Aspandiat

Графе, в Боспор римските сили са били пренебрежимо малки. Единствената военна операция в района на римляните е по времето на Нерон през 62 г. От Мизия са изпратени 3000 легионери начело с Плавтий Силван, които нанасят поражение на обсадилите Херсон скити. След това Нерон заповядва тези 3000 души да бъдат разквартирувани за постоянно в Крим и по кавказкото крайбрежие. Но да обърнат тези 3000 души генотипа на цял народ или етнос....

Как можеш да се искаш точни данни през 7 или през 12 век. Че и по етноси. Демографските проучвания за периоди отпреди последните 5 века са си като цяло гледане на боб.

Това определено ще е проблем. Мястото е толкова проветриво, че е трудно да има народ изолат в степите. Единствената възможност да има изолати е Кавказ или предпланините му. П.П. Южняк, има ли някакви ДНК данни и съпоставки с населението на Анатолия отпреди появата на хетите и на т.нар. морски народи? Защото има предположения, че придвижването на тези индоевропейци между 1900 и 1200 г. пр.Хр. в Анатолия е довело до изтикването на старото население към Кавказ, за което се допуска, че е сродно с днешните грузинци и малки кавказки народности. Тоест че преди 1200 г. пр.Хр. ареалът на тези древни анатолийско-кавказки популации е бил много по-голям от днес.

А дали този италийски маркер не се дължи на маси роби, домъкнати от Близкия Изток. Спомням си, че в една от книгите си Гумилев твърдеше, че през 2 век в Италия имало 1 или 2 млн (не помня точно) роби от Сирия, Палестина, изобщо от Леванта. Като сметнеш и още към 150 000 евреи заробени след въстанието от 69 г. А още през 2 век пр.Хр. има куп сирийци роби в латифундиите в Сицилия, които активно участват в робските въстания там. Което обаче пак трудно ще обясни наличието на левантински маркери сред прабългарите, ако правилно съм разбрал обясненията ти по-горе. Защото остава въпросът откъде пък ние имаме такива маркери.

Ми отвори Бешевлиев да видиш дали той в своите обобщения говори за ирански думички в инвентарните списъци. Тая работа с чукането като улав на зачислената на прабългарските старшини ведомост е като Ивандобревото тюркско разчитане на гръцкото ОХСИ ЧИТ МА ГИЛЕ като ОХСИ, НЕ ХОДИ В ГРАДА. Сиреч Охсовица е решила, че е толкова важно да каже на мъжа си да не ходи в града, че се е трепала половин ден да го чука на камък...

Значи старият арменски католикос Йовханнес Драсханакертци може и да не ги е писал едно към гьотере преди 1000 години. Иначе, не знам дали знаеш, но в средновековен Афганистан е била доста популярна легендата, че 13-тото изгубено еврейско племе се е било заселило точно там.

Ищах за крадене сигурно е имало, ама надали е имало гръцки булки за крадене.

Само дето прабългарските надписи на гръцки, разчетени като инвентарни списъци с разни шлемове, ризници и нам си какво още, повдигат една много неприятна въпросителна, а именно кой луд би си играл да изчуква върху камък инвентара на склада си с оръжие или с каквото и да е друго. Иначе казано, тюркското разчитане на тези "инвентарни" надписи може и да се окаже съвсем бошлаф работа. Достатъчен е един пример за безпомощността при тези "разчитания" и "етимологизации" - прочутата думичка "колобър", която от десетилетия си я водим като "жрец, маг" и то не за друго, а заради едно гръцко сведение, забравих кой беше авторът, който говори за аварите и пояснява, че "боколабра" значело на гръцки "йерей, маг". Само че всичките опити да се изнамери източен паралел на тази магическа думичка "колобър" удариха на камък и единственото що-годе читаво съвпадение беше изнамерено не в Алтай, Казахстан или някъде из люлката на тюркските народи, а в Тибет, където "кулбър" значело "човек, който живее при храма". Що се отнася до прабългарските надписи с рунически знаци, които май са повече от тези с гръцки букви, за тях един от най-големите авторитети по тюрската руника, Кызласов, откровено призна преди 30 или повече години, че тюрските руни са абсолютно безполезни при разчитането на надписите от Дунавска България. Тоест имаме 3 варианта: 1. Руните на прабългарите са имали друга фонетична стойност от тюркските. 2. Руните не са тюркски и следователно и езикът на българите не е бил такъв, защото ако беше тюркски, логично е да се ползват за него тюркски. 3. Този вариант почти никой не обсъжда, а именно прабългарската руника да е била много по-стара от тюркските и да е имала идеографски характер. Третата възможност, която аз смятам за обидно подценявана, се подкрепя от сведенията за секлерите/сикулите в Трансилвания, за които като че ли има консенсус, че са потомци на прабългарите. Например през 16 век трансилванският военен губернатор Г.Вайт пише следното за секлерите: "Езикът и носиите на секлерите са маджарски, а в писмеността си служат с такива особени знаци, някои от които просто означават цяла дума, та даже и цяло изречение". В края на същото столетие Ищван Самошкьози в своя етнографски труд "Analecta lapidum" съобщава същото за секлерите: "знаците се сплитат в изкусни съчетания и с малко от тях може да се изрази много съдържание".

Южняк, друже, евалата. Значи тези данни можело да се обяснят и на разбираем за лаиците начин. Сега. Да са се женели за гъркините от градовете на Балканите ми се струва много съмнително, да не кажа невероятно, като се има предвид, че до края на 7 век между Хемус и Дунава почти всичко е прочистено от завареното население от нашествията през същото столетие. А ти самият казваш, че е изследвано ДНК от скелети от 8-10 век в Северна България. Жалко, че няма или няма публикувани резултати от ДНК от прабълг. некрополи южно от Балкана, например в Македония. Иначе в Кубратова България папер не е имало от славяни, славяните почват да се разселват в днешна Южна и Източна Украйна чак през 16 век. За това генетично отклонение в посока Източното Средиземноморие допускаш ли този вариант, цитирам арменски автор от началото на 10 век, който говори за събития отпреди 301 г. И още, цитирам те: Мисля си за етруска връзка, която би следвало и да е анатолийска, доколкото има хипотеза на анатолийския произход на етруските.

ЮЖНЯК, какво значи Western Eurasian matrilineal origin?

Алва, аз не съм чувал в Рим да е имало храм на картагенския Ваал или на богиня Танит. Вместо това над Картаген е устроен същински геноцид и мястото му е разорано и засято със сол. Не съм чувал и за храм на Яхве в Рим. За сметка на това над Йерусалим римляните устройват един вид Картаген-2. Интересно как така се получава, че римляните прилагат картагенската метода все против семити.

И на съкратените чушкоберачи сигурно ще им дадат работа на бюро и служебен автомобил...

Затова ли по време на първото възстание в градовете в Палестина, където са мнозинство, те колят гърците и другите неевреи, а по време на второто въстание правят същото в Кипър и Кирена?

Виж ти. Интересно тогава двете еврейски въстания против римляните от 69 и 132 г. как ще ги окачествим, гледайки от еврейския ъгъл.

Хм. Интересно дали тази звукова прилика с Иверия/Иберия не е дала основата на схващането в староирландската "Книга на завоеванията", че някога, преди ирландците да се заселят в Ирландия, на острова е имало няколко вълни заселници от Испания, античната Иверия.

Правели са най-малкото езикова разлика.

Ето този, но в учебниците кой знае защо името и личността му са попропуснати.

Ерата "Адамов" в Стопанската академия приключи с незаконен избор на ректор Свищовското висше училище е в правен вакуум, преподаватели настояват министър Танев да назначи служебен ректор http://bg.b2.mk/news/?newsid=T50N

Аз не съм казал, че пасквилецът се отнася за теб. Зачети се още един път и обърни внимание що за шизофреник е авторът. От една страна реве като недоклан бик, че литературата била изпростяла, от друга страна заявява, че го боли х.я за световната класика и че не я бил чел. С последното съм напълно съгласен, и аз не съм чел например "Война и мир", но и няма да седна да плюя по една Блага Димитрова, Димитър Талев или една Вера Мутафчиева, като ги наричам "угодни минетчии". Защото за разлика от тотално неизвестния за мен до днес автор на пасквилчето, "Случаят Джем" или "Последните Шишмановци" на баба Вера съм ги чел и препрочитам с удоволствие. Голямо квичене на автора на пасквила пада и против литературния елит или "елит" и смешните му претенции, а всъщност в душата си нашият писач умира и той да бъде признат като част от него. Пищи срещу търговската страна на писането и издаването на книги и аха-аха да го вземеш за искрен борец против комерсиализма в името на чистата литература и изведнъж, хоп, настава рев, че искал да пробие директно на чуждия пазар, където пада парата, но... онези идиоти, чуждите издатели не оценили какъв балкански литературен титан е той. Защото "масата хора, която може да те прочете и разбере, ако пишеш нещо по-различно от сантиментално-лежерни лайна, е толкова малка, че не си струва". Хем сърби, хем боли, схващаш, нали. И се оказва, че нашият корифей, претендиращ за търговски устрем, не е в състояние да изкара нищо конкурентно на международния пазар. Естествено, замаяният от егото си титаничен писател никога няма да признае или да си признае, че вероятно писанията му са дълбоко провинциални и битовистични, за него причината за провала му е "моята наивност в оперирането на света и бизнеса". Другата толяма мъка на авторчето - Калин Терзийски и Георги Господинов. Не съм чел нито един от двамата господа, защото по принцип не чета съвременна БГ литература. И като се замисля, и двамата са ми смешни с интелектуалните им пози и позьорстване. Цялата злост на авторчето обаче реално се корени в мъката, че двете имена са известни у нас, дори и да не са четени. Ами постлали са си пичовете като ПР връзки и контакти, халал да им е. Каквито явно авторчето няма. Накратко: цялата избълвана и изпълнена с псувни злост се корени в черната завист. Нашият герой гори от желание от никой да стане някой в литературния Олимп, дори и с тираж от 6 х 1500 бройки, но не му се е получило. И затова, противно на марксисткия принцип, че едно движение ако не може да се потуши, трябва се оглави, той решава да... напсува движението, след като не може да го оглави.

Я го прочети пак пасквилеца. Но по-внимателно.

И ти какво разбра от този пасквил или само генерираме форумна активност в търсене на точки рейтинг?

Защото италианците се чувстват прее.ани от следвоенното разпределяне на баницата. През 1915 г. Антантата обещава реки от мед и масло на Италия, за да зареже Централните сили и да им обяви война - Тирол, Триест, цяла Далмация, мисля и части от Албания, голямо парче от Южна и Западна Турция със Смирна, а накрая италианците получават в общи линии на геврека дупката - един Южен Тирол и Триест. И настава рев до небето, че били победители, третирани като победени.

Значи, пичове, вижте сега. Темата я формулирах от римляни към италианци, за да има по-стегнато заглавие, а не защото смятам, че има директен преход от късни римляни към италианската нация от модерната епоха. Всъщност идеята на темата е преходът от римляни към средновековни "италианци" с цялата уговорка, че общоиталианско съзнание през 12 или 14 век няма. Имам предвид преход от късните римляни към онези, които населяват Италия между 10 и преди 19 век. Очевидно е, че през този период местната идентичност е много силна, както и местният "национализъм". Отделно има силни външни фактори като германското владичество в Северна Италия, а по-късно австрийското, норманското в Южна Италия, а по-късно арагонско и испанско. Съзнателно изключвам византийското влияние, защото то е един вид антисистемно, тъй като поддържа гръцката идентичност и език, а не романската, дори се явява пречка за развитието й. При това положение може би трябва темата да се раздроби на преход "римляни - венецианци", "римляни - генуезци", "римляни - миланци", "римляни - флорентинци/тосканци", "римляни - неаполитанци" и т.н. Защото: 1. На готите им разказва играта политически, а вероятно и демографски, Източната империя. 2. Лангобардите и лангобардската държавност са пресечени и посечени грубо от франките. Северноиталианската аристокрация обаче и до 13 век носи преобладаващо имена от германски (лангобардски) произход. 3. За гърците - преди време един грък ми каза (не знам дали не се е поизсилил), че южните италианци и гърците все още се разбират помежду си без особени трудности. Примерът с тукашните каракачани и власи не върши работа, защото 4-5 столетия власите например са изтикани в планините, които изиграват ролята на етноконсервиращ фактор. В Италия това го няма, тъй като основният масив от лангобардите е в равнинната Северна Италия или около Беневенто.

Всъщност се оказа един вид "репортаж" и то непреминал през авторова редакция. В противен случай нямаше в началото на текста да се говори за 5 лв всекидневни джобни или 115-150 лв от месечния семеен бюджет, а по-надолу да се споменава (вече вярното), че средната работна заплата била 200 лв, както си и беше наистина. Разбира се, като се отчете, че това е текст писан през соца, не е изключено сведението за 115-150 лв джобни и останалите харчове да отразяват живота на тогавашната "златна младеж", тоест на номенклатурните синчета и щерки.

Стигнах до тази глупост и се отказах да чета нататък. Авторът на това соц. фентъзи има ли представа през обявената от него 1983 г. като дата на развиващия се сюжет каква ОГРОМНА СУМА СА 5 ЛВ ДЖОБНИ?!?! Точно през 1983 г. като хлапак в долните класове си спомням много добре, че джобните ми бяха 50 стотинки. Значи на въпросния пикльо Петър са му заделяли по 115 лв (ако се броят само делничните дни) или по 150 лв месечно от семейния бюджет при средна тогавашна заплата 200-250 лв. Аман от псевдомемоари.