Aspandiat

Ех, Хърсе, много се тормозиш. Министър Игнатов със сигурност не чете БГ наука, така че и да му даваме акъл, все тази.

Опсс, май наистина съм допуснал грешка, ще трябва да правя справки. Защо го няма сега Йончев да ме перне през пръстите...

На печата или на миниатюрата?

Кир Мануиле, ще си позволя да те поправя в терминологично отношение. Казва се тюрко-български, а тюрко-болгарски.

Кир Мануиле, това че днес няма достигнали писмени сведения за едноокостта на Борис, не значи, че не е имало. Отделно по онова време този факт може да е бил добре известен в по-образованите среди и художникът да е решил да го отрази в миниатюрата. За Диценг, понеже не се сещам в кой том на ГИБИ беше сведението, ще изчакам някой от тежката историческа артилерия като например високо ценения от мен колега-модетатор Йончев (казвам го без грам ирония), който винаги реагира своевременно и качествено с цитати, да помести откъса. Що се отнася до споменатия от тебе Один, още като пишех горната си щуротия за това, че Борис е гледал да отърве ритуалното удушаване чрез покръстването, ми хрумна еретичната мисъл, че едноокият Борис може да е изобразен в контекста на някакъв остатък от древните евразийски схващания за едноокия бог или персонаж, чиста алегория за трето око и посвещение в тайно знание. Ама това си е направо за раздела "Историческо моделиране". Впрочем сигурен съм, че знаеш, че Христос става приемлив за германите, защото те виждали аналог между кръстните мъки и висенето на Один надолу с главата над извора Хвергелмир, в чиито води той видял руните.

Идеята за тази тема ми дойде под влияние на темата на Пламен Щърбов за изображението на Борис І http://nauka.bg/foru...t=0&#entry98699 Затова предлагам да опитаме да съберем всички данни, свидетелстващи за заболявания, недъзи и прочее физически дефекти при средновековните българи. Става дума за конкретни лица, а не общо. Ако пък успеем и да идентифицираме с точност заболяванията, още по-добре. Откривам темата с едно сведение от писалия през ХІ век арменски интелектуалец и политик Григор Магистрос (Григорий Магистър) за българина Никола Хрисилий, който през 1034 г. като командир във византийската армия превзема град Беркри. През 1966 г. в списание "Исторически преглед" Димитър Ангелов и Васил Гюзелев поместват четиристишието на Магистрос от едно от писмата до сина му, в което се споменава за Никола. Текстът на Ангелов-Гюзелев всъщност е свободен превод през руски, направен за тях в Ереван и е много различен от реалния текст (той наистина е много тежък, да не кажа направо отвратителен за превод). Ето текстът на Ангелов-Гюзелев: "Чухме,сине мой, че е дошла нощната птица българинът Никола; дойде той до върхаАрарат, за да тъпче белоснежния връх и Курдуйските планини. Кукумявка, коятообича нощно време да шества; кукумявка рушител, ползваща се с лоша слава." (Ангелов, Димитър; Гюзелев, Васил. Известия на арменски извори засредновековната история на България. – Исторически преглед". Бр. 1, 1966, с.124–125) В арменския текст няма такива неща като нощни птици, кукумявки. Ето по-точен превод по арменския текст: "До сина ми, за да бъде силен във войната с дошлия свиреп старец, разорителя Никола" "Чухме, че е дошъл скитащият нощем булгхар, за да тъпче с болните си нозе покрития с рози Айраратски връх и Кордукския хребет. Коравият старец Никола, ползващ се с лоша слава, побелял ловец, горделиво бродещ в нощта грабител и разорител." Никола Хрисилий е синът на Йоан Хрисилий, който в 1005 г. предава град Драч на Василий II и като награда той и брат му Теодор получават титлата патриций. В 1034 г., когато арабинът Алим предава Беркри на ромеите и неговият син преговаря в Константинопол, в Беркри се настанява византийски гарнизон, командван от патриция Никола Хрисилий. Когато Алим научава, че преговорите не са дали резултат, той напада гарнизона, избива 6000 души и си връща града. Според Йоан Скилица това става, защото Никола Хрисилий проявил небрежност при защитата на града. Никола ще да е бил вече 60–65-годишен старец през 1034 г., но все още достатъчно жизнен, за да заема имперска длъжност. Това позволява да се допусне, че Никола Хрисилий е роден около 970–975 г. Той изглежда е проявил доста жестокост спрямо местното арменско население при превземането на Беркри, защото по негов адрес Григор Магистрос използва изрази като "свиреп старец", "разорителя Никола", "коравият старец","ползващ се с лоша слава, побелял ловец", "грабител и разорител". Единственото смътно указание, че командваните от Никола ромейски войски са се държали разюздано и безцеремонно, е една фраза на Аристакес Ластивертци във връзка с тези събития:"ромейските войници, отдадени на безредие и пияни от вино". По конкретната тема интересно е уточнението на Григор Магистрос, че Никола е имал болни крака. Това е едно уникално сведение от личен характер и то позволява да се предположи, че свирепият и корав българин на стари години е страдал от подагра, ревматизъм или артрит.

Изображението е от ХІІ век, когато не е имало вече цензура на Борисовата ДС. А за печата - Дорис да каже повече, аз не съм изобщо спец по тях. За изворовото потвърждение - съвсем си е хипотеза, която се основава на съобщението, че Диценг (наследникът на Крум) бил ослепял внезапно и българите го отстранили от престола (разбирай пратили при Тангра или който там е бил на небето).

Малко оф топик. Печатите на български владетели и аристократи могат ли да бъдат надеждна основа за установяване на външния им вид. Например на печата на цар Симеон той е изобразен избръснат, докато например Гюдженов го изобразява с гъста брада. Или просто става дума за стилизация, копираща византйските модели, без печатите да имат нещо общо с реалния външен вид на конкретния човек?

Браво на Пламен за интересната тема. Ако Борис І е бил сляп с едното око, не бива толкова да се изненадваме, че няма пряко историческо сведение в такъв смисъл. Все пак той е носел ореол на владетел-покръстител, който не може да има физически дефекти, доколкото в стари времена се е смятало, че физическият дефект е израз и на душевно/духовно несъвършенство. С оглед на миниатюрата и на печата, пуснат от Дорис, аз съм напълно склонен да приема, че Борис І е бил сляп с едното око. Как е изгубил окото си обаче може само да гадаем. Не е задължително това да е станало в битка. Ханибал например ослепява с едното око не заради травма, причинена в сражение, а поради възпаление, получено при преминаването на тосканските блата. Интересно е обаче дали Борис е ослепял като дете или в зряла възраст. С оглед на гореспоменатата древна идея, че владетелят трябва да е без физически дефекти, ослепяването следва да е станало след като Борис се е бил възцарил. В противен случай е щял да бъде лишен от правото на престола в полза на някой здрав член на владетелското семейство. Ако си позволя малко исторически цинизъм, възможно е Борис І да е искал да приеме християнството не само заради поражението, нанесено му от Византия и не само, за да сплоти етнически разнородната си държава, а и защото е знаел, че "по стария закон" ако владетелят претърпи злополука, водеща до трайно физическо увреждане, той не трябва повече да заема престола, за да не сполети зло народа.... и затова го е чакала примката на палачите за ритуално убийство.

Зад това "ухуар" каква автентична форма би могла да бъде? Ухуар ли? Впрочем сега се сещам за българската титла "абаре престит". Не вярвам обаче да има нещо общо със "скитник, беглец".

Хм, нещо повече за това "албанско княжество" можеш ли да дадеш? Кой го основава, как византийците на са му видяли сметката между 1190 и 1203 г. например? И как после Тодор Комнин го е заобиколил и го е оставил да си съществува, както и Иван Асен ІІ ? И не по-малко важното - защо не е оцеляло след 1255 г.?

Откакто преди доста време в БЕР видях, че думата "кур" (пенис) е изведена от старобългарското коуръ "петел", защото петелът много качвал кокошките, а пък никой идея си е нямал, че хотано-сакското kurë значи "пенис", малко нещо гледам с недоверие на "чисто славянските съответствия", давани от титаните на лингвистиката, съставяли въпросния речник...

Харно, може и да не съм го разбрал правилно Стоедин.

Оказва се, че има пари - за нова спортна зала, за мини лувър, за частните училища....За детски градини обаче се оказа, че няма...

Искаш да кажеш, че арменците сами са си виновни за геноцидите (1894-1896; 1915-1918), извършени спрямо тях от турците, защото са искали да се освободят от турското потисничество ли? Аферим, машалла....

Как я сказал - чукча читатель, чукча не писатель.

Обаче сенатската реакция спрямо Максимин Тракиеца говори, че не е било съвсем така. Уж няма значение откъде си, какъв си, обаче ако си варварин нямаш място на имперския престол....

Няма ли да му излезе по-евтино да остави стените, а да махне гръцките управители?

Впрочем недоверието към местното население обаче влиза в противоречие със сведението, че Иван Асен ІІ бил оставил за управители на някои градове гърци.

Ако не е разчитал да задържи териториите си, това отново свидетелства срещу родните самозаблуди за златен век, военна мощ и т.н. на България при Иван Асен ІІ. Впрочем аз неслучайно подхвърлих горе, че за мен истинската българска военна мощ умира заедно с Калоян. Ако пък не се е доверявал на населението, това пък... ъъъъъ сочи, че в македонските земи населението ще да е било сериозно измешано, а не 90% българско, както от І клас ни учат в училище.

Между впрочем, докато си играех да болдвам този пасаж ("Но българинът Иван го разруши, след като го бе обсадил заедно с другите македонски градове."), ми хрумна една мисъл... От сведението личи, че Иван Асен ІІ (или Калоян) е бил съборил стените на доста крепости. Явно го е направил с идеята, че българите ще са господари на градовете и околностите им во веки веков и вследствие на това никейците лесно слагат ръка на тях. Обаче се сещам, че подобна практика са имали и османците. Те не са търпяли крепости във вътрешността на земите си, а са държали такива само в пограничните райони. Ето още едно аналогично сведение, отново от Г. Акрополит: “Българският владетел Михаил, който беше брат на жената на император Теодор и син на тъста му Иван Асен от дъщерята на Теодор Ангел, като се научи за смъртта на император Йоан [Дука Ватаци], понеже знаеше, че западните земи са оголени от ромейски войски, пожела отново да възвърне към българската държава земята, която бе отнета на българите от император Йоан, и градовете в нея. Това измъчваше отдавна българите. Като намери, както смяташе, момента за удобен, той се впусна от Хемус и, като прекоси Еврос [р. Марица], за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове - без никакъв труд. Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните. А крепостите, оставени само с ромейска охрана, която не беше достатъчна да окаже съпротива при тия обстоятелства, бяха лесно достъпни за българите. Едни бяха изпаднали в паника поради страх и предаваха крепостите, като получаваха свободата да се разотидат по домовете си, други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение, понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно, трети, естествено, бяха уморени от дългата служба, тъй като им беше възложен прекомерен срок за пазене. А повечето от крепостите бяха недоправени и без нужното оръжие. Веднага бяха завзети Станимака, Перущица, Кричим, Цепина и всичко в Ахридско, освен Маниак, който единствен беше запазен от ромеите. Подчиниха се на българите и Устра, и Перперакий, и Кривус, и разположеният край Адрианопол, наречен Ефраим..."

Дано не прозвуча цинично, но според мен за българска военна мощ след смъртта на Калоян е пресилено да се говори. Смятам, че победата при Клокотница е до голяма степен късмет. Късмет, добре оползотворен, не споря. Обаче същият този златновековен Иван Асен ІІ оставя например стените на Серес невъзстановени след като преди това са били сринати от Калоян (или от самия Иван Асен ІІ). Това може да се тълкува или като престъпна небрежност или като признак, че "големият подем" на българската икономика е бил вятър работа, защото не е имало средства за възстановяване на стената на важен град като Серес. Ето какво пише Георги Акрополит: "Императорът реши, че великият доместик дава най-добър съвет,и веднага пое пътя, който водеше към Сер. Като пристигна до него, той опъна шатрите и се разположи на лагер срещу него. Разбира се, той се опитваше да превземе крепостта не с достатъчно силна войска – както казахме, такава нямаше,– но с военно изкуство и хитрост. Сер някога беше голям град. Но българинът Иван го разруши, след като го бе обсадил заедно с другите македонски градове. Сега беше като село и само акрополът бе укрепен със стена и приготвен да посрещне нападение. Неин защитник беше българинът по име Драгота, който пребиваваше в Мелник. Тъй като долната част на Сер беше неукрепена със стена (разрушеното бе бързо заградено само с камъни, без вар, но и то - на малкависочина), императорът свика тези, които слугуваха на воините срещу възнаграждение, наричани на простонароден език цулукони, и понеже те нямаха необходимото за живот, подбуди ги да я завладеят. Те и домовете си бяха напуснали, за да имат в достатъчна степен потребното за живот. Виждайки, че мястото е леснодостъпно, те грабнаха лъковете, също и мечовете, а някои приспособиха дъски за щитовете и като ги държаха пред себе си, нададоха боен вик, веднага настъпиха срещу мястото и в течение на малко часове се намериха вътре. Те, разбира се, ограбват намереното. А хората вътре, които не успяха да избягат в крепостта, излязоха като просители пред императора. Началникът на крепостта Драгота, който беше българин и не беше научен да защищава дълго време крепост, след като видя, че долната част на града е завзета, а и като се научи за смъртта на своя господар [българския цар Калиман І], благодарение на този щастлив случай не издържа дълго и изпрати пратеници при императора. И крепостта веднага приветствува императора, а Драгота се яви, облечен в пурпурна мантия, подшита със злато, и получи много златни статири. Той даде на императора бляскави и съвсем истински обещания относно Мелник."

Примерите, които даваш, са от републиката. Аз имах предвид по-скоро имперския период (І-ІV век).

Аз я чета, но нямам същото впечатление за твоя милост. П.П. Този с чалмата като го гледам, чист "българин" ще да е.

Ксенофобия и расизъм при римляните По римска история съм основно четящ, а не пишещ (чукча читатель, не писатель), обаче имам някои, може би погрешни, впечатления по въпроса, че римляните, въпреки презумптивното схващане, че като имперски народ и господари на света би трябвало да са били над тези неща, все пак са били доста големи ксенофоби и дори расисти. 1. Ако съм запомнил правилно, на "турнетата" на Нерон в Гърция значителна част от римската аристокрация е гледала с презрение като на падане до нивото на мекушавите и изнежени гърци, един вид (с извинение) п@д@р@стки номера от страна на Нерон. 2. В "Лъженерон" на Лион Фойхтвангер постоянно се прокарва лайтмотивът, че римляните гледат на ориенталците с пълно презрение като на бъбрива паплач, на чиято дума не може да се разчита, като на мошеници, хитреци, слабохарактерни, изобщо като на долна класа хора, които трябва да бъдат вкарани в правия път от железния римски юмрук. 3. В "Юлиян" на Гор Видал има подобно нещо. Юлиян е наричан шеговито в легионите си "гърчето", макар родом да е от Тракия. В една от сцените на шеговитото подмятане на Юлиян по този повод пълководецът му Невита (полуграмотен, но много верен на императора франк) му отговаря, че императорът е тракиец, същият като германите и келтите, тоест бял човек, добър войн, изобщо човек на място. Самият Юлиян (чрез перото на Видал, де) пише в дневника си, че най-лошите войници са азиатците, а най-добрите - галите и германите. 4. Когато сенатът се надига срещу Максимин Тракиеца, един от аргументите му е, че е позор империята да бъде управлявана от варварин. Понеже си имаме във форума хора, изкушени в римската история, пък и въобще осведомен народ, какво мислите по въпроса, който повдигам? Съществували ли са наистина сред римляните ксенофобия и расизъм?