Panzergrenadier

към enarei @ Съдейки по аватара ти и коментарите ти по други теми, (особено в раздел биология) да не би да прокарваш идеята за хермафродитизма на личностите за които си говорим в тази тема? Окултният Бафомет на храма от Мендес, който си си сложил като аватар е именно такъв пример за хермафродит с мъжки кадуцей (фалос) плюс женски гърди. Такъв ли е намекът ти в контекста на темата? Ако не е така, то моля мнението ми да бъде изтрито, но все пак enarei се изразява доста иносказателно, а и като се вземат в предвид и другите му постове.... Все пак е нужно тези твърдения да се изяснят... Такъв ли е намекът ти? Доказателства?

Мисля си, че разликите в оперативните планове и стратегиите са очевидни. Френските войски са съсредоточени в няколко групи - Наполеон, Макдоналд, Жером Бонапарт, Шварценберг и Богарне (на картата се вижда ясно). Въпреки разсредоточените им действия в началото на кампанията, преди битката при Смоленск се обединяват в едно направление към Москва, докато Хитлер от самото начало на кампанията действа в три направления. Друг е въпросът дали Наполеон е имал капацитет и идея да продължи кампанията си в няколко направления.

Като вземем предвид, как приключва живота си Хайнрих фон Клайст, не би трябвало да се задълбочаваме в казаното от него. Писателят и болната му любовница решават да се самоубият. Решението е на любовницата му. Клайст бил потресен и възхитен от нейната „оферта”. Влюбените наели стая в хотел край Потсдам, оставили предсмъртни писма, излезли да се разходят в гората, където Хайнрих прострелял любимата си в сърцето, след което си пуснал куршум в гърлото. Трябва да е бил много богат от знания и мъдрост и в един момент да реши, че те го правят нещастен и то до такава степен, че да приключи със себе си. По-скоро ми допада казаното от друг писател, негов сънародник и съвременник- Фридрих Ницше - "ценността на живота е единствената безусловна ценност и тя съвпада с равнището на "волята за власт".

Точно това казвам и аз – битката за Москва се води от 2-ри октомври 1941 (в съветските източници – от 30 септември). Котелът при Брянск на e ликвидиран на 6-ти октомври, а котелът при Вязма е ликвидиран на 12-ти октомври, - в самото начало на битката за Москва и това определеля частичното немско превъзходство в техника поне докъм декември 1941 г. Плюс това битката се дели на три оперативни подпериода – от 2-ри октомври 1941 до 15-ти октомври. После следва оперативна пауза – до 14-ти ноември. Каква е тази пауза? Защо не се водят активни бойни действия и от двете страни? И двете страни се занимават с логистични проблеми и чакат края на распутицата. И най сетне от 5-ти до 15 –ти декември. Пак казвам – превъзходството в хора и техника не винаги е решаващо – с по - малко жива сила и техника германците побеждават в предходните операции. Ако искаш подробности прочети: Moscow 1941: Hitler's First Defeat Авторът е Robert Forczyk – военен историк с научни степени от университетите в Нотр Дам, Виржиния и Мериленд, специалист по военна история на Европа и Азия. Ползва Гланц, Гудериан, Вернер Хаупт и още и още... Та според този специалист, за първи път от началото на „Барбароса” на московското направление (не изобщо по целия фронт!) група армии „Център” постига превъзходство в техниката в началото на офанзивата срещу Москва - 1.7:1 в танкове и 1.8:1 в артилерията. Това не бива да изненадва – та от началото на „Барбароса” до московската битка руснаците са изгубили 20 000 танка и 14 000 бойни самолета. Разбира се съветската военна индустрия частично възстановява тези загуби. Ако имаш данни за силите при битката при Москва от други източници, ще ми е интересно да ги видя.

Лекото германско превъзходство в техника при Москва е в следствие на сътресението на руснаците при чувалите при Киев, Вязма и Брянск. Техниката и живата сила изгубена от РККА там е огромна. При Вязма и Брянск Фон Бок докладва за 673 098 пленници, 1277 танка и 4378 оръдия. Това може ли да се отрече? РККА прави опити отчаяно да се прегрупира и да попълни големите си загуби. Както казах, лекото германско превъзходство в техника в началото на битката има минимално значение, защото извънредното производство на съветската индустрия още по време Московската битка започва да попълва загубите, а и се формират нови дивизии на Волга в Азия и Урал. Въпрос на месеци е тези нови сили да се включат в боевете и те го правят.

Има всякакви статистики. За немските бойни самолети на 22.06.1941 г. на Източния фронт цифрите общо взето не си противоречат. Според Бергстрьом германците имат 3 909 самолета плюс 964 съюзнически. В някои немски източници се цитират „около” 2000 германски самолета или 61% от самолетите на Луфтвафе. Съветските варират от 35-40,000, от които 11,357 в бойна готовност според същия Бергстрьом. Михаил Мелтюхов говори за 18 700 съветски самолета на 22.06.1941. Във всеки случай руското превъзходство, поне в количествено отношение е безспорно. По-важно в случая е съотношението на силите при Московската битка. За първи път от началото на кампанията германците имат леко предимущество в техника(танкове и оръдия)поне в началото на битката за Москва (към октомври 1941г.), което обаче няма такова значение, поради загуба на логистичните им ресурси. При самолетите силите са равни, до началото на съветската контраофанзива, когато руснаците добиват числено превъзходство при самолетите.

Какво значи „хилядите съветски самолети”? В първите дни Луфтвафе докладва, че само на 22.06 е унищожило 1,489 съветски самолета. Маршал Гьоринг не повярвал и наредил незабавна проверка. Въздушната флота прелита над съветските летища, снима и констатира 2,000 унищожени вражески самолета. Така поне пише Кристер Бергстрьом в книгата си Barbarossa: The Air Battle July-december 1941. Той ползва съветски архивни източници като Росвоенцентр и ЦАМО (Централен архив на министерството на отбраната) в Москва, Подолск, така че може да му се вярва. И пак за стратегията при Москва. В директивата си от 6-ти септември Хитлер казва, че след успехите по фланговете, следва да се проведе решителна операция срещу армейската група Тимошенко източно от Смоленск, която противостои на група армии „Център” и двойното й обхващане. В директивата става дума за преследване на вражеските сили по московското направление и унищожение на съветския Западен фронт, а не за превземането на Москва. Ето буквалният текст: „Едва след като армейската група Тимошенко бъде разбита в тази продължителна и тежка операция в близък бой и обкръжение, група армии „Център” има задачата да напредне в направление Москва, спирайки на р. Ока отляво и на горното течение на р. Волга отдясно.” А що се отнася до книгата на английския историк Макси Кенет за алтернативната операция на Хитлер - „Вотан” срещу Москва, то тя е в сферата на научната фантастика от поредицата „What if?” и не се приема сериозно от повечето историци.

Хитлер добре е знаел, че превземането на Москва няма да реши войната на Изток. Примерът с армията на Наполеон през 1812 г. потвърждава това. Затова и столицата на СССР не е негов приоритет. Наистина, в плана „Барбароса” пише: „Превземането на Москва би било решителна победа от политическа и икономическа гледна точка. Още повече, това ще доведе до неутрализация на най-активния руски ж. п. възел.” Но, забележете какво пише в плана: „Едва след унищожението на силите на противника в Прибалтика и превземането на Ленинград и Кронщад, следва да се пристъпи към операция по завземането на Москва”. Нито Кронщад е превзет, нито Ленинград, така че Москва не е непосредствен приоритет. В присъствието на генералите си Хитлер казва: ”Първо Ленинград, после Донецкия басейн и трето – Москва.” Плюс това, по план „Барбароса” трябва да започне на 15 май 1941 г., но инвазията в Югославия променя плановете. Представете си битката за Москва с повече от месец по-рано. Първият сняг пада на 7-ми октомври, а последвалата разпутица трае до 15 ноември, машини и хора затъват в калта, но бойните действия около 7-ми октомври се водят едва при Вязма и Мценск. Представете си сега на 7-ми октомври германците на 14 км. от Москва? Какви биха били тогава шансовете им за успех?

Там е работата, че Втора танкова група на ген. Гудериан не може да се включи активно и успешно на московското направление по посока североизток. Грози го удар по фланга и тила от оперативните войскови обединения на РККА около Киев – 5-та, 21-ва, 26-та и 37-ма армии. Прекъснат ли му тиловите комуникации с Втора танкова група е свършено. Втора и Шеста армии, очевидно не са били достатъчни да се справят с тази оперативна задача. От картата се вижда ясно. Диспутът в OKW как да се постъпи в тази ситуация и решението за удар срещу Киев на 2-ра армия и 2-ра танкова група е останало в историята като „Решението на Льотцен” (Lötzen decision).

Решението на Хитлер да се изпратят 2-ра армия на ген. Вайхс и 2-ра танкова група на ген. Гудериан от настъпващата към Москва група армии Център в подкрепа на група армии Юг при Киев има своето стратегическо оправдание и логика. Съветските войски разположени около Киев са мощни и те не могат просто така да се игнорират. Ако фон Бок напредне към Москва без Киев да бъде превзет, 44 -те съветски дивизии от Югозападния фронт биха били използвани за контраатаки по фланга на Гудериан. Без намесата на танковете на Гудериан група армии „Юг” можеше да бъде спряна пред Киев и да претърпи поражение. Та в котела са пленени 616 000 съветски войници! Такъв голям блуждаещ чувал в тила на Вермахта би нарушил и без друго все по-влошаващата се с идването на зимата логистика на германците.

„Потрисащи гета” има и в Ел Ей. За да се почувстваш в Третия свят в Ел Ей просто посети етническите квартали Малката Армения, Тайландския квартал и т. н. т. Имигрантите носят със себе си културата на Третия свят и успешно я култивират там. Нужно ли е да се споменават кварталите Леймерт-Парк и Болдуин-Хиллс с тяхното чернокожо население? В някои източници се водят гета. Охраната в елитните квартали в Ел Ей е тотална. Няма как да не е така. През 2007 г. шерифът на Лос Анджелис Лий Бака казва: „Лос Анджелис е гангстерската столица на Америка.” (Los Angeles county and city is, unfortunately, the gang capital of America) източник: http://www.alertnet.org/thenews/newsdesk/N08492271.htm През 2001г. В Ел Ей са регистрирани 1 350 банди. източник: http://www.usdoj.gov/ndic/pubs0/668/overview.htm

Е, нямаме си Бевърли Хилс, но натам вървят нещата - примерът, който дадох е тенденция - път в правилната посока.

Напротив, висококатегорийните жилищни комплекси от затворен тип са вече факт - „Бояна Парк“, „ Авалон”.... И двете селища предлагат почти едни и същи условия за купувачите – охрана, контролиран достъп на външни лица, денонощно наблюдение не само на входно-изходните пунктове, но и на всички имоти и възможности за доставка на стоки. Луксът е правило за тези селища. Многото зеленина е задължителен елемент. Вижте как изглежда жилищният комплекс от затворен тип „ Авалон” в полите на Витоша: Така че, българските новобогаташи са решили за себе си проблема с урбанизацията.

Проблемът поне в България е икономически. В богатите предградия на София живее елитът, който е малцинство. Редовият софиянец живее в панелка. От друга страна не може да се върне на село – предприятията от соц. епохата в провинцията вече не съществуват. Човекът от провинцията търси препитание и го намира в големия град. Тази миграция поражда урбанизация, а оттам и „комплексност”...

И какво е решението? Идеята за рурализацията (стремеж на жителите на големите градове да се заселват в селски местности и крайградски квартали), като алтернатива на урбанизацията изобщо не е нова, ако за това става дума. Още в пропагандната брошура „SS mann und Blutsfrage” през трийсетте години сътрудниците на Хайнрих Химлер пишат: Стреми се към това ти и твоите деца да се върнат към земята, на село. (Trachte dich und deine Kinder aufs Land zurueckzubringen). Райхът е бил замислен като селска държава. Мотивите им са били обаче други – не свобода и демокрация, а опростеният, селски начин на живот да инспирира раждаемостта - да има повече войници и „материал” за заселнически кампании на Изток. Днес политика на рурализация би могла да се поощри, чрез нови стратегии за регионално развитие, с много инвестиции в инфраструктурни проекти по места.

Кога обикновеният американец по време на Депресията започва да пазарува? Липсата на покупателна способност е пряк резултат от Депресията. Защото без работа хората не могат да си позволят да купуват, още по-малко и на по-високи цени. Каква е причината за увеличаването на покупателната способност на обикновения американец? Справянето с кризата. Как започва това справяне? Със закона за отваряне на банките под контрол на федералния трезор, както и с федерални помощи при нужда. Кой го инспирира? Това действие не потвърждава ли теорията на Кейнс за нуждата от балансираща правителствена намеса в икономическия живот на страната чрез фискални и монетарни мерки особено при криза?

Корпоратизмът или корпоративизмът – тоест съсредоточаването на властта в държавата в големи сдружения – корпорациие би могло да е решение на текущите икономически проблеми. Тази доктрина се прилага успешно в Германия и Италия като опит за справяне с проблемите породени от Голямата депресия. В икономически план той се изразява в обединение на всички профсъюзи и предприятия (съответно всички работници и собственици) от дадена област в една-единствена корпорация. Разбира се, че корпоратизмът ограничава свободния (несвободен ) пазар, но все пак, нали целта е да се забави (или спре) ентропията в комплексното общество в което живеем.

Конфликтът според мен е в избора между сигурност и свобода и невъзможността на човек да има и двете. Когато при социализма имахме „сигурност” (социални придобивки, безплатно здравеопазване, евтини стоки), съзнавахме несвободата си и се стремяхме към нея. Сега напротив, бидейки свободни се усетихме несигурни икономически и сме готови да „продадем” свободата си за един по-сигурен живот. В природата на човека е заложено недоволството. Да си щастлив означава да си доволен от външната реалност и недоволен от собствената си вътрешна същност. Обратно, когато човекът е доволен от себе си (счита се за съвършен) и недоволен от външния свят (счита го за несъвършен), тогава човек е нещастен. Колкото до това,че никога не оставаме доволни,ще кажа следното-по-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня. Но следва да осъзнаем, че "ние сме почти разрушени от това, което е разрушено".

Не всички българи обаче бяха жертва на пропагандата. Имаше хора, които слушаха „Свободна Европа” и бяха в час с истината. Първият коментар на радио „Свободна Европа” на 1 май 1951 година е написан от поляка Фердинанд Перутка и носи заглавие "Мисли за тираните". Перутка започва така: "Древните тирани, за разлика от днешните, бяха поне по-честни - те не се интересуваха от жертвите си. Сегашните тирани са по-рафинирани. Те измъчват народите си, но едновременно им заповядват да се усмихват като за снимка. Те изпращат агентите на Държавна сигурност да бият народа и едновременно искат народа да благодари за боя - набитият народ разбирал, че боят бил за негово добро." Така, че който е искал да знае истината е откривал начини, по нелегалните канали - „Свободна Европа”, нелегалната литература – Самиздат - „Колимски разкази“, „Доктор Живаго“ и ред други книги на писатели като Борис Пастернак, Варлам Шаламов, Александър Солженицин, Венедикт Ерофеев. А който е искал да вярва на пропагандата е вярвал, предполагам, че вярва и сега и изпитва искрена носталгия...

Тук се сещам за казаното от Ланг Ханкок: „Най-добрият начин да помагаш на бедните е да не ставаш един от тях.“

Няколко разсъждения в контекста на темата. Стана модерно да се казва “да спасим българската култура”. Какво значи “да спасим българската култура”? Коя “българска култура”? Жалбите, стенанията на бившите комунисти, стигащи до фалшиви фалцети, че културата (науката и изкуството) след 1989 г. преживява истински апокалипсис, фактически са израз на една непреодолима носталгия към социалистическата култура. Тайният подтекст е: да я върнем там, където е била – към към невероятните поръчки за грандомански паметници, дворци и резиденции, към монументалните творчески съюзи с патологично надута администрация, безбройни “интелектуални” синекури и хрантутници, с тоновете сива, безсмислена, псевдохудежествена, псевдокритична и пседвонаучна продукция, с бездънните творчески фондове, приятните командировки нескончаемите конференции, фестивали и банкети, доживотните звания, лауреатства и “геройства”. Тази ли “култура” да спасяваме? Не, имали сме и една друга култура, както по-горе някой спомена – по-бедно субсидирана и не тъй помпозна, но с оглед високите хуманитарни стандарти и постигнатите резултати по-творческа, по-духовна, по-чиста, по-автентична – следосвобожденската, до-социалистическата, която продължи и носеше в себе си традициите на възрожденската. В редица отношения другарите успяха да разрушат тази култура, заклеймена като „буржоазна” и реакционна.

Нека проследим генезиса на американските планове за война срещу Третия райх. Те са оформени доста преди 11 декември 1941 г. когато двете държави влизат във война. Още през ноември 1940 г. президентът Рузвелт приема на четири очи началника на военноморските операции адм. Харолд Старк, който предупреждава президента, че ако американската помощ за Англия се провали, това почти сигурно ще доведе до поражение за Британската империя и германско господство над Европа, средния изток и Африка. Адм. Старк се мъчи да убеди президента, че помощта за Англия трябва да включва и военната намеса на въоръжените сили на САЩ във войната в Европа и северна Африка срещу Германия. Рузвелт приема идеята на адм. Старк, което води до прочутия "Plan D", реализация на американския стратегически военен план Rainbow -5 Ето го пълният текст на Rainbow -5: Rainbow - 5 Ето и една извадка от плана, касаеща планирането на война срещу Германия: Документът е с дата 26 май 1941, тоест доста преди 11 декември 1941 г.

Тук не изобщо не говоря за аргумент в научния смисъл на думата. Не и в смисъл на математично уравнение или красива сентенция. Опитът да се направи това се е провалил в последните три хиляди години. Можеш разбира се да общуваш по определен метод пряко с Абсолюта (Самадхи означава именно „Единение с Абсолюта”), но при последните фази на този опит личността престава да съществува и следователно не може да се даде някакво сигурно описание на това състояние, което да е приемливо за ума. От Източника идва всичко, но духовите йерархии над човека са по-преки негови еманации. На тези нива на опит за контакт с тях личността има независимо съществуване, така че е възможно да се добие някакво по-пълно впечатление, то да се анализира и да се дадат отговори приемливи за ума. Колкото до абстракцията – тя е мислена конструкция изразяваща някаква идея, без конкретно въплъщение. В съвременната математика и психология се работи с абстрактни понятия. Не ми се иска да давам примери за това – на форума вероятно има по-добри математици и психолози от мен. Идеята съществува априори, а за да може да я възприеме умът създава абстракция за нея. Самадхи - „Единение с Абсолюта” е отговорът. И Той не е умопостижим, защото при контакта с Него по този метод няма личност, следователно и ум. Дадени са много определения за това състояние, но всичките те са условни. Отговорът на въпроса е – практика. Опитайте се и съберете впечатления. За по-упоритите - усъвършенствайте практиките и ги превърнете в начин на живот. Ето част от преживяванията и опита на Алистър Кроули във връзка с този метод: www.hermetic.com/crowley/yoga/ Книгата е излязла и на български. Аз не искам и не мога да дам „научен аргумент” за предмета на нашия разговор. Парапсихологията (независимите изследвания на психичните феномени) дава отговори на тези въпроси. Много се надявам един ден нейните опити и заключения да се възприемат по-широко в научните среди. Масова психоза в контакти с духове никога не може да настъпи. Ако на пет човека попадне книга с подобно съдържание, двама ще я отхвърлят преди да са я прочели като я обявят за абсурдна, един ще я прочете, но ще влезе в конфликт с досегашните си нагласи или ще се побои да опита нещо, двама ще минат към изпълнение на съдържанието й от които единият ще се откаже поради липса на незабавен резултат, и само последният ще постигне целта. До Вътрешния храм водят много врати, но за повечето хора те са заключени. Според други пък не човек, а онези над него избират кога, как и с кого тази връзка ще се осъществи. С това считам, че съм казал всичко по темата.

Това как да го разбираме? Щом извънрелигийното Богопознание се ангажира с религиите, значи не би трявало да е такова. Установените космополитни йерархични религии, винаги са намирали врагове в лицето на окултното знание и практики. Окултизмът е именно извънрелигийно познание за един духовен свят, обявено за табу от религията. Религията отрича и анатемосва окултизма, но и тайно се съревновава с него. В Библията е казано ясно: „Врачка да се не оставя жива” (Изх. 22:1 ) “Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях” (Левит 21:27). Пособия за дейността на психопатите-изпълнители на тези заповеди служеха книги като „Чукът на вещиците” от Шпренглер и Исисторис, както и „Демономанията на вещерите” от Жак Боден. Просто заповедта „Християните - на лъвовете!” след Миланския едикт от 311 г. постепенно се се заменя с „Магьосниците – на кладата!” Добре е, че не живеем в средновековието и вече няма религиозни психопати, прилагащи такива принципи, въобразили си, че чрез подобни действия по отношение на всякакви друговерци, Бог им е наредил да създадат „рай на земята”.

Изкарахте маршал Жуков лъжец и некадърнк, но как ви се струва определението „Маршалът – людоед”? И това определение за Жуков излиза от руски кръгове. Основания? Сталиновата заповед № 270 от август 1941 г. нарежда семействата на предалите се червеноармейци да бъдат лишени от държавно обезщетение. В шифрограмата си № 4976 от 28 септември 1941 г. Жуков в качеството си на командващ Ленинградския фронт нарежда: „ Да се разясни на целия личен състав, че целите семейства на предалите се в плен на врага ще бъдат разстреляни и при завръщането си от плен те също ще бъдат разстреляни.” (Разъяснить всему личному составу, что все семьи сдавшихся врагу будут расстреляны и по возвращении из плена они также будут все расстреляны). Може би тук Жуков по жестокост изпреварва дори Батюшката? Имате ли сведения тази заповед да е била привеждана в действие?