Aspandiat

Сега ако обясниш и защо Масуди, казва, че и персите били маги. На всичко отгоре той винаги пише за тях с огромно уважение, а не като за някакви езичници. Освен това интересно защо той изрично описва като магиани и населението на Хорасан. И тия ли са били безкнижни езичници? Също така защо Масуди разделя тюрките на 3 групи - едната са диви примитивни чергари, други са юдаизирани, а трети са магиани. Само че като описва хазарите, дето уж трябва да са били юдаисти, Масуди всъщност огнен ритуал, извършван от хакана им и не прави никакви препратки към юдаизма. Цитирам.

Точно Иаван е. В повлияните от Библията генеалогии Иаван се смята за праотец на гърците. Затварянето на жена му не е индикатор за моногамия. Най-вероятно са затваряли първата му жена, старшата съпруга. За трупоизгарянето и за изгарянето на слуги имат думата археолозите дали е установено при дунавските българи. Мен ме смущава и дразни обаче това, че например един Бешевлиев, който цитира през втора ръка сведението на Масуди, го прави избирателно. Цитира данните за военната им тактика, за съгрешилия роб, но няма и дума за "вярата на магите". Но с "вярата на магите" работата е дебела. Който търси зороастризъм у (дунавските) българи, веднага ще се хване за това сведение. Само че при Масуди названията на религиите са малко нещо нестандартни. Той използва "сабеянство", с което могат да се обобщят древните месопотамски астрални култове, не в този смисъл, а за да обозначи изобщо многобожието и в частност гръко-римските култове към Юпитер, Сатурн, Венера, Марс и т.н. В "Накратко за чудесата" Масуди съобщава, че първоначално персите били сабеяни, а след това прегърнали "вярата на магите". Пак там той съобщава, че първоначално китайците също били сабеяни, а след това почнали да почитат Буда, а след това почнали да обожествяват мъртвите си императори. Пак там Масуди казва, че някои от тюрките били пълни диваци, други били от "вярата на магите", а трети (явно има предвид хазарите) били юдеисти. За да стане ребусът още по-заплетен, Масуди съобщава, че някои от "славяните" (така е във френските преводи, явно оригиналният термин е "саклабия", "сакалиба") били християни, а други от вярата на магите и боготворели Слънцето. Последното уточнение обаче загатва, че това северно магианство не е било идентично с персийския маздеизъм, а е сродно със старите вярвания на средноазиатските иранци и индо-иранци отпреди Зороастър, за които (например за масагетите) Херодот пише, че почитали само Слънцето. А то вероятно е древният индо-ирански любим на военното и аристократичното съсловие бог Митра, а не Ормазд. За да стане ребусът съвсем заплетен, пак в "Накратко за чудесата" Масуди казва, че сред населението на Франкското кралство някои били християни, имало и маги, имало и зиндики, както и такива, които се изгаряли сами. Последното насочва към индийските практики, вероятно към тези на голите мъдреци (гимнософистите), един от които на име Каланос, придружавала Александър Велики и когато се разболял, се самоубил, като се хвърлил в горяща клада. С названието "зиндики" пък в арабоезичните източници обикновено се обозначават манихеите, но по принцип "зиндик" се е употребявало нерядко и с успоредното значение на "зурванист", тоест последовател на неортодоксалния маздеизъм, характеризиращ се с един ключов и различен елемент - обожественото безкрайно време (Зурван Акарана), което било отец на по-стария брат Ахриман и на по-младия Ормазд. Накратко, преди някой да тръгне да прави категорични изводи от твърдението на Масуди, че българите били от "вярата на магите", първо трябва да събере и изчете всичките случаи, в които той говори за "вярата на магите" при различни народи.

Не отчиташ изобщо ролята на терена. Да, Симеон пресреща ромеите на равно поле. Само че по негово време българският "лимес" с ромеите е ненакърнен и се простира от Източния Балкан през Пловдив към Мелник до Албания. Наличието на българска граница, гарнизони и войски при Симеон на 250 км от Константинопол не позволява на империята да върши дълбоките рейдове като в началото на 11 век. При Самуил след 1002 г. България не само не контролира буферните територии на Северна Тракия, тя не владее и Мизия вече. Със загубата на Драч тя е отворена за нахлувания през Ихтимански проход, през долината на Струма, откъм Драч. Нормално и ресурсите да са намалели драстично. И въпреки това Василий цикли още 4 години. Вероятно е щял да цикли и 10 години, ако не е била деморализиращата българската аристокрация смърт на Владислав. Дотогава като цяло преминаванията на български аристократи и гарнизонни командири на ромейска страна са епизодични. Тоест прехвалената ромейска мощ има малко нещо проблеми с това да довърши България след катастрофата през 1014 г. Една от причините за мен е това, че българският военен потенциал не е унищожен докрай и представлява опасност. Що се отнася до това, че Самуил "едвам смогва да организира тук-там някакви отбранителни действия" в своята "партизанско-отбранителната тактика", интересно как да тълкуваме тогава планът на Владислав през 1017 г. да организира съвместна операция с печенегите. Ако тя беше успяла, всичките усилия на Василий през предишните 15 години отиват по дяволите, защото империята е щяла да загуби земите северно от Балкана и България ще възстанови фронтовата линия отпреди 1001 г. Интересно и как ще съгласуваме "партизанско-отбранителната тактика" с опита на Владислав да превземе Драч през 1018 г. Това е точно офанзивно действие, целящо да ликвидира "западния фронт" в тила на България. И може да се приеме като част от глобалната стратегия за възстановяване на военното статукво отпреди 1001 г. Колкото повече разсъждавам върху действията му, толкова повече се убеждавам, че въпреки убийството на братовчед си и узурпирането (условно казано) на престола, И.Владислав е бил владетел с качества. Като военно-стратегическо мислене смятам, че той превъзхожда дори Самуил, който (и то в по-добри времена) така и не предприема никакви усилия да привлече печенегите.

Масуди е оставил доста сведения за българите на Дунава и на Волга, а и в Северното причерноморие в различни свои съчинения. Най-обстойното обаче е в книгата му "Накратко да чудесата" и го цитирам изцяло по-долу в превод от френски по превода от края на 19 век на Кара дьо Во. Масуди работи в средата и втората половина на 10 век, но това сведение, уникално по своята конкретика, не се отнася за първата половина на 9 век преди покръстването на дунавските българи, а за предходното столетие. Защо? Един от индикаторите, че периодът е 8 век, е споменаването в същата глава от Масуди на Лангобардското кралство в Италия и то като активна политическо-държавна единица, каквато то е било преди 774 г., когато е анексирано от франките. Споменаването от страна на Масуди (по-скоро на неизвестния ползван от него източник), че лангобардите са притиснати и обкръжени от славяните и франките позволява времевият отрязък, за който се отнасят данните да българите, да се свие в интервала 754 г., когато лангобардската армия е разбита от франките при Вал де Суса, след която крал Аистулф е принуден да даде заложници и да направи териториални отстъпки, и преди 774 г., когато лангобардският крал Дезидерий е пленен и отведен в Галия и така фактически (но не юридически) е сложен край на Лангобардското кралство. Другият важен индикатор са разстоянията в дни, дадени от Масуди. Той пише, че от България до Константинопол пътят е 15 дни. За уточняване на километрите, които се падат на 1 ден път, използвах Гугъл мапс и избрах (с известна условност, разбира се) маршрут Върбица-Истанбул, равняващ се на 438 км. Разделено на 15 това прави 29-30 км дневно. Другите разстояния, дадени от Масуди, са 30 дни дължина на България и 20 дни ширина. Което съответно дава 870-900 км дължина и 580-600 км ширина. В този случай се наложи да правя повече опити с Гугъл мапс, докато намеря разумни съответствия на тези разстояния. За дължината най-точно на данните на Масуди отговаря маршрутът Бендер-Зайчар с дължина 877 км. За ширината най-точно на данните на Масуди отговаря маршрутът Търгу-Жиу - Бяла с дължина 606 км, ако се мине през Букурещ. Тези разстояния показват, че сведенията на неизвестния автор за дунавските българи, които Масуди ползва и цитира или преразказва, се отнасят за периода на 8 век (преди последната му четвърт). Датирането на тези сведения към 8 век се подкрепя и от съобщението на Масуди, че българите нямат каменни укрепления, а само такива от греди и плет, което съвпада с възприетата позиция в българската наука, че едва при Омуртаг в България започва каменно строителство. Друго част от съобщението на Масуди може да свие още повече времевия интервал. Става дума за твърдението на автора, че българите "като сключат мир с румите, изпращат на румите млади роби от двата пола, славяни или от подобен народ". Това изречение намеква за чести войни между българи и ромеи, и то кореспондира със забележката на Масуди, че "румите са най-опасните врагове" на българите. Тези чести войни са несъмнено войните, които води Константин V и цялото сведение на Масуди би следвало да се отнесе към интервала 763-774 г.

Защо мислиш, че събраните от Самуил войски са били 45 000 мъже? По-вероятно е да са били 20 000. Битката при Беласица най-вероятно е била кратка и не особено кървава поради факта, че ударът идва откъм гърба и е изненадващ. Вероятно загиналите българи не са били повече от 1000 души, защото при изненадващи нападения по-скоро нападнатите се разпръсват и не се стига до клане. Други 14 000 се предават в плен било заради шока от изненадващото нападение, било поради невъзможността да се изтеглят. Остават 5 000 души, които са се измъкнали от обкръжението. Що се отнася до смъртта на Самуил вследствие на гледката на ослепените му войници, при Скилица последователността на събитията ми се струва не особено ясна. Като приключва с описанието на ослепяването, на смъртта на Самуил и като споменава, че Радомир управлявал няма и година и бил убит от Владислав, Скилица започва описанието на разгрома на Вотаниат с думите "преди да се случат тези неща". Само че не е ясно дали преди да се случат всичките по-горни неща, или само преди ослепяването на българите. И дори се замислям дали под "преди да се случат тези неща" не би трябвало да се помести и разгромът на Вотаниат. В смисъл, че ромейските сили предприемат двойно настъпление, като разгромът на Вотаниат се случва едновременно с опитите за пробив при Беласица. Когато пробивът успява, Василий научава за разгрома на другата войскова група и, както се казва на жаргон, "му пада пердето" и веднага издава заповед да бъдат ослепени пленниците. Това вече би обяснило защо в текста на Скилица ослепяването следва веднага след пленяването. Ако се приеме хипотезата за двойния удар на ромеите, то към онези предполагаеми 20 000 българи при Беласица, можем да добавим още примерно 10 000, които правят засадата на Вотаниат или общо към 30 000 души на разположение на Самуил. От тях с оглед на жертвите в битката с Вотаниат, общо остават някъде към 13-14 000. Което не е толкова малко, а и не е ясно какви са били жертвите сред отряда на Вотаниат. Вероятно обаче са били големи и точно това отказва Василий (който по принцип е посредствен като военен) да продължи офанзивата. Смъртта на Самуил според Скилица е 2 дни след като той вижда ослепените си войници. Скилица пише, че Василий научава за смъртта на Самуил 2 месеца по-късно, на 24 октомври. Това обаче не означава, че Самуил е умрял тогава, а че Василий тогава научава за нея. Изобщо не изключвам варианта смъртта на Самуил да е била укривана известно време от народа и от по-голямата част от аристокрацията докато Радомир успее да овладее престола. Фактът, че той царува няма и година, докато убиецът му Владислав цели 3 години, е някакво косвено указание, че племенникът на Самуил е бил по-популярен от сина му. За жестокостта на Василий на фона на снизходителното му отношение към капитулиралите. Защо например Василий не ослепява пленници преди злощастната 1014 г.? Обсадата на Видин трае 8 месеца десетина години по-рано и ромеите имат големи ядове и неприятности пред този град. Но след капитулацията му няма данни за ослепявания. Няма данни изобщо преди Беласица. Но пък на следната 1015 г. след възцаряването на Владислав, Василий (пак според Скилица) ослепява всички заловени българи в Битолско, Остров и Соск. Тоест нещо се е случило през 1014 г., което е довело до това да "падне пердето" на Василий. Дали му писнало от войните и е искал да пречупи българите? Възможно е. Но той воюва с тях "откак се помни", дето се вика. Още от 986 г. И няма как да знае още колко години ще трябва да воюва. А и самият факт, че след разгрома на армията на Вотаниат Василий се връща обратно, е знак, че той "не бърза за никъде". При това положение може би трябва да се търси някакъв психологически елемент или сътресение у Василий. И се сещам за едно твърдение/хипотеза от преди доста години на не особено долюбвания в гилдията Божидар Димитров, който предположи, че бесовете прихващат Василий заради смъртта на Вотаниат. Димитров обръщаше внимание на факта, че няма нито едно сведение в живота на Василий да е имало жена, било като императрица, било като фаворитка или обикновена любовница. Въз основа на това Димитров предположи, че страшният Василий си е падал по представители на своя пол и интимен другар му е бил не друг, а загиналият Вотаниат. След смъртта на Вотаниат Василий просто откача и го прихващат лудите. Вярно, тази хипотеза няма как да бъде доказана, но е интересна най-малкото в търсенето не на политически или стратегически мотив, а на психологически и личен. Този психологически и личен мотив пък вече би обяснил внезапния пристъп на ирационален садизъм, който го обзема Василий през 1014-1015 г. Който после секва, вероятно защото Василий си е дал сметка, че с такива диващини няма как да стигне далече в плановете си да съкруши българите. И затова Василий укротява садистичните си инстинкти и ги заменя с реалностите на политиката, а именно, че ако искаш да покориш една страна, трябва да привлечеш или купиш светския и духовния й елит. Запазването на ниските и натурални данъци след 1018 г. са част от тази стратегия. След като Василий е воювал 32 години против българите, той е наясно, че е пълна лудост да въведеш имперските данъчни и административни практики в една страна, която до вчера е била свободна. Тук не става дума, че Василий е знаел за глупостите на Вар в Германия или на Траян в Месопотамия 1000 години по-рано, а за трезв анализ. Показателно е, че въстанието на Делян през 1040 г. избухва именно заради високите нови данъци и за малко да успее.

Marcel Erdal. THE KHAZAR LANGUAGE. Marcel Erdal. THE KHAZAR LANGUAGE.pdf

Съмнявам се. Такива проучвания за (пра) българите на Запад и/или евентуално финансиране на такива в България биха се осъществили според мен единствено при едно положение. Ако се вземе решение на високо чрез тази теория, която едновременно откъсва българите от тюрки и славяни и удря по теорията, че съвременните българи сме славяни, да се осъществи политическо откъсване от руското влияние. Тоест финансирането и интересът да дойдат по англосаксонска геополитическа линия. Не че няма да бъде това нещо положително, де.

Боя се, че на Запад не им дреме особено дали сме (били) тюрки, сармати, угрофини или пък марсианци.

Нещо не мога да се оправя със свалянето. Ако ти имаш възможност да го качиш тук, ще съм ти много благодарен.

Айде, преправена е. Да се успокоиш. Имаш ли като файл преведената от Микулский Мурудж аз-захаб ва ма'адин ал-джавахир, 2002?

По принцип старият Масуди е много любопитен автор. Не става дума само за "българските пасажи" у него, а изобщо. Ето например едно интересно сведение за Зороастър и Авеста пак от същата книга.

Въобще не се шегувам. Оказва се, че май половината от трудовете му не са запазени или поне издадени на достъпни езици. А "Накратко за чудесата", "Книга за предупреждения и наблюдения" и "Златните ливади" са били сигурно някъде около 3-4 хиляди листа. И съм го хващал например, че в някоя от първите посочени горе книги той обяснява как бил говорил вече по въпроса в "Златните ливади", но се оказва, че няма такова нещо. Човещина е. През 10 век няма файлове, няма команда find, няма търсене по ключови думи. Ами не. Масуди казва, че според едната версия фамилията му е християнска още от 40-те години на 7 век.

Не ги разбираш тия работи, старче. Най-голямата простотия, която може на направи един преводач на стари текстове, е да тръгне да "коригира" формите и вариантите на имена в авторовия текст. Както за съжаление правят руски мърлячи през 19 век, а и сега, и доста от западните. Защото така затриват ценен езиков материал. Щом ги стяга чепикът, за това има бележки под линия или в края на текста. Нямаш си идея точно с такива мърлящини колко варианти и записи на името "българи" са затрили през 19 век преводачите на старите арменски автори. Или пък запазването на такива "сбъркани" форми изобщо може да покаже какъв източник е ползвал авторът. Като ги "поправиш" всичко отива на майната си, още повече, че историците все по-малко работят с оригинали, а ползват именно преводи от такива "майстори-чистачи".

Старче, хайде да не учиш г.за как да с.ре. Пълното заглавие си го е дал самият Масуди - „Златните ливади и рудници за скъпоценни камъни.“. Иначе във френския 9-томен превод заглавието е само "Златните ливади" (Les prairies d'or). Тези "по-умни от нас", дето отдавна са ни указали как бил точният превод, не знам кои са. Очевидно не посещават този форум. За предаването на имената можеш лично да се обърнеш с оплакване към преводача Кара дьо Во, който така ги дава и явно така са в трите парижки преписа, по които той е правил превода. Ама и арабист се извъди, не е работа... Мен повече ме дразни приложеното от него осъвременяване/стандартизиране на имената във вариантите, възприети на запад. Могло е да си ги дава в арабизираните им форми и с бележки под линия уточнения на кое отговарят. П.П. Иначе много интересни работи пише старият Масуди. Даже май ще помогне да се изясни кога България губи земите си северно от Дунава - някъде между 942 и 950 г. Дето се вика, старият Масуди, който е съвременник на тези събития, току виж реабилитирал Симеон, че бил зарязал отбраната на Отвъдунавска България. П.П. 2. Отделно от стария Масуди се разбира, че до нахлуването на печенегите единственият сухопътен път между Рим и Константинопол минавал през българска територия, но маршрутът му явно не е бил по диагонала Одрин-Сердика-Белград, а през Дунава през Влашко и оттам през Карпатите към Панония. Няма да се изненадам, ако точно прочутият Переславец на Дунава не е бил гарата-разпределителна по тоя маршрут и от него да се е минавало на север. Но тези сведения още не съм си ги изяснил, така че просто хвърлям нищо повече от предположение.

Така и така като съм почнал, да пусна и някои неща от Масуди за Юстиниян, пак от същата книга и глава. Специално за мен беше интересно описанието как е трябвало да бъде обезобразен Юстиниян, защото обезобразяването не включвало само разцепване (а не отрязване) на носа, а и осакатяване на езика, което да го направи ням.

Не съм стигнал още до Златните ливади, но мисля, че в тях няма описание. Масуди като истински академик с куп трудове зад гърба си, май е бил забравил в един момент какво е писал и какво не е писал. Като (ако излезе), ще го пусна тук. Но няма да е скоро, че има много за превеждане. Ливадите са 8 тома.

Започнал съм да превежда постепенно поредица от откъси от съчиненията на големия ислямски енциклопедист от 10 век ал-Масуди и рекох да споделя тук едно съобщение, дори донякъде клюка, което показва как са гледали арабите на ромейския император Никифор Геник, който впрочем е бил техен съплеменник. Масуди “Книга за предупреждения и наблюдения” Царете на Рум след Хиджра до 345 година. Специално за моя приятел граф Монте Кристо съм подчертал с болд нещо в този цитат, защото то показва, че въпреки православната си вяра и ромейската си натурализация Никифор е бил съхранил и арабското си етническо самосъзнание. В противен случай е нямало да го обижда презрителното название, което ромеите давали на арабските му съплеменници. Което повдига въпроса дали и други императори негърци от първо поколение като един Леон III Сириец например са били ромеи "до мозъка на костите" (последното е цитат по Графа от един наш спор) или са пазили живо етническото си самосъзнание. Този въпрос може да се отнесе и към Василий I, и Роман Лакапин, и към Никифор Фока, и към Йоан Цимисхий, и към по-старите Юстин I, Юстиниян I, Фока и др.

Друже, много усилия ще трябва да хвърлиш, за да ме убедиш, че не са такива. За археолозите не ми се мисли какво чудо ще трябва да сториш. Най-малкото, за да убедиш опонентите, че онези нестепняци северно от Кавказ или югоизточно от Урал от примерно 3000 г. пр.Хр. могат да служат като аналог и модел на онези нестепняци от 500 г. сл.Хр. северно от Кавказ или югоизточно от Урал.

Е аде пусни картинките де.

П.П. Южняк, генетичните данни какво казват за отношенията между авари и славяни в Панония? Има ли данни, по които да се съди, че и там няма смесване между славяни и авари. Защото в "Повесть временных лет", вярно, от началото на 12 век, се твърди, че аварите (обрите) буквално тероризирали подчинените им славяни и дори впрегвали жените им вместо добитък. Да не се окаже накрая, че има някаква извечна нетърпимост между степняците и уседналите като българи, авари и хазари от една страна и славяни от друга?

"Тамгата" на Хормизд II е всъщност кушанска или кушано-сарматска и няма общо с IYI. Вероятно на коронота му се появява като знак, че той е цар не само на Иран, но и на Кушаншахр, бившето кушанско царство, сасанидски протекторат по негово време.

Значи, според мен не трябва така лесно да се екстраполира расовата или племенна нетърпимост преди 8000 и преди 1200 години. Ако българите са били избивали славяните като скотове, нямало е да стигнат далече. Все пак нравите през 6000 хил пр.Хр. и през 8 век сл.Хр. не са били еднакви, защото хората преди 1000 години не са били такива диваци като тези преди 8000 години. Има някакви данни за взаимодействие между българи и славяни през втората половина на 8 век против Византия - например сведението за княз Славун, който бил направил големи пакости на империята. НО Има много повече данни за разграничаване, дали чак за сегрегация не мога да настоявам или за отношения подобни на днешното отношение българи-цигани. Но през 763 г. българите правят етническо прочистване в държавата си. Това си е точният термин, няма какво да си играем на политкоректна терминология и тогава 208 000 славяни са изритани от България, вероятно като наказание за нелоялност по време на войните с империята. Изглежда през 763 г. се случва нещо, което пресича за поне век генетичното смесване между българи и славяни. През следващото 9-то столетие българите не се церемонят със славяните ги третират като работна ръка и данъкоплатци, но без грам симпатия. Режимът е бил явно много суров, защото при Омуртаг ободрити и браничевци се откъсват от Плиска и и искат да приемат върховенството на франките. В Чаталарския надпис на Омуртаг пък славяните са приравнени с ромеите в лагера на враговете. В надписа при Филипи от времето на Пресиян пък е написано, че българската войска начело с Исбул срещу смоляните. През 10 век пък ал-Масуди пък казва, че българите търгували с роби славяни и плащали данък с такива роби при сключване на договори с ромеите. Сведението очевидно е отпреди покръстването. Тоест има цял набор от изворови сведения, които сочат, че между 763 и 865 г. българите са имали непоносимост към славяните на територията си, напук на wishful мантрите на Иречек, Златарски, Ангелов, Гюзелев и сие за "неукротимия стремеж на славяните да се слеят с онази политическа сила, която ги привличала към себе си " (последното по Гюзелев).

В този район се намира и комплексът Аркаим, за който имаше, не знам обаче дали не са спекулативни, твърдения в Русия, че бил строен от най-древните арийци. http://en.wikipedia.org/wiki/Arkaim Не, друже, от сведенията на Прокопий личи, че войната между кутригури и утигури е нещо скорошно, актуално, с активната намеса на ромейската политика.

Работата става съвсем пъклена и с оглед на още една "подробност". През 13 век в нашите територии се настаняват доста на брой кумани, вероятно числото им е 6-цифрено. Ако и те не са привнесли далекоизточни маркери, това значи, че въпреки че са говорели език от къпчашкия клон, което го родее с монголския, то те генетично нямат общо с монголи или тюрки. Което вече би обяснило и сведенията за антропологическия им тип - рус и светлоок. Ами, всъщност, най-старите примери в Евразия за изкуствена черепна деформация са от няколко хиляди години пр.Хр. от едно място, което би зарадвало Южняка - АНАТОЛИЯ.

Галахаде, най-накрая те излових, че си фен на художниците передвижници.