Tyroglyphos

В ранния си период Симеон използва "архонт" в печатите си, а в старобългарските текстове от това време е наричан "княз". След това титлата става съответно "василевс" на гръцки и "цесар" на български.

Не, но мисля, че пак в Преслав се откри и един печат на цар Петър.

Буквите в медальоните в горната част на кръста не са свързани с воеводата Мирчо, а и палеографията е по-късна. В малките медальони имаме IC XC NH-KA ("Исус Христос побеждава"), а в големите са дадени съкратено имената на четиримата евангелисти - отгоре Йоан, вляво Матей (М и отгоре θ, т. е. М(ат)θ(еи)), вдясно Марк (М, а отгоре е имало Р или К, сега отчупено) и Лука (лигатурата на Λ и ΟΥ). Това е обичайно за този вид паметници, ето примери с два кръста от замъка Бран, като на единия имената на евангелистите са изписани изцяло:

В първата част от управлението си Симеон е бил архонт (княз), което обаче не означава управител на област. Това е титлата, с която в текстовете на гръцки език са се самоназовавали както Симеон, така и неговите предшественици на българския престол. Печат на Симеон с титлата "архонт на България", от миналогодишните разкопки в Преслав.

Можеш да добавиш и сведението от добавките към Манасиевата летопис: "При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха от гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото и власи, и сърби, и прочие, всички са едно."

Сведението е грузинско и се отнася за средата на 11 в. - житие на Св. Георги Светогорец от ученика му Георги Мцире. Става дума за село на име Ливиздия (ლივიზდიაჲ) на Атон, населявано от "българи, които са наричани славяни" (ბორღალნი, რომელთა სკლავ ეწოდების).

Веспасиан основава колонията Деултум в чест на мира, който е постигнал след края на гражданската война и Юдейската война, оттам и добавката Pacis в името. Мирът е важен елемент в идеологията на Веспасиан - по същия повод и по същото време, когато основава Деултум и го кръщава по този начин, той изгражда в Рим огромния Храм на Мира, в който събира и многобройни произведения на изкуството. Довелт няма как да произлиза от тракийската дума -дава (-дева), защото тя се употребява само като втора съставка на селищни имена (както и -пара и -брия), също като в български (Три-град, Старо-сел). Вероятно името на Девелт е първоначално име на Мандренското езеро, което е било най-ярката особеност на мястото, срв. изричното сведение на Плиний Стари, който споменава старото тракийско селище като "Девелт с блатото/езерото"; езерото е изобразено символично и върху монети на Деултум.

Дадох примера с Калоян, защото той е писан хем наследник на българските царе (което му дава основание да иска признаване на титлата си), хем с древен римски произход (за да спечели симпатиите на папата). Струва ми се също толкова естествено власите да натъртват на римския си произход в контактите си с Рим. Все пак е факт, че всички ранни споменавания за романския език на власите са свързани по някакъв начин с Рим и идеите за покатоличване на влашкото население. Ако ги приемаме за безпристрастни свидетелства, защо да не приемем и по-ранното българско сведение, че власите са славянски народ?

Графитът с името Довелт, 4 в. пр. Хр. А това е текст от протокола на заседание на девелтския сенат през лятото на 82 г. сл. Хр., в което обявяват легата Авидий Квиет за свой патрон и се разказва как е била основана колонията. "На 13 юни [или 15 юли] в годината, когато консули бяха император Домициан Август за осми път и Тит Флавий Сабин, в сената на колонията на Флавиевия мир Деултум дуумвирите [… Реме?]талк и Гай Окцей [или Кокцей] Нигер се произнесоха, че покровителството над нашата колония трябва да бъде предоставено на императорския легат Авидий Квиет, най-виден мъж, и се допитаха какво трябва да се реши по този въпрос, а сенаторите постановиха по този въпрос следното: “Понеже воювахме в Осми Августов легион и след 25-годишна служба бяхме заселени от най-божествения император (Веспасиан) в колонията Деултум, да бъде поискано от него (от Авидий Квиет) да благоволи, в съответствие със своето висше човеколюбие, да приеме покровителството над нашата колония, и да позволи в дома му да бъде поставена плоча с надпис за това събитие, за да може по този начин и той самият да се радва на своето човеколюбие, а също да станат известни обстоятелствата около нашето въздигане, както и неговите собствени заслуги”. В изготвянето на протокола участвуваха ---, ... Модест, Гай Сентилий Клеменс, ---, ... Валентин, ---, ... Сентилий Кле[менс?]."

Auriolus - орёл... "Генералът кат' орел ескадроните повежда... Здравствуйте, братушки"!!! P.S. Имената на гладиатори, произлизащи от "злато", са доста чести - както от латинското aurum, например Aureus/Aurius (Златьо), така и от гръцки - Хрисос (Златьо), Хрисоптерос (Златокрил). Популярни са и имена на гладиатори, идващи от скъпоценни камъни - Смарагд, Маргарит (Бисер). На този нещастник обаче златното име, уви, не е помогнало.

Папата също говори за българи и власи, така че версията за власи като ватиканска трактовка на българи трябва да отпадне.

Да, но сведението не е безпристрастно, защото това не е наблюдение на самия Биондо, а преразказ на версията, която власите са представили, когато са искали да завържат контакти с Рим. Сведението на Нюрнбергската хроника по съдържание е идентично с писаното от Биондо и следователно също не почива на лични наблюдения, а е заимствано от Биондо. Мисля, че добър паралел е кореспонденцията на цар Калоян с папата, където се твърди, че древният произход на Калояновия род е от Рим.

Да, ама качеството трудно се изчислява, докато с количеството винаги можем да се бием по гърдите. То това е и основният фактор за развалянето на качеството де.

Абе тя и вълчицата май не е точно вълчица... Впрочем, като се замислиш, през ІІІ в. доста голям процент от преторианците са били нашенци, т. е. в някаква степен сме участвали в решаването на римските съдбини.

Ами да, едва ли всеки е наясно кога е походът на римляните по нашето Черноморие.

Както изглежда, власите са се натискали да стават приятели с Рим и затова са разказвали тази история...

Девелт или Довелт е старо тракийско име, римляните го модифицират като Деултум. Името е изписано върху един керамичен фрагмент от предримската епоха като ΔΟΒΕΛΤ (огледално), а няколко години след основаването на римската колония при тракийското селище Плиний Стари пише за "Девелт (Develton) с блатото, който сега (77 г. сл. Хр.) се нарича Деултум на ветераните".

Ти остави Збелсурд и разголената Ямбадуле, ами ние там сме имали цяло светилище, с жреци и всякакви салтанати, пълно с релефи с тракийски конници.

Хубаво е да добавиш и датировката на надписа - 71 г. пр. Хр.

Тези следи могат да са и от М, и от ΛΓ (за да се получи България), но при всяко положение е абсолютно некоректно и ненаучно рисунката да се преработва тихомълком по този начин.

Засега май най-ранното сведение, че езикът на власите е романски, остава Нюрнбергската хроника от 1493 г., която пуснах по-горе.

Не мисля, че някой тук се интересува особено от линеар Б или от отдавна преодолените първоначални критики към разчитането му, които са се вихрили преди 40-50 години. То и предложената тук студия, която по заглавие е уж за линеар Б, всъщност го засяга съвсем бегло и по-скоро дава подборка от източници за писмеността на палеобалканските народи - въпрос, по който днес, с оглед на натрупалия се материал, също има много по-голяма яснота, отколкото преди четири десетилетия.

Мястото за "Варда" е твърде съмнително и отделните групи ръкописи предлагат съвсем различни четения. Това са разночетенията според критичното издание на Б. Ангелов и Хр. Кодов (Пространни жития на Кирил и Методий, София 1973, стр. 117):

Ако някой се интересува, въпросното изследване на кн. М. Оболенский от 1875 г. (впрочем запазено в доста повече от един екземпляр) може да се свали оттук: http://rapidshare.com/files/134145545/Obol...drevnostyam.pdf

Е как аз ще съм тръгнал към сблъсък? Просто те предпазвам от неправилен подход към фактите, а ти си въобразяваш, че те "атакувам яростно". Естествено, че траките не са изчезнали нито през 4 в. пр. Хр., нито през 1-4 в. сл. Хр., напротив, множали са се в добрите условия на гръко-римския свят, но без да изоставят езика и традициите си. Виж например известния Пизоски надпис, за който стана дума в една предишна тема - там имаш само в един надпис 170 чисти траки. Не се притеснявай, изразът "епиграфски надписи" се използва масово и от специалистите.