникът служи не пред престола в олтара, а като стои пред плащаницата в средата на храма. По време на пеенето на псалма: "Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи" (Пс 81:8), Царските врати се затварят и свещеникът с прислугата сменят своите тъмни, скръбни одежди с бели - пасхални, тогава се заменя и завесата на Царските врати и всички покривала (на престола, жертвеника, аналоя и т.н.). Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта. Малко преди 12 часа през нощта във Велика събота свещеникът сваля плащаницата от гроба, внася я в олтара през Царските врати и я слага на престола, където тя остава 40 дни, до Възнесение. В полунощ народът излиза от храма, обикаля го и се връща към неговите затворени врати. И тук свещеникът тържествено обявява: "Христос воскресе!, и всеки път народът му отговаря: "Воистину воскресе!" Всички вярващи се приканват да забравят своите грехове и напълно да се потопят в радостта на празника. По повод големия християнски празник Възкресение Христово на Велика събота сутринта ще бъде отслужена Василиева Света литургия.От 23.30 часа започва Пасхалното богослужение. В патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" то ще бъде водено от патриарх Максим. Вярващите ще могат да си вземат от Свещения Благодатен огън, който ще бъде донесен преди това от Йерусалим от българска църковна делегация. С възвестяване на Христовото Възкресение в 00.00 часа на площада пред храма - Златоустова Света литургия ще отслужи Негово Светейшество патриарх Максим.

- кирилицата http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%...%B8%D1%86%D0%B0 http://www.arira.ru/azbuka-i-ee-istoki.htm http://en.wikipedia.org/wiki/Early_Cyrillic_alphabet - ѵжица http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B6%D0%B8%D1%86%D0%B0 - хѣръ Херъ - название буквы Х, считается что это сокращение от слова Херувим. Все остальные производные слова херъ берут начало именно от этого значения. Так, например, похерить значило раньше поставить на чем-либо крест, то есть букву херъ. Но слово херъ стали употреблять в переносных смыслах (вероятно, по первой букве общеизвестного слова) все чаще и чаще, забывая про основное его значение. Так в русском языке появилось еще одно "плохое" слово.

Louis IX Le Saint - Луи IX Свети?

Шестият църковно-народен събор щял да се проведе от 14 до 17 май в Рилския манастир. Това съобщение се появи само в православния сайт "Двери". Миналата седмица комисия от Светия синод е огледала сградния фонд и състоянието на манастира и е било намерено за подходящо съборът да се състои там. "Изборът на място за църковно-народен събор е труден, тъй като в него участват много делегати и гости (около 200 човека), обяснява сайтът. Настаняването, прехраната и заседанията на участниците изискват сериозна инфраструктура, с каквато манастирите у нас не разполагат." Благодарение на ремонтните дейности на игумена на Рилския манастир - Адрианополският епископ Евлогий, сега светата обител можела да приюти участниците в събора и да им предложи приемливи условия за работа. В дните на Страстната седмица изглежда единственото желание на Светия синод е съборът да мине напълно незабелязано, въпреки че за него се говори вече почти две десетилетия. Дневният ред на събора е засекретен по всички правила на конспирацията. След многобройни сбирки т. нар. малък синод решил той да се обсъди на самия събор. Дядо Йоаникий, председател по промяната на устава, подал оставка под предлог, че е много ангажиран. Оставката му не била приета, от което обаче нищо не следва. Далече от очите, далече от устата Това, че синодът не е стигнал до решение, не изненадва никого. По същия начин БПЦ преди години излезе от Световния съвет на църквите, без да даде обяснение за това. Впоследствие се разбра, че няма дори и протокол с такова решение и сега не е известно дали е член или - не. След гротескното обявяване за архонт на небезизвестния Слави Бинев не последва никакво наказание за владиката Галактион (който впрочем освен подозренията в корупция се оказа и сътрудник на Държавна сигурност). Скандално прозвуча и изказването на владиката Игнатий, който се оказа заклет фен на Путин. В интервю на епископа отпреди 3 години в руския сайт voskres.ru Игнатий обявил НАТО за сатанинска армия. Духовникът, който от 4 години е представител на Българската православна църква към Московската патриаршия, бил фен на Путин и преди време посъветвал Русия да му даде пълноправна царска власт след президентството му. Последния път, в който синодът излезе с решение, беше в навечерието на миналата Коледа. Тогава той поиска от държавата да въведе вероучение в светското училище и дори излезе с цяла концепция по въпроса. Това е всъщност единственият път, когато държавата е отказвала през последните години да изпълни искане на синода. Самият сайт на синода е спрял в началото на хилядолетието - той не е обновяван от 2000 г. А и медиите загубиха интерес към това, което става в църквата, след като стихнаха битките около така наречения разкол. Светият синод се върна към своето обичайно летаргично състояние на бездействие. Бездействие по отношение на политиката си, не и на имотите. Единствените съобщения от БПЦ се появяват по повод здравословното състояние на патриарх Максим и това дали ще бъде в състояние да участва в светото служение. Монополът означава имоти Българската православна църква е една от последните монополни институции у нас. При това монопол, установен със закон през 2002 г. В края на 2002 г. президентът Първанов въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации подписа приетия от Народното събрание Закон за вероизповеданията, предложен от Симеон Сакскобургготски. В закона Българската православна църква (БПЦ), преписвайки Конституцията на Република България, е определена като представител на традиционното вероизповедание в страната. Законът, който трябва да съдейства и за преодоляване на разкола, е в полза на БПЦ начело с патриарх Максим. Нещо повече, тогавашният печално известен главен прокурор Никола Филчев предприе нечувани репресии спрямо "разколниците". Днес БПЦ е най-едрият земевладелец и едър собственик. Тя притежава множество сгради, от които получава наеми. Проблемът е, че те не се управляват прозрачно. Само тук-там се появяват съобщения за "нерегламентирани контакти" на синодалните старци със съмнителни бизнесмени. Не са тайна за никого битките и за "бялото було" на патриарх Максим. Лобитата според осведомени имат относителен паритет. Половината са привърженици на вселенския патриарх Вартоломей, който е склонен да приеме екуменизма (обединението на християнските църкви) и който впрочем активно поддържа "клуба на архонтите". Другата половина от синодалните старци са верни на руския патриарх Алексий, който отказва каквито и да било отношения с неправославните църкви. Минало свършено В редките случаи, в които се изказват за ролята на църквата, синодалните старци се обръщат към славното й минало. Но не обясняват, че тя е съхранила българщината именно благодарение на енергични свещеници, които са работили в своята енория. Защото, ако чакаха държавата да им решава проблемите, днес нямаше да има не само България, но и българи. Въпреки че имат право от 1911 г. да водят църковните служби на съвременен български, малцина свещеници го правят просто защото така са ги учили. И затова сега почти никой не разбира какво се говори и пее в нея. Не просто архаичен, нейният устав е чисто тоталитарен, защото не е променян от 1946 г. насам - когато е бил писан под диктовката на Отечествения фронт. Затова и сега запознатите не очакват да настъпят кой знае какви промени на предстоящия църковно-народен събор. Не е ясно кои са поканените на него, но се предполага, че ще присъстват политици, които да му придадат легитимност. Ако изобщо и този път се състои, както беше вече няколко пъти отлаган през годините заради здравословното състояние на патриарха. И все пак църквата принадлежи на хората. По-точно казано, хората са църквата. Затова имат право не само да знаят как се управлява, но и сами да участват в управлението. Светломира Димитрова www.dnevnik.bg/

Човечеството разполага само с една планета. Единствено на нея разчитаме за храна, вода, енергия, подслон... За да са щастливи, на милиарди хора по света им трябват само малко растителна храна, вода и дрехи, точно колкото да не умрат от студ, глад и жажда. Така е например в Северна Корея. За приличен живот на други са им необходими френско сирене, минерална вода Perrier, поне един автомобил, iPhone и Sony PlayStation, дрехи от Versace и истинско месо за домашните им любимци... Така е в Южна Корея. Какво ли ще стане, ако утре севернокорейците поискат да живеят като братята си съседи? А ако китайците пожелаят да имат стандарта на датчаните и индийците поискат да се хранят като французите? Всъщност няма никакво "ако" - те вече го искат... Много сме, богати сме! В момента човечеството наброява почти 7 милиарда и продължава да се увеличава с бързи темпове. Сега сме два пъти и половина повече, отколкото в средата на миналия век (виж графиката). За този период китайците например са нараснали със 770 милиона, а индийците със 790 милиона по данни на CIA World FactBook. Това донякъде се дължи на увеличената средна продължителност на живота в западния свят. С навлизането на съвременната медицина в по-малко развитите страни обаче хората там също ще започнат масово да достигат до третата възраст, както това вече стана в Китай и Индия - там средната продължителност на живота през 2007 г. е над 70 години (пак според CIA World FactBook). Данните на Световната банка сочат, че от 1990 досега хората в тези две държави са започнали да живеят с около 10 години повече. За сравнение населението в Нигерия (около 138 милиона) живее средно едва по 47 години. Нарастващото световно население пък ни гарантира непрекъснато увеличаващо се търсене на природни ресурси. През последните 100 години също така сме свидетели на бурен световен икономически растеж, който осигурява все по-висока покупателна способност на стотици милиони хора. Страни с огромно население като Китай и Индия се приближават към стандарта на живот на западния свят. В резултат търсенето на суровини като дърво, метал, горива и т.н. се увеличава с главоломни темпове. Така например по данни на ООН в началото на века китайците консумират 1.36 трилиона kWh електрическа енергия годишно, а през 2007 - 2.859 трилиона. Индийците пък вече са осми в света по консумация на течни горива, като са изпреварили Канада, Франция и Италия. Ресурсите на планетата обаче не са неограничени и напълно възобновяеми. Човечеството бавно, но сигурно, осъзнава този факт. И все пак има ли изход от задаващата се неприятна ситуация или бъдещето ще ни донесе глад и войни за блага като въглищата или водата? Условно можем да разделим ресурсите на невъзбновяеми и възобновяеми. В групата на първите попада петролът (без който между другото производството на пластмаси ще стане изключително труден и скъп процес), въглищата, природният газ, металите, радиоактивната руда и диамантите. Запасите на част от тези суровини вече са относително намалели и цената им непрестанно се покачва. Други са толкова скъпи за получаване и опасни, че никой и не помисля за тяхната масова употреба. Такъв е случаят с радиоактивните изотопи на елементи като уран и плутоний, които използваме в ядрените си електроцентрали (и бомби). Според Световната ядрена асоциация, въпреки че на земята има суровина за много години, засега едва 16% от електричеството на Земята е получено от екологичното (или поне непроизвеждащо CO2 емисии) ядрено гориво. Възобновяеми ресурси са водата, дървото, земеделските култури и питомните животни, тоест храната. Както показва и името им, ако тези ресурси се стопанисват разумно, не би трябвало да се изчерпят. Но това, уви, съвсем не означава, че ще има по много за всички. Просто няма къде и как да отглеждаме толкова гори и толкова растения, или пък да изхранваме достатъчно животни, които да ни дават мляко и месо. Причината е най-вече, че няма да ни стигне водата за напояване (виж карето за водата), нито сме способни да продължим да развиваме земеделските добиви с досегашните темпове. По данни на World Resources Institute земеделската продукция на земята е нараснала с невъобразимите 72% между 1961 г. и 2005 г. Или както казва Daniel Basse, консултант в AgResource Company, в цитат на деня на New York Times: "Всеки на тази планета иска да яде като американец. Но за да стане това, ще ни трябват още две или три планети." Добрата новина е, че все пак има ресурси, които подлежат на рециклиране. Само въпрос на време е човечеството да започне да рови из боклука си, събиран през последните 50-ина години. Дотогава вероятно рециклируемите ресурси като някои пластмаси и металите ще са добили статут на възобновяеми, разделното събиране и компостирането на боклука ще е гарантирано със закони, а изгарянето на дърво ще е абсолютно забранено. Още по-хубава вест е, че стига да знаем как да ги използваме, на наше разположение са вечни и безплатни източници на енергия като слънцето, вятъра или температурата на земните недра, с които можем да заместим петрола, въглищата и т.н. Въпросът е кога това ще стане възможно и дали вече няма да е късно. Засега в целия свят може би само една страна - Дания, е истински напреднала по този път. Тя получава 20% от електрическата си енергия от вятърни генератори. Големият враг на човечеството е... самото човечество. На пръв поглед изглежда, че ако ограничим населението на Земята, ще решим проблема си. Това е вярно, но само докато едни нации живеят много по-добре от други. И само ако живеещите по-добре систематично не унищожаваха климата на планетата и не замърсяваха основните си източници на ресурси. Промяната в климата и замърсяването на околната среда сериозно повлияват качеството и количеството на наличните природни ресурси. Така например според данните на ООН пиенето на замърсена вода в Африка причинява около 5000 стомашно-чревни разстройства всеки ден, които застрашават живота на доста деца (виж карето). Друг много добре познат по света и у нас пример е изсичането на горите, които по данни на ООН намаляват с няколко милиона хектара годишно. Според World Resources Institute през 1980 г. дърводобивът в света е бил почти 3 милиона кубични метра, а през 2005 г. - 3.5 милиона. През миналата седмица пък бе оповестено, че пшеницата в САЩ е заплашена от зараза, която може да добие епидемични размери. Виновникът е глобалното затопляне, а една епидемия в страната, която произвежда най-много пшеница в света, гарантира повишаване на цените, тоест глад в третия свят. Технологиите няма да ни спасят Справедливото разпределяне на благата, разумното експлоатиране на природните суровини всъщност не са технологичен проблем и затова няма начин да бъдат решени от учените. Управлението на света и устойчивото му развитие, както и борбата с екологичните проблеми, са проблем на човешкия дух и интелект, проблем на осъзнаването. Наистина технологиите за рециклиране на пластмаса или метали ще помогнат, но ние просто не можем да рециклираме до безкрай водата, почвата и дори металите. Човечеството е доказало, че е способно да се справя с проблемите, които среща по пътя си. Еволюцията обаче винаги изисква промяна. Точно както хората са изоставили част от своите навици и инстинкти, за да живеят заедно в градовете, така и сега те трябва да заменят част от остарелите си разбирания с нови, за да живеят заедно на все по-отесняващата ни и бедна откъм природни ресурси планетата. Съвсем вероятно изглежда бъдещето да изисква човека да мисли първо за благото на обществото и чак после за своето лично осигуряване. Подобни разрушителни последствия може да има и нагласата на всеки народ, който иска да живее така, сякаш заслужава повече от друг. И ако днес богатите могат да отстояват с успех апетитите си за ресурси, то след време прекомерните желания за контрол над стратегически суровини ще доведат до сериозни конфликти или дори до ресурсни войни. Нахлуването на Ирак в Кувейт и сблъсъците между Израел и бедната на вода Палестина, подсказват, че наличието или липсата на ключови суровини могат да подклаждат въоръжени конфликти. Любопитно е например, че от 2004 г. Израел плаща на Турция за вода с... оръжия. Механизмите на пазарната икономика, разбира се, ще регулират процеса. И все пак това ще е до време. В настоящия момент сякаш сме изправени пред поредното предизвикателство в историята на човечеството. Проблем, който ще засегне всеки отделен човек, начина му на живот и начина му на мислене. Колко вода да ползвам? Мога ли да намаля консумацията си на храна? Събирам ли разделно боклука? Разумно ли е потреблението ми на дрехи, електроника и прочие? Мисля ли изобщо по тези въпроси? Поскъпването на храните е само първо действие. Следващото ще е тяхната липса. Преди може би излизаше по-евтино да отидете с колата до близкия хипермаркет, да напазарувате за цялата седмица и да се нахраните вкъщи, но кварталната кръчма започва да се превръща във все по-рационален избор. Не само защото основните хранителни продукти поскъпнаха значително, но и защото самото отиване с кола също струва повече отпреди. И ще струва все повече, ако колите продължават да се движат само с петрол. Вече не е изненадващо, когато цените на селскостопанските стоки се движат рязко в посока нагоре или надолу. Причината е, че производството в аграрния сектор силно се влияе от климатичните фактори. През последните две години светът стана свидетел на рязко поскъпване на храните, което отчасти бе предизвикано от слаба реколта. Индексът на цените на храните, изготвян от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), се е повишил с 23.6% на годишна база през 2007 и с 9% през 2006 г. (виж графиката). В резултат на това и на поскъпването на горивата през 2007 г. нивата на инфлация бяха много високи практически навсякъде по света: в САЩ 4.1%; в еврозоната 3.1%; в Русия 11.9% ; в Китай 4.8%; за региона на Близкия изток 8.9%. Но растящите цени на храните не са просто временно явление, а вероятно тенденция, която ще продължи през следващите години, твърди президентът на Световната банка Робърт Зелик, цитиран от АП. Поскъпването даде повод на някои правителства (в Русия, Китай, Тайланд, Малайзия и още 17 държави в целия свят по данни на Световната банка) да наложат контрол върху цените на някои основни продукти - мярка, която по-скоро ще задълбочи проблема, вместо да го реши. Анализаторите са единодушни, че на пазара на селскостопанска продукция вече действат нови фактори. Ръстът на доходите, климатичните промени, високите цени на енергоносителите, глобализацията и урбанизацията променят структурата на търсенето и предлагането на храни в глобален план, отбелязват анализаторите от International Food Policy Research Institute (IFPRI) в своя доклад The World Food Situation: New Driving Forces and Required Actions. Очакванията на експертите от Economist Intelligence Unit, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и други са основните продукти от този тип да поскъпнат с между 11% и 34% през следващите няколко години и да се задържат високи в средносрочен план. Търсенето Общите глобални разходи за храна са нараснали с 16.4% за периода 2004 - 2006 г., от 5.5 на 6.4 трилиона долара (Planet Retail 2007). Това се дължи в голяма степен на повишеното благосъстояние на населението в световен мащаб. Много от развиващите се държави имат висок икономически растеж през последните няколко години. Страните от Източна Азия (особено Китай и Индия) отбелязват стабилен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), който достига средно 9% за региона в периода 2004 - 2006 г. Държавите от Екваториална Африка също се радват на висок растеж от средно 6% за същия период. Прогнозата за нарастването на икономиката на азиатско-тихоокеанския регион (без Япония) е за 7.6% през 2008 г., сочат данните на Международния валутен фонд, а за целия развиващ се свят - около 6% (Mussa, 2007). Повишената покупателна способност на най-бедната част от населението на Земята води до нарастване потреблението на хранителни продукти, отбелязват от IFPRI. Както и в промяна на структурата на храненето - от предимно зърнени храни към плодове, зеленчуци, месо, мляко и риба. Потреблението на основни хранителни продукти в огромните по население Китай и Индия се е изменило драстично през последните 15 години (виж таблицата). А когато една трета от населението на Земята започне да променя хранителните си навици, това няма как да не се отрази в промяна в структурата на търсенето в световен мащаб. Потреблението на зърнени храни изпреварва значително производството през последните няколко години, отбелязват изследователите от IFPRI. Докато консумацията на зърно за хранителни нужди е нараснала с между 4% и 7% от 2000 г., потреблението за производство на биогорива е нараснало с 25%. Данните на редица изследователски организации, занимаващи се с прехраната (IFPRI, FAO и др.), отбелязват засилващата се връзка между стойността на енергийните носители и цените на земеделската продукция, която се използва за биогорива (захар, рапица, царевица, слънчоглед, соя). А те са в посока нагоре. Предлагането Както повечето природни ресурси, земеделската земя също е ограничена. В редица държави (САЩ, ЕС и др.) енергийните култури започват да изместват традиционните зърнени култури, използвани за храна и фуражи. Това от своя влияе негативно на цените на месото, млякото и млечните произведения, за производството на които е нужно зърно. Само в САЩ производството на царевица за етанол се е увеличило два пъти и половина за периода 2000 - 2006 (Earth Policy Institute 2007). Проблемът е, че всеки декар царевица, отглеждана за гориво, означава декар по-малко зърно за хранителни нужди. Същевременно, ако общото предлагане на земеделска продукция е нараснало с 1-2% за периода 2000 - 2006 г., общото търсене е нараснало с 8%, а цената на зърното се е удвоила за същия период. Оказва се, че предлагането е много нееластично и не реагира бързо на ценовите промени. Изпреварващото търсене на зърнени храни от своя страна е довело до свиване на глобалните зърнени запаси, които са на най-ниското си равнище от 25 години, показват данните на Световния икономически форум и IFPRI. А промените в климата допълнително ще влошат положението. Заради глобалното затопляне производството на земеделска продукция ще се свие с 20% в развиващите се страни и с 6% в развитите до 2020 г. (Cline, 2007). В допълнение по-високите цени на горивата също оскъпяват земеделската продукция, тъй като повишават производствените и транспортните разходи. Кой печели и кой губи? Поскъпването на храните ще доведе до увеличаване на глобалната инфлация. От това печелят фермерите, те инвестират обратно в селското стопанство, оптимизират производството си и печелят още повече. Високите цени на храните логично ще се отразят благоприятно на страните - износителки на тези стоки (предимно от богатия свят - САЩ, Австралия, Европейски съюз, също Русия и Украйна), и съответно ще влошат търговския баланс на държавите вносителки. Губещите ще са бедните страни, защото почти всички африкански правителства са нетни вносители на зърнени храни. Според изчисления на всеки процент поскъпване на храните потреблението в развиващия се свят намалява с 0.75% (Regmi et al. 2001). Това автоматично предизвиква намаляване в покупателната способност на най-бедната част от населението и изправя част от света пред заплаха от гладни бунтове като тези в Хаити в началото на април. Така че усмиряването на инфлацията при хранителните стоки и стабилизирането на пазарите изглежда абсолютно наложително. Какво правим? Засега - нищо! Повечето икономисти са на мнение, че либерализацията на пазарите на земеделска продукция ще има положителен ефект върху цените на храните. "Отворена глобална система за търговия със земеделски култури ще насърчи фермерите от развиващите се пазари да произвеждат повече", коментира и Робърт Зелик, цитиран от агенция Ройтерс. Това означава премахване на земеделските субсидии, на квотите за производство, на протекционистките вносни мита - механизми, които се практикуват къде повече, къде по-малко в развитите държави, износителки на селскостопанска продукция (САЩ, ЕС и т.н.). Много по-големи ще бъдат икономическите ползи, ако се отворят напълно пазарите между държавите от ОИСР и развиващите се страни, показва изследване на IFPRI. Със 120 млрд. долара годишно ще се облагодетелства световната икономика, ако пазарът се либерализира, сочи друго проучване - на британеца Алън Уинтърс от университета в Съсекс и австралиеца Ким Андерсън от университета в Аделаида. Проблемът обаче е в богатите държави, които засега не желаят да премахнат протекциите, защото от това ще загубят техните фермерски съсловия. Именно поради тези причини се наложи решението за по-голяма либерализация на пазарите да бъде отложено от Световната търговска организация на кръга в Доха. ЕС се колебае в решението си да отнеме субсидиите на своите земеделски стопани. Същото важи за САЩ. Друг сериозен проблем - субсидираното производство на биогорива, което допълнително изкривява пазара, също остава далеч от своето решение. Европейската комисия не смята да преразглежда целта да достигне 10 на сто биогорива от всички използвани горива до 2020 г., заяви Барбара Хелферих, говорителка на комисаря по околната среда Ставрос Димас, цитирана от БТА. А доколко производството и употребата на биогорива е по-екологично от употребата на минерални такива е доста спорен въпрос. http://capital.bg/show.php?storyid=487072 http://capital.bg/show.php?storyid=487073

Непоказаните съкровища на НИМ Проф. Божидар Димитров откри официално изложбата „Непоказаните съкровища на НИМ" в Националния исторически музей (НИМ). Тя представя най-значимите археологически предмети от основния фонд на музея, които до момента не са включени в постоянната му експозиция. Те са събирани в продължение на десетилетия по различни начини - чрез археологически разкопки и теренни обхождания, чрез дарения, откупки или са предоставяни от държавни институции. Изложбата съдържа колекции от епохата на неолита, халколита, бронзовата епоха, класическата тракийска древност, римската епоха и средновековието, както и от периода на Възраждането. Голяма част от най-интересните археологически и нумизматични постъпления във фонда на НИМ са спасените културни ценности в последните 20 години от служителите на специализираните звена на Министерството на вътрешните работи. В изложбата са представени материали, задържани при иманярски разкопки, от търговия на черно, при опити за изнасяне от страната или върнати от чужбина. Сред тях са задържаните при износ от България три римски ритуални солници, изработени от сребро с позлата , които са с форма на фигура на младеж, глава на брадат мъж (варварин) с гротескни черти на лицето и вазовиден съд, украсен с богата и прецизно изпълнена растителна и геометрична украса Предметите са изключително редки паметници на римската скулптура и торевтика. В Европа досега са известни само три съда, които са подобни на едната солница, докато другите две нямат аналог. Част от представените монети формират обща колективна находка, съставена от монети на императорите Максимиан Галерий (292-311 г.), Максимин ІІ Даза (305-313 г.) и на Лициний І (308-324 г.). Периодите на неолита и халколита са представени с каменни и медни сечива, керамични съдове и култови предмети. Между тях е уникален каменен скиптър. Основно място в изложбата е отделено на представянето на изключителните находки от археологическите разкопки на НИМ край с. Дъбене, Карловско. Сред тях са елементи от златни накити, уникална кама и кутийка от сребро, бронзов нож със златен обков на дръжката, украсени керамични съдове и стъклени мъниста - най-ранните, открити на територията на Европа. Тези находки са от структури от ранната бронзова епоха - ІІІ хил. пр. Хр. Към бронзовата епоха се отнасят и предмети от Хасковско: кама от бронз с калаено покритие и следи от тъкан, накити от сребро и планински кристал, бронзови брадви; ками, боздуган и меч от бронз, керамични съдове и др. Ранно-желязната епоха е представена с уникалната находка от сребърни предмети, открити случайно край с. Панайот Хитово; златни и бронзови накити от различни места, оръжия, керамика и накити от проучвания на долмени и др. Одриското тракийско царство, известно от античните писмени извори от средата на І хил. пр. Хр., намира все по-осезаем материален израз с показаните тук археологически находки. Повечето от тях произхождат от богати могилни погребения и от некрополи - златни накити, сребърни, бронзови и керамични съдове. За пръв път се показва уникална желязна пластинчата ризница със защитна яка и сребърни апликации от богатото могилно погребение при Златиница - Маломирово, Ямболско, консервирана и реставрирана от над 16 000 фрагмента. За експонирането на тази находка - заедно с уникален шлем и с копие - е изработена специална витрина. От колекциите на НИМ от римската епоха и от късната античност са представени накити и амулети от благороден метал, тоалетни принадлежности, образци на малката бронзова пластика, тракийски оброчни релефи, мраморна пластика, изящни съдове от стъкло, керамика и бронз и др. За пръв път е изложено и изящно сребърно огледало и бронзов параден наколенник с релефна украса. Българското средновековие е представено от разнообразни групи накити, редки битови предмети, от образци на железни оръжия от Първото и Второто българско царство, от инструменти и изделия от работилници, комплект теглилки, нагръдни и процесийни кръстове. Показани са и два от откритите при разкопките край с. Новосел, Шуменско каменни блокове с врязани кръстове и надписи на кирилица от ХІІ-ХІV в. Към периода на късното българско средновековие се отнасят две накитни съкровища от сребърна сплав от ХVІІ в. В изложбата са включени и неархеологически материали - предмети на християнския култ. Могат да се видят икони на Христос Вседържител, Св. Арх. Михаил и др. След продължителна консервация и реставрация е представен и уникален кадийски жезъл с богато инкрустирана ръкохватка. Той е принадлежал на изключително популярния в ислямския свят светец от ХVІ в. Бали Ефенди, чието теке в софийския квартал „Княжево" все още привлича поклонници. В изложбата могат да бъдат видени и колективни находки от монети: на пеонския цар Патрай (340 - 315 г. пр. Хр.), на българския цар Иван Срацимир (1360 - 1396 г.) и съкровище от редки златни чуждестранни монети с голямо тегло (ХХ в.). Значителна част от предметите - накити, въоръжение, съдове, бронзова и каменна пластика, църковна утвар, икони и др., се представят след продължителна консервация и реставрация, извършена от специалистите в Централната лаборатория за консервация и реставрация /ЦЛКР/ при НИМ, както и от техни колеги от страната. Изложбата „Непоказаните съкровища на НИМ" може да бъде видяна до края на лятото. http://news.ibox.bg/news/id_1519160608#

http://youtube.com/results?search_query=Fe...mp;search_type=

Световният ден на книгата и авторското право ще бъде отбелязан у нас с редица инициативи. Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва по решение на ЮНЕСКО от ноември 1995 г. - самата дата 23 април е емблематична, защото на нея умират Уилям Шекспир /1564-1616/, Мигел де Сервантес /1547-1616/ и Инка Гарсиласо де ла Вега /1539-1616/. Чества се от 1996 г. --- За трета поредна година по инициатива на Съюза на библиотечните и информационни работници в България се организира Национален маратон на четенето, с който се отбелязва Световният ден на книгата и авторското право - 23 април. Кампанията се провежда под патронажа на госпожа Зорка Първанова. Маратонът на четенето се провежда за първи път през 2006 г. като част от Националната кампания "Четяща България". Световният ден на книга-та се отбелязва от 1996 г. по инициатива на ЮНЕСКО, като признание за ключовата роля на четенето и образованието за развитието на личността. Организаторите на Националния маратон на четенето са убедени, че програмата на тези дни може да бъде обогатена и с прояви, свързани с тематиката на предходните два дни - 21 април, Световния ден на младежката активност и 22 април - Денят на Земята, който се отбелязва с дейности по опазването на околната среда и съхраняването на живота на планетата. С разнообразни инициативи ще отбележи Световния ден на книгата и авторското право - 23 април, шуменската регионална библиотека "Стилиян Чилингиров". На този ден книгохранителницата предлага безплатна регистрация на нови читатели и обявява ден без глоби за всички читатели на библиотеката, които не са си върнали заети библиотечни документи. Дарителската акция под надслов "Библиотеката дарява" ще стартира на 23 април /сряда/ от 11,00 часа. С различни издания, предоставени от книжния фонд на РБ "Стилиян Чилингиров", ще обогатят своя каталог училищни и читалищни библиотеки, Домът за възрастни хора и Детско отделение на МБАЛ - Шумен. Проявата предвижда читалищни и училищни библиотекари от Шумен и общината да се включат в традиционното четене на любими текстове, след което ще получат даренията за своите библиотеки. В маратона на четенето "Шумен чете" ще се включат малки и големи приятели на книгата. В Детския отдел на библиотеката през целия ден малчуганите ще четат откъси от любими приказки. От 15,00 ч. ученици от първите класове на НУ "Княз Борис I" ще представят драматизация на приказката "Дядовата ръкавичка", специален подарък за децата от Дом “Детелина". В заемна за възрастни читатели и библиотекари ще четат мисли, крилати фрази, откъси от любими произведения. --- Над 40 сцени за четене ще включва тазгодишният "Маратон на четящите хора", организиран от регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна на 23 април. Световният ден на книгата и авторското право в морската столица е част от национална кампания за популяризиране на книгите и храмовете на книгата. В инициативата ще се включат ученици от над 20 училища и гимназии и деца от детски градини. В читалище "Зора" - гр. Шабла, започват трите дни, посветени на 23 април, съобщиха от общината. По този повод и във връзка с факта, че 2008 г. бе официално обявена за Европейска година на междукултурния диалог, традиционната инициатива "Да четем заедно" ще бъде на три от най-популярните езици - английски, френски и руски.

Изводите от експериментите с ДНК потресоха даже самите учени: след насилствена смърт гените не се разрушават напълно, а оставят фантом, който носи информация. Той съществува около 40 дни! След това изчезва. Но не съвсем. Информацията, заложена в ДНК, никога не изчезва безследно. През 80-те екипът на ст. н. с. П. Гаряев получил удивителни резултати. Вземали ДНК от щитовидна жлеза на теленце и в кюветата на спектрометър "Малверн" я облъчвали с червена лазерна светлина. Фотоните на лазера, взаимодействайки с ДНК, сякаш изобразявали свойствата на препарата. Ако молекулата на ДНК притежавала способност за движение, това влияело върху поведението на фотоните. Опитвали се да разгадаят как два микроскопични набора хромозоми от мъжки и женски полови клетки "ръководят" издигането на грамадното "здание" на биологичната система, съставено от тухличките на живота - белтъците. След поредица изследвания измерили спектъра на празното място, на което преди минути се намирал препарат от ДНК, а сега стояла чиста кювета. Лъчът на лазера се разсеял, както и в предишния опит - сякаш на пътя му имало невидима преграда. Получил се спектър като този на липсващата ДНК! Решили, че приборът се е счупил. И едва след десетилетие се разбрало какво е открил лазерът в "празното". Разтопили в кювета клетъчни ядра и записали на спектрометъра какво става с тях. Махнали кюветата, но лазерният лъч отново се натъкнал на нещо. Това бил фантомът на „умрялата" ДНК. При топенето на ядрата се записвала информация от разтопените клетки на ДНК. Вероятно фотоните, разсеяни от молекулите на ДНК, се задържали в металните стени на кюветното отделение на прибора и образували своеобразен фантом с определена информация. Спектрометърът регистрирал фантома около 40 дни. Принципното устройство на генетичния апарат на всички живи същества е приблизително еднакво. Затова процесите, които стават при разрушаване на наследствените програми, слабо се отличават от тези при теленцето, пиленцето или човека. Не е изключено такъв фантом да остава и след смъртта на всеки от нас. Възможно е той да остава години, десетилетия, но в по-фина форма. За нейното определяне се изисква много сложна и точна апаратура, каквато засега няма никъде. В някои закрити лаборатории на света се извършват чудовищни експерименти и над генетичния апарат на човека: смесват негови хромозоми, да речем, с хромозоми на свиня, и получават нещо. Разбира се, това е нарушаване на всякакви научни етични норми. Но опитай се да спреш такива "учени". Повечето генетици не рискуват с подобни опити. Страшно е да си представиш какви чудовища биха се получили при смесване на хромозомите. Но фактически трансгенното инженерство от началото на 90-те години прави това. Изкушението е много голямо. Доброволци да пострадат за науката винаги е имало. Такова "камикадзе" се оказал Гаряев. Той изследвал с лазерен лъч хромозоми от собствената си сперма. След това върнал лъча в резонатора на лазера, разширил лъча на лазерното излъчване и сам попаднал в пространството на неговото действие. Фотоните, превърнали се в радиовълни /това е най-новият научен факт, открит от групата на Гаряев неотдавна/, прочели информацията от хромозомите на учения в съда и мигновено се стоварили на експериментатора. Той веднага почувствал страшна слабост и едва не загинал. Даже намиращ се редом с него учен усетил пагубното въздействие на радиовълните. Самочувствието му се влошило. Но към края на вечерта болката и прилошаването му се прекратили. Колегата на Гаряев, дал за експеримента своите хромозоми, умирал в течение на още 10 дни. Температурата му се покачила до 41 градуса. Нямал сила, не можел нито да яде, нито да пие. Едва се измъкнал. Никой не може да обясни този феномен. Гаряев предположил, че е получена някаква непонятна команда, с която на организма му било трудно да се справи. След време повторили експеримента, но тежки последици вече нямало. Нима били придобили вълнов имунитет? Вирусите знаят къде да кацнат. Вълнов имунитет! Какво широко поле за нови идеи и открития! Как днес се опитват да предотвратят едно от най-страшните вирусни заболявания - грипът? Със серуми. А вирусът на грипа и на СПИН, притежават способността да се видоизменят. И организмът не познава "новите" вируси. Болестта поразява човека, ако вирусът е попаднал на точно определени места в клетките и хромозомите - т. нар. "места за кацане". Според Гаряев вирусите имат система за "радарно насочване", същите тези вълнови излъчвания и радиовълни, благодарение на които те лесно разпознават района на внедряване в хромозомите. Но ако изкривим сканиращото поле на вируса, то и неговата хромозома няма да узнае своето място за кацане и ще се "приземи" на друго, безопасно за човека място. Заразяване няма да възникне. С помощта на вълновата генетика могат да се създадат лъжливи места за кацане. Вместо да се вкарват стотици милиони долари в създаването на ваксини, които не работят, и анти-спин програми, можем да се заемем с вълновите свойства на генетичния апарат на вируса. Изкуствено ще въведем в него, знаейки спектралните му характеристики, "замъгляване" и така ще развалим неговата система за насочване. А можем и да изменим в организма на човека местата за кацане или да създадем лъжливи такива и вирусът ще греши. Вземаме вируса на грипа. Снемаме неговия спектър, узнаваме какви вълни излъчва, а след това създаваме изкуствено излъчване, което го обърква. В самия разгар на грипа ще можем да сложим в джоба си компактен излъчвател и вирусът няма да ни въздейства - нито вирусът на СПИН, нито на грип или херпес. Информацията остава и след смъртта. Едва ли има някой, който да не знае за тези явления. Да речем, че човек няма ръка, а тя го боли, сякаш си е на мястото, както преди. Нещо подобно може да се случи и след изземане на зародиша от майката при аборт - такива жени към времето за раждане на вече несъществуващото дете, чувствали контракции. Вероятно това било проявяване на действието на фантома на плода - аналогично на фантомите на ДНК, получени при опитите на групата на Гаряев. Та нали след разпадането на "вълновия скелет" на фантома остават неговите фини обвивки. На какво са способни те, науката все още не знае. Оттук и изводът: мисълта на Твореца, заключена в ДНК, е неунищожима. Фантомите потвърждават, че човек не умира до край. Нищо не изчезва безследно. Остава нещо под формата на информация и, може би, то е безсмъртно... Емилия Манолова Вестник „Политика"