ISTORIK

В днешно време появата на една книга в книжарницата е колективен труд. Трудът на автора, на преводача (ако има такъв!), на коректора, на редактора, на художника, на печатарите... Така нареченият "Самиздат", какъвто го познаваме от средновековните манастирски скрипториуми отдавна не е "това, което беше". Сега пишат кьораво и сакато. Много от авторите не са изучавали българска филология, учили са нещо съвсем друго, но и не позволяват "коректорска и редакторска намеса" в безценните си творения. Щото от това текстът им щял да пострада. Ама, че след такава намеса този техен безценен текст ще стане значително по-четивен, това за тях няма значение. Разбира се, ако текстът е "дървен", преводачът, редакторът и коректорът не биха могли да го подобрят особено много. Като студент имах изпити по доцимология (науката за оценяването) и методика на литературата. С преподавателя ми по литературна методика водихме ожесточен спор, в който аз успях да го убедя, че дори и текстът, който учителят проверява и оценява, да е писан от ерудит от ранга на Леонардо да Винчи, Шекспир, Айнщайн или Чърчил, ако е изпълнен с правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки, авторът му трябва да бъде оценен с двойка, за да бъде спрян по пътя на своето лингвистично развитие, докато достигне до необходимата висота в изразяването си. --- Вторият разказ си има продължение. Чета аз книгата, кефя се на романа... Обаче всичките тия грешки в текста зверски ме дразнят. Взех един молив и нанесох корекции и редакции на всяка страница - по много. И след това, вече - коригиран - го изчетох с още по-голям кеф. Понеже с автора се познаваме по една случайност, му звъннах и му споделих наблюденията си. Разбира се - със съвсем приятелски чувства, с идеята да му помогна да си подобри изказа, да стане по-четивен текстът... Понеже знам, че не е лингвист... Не съм целял да го обиждам, разбира се!... Той пък, като видя нанесените от мен корекции (макар книгата да си имаше коректор! - колко кадърен - друга тема!), скочи като попарен с вряла вода и каза: "Ааа, това е ГРУБА РЕДАКТОРСКА НАМЕСА В МОЯ ТЕКСТ!!!" С други думи - "АЗ СИ ПИША НЕГРАМОТНО И ТОВА Е МОЯТ НЕПОВТОРИМ СТИЛ."

Темата е много интересна. Ще ви разкажа две истории със съвременни български писатели. Първата се случи в края на миналия век в Смолян. В тамошна кръчма, на среща с местен автор (с печална слава), смятащ себе си за някакъв културтрегер ("Когато някой ми дава пари на заем, той спонсорира културата!", казваше, а после не връщаше парите.)... Това - между другото... Та, на тази среща местен читател му каза следното: "Приятелю, ти може и да ме убедиш да си купя книгата ти, но НЕ можеш да ме убедиш да я прочета!". Лично аз не съм чел нищо от този автор и не смятам, че нещо съм пропуснал. Втората се случи през този век, но - в друг град. Купих си книга на млад (е, не съвсем млад, но нов) български автор. Пълна беше с пунктуационни, правописни и стилистични грешки. Текстът беше много интересен, ама всичките тези грешки бяха много досадни, най-меко казано.

Може да ползваш и morticinus или cadaveri. И - да, формата mortuus е в ед. ч. Абе, както ти харесва... Нагоди си го... В крайна сметка, дори и да сбъркаш, никой няма да се интересува дали изречението е написано правилно върху нечий гръб или задник. Няма значение дали ще пише "Да живеят мъртвите!" или пък - "Да живеят труповете!". Смисълът е същият. Важното е с какъв шрифт ще бъде избродирано.

Напоследък пак има наплив на любители на старобългарския и на латинския език. Влезте в университет и ги научете!

А, ако не е точно пък на старобългарски? Можете да си го татуирате и на средновековна кирилица или на глаголица. Може и на друг екзотичен език, примерно - на клингонски. Този момент ни принадлежи. - SeH ghomchoH maHvaD. Живей всеки момент, все едно, че е последен! - yIn Hoch ghomchoH Men Qav! --- Ето един машинен преводач от български на клингонски: https://www.translator.eu/blgarsko/klingonski/prevodach/

Ave е по-скоро поздрав. По-буквално е: Vivat qui mortuus est! Или пък - Vivat corpora mortuorum! Aко пък държиш да е с Ave!, става и Ave, mortui!, и Ave mortuus! Питаш за татуировката "на един приятел", нали?... :-)

Така... Малко повече конкретика... Българската наука в Scopus за 2015 г. http://resursi.blogspot.bg/2016/01/scopus-2015.html Списък на българските списания, индексирани в SCOPUS през 2014 г. http://resursi.blogspot.bg/p/scopus.html

От 15 август 2016 г. българската научна общност остава без достъп до световните бази данни ScienceDirect и SCOPUS. Причината за това е, че Министерството на образованието и науката (МОН) не е подновило абонамента към издателство Elsevier, което публикува голяма част от научните журнали по света и поддържа научни информационни системи за търсене в бази данни. "Вече осми месец "Елсевиер" осигурява достъп до базите данни ScienceDirect‬ и ‪Scopus‬ за българската научна общност без валиден договор. Поради това, издателят спира достъпа до тях, считано от 15 август 2016 г." - гласи съобщението на издателството, публикувано на страницата му във "Фейсбук". "Дневник" получи сигнали за това и от страна на университетски преподаватели и се обърна към МОН с въпроси - каква е причината за спрения договор и осигурена ли е алтернатива за българските учени. От пресцентъра на ведомството отговориха експедитивно, като обясниха, че към момента министерството "извършва проучвания и търси най-добрите условия за встъпване в преговори за осигуряване на абонамента за 2016 г." и "е предприело действия по водене на преговори с издателство Elsevier за продължаване на достъпа на научните организации до базите данни." Неотдавна е имало и среща между представители на издателството и на министерството. В справката от ведомството се посочва, че на 2 август то е получило предизвестие от офиса на Elsevier за прекратяване на достъпа, с аргумента, че липсва нормативно право издателството да продължи да осигурява неоторизиран достъп до своите бази данни и се налага да предприеме тези мерки, за да избегне "риска от създаване на дискриминационни условия на пазара, когато една държава получава безплатен достъп, докато други държави са таксувани за идентични права". Министерството е започнало изготвянето на анализ, който да послужи за вземането на решение да се продължи ли абонаментът, съобщават още от там. Ще се вземе предвид колко се използват тези информационни източници от българските учени като основа за продължаващите преговори с издателството. Проблемът е дефицит в бюджета на МОН от 5.6 млн. лева "Годишният абонамент за достъп до пълнотекстовите научни публикации в ScienceDirect и реферативната база данни SCOPUS, поддържани от издателство Elsevier, възлиза на около 7.9 млн. лева с ДДС за 59 научни организации и висши училища. За сравнение целият бюджет на МОН за наука е около 24 млн. лв, от които през 2016 г. 15 млн. лв. е бюджетът на Фонда за научни изследвания", посочват от министерството в отговор на въпросите ни. "Въпреки изтеклия срок на договора с МОН през декември 2015 г. достъпът до базите на издателството не e прекратен поради продължаващи преговори с него и търсене на възможности за покриване на бюджетния дефицит на МОН в размер на 5 600 000 лв. за поемане на финансовите задължения към издателството за абонамента за 2016 г. Очаква се и решение на въпроса дали е възможно разсрочване на задължението и остойностяване на единична стойност на пакета услуги, предоставен от издателство Elsevier, поясняват от пресцентъра на МОН. "Недостигът за финансиране на издателствата, предоставящи научни бази данни, датира още от 2014 г., когато парите за наука бяха силно намалени. През 2014 г. МОН успява да финансира достъпа поради реализирани бюджетни икономии и предплащане на част от сумата през 2013 г. През 2015 г. финансирането на абонамента беше осигурено за сметка на бюджета на Фонд "Научни изследвания", който не успя да обяви конкурси", казват още от ведомството. Уверение за решение На въпроса осигурена ли е алтернатива за научната общност в България, от ведомството отговарят, че вече е факт договор за 2016 г. с издателство "Томсън Ройтерс" и е отправена покана за преговори и с издателство "Шпрингер" до края на август. "Националната политика за осигуряване на достъп на научната общност в България до електронни научни публикации е регламентирана в Закона за насърчаване на научните изследвания. От друга страна, движението на научни знания е един от водещите приоритети на Европейското научно-изследователско пространство и държавите членки следва да укрепват и развиват тази политика в национален план за постепенното постигане на отворен достъп до научните резултати и научни данни", посочват от министерството. Уверяват, че търсят решение на проблема, съзнавайки "огромната роля на актуалната научна информация в процеса на извършване на научни и иновационни дейности".

http://arxiv.org/ http://www.bioone.org/ http://www.springer.com/gp/ http://muse.jhu.edu/ http://www.apa.org/pubs/databases/psycinfo/index.aspx https://scholar.google.bg/ https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/ https://www.pubpsych.eu/ http://www.scielo.org/php/index.php?lang=en https://www.scopus.com/ https://www.semanticscholar.org/ http://ipscience.thomsonreuters.com/product/web-of-science/ http://citeseerx.ist.psu.edu/index;jsessionid=AD59FADE4E94A1A67F819CB8012202E5 https://academic.microsoft.com/ https://doaj.org/ http://journals.plos.org/plosone/ http://www.bioone.org/ http://www.sciencedirect.com/ http://worldwidescience.org/ http://www.scicentral.com/Y-databa.html https://www.ebscohost.com/academic/pascal https://www.elsevier.com/solutions/scopus https://www.elsevier.com/solutions/sciencedirect https://www.elsevier.com/solutions/sciencedirect https://www.elsevier.com/solutions/mendeley https://evolve.elsevier.com/ https://www.elsevier.com/solutions/knovel-engineering-information https://www.elsevier.com/solutions/reaxys https://www.clinicalkey.com/#!/

За сравнение само... Гражданската авиация (пътническите самолети) лети на 12 000 м. височина. Хималаите са високи 8848 м.

След създаването на бутафорна храмова и военна архитектура, след създаването на кичозни паметници със светещи в червено очи, следващата стъпка вероятно би била да се доукраси Панагюрското златно съкровище. Копира се гръцкият модел - всяко парче мрамор се обявява за велика археологическа находка, свързана с бляскавото минало на древна Гърция (Елада). Ако оставим псевдонауката настрана, от това печели туризмът. Но пък губи сериозната наука. Дано само не стане някакъв Плиска ленд. Изкушавам се да ви препоръчам едно скромно четивце, показващо как се създават стари и нови места за поклонение... https://chitanka.info/text/18659-teke За още някой милион БД ще намери и черепа на Никифор, снопа на Кубрат, перодръжката на Климент Охридски, шестата глава на Йоан Кръстител, тръненият венец, положен на главата на Иисус Христос, копието на войника Лонгин, с което е бил прободен Иисус Христос, тридесетте сребърника, с които на Юда Искариотски е било платено, за да предаде Иисус (видът на използваните монети не е уточнен в евангелията, но според съвременните изследователи те най-вероятно са били тирски шекели или антиохийски статери) и дори - перо от лявото крило на архангел Гавраил, дясното копито на Сатанаил, люспа от змията в Райската градина и семка от ябълката, откъсната от Ева от дървото на познанието! А някой ден БД може да открие и челюст от тиквозавър! --- Разговор в магазин за сувенири: -Кутийката от слонова кост, която ми продадохте вчера, се оказа, че е пластмасова. Как не ви е срам!... - Ами най-вероятно слонът е имал изкуствен зъб... Не е моя вината.

Граматика и части на речта на старобълг. език (има за склоненията - именно, местоименно и смесено). https://bg.wikibooks.org/wiki/Части_на_речта_и_морфологични_категории_в_старобългарски

Добре, ама - в коя статия е това?

Кое звучи неясно?

Падежите са, както следва: - Именителен https://bg.wikipedia.org/wiki/Именителен_падеж - Родителен https://bg.wikipedia.org/wiki/Родителен_падеж - Дателен https://bg.wikipedia.org/wiki/Дателен_падеж - Винителен https://bg.wikipedia.org/wiki/Винителен_падеж - Звателен https://bg.wikipedia.org/wiki/Звателен_падеж - Творителен https://bg.wikipedia.org/wiki/Творителен_падеж - Местен https://bg.wikipedia.org/wiki/Местен_падеж - Най-общо за старобългарския език https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарски_език - За падежа като граматическа категория https://bg.wikipedia.org/wiki/Падеж_(граматика) - Падежните окончания в старобългарския език https://bg.wikibooks.org/wiki/Падежни_окончания_в_старобългарски (Тук имаме: единствено число; двойнствено число - уши, очи, ръце, крака, криле, рога; множествено число)

Може да разделим играчите на национални и колониални. :-)

Ето мнението на директора на Националния център за книгата към НДК, според когото има завръщане към четенето на книги от хартия. http://www.lentata.com/page_8300.html

За ползата от писането на ръка: http://www.memoriabg.com/2016/06/09/pisane-na-ruka-mozuk-i-mislene/ https://www.actualno.com/interest/kak-pisaneto-na-ryka-ni-pravi-po-umni-news_37675.html

Съгласен съм, че от протестите няма смисъл, понеже не водят до промяна, а ако доведат, промяната може да се окаже още по-неприятна, отколкото преди самите протести. Влизането в съществуваща партия няма смисъл, понеже там решенията се взимат отгоре-надолу, а мненията на редовите членове нямат значение за ръководството. Създаването на нова партия е възможно решение, но такава партия почти никога няма да дойде на власт, а може и да стане част от статуквото. Добрите идеи за промяна на статуквото и решенията на проблемите няма кой да чуе, а и да ги чуе някой, той най-вероятно ще ги открадне и с тях ще си направи своя популистка партия. Наистина, човек трябва да прави онова, което може да прави най-добре. За съжаление в днешно време не винаги това е възможно (трябва да се печелят пари, а парите понякога се печелят в друга сфера, а не - в тази, в която човек е най-добър), но все пак... Бих добавил максимата "Мисли глобално, но действай локално!". Колкото до мен самия, гледам да работя това, което умея най-добре (макар понякога да се случва да работя и в други сфери), а когато не работя това, в което съм най-добър, се старая да работя по възможно най-добрия начин и да извлека някакви знания и умения от другата сфера. Ако трябва да конкретизирам, занимавам се с преподаване, с преводи и с редакции на преведени текстове. Един ден може да стана (съ)автор на учебници или министър на образованието. Защо - не?! От друга страна, не спирам да чета, да се самообразовам. Когато имам време, пиша по форумите, пиша и превеждам статии за нашето списание. Популяризирам някакви неща. Благодарение на мои преводи, в българския интернет има уникални текстове, които едва ли щяха да се появят до този момент. (Не бих искал да звуча нескромно, но това е истината.)

Критериите за оценяване се формират на базата на средния успех от всяко външно оценяване, от всяка матура. Общият успех няма да е съвсем слаб, все пак има и учещи ученици. Да, все още се намират и такива деца, за които ученето е ценност. Масово обаче не четат книги, ползват безкритично интернет, но не винаги улучват в избора си откъде и какво да препишат (ако не ги хванат). Пример - трябва да пише за руския цар Петър I, а той преписва за българския цар Петър I. Трябва да пише за цар Борис III, а пише за цар Борис II. Някои не са наясно за коя държава, за коя историческа епоха, за кой владетел трябва да пишат. Мразят да мислят, не се концентрират върху това, какво ги питаш. По цял ден носовете им са забити в някакви монитори (лаптоп, компютър, таблет, телефон). Ако можеха, биха влезли в устройствата си. Не четат, не учат, гледат да препишат, ама не са наясно какво и откъде трябва да се препише. Преписват откровено идиотски текстове, тъй като не са наясно дали първия текст, на който са се спрели, е достоверен. Ама те не преписват по едно-две изречения, които да насочат мисленето им в дадена насока, а откровено папагалстват.

Ето едно интервю, обясняващо защо четенето и въобще образованието вече не са ценост. https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5586380

Не е колегиално да се коментира чужд форум. Пък и обсъждането на конфликти в други форуми не подобрява по никакъв начин дейността там. Обикновените потребители не могат да се месят в дейността на модераторите и на администраторите на форумите, които ползват. Добре е да се познават форумните правила. Да не забравяме, че администраторите и модераторите също са хора като всички останали - със своите положителни и отрицателни страни на своя характер. От друга страна, (поне тук) администраторите и модераторите са и потребители на форума. В други форуми тамошната управа не гледа на себе си и като на обикновени потребители на управлявания от тях форум. В този смисъл тук обстановката е сравнително спокойна. Но и тук немалко потребители са били банвани. Разбира се - когато са прекалявали с търпението на нашите модератори и администратори. А търпението и толерантността тук са доста по-големи, отколкото на други места. Да, това е чудесен съвет. Подкрепям го.

От Вера Мутафчиева - "По белия свят" и "Аз, Анна Комнина" Паисий Хилендарски - История славяноболгарская Захари Стоянов - "Записки по българските въстания" Иван Вазов - "Епопея на забравените" Допълнително ще добавя още.

Безсмислено е да спорим. Маса неграмотници вече "отмениха" пълния член или пък използват само него без оглед на това, подлог ли членуват, или допълнение.

Ако искате, пуснете текста в сайта/списанието...