Aspandiat

Значи, Йончев, събирам ги по пътя на здравата логика. 1. На първо място, въпреки че грам не отбирам от гръцки или старогръцки, съм убеден, че 50 и 15 са били изразявани с букви, като и в двата случая компонент е била буквата с числена стойност 5. Вероятно в основата на анонимния разказ е стоял някакъв по-стар първоизточник. Е, колко му е тогава авторът на анонимния разказ да е разчел погрешно 15 000 като 50 000. 2. На второ място самото твърдение, че са били избити 50 000 души, а след това още 12 000 изглежда съвсем нереалистично. В БС имаше една хубава темичка за човешките загуби през Средновековието, където беше обърнато внимание, че при тежките поражения загубите достигат до максимум 30%, изключвайки случаи като например Кана или Адрианопол. Е, как тогава да вярвам, че византийците били избили 50 000 души, след като не вярвам, че са избили повече от 30% от онези 15 000 в житието на Студит? Затова събирам реалистични цифри - 15 000 + 12 000. Не отвърлям цифрата 12 000 в анонимния разказ, защото по принцип мразя прибързано да отхвърлям сведения и заради изразеното по-горе съображение, че 50 000 е резултат от неправилно разчитане. Ако се доверяваме на 50 000 + 12 000, това означава практически унищожение на българския военен потенциал за цяло поколение. Ако отчетем обаче не повече от 30% загуба сред сборната цифра 27 000, тоест към 8000 души, вече става обяснимо защо Крум е успял така бързо да се стегне и да разгроми Никифор няколко седмици по-късно, въпреки изтъкнатия от IMPERATORCÆSAR AVGVSTVS (само че неясно какъв колко точно) принос на славянските и аварските наемници и на жените във войската. Това вече ще обясни и защо на следната година Крум разполага с онези 30 000 бронирани конници, които пуска да вилнеят в Тракия.

Нормално, те гърците през 1913, а и през 1915-1918 г. май друга спечелена битка нямат. Ако нашите футболни фенове бяха по-грамотни исторически, можели са да викат на гърците "Кресна, Кресна".

Аз си го спомням, защото гледах неотдавна едно от поредните повтаряния на филма по сателитния канал. И също си рекох, че братята византийци трябва да са изкарали де що имат срещу нас. Иначе има мнение, че по онова време византийският военен потенциал е бил към 110 000 - 120 000 души.

Както не е ясно и колко са били наемниците славяни и авари в българската армия, за да се преувеличава тяхната роля. Няма спор, че загубата на 27 000 души е била тежка. Друг е въпросът дали тези 27 000 са били полева армия или граничари и гарнизони. Защото същият Крум година след погрома във Върбишкия проход изпраща в Тракия 30 000 души, "целите в желязо", тоест те са били вече ударна армия от по-висока класа в сравнение с падналите (пожертваните?) 27 000 души по време на ромейското настъпление.

И като стана дума за нереалистични цифри на войски в българската средновековна история, не мога да се сдържа да не обърна внимание върху един от трайните цифрови митове при нас, който условно бих нарекъл 3 : 1. Който е гледал филма "Княз Борис І", може би си спомня, че когато Борис решава да приеме християнството от Цариград, един от аргументите му е, че ромейската армия е 100 000 души, а неговата е 3 пъти по-малко. Същата любима пропорция беше редовен гост на историческите поредици в култовото някога списание "Дъга". В комикса на битката при Ахелой в един от първите броеве на списанието цар Симеон разгромява ромейска армия, която, разбира се, е 3 пъти повече от българската. Пак в същото списание, но в комикса на въстанието на Асен и Петър от доста по-късен брой, Исак ІІ Ангел преминава Хемус с 30 000 армия. Асен и Петър, естествено, разполагат с 10 000 души или отново имаме любимата пропорция 3 : 1 в полза на византийците. В книгата си за Самуил писателят Антон Дончев ако не ме лъже паметта прояви малко повече въображение. Там пред Средец през 986 г. Василий ІІ водеше 40 000 армия. Затова пък бързащият от Тесалия Самуил при Траянови врата размаза Василий с 10 000 души. Тук авторът малко изневерява на култовата пропорция 3 : 1, като я заменя с 4 : 1. Аджеба, чудя се на някого от сценаристите на комикси, филми и писатели и т.н. дали изобщо му е минавала през главата как е възможно при такива смъртоносни съотношения 3 : 1 или 4 : 1 още да ни има на картата и защо при това положение Византия не е приключила с "Българския въпрос" още към 780 г.

Значи, според мен, крайно време е да спрем да се доверяваме (и повтаряме) на тази фантастична цифра от 50 000 български войници, които Никифор бил разбил и избил, поместена в Narration Anonyma e Codice Vaticano. ГИБИ 4. С.,1961. Като добавим и онези 12 000 българи, излиза, че Крум бил атакувал стана на Никифор сам начело на личната си охрана, защото останалата българска войска била доблестно паднала в бой няколко седмици преди това. В "Житие на Николай Студит" обаче се дава различна и този път съвсем реалистична цифра:"Когато императорът навлязъл в теснините на България, българите се изкачили на планината, като оставили на стража малцина – около петнадесет хиляди. Като ги избили, ромеите се обезумили" (Vita Nicolai Studitae. ГИБИ 4. С., 1961, с. 27). В този случай говорим за 15 000 + 12 000 разбити и убити български войници, а не за 50 000 + 12 000. Цифрата вече е реална, пък дали са били избити до крак всички тези 27 000 души е съмнително според мене.

Ресавски направо ме е изпреварил. Не знам дали като брой жертви поражението на византийците при Маркели е било толкова тежко, но това сражение има огромен политически ефект, защото показва на ромеите, че времената на намеса във вътрешните работи на България от третата четвърт на VІІІ век са безвъзвратно отминали.

Само че "положението непосредствено след 4-тия кръстоносен поход" е изобразено върху карта, непосредствено правена към 1850 или 1860 г., ако не и по-късно и то на карта, отпечатана в романоезичната Франция.

Тази карта макар и от 1570 г. вероятно отразява положението от ХV век. Към това ме насочва изречението на Загрей "защо ли "Sopssia"(София) е най-голямото червено петно? Дали някой не е планирал някаква военна операция по тази карта?" Защото има поне 2 сведения които сочат, че към втората четвърт на ХV век София не е в турски ръце. Ето какво имам предвид. Филипо Лоникоро, 1583 г. В своя пътепис той представя София като сръбско владение към 1430 г. Лоникоро описва възцаряването на Мурад ІІ и трудностите, с които е трябвало да се справя. Към 1430 г. Мурад вече бил укрепил властта си и преминал в настъпление против християните: "Тогава той (Мурад ІІ) изпратил цялата войска срещу гърците, с пристъп превзел и напълно разрушил Тесалоника,гръцки град, прославен по древност, големина, прочутост, красота, приятност,набожност, богатство и добро местопожение, както откъм суша, така и откъм морето, град, знаменит по прославеност на народа, по личност и достойнство. След това с непрестанни победи, с невероятна бързина покори и Фокида и Атика, Бойотия, Айтолия, Акарнания и цялата област от тази страна на Пелопонес до Коринтския канал, на дело опустоши и на дело покори Илирик, Албания и Босна и се насочи срещу българите, власите и сърбите с намерение да завземе Панония. Развали мира, който беше потвърдил с женитбата с дъщерята на деспот Георги, нападна деспота на Сърбия и го прогони от владенията му, отнемайки му градовете Скопие, Новомонт и София и като зароби двамата му сина, с варварска свирепост го лиши от зрение, доближавайки нажежено желязо до зениците му". (Патописот на Филипо Лоникоро од 1583 година. – Македониjа во делата на странските патописци: 1371–1777 г. Скопjе, 1991, с. 240) Бертрандон де ла Брокиер, 1432 г. Освен Филипо Лоникоро Бертрандон де ла Брокиер също намеква, че към 1430 г. София не е окончателно в османски ръце и е предмет на дипломатически преговори между унгарците и Мурад ІІ. Ето какво съобщава той: "Казаха ми, че на посланика (на Миланския дук) било поръчано да предаде на Турчина молбата на брат му, Миланския дук, щото от обич към него султанът да оставел на Сигизмунд, император на Свещената римска империя, Унгарското кралство, Влахия и България до София, а също и Босненското кралство, заедно с онази част от Албания, която държал и която зависела от Склавония… Посланикът [на Миланския дук] ми разказа, как последния път, когатоТурчинът разбил императора, който обсаждал Голубац, господин Адвис, полски рицар, бил убит с 6000 власи. Тогава той, споменатият посланик, идвал отТурция, та се явил преди поражението. Той ми каза как се случило всичко и как Жан Висконти бил предупреден, че султанът наближава, как преди това бил преговарял с българите, за да се подчини на императора цяла България до София и да избият всички турци, намиращи се там, нещо, което императорът не желаел да предприеме". (Бертрандон де ла Брокиер. Задморско пътешествие. С., 1968, с. 95-96) Възможно е това червено петно, което е направило впечатление на Загрей, да е всъщност районът на София, който към 1430 г. не е под османска власт, а временно в сръбски ръце. Или направо васална,но автономна област в рамките на османската държава.

Темата е преместена. Действайте! Впрочем в първия пост на RF1 долавям силно влияние на една от книгите на Петър Добрев. Последният, ъъъъ, как да кажа, е доста некомпетентен езиковедски.

Има задпоставен член и в арменския език. Там се членуват и личните имена освен съществителните.

На потребителя Арманд О'Болг едно наказание от 1 месец мисля, че ще му дойде добре в посока на по-малко арогантен стил на изразяване и нападки към други потребители. Затварям темата, защото и без това се напълни с куп глупости.

През пролетта на 551 г. в Лазика на помощ на персийския пълководец Мермерой, намиращ се пред град Археопол, дошла 12 000 суварска армия, наета от персите. По думите на Прокопий Кесарийски Мермерой отпратил 8000 души, като ги възнаградил богато, защото се боял, че поради големия им брой няма да може да контролира наемниците. Останалите 4000 сувари построили множество леки тарани за щурм срещу Археопол. Въпреки това градът устоял и през есента на 551 г. Мермерой се оттеглил да зимува в Кутаиси. Тази епизодична информация дава Юсиф Джафаров в книгата си "Гунны и Азербайджан" (Баку, 1985). Проф. Добрев май послъгва, че бил "чел изследвания" по въпроса.

В този форум никой от пишещите не очаква заплащане или каквото и да е възнаграждение за информацията, която споделя. А що се отнася до "ценната стока", който според тебе предлагаш, 90% от постовете ти са откровен спам и логорейна алабалистика, тоест приносът ти към "БГ наука" клони към нулата.

Би ли посочил поне 5 такива?

Мисля, че Георги Акрополит споменава изрично, че Иванко е братовчед са Иван Асен І.

Съвсем правилно си забелязала.

Иванко, ти ми преведи турския текст, който си постнал, пък тогава ще мислим за секнали ентусиазми. Това, че си видял споменати едно до друго мамалига и качамак в текст, чийто език нито аз, нито ти можеш да преведеш, не значи нищо на този етап.

Тази славянизация е доказуема единствено като език. За останалите аспекти - обичаи, календарни народни празници, народен бит, приложно изкуство, духовна култура нещата са много по-сложни.

Бях чел преди време една хипотеза, не си спомням, може и да е била на Богданов. Та според нея дългата коса била привилегия само на владетелите и то на суверенните. Те ходели с остригани глави отвъд Дунава, защото не били независими, а васални на хуните и аварите и нямали право на този външен белег на ненакърнен суверенитет. Когато се установили отсам Дунав, започнали да си пускат дълги коси (авторът отчиташе запазените изображение на Тервел и Омуртаг) в знак, че вече са добили независимост. Нещо подобно гласеше хипотезата.

Известната древна българска прическа – бръсната глава и спускаща се от темето плитка – е била запазена в България чак дос редата и втората половина на XIX век. Дори и тогава обичаят всеоще е бил съхранен във Видинско, Ломско, Свищовско, Ловешко, Лясковско, Еленско, Котленско, Търговищко, Добруджа, Разградско, Шуменско, Бургаско и Варненско (селата Козичино и Голица), Панагюрско, Перущица, Пловдивско, Сливенско, Ивайловградско, Странджа, Гюмюрджинско, Драмско, Софийско, Пиротско, Кюстендилско, Благоевградско, Петрич, Гоцеделчевско, Битолско, Дебърско – това е практически цялата българска етническа територия. Особено характерен е бил перчемът за мъжете в Софийско. Чембасът (перчемът) се оставял на малки момченца при навършване на 3-годишна възраст при специален домашен ритуал, наречен"наплитанье". Косата на детето се оплитала обикновено на "три чембасчета", окичени с червени конци и спуснати на гърба. На 12–13 годишна възраст на момчетата оформяли прическата, като част от косата на главата от лявото до дясното слепоочие бръснели, а останалата част на темето и тила запазвали за цял живот и смятали за грях да бъдат отрязвани чембасите. Ергените оплитали тази коса на "три до девет чембаса", на които връзвали червени конци и върви отситни сребърни монети "бабки" или по-едри пари "цванцари". Спускали ги върху гърба и при игра на хорото издавали звънтене. До Освобождението почти във всички софийски села мъжките прически-перчеми били изцяло запазени, до момента, в който много от тях били орязани от руските кавалеристи със сабите им. Подобни данни е оставил и през 1553–1555 г. Ханс Дерншвам, който описва по следния начин мъжете в разположеното на 5 часа и половина път западно от София село Белица: "Мъжете отпред са подстригани по турски, а отзад косата им виси на кичури". Същият обичай е бил съхранен и в Троянско поне до първата половина на XIX век. Описвайки носията на тамошния балканджия, Власи Илиев съобщава: "Мъжете носели на главите си рунтави кожени шапки, а косите си бръснели, като оставяли само "косàк" – чисто по азиатски" (Райко Сефтерски. Принос към проучването на"перчема" или "чомбаса" у старите българи. – Ави-Тохол. Кн. 21, 2001; Райко Сефтерски. Назад във времето. Част 3. Прабългарски битови черти у софийските шопи. –София, № 11, 1980; Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през1553–1555 г. С., 1970; Власи Илиев. Град Троян през 19-и век. Исторически спомени. София, 1933).

Ама Глишев, ти това не го ли знаеше, бре, блогъре неуморни?. Омуртаг лично сменял памперсите на гордия Аршакидски потомък Василий, дето чак в края на живота си се научил да чете. А като навършил 12 години, Омуртаг със сълза в окото окачил на врата на Василчо косъм, който откъснал от власатите си гърди и му рекъл: "като стане напечено в Константиновия град, нагрей този косъм и аз ще долетя". Обаче Омуртаг не могъл да преживее раздялата с обичания като роден син Васил и не след дълго се споминал, тъй като от рев отслабнал до 20 кг и умрял от изтощение.

Тази тема е същата по характер и качество като обърната клавиатура на арабските историци, дето пишели б.а.л.к.а.с, пък идиотите арабисти четяли саклаб.

Глишев, такова лично име Боила наистина е имало. Това е един от малкото случаи, в които съм съгласен с бай Иван.

Ако питаш някой протестанско-буквалистичен американец, той ще ти отговори следното: случката наистина е станала, Бог в образа на беловлас дядка както си щъкал из месопотамския Едем, се усетил какво е станало и ревнал гороломно като генерал Столетов на Шипка "Келеши, башибозуци нйедни, що ми бракониерствате из ябълковия дървосад? Вън, вън, калпазани загубени, вървете на майната си да се плодите, марш да бачкате и с пот на челото да си изкарвате прехраната, щом не ви харесват моите "пиле фрикасе а л'Едем и шампанското ми "Шато Вавилон"! Ако питаш Закария Сичин с неговата "Дванадесетата планета" и другите му книги, той ще ти каже, че преди 300 000 години анунаките, тоест извънземните от планетата Нибиру кръстосали свои гени и гени на маймуночовека и яденето на забранения плод било всъщност даването от пришълците чрез генна манупилация на способност на новия човек да се размножава, щото дотогава подобно на катър той не е имал такава възможност вследствие на смесването на негови и чужди гени.