Tyroglyphos

Ти не си писал за западноиранско, но тълкуването на Абоба като "ограда, стена" е възможно само ако приемем, че името е претърпяло фонетични промени, характерни за западноиранските езици.

А в Симеоновия сборник е споменат като... князь Святославъ. Руският фалшификатор обаче е бил доста неумел, та не е забелязал, че с промените си нарушава стиховете (сричките са станали доста повече от необходимите 12) и подмяната ще лъсне за всеки по-опитен читател. Слава Богу, нечестивите руски ръчички не са се намесили в Кирило-Белозерския препис, където е запазено името на великыи въ цѣсарихъ Сvмеωнъ.

Защо "най-сетне", аз това го писах още в едно от първите си мнения по темата:

Айде пак започна с празните приказки, товарищ Невский (то кога ли си спирал, ама нейсе). Вече ти се обясни, че солунските особености са най-близки до българските, затова и езикът е бил наречен старобългарски. Прабългарското влияние върху старобългарския език се изразява в няколко десетки прабългарски заемки. А това, че ти си чел разни безумни тези вместо сериозни изследвания за старобългарския език, е твой пропуск. Спреженията на ιесмь и хощѫ присъстват във всички старобългарски граматики, така че си ги виж там. P.S. Ако искаш да ти давам частни уроци по старобългарски или да ти преведа нещо, ще трябва да си платиш.

Изобщо не е невероятно, обаче предложената от теб етимология на "Абоба" е твърде неубедителна, защото изисква да постулираме някакво късно западноиранско влияние.

Ех, много бързо подви опашка. Но по-добре, че инак съвсем щеше да лъсне колко неоснователни са тенденциозните ти твърдения. И "староцърковнославянски" да му викаме, от това българските особености няма да изчезнат. Между другото терминът старобългарски не е измислен от българи. Че при вас да не е по-добре?

Ами дай тогава да вземаме пример от твоя акъл, обилно разлял се в тази тема, и да се отдадем на празни приказки и общи разсъждения. Е включи ги ти, нали се хвалиш как си знаел сръбски и руски и затова си разбирал и от старобългарски?

Крепостта на Пъкуюл луй Соаре нито по местоположение, нито по значимост на находките би могла да се свърже със споменаваната в текстовете Плиска. Но дори да допуснем, че останките при Абоба не са Плиска, е твърде невероятно тамошното селище да е носило западноиранско име (откъде ли ще се е взело?), което никой да не е споменал въпреки видната от находките значимост на селището, и изведнъж през 18 в. новооснованото татарско селце да получи това име. Затова смятам, че засега е разумно да се придържаме към обяснението за Абоба/Абаба като развитие на баналния турски топоним Акбаба.

Симеон е споменаван като "цѣсарь" в старобългарските текстове, например в пролога към Златоструй - "благовѣрныи цѣсарь Сvмеωнь".

"Нещата", които "вадя", са ми пределно ясни и мога да ти ги обясня пространно в синхронен и диахронен план. А пък "тезата" ми се споделя от всички представители на академичната славистика по света и у нас и е отдавна доказана. Изчел съм значителен брой изследвания за славянските езици, от които ти едва ли си прочел и една десета, така че си спести подмятанията, ако обичаш.

Това, което съм дал, е съвсем точно и може да се прочете във всички изследвания за развитието на славянските езици, както и в по-пълните ръководства по старославянски. Като се правиш на запознат, можеш ли да кажеш в кой от изброените от теб "еталонни текстове" си струва да се търсят моравски особености? Не че не знам кой е, но силно се съмнявам, че ти знаеш. P.S. Понеже твърдиш, че предпочиташ автентичните документи, виж и това:

В такъв случай темата би трябвало да се формулира като "Езици, използвани в България преди въвеждането на славянската писменост".

Доколкото пък виждам аз, тази тема е за старобългарския/старославянския език, а не за надписите на езика на първобългарите или за прабългарските заемки в старобългарския.

Старобългарските текстове го наричат "Плиска" или "Плюска град". Византийските - "Плискова" (Πλίσκοβα) или "Плискува" (Πλίσκουβα). В Чаталарския надпис на Омуртаг се говори за "лагера в Плска" (τῖς Πλσκᾶς τὸν κάμπον).

Преводът на Анастасий Библиотекар в случая помага да разберем точния смисъл - τοῦ ἱππικοῦ е преведено като Hippodromii. Змейчето пък е било част от украса на някакъв басейн.

Да разбираме ли, че обясняваш името Абоба като резултат от западноиранско езиково влияние?

Солунските и моравските диалектни особености са доста различни - същественото е, че моравските особености се определят като особености (т. нар. "моравска редакция"), докато солунските се смятат за същински старославянски и съвпадат с това, което бихме нарекли "български" особености. Моравски ПОМОЦЬ - "солунски" ПОМОШТЬ - български ПОМОЩ моравски ТОУЗЬ - "солунски" ШТОУЖДЬ - български ЧУЖД моравски НАСАЗѢТИ - "солунски" НАСАЖДАТИ - български НАСАЖДАМ моравски РОЗЬСТВО - "солунски" РОЖДЬСТВО - български РОЖДЕСТВО моравски ДОУБЪ - "солунски" ДѪБЪ - български ДЪБ моравски ВЪIНЕСТИ - "солунски" ИЗНЕСТИ - български ИЗНЕСА моравски ВЬШИ - "солунски" ВЬСИ - български ВСИЧКИ моравски МОДЛИТВА - "солунски" МОЛИТВА - български МОЛИТВА моравски ВЪСЕДЛИТИ - "солунски" ВЪСЕЛИТИ - български ВСЕЛЯ

Освен крепостната стена, построена от Марк Аврелий и по-късно многократно преправяна, в края на ІІІ - началото на ІV в., когато Сердика се разраства (след като е била превърната в главен град на новосформираната провинция Вътрешна Дакия), се строи и една много по-голяма крепостна стена, която обхваща територии на север и на запад от първоначално оградената площ. Именно тази стена, чието трасе е останало извън средновековния град, е била по-добре запазена и е била описвана от пътешественици. Последните й останки, които все още са се издигали над повърхността, са били разрушени (взривени) в края на 19 в. във връзка с изграждането на София като нова българска столица.

Веднага мога да ти представя качествена фотография на ръкопис от 6 в. с етнонима българи, но не съм сигурен дали няма да се отметнеш от заявленията си за награда от 3000 евро. Затова имам следното делово предложение. Готов ли си да подпишеш документ, с който официално се задължаваш да изплатиш наградата, след като ти бъде представено доказателство "за наличие на етнонима българи преди втората половина на 7 в."?

На късните печати на Симеон той се споменава с титлите "миротворен василевс" и "в Христа василевс на ромеите". Българи/България като част от титлата му се срещат само върху печатите от по-ранния период като споменатия по-горе ("Симеон, архонт на България"), както и в граничния надпис/надписи от Наръш (904 г.), където титлата му е "Симеон, от Бога архонт на българите".

Неоспорим факт е, че тази теза се признава и от чуждите слависти, които наричат езика старославянски или староцърковнославянски. Когато говорят за другите стари славянски езици, те употребяват термини като "старочешки", "старополски", "староруски" и пр. за предшествениците на съвременните чешки, полски, руски и пр., които са имали съответните (най-вече фонетични) особености. Но не говорят за някакъв "старобългарски", различен от "старославянския", защото им е ясно, че прекият предшественик на съвременния български е именно старославянският.

Отговорите на папа Николай по допитванията на българите са включени във ІІ том на ЛИБИ, стр. 65-125.

И двата кръста са късни и с надписи на румънски. Ето цялостни снимки. Текстът, доколкото виждам, започва така: "В прослава на великия Господ, който се слави в Троицата, и за възхвала на светия великомъченик Пантелеймон се въздигна този честит кръст в дните на нашия именит господар Йоан Григорий Гика воевода...". В края е посочена и датата: "В годината от Христа 1751". След "прослъвещи" следва "ши интру лауда сф(ин)тулуи маре луи мчник Пантелеимон ръдикату-с-ау ачастъ чинститъ круче" и т. н. Тук в началото е казано, че "с Божията помощ се издигна този свещен кръст", и после до края всичко е имена.

На двете страни на печата са изобразени Св. Богородица и Христос. Към тях са насочени и надписите от двете страни: От страната със Св. Богородица: +[Θ]ΚΕΒΟΗΘΗΣΥΜΕΩ[ΝΑ]ΡΧΟΝΤΙΒΟΥΓ = Θ(εοτό)κε, βοήθη Συμεὼν ἄρχοντι Βου(λ)γ(αρίας) Богородице, помагай на Симеон, архонт на България! От другата страна: +ΧΕΒΟΗΘ[ΗΣΥ]ΜΕΩΝΑΡΧΒΟΥ[Γ] Χ(ριστ)έ, βοήθη Συμεὼν ἄρχ(οντι) Βου(λ)γ(αρίας) Христе, помагай на Симеон, архонт на България! Тези ранни печати до голяма степен наподобяват печатите на княз Борис. Изображение на владетеля с неговите инсигнии се появява чак при по-късните печати на Симеон.

И по българските земи използването на яйца като дарове за боговете е било характерно още преди идването на християнството. На този релеф от 2 в. сл. Хр. от светилището на Асклепий при Баткун е представен богът, който подава яйце на една от свещените си змии. Вдясно другата свещена змия, увита около колоната, се е насочила към поставеното отгоре огромно яйце.