_magotin_

г-н Никой, доста образовано пишещ, написа следното :

Кое е за обсъждане при печатите на Симеон - византийски модел пар екселанс... Виж Тервеловия е малко по сложна история, с това копие и тези розети, бих казал, една реминисценция на по-ранни образци, докато симеоновите са напълно "синхронни".

Те, че са го познавали, са го познавали, но друг е въпросът разполагали ли са с метал, за да го дават на съответните майстори. Аналогията с Карл Велики показва, че е имало остър дефицит на злато и са се чакали византийските приношения в звонк, за да се направят споменатите в изворите златни колани. Впрочем етническата атрибуция на един такъв колан, ако и да е във византийски стил, е по-скоро българска, тъй като са работени в българския двор по поръчка, т.е. са обслужвали българската аристокрация. А иначе колани има - примерно т.нар. първи коланен накит е типичен. Грифони - ластари и въобще VІІ - VІІІ век е по-скоро период на обща мода, обхващаща "от Унгария до Иран", в полето на която заготовки като тези Куберовите са съвсем очаквани.

Стига фантазии- формата на пръстена не отговаря на Ранното средновековие. Освен това дори и да отговаряше, пръстенът е само един, т.е. не е "представителен" и не може да се ползва за никакви изводи. Отсъствието на аналози е много сериозен аргумент срещу каквито и да е прабългарски атрибуции.

Фантазиите на разни руски учени, пренесли се у "прабългариста" Добрев не могат да обяснят нещо много просто, но фундаментално - как у монголите има десетки, даже стотици? прабългарски думи, а у славяните - пет-шест, при това съмнителни. Разбира се, тук би могло да ни се поднесе любимата теза на съветската наука - а именно, че прабългарите били толкова невъобразимо малко, че просто не оставили следа. Което ни води към извода, че цялата работа е една псевдонаучна схема, която се повтаря папагалски 50-60 години, за щастие у нас вече само от няколко динозавъра.

Тук интересните неща са няколко... 1.Името на персийския генерал, което всъщност е пресъздадено грешно у Прокопий. 2. Фактът, че персите наемат различни контингенти през 6ти век за акции толкова на запад и респективно с кои находки можем да свържем подобно сведение. 3.Самото обстоятелство за тараните. 4.Най-накрая - името на града, който персийският генерал построил.

Самият избор на основна форма е научно дирене. Например при Омуртаг е много лесно - той ни е оставил достатъчно собствени надписи, за да сме наясно. Но с Аспарух и Кубрат не е така. За втория аз лично приемам пръстена като особено достоверен източник, тъй като ромеите едва ли са пропуснали да научат точно как звучи името на патрикия. За първия въпросът е сложен, свързан с това, кой извор ще приемем за най-достоверен. Аспорик ми се струва вероятна форма, което у славяните е станало Исперих. Метод за проверка - ако основната форма е Испор /примерно/ как тогава в арменските извори се явява форма, която не може да се изведе от Испор? Какво означава името на Кубрат все още е загадка, колкото до суфикса - просто мое старо наблюдение. Но в определен кръг езици, примерно в санскрит, има множество думи, които започват с префикс КУБ, включително и имена. Примерно Кубера, един от боговете. От Кубера до Кубрат еволюцията не е трудна... Впрочем Кубер също е такова едно санскритски звучащо име... А откъде знам за Ишперюх Каган е дълга тема - не е от неизвестен източник, по-скоро от разработки на истински тюрколози. Но то нищо не означава още, виж един Истеми-Синджибу с двете му имена...

Ономастика за целите на историята не се прави по този начин. Първо се събират всички изписвания на дадено име от известните извори, което очевидно не си направил. После се съпоставят и се търси т.нар. най-вероятна основна форма, формата, с която името е било използвано от неговия носител в дадения период. След това могат да почнат чисто езиковите изследвания, почва извеждането на етимологии. За напреднали изследвания се изисква да се събират паралели на даденото име, т.е. други исторически източници, в които се споменава за други лица, носили същото име. Връщайки се към класирането на изворите, трябва да се подбират по-достоверните. Например в случая с Кубрат следва да се отчете от една страна изписването на името като ХОВРАТ на собствения му патрициански пръстен, от друга арменската версия ХУДБАДРА. Очевидно е, че името се променя под въздействието на езиковата среда, която поражда дадения извор или паметник. В случая с Кубрат това не променя факта, че съществува средноперсийско име Хуфрат, а също така факта, че суфикс РАТА или РАТ се среща у някой други ирански царски имена. С Аспарух положението е същото. В славянска среда името може да е звучало Исперих или Испор, което не означава автоматично, че именно това е неговата основна форма. Т.е. Аспарух може да се е наричал така сред определен кръг аристократи, а за част от поданиците си да е бил Исперих. Тюркската версия на името вероятно е Ишперюх.

Професор Добрев, много ми е весело когато човек като Вас говори за незнание. Човек, който е напълно неподготвен методически да се занимава с исторически изследвания и който не прави разлика между етнокултурна и етнолингвистична идентичност. Човек, който убедено твърди, че материалната култура няма пряка връзка с идентичността. Мислех да Ви отговоря надълго и нашироко, да разясня за пореден път на аудиторията Вашето войнстващо невежество, но се отказах. Това би било безмислено занимание - аудиторията от една страна отлично Ви е разшифровала вече, а от друга Вие не сте способен да вниквате в посланията, които Ви се отправят. Т.е. комуникирате еднопосочно. Като използвам случая да Ви честитя настъпването на големия ни духовен празник, оставам искрено Ваш, М.

Професор Добрев, бас ловя, че вие сте неспособен да различите тюркутски гроб от примерно алански такъв, а за материалната култура просто сте в "първи клас". Колкото до Вашата библиографска осведоменост, тя е просто "легендарна" - с фалшиво цитиране вече се прочухте по "Памет българска". Смяхме се цялата колегия.

Някой чел ли е книгата за "Христос Орача", за проникването на богомилските легенди чак до Англия?

Ти приемаш ли априорно отъждествяването на булгхарите и Балх?

Интересни наблюдения. За гх и к мога да кажа, че вероятно това се дължи на влиянието на средноперсийския и неговата лексика. За "изпуснатото" Ъ ми е много трудно да се произнеса, но звучи логично. Колкото до "о" в Болгар и подобни топоними може да се сравнява с Волжка България. Да считаме ли тогава, че оригиналното самонаименование е било между Ъ и О? Или да приемем, че тези 3 случая са по-скоро изключението, а не правилото, и както в латинския, наименованието е звучало по-скоро като бУлгар?

И в тази връзка кой насили латинските хронисти да припознаят болгарите като vulgares? Може би U в латински иде да изрази едно бОлгарско "О"? Не е зле Аспандиат или друг някой по-вещ да ни просветли дали именно "О" , "У" или "Ъ" е налице в арменските извори?

Дяволът е в това коя дефиниция ползваме за "цивилизация" или ако предпочиташ - коя класификация на цивилизациите. Аз мисля като Качо, обаче требе да се провокира и противната теза, за да видим защо не е убедителна.

Съдовете от Малая Перешчепина сигурно нямат нищо общо с никоя цивилизация... Впрочем има и такова понятие - "цивилизация на степите" или "степната империя"...

При нас такива номера не вървяха. И до днес с ужас си спомням часовете по латински, но както е казал Хегел ли, Кант ли, "...латинският е най-ужасният език на света, а гръцкият е творение на дявола."

И аз не съм голям спец по угри. Но горе ставаше дума по-скоро за три суфикса във фамилните имена, водещи до теорията за 3 компонента в аристокрацията. Това е стара теория на Веселин Бешевлиев, която въпреки напинянето не е оборена съществено. Иначе археологически угрите са доловими, макар и тук-таме, посредством специфични за тях или за повлияни от тях артефакти.

Не вървиш.

Глишев, прочети си читанките за Западна Европа пак. Говорим за светска, а не за религиозна архитектура от камък преди ХІ век. Религиозната винаги си е била на камък в Южна Европа, дори в "Тъмните векове". Покажи ми голям светски франски комплекс от камък от VІІІ-ІХ век, за да ти повярваме, че не ни будалкаш.

1.У прабългарските родови имена има проявени поне 3 етничесски компонента, което е отдавна утвърдена истина. Те са ирански, угорски и тюркски. 2.Келтско-тохарските спекулации с имена ме забавляват, но иначе не стават за нищо. Келтите и тохарите впрочем също са индоевропейци. 3.Няма име "Исперих", а има "Аспарух", където "раух" или "рух" означава светлина. После има "пославянчване" или "българизиране" ако предпочиташ. Ономастиката мили приятели е наука. Т.е. тя се нуждае от факти, а не от свободни съчинения. И ако се правят паралели, те трябва да са от проверими източници. Т.е. ако някой твърди, че името е било така или инак, трябва да го докаже с примери. Останалото е от лукавия.

Цялата тема би имала смисъл, ако траките не бяха индоевропейци.

Др. Глишев, да не бъркаме пахлавито с останалите ирански езици. Спахбади му се прищяли... На Запад от Армения... А не щеш ли някой мобадан мобад да те удари по перчема?

Да не бъркаме нещата. Горе ставаше дума за професори, не за тюркмени... А за таджиките си нещо в заблуждение. Я попитай чичко Гугъл по въпроса собствено какви са таджиките и на какъв език говорят... А иначе от филология до тюркология има едни различия, които сам би трябвало да можеш да си обясниш. Колкото до въпроса за разграничаването на етнокултурната от етнолингвистичната идентичност, той е дълга тема.

И аз така си мисля. Няма как от еламитския език да попадне във всички индоевропейски езици или в много от тях, тъй като контактните зони са ясни.