-
Брой отговори
6135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
145
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Aspandiat
-
Нещо такова ми се върти. Ама да не се окажат леви-десни и десни-леви. Зависи обаче накъде ти е погледът.
-
Аферим. Влашко през Средновековието също е било известно като "Мавровлахия", сиреч "Черна Влахия". За да има Черна България и Черна Влахия, очевидно е трябвало да има Бяла България и Бяла Влахия. Явно те са били в Македония.
-
Според мен източният постъпва така йезуитски, защото още по това време е имало планове в Константинопол готите на Теодорих да бъдат насочени към Италия като гръмоотвод. Изглежда на Изток са си били направили поне 3 сметки: 1. Логистично на този етап (а може би и въобще) властта в Италия не може да бъде задържана, дори и да бъде възстановена. 2. Икономически Италия е вече твърде западнала, за да си струват всичките главоболия. 3. Към т.2 спада и проблемът с изхранването на Рим и големите италийски градове при липсата на африканското жито, достъпът до което е препречен от вандалите. Забележи, че при Юстиниян реконкистата почва не от къде да е, а от Африка и после от Сицилия. Тоест се е търсело първо обезпечаването с храни и суровини от близко разстояни е от утвърдени търговски маршрути, а после военните победи в Италия.
-
Рекох да повикам Неволята и тя взе, че се обади от страниците на ГИБИ 3 (стр. 192). Поне от ГИБИ се разбира, че за първи път Булгарофигон е засвидетелстван като топонимична реалия в т.нар. Епархийски списък от времето на Исаврийската династия, съставен някъде между 733 и 787 г.
- 3 мнения
-
- 1
-
-
Привет след известно затишие на всички. Зачудих се завчера кога за първи път възниква името Булгарофигон (днес Бабаески). Какво означава името в превод от гръцки и при какви обстоятелства това име се появява. Досега не съм срещал в българската историческа литература нищо по въпроса. Ако някой има информация по въпроса, ще е интересно да я сподели.
- 3 мнения
-
- 2
-
-
Друже, аз съм го написал в първото мнение, че Масуди предава чужди сведения. От 8 век, което прави невъзможно да е ползвал ибн Фадлан, който плюс това не е стъпвал на Балканите. Не ме четеш внимателно, не ме четеш. В арабския има термин за "сабеяни" - The Sabians (/ˈseɪbiənz/; Arabic: صابئة). https://en.wikipedia.org/wiki/Sabians За съжаление не знам как се произнася думата на арабски. Дрейк ми беше пратил наскоро един сайт-речник, който дава произношението на арабски думи, но в него тази липсва.
-
Тия дни се рових доста из статистическите данни в сайта на Министерството на икономиката и попаднах на нещо интригуващо, за мен поне. Оказва се, че 13.48% от износа на България за Чехия през 2014 г. тоест 43 088 290 евро, се падат на износа на електроенергия за Чехия. http://www.mi.government.bg/bg/themes/chehiya-245-333.html?p=eyJwYWdlIjo5fQ==?p=eyJwYWdlIjo5fQ== Започнах да търся данни в интернет за страните, в които България изнася електроенергия, но единствено попаднах на информация за износ към съседите ни, но за износ към Чехия - нищо. Възможно е да не съм търсил правилно, но е възможно и нещо друго. Търсейки, попаднах на една статистика за 2013 г., която показва, че Чехия е на 6-то място в света по износ на електроенергия с 27,46 млрд кВтч, докато България е на 19-то с 9,53 млрд кВтч. http://bg.theglobaleconomy.com/rankings/electricity_exports/ Зачудих се възможно ли е страна с 3 пъти по-малък износ да изнася електроенергия в страна с 3 пъти по-голям. Или всъщност при липсата на данни в интернет за такъв износ да става дума за фиктивен, под който е маскиран износ на капитали от едно опериращо в България енергоразпределително дружество, клон на една енергийна компания, в която чешката държава има почти 70% дялово участие. Ако някой има сведения за реален износ на електроенергия от България за Чехия, ще съм му благодарен, ако коментира. Или пък ако коментира моето подозрение за фиктивния износ.
- 1 мнение
-
- 2
-
-
Само че Масуди за старите многобожни езичници употребява названието "сабеяни", "сабеянска вяра". Такива са според него римляните, гърците, но и някога китайците, както и персите преди Заратуштра. Освен ако по твоята интерпретация под "сабеяни" да следва да се разбират езичниците с книжна религия. За тая "вяра на магите" има интересни работи в "Златните ливади", но още не съм ги превел. Във всеки случай там връзката е директно с огнените ритуали, а не с някаква примитивна религия. А за научния превод от арабски.... в България няма да го доживеем, убеден съм в това.
-
https://mittag.wordpress.com/2015/06/30/greece-debt/
-
И колко са тези сили? Цялата му полева армия сигурно? Виж темата на Дрейк за норманска Италия/Сицилия. Там сме си писали с него по въпроса как то се осъществява и излиза, че в Италия пада в резултат на поредица от локални сражения с неголеми армии. Не виждам причина нещо да е било по-различно по времето на Василий.
-
Алва, за разликата между монофизити и миафизити не ме търси, защото ме няма по църковните въпроси никак. Ще те подкарам първо с една серия от корекции. Почервенил съм в твоето изложение грешките ти. 1. Не Крикор Лусаворич, а Григор Лусаворич (Григорий Просветител). Крикор е по западното (в т.ч. и тукашното произношение). 2. Не Месроб Мещроц, а Месроп Мащоц или Месроп Маштоц. Консесусната дата на създаване на арменската азбука не е 400, а 405 г., макар че различни автори датират събитието между 396 и 410 г. Парадоксално е, че в арменските извори, оставили сведения за това велико за арменския народ събитие, няма точно негово датиране. 3. Не Сурп Азвадзадзин, а Сурп Аствацацин. Арменци има още от римско време като ветерани от легионите. Първото групово заселвание на арменци на Балканите е документирано за времето на император Леон I (457-474) в град Никея в Македония. Иначе първите вече големи преселения (насилствени) в Тракия са от времето на Константин V, като датировката е или 752, или 756 г. По времето на Леон IV Хазарски от Киликия са преселени 150 000 души в Тракия. Те са основно сирийци-якобити, но сред тях вероятно е имало и известен брой арменци. През 790 г. 12 000 арменци със семействата им са приети от Константин VI и са им дадени земи, но не е ясно къде. Вероятно обаче отново в Тракия. Съществуват сведения за заселване на павликяни от Армения в Тракия по времето на император Леон V. През 817 г. византийските войски воюват с павликяните в Мала Азия и немалък брой от тях са прехвърлени като пленници в Тракия. Друго преселване на павликяни в тази област е извършено от византийската императрица Теодора. В 843 г. ромейските и павликянските войски се сблъскват при река Мавропотаму в Мала Азия и вторите търпят поражение. Теодора заповядва пленените няколко хиляди павликяни да бъдат заточени на Балканите, най-вероятно отново в Тракия. За друго арменско заселване на Балканите по времето на византийския император Василий І (867–886) се съобщава в житието на св. Мария Нова. Вероятно тези арменци също са били павликяни. В 872 г. император Василий І лично предвожда същински кръстоносен поход срещу павликяните в Мала Азия. Малко преди това павликянският вожд Хризохир си бил позволил да влезе на кон в най-голямата църква в град Ефес. В отговор ромейските войски при втория си поход разбиват армията на павликяните и разрушават техния център град Тефрика, намиращ се в Източна Мала Азия по границата с Арабския халифат. Изглежда, че част от пленените павликяни са изпратени в Тракия. Тъй като по това време Пловдив вече е в български ръце, най-вероятно тези военнопленници са настанени около Адрианопол или в района на днешните градове Хасково и/или Кърджали. За около век няма сведения за нови арменски заселвания на Балканите. В 969 г. обаче византийският император Йоан Цимисхий (969–976) по указание на антиохийския патриарх Теодор и епископа на град Севастия (в Мала Азия) изцяло преселва в Тракия останките от намиращите се в градовете Карин (Теодосиопол) и Мелитене павликяни. Те са настанени в района на Пловдив, който по това време отново е владян от византийците. За ново настаняване на арменци в Тракия има сведения за времето на византийския император Алексий І Комнин (1081–1118). Те са заселени там, за да защитават областта от набезите на печенегите, които по това време самовластно се разпореждат в земите северно от Балкана. Обаче тези арменски граничари скоро преминават на страната на печенегите и се сражават срещу византийците. Ново арменско заселване на Балканите е осъществено век по-късно. През ХІІ–ХІІІ век в Западна Мала Азия съществуват 2 големи арменски колонии. Едната е близо до град Смирна, а другата около град Абидос в долината на река Скамандър. Колонията при Смирна е по-стара, още от Х век. Тази около Абидос вероятно се оформя след 1138 г. Когато след завземането на Константинопол от кръстоносците в 1204 г. Хенрих Фландърски навлиза в Мала Азия, за да я покори, арменците от абидоската колония се присъединяват към латинците и им помагат да превземат града, който бил пазен от арменски гарнизон. Настъплението на българските войски в Тракия през пролетта на 1205 г. принуждава Хенрих да изтегли силите си в Европа. Тогава арменците се присъединяват към него, защото се бояли от отмъщението на гърците. Тези емигранти наброяват 20 000 души и са настанени в Източна Тракия между Адрианопол и Константинопол. По-късно обаче тези арменци са нападнати и разорени от местните гърци. Съществуват сведения за арменски преселения на Балканите и в по-късни времена. Например в 1239 г. идва група арменски бежанци, търсещи спасение от монголското нашествие. Друго заселване датира от 1339 г. след едно голямо земетресение, разрушило славния някога град Ани. След 1375 г. друга група арменци се установява на Балканите. Това става вследствие на завладяването от египетските мамелюци на Киликийска Армения и столицата й Сис в 1375 г. Това накратко са ти данните за заселвания през Средновековието. Днешните арменски общности у нас обаче не са наследници на тези стари колонии, а възникват по османско време - в периода 16-18 век. Единствените 3 изключения са колониите във Варна, София и Пловдив, които могат да се проследят назад до 11 век, а за Пловдив до 8 век. Те периодично са попълвани с нови заселници. Има и някои епизодични данни, от които личи, че през 13-14 век част от тези арменци са били приети в редовете на дребната българска аристокрация, което предполага също и това, че те са били преминали от монофизитството в диофизитството (православието).
-
Да бе, толерантен. Затова през 703 г. в Армения не помня колко десетки или стотици аристократи са затворени от арабите в една църква и са изгорени живи. Явно от прекомерна толерантност.
-
В един от томовете на "Стара българска литература" има едно съчинение, в което различните народи са отъждествени с различни животни. Не помня в кой том и как се казваше то. За българина беше написано, че е вол, за алемана - вълк или нещо подобно, а имаше и фраза "хунав заек е".
-
-
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3 http://regionalnorazvitie.com/index.php?option=com_content&view=article&id=203%3A---q-q&catid=10%3A2009-12-26-20-12-55&Itemid=15&lang=bg http://dokumentalni.blog.bg/politika/2012/08/25/atakata-sreshtu-republika-ekvador-kakvo-stava-v-london-i-zas.991977 Ама с гръцкия случай не знам как това ще мине като аргумент. Ако можеше, Ципрас и Варуфакис отдавна да си бяха отворили устата.