_magotin_

По системата на Алф и професор Добрев хипнотизира кадетите в часовете по приложен военновременен турски език. "Прабългарите са тюрки, в шатрата на Омуртаг е висяло съкровището от Наги сен Миклош" и т.н. Фактът, че по времето на Омуртаг съкровището най-вероятно вече кротко е дремело под земята, съвсем не смущава уважаемия Професор. :!!!:

Старо, но лачено... Да допуснем, че е вярно... Защо тогава на Долния Дунав ги няма тези надписи... ПП "Булгаризмите" в унгарския май са повече от "булгаризмите" в българския. Интересен, бих казал УГОРСКИ феномен.

Аз лично подкрепям преводи на прабългарски думи, с условието, че думите се вземат от автентични паметници. Например от старобългарската книжнина от Х век. Или от надписи върху камък. В тази връзка гениалният ни специалист проф. Добрев се препъна, както 5-6 преди него, в превода на някои надписи от Наги сен Миклош. Вие, като мастит специалист, насочете вниманието си към въпросните надписи. Превеждането им е истински забавно. :!!!:

Теорията на Бешевлиев за субиги от субаши е отдавна отхвърлена. Историографската Ви осведоменост е просто забележителна - върви с 30 години закъснение.

Много ми е интересно как някой, който няма никаква представа от култури, приравнява автоматично прабългарите и хазарите. Коя е собствено хазарската култура? Дай примери. Ако не можеш, спри да се изказваш за нея. Между другото наивно е да се смята, че прабългарите имат всичките еднаква култура - от Панония до Волга. Както в етнокултурно, така и в етнолингвистично отношение прабългарите са най-вероятно смесено общество от няколко етнически компонента. Каквито са и хазарите.

Да, животът наистина не е прост. Но изпростява, когато псевдоспециалисти започнат да нижат глупости по форумите. При това "специалисти", които слабо познават работите на истинските учени като Кызласов, Прицак и др. Аварски, хазарски, прабългарски - три неизвестни, които някой поставя под общ знаменател, при това без да има и бегла представа що за хора са хазари, авари, прабългари... Просто шеметен фарс.

При това презумпция от един доста "романтичен" период на историческите изследвания. Нещо като легендата за Кубрат и снопа стрели, изобретена от родолюбив учител и приемана едва ли не за учебникарски факт... Колкото до Атила, елементарна историческа аритметика и познаване на изворите показват, че през V ти век прабългарите все така обитават предимно земите северно от Кавказ и Черно море, т.е. не са в Панония, където след хуните в VІти век се нанасят аварите. Друг и съвсем отделен е въпросът, че в състава на хунското обединение и аварския каганат влизат прабългарски групи. За да се напаснат обстоятелствата, у нас битува тезата, че видите ли след разпада на Атиловата "държава" прабългарите предприели дълъг път обратно към Северното Черноморие - едно крайно невероятно обстоятелство, като се има предвид модела на заселване на "варвари" в Европа - да напуснат цивилизованите и обезлюдени райони на Централна Европа, за да се върнат в степните зони - крайно съмнително.

Чакаме археологическото определение за хуни Гесере.

Римляните без съмнение са били цигани. Доказателство за това е изключителната лингвистична близост на тяхното самонаименование - романус/ромеон и роми... По подобен начин се доказва прочее и произхода на прабългарите от Балхара, ако предпочиташ - от Боливия...

Ами то скъпи Гесер и за хазарите няма дадено, затова и има съмнения колцина са били... Но за прабългарите има, нека ти подскажа малко - брахикранни европеиди междуречен тип със салтовска керамика... Хайде сега да видим какви са хуните... Или ти си от тези светли умове, които говорят за хуни и прабългари съдейки за тях по заглавията на научно-популярни книги, издавани от съмнителни издателства?

Ще повярвам в хунската теория, като ми дадеш археологическо определение за хуни... Ако може - и с комплексите...

Може би си чувал, че Толкин е бил професор по средновековен английски. И всичките му имена прочее са исторически и лингвистично достоверни. Даже Саурон е някакво халдейско божество.

Общ индоевропейски корен. Но у славяните и у иранците е най-изявен с подобно значение - мир, закон...

Бащата на Теодорих Велики се казва Теодемир. Теодорих Велики има двама чичовци, братя на баща му - Валамир и Видимир. Този Валамир е нещо като Маламир, а според Прицак името е от хунски произход, обаче това не е съвсем ясно. При всички случаи суфикс МИР е доста популярен в царската династия.

От степите още не са отговорили на въпроса понятията в Джагфар Тарихи дали са на монголски,татарски или праболгарски език. Щото ако са от 9ти век, както се твърди, няма как да са на татарски, а те са именно на този език. И тук дядо Омелян е абсолютно прав, не като за Баламур. Любопитно е, че в някои преводи това името на бащата на Теодорих си е направо Маламир... И той сигурно е от арабски произход...:!!!:

Маламир с арабски произход не бива да се изключва априорно, както и версията за хунското име. Статията на Прицак е интересна, но все пак въпросът си остава спорен. За топоними-антропоними преходът не е невъзможен и в двете посоки, макар че обикновено антропонимите копират топоними, а не обратно. Връщайки се към Маламир, без да съм специалист, си мисля, че може да става дума за някакво пресъздаване на името ЕЛАМ.

Не че ви се меся, но това за тохаро-келтския произход ме докарва до смях. Колкото до произхода на имената, той не може да е един, но очевидно доминират иранските имена, а освен това има една особено интересна група, които са западноирански т.е. персийски имена. Подобно е и положението при скоро упоменатите кавказки авари /аварци/. Аспарух - с 6-7 срещания, в т.ч. и арменски партриарх от 4ти век, няколко царе на Иберия и други. Безмер - вероятно от Бузургмир или Бурзмир - особено популярно персийско аристократично име. Заберган - персийски министър, споменат във византийските извори и отделно аристократ в двора на първите Сасаниди. Кормисош, Кормесий - от Хормизд, персийско владетелско име. Кубер - името се среща и в Индия, т-.е. от индоарийски произход. Кардам - Картама е иберийски цар от І ви век, вероятно сарматско. Ховрат - вероятно със северноирански произход, партски?, т.е. сарматско. Телериг - може би с готски произход, но не е ясно. Омуртаг - ако Мортагон е базовата форма, със сигурност от ирански произход, както и всичко със суфикс ГОН и ГАН. Вариант - от осетинското Мурдтаг, т.е. сарматски произход. Расатис - персийско, има подобен персийски генерал. Персиян - от Персиянин, т.е. персиеца, славянско етническо наименование за персиец. Маламир - персийско, има исторически град с това име. Суфикс МИР и в славянските, и в иранските имена е с общ корен, но в случая става дума за персийско име. Крум - вероятно или от Кром или чрез преобразуване от Кормесий, т.е. от ирански произход.

Ирландците са хубав пример. Той ни води към извода, че нациите са продукт на буржоазно-демократичните революции, тъй като именно чрез новата идеология в Европа става възможно формирането на онова, което бихме обозначили като национално пространство и респективно - съзнание. Т.е. нациите са съставени от граждани. Иначе "Сенатът и римския народ" или "Иран и не-Иран" също биха били нации, а те очевидно не са. Макар че в случая с Иран нещата се доближават до съвременните определения поради наличието на национална религия, граници, държава и език.

Не знам за комуникацията, но аз нация без териториален суверенитет не мога да си представя! То затова и Италия става нация през 19ти век. Затова и Наполеон е сочен за родител на нациите в Европа.

Това го подозирах, но по-скоро намеквах за фамозния "ковчежник" и въобще за държавноформиращото влияние на Персия над Кавказкия регион.

Подозрително е как в ІХ век знаят титли от 14-15 век или как например ислямът според Дж.Т. и ШКД се появява половин век по-рано от "официалната" версия. Някой тъдява чел ли е критиката на Прицак? Въобще не отварям дума по темата "татарски" и "болгарски" език, тъй като докато не се произнесе проф.Добрев приемаме, че всичко в понятийния апарат освен 1-2 изключения е на татарски език.

Арменското ганз - хазна е от староперсийски език, просто малък офф.

Това е и мнението на всички "востоковеди". Въпросът е, че все пак дебатът по темата си заслужава, дори и за да разгадаем как Дж. е компилирал своя литературен бисер. Да беше се произнесъл и проф. Добрев ажъба татарски или болгарски език се разгръща в понятийния апарат на творбата...

С нея трябва да се внимава, защото май на нея принадлежи тезата, че Кубратовците видите ли били двама - Кубански и Приднестровски. Иначе е сериозен учен, ще прочета статиите с интерес. Мда, както си и мислех, Айбабиновите фантазии за ставка далеч на запад. Което някак си пропуска обстоятелството къде хазарите водят първия етап на войната си с арабите.

На тези интересни размисли мога да направя няколко коментара: 1.За топоним Хунзак и аз не бях чувал, макар и доста да съм се ровил на темата "кавказки авари". Обаче за хунзи съм чел това-онова, т.е. тук по-вероятно става дума за пренос на етническо име в топонимията, а не за стопроцентово съвпадение на места. Що за хионити са кавказките авари е отделен въпрос. 2.Отвъд всяко съмнение повечето имена и понятия в "Джагфар Тарих" не са автентични, т.е. са една късна татарска версия. Обаче са известни много примери за това как едни събития или истории се предават през 2-3 източника с изцяло подменени имена. На български и английски се появи преди време една книга, която по великолепен начин доказа как авестийски сюжет е пренесен от богомилите в Англия, където разбира се всички герои и събития получават съответните английски наименования. 3.Етническото самосъзнание на разказвача на Джагфар Тарихи, т.е. неговата идентичност, не могат да се приравняват на етническото самосъзнание на българите от VІ-VІІ век, по простата причина, че през ХІІІ век /примерно/ българите на Долния Дунав и тези във Волжка България са два различни народа, с разчилен етнически състав, език и култура, като и двете групи твърде много се отличават от "оригиналния" прабългарски суперетнос от Ранното средновековие. 4.Прицак доказа, че "Шан казъ дастан" е късна творба, компилирана с определени цели, а връзката на тази творба с ДТ е очевидна и несъмнена. Което означава, че и ДТ е късна творба, още повече, че аргументите на Прицак до един могат да се пренесат от статията му за ШКД към ДТ. 5.Случаят с понятието "кашеки" ми напомня употребата на понятието "етиопи", както и ред други случаи, когато архаични етнически наименования се употребяват, за да се придаде една определена нотка на древност в едно писание. Както и в случая с Анонима от ХІ век в ДТ може да става дума за късно записване на устни предания, след което всичко да е вторично и третично ретранслирано в татарската епоха.