ISTORIK

Ама - в какъв срок, за кога ти трябват? А, освен на латински, искаш ли ги и на старобългарски?

Честит първи учебен ден! Пожелавам успешна учебна година на всички мои колеги! И на всички мои ученици и студенти, които все още не са завършили образованието си. И не забравяйте, че учителят е по-важен и от най-добре написания учебник!

Утре някой ще дойде и ще поиска да му преведем ръководство за пералня на латински или на старобългарски... :-)

Имаше една статия за китайските инвестиции у нас. Интересна е и е добро допълнение към тази. Ник, ако искаш, копирай и нея!

Масово българските семейства или нямат дете, или имат само по едно. Рядкост са семействата с две и с повече от две деца. След 30 или 50 години българското население ще се стопи най-малко наполовина. Но което е още по-страшно, бъдещите граждани и селяни от български етнически произход ще бъдат главно деца-единаци, деца без братя и/или сестри. Ще бъдем неми свидетели на един жесток исторически процес, който изглежда още по-мрачен на фона на цъфтящия прираст на населението в други държави по света. Какво стана с нашия народ? Кое унищожи желанието му да живее, да създава поколения? Кое унищожи силата на неговата кръв? Къде отидоха многолюдните семейства, големите родове и цялата бликаща жизненост на нашата нация? Нали всеки знае, че децата са бъдещето? Не е ли отказът от деца отказ и от бъдеще? Социологическите обяснения на този феномен са в няколко посоки. - Първо - невъзможността да се отглежда дете поради материални несгоди, несигурната трудова заетост и непостоянните и несигурни доходи. - Второ - еманципацията на жените и тяхното желание да се сдобият с образование и да следват кариерното си развитие. Жената предпочита да се изявява в някоя професионална област, но не - и да седи у дома до печката и да гледа деца. - Третото обяснение е, че първото дете е отлагано (или отхвърляно) в името на апартамент, второто - в името на автомобил, третото - в името на нещо друго. - Четвъртото обяснение търси причината в недостатъчната държавна подкрепа на майчинството - повече пари, повече отпуска за майчинство или бащинство; няма политики за насърчаване на раждаемостта, за подобряване на образованието, за вдигане на жизнения стандарт, за задържане на младите хора в родината им. Няма и политики за привличане на хора с българско самосъзнание от чужбина. По-лесно ще вземе български паспорт някой бразилски ритнитопковец, отколкото - чужд гражданин с български корени. - Петото обяснение е, че ако родителите на детето нямат живи свои родители (баби и дядовци), няма на кого да оставят детето/децата си на отглеждане, докато са на работа. - Шестото обяснение е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислие и безперспективност. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под борбата за живот ден за ден. Ден да мине, друг да дойде. Но материалните несгоди не могат да извинят нежеланието на младите семейства да имат деца, защото в миналото при много по-тежък живот и недоимък семействата са имали по много деца. Известен е образът на селянката, която отива на нивата и мъкне своето детенце на гърба си. Да, вярно е, че тогава детската смъртност е била твърде висока, а децата са помагали в домакинската и в селскостопанската работа.

Да.. Не се знае, знае ли се... Истината е някъде там... А совите не са това, което са. В град като Пловдив (Туийн Пийкс) никой не е невинен. Един мой съученик (от същия клас) разправяше, че е извънземен. Наша съученичка от друг клас също смяташе, че е извънземна и много държеше да се запознае с другия инопланетянин. Запознаха се, но не знам какво стана после. Понастоящем той живее в чужбина.

Аз не казвам дали урбанизацията е хубаво или лошо нещо. Давам някои плюсове и минуси на този процес. И казвам, че светът върви натам. Малко село -> голямо село -> малък град -> голям град -> столица. Това е пътят към урбанизацията. Единият вариант е миграцията на населението от малките села към по-големи селища. Другият вариант е окрупняване на селата и градовете, присъединяване на села към градовете... Не твърдя, че "ликвидирането на селата е процес, който трябва да се приветства и да се стимулира".

Има редица предимства и недостатъци на живота в голям град. В големия град, а още повече - в мегаполисите - има много повече работни места, но - и по-висока безработица. Транспортът е добре развит, но задръстванията, мръсният въздух, шумът и возенето в претъпкани автобуси са неизбежни. По-голяма е и престъпността. Ярките светлини, икономическото развитие, по-големите възможности за лечение и забавления, големите градски библиотеки, добрите детски градини, гимназии и университети, бързият интернет, възможностите за спортуване, добрият баланс между работа и свободнно време... привличат все повече хора, което води до затруднения с намирането на жилище. Модерните градове са свързани с целия свят и въпреки това много от техните жители се чувстват изолирани (например - седейки пред компютъра). Урбанизацията в световен план се засилва, малките села стават все по-малки, а накрая се обезлюдяват съвсем. Убива ги липсата на деца в тях. Единственият начин за оцеляване на селата е няколко близки села да се обединят и да формират градче. Или пък - по-голямо село. В момента съотношението градско към селско население у нас е 73% срещу 27%. Населението от големите градове мигрира в столицата, населението малките градчета се мести в големите градове. Селското население отива в малките градчета. Така - постепенно - селското население се мести в градовете.А оттам - и в столицата. Не е чудно, че селското население носи своя селски манталитет в града, а гражданите усещат това. В световен мащаб големите градове се превръщат в мегаполиси. Токио има 38 000 000 д. население. Много от мегаполисите имат по-голямо население от редица европейски и извъневропейски държави. Най-големите мегаполиси са: Токио-Йокохама, Джакарта (31 млн. д.), Делхи, Сеул-Инчеон, Манила, Мумбай, Карачи, Шанхай (23 млн.д.), Ню Йорк (21 млн. д.), Сао Пауло, Пекин, Мексико сити, Гуанджоу-Фошан, Осака-Кобе-Киото, Москва, Дака, Кайро, Банкок, Лос Анджелис, Колката, Буенос Айрес, Техеран, Истанбул (13 млн д.), Лагос, Шенжен, Рио де Жанейро, Киншаса, Тианджин, лима, Париж (11 млн д.), Ченгду, Лахор, Лондон... и така нататък. Наистина селското стопанство вече не е това, което е било преди век-два. Вече има компютърно управляеми системи за интелигентно земеделие, големи земеделски стопанства, големи ферми... Никой не си играе на дребно с една крава, едно прасе, две кози или две овци и три кокошки. Селското стопанство отдавна не е обгрижане на кокошарник с 10 птици, а - сериозен бизнес, който изисква сериозен първоначален капитал. Възвращението после е в милиони евро. Ето как изглежда мегаполисът Токио...

А, значи не е само една извънземна цивилизация. Няколко били! Ех, тия алчни извънземни, бе! Сигурно са сред нас - маскирани като хора.

Най-добре е, ако някой иска да навлезе в дебрите на старобългарския, среднобългарския, новобългарския и съвременния български език, да запише българска филология. Или български + чужд език. В университета ще може да види "цялата картина". Друг вариант е многото самостоятелно четене на дебели книги. Не - вагони с книги, а - влакови композиции с книги трябва да се прочетат. Филологията и специалностите, в които се изучават език и литература са подходящи за хора, които се интересуват от строежа и функционирането на езика, обичат литературата и писането; хора, чиито любими предмети в училище са били български език и литература, история, философия. Обучението в специалностите в областта на езикознанието и литературата преминава с много четене в библиотеката, повече теория и по-малко практика и динамика. Ако се стремите към професия, свързана с много активност, пътувания и разнообразие – филологията трудно ще ви отведе на такова място. --- Спе­циал­ност­та „Българска филология“ стои в ос­но­ва­та на на­цио­нал­но­то ху­ма­ни­тар­но зна­ние и след­ва тра­ди­ци­и­те на бъл­гар­ско­то фи­ло­ло­ги­че­ско об­ра­зо­ва­ние от 120 г. на­сам. В нея се при­до­би­ват со­лид­ни тео­ре­тич­ни зна­ния по всич­ки ези­ко­вед­ски и ли­те­ра­ту­ро­вед­ски дис­ци­пли­ни, вклю­че­ни в учеб­ния план на спе­циал­ност­та. До­би­ват се и прак­ти­че­ски уме­ния, ос­игу­ря­ва­щи при­ла­га­не­то им в раз­но­об­раз­ни сфе­ри на об­ще­стве­ния жи­вот. Сту­ден­ти­те раз­ви­ват спо­соб­но­сти за адап­ти­ра­не към усло­вия­та на са­мо­стоя­тел­на про­фе­си­онал­на дей­ност и ра­бо­та в екип. Спе­циа­ли­стът фи­ло­лог по рò­ден език и ли­те­ра­ту­ра мо­же: да ор­га­ни­зи­ра и ръ­ко­во­ди ус­пеш­но учеб­но-въз­пи­та­тел­ния про­цес при об­уче­ние­то по бъл­гар­ски език и ли­те­ра­ту­ра; да ана­ли­зи­ра точ­но и вяр­но тео­ре­ти­чни­те тен­ден­ции и на­со­ки в учеб­но-въз­пи­та­тел­на­та ра­бо­та при об­уче­ние­то по бъл­гар­ски език и ли­те­ра­ту­ра; да на­ми­ра под­хо­дя­щи под­хо­ди за об­щу­ва­не с уче­ни­ци­те, на ко­и­то пре­по­да­ва български език и литература. Ква­ли­фи­ка­цион­на­та под­го­тов­ка за за­върш­ва­щи­те спе­циал­ността „Бъл­гар­ска фи­ло­ло­гия“ се осъ­ще­ствя­ва чрез за­дъл­жи­тел­ни, из­би­ра­е­ми и фа­ку­лта­тив­ни дис­ци­пли­ни. В хо­да на след­ва­не­то са пред­ви­де­ни лет­ни екс­пе­ди­ции за те­рен­на ра­бо­та по дис­цип­ли­на­та „Диалектология“. Допъл­ни­тел­на въз­мож­ност за чуж­до­е­зи­ко­во обу­че­ние и за при­до­би­ва­не на сер­ти­фи­ци­ра­ни меж­ду­на­род­ни дип­ло­ми пре­дос­та­вя Центърът за ези­ци и ин­тер­кул­тур­на ко­му­ни­ка­ция към Фи­ло­ло­ги­чес­кия фа­кул­тет. Студентският лингвистичен клуб и еже­год­на­та Национална на­уч­на кон­фе­рен­ция за студенти и докторанти съз­да­ват под­хо­дя­ща сре­да за извъ­н­­а­у­ди­­тор­ни за­ни­ма­ния и на­уч­ноизс­ле­до­ва­те­лс­ка дей­ност. За­вър­ши­ли­те спе­циал­ността „Бъл­гар­ска фи­ло­ло­гия“ мо­гат да упраж­ня­ват дей­ност ка­то: учи­те­ли по бъл­гар­ски език и ли­те­ра­ту­ра в ос­нов­ния и сред­ния курс на бъл­гар­ско­то об­ра­зо­ва­ние; фи­ло­лози спе­циа­ли­сти и екс­пер­ти в раз­но­об­раз­ни бъл­гар­ски об­ра­зо­ва­тел­ни и ку­лтур­ни ин­сти­ту­ции; експерти, представители и кон­сул­тан­ти по език и ку­лту­ра на стра­на­та в мест­ни и меж­ду­на­род­ни пра­ви­тел­стве­ни и не­пра­ви­тел­стве­ни ор­га­ни­за­ции и ин­сти­ту­ции; журналисти в пе­чат­ни и елек­трон­ни ме­дии; редактори и коректори в масмедии и издателства; изс­ле­до­ва­те­ли в об­ла­ст­та на пред­по­чи­та­на­та от тях фи­ло­ло­ги­чес­ка дис­цип­ли­на, писатели, поети, литературни критици. Дипломиралите се бакалаври мо­гат да продъл­жат своето об­уче­ние­ в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­цион­ната сте­пен „магистър“ и в об­ра­зо­ва­тел­ната и научна сте­пен „доктор“, как­то и да уча­стват в раз­лич­ни фор­ми на продъл­жа­ва­що об­у­че­ние през це­лия си жи­вот. --- Обучението по Българска филология протича с изучавенето на дисциплини в два потока - езиковедски (лингвистичен) и литературоведски: - Увод в общото езикознание - Старобългарска литература - Литература за деца и юноши - Антропология на българите. Български фолклор - Филологически практикум - Българска лексикология - Руски език - Старогръцки език - Увод в теория на литературата - Старобългарски език - Антична и средновековна литература - Фонетика и фонология на българския език - Западноевропейска литература - Руска класическа литература - Българска възрожденска литература - Съвременен български език. Морфология - Българска диалектология - Славянски език - История на българския език - История на българския книжовен език - Сравнителна граматика на славянските езици - Славянски литератури - Българска литература от Освобождението до Първата световна война - Българска литература между двете световни войни - Съвременна българска литература - Съвременен български език - синтаксис - Руска литература - XX век - Педагогика - Психология - обща и детска - История на българския книжовен език - Методика на обучението по български език - Методика на обучението по българска литература - Стилистика на българския книжовен език - Методика на обучението по български език и литература с аудиовизуални и информационни технологии в обучението - Философия - Други избираеми учебни дисциплини/предмети (например - Творческо писане, Превод и др.) Списъкът е нахвърлян произволно, т.е. - не следва някаква подредба. И не претендира за изчерпателност. В България филология може да се изучава в следните университети: - Американски университет в България - Благоевград - Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново - Нов български университет - София - Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" - Пловдив - Софийски университет "Св. Климент Охридски" - София - Университет "Професор д-р Асен Златаров" - Бургас - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" - Шумен - Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград Повече подробности относно това, какво по-конкретно се изучава по всяка една учебна дисциплина, може да се види тук: http://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/subjects/bph/bulf-courses

Обява в сайт за запознанства: „Младо момиче на 25 години, от интелигентно семейство, с две висши образования, търси да се запознае с младеж, обичащ изкуството, четящ много, разбиращ Кант и Ницше, несъгласен с Дарвиновата теория, намерил грешки в теорията на относителността на Айнщайн... P. S. Моля, пишете ми по-бързо, че ми се прави секс, та две не виждам!”

Според правилото за употреба на пълен и кратък член, което е синтактично, с пълен член се членува единствено подлогът в изречението. Изключение правят само прозвища, прякори или географски названия като Апостола, Щастливеца, Хисарлъка и др. под., които дори и да са подлог в изречението, пак се членуват с кратък член. Правият словоред на изречението в съчетание с подлог, чиято функция се изпълнява от одушевено съществително, е най-безпроблемният случай: напр. Гостът пристигна; Готвачът приготви обяда. Пълен член обаче се появява в цялата група на подлога, към която принадлежат неговите определения или приложения: Дългоочакваният гост дойде; Иван, гостът от Сопот, дойде. Пълен е членът и на името, употребено след глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам и др., напр. Христо е съученикът ми | успелият | добрият; Иван се оказа най-верният му приятел - дарителят на училището; Ученикът на първия чин изглежда най-доволният от всички. Ако обръщението е нарицателно име, то също е с пълен член: – Малкият, заповядай едно бонбонче! При страдателен залог (още повече ако подлогът е неодушевено съществително), както и при обратен словоред на изречението може подлогът да не бъде правилно разпознат, поради което погрешно да се членува с кратък вместо с пълен член, затова трябва особено да се внимава в примери като: Телевизорът е поправен от новия техник;Ученика, а не учителя извика при себе си директорът. Защото не е едно и също дали Заекът видя сокола, или Заека видя соколът. Практически замяната на думата, която трябва да се членува, с местоимението той показва, че тя е подлог, т.е. - че трябва да се членува с пълен член, а пък заместването ѝ с местоимението него сигнализира друга синтактична роля и членуване с кратък член.

На 9 септември 2016 г. в Дома на Европа в София ще се проведе второто издание на международната научна конференция „Компютърната лингвистика в България“ (Computational Linguistics in Bulgaria – CLIB). CLIB се организира от Секцията по компютърна лингвистика при Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ и колеги от Софийския университет и Пловдивския университет. Конференцията се провежда на всеки две години, през месец септември, и е насочена към българските специалисти, работещи в областта на компютърната лингвистика, формалното описание и обработката на естествения език, езиковите и информационните технологии. Тазгодишното събитие (CLIB 2016) е второто издание на конференцията. Първото издание се проведе през 2014 г. и в него взеха участие над 80 души, сред които представители на български и чуждестранни технологични компании като Тетраком, SAP Labs България, Датекс, Мозайка и др. Гост-лектори са двама изтъкнати учени в областта на компютърната лингвистика – проф. Драгомир Радев от Мичиганския университет и д-р Преслав Наков от Катарския институт по компютърни изследвания. В началото на утринната сесия д-р Наков ще изнесе лекция на изключително актуалната тема „Изобличаване на тролове, манипулиращи общественото мнение в интернет форуми“, а проф. Радев ще закрие конференцията с пленарния доклад „Обработката на естествения език и колективния дискурс“. В рамките на CLIB 2016 e oрганизирана и сесия с чуждестранни лектори, изтъкнати специалисти в областта на компютърната лингвистика и дългогодишни партньори на Секцията по компютърна лингвистика в множество научни проекти и инициативи от Сърбия, Хърватия и Румъния. Интерес към конференцията са заявили и учени от Иран, Китай, Бразилия, Великобритания, Грузия, Русия, Чехия, Норвегия. CLIB 2016 се провежда с подкрепата на партньори и спомоществователи. Златен спонсор на конференцията е компанията , която предлага интелигентни решения, свързани със създаването и анализирането на информация, управлението на данни, редактирането и обогатяването на съдържание. Участниците в CLIB 2016 ще имат възможност да се запознаят с разработки на компанията и да се срещнат с нейни представители.

В момента чета книгата на Стив Джоунс "Библията като наука. Библията, разказана с езика на съвременната наука". Това е остроумна и сериозна равносметка за възможностите и ограниченията на науката да ни каже какви сме.Библията като наука Ерудирана и достъпна, новаторската книга на генетика Стив Джоунс Много хора отричат силата на вярата, още повече хора отричат силата на науката. В своя труд Стив Джоунс изследва общите им тайни – от произхода на живота и човечеството до секса, възрастта, смъртта и края на Вселената. Дали всички сме произлезли от една-единствена двойка, дали реално са съществували Адам и Ева? Наистина ли Големият потоп в Библията е спомен от края на ледниковия период? Ще можем ли някога да се върнем към Матусал, имайки предвид, че във Великобритания продължителността на живота продължава да се увеличава с шест часа на ден? Авторът се отдръпва от шумния дебат между вярващи и невярващи, за да покаже, че всъщност едни и същи въпроси ни тревожат и днес, както са ни тревожили и в библейските времена.

А маркетингът и рекламата ти втълпяват, че се нуждаеш от някакви неща (стоки, продукти, услуги), от които, в действителност, може и да не се нуждаеш. Целта е да се създаде потребност у потребителите да си купуват някакви неща, които до вчера не са купували, и това да стане трайна тенденция. Още повече, че вече стоките не са толкова дълготрайни - един телевизор не е създаден така, че да издържи 20 години, а примерно - само няколко, да кажем - две. За да се подмени след това с нов. Едни обувки не издържат по 10 години, а едва - година - в най-добрия случай. Тичай в магазина за нови! --- Същото е и с хранителните добавки (подсилки) за спортистите, витамините, еко и био храните, които в момента са много модерни. В древността са се ползвали билки, подправки, кръв от тигър, пенис от носорог, прах от еленски рог, супа от костенурка и всякакви други "чудодейни" еликсири. Тази мания не е от вчера. Пазарната ниша се запълва веднага! Хранителните добавки могат да бъдат всякакви: протеини, аминокиселини, витамини, минерали,мултивитамини, пробиотици, пребиотици, хормоностимулиращи, добавящи тегло, креатин, глутамин, л-карнитин... Внимание! Да не се превишава дневната препоръчителна доза! Да не се използват като заместители на разнообразното хранене!

Създаването и развитието на клъстери ще бъде подпомогнато с още 20 млн. евро (39 116 600 лева) по линия на новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". В тази връзка Министерството на икономиката е пуснало за обществено обсъждане правилата за подбор на проекти, които приоритетно трябва да са насочени за подобряване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия. През миналия програмен период бяха раздадени близо 40 млн. лв. за създаване на клъстери. Евросредства за тази цел бяха отделяни и преди България да се присъедини към Европейския съюз по линия на предприсъединителната програма ФАР. В условията за кандидатстване по новата процедура "Развитие на клъстери в България" е записано, че 85% от безвъзмездните средства ще са европейски пари. Останалата част ще бъде финансирана от националния бюджет. Поставените цели са почти същите като при предишната програма: клъстерите да се превърнат във фактор за повишаване на конкурентоспособността и бизнес развитието на членовете на обединенията. Средствата ще могат да се използват за издръжка на персонал, купуване на компютърно оборудване и софтуер, участие в семинари, обучения, конференции, информационни събития и други дейности, свързани с повишаване на административния капацитет. Също така ще може да се финансира разработването на маркетингови и инвестиционни стратегии за клъстерите, да се популяризира името на клъстера чрез информационни материали, участия в национални и международни изложения и панаири, както и да се изграждат връзки с други клъстери. Безвъзмездното финансиране ще може да се използва и за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) за общи клъстерни дейности - оборудване за зали за обучения, тренировъчни центрове, компоненти и инструментариум за изграждане на изпитателни лаборатории, производствени центрове и др. Също така ще могат да се придобиват дълготрайни нематериални активи за общи клъстерни дейности – специализирани програмни продукти, патенти, лицензи, "ноу-хау", търговска марка и др. Кой може да кандидатства Допустими според проектоусловията ще са само кандидати, които са обединения под формата на клъстери. Те могат да са регистрирани по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за задълженията и договорите, Търговския закон или Закона за кооперациите. Могат да участват и сдружения, регистрирани по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейското икономическо пространство. Изискването е членовете на клъстера да отговарят на изискванията за микро-, малко или средно предприятие. Процедурата позволява да се финансират както клъстери в начален етап на развитие, така и развиващи се и развити клъстери. Минималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ на трита вида кандидатстващи клъстери е един и същ – 100 000 лв. Максималният обаче се различава. Прохождащите бизнес обединения могат да получат максимум 391.2 хил. лв. При развиващите се и развитите сумите са съответно 1.5 и 2 млн. лв. Има и различни изисквания относно минималния брой на членовете в сдружението. Клъстерите в начален етап на развитие трябва да бъдат съставени от поне 7 юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите. В развиващите се клъстери трябва да има минимум 10 юридически лица и поне едно висше учебно заведение или научноизследователска организация. При развитите клъстери изискванията са същите, но броят на участниците не може да бъде по-малък от 15. Какво се очаква Министерството на икономиката очаква с подкрепата за клъстерите да се повишаване степента на интеграция на местните доставчици в посока максимално използване на техния капацитет за разработка на конкурентни бизнес продукти и услуги, както и за активно присъствие на регионалния, националния и външния пазар. Поставени са два индикатора, според които да се отчете дали финансирането е постигнало резултат. За успех ще се смята, ако е постигнато поне едно от двете изисквания - или обемът на износа на стоки и услуги от страна на финансираните микро-, малки и средни предприятия да нарасне, или да се увеличи производителността на тези компании. Информацията за постигане на индикаторите ще бъде предоставяна служебно от НСИ. Предишен опит В кая на миналата година Асоциацията на бизнес клъстерите изготви анализ, който показа, че в България има регистрирани 261 клъстера, основно в София. Това е над 10% от общо създадените клъстери в Европейския съюз. Тогава се оказа, че голяма част от тези клъстери са създадени с цел да получат европейски средства и не изпълняват основната си цел – да повишат конкурентоспособността на българската икономика. Създаваха се обединения за изработване на интернет страница, фирмено лого, маркетингови проучвания, анализ на целеви пазари, разходи за възнаграждения и т.н. http://www.capital.bg/

Четох някаква статия по темата, като там се твърдеше, че тези градове може да изчезнат след около 100-200 години.

Да споменем и някои от по-известните български автори на книги-игри: - Любомир Николов - Неделчо Богданов - Георги Караджов - Георги Миндизов - Веселин Булев

Да добавим - Тихомир Димитров - https://asktisho.wordpress.com/about/ - Димитър Герганов - http://www.bookstarters.net/sample-sites

Градове, които може да изчезнат вследствие на нашествието на водата, са: Венеция, Банкок, Банджул, Амстердам, Даду, Хамбург, Санкт Петербург, Лондон, Шанхай.

Би било хубаво да може, след като "хванеш" дадена книга, да стигнеш до следващата, едва след като прочетеш "хванатата". Би могло да се направи така, че да можеш да хванеш втората книга, отговаряйки на въпроси относно първата, третата - за втората и така... Тогава може би идиотщини като "PokemonGo" го ще намалеят.

Вдъхновена от успеха на мобилното приложение Pokemon Go, директорка на основно училище в Белгия е разработила онлайн игра, в която потребителите търсят книги вместо покемони. За няколко седмици идеята й е привлякла десетки хиляди последователи, разказва "Ройтерс". Ако Pokemon Go използва GPS-а и камерата на смартфона, за да проследява къде в града има виртуални покемони, версията на Авлин Грегоар се казва "Chasseurs de livres" ("Ловци на книги") и се играе чрез група във "Фейсбук" със същото име - https://www.facebook.com/groups/554284188095002/ . Играчите пускат снимки и подсказки къде са скрили четивата а останалите се опитват да ги намерят. След като някой приключи с четенето, книгата се "освобождава" и отново може да бъде търсена. "Един ден докато си подреждах библиотеката, осъзнах, че нямам достатъчно място за всичките си томове. Тъй като бях играла на Pokemon Go с децата си, ми хрумна да "пусна на свобода" книгите", обяснява Грегоар. Макар че е създадена само преди няколко седмици, в групата на директоркта във "Фейсбук" вече са се регистрирали над 40 000 души. Скритите томчета варират от детска литература до ужасите на Стивън Кинг. Книгите са разпръснати из цялата страна и обикновено са опаковани в прозрачни полиетиленови торбички, за да се предпазят от дъжда. Семейство Детурне от южния град Бодур разказва, че играта се е преврърнала в рутинна част от сутрешните им разходки. Досега те са открили една книга и са оставили още 4. "Дъщеря ми казва, че е като да търсиш великденски яйца, само че с книги", споделя Джесика Детурне. След последната си разходка са получили съобщение във "Фейсбук", че някой е "уловил" две от книгите им. Сега Грегоар планира да превърне играта в мобилно приложение. http://www.dnevnik.bg/

Съвременната поезия - на образа "Деса Поетеса". Няма да цитирам, понеже текстовете са антипедагогични. Друг вариант - бял стих или някакви глуповати рими (ютия - мюфтия; гугъл - мугъл; прасета - мезета; кастофони - мастофони... ).

От днес, 25 август, достъпът на българските научни организации и висши училища до научните платформи ScienceDirect и SCOPUS е възстановен, съобщиха от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН). Достъпът беше спрян на 15 август заради неподновен от МОН абонамент към издателство Elsevier, което публикува голяма част от научните журнали по света и поддържа научни информационни системи за търсене на данни. "Препоръчително е за успешно използване на платформите ScienceDirect и SCOPUS потребителите да изчистят историята на данни от настройките на използвания интернет браузър или да използват алтернативен браузър", препоръчват от министерството на образованието. Оттам информират още, че се подготвя "основано на задълбочен анализ решение" за обхвата на абонамента за електронни научни публикации за оставащите месеци на 2016 г."

350 млн. лева от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще бъдат насочени към развитие на българската наука. С парите ще бъдат изградени и усъвършенствани четири Центъра за върхови постижения и осем Центъра по компетентности. Това обяви днес в БАН вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева на представянето на насоките за кандидатстване по първите две процедури чрез подбор на проектни предложения по приоритетна ос 1: „Научни изследвания и технологично развитие“. „Първият вид центрове ще са насочени към фундаментални научни изследвания. В тях ще работят повече от 70 нови изследователи по над 40 съвместни проекти с бизнеса. Центровете по компетентност ще бъдат 8 и ще се концентрират в приложната наука. Според насоките в тях ще работят повече от 100 нови изследователи по над 110 проекта с частния сектор“, добави министърът. Центровете за върхови постижения ще бъдат оборудвани с по-скъпа научна апаратура и за тяхното построяване и обзавеждане ще се дадат 200 млн. лв. В същото време проучванията сочат, че всеки лев, инвестиран в наука, се връща 20 пъти в икономиката на държавата. В насоките за кандидатстване е записано, че изследователите в новите структури ще правят наука в четири основни тематични области - Мехатроника, Информатика и информационни и комуникационни технологии, Индустрия за здравословен живот и био-технологии, както и Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии. Министър Кунева обаче увери, че всяка има 32 подразделения, обхващащи всички области на българската наука. С проекти за създаване на центрове ще могат да кандидатстват научно-изследователски институти, висши училища и/или техните основни звена, Българска академия на науките, Селскостопанската академия, публични и частни научни организации, юридически лица с нестопанска цел и/или иновационни клъстери. Според вицепремиерът най-добрият вариант за тях ще е да кандидатстват като консорциуми. „Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентности са израз на концентрация и синергия. Основните инструменти, които фокусират научноизследователските дейности, създават критична маса по стратегическите приоритети и осигуряват пряка връзка със секторите на бизнеса и публичните политики, ще бъдат центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. Бизнесът ще може да участва като асоцииран партньор на центровете. Важно уточнение, е че при тези проекти не се изисква съфинансиране от страна на бенефициентите. Безвъзмездната финансова помощ е в размер до 100 % от общите допустими разходи“, добави още Кунева. Министърът обърна внимание и на контрола върху проектните предложения, като каза, че всички учени трябва да са поставени в равни условия и да спечелят най-добрите от тях. В насоките за кандидатстване е записано още, че ще се финансират изграждането на нови или модернизиране на същестствуващи изследователски инфраструктури, закупуване или обновяване на оборудването в тях, провеждане на науни изследвания в приоритетните области на ИСИС и въвеждане на нови методи за изследване и обучителни методи в центровете. Освен това, средства могат да се насочват и към провеждане на специализации във водещи научни центрове в чужбина на висококвалифицирани специалисти и изграждане на стратегически партньорства и съвместни научноизследователски програми с водещи европейски научноизследователски центрове. Срокът за подаване на документи е 23 януари 2017 г. Предвижда се центровете да бъдат изградени до 2023 г. На срещата присъстваха зам.-министърът на образованието и науката Красимир Киряков, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, както и представителите на научната общност и бизнеса. https://www.24chasa.bg/