Panzergrenadier

Преценката на ген. Ромел за италианската армия, която е на негово подчинение в Африка е може би най-точна:

Маневрената война - La Guerra di Rapido Corso ( Война на бързото развитие) се прилага на ограничен (планински) терен. Тя има слабо приложение в пустинята. По-късно италианците в състава на Afrika Korps се нагаждат към германската доктрина.

Няма как да не се провалят– Монтгомери разполага при Ел-Аламейн с над 1000 танка, докато италианските танкови дивизии „Литорио” и „Ариете” имат 300 танка при това остарели и без практическо приложение. Пробивът на южния участък на 29 октомври Монтгомери прави там където фронтът е удържан от малобройни италиански части, при това там не е имало никакви резерви на Оста. Поражението на италианците е било предрешено.

При италианците е имало конфликт между теорията и практическото и реализиране. Армията им исторически е развита за борба на планински терен в Италия и нейните съседи. По-късно италианската армия се адаптира и приема и функцията на колониална войска. Към началото на 1938 г. си имат и доктрина за маневрена война на ограничен терен -La Guerra di Rapido Corso ( Война на бързото развитие) на генералите Baistrocchi и Pariani. Към началото на ВСВ армията им не е екипирана, организирана и тренирана в тази доктрина, поради опозиция в лицето на повечето висши военни както и във Франция. Грешките им са, че отричат маневрите на дивизионно ниво и признават само маневри контролирани от корпусите и армиите. Доктрината им дава абсолютно върховенство на пехотата, плюс интеграция на артилерията с пехотата. Танковете считат за поддръжка на пехотата. Леките танкове интегрират с кавалерията. Ясно е, че подобна доктрина не би имала шанс в Либия. При битката при Сиди Барани, италианците с ужас установяват, че не разполагат с оръдие, което да пробие бронята на танка Матилда. Въпреки това разчетите им се бият храбро и водят огън докато не загиват около своите оръдия.

И при болшевиките има една окултна загадка. По заповед на Сталин през месец май 1941 година един голям екип на НКВД от Москва, придружаван от експерти на Ленинградския Ермитаж, заминава за Самарканд - за да разкрие гробницата на монголския завоевател Тамерлан. Според легендите, потвърдени и от архивни документи, при своите походи азиатският завоевател е заграбил приказни, несметни съкровища, голяма част от които той заповядва да бъдат положени до него в гробницата му. При отваряне на погребалната камера на саркофага било написано: „Който отвори моя гроб ще освободи завоевател по-ужасен дори от мен.” Съобщението препечатали много вестници, включително и "Ленинградска правда" от 21 юни 1941 година. Проклятието на Тамерлан застига СССР на следващия ден. Звучи като сценарий за „Индиана Джоунс”...

Материалите, които са необходими да решат спора веднъж завинаги се намират в Руския държавен военен архив и РГАСПИ (Руският държавен архив по социално-политическа история). Хората, които имат достъп до тези архиви са сътрудниците на ГЩ, президентския ахив (бившия архив на Политбюро) и техните началници. Там лежат тонове неизследвани материали, ключови документи от които истината би се изяснила мигновенно, но някои бивши другари нямат интерес от това. Защо? – досетете се. Казва го и полк. Дейвид Гланц- специалистът по европейска военна история от НАТО в книгата си "The Soviet-German War - Myths and Realities" : „Even now, 10 years after the fall of the Soviet Union, political pressure and limited archival access, prevents Russian historians from researching or revealing many events subject to censorship in the past.”

Има и трети вариант – Сталин не е мислил за нищо – нито за отбрана, нито за нападение, нямал е никакви планове, а войската си придвижвал напред –назад без никаква цел и смисъл. Това е вариантът Сталин- идиот. Тя логично трябва да отпадне – остават другите два.

Съгласих се с теб и с бетонната ти статистика.

Напротив, тук играе роля и факторът богатство- бедност. Населението на страните от Третия свят в Африка, Азия и Латинска Америка е по правило по-религиозно от западноевропейското. За тях материалното е на втори план, защото го нямат. Духовно и материално, вътрешно и външно при тях е в пропорция различна от тази при западноевропееца. В Третия свят e eднакво зле е поддържана както личната, така и обществената собственост.

Въпросът с неподдържаната среда на живот е от друго естество. И тук се намесват разликите в източния и западния манталитет. Ако посетим един град в западна Европа например, ще забележим чистотата по улиците, грижливо поддържаните фасади на сградите и зелените площи. С какво се занимават основно хората в тези градове и за какво мислят с предимство? С материални неща - бизнес и с печелене на пари. Външният свят за тях е от голямо значение да е подреден. Ако пък посетим един град в Индия ще забележим ужасната мръсотия и неподдържаната среда на живот, занижената хигена. Но това на обикновените индийци не прави впечатление. Защо? Обикновените хора там имат богат вътрешен духовно-религиозен начин на живот - молитви, посещаване на храмове и светини. За тях външно-материалното е на втори план и те не му обръщат внимание. Религията там е от по-голямо значение от материалистичните западни култури и оттам е и разликата в манталитета.

Странно, но в руското Пособие на боеца-танкист от 1941 г. в раздела „Танкове в отбрана” не се говори никъде за вкопаване на танкове. Става дума само за използването на танка като оръдие на окопна позиция за стрелба. След два три-изстрела позицията следва да се смени, така че не става дума за окопани танкове. Ето как изглежда един вкопан немски танк на линията Гота в Италия: При класическото окопаване се изкопава окоп, около него се струпват чували с пясък, така че видим да е само купола. Ето схема на окопани германски танкове на позиция при Харков (на легендата са обозначени с „dug in”): Дайте повече информация за окопаването на съветските танкове.

Идеята за окопаване на танковете (поне в РККА) принадлежи на ген. майора от танковите войски Виктор Григориевич Лебедев. Този прийом се появява при руснаците доста късно – едва при Курската битка, където Лебедев командва танкова бригада в състава на 6-та гвардейска армия. Той решил да вкопае танкове в земята, като така ги направи почти неуязвими за авиацията и за полевата артилерия на противника. Отначало Ватутин и Жуков отхвърлили идеята, но в последствие тя се наложила. По-късно идеята с вкопаните танкове приложил и ген. Катуков при отбраната на Яковлево с одобрението на Сталин. за справка: Виктор Лебедев Та на базата на горната информация, считам че поне през юни 1941г. не би трябвало да има окопани съветски танкове по западната граница.

Не става дума за достойнство. Полемиката никога няма да спре или поне няма да спре докато и двете страни в спора използват само второстепенни и косвени материали. Основни архивни документи липсват или поне се счита, че такива няма. Знае се къде са материалите, които са необходими да решат спора веднъж завинаги – Руският държавен военен архив и РГАСПИ (Руският държавен архив по социално-политическа история). И двете страни в спора за харктера на съветското предвоенно планиране се ограничават с четирите докладни записки на името на И. Сталин и В. Молотов. Хората, които имат достъп до тези архиви са сътрудниците на ГЩ, президентския ахив (бившия архив на Политбюро) и техните началници. Там лежат тонове неизследвани материали, ключови документи от които истината би се изяснила мигновенно, а ние обсъждаме няколко случайно изпаднали от контекста документи. Ясно е, че казионните руски историци – антирезунисти не могат да приведат никакво доказателство от тези засекретени архиви в своя полза, иначе биха го направили. Единственото, което могат да направят е да крият тази информация от своите противници и да превръщат спора във фарсов, което пък е аргумент в полза на последните.

Внезапността е приоритет на агресора, в случая на Хитлер. Не виждам конфликт между превантивност/внезапност. Държавата жертва на внезапна агресия и вероломство се стреми да отрази удара и да нанесе ответен удар. Внезапността безусловно е приоритет на германците, а не на РККА, понеже инициативата е у тях. Това мое твърдение се потвърждава от самия Сталин. В заповед № 55 от 23 февруари 1942 г. И. В. Сталин определя нападението над СССР като „вероломното и внезапно”: 1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 43—44. Едва през декември 1941 г. няколко съветски армии, съсредоточени в района на Москва нанасят внезапни удари, неочаквани от Вермахта. От „Съображенията” е видно, че и съветските другари са имали планове подобни на Вермахта за внезапни действия , или да цитираме отново същия документ: „мероприятия, без которых невозможно нанесение внезапного удара по противнику”

Наречи го ако искаш и активна отбрана, все тая. Терминът „активна отбрана” не бива да ни заблуждава, защото той е съвокупност от отбранителни и настъпателни операции. В „Съображенията” от 15 май 1941 г. се подчертава, че именно Червената армия ще бъде инициаторът на военните действия. След изложението на общите задачи на фронтовете в същия документ, се казва следното: По-нататък следват и мерките за които говори надълго и нашироко Суворов – скрито отмобилизиране, скрито съсредоточаване на войските и авиацията, разгръщане на тила и т. н. т. Как да разбираме израза „да се нанесе внезапен удар по противника” ако не като изпреварващо действие? Какъв внезапен удар, ако агресорът е Германия? Това си е откровено изложение на съветския настъпателен замисъл срещу Германия. Версията, че този план не е утвърден е окончателно отхвърлен. През първата половина на 1941 г. РККА изпълнява „Съображенията” точка по точка.

Относно нетрадиционния секс и религиозните схващания... При еврейската религия индиректно се отрича оралната любов. И то е най-вече поради необходимостта от чистота свързана с ритуалите и култа. Ако се получи „изливане на семе” то тогава имаме наличие на култова нечистота, човек става култово нечист и не може да участва в общественото богослужение и да принася жертва. Нужен е ритуал на очищение. Левит 15:2-4 2. обадете на синовете Израилеви и им кажете: ако някой има течение от тялото си, той е нечист поради течението си. 3. И ето (законът) за неговата нечистота от течението му: кога течението му изтича от тялото му, и кога течението му се задържа в тялото му, това е негова нечистота. 4. Всяка постелка, на която легне оня, който има течение, е нечиста; и всяка вещ, на която седне (оня, който има течение на семе), е нечиста. Левит 15:18.-19 Ако мъж легне с жена и у него стане изливане на семе, те и двамата трябва да се измият с вода и да бъдат нечисти до вечерта. 19. Когато жена има кърваво течение, което тече из тялото й, да стои отделена седем дни, докле се очисти; и всеки, който се допре до нея, да бъде нечист до вечерта. Но през XVIII век в католическия запад нещата са променени към по-либерална посока. Говори се открито за удоволствие, а се позволява и мастурбацията... Ето например в наставленията за католическите свещеници от онова време, приемащи изповед било написано : "Ако при мъжа настъпи изливане на семе преди жената да е получила удовлетворение, то й се разрешава да го получи чрез самодразнение на гениталиите. Не е грях, ако преди началото на сношението тя предизвика у себе си чрез докосване на гениталиите полова възбуда, която да й помогне да получи удовлетворение по време на половата близост."

Абсолютната неадекватност? Айде бе! Да приведа аргументи в подкрепа на твърдението си ако е нужно? След ВСВ действа съюзническа дезинформация и пропаганда, която е развенчана от ред ревизионистични книги и изследвания. Ако не беше ревизионизмът и книги като тази: надали би ставало нужда изследователският център „Яд Вашем” да променя цифрите за жертвите на мемориала в Аушвиц: "Four million people suffered and died here at the hands of the Nazi murderers between the years of 1940 and 1945". се заменя с: "Forever let this place be a cry of despair and a warning to humanity where the Nazis murdered about one and a half million men, women, and children, mainly Jews from various countries of Europe, Auschwitz-Birkenau, 1940-1945". 4 000 000 - 1 500 000 = 2 500 000 души разлика. Къде изчезват 2.5 милиона? Победа на ревизионизма?!? Заслугата за разкриването на тази следвоенна пропагандна фалшификация е на ревизионисти като Ричард Харууд и ред други изследователи. Изследванията продължават – има тенденция цифрата да става все по-малка. Ако не бяха хора като Лойхтер с неговата прочута “експертиза на Лойхтер”, наивниците и досега щяха да вярват в газовите камери като в детска приказка. Ревизия за вината на Третия райх за началото на ВСВ?!? Не където и да е, а на на сайта на Министерството на отбраната на Русия се появи текст, чийто автор (и то не кой и да е, а Сергей Ковальов от Института по военна история към Министерството на отбраната ) хвърля вината за началото на Втората световна война върху Полша. Документът е под заглавие “Измислици и фалшификации в оценките на ролята на СССР в навечерието и началото на Втората световна война”. Авторът пише, че “всеки, който без предубеждения е изучавал историята на Втората световна война, знае, че тя започва поради отказа на Полша да удовлетвори германските претенции”. По думите на автора тези искания “трудно могат да бъдат наречени необосновани”, тъй като “огромното мнозинство от жителите на откъснатия от Германия съгласно Версайския мирен договор Данциг са били германци, които искрено са желаели да се обединят с историческата си родина”. Така, че ревизионизмът си тече. Изглежда, че и дяволът не е чак толкова черен. С този си пост в никакъв случай не искам да оневиня Германия и нейната вина за ВСВ, (вина носят всички), но нека правим разлика между следвоенната пропаганда и реалните факти резултат от проучванията на редица изследователи. Струва си в името на истината.

Информация са получавали – от Чърчил, Зорге и др., но спецслужбите съгласно книгата "Тайните на Хитлер на масата на Сталин" – стр. 10—12. „не оцениха съвокупността на получените сведения, не анализираха постъпващата информация, не направиха необходимите изводи.” Липсват и обобщаващи доклади на съветското разузнаване, които да бъдат реална причина за повишената активност на РККА. Така че това разгръщане на РККА има друг смисъл. Жуков и Василевски твърдят че ” В Москва не знаеха не само за датата на германското нападение, но дори дали изобщо ще има такова нападение”. Това е според този източник: Василевский AM. Накануне войны//Новая и новейшая история. 1992. № 6. стр.7. Поради неудобния характер на казаното, горното твърдение излиза в „Новая и новейшая история” едва в началото на 90-те години. Така, че това прехвърляне и разгръщане на Червената армия в пограничните райони е в друг контекст.

Следвоеният свят изгради мита за абсолютното зло в лицето на Хитлер и нацизма. Европа възкръсна от руините на войната и имаше нужда от сигурно и точно определение и разбиране за това, което се случи, защо се случи и кой е виновен за него. По други въпроси изтокът и западът може и да имат противоречия, но по отношение на нацизма - не. Всички междудържавни отношения след войната се градят на консенсусното разбиране за злия Хитлер. Може и да е мит, но без него Европа и света не биха извървяли пътя до който сме стигнали днес и не биха били това което са днес. Все пак съвременният ревизионизъм посмекчи преувеличените елементи в следвоенната пропаганда и в крайна сметка след години ще имаме една много по-реална оценка за нацизма, далеч от преувеличените пропагандни клишета на победителите.

Като не ви харесва съвременното проеврейско американско кино, тогава гледайте ретро филми. Все пак имаме и филми като немският „Евреина Зюс” (1940). Там главният герой евреин е представен точно в стереотипите както на някои от потребителите на този форум се иска – с гърбав нос, алчен, лукав, неморален, ненадежден, нечистоплътен и т. н. т. За прототип на главния герой служи историческа личност от 18-ти век – еврейският финансист Зюс Опенхаймер, покровителстван от вютембергският херцог Карл-Александър. Зюс се прочул с раздаване на длъжности на свои близки, сечене на фалшиви монети, продаване на привилегии за пари и прочее. Осъден и обесен след смъртта на покровителя си. Никой в Германия по онова време (четирийсетте години) не искал да изиграе подобен отрицателен прсонаж – актьорът Фердинанд Мариан е изнуден насила да го направи.

Цитирах същия текст на Талмуда: Synhedrin. Fol. 43 a., но там има съществени различия от разказите на евангелистите, които са аргумент срещу неговата истинност, а именно: вместо дванадесет апостоли се свидетелствува само за петима, като съвпадението е само при името на Матей, а другите имена не са известни от евангелския разказ – Некей, Нецер, Буни и Тода (Matai, Nekai, Netzer, Buni, Todah). Йешуа е обесен, а не осъден на разпятие. Разликата между двете наказания е съществена. Освен това се казва, че всичките му ученици (и петимата) са осъдени на смърт и екзекутирани веднага след него. Изразът в него „ Той беше повесен в навечерието на празника Пасха." се явява само във Флорентинския ръкопис на Талмуда 1177 от н. е. Този пасаж не се открива в другите ръкописи и се счита безспорно, че е по-късна добавка. Всички тези съществени различия говорят, че талмудическите писатели от 1- ви век са взимали информация от втора ръка – от предания, а не са били преки свидетели на подобни събития.

Ако си говорим за „Иисус син на Пантера” съгласно Тосефта 2:22-24, където става дума за еретека Яков, ученик на «Йешу-бен Пандера», то тук има различни тълкувания. Няма и единство между учените какво значи «бен Пандера» – лично име или нарицателно. Дали това е римският войник Пандера, който съгласно писаното от Целз през 178 г. е истинският баща на Иешу и втори мъж на Мария? Или пък е бащата на Йосиф и дядо на Иисус, наречен „Пантер”? Или това е изопаченото „син на дева”? Свидетелството от Талмуда през Таннаитския период от 70 до 200 г. н.е. например в Sanhedrin 43a се говори за съд и разпятие на Йешу, но неговите ученици са само петима и имената им са различни от библейските. А и сред еврейските равини има съмнение дали библейският Иисус Христос е идентичен с Йешу от Талмуда.

Вината на СССР започва още на 17-ти септември 1939 г. "Съветският съюз под ръководството на Йосиф Сталин е точно толкова виновен за избухването на Втората световна война, колкото - и Германия на Адолф Хитлер." Заключението е на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), подпечатано в специална резолюция. Така че, СССР определено носи вина и то много преди 22 юни 1941 г.

Михаил Иванович Мелтюхов е руски историк, доктор на историческите науки, старши научен сътрудник НИИ по документоуправление и архивно дело.Не е съгласен с всичко казано от В. Резун – (дори го казва в книгата си), но като цяло следва видоизменена концепция подобна в някаква степен на тази на Резун, съгласно която през 1941 г. и Германия и СССР не знаейки за плановете на другия са се готвили да се нападнат един друг. Ето нещо ключово от Мелтюхов: "Первоначально вермахт готовил вторжение на 16 мая, а Красная Армия - на 12 июня 1941 г. Затем Берлин отложил нападение, перенеся его на 22 июня, месяц спустя то же сделала и Москва, определив новый ориентировочный срок - 15 июля 1941 г. Как ныне известно, обе стороны в своих расчетах исходили из того, что война начнется по их собственной инициативе." За разлика от Владимир Резун, широко използва архивите на Русия/СССР в подкрепа на тезите си – такава е специалността му.

Повеждам те към Михаил Иванович Мельтюхов - УПУЩЕННЫЙ ШАНС СТАЛИНА. СОВЕТСКИЙ СОЮЗ И БОРЬБА ЗА ЕВРОПУ: 1939-1941 А нежността Казус запазвам само за жените...