Ka40

ами предполагам знаеш какво точно значи "медальон", е също предназначение са имали - да висят на нечии вратове

Самуил Шишман Вижте монографията на чл. кор. И. Добрев за Воденския надпис на Самуил Шишман. Дали някои монети, приписвани на Иван Шишман, не са на Самуил Шишман? Ще опитам да сложа картинка с две монети - на Шишман и Ярослав. Дано да стане.

Това е обратната преселническа вълна - от Тракия към Северна България през 970г. в резултат на руското нашествие и особенно през 20-30-те г. на ХІв. в резултат на печенежките нашествия, огромен брой българи се заселват в Тракия, която именно през ХІ-ХІІв. най-гъсто населена. Тогава започва и масовото заселване в планинските райони. През 1189г. минават рицарите на Третия кръстоносен поход, които бастисват всичко от Пловид до Берое и устието на Марица, а веднага след това започват и българските нашествия, при които многобройно население е било отвличано на север. При Калоян това става целенасочена политика. В резултат на тези действия огромни територии в Тракия обезлюдяват, а населението в Северна България рязко се покачва. Специално процесите в Тракия през ХІ-нач. на ХІІІв. са добре изследвани въз основа на огромен брой проучени крепости и селища и обезлюдяването е безспорен факт. Тепърва започва да се обръща внимание на процесите в Северна България - там обезлюдяването от ХІв. също е безспорен и добре известен факт, но на презаселването на областта в края на ХІІ-нач. на ХІІІв. не е обръщано внимание. Населението в Тракия през ХІ-ХІІв. в основната си част са българи (при това преселници от Северна България), така че малко трудно могат да се открият "гръцки" следи. Общо взето има едно българско население, което в началото на ХІв- се преселва в Тракия, а в края на ХІІ-нач. на ХІІІг. огромната част от него се завръща (насилствено) в равните северно от Стара планина. Между другото павликяните в Централна Северна България, са потомци павликяни от района на Пловдив, които са преселини точно по това време. Тази обратна преселническа вълна от Тракия на север в края на ХІІ-ХІІІв. имала огромно значение за ребългаризирането на района, тъй като по това време голям процент от населението е бил с влашки и печенежки произход (казано иначе прагагаузи).

Не четеш внимателно извора - Кампаган бяга във Варна във връзка с размириците в България. Не даваш ясен отговор на въпроса защо във и край Варна няма следи от съществувмането тук на българска столица през VІІ-VІІІв. По абсолютно същия начин, може да се каже че столицата е била във Верегава - споменава се в изворите, а защо "българската археология досега не е намерила стан до днешна Верегава е въпрос, на кой-подобре си отговори сам".Естествено това са несериозни аргументи. Ако си мислиш, че районът на Варна е слабо проучен - жестоко се лъжеш - че то там е най-сериозният провинциален български музей, а там работят едини от най-добрите специалисти по ранносредновековие, при това не от вчера, а вече повече от сто години. Не ми отговори обаче на въпроса за материалите от Плиска преди 811г. - какво точно им е "неясното"

Македонската историчарка не е историчарка, а нумизматичарка Жената описва какво в момента има открито, а не какво е имало в хазната на Самуил, все пак е нумизматичарка, а не врачка. Тъй като и аз като македонската нумизатичарка не съм врачка, мисля да не гадая какви точно са били, просто няма данни да са били български. Ами другият път като прочетеш нещо, си запищи каквото те интерисува, защо това "някой нещо казал, ама кой беше и какво точно" е изказване тип "една жена на пазара каза". Има имитации през ХІв., но те нямат нищо общо с българската държава. Всъщност не е ясно дали са точно имитации или провинциална византийска монетарница, която не отсичала, е отливала монети. И кой е този дето "счита" че еди коя си монета е на Борис ІІ и може ли да видим изображенението й? Говориш твърде общо. Не съм казал "всички", а "всички от даден обект" има малка разлика. Та като говориш за публикацията на монетите, какво точно не ти харесва в публикацията на монетите от Перник, Плиска и Скала. Кои от монетите от тези обекта според теб са български имитации и "анонимна византийска монета"? Може ли малко по-конкретно, а не само общи приказки.

Чак пък много извори... Изворите са само два - Теофан и патриарх Никифор и техни по-късни преразкази. А съгласно данните на Теофан и Никофор Варна е динствено една област, и е известна благодарение на това че е до самата граница с ромеите. Естествено че ромеите ще имат много повече данни за нея а не за вътрешността. Как ще обясниш фактът, че областта се споменава единствено в контекстът на ромейската история. А че не била българска столица личи дори от дадедите от теб сведения: "За 8 век имаме поне две сведния: 1."Кампаган" след неуспешна битка с византийците бяга именно във Варна. 2.Похода на Копроним през 774 г. е насочен именно срещу Варна откъдето и идват български емисари за да преговарят за мир." Кампаган бяга във Варна. Е откъде бяга във Варна, може би от столицата? Следователно столицата не е Варна! А защо бяга във Варна е ясно -искал е да избяга във Византия, а пътят за Византия е точно през Варна Походъх е "точно" срещу Варна, защото Варна е на морето и притова на единствения удобен за десант бряг. Предполагам, се досещаш, че до Плиска малко трудно могат да достигнат византийските кораби. А българските емисари, ако Варна беше столица, не трябваше ли да са си там, а не специално да пристигат - от къде? Очевидно от столицата, която очевидно в този случай не е Варна. Айде пак си виж материалите за Плиска, преди да говориш, че нещата "не са особено ясни" За дървения период на Плиска не си ли чувал? Или за "Крумовият" дворец, който както може да строен от Крум, така може да строен и 100г. по-рано. И след като тръгна да коментираш археологическите материали за Плиска от преди ІХв., то какви са те за Варна и кое точто от тях показва, че това е столица или дори някакъв по-важен център? Между другото, българите са изпитвали пълна апатия към морето и е напълно лишено от логика да си направят столицата именно на брега на морето. Въпрос на стериотип на мислене.

По-конкретно, кое е спорно? И какво разбираме под "ранна история" - периода до 811г. или до средата на VІІІв.? Ако те интерисува раннта история - виж проучванията през последните 10-тина години, раннта история на последък все повече се изяснява. А с интерпретациите на П. Геориев - по внимателно, да не стане като с Абоба и Джанавара Или със северите, които уж били свързани с император Септимий Север

Фантастика е да се измислят факти. А няма факти които да доказват че българите са секли собствени монети през периода на ПБЦ. Фантастика например е твърдението, че монетите, които Василий ІІ намерил в Охрид са "имитации на византийски монети". Районът, който съм посочил наистина е обект на постоянни бойни действия. Именно тогава в пластовете се отлагат най-много монети - било укрити колективни находки, или монети затрупани от от деструкциите на горелите сгради. Точно горелите пластове в дадена крепост, са пластовете в които се откриват най-много материали, в т.ч. и монети. Между другото малко бъркаш, районът, който съм посочил - с крепостите Сердика, Перник и Велбъжд до самия край на държавата, т.е. до 1018г. остават български, като ромеите така и не успяват да превземат тези крепости. А между другото, Перник е изцяло проучен и материалите от него отдавна са публикувани, така че когато говорим за български монети от времето на Самуил, по добре да говорим за материали открити примерно в Перник, а не в Плиска. Но щом толкова те интерисува Плиска - и тук всички открити до 2000г. монети са публикувани, и както може да се досетиш, и тук такова животно като "българска монета" няма. Това са фактите и теориите трябва да се съобразяват с тях, останалото са както каза фантастика.

Че какво толкова му е сложното? Ако в началото на VІв. империята се е простирала от Испания до дн.Сирия и Армения вкл. и от Дунав до Египет и Тунис вкл, то в нач. VІІІв. се свила до Константинопол, Солун,и няколко крепости по Далмация, Гърция, черноморското крайбрежие и Мала Азия. Територията й е намаляла десетки пъти, както и население е намаляло десетки пъти, това означава че и общия брой отсичани монети трябва да намалее право порпоционално на намалянето на територията и населението. По територия и население империята от нач. на VІв. може да уподобим на дн. Китай, а от нач. на VІІІв. на дн. България - според теб защо в момента има в циркулация много повече китайски юани в сравнение с български левове? Ами много просто - въпрос на демография и територия.

Че Самуил каквото е могъл да завлече, го е завлякал - ясно е какви са били монетите, също че Василий ІІ ошушкал съкровищницата в Охрид и това е ясно, но когато се говори за монетна циркулация се има предвидопределена територия, а не само хазната. Едвали Василий ІІ е въоръжил войската си с металотърсачи с цел да открият всички скрити или просто изгубени монети, като подбирали само тези от VІІ-Хв. За македонските историци си прав, и те като нашите обслужват конюнктурата. Но монетите се публикуват не от македонските историци, а от македонските нумизмати, а археологическите материали от македонските археолози. Предполагам не си чел нищо писано от тях, така че да не вменяваме априорно вина. И да не слагаме всички в кюпа и там, както тук има съвестни учени и там, както тук има и мърши. Но ако толкова много те притесняват братята от FIROM, то нека видим какво е положението отсам границата. Тук, земите от София на юг по Струма са български до 1014-1018г., т.е. до самия край на ПБЦ. Проучени са големи части от Сердика, целият Перник, големи части от Кюстендил, от крепостта про Долно Церово, Мелник, т.нар. Самуилова крепост при с. Ключ - та къде са българските монети? И те ли са скрити от македонските историчари?

Мисля, че "местност" и "географски обект" имат еднакво значение. Определено и двата извора не говорят обаче за град, лагер, стан или нещо такова. Плиска е на повече от 70 по права линия от морето, което при средно 30 км на ден, означава, че е на два дена и половина път, т.е. византийската армия първо трябва да слезе на брега, да разгроми местната обрана и да върви два дена, т.е. българите имали достатъчно време за противодействие. А Варна, както знаем е на самия бряг. Това за иранската етимология на Абоба, не знам кой го е казал и до колко може да му се вярва, но няма да е лошо да обясни защо името не се среща до 18в. при положение, че османците като едни добри бюрократи съвестно са описвали село по село до най-забутаната махала и фактът, че в по-ранните регистри го няма просто означава, че село с такова име просто не е имало. Казано иначе всякакви прабългарски еквилибристики около името Абоба са си чиста проба бош лаф.

Историческите извори просто споменавт една местност до границата с Византия, нищо повече.Обърни внимание, че нито Теофан, нито патриарх Никифор говорят за "стан" конкретно край Варна,това е добавно от по-късните им преписвачи, които са променили първоначалния текст. А че никъде не се казва, че Варна е била столица на българите, мисля че е излишно да се коментира. Айде сага помисли малко като военачалник. Ти си на мястото на Аспарух, току що си разбил ромеите и си се настанел в Северна България. Подписал си мирен договор с империята, но много добре осъзнаваш, че рано или късно отново ще се стигне до война, най-малкото защото двете държави са съседни. Та при това положение били си направил столица на място като Варна - на юг е Стара планина, която в тази част е изключително ниска и удобна за преминаване, а точно зад нея е владяното от ромеите крайбрежие на Черно море с крепости като Несебър, които могат да се използват за военни бази. На изток е морето, което е под пълната власт на ромеите, а брегът край Варна е най-лесно достъпният за десант бряг по цялото крайбрежие северно от Стара планина. При това положение ти сам се вкарваш между чука и наковалнята, т.е. византийската сухопътна армия идваща от юг и флота идваща от изток. Освен това поради близостта на Несебър и останалите византийски бази по южното черноморие, ромеите е могло много бърза да организират внезапни атака - за не повече от два и армията и флотата от Несебър се озовават района на българската столица. Никой нормално мислещ военачалник не би постъпил така. За името Абоба византийските хронисти могат да знаят само ако са имали кристално кълбо. Името Абоба се появява чак през ХVІІІв. когато се създава татарското село с това име, предшественик на дн.град от селски тип Плиска.

За пръв път се споменава във връзка със събитията от 680г., но в извор писан в началото на ІХв. Самият факте че се казва "близо до Одесос", показва че двете имена не са тъждествени. Варна е име на реката и на областта около нея. Така е дадена и от Константин Багренородни. Споменава се часто защото областта на Варна е гранична зона с Византия и то от две посоки - на юг е най-източната част на Стара планина, точно зад която е Несебър, а на изток е морето, което по това време е в пълно владение на ромеите. Т.е. всеки който иска да избяга е логично да се насочи към този район - минава планината и е в насигурно място в Несебър или успява да се качи на някой кораб и е на още по-сигурно място - в морето. От друга страна областта на Варна е най-южната точка на българското черноморско крайбрежие до 812г., при това доста удобно за десант и затова в почти в сички случаи ромейските кораби са се насочвали именно към този район. Напускат византийската военоморска база Месемврия и само след един-два дена плаване достигат удобния бряг около Варна. Много по-удобно е да се прави десант тук, а не при 70 метровите скали край Калиакра. Та в тази връзка се споменава Варна - бягство на български политемигранти и византийските опити за десант.

За пръв път се споменава във връзка със събитията от 680г., но в извор писан в началото на ІХв. Самият факте че се казва "близо до Одесос", показва че двете имена не са тъждествени. Варна е име на реката и на областта около нея. Така е дадена и от Константин Багренородни. Споменава се часто защото областта на Варна е гранична зона с Византия и то от две посоки - на юг е най-източната част на Стара планина, точно зад която е Несебър, а на изток е морето, което по това време е в пълно владение на ромеите. Т.е. всеки който иска да избяга е логично да се насочи към този район - минава планината и е в насигурно място в Несебър или успява да се качи на някой кораб и е на още по-сигурно място - в морето. От друга страна областта на Варна е най-южната точка на българското черноморско крайбрежие до 812г., при това доста удобно за десант и затова в почти в сички случаи ромейските кораби са се насочвали именно към този район. Напускат византийската военоморска база Месемврия и само след един-два дена плаване достигат удобния бряг около Варна. Много по-удобно е да се прави десант тук, а не при 70 метровите скали край Калиакра. Та в тази връзка се споменава Варна - бягство на български политемигранти и византийските опити за десант.

По-точно става въпрос за една колективна находка, която обаче е била разграбена, т.е. не е ясно какво точно е съдържала. Иначе историята на Варна вече е ясна - Одесос е бастисан в началото на VІІв., в което няма нищо странно, напълно е изоставен и през VІІІ-Хв. тук съществуват няколко старобългарски (прабългарски) селища, по-точно села, като самата крепост не е функционирала. През ХІв. ромеите възстановянат крепостта и пристанището, като българското име на областта или реката Варна се пренася и върху крепостта - по това време ромеите имали някакъв смътен спомен за Одесос, но къде е бил и идея си нямали. Който се интерисува от ранносредновековната история по-добре да види това което са писали дългогодишните археолози от варненския музей - Д. Ил. Димитров и В. Плетньов. Последния даже издаде книга съвсем на скоро по въпроса, която все още не съм се докопал. Това е в общи линии ранносредновековната история на града. Естествено всеки може да избира на кого да вярва - дали на хора които десетиления са проучвали града или на такива, които са стъпвали в него само като са отивали на море. А за Джанавара, където наистина има ранновизантийска базилика, сирийски тип, мисля че обвързването на един съвременен топоним с турски произход с късноантичната история е най-малкото несериозно.

Когато се проследява монетната циркулация, тряба да се отчита и историята на дано селище или район така например, няма логика в Сарди да има монети, при положение, че през 616г. градът е разрушени и изоставен, а византийските монети от първата побовина на VІІв., които се откриват там се свързват с временно пребиваващи войски. Повече по въпроса за Сарди: Bates, G. – Byzantine coins. Cambridge, 1971 (= Archaeological exploration of Sardi. Monograph 1) аналогична явно е картината с другите градове в Мала Азия. За Албания мисля че едвали е нужно да се напомня, че през VІІ-VІІІв. с изключиение на Драч не е византийска. Каква е обаче картината в Сицилия? Там монетната цуркулация спада, но все пак се запазва. Освен това в Сицилия действа и собствена монетарница В Атина също спада монетната циркулация, но все пак се запазва: Charanis, P. – The Significance of Coins as Evidence for the History of Athens and Corinth in the Seventh and Eighth Centuries, In: Historia. Zeitschrift für alte Geschichte, Band IV, Heft 2/3, 1955 Юстин ІІ (565-578) – 172 Тиберий ІІ (578-582) – 20 Маврикий (582-602) – 25 Фока (602-610) – 48 Ираклий (610-641) – 232 Констанс ІІ (641-668) – 817 Константин ІV (668-685) – 30 Юстиниан ІІ (685-695) – 1 Леонтий (695-698) – 0 Тиберий ІІІ (698-705) – 1 Юстиниан ІІ (705-711) – 6 Филипик (711-713) – 61 Анастасий ІІ (713-715) – 4 Теодосий ІІІ (715-717) – 0 Лъв ІІІ (717-741) – 23 Константин V (741-775) – 2 Лъв ІV (775-780) – 1 Константин VІ (780-797) – 1 Ирина (797-802) – 1 Рязкото покачване на византийските монети от времето на Констанс ІІ се обяснява с присъствието на войски в таблицата за Коринт е показано, че между 668 и 811г. няма монети- Такива обаче има, макар и много малко, но има: Charanis, P. – The Significance of Coins as Evidence for the History of Athens and Corinth in the Seventh and Eighth Centuries, In: Historia. Zeitschrift für alte Geschichte, Band IV, Heft 2/3, 1955 (Charanis, P. - Studies of the Demography of the Byzantine Empire. Collected Studies, London 1972) Тиберий ІІ (578-582) – 38 Маврикий (582-602) – 52 Фока (602-610) – 61 Ираклий (610-641) – 34 Констанс ІІ (641-668) – 79 Константин ІV (668-685) – 5 Юстиниан ІІ (685-695) – 2 Леонтий (695-698) – 0 Тиберий ІІІ (698-705) – 1 Филипик (711-713) – 0 Анастасий ІІ (713-715) – 0 Теодосий ІІІ (715-717) – 0 Лъв ІІІ (717-741) – 0 Константин V (741-775) – 5 Лъв ІV (775-780) – 3 Константин VІ (780-797) – 1 Ирина (797-802) – 0 Никифор І (802-811) – 3 Аналогична е картината и в Херсонес -и там през VІІ-VІІІв. има спад, все пак има монети. Както има и местна монетарница. От днешните български земи такава е картината в Несебър, като тук има доста монети от VІІв., докато от VІІІв. са една-две. Явно това е някаква аномалия, която обаче не е задоволително обяснена. И за накрая, нека споменем писмените извори в създадените в началото на VІІІв. Еклога и Земеделски закон, изрично се казва, че глобите за откраднат инвентар се плащат във фолиси, т.е. медни монети, което показва че дори сред селяните е имало достотъчно монети А през 808г. както е добре известно кана сюбиги Крум отмъкнал заплатите на войската - 1 100 литри злато, което естествено били монети. Една литра съдържа 72 солида, а един солид 180 фолиса. Така, че който иска нека си сметне колко златни монети били нужни само заплати за войските по Долна Струма за една година и съответно техния еквивалент в медни монети. Така че когато се дават примери с паричното обръщение във византийското общество през VІІ-VІІІв. трябва да се има предвид, дали дадена теритария към този момент е била византийска, защото ако не, каквато е например Албания или континентална Гърция, какви монети да очакваме? или даденият град дали в това време въобще е съществувал (както е станало със Сарди), или най-малкото точно на това място, защото доста от късноантичните градове в Мала Азия са се изместили, а проучванията са насочени преди всичко към античните градове, а не средновековните крепости по баирите. Между другото цитираните данни от Константинопол не са представителни, защото са само от един обект, а един обект може да има собствено развитие, различно от това на целия град.

Тъй като безконтролното писане на глупости е на път да се превърни от тенденция в характерна черта на форума, ще задам един много кратък и ясен въпрос: КАКВИ СА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, ЧЕ В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО БИЛИ СЕЧЕНИ МОНЕТИ? 1. писмени извори 2. находки на български монети само като насочване, ще кажа че до момента е проучена една огромна част от: Плиска - пълна публикация и специално изследване на монетната циркулация Преслав - почти всичко е публикувано (и всичко до 1981г.) Дръстър - почти всичко е публикувано(монетите от най-значимите обекти) аулът на Омуртаг - пълна публикация на откритите материали Перник - пълна публикаци на всички монети Мелник - пълна публикация Варна - почти пълна публикация Стара Загора - пълна публикаци, специално изследване на монетната циркулация Несебър - пълна публикация, специално изследване на монетната циркулация Попина - пълна публикация на откритите материали Хума - пълна публикация на откритите материали Търново - пълна публикация, специално изследване на монетната циркулация Гарван - пълна публикация на откритите материали Дуранкулак - почти 100% проучено селище, пълна публикация на откритите материали Кладенци - пълна публикация на материалите Скала - пълна публикация на откритите материали и специално изследване на монетнат циркулация Одърци - пълна публикация и специално изследване на монетната циркулация Виница - пълна публикация на откритите монети старобългарското селище върху античната Карасура - пълна публикация на откритите монети тук трябва да се добавят и огромен брой старобългарски обекти, които са публикувани частично, макар и монетите да не са били специално обект на внимание, но в публикуването на данните от разкопките винаги се отбелязват монетите (защото са изключително редки и много важни находки ) - Топола, Хисаря, Варна, Пловдив, Долно Церово, София, Цар Асен, Стъклен и още няколко стотин старобългарски селища и обекти от Северна и Южна България. От Р. Македония са публикувани монетите от Охрид и околността му - по-горе съм цитирал и книгата. И така къде точно са намерени монети сечени от Първото българско царство? Нека защитниците на тезата че българите са имали монети да приведат конкретни факти, или модераторите да се намесят и да не позволяват форумът да се залива с антинаучни глупости, които напълно противоречат на огромния емпиричен материал.

Съгласно цялостната публикация на монените от Охрид и областта му, единствената монета от края на VІ до началото на ХІв. е една номизма на Константин VІІ и Роман І: - Размовска Бачевска, Д. – Нумизматичките наоди од jугозападниот дел на Република Македониjа од V век пр. н.е. до ХVвек, Охрид 2002, с. 155 така че който ти е казал, че Комитопулите са секли монети, па макар и имтации, те е излъгал много жестоко.

Истината е че този боклук, К. Манчев, дори и да го псуваш му е много. Той просто не трябва да се споменава и да бъде забравен. Учебникът му по балканска история е един от най-посредствените. Само Данчо Попа може да се мери с него. Единственото, което ме впечатли, беше едно изречение, което за толкова години така и неможах да му намеря смислено обяснение. Става въпрос за селото в Румъния в края на ХІХ-нач. ХХв., та този соц. титан на мисълта е написал "Румънското село страда изключително много от развитието на капиталистическите отношения, а също и от тяхното недостатъчно развитие". Е много глупости като студент е трябвало да прочета, ама тази определено.

Освен това набива на кол 20 000 българи...

В България почти не се откриват монети до края на ІХв., а след това до 970г. са много рядки - това е факт. Факт е че има данни за българо-византийска търговия и към посочените от теб сведения ще добавя и двете византийски митници - Месемвирия и Девелт, които естествено били свързани с търговията с България. Това са фактите, а тезите трябва да се съобразянат с фактите. Явно търговията е била контролирана или дори изцяло организирана от държавата и затова момените попада директно в пазната. Между другото в старобългарските селища почти, дане кажа хич, не се срещат вносни стоки, което показва, че огромната маса не е учасвала в търговията дори като краен купувач.Доколкото в България постъпвали византийски монети, те влизали директно в хазната и вероятно веднага били претопявани за да се презползва метала. Другата възможност, която също не е за подценяване, е българските търговци да са си тръгвали от византийските пазари не с монети с такива ценни за традиционните общества неща като пирони, шарени парчета плат, мъниста

Трогнат съм За кой съм казал, че нямам информация - за Константин VІІ Багренородни ли? Или за Литаврин? Ако обичаш бъди по-конкретен. Та ако твърдиш, че "За управлението на империята" или "За темите" или "За церемониите" са хроники, то мисля, че ти се губят основни понятия в историята, като това какво точно е хроника и какво не е.

Лично на мен ми е известна само една публикувана арабска монета от VІІІв. Да предположим че има максимум още една - две непубликувани. Франкски монети няма. А през VІІІв. и византийси почти няма. Първите монети, които масово се откриват в ПБЦ са Никифор І - около 12-13 броя, като те се свързват с неговата армия. Следващите са Лъв VІ - общо от цялата българска територия по това време около 150-200бр. Българите не само не са секли монети, но и дори и чужди не са ползавали. Това личи от факта че поне 30% от откритите византийски монето от това време са били пробити.

Твърдението, че българите по времето на цар Петър І секат монети е толкова достоверно, колкото и твърдението, че българската армия по това време е била въоръжена с огнестрелно оръжие. За да се докажат тези твърдения са нужни: 1. писмени извори 2. материални свидетелства а такива няма. Още повече че освен Преслав, Плиска, Дръстър са проучени и десетки други селища и крепости и никъде не е намерена дори една монета, за която да има дори и леки подозрения че е била сечена от Петър. Както не е намерена дори една българска пушка от това време. А иначе Ас. Чилингиров може да твърди какво то си иска, в т.ч. че българите са секли монети, имали са банкомати, дебитни и кредитни карти - и Германия и България са свободни държави, има свобода на словото и печата, а лудите, ако не представляват опасност за околните, са на свобода и им е оставено правото свободно да дават воля на болните си мозъци. Ако някой се интерисува от монетосеченето на ВБЦ, вместо да чете П. Ангелов, по-добре да намери нещо написано от К. Дочев.

E доказателства не са необходими. Всяко твърдение на Преводача трябва да се приема като аксиома. Но ако трябва да сме точни, това твърдение е една от най-големите глупости, които съм чувал. 1. т.нар. "знак на Рюриковичи" е съществувал преди Светослав 2. през 968-970, когато русите окупират Североизточна България, родът Дуло е от повече от 200г. в миналото, т.е. няма как неговият знак през 968-970г. да се ползвал при положение, че родът не е съществувал 3. преводача влиза в противоречие с тюркската теза, според която знакът IYI е знак на Тангра 4. според видния изследовател на знаците от Северното Черномирие - Драчук, знакът на Рюриковичи произлиза от боспорските царски знаци. Между другото от същите знаци произлиза и нашия IYI 5.Светослав е бил византийски наемник, чиято цел е да удари България в гръб и твърдението че "Светослав се чувства и приема за безспорно-пълноценен законен наследник на българския престол" е толкова вярко колко и Баязид Илдаръм е бил такъв, т.е. това е пълна идиотщина.