Tyroglyphos

Ами именно тези 10 000 епиграфски паметника (словосъчетанието "епиграфски надписи" е тавтология), ако и да са на гръцки и латински език, ни показват, че траките не са се елинизирали и романизирали до такава степен, че да престанат да бъдат траки. Точно затова и посочих абсурдността на твоите "статистически" методи, според които излиза, че траките са потънали вдън земя. Фактът, че траките по някое време престават да пишат на тракийски език, не означава, че те са забравили езика и идентичността си.

Съвсем правилен избор!

Снимките са прекрасни! Поздравления за автора им!

Предполагам, че в тази приписка и влашки, и руски е означение за славянския, т. е. българския език, на който са писали своите документи власите. Явно са искали да улеснят полския крал, като са му изготвили и латински превод (за тази практика на превод от български на латински има и други свидетелства), но той е предпочел славянския оригинал. Бързата справка в Google book search със зададено търсене на фразата "rex Ruthenica lingua" веднага извади няколко заглавия, най-ранното от 1938 г. От тях впрочем се разбира, че последната дума в латинския текст, както и предположих по-горе, може да е accepit - така е в полска (на френски език), немска и италианска публикация. В румънските навсякъде е грешното accepta - очевидно румънците са преписвали един от друг или от общ източник.

По-скоро са тракофили, които в търсенето на криворазбрана "уникалност" на траките са ги обявили за безписмени.

Ако следваме твоя подход на "груби кръчмарски сметки", можем да достигнем до доста странни изводи. От периода преди 4 в. пр. Хр. са запазени няколкостотин надписа на тракийски език. Обаче от периода след 4 в. пр. Хр. до края на античността такива надписи са единици, въпреки че са известни стотици хора, носещи тракийски имена и оставили хиляди надписи на гръцки или латински език. Следователно траките би трябвало да са изчезнали или да са се елинизирали почти изцяло още през 4 в. пр. Хр., или пък изведнъж целокупно да са се отказали от писането.

Съвременната славистика, въпреки някои отчаяни руски напъни, е доказала, че нито един от съществуващите славянски преводи от гръцки не може да е бил направен в руските земи, а тъй наречените староруски преводи са просто руски редакции на старобългарски преводи.

Езикът се нарича старобългарски, защото основните му фонетични особености отговарят единствено на тези в съвременния български език. Например: старобългарски нощь, български нощ, за разлика от руски ночь, чешки и полски noc, сърбохърватски ноћ и пр. ст.бълг. свѣща - бълг. свещ - рус. свеча - чеш. svíce - пол. świeca ст.бълг. сажда - бълг. сажда - рус. сажа - чеш. saze - пол. sadza ст. бълг. градъ - бълг. град - рус. город (руските форми като гражданин вм. изконно руското горожанин са заемки от старобългарски) - пол. gród ст. бълг. младъ - бълг. млад - рус. молодой - пол. młody

Според мен текстът, който даваш, има грешка в последната дума. За да се получи правилно изречение, трябва да е или acceptavit, или accepit, т. е. "Този документ беше преведен от влашки на латински, но царят го прие/потвърди написан на руски език". Не знам защо смяташ, че втората част на изречението е била неизвестна - аз съм виждал сведението за "руския" език публикувано и коментирано в много изследвания върху романските езици и историята на румънския, включително у румънски автори. Иначе преводът на текста е ясен, разлики може да има само в интерпретацията.

Сведенията за местонамирането на надписа в публикациите на първия му проучвател К. Прашникер са съвсем ясни и недвусмислени. Надписът на княз Борис е намерен при горното течение на р. Гяница, на североизток от с. Балш(и), в манастирски развалини, които местното население наричало Shën Mari (Света Мария). На същото място е намерен и надпис от времето на имп. Юстиниан, който Прашникер свързва с началния строеж на църквата и манастирския комплекс. Карта на местата, проучени от Прашникер (оградил съм мястото, където е открит надписът, със син цвят) В оригиналната рисунка, публикувана от Прашникер, следите от буква М в първия ред на надписа се виждат ясно. Прашникер чете първата запазена дума като името Мария (Μαρίας), което естествено свързва с манастира. Това четене е оспорено от В. Златарски през 1924 г., след което у нас започва да се тиражира "редактираният" вариант на рисунката, в който следите от М са премахнати.

Мисля, че е точно жетон за хляб. Не се сещам обаче кое селище се е казвало Осман паша.

Томашек не е нито Вацлав, нито Йозеф, а е Вилхелм Томашек.

На снимката, която даваш, буквите очевидно са дорисувани, при това на някои места се вижда, че са дорисувани погрешно. Една снимка на оригинала без дорисовки би дала по-вярна представа.

За плоча от 1881 г. изглежда съвсем автентично.

Какво има да се пише? Потребителят bozman сам е оборил фантазиите си, като в друга своя тема е цитирал точния превод на тези думи на хазарите: "защото вие сте велик народ и владеете царството от Бога". Йензыкъ означава народ, а велии - велик, няма никакви родствени езици.

Ние пък виждаме, че ти нито си се научил да се държиш възпитано, нито можеш да покажеш документи за фантасмагориите си. За твоя информация през 1923-1924 Тутракан вече от години е под румънска власт, така че румънското образование в града е процъфтявало. Репресиите там са били само срещу поробеното българско население.

По-смущаващо е, че подобни твърдения са изказвани дори от утвърдени учени. Ето един автентичен тракийски надпис, 6-5 в. пр. Хр.

Струва ми се, че буквите са допълнително подчертавани, което затруднява обективното изследване. Би трябвало вместо това да се направят няколко снимки на плочата, като светлината пада от различни страни, за да се изявят по-ясно буквите.

Ватах се среща в някои български диалекти, както и в румънски (vataf), със значение "началник". Предлагани са най-разнообразни етимологии - от тракийска до тюркска. Топщикал май е известно само от тази диплома, в която се споменава два пъти.

Това е смешно, българските владетели се наричат архонти много преди Борис - напр. Тервел, Крум, Омуртаг, Маламир, Персиан.

Е какви доказателства за измислици очакваш? Румънското училище в Тутракан е продължило дейността си необезпокоявано и след обсъждането в Народното събрание през 1902 г. и според официалните статистики всяка година там са се обучавали стотици деца.

Мисля, че това, което ти се вижда като ЦА, е А, следвано от точка, както е и в изданието. Т. е. нещо такова:

Ако все още не си ги намерил: http://www.archive.org/details/protokolitienau00sbgoog http://www.archive.org/details/documents00bulggoog И двата линка са за "Протоколите на Учредителното Българско Народно Събрание в Търново", 1879. Давам и двата, защото тук-таме има липсващи страници, но двете горе-долу се допълват.

Според изданието на Виргинската грамота в А. Даскалова, М. Райкова, Грамоти на българските царе, София, 2005, четенето е ватах, с надредно х. Снимката не е много ясна, но все пак се вижда:

Би могло и по археологически данни - например ако се намери матрица за печати на Михаил монах или най-добре надгробен надпис, в който пише как благочестивият княз Михаил, като остави властта, съгради този манастир и тук завърши живота си. Но наистина трябва да се поизостави тази вредна тенденция навсякъде да се търсят царе.