Aspandiat

Например: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16308&page=20

Ми аз съм писал тук-таме във форума по въпроса, но ти явно не следиш редовно творчеството ми. Но накратко - изолираност от голямата средиземноморска търговия, която е морска, както и съответно изолираност от важните морски пътища. А оттам отсъствие на български международни търговци и разчитане да ти идват на крака чуждите - италианците през 13-14 век. В момента например 90% от българските морски превози се осъществяват от чуждестранни превозвачи. Както през 13-14 век. През 2012 г. в пристанище Варна са регистрирани под български флаг само 17 кораба, а в Бургас - 4.

Пропускаш и традицията на фаюмските портрети в Египет. Вероятно именно това, че християнството по същината си е ориенталска религия и ключовите й центрове са в Кападокия, Сирия и Египет, оказва решително влияние за отмирането на скулптурата. Ще добавя от мен и още нещо. Изглежда, че скулптурата е била в отстъпление не само в ИРИ, но и в Предна Азия изобщо. Например при Ахеменидите скулптурата е сериозно застъпена, но още при тях се наблюдава настъпление на барелефа, който може да се приеме като прадядо на плоските графични изображения на иконите от християнската епоха. При Сасанидите барелефът вече доминира: http://www.crystalinks.com/SassanidRockFace2.jpg http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Sarab-e_Qandil.jpg/800px-Sarab-e_Qandil.jpg http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/Taq-e_Bostan_-_High-relief_of_Anahita,_Khosro_II,_Ahura_Mazda.jpg http://www.majzooban.org/en/news-and-exclusive-content/1864-historic-taq-e-bostan-in-kermanshah.html http://static.panoramio.com/photos/large/52092583.jpg Интересно е, че в арменската средновековна архитектура също няма статуи, а доминират балерефите: http://www.virtualani.org/aghtamar/aghtamar_daniel_and_lions.jpg http://cdn.c.photoshelter.com/img-get/I00008FMAf2d78Ss/s/1000/87042-Akdamar-Island-Armenian-Cathedral-Picture.jpg http://en.wikipedia.org/wiki/Armenian_architecture#/media/File:Akdamar_Church.JPG И това без да броим типичното арменско явление - хачкарите (на англ. cross stones), т.е. камъните-кръстове: http://www.peopleofar.com/wp-content/uploads/medieval-cross-stone-armenia.jpg http://previews.123rf.com/images/ruzanna/ruzanna1206/ruzanna120600343/14082779-Cross-stones-or-khachkars-at-the-9th-century-Armenian-monastery-of-Sevanavank-Khachkars-are-carved-m-Stock-Photo.jpg http://image.shutterstock.com/display_pic_with_logo/592087/176789966/stock-photo-armenian-medieval-cross-stones-on-the-peninsula-sevan-in-old-style-176789966.jpg http://image.shutterstock.com/display_pic_with_logo/192127/192127,1267908018,1/stock-photo-medieval-cross-stone-armenia-48089722.jpg

За Синас-Старши в интернет поне на достъпни за мен езици не открих нищо. Само от твоя линк за Синас-Младши пише следното: About 1790 he moved with his father, the tobacco and cotton merchant Georgios Sinas the Elder (1753–1822), to the Habsburg residence Vienna. Според теб как са се транспортирали ориенталските тютюни за износ. Естествено, че по море. Ето пък една статия за памука и текстила в Османската империя между 1650 и 1800 г., която току що изнамерих. http://cadmus.eui.eu/bitstream/handle/1814/8132/MWP-2007-30.pdf?sequence=1 На стр. 8 (от текста, не от файла) има карти на анатолийските и балканските територии на ОИ и под нея е казано, че главните центрове на производство на памук в ОИ са били Сирия, Анатолия и в по-малка степен Египет и днешна Северна Гърция. На стр 9 се сочи, че текстилното произвоство в Солун било развито в значителна степен от преселилите се от Пиринеите евреи, но по-важното е следното твърдение, а именно, че износът на памук бил благоприятстван от множеството пристанища и техният подем частично се дължал именно на търговията с памук. На стр. 10 пък се казва, че след 1600 г. османският памучен износ бил диференциран - през Черно Море по Дунава памучните стоки стигали чак до Полша, от Смирна пък износът бил насочен през Венеция към Италия и Централна Европа за редистрибуция, а към Германия износът вървял не само през Смирна, а и през Македония по суша. Така че не прави по една постна статийка в Укипедия заключения, че богатството на фамилията Синас нямала нищо общо с морската търговия. Да, има бая богати хора... по българските разбирания. Само че у нас така и не се формира преди 1944 г. търговска аристокрация, каквото имат гърците. Впрочем системните дефекти на българската международна търговия и икономика са като цяло идентични през 13-14, 17-18 и 20 век, но това е друга тема.

Ехаа, жалко, че професионалите не четат повечко извън книжките за гръчката империя. Иначе можеше да не се чудят толкова на моето чудене. Защото според Битие, 2:11, река Фисон е някъде на изток. Според придворния историк на маджарския крал Ласло Кун, Шимон Кезаи, Евилатската (Хавилската) земя се намира в Персия. Според арменската география "Ашхарацуйц" пък река Фисон е река Ганг: Що се отнася до това ти твърдение, стари друже: Можеш ли да посочиш пък на свой ред някой извор, който подкрепя твърдението ти, че цялото заварено население било забравило към 7 век коренния си език и карало на много развален гръцки и латински.

Какви са тези фисонити? А ти как мислиш? В забутаните села в Поморавието, албанските планини или из Родопите, дето единственият римски чиновник, е бирникът, който минава веднъж в годината, на какъв език са си говорели селяните през 6 или 7 век?

Появяват се, защото се отваря дунавският път към Централна Европа след края на последната австро-турска война през 1737 г. Колко им е капиталът обаче? Може ли да се мери с този на гърци, евреи и арменци? Къде им стига износът? До Бечко и до Смирна най-далече.Къде са българските търговски кантори в Марсилия, Александрия, Тавриз, Шираз, Мадрас? Няма ги.

Ти Монтито не го търси по тия работи, той е по тънките номизмени сметки и по порциона на ромейската войска. За мен обаче един от най-големите индикатори на откъсването на погърчената ИРИ от античните си културни корени е изчезването на практиката да се скулптира. Залезът на скулптурата към 8 век съвпада с азиатизирането на империята при Исаврийците и от тях нататък. За сметка на това още преди Исаврийците в ИРИ масово се налага рисуването на икони, което е слабо популярно в средновековния Запад. Като явление иконописта е със сирийски произход, сиреч ориенталски, а не античен гръко-римски. На Запад, където ориенталщината почти не достига, скулптирането остава популярно за сметка на слабото развитие на иконописта. Ако се чукне в гугъл изображения например търсенето Medieval icon-painting, изкарва резултати с примери на 90 или 95% от православните страни и народи. https://www.google.bg/search?q=medieval+icon-painting&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=BNA8VeTQDcvsUq6TgIgD&ved=0CAcQ_AUoAQ&biw=1280&bih=869#imgrc=_ Ето пък примери с византийска скулптура. Всичко е от периода на Късната античност. http://pixgood.com/early-byzantine-sculpture.html

Иначе мисля, че е време да се отърсим от клишето, че Османската империя е била през цялата си история едно място, завряно на периферията на световната икономика и изостанало в стопански план. Истината е, че от 15 докъм края на 18 век империята е едно колосално съсредоточие на население, ресурси и производство. До настъпването на индустриалната революция в Англия и после във Франция, сиреч докъм втората половина на 18 век, технологично производството на стоки, особено за широка потреба, в Европа и в ОИ не е кой знае колко различно - и в двата случая е ръчно. Разликата е в обемите и в обемите на гарантираните вътрешни пазари. А в османския случай става дума за огромен вътрешен пазар. И в Европа, и в ОИ трябва са де яде, да се облича, да се купуват предмети на разкоша. Отделно, че османската армия е огромен пазар сам по себе си, който до 18 век е най-големият в европейско-средиземноморския регион. Има и нещо друго. Откриването на пътя за Индия и Изтока изобщо покрай нос Добра надежда не отклонява рязко и катастрофално трафика на луксозни ориенталски стоки и подправки през ОИ и Египет към Кейптаун и Западна Европа. Венецианците например и през 17 век (когато не воюват с турците) пазаруват подобни стоки от Леванта. Не е случайно и това, че французите имат свои търговски представителства в империята, от които през 18 век вършат мащабна търговия, която не е само вносна, но и износна. Англичаните са същите, като дори правят съвместни предприятия за търговия с Ориента с венецианците, но по-късно решават да ги прецакат. И това е логично, защото например за един търговец от Марсилия много по-евтино и с по-малко рискове е да напазарува ориенталски стоки от Константинопол или Александрия, а не да обикаля Южна Африка. Отделно допускам, че откриването на пътя за Индия е довело до спадане на надценките на индийските и персийските стоки в Александрия и Константинопол в сравнение с цените отпреди 16 век. Така че вътрешни обороти и транзитна търговия има и през периода на упадък на ОИ. И при споменатите огромни обеми на вътрешната търговия е имало условия за появата на християни с много пари. Но те няма как да са били българи, защото българските територии са откъснати от средиземноморската търговия, особено морската. Там са западняците и гърците. Арменците и евреите пък поемат транзита с Персия и Индия. Отделно като нация българите са лишени в огромната си част от способността да мислят в перспектива, да се откажат от една печалба днес, за да я получат в троен размер утре. А за да си добър търговец, не трябва да се водиш от принципа "най ме е страх да не настина и да се не мина".

Някой от тези февруарски празници бил ли е свързан с култа към огъня, слънцето, добитъка и/или почитта към мъртвите?

Любопитно някой търсил ли е и обратната връзка, а именно, че християнското разбиране за икономиката подкопава римската икономика.

Хубаво хвалите японците, обаче публикувани ли са данни за това какви количества радиоактивна вода се е изляла и продължава да се излива в Тихия океан. Или за разлика от съветската цензура за Чернобил, тук е наложена "демократична цензура".

Между другото правени ли са някакви проверки чрез практически експерименти каква е пробивната сила на рефлексивния (скитски, български, кумански, изобщо степен) лък върху халчеста рицарска ризница с ватирана подплата под нея? Те са били по зимното часово време, не по брюкселското (кръстоноското).

Е, Бодуен е бил в средата на кръговата отбрана с най-изпечените си хора. Логично е накрая, за да стигнат до него, българите и куманите да е трябвало и да влязат в близък бой. Що се отнася до това, че битката е траела дълго, при неголемият брой кръстоносци, точно обстрелът отдалече предполага продължителност на битката.

Погледни картата и може и да си отговориш сама защо построиха Дунав мост-2 и защо той няма очакваната натовареност. Или все пак да подскажа - Дунав мост 2 е построен, за да минава по него трафикът по артерията Солун-София-Видин към Средна Европа. Както и да отклони поне част от трафика по диагонала Истанбул-Одрин-София-Белград-Будапеща. А не за отклонява трафик от Задкавказието през Черно море към Централна Европа. Магистрала Хемус не съществува, защото европейското финансиране, тоест германското, е насочено към коридори, които да са от полза за германската търговия. А такива са Видин-Солун и София-Одрин. Немците си имат Констанца-Букурещ-Будапеща и нямат нужда да наливат пари в успореден коридор. Що се отнася до твърдението ти, че "изгодното географско положение е временно нещо, то се мени съобразно всеобщото цивилизационно развитие", единственият пример в новата човешка история за промяна на изгодно положение или по-скоро за възстановяването на изгодното географско положение е построяването на Суецкия канал през 1869 г., което отново възвръща в значителна степен статута на Средиземно море и Александрия като транзитни маршрути, каквито са имали до 16 век. България, която е на брега на задъненото Черно море, е била и е извън големия търговски обмен, който се е вършел, върши се и ще се върши в 80% по море. Единственото, което може да промени в някаква степен изгодно или неизгодно географско положение, е революционното развитие на технологиите. Само че между епохата на древна Гърция и 20 век такова преломно развитие няма. И затова търговията, икономиката и оттам историята са били винаги функции на географията.

Хм. А допускаш ли възможността след като са били толкова опасни спешените рицари, българите и куманите просто да са ги обкръжили и да са ги обезкръвили с продължителен обстрел със стрели, без да влизат в меле до момента, когато спешените рицари са били вече твърде оредели, деморализирани и грохнали, за да окажат сериозна съпротива? Партите например, които имат степна тактика на воюване поради произхода си, в битката при Каре (Харан) в 53 г. пр.Хр. прилагат точно такава тактика против много опасната за тях римска пехота. Единственият им проблем е бил потенциалното изчерпване на стрелите.

Имам един въпрос към Сантиаго, който е малко ОТ, но не съвсем. Какво тактика са прилагали византийците и по-късно никейците и епирците против рицарите? Рискували ли са фронтални сблъсъци с тях или и те са се въртели около кръстоносците с надежда те да капнат или да допуснат фатална грешка.

При всяко положение, ако Симеон беше имал невероятния шанс да сложи ръка на Константинопол, той щеше да премести столицата там. Само дето много се съмнявам наследниците му дали щяха да успеят да задържат този воденичен камък на врата си. За да владееш такъв огромен град, се иска огромна икономика. Най-малкото, за да изхранваш мегаполиса. А никъде в Европа по това време няма такава грамадна икономика, освен ромейската. Културните, психологическите, народопсихологическите и прочее вреди от владеенето на Константинопол са отделен проблем. Ресавски, ти упорито гледаш на историята с очите на един Златарски отпреди 100 години. Тоест смяташ, че историята - това са битките и военната мощ. Интересно ми е как тогава една Венеция успява още през 12 век да се впие като октопод или по-скоро като кърлеж в снагата на Византия, след като населението й е примерно 100 пъти по-малко от имперското, а армията й примерно 10 или 15 пъти по-малобройна. Истината е, че, ако перифразирам изтърканата мисъл на Клаузевиц, "войната е продължение на икономиката с други средства". Ние нямаме военен флот. Търговски също. Но контролирането на ключови търговски и производителни центрове като Константинопол, Солун, Атина и Коринт осигурява тържища, на които ще спират чуждите кораби. Тоест ще имаме изпреварила с 300 години ситуацията с българската външна търговия от 14 век, когато италианците идват "на крака" да търгуват... с всичките предимства за тях от това и с всичките вреди за нас.

Което повдига въпроса дали Симеон е бил чак такъв грандоман и комплексиран от "студентството" си в Константинопол "полуромей" или е осъзнал, че България може да бъде спокойна за своето бъдеще единствено, ако изтика империята от Балканите и си осигури природни граници по крайбрежието.

Поредна тема за чесане на езиците без грам полза като краен резултат. Има тук една огромна тема "Армията на Латинската империя" със същото съдържание.

Ми не. Единственото конкретно сведение за търговията в България през 10 век е от "Повест временных лет" и от този летопис личи, че Дунав е за нас главната търговска артерия + крайбрежието на Черно море до Константинопол. А за Дунав мост 2 и Румъния... нищо особено не е променил или изтласкал. Трафикът заобикаля пристанище Варна и минава през Констанца, което има 5 пъти повече обработени товари от Варна. От Констанца продължава към Букурещ и оттам се разклонява към Украйна и към Унгария, Полша, Австрия и Германия. Напротив. Тя решава и определя всичко. Това, че сред родните медиевисти за 100 години и отгоре само един Петър Мутафчиев се намери да обърне внимание на географията като фактор в историята ни е проблем не на географията, а на медиевистиката ни.

За мен в геополитическо отношение след 805 г. България като обхват и граници е една недомислица, да не кажа грешка. От 681 до 805 г. България има много добри за отбрана граници - на юг е веригата на Стара планина, на запад и северозапад са Карпатите, на изток - Черно море. Само на североизток сме уязвими, въпреки защитната линия на Днестър. Границите от 681-805 г., макар и тесни в сравнение с тези при Борис или Симеон (но пък никак не са тесни спрямо тези при Калоян или Шишмановци), са естествени, съобразени с релефа и природните условия и затова са удобни да защита. Единствената бариера, вярно, доста неудобна, е Дунава, която разсича държавата на две части по средата. Със завоеванията на Крум в Трансилвания и Панония, със Сердика, както с експанзията при Маламир и Пресиян, цялата териториална конструкция на България се променя. Вместо една уязвима граница на СИ с една разделителна линия на Дунава по средата й, сега имаме 4 уязвими граници - на СИ по Днестър, в Панония, в Тракия и в Македония. Плюс нова разделителна линия освен старата по Дунава - диагонала Пловдив-Средец-Ниш, по който центъра на държавата в Мизия може не само да бъде откъснат от Югозапада чрез военен удар, но центърът бива периодично откъснат от него всяка зима със затварянето на проходите. Панонският Северозапад също е слабо интегриран с центъра в Мизия, защото между него и Плиска/Преслав са Стара планина и Карпатите като разделителна линия. Затова през 10-11 век става това, което е става - маджарите, които са в дълбокия ни северозападен тил, завземат всички български владения западно от Карпатите. И унгарската граница не мърда от Карпатския хребет чак до 1918 г., защото той е естествена природна граница. От друга след като през 971 г. българския североизток е завзет от ромеите, държавата в териториално-пространствено отношение е напълно дебалансирана. Двете средища на българската държавност - Мизия и Македония - са разделена една от друга от Стара планина. Затова не е чудно, че в началото на 11 век губим отново Мизия (както и не е странно, че през 976 г. ромеите губят Мизия "без пушка да пукне") - Самуил е изправен пред неразрешима дилема - да се откаже от Югозапада в полза на Североизтока или от Североизтока в полза на Югозапада. Избира Югозапада. Накратко - границите на Пресиянова, Борисова, Симеонова и дори Самуилова България до 1000 г. са защитими само ако държавата е много силна във военно и икономическо отношение. При първото разклащане на военната ни мощ, териториалната недомислица, наречена Пресиянова-Борисова-Симеонова България се разклаща и тръгва към разпад. Етническата разнородност на тези територии е отделен фактор за този разпад. Второто царство е изправено пред друг проблем - неговата северна граница не е вече Днестър и Карпатите, а Дунав. Това е по-логична във военно-логистично отношение граница, но пък затваря развитието на страната в тесните рамки на Мизия. Разширението при Калоян и Иван Асен II изправя властите в Търново пред проблеми, аналогични с тези от периода 805-1000 г. Балканът отново е разделителна линия между владенията в Мизия и тези в Тракия и Македония. Затова при първото отслабване на държавата и появата на сравнително силен враг, почти всички територии южно от Балкана са изгубени и Шишмановци прекарват времето си основно във вършеене по линията Пловдив-Анхиало. Накратко в обобщение. България от периода 681-1018 г. има логични и сравнително лесно защитими граници само в интервала 681-805 г. След това за поддържането на географски алогичната конструкция на новите граници са необходими огромни сили, които от един момент липсват. В периода 1187-1396 г., с изключение на късметлийската епоха на Иван Асен II, се живеем в геополитическата реалност - защитими граници между Дунава и Стара планина. Ако в България между 805 и 1000 г. и между 1187 и 1350 г. е имало сериозно намерение и надежда за създаване на вековни държавни граници, единственото решение е те да бъдат природни - на север по Дунава, а на юг - следваща извивките на крайбрежието от Драч до Константинопол. Нещо, което обаче се оказва невъзможно поради наличието на Византия и нейната почти винаги по-голяма мощ. И на контрола й върху Мала Азия.

Професоре, хайде да спрем писането на мнения не по темата единствено с цел да не се пази неловко мълчание, както и с откровените глупости (като тези, че Турандот била българка (туранка) и да дадете най-накрая отговор на въпроса ми защо хонският Тангри-хан носи дъжд. Както и неговия наследник "Александър" от житието на свети Кирил. Както и пътьом да дадете 5-6 примера за почитане на дъба при тюрките. Ако не сте в състояние, просто си признайте. Не че вече някой има илюзии по въпроса. Утече в канала праболгарският Тангра... Опитът ми тук, а той не е вече никак малък, ми е показал, че една тема с по-голяма активност, НИКОГА не може да бъде задържана в първоначално зададените рамки. А ако това все пак по някакво чудо стане, остава да пишат 1-2 души само в нея. Ако пък обособя нова тема от професордобревото включване нататък, съм сигурен, че ще замре и старата, и новата тема. Затова най-практичното е да се промени заглавието на темата и тук-там тя да се прочиства от спам и глупости. П.П. Графе, хайде стига сте спамили с Исав за този Елохим. Зачистих мненията и на двама ви.

Дъбове ли са? Железен, ей! Че за да я прави някой през 7 или 9 век тая разлика, трябва да е имал най-малкото магистратура по "тангристика" или дори PhD. Иконопочитателите във Византия век и половина се трепят да аргументират разликата между почитането на иконата като парче дърво с боя и светеца на нея или самия Христос. Явно обаче професорите теолози в Magna Aura Tangrica във Варачан са били пет класи над ромейските богослови. Още по-железен аргумент. Поради липса на друг. Професоре, какво става? Чакаме да видим вашето концептуално-единственоправилно и безпрекословно-вярно изложение на българския тангризъм. Както и, разбира се, вашето обяснение защо хонският Тангри-хан носи дъжд. Както и неговия наследник "Александър" от житието на свети Кирил. Както и пътьом да дадете 5-6 примера за почитане на дъба при тюрките...