Aspandiat

Понеже една друга тема тръгна в тази посока, смятам за добре споровете да се пренесат в специална тема. И тъй, какви са тюрките, какъв е произходът им, езикът, културата и т.н. За да тръгне дискусията, задавам въпрос пряко към защитника на тюркското потекло на прабългарите проф. Иван Добрев (а и към останалите участници във форума). А той е: тюрк лингвистичен или етнически (и антропологически) термин е? Нека първо да се изясни това.

Е и? И да е кавказки тип какво от това?

И защо този аналитизъм го няма при балканците сърби, които могат да претендират за най-чисто славянско потекло? Имам предвид чисто славянско потекло не без примеси със заварено население, а без примеси с прабългари, печенеги, кумани.

Значи, оправия няма. И си напълно прав, че се слагат набързо и за по-лесно всички знаци в графата "сарматски". На когото както му изнася на концепциите. Добра и доста диференцирана подредба дава В. С. Драчук. Система знаков Северного Причерноморья. Киев, 1975

Проф. Добрев ли е направил спешно превода за Станилов и Б.Димитров? Особено ми хареса това с гювеча и курбана. Вероятно в съсипаната част от надписа се споменава и за татлъ кафе и рахат локум.

Папските пак от нормандските взломаджии, само че тези на Робер Гискар през 1079 г. Като влязъл в папската библиотека, първата работа на свирепия нормандец била да попита библиотекарите "къде е разделът с книгите за българо-тракийската история, че да си напаля с тях печката".

Хърсе, недей много се доверява на френски историци. При тях лозунгът доминира над факта и анализа. Аз пък наскоро четох "История на албанците" от някой си французин Серж Мете. Изследването е на ниво ползване на факти от вестникарски изрезки и "долу сърбите, да живеят албанците". А за съсипването на плодородните римски поля, не забравяй че Месопотамия започва да се превръща в полупустиня преди арабите, така че горките поне за това нямат вина.

И това си го писал в научна книга, викаш....

Аз пък смятам, че религиите са били винаги в помощ на хората, не само защото те винаги са имали нужда да вярват в нещо, но и защото съдържат набор от норми, които регулират в правилна посока живота им и им дават някакво морално възпитание. На глупостите ти за индивидуализма изобщо не смятам да отговарям, освен че отсъствието на индивидуализъм води до спиране на всякакъв напредък. Достатъчно се нагледахме на това за 45 (65) години комунизъм у нас. Ако трябва да бъде събаряно нещо, това са мавзолеите на разните комунистически престъпници и прочее боклуци. Трябва да бъдат забранени със закон всички комунистически партии и голям брой от социалистическите. Аз не искам да ме учи на добро и зло някой тъп партиен секретар.

Това, което дадох за Карач, е по Васил Златарски. За съжаление той не се занимава повече с този бунт и не разглежда възможните роднински връзки между Карач и Борил.

Карач През 1213 г. във Видинско избухва въстание срещу узурпатора Борил, който не разполагал с достатъчно сили да го потуши и поисква помощ от маджарите, като за отплата им предава Белградската и Браничевската област. изпратената срещу бунтовниците маджарска войска е командвана от граф Ивашин и е съставена от маджари, саксонци, власи, сикули и печенеги. Въстаниците, под началството на трима кумански воеводи, пресрещат Ивашин при река Огоста и претърпяват пълно поражение. Двама от воеводите падат в боя, а третият на име Карач (Karaz) е пленен. П.П. Само като правите мода, да не ги изпозапишете имената на шльоковица както в Bulgaria Total War, където имаше един "шедьовър" Ioan Zavoevatelq.

Значи при това положение Торн е напълно прав в характеристиката си "провинциално подражание" Всъщност сега се замислям, че май казусът "Преслав" може да се окаже поредният национален мит, в смисъл на това, че през Х век западняците били пълни мизерници и селяндури, които говорели роден език само с конете си, а пък тук сме развивали висококачествена култура. Май тъмното западно средновековие няма да се окаже толкова тъмно, а нашият златен век няма да е чак толкова златен.

Не става дума дали е имало нужда, а дали една Византия от VІІІ или Х век, да не говорим за ХІІІ или ХІV е имала финансовата и технологична възможност да строи обекти, съизмерими с построеното по римско време. Под римско време разбирам периода преди Ираклий.

Да не забравяме все пак, че Константинопол е строен с помощта на "ноу-хау" от великата Римска империя, с ресурсите и финансовите средства на късната Римска империя и ранната Византийска империя. Интересно има ли изобщо някакви големи инфраструктурни или църковни обекти, строени в Константинопол след 570 г. примерно? Май няма...

Символът в средата е като гледам сарматска тамга или изобщо тамга на някой конен народ, обитавал земите между Днепър и Волга. Ето малко илюстративен материал. На снимки 1 и 2 са някои сарматски тамги, а на снимка 3 са подобни родови знаци при някои полски благороднически фамилии от Средновековието.

Как ще се обясни развитието (фонетичното) от тоболга "глава" до тулши/тулсхи? Как ще се преведе тулши/тулсхи, като какъв военен аксесоар? Като "шлем" ли? Възможно е обаче прабългарското тулши/тулсхи да не е означавало само (или изобщо) "шлем", а "колчан". Какви са съображенията ми. Тýл –"дълга, права и цилиндрична опашка на кратуна; особен вид дълги и цилиндрични кратуни" (село Стубел, Монтанско); туловàт – "наподобяващ цилиндър" (село Стубел, Монтанско); тýлест "цилиндричен" (село Стубел); тýлец "съдинка, в която се държи квасец, увитв платно, за задушница" (село Стубел); тульць "дупка на горния воденичен камък, през който пада житото, гърло"(село Стубел); тýле – "стар тип цилиндрични кошери" (Кюстендилско); тýл – "кутия, направена от кора на дърво" (село Добралък, Асеновградско). Към тези примери следват да се добавят следните: тлъчник "съд в който се счуква лук, чесън" (Кичевско, Македония); тýлешник "съд в който мливарите носят свещите, когато ходят нощно време на воденица"; тул – 1) "кожен калъф за носене на стрели, колчан", 2) "кожен калъф за пищов, кобур, 3) "голяма кратуна за държене на вода" (в говора във Видинскои Белоградчишко). За това, че тулши/тулсхи ще да е всъщност колчан, а не шлем има и други аргументи. Такава дума е употребена в старобългарския превод от ХІV век на "Хрониката на Константин Манаси", в главата "Царуването на Марко Андонин": "А беше Левкие красив и телом и по нрав, на ръст прекрасен и със благороден вид, хубавец и русокос и с румено лице, който и събрал се с врагове високомерни, които войни били безброй и тулоносци, но лъконосния народ накрая победил той". "Лъконосният народ" са партите, с които Луций Вер и Марк Аврелий водели тежки войни в Месопотамия."Тулоносците" явно отново са партите. Тулоносец следва да означава "Носещ колчан, колчаноносец". Че тул означава "колчан", т.е. отново продълговат и цилиндричен предмет, личи от употребата на думата в Библията: "... земи прочее още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и ми улови лов" (Битие, 27 :3). Иначе що се отнася до произхода на думата тул със значение най-общо на "цилиндричен предмет, цилиндричен съд, цилиндричен съд за течност" аз съм силно скептичен относно монголската връзка (особено докато не видя как се осъществява преходът тоболга > тул). Затова пък мога да посоча някои други близки семантично и още по-близки фонетично паралели. Нашето тулши/тулсхи/тул е вероятно заемка от средноперсийски. За сравнение пехлевийското dōl "кофа; водолей (зодия)" и кюрдското dōl "кофа за вода". При персите и кюрдите обаче думата може да е от семитски произход, срв. асирийското daula, еврейското dəli, арамейското dual, арабското dawl, сирийското dalū, dūli – всички със значение на "кофа, ведро".

Какво е това "висящи кули"? За първи път чувам това название.

Например на неговите термини като syriac, което значи "древносирийски език", докато syrian значи "сирийски, сириец". Айде да ми ми обясниш какво бай ти Тойнби разбира под сириаска цивилизация, към която принадлежала арменската. Впрочем още от миналото лято се убедих, че си като котките - по гръб никога не падаш.

Преместих темата в раздел "Езикознание". В нея няма история, а като чета някои постове, май и лингвистика няма.

За да всея окончателно отчаяние в тази тема, ще отбележа, че снощи специално проверих в том 2 на допълненото издание от 2009 г. на "Старобългарски речник". Там дума хъръ изобщо няма.

В един форум за наука има раздел "Религия", защото: 1. Защото например в течение на векове в Европа друга наука освен религията не е имало. 2. Защото днес религиозните култове са обект на изучаване от страна на науката. 3. Защото никой не е длъжен да чете този раздел, ако не му допада.

Чак пък дебел. С 5 кила по-лек се уволних, отколкото влязох. Друг е въпросът, че оттогава насам съм навасал с 15 кила.

За да има пари, първо трябва да се започне с разкарването на големия брой чиновници, щабни плъхове и прочее безделници с партийно назначение, които обаче получават заплата. После най-накрая да започне да се следи кой за какво харчи пари и кой колко краде. В това число и от храната на войниците. Давам пример: в последния ми ден на военната служба за първи път ни дадоха пържени кюфтета. Трябваше на обяд да отстъпя от стойка и като се разоръжих и отидох в столовата, се оказа, че вместо по 2 на всеки войник от смяната се пада само по 1 кюфте, защото началникът на караула и старшината решили да замезят, като си насипят по една пълна чиния с кюфтета всеки.

Аз преди доста време в някаква тема, пак чоплеща този въпрос, предложих една максимално кратка дефиниция: цивилизацията генерира модели на подражание.

Алвасасейро, драги, аз знам какво знам, "универсалният" Тойнби го оставям на "видни" теоретици като тебе.