Galahad

За по-справедлива може да се подискутира, но определено се е оказала доста по-дълготрайна от социалистическата. А за по-справедлива - какво ще рече това и с коя държава ще я сравняваме? С това че в днешна България може да работиш няколко месеца и да не ти платят нищо, а освен това и на лекар да не можеш да идеш първо защото като не са ти платили, няма с какво да му платиш, а второ, защото нямаш и осигуровки, та ако са му останали часове от касата да минеш по-тънко? Що се отнася до Китай, то нашите социалистически медии просто се престарават в хваленето на някои братски страни. Там кризата предстои. Като тази, дето първо почна в соцблока, после премина и в благоденстващия запад, а скоро ще почне да се усеща и в Китай. Това също си е нормален процес. В един момент хората виждат, че са си напълнили къщите с китайски боклуци, намаля купуването и китайците почват да окапват. Но това е доста по-широка тема, тъй че няма да се впускам в нея. Въпрос на време е Китай да почне да зацикля и да изпадне в криза.

Хониат казва, че Иванко е бил близък на Асен (без да уточнява какво разбира под това) и че приличал на него. И уви, изобщо не е чак толкова прецизен. Не само не е посочил какъв точно близък се е падал Иванко на Асен, ами не е уточнил и какъв му е бил проблемът на Асен, че Иванко се е занасял с бълдъзката - все пак става дума за личен момък, който и виз. император го харесал за зет, а и в самото Търново е бил влиятелен и едно сродяване е щяло да е от полза за царя. Казаното обаче насочва на идеята, че проблемът е в близкото родство, което пък е било пречка двамата да водят две сестри, тъй като по онова време сватовството е ограничавало също опциите за брак. Двама първи братовчеди са роднини, но това не значи, че всички роднини на единия са роднини и на другия - имат различни родители, братя и сестри, а също и други братовчеди от другата страна. А може да е бил насърчен и от по-близки хора на Асен - след убийството му Калоян е станал съцар и после доста добре се е погаждал с Иванко-Алексий.

Насипа около Несебър е направен изкуствено, защото иначе е можело да стане като с Поморие - на мястото на стария град сега има една надстройка на кула. За съжаление това беше направено неотдавна, тъй че някои неща като старата черква "Свети Стефан", Христос Акрополит и половинат аот Елеуса са заминали. Може да не е автентичния вид, но поне оцелялото ще бъде запазено. Що се отнася до прелестите свързани с вятърната мелница и некропола пред нея - това вече си е една съвсем друга тема. Същата работа и с гащената украса на стария град през лятото. Но за разлика от соца сега поне не събарят старите сгради за да оформят буренище декорирано с боклуци - общо-взето това е било оформено на местата на част от съборените черкви и банята. Сега разбира се терените са усвоени за чалгаджийници и сергии.

Всъщност точно в този случай в изворът, т.е. писмото на Калоян нарочно се крие кой е Витлеем. Кой е той го пише не в писмото на Калоян, а в писмото на архиепископ Василий. Още по-интересното е, че се говори за синът на рекса, а не на императора, какъвто Калоян е държал да бъде титулуван. Но тъй или иначе си имаме отделна тема за Витлеем и не е необходимо да приповтаряме всичко. Не е много уместно също голословното отричане на Блазиус Клайнер. Може и да бърка, но все пак сочи сведение, което е не е от най-популярните данни за Калоян. А пък той си е бъбрил с монаси, които са имали поглед върху архиепископската библиотека в Чипровци.

Сигурен ли си, че не си мислиш, че клиторология е ежегодно списание, в което се публикуват събитията от годините? Като те гледам как си подкарал годините "произволно" си представям какво дълго и просторно и най-вече съвсем произволно разяснение съм пропуснал.

Сега има си някакъв ред за наследяване и може и някой да е асеневец, ама да не е реда. В Англия родата се класира по това на кое място в престолонаследието е, а редицата е доста дълга. При нас също има някакви сведения какъв е бил точно редът за наследяване, втори е въпросът доколко този ред се е спазвал: Рилски хрисовул: Обаче, и след смъртта на моето царство, когато Господ Бог, Вечният Цар, благоизволи и постави на моя престол, (1) било превъзлюбения син на моето царство, (2) или [някого] от братята (3) и сродниците на моето царство Йоан Екзарх също развива някои възгледи по въпроса, но те по-скоро са византийска заемка: Да, ама Калоян е писал съвсем други неща на папата и възрожденските ни историци се скъсват да пригласят на това. Пък Петър ... името му е Теодор. Между другото много бързо и лесно капитулира за родството между Иванко и Асен - двамата са първи братовчеди, поне според Акрополит.

Това, за което имаме сведение е, че Калоян изпратил сина си в Рим за да бъде коронован. Може да бъркат сина на Калоян със сина на унг. крал, но това е което има като информация. От това, което пише Блазиус Клайнер излиза, че въпросният "син на краля" май ще да е бил Иван Асен (сиреч необичайното име Витлеем е по-скоро код - Витлеем е градът на цар Давид и на истинския царски род, т.е. може да значи шифровано просто, че това е истинския наследник на трона). Проблемът е, че Клайнер може и да греши. Но по въпросът си има отделна тема, тъй че за повече подробности - там.

Дали случайно не бъркаш мирно пратеничество в Цариград, с български пратеници до арабите преговарящи за превземане на Цариград. И маджарите задържали папските пратеници до Калоян, защото малко им били лоши отношенията с българите, а не защото били против папата. И на пратениците бил даден зелен светофор щом папата обяснил на краля, че ако се почуди дали да пусне пратеници, той пък ще си помисли дълго дали да короняса сина му за крал. А кой пред кой ще стои преди 924г. си го пише в клиторология на Филотей (работел е за Лъв VІ): Уви една са фантазиите, а фактите са нещо съвсем друго.

Това си е направо еврократохулство? Да се поставя под съмнение правото на живот на свинката по Коледа е като да се оспорва правото на едно прасенце на къпане, климатик и получаване на играчки или пък на една кокошка да бъде напудрена и да и се изпилят ноктите. Такива помисли не може да имат място в главите на гражданите на ЕС. Ама айде, като за първи път - напиши 10 пъти не храни дете, а купи играчка на прасе и ще забравим за случая.

По-зачетени ще са тези, чийто владетел е трябвало да бъде ядосан по-малко. А по-малко е трябвало да бъде ядосван оня владетел, който е имал по-голям шанс да превземе Цариград. Когато на западния император се удала опцията поне да разори околностите на виз. столица, той моментално бил признат за император от византийците, но опасявам се, че човекът е Фридрих Барбароса, а през 924г. дори и за татко му още не са били правени проекти да бъде заченат.

Доживяхме пак да дойде времето да трябва да четем цитати от класиците на марксизма и ленинизма на чужд език. Маркс е знаел какво е търсенето и предлагането, както и някои други фактори, които дори е непазарни се отразяват на цените. Това, което обаче е искал е да обоснове труда като общия знаменател, около който се върти всичко. Труда е основното положение на цената, а останалите фактори я отклоняват, но временно. Търсенето и предлагането са две проявления, които влияят на цената. В условията на свободен пазар обаче двете величини се саморегулират, но въпреки това цените на стоките не станат еднакви, а са различни. Според Маркс те се различават от вложения в стоката труд. Колкото по-малко труд трябва за една стока, толкова по-малка е цената. Търсенето и предлагането подведени към общия знаменател на Маркс труда се свеждат до това, че колкото повече труд е необходим една стока да се озове на пазара, толкова цената й е по-висока. Следователно по-голямо предлагане, по-малко труд за намиране на стоката, по-ниска цена и обратното. Както се казваше в едно комедийно шоу по повод думите и делата на една модерно лява столетница: "Не разбирам, но не съм съгласен". Лихвите определено не са за Маркс източника на капитала на капиталиста. Може би си попаднал на някакви коментари, за едни по-стари времена, когато лихварството (не банкерството) е било сред основните източници да приходи за италианските държавици. По времето на Маркс обаче пазарът е бил доста по-развит, тъй че той говори по-скоро в исторически план за някои по-стари схващания за икономиката и капитала. Регулацията може и да се среща в природата, но тя не е дело на един любим вожд-чиновник (поне ако като говорим за Маркс изключим опиума за народите). Едно е дали природата и пазара могат да се саморегулират, друго е дали това го вършат бюрократи или дори еврократи. Не бива да се смесват държавна намеса, където държавата само влияе в някаква степен на пазара и тоталитарно държавно регулиране, където бюрократите ръководят всичко.. Според икономистите-либерали държавната намеса води до криза, защото изкуствено пречи на саморегулацията и тя вместо да протече плавно става със силен трус, наречен икономическа криза.

Нещо не разбирам въпроса? По това време си е имало западен император, като пратениците му дори са претендирали да заемат по-почетно място от пратениците на бълг. цар (което разбира се не ги е огряло). Втори е въпросът доколко този западен император за разлика от бълг. цар е бил признат от равните, т.е. от виз. император. Вярно, че Карл Велики е бил коронясан от папата, но в момента, в който папата пратил писмо на виз. император озаглавено като "До краля на гърците", то пратениците му моментално се озовали в затвора и за да не се изтълкува това като неуважение към изпратилия ги Свят отец съвсем скоро и той споделил съдбата им. Тъй че имало човек, дето претендирал, че е западен император, втори е въпросът доколко Византия и България приемали насериозно мераците му - сиреч те го таксували като редови крал. При създалото се положение на Симеон като на християнски владетел му оставала само една императорска титла и за да миряса му бил направен дубликат, макар западния император да не успял да се класира дори и на толкова. Разбира се Роман Лакапин шеговито е офертирал Симеон като е почнал да се пише за император на ромеите, що не вземе да се обяви и за халиф на мюсюлманите.

За мен лично разделението на Марксистка и Класическа не е много ясно и ми звучи малко като каква е разликата между левовете и парите. Сиреч в икономиката има различни школи, вкл. и новопоявилите се неомарксисти. Особеното при Маркс е, че той прави опит за кодифициране на икономическата теория. За целта той търси ядро, около което да изгради системата. Той счита, че това ядро е труда. Според него цената на една стока е функция на вложения в нея труд. Напр. диамантите са много скъпи не само заради труда, който е необходим за добива им в мината, но също и заради труда, който трябва да се положи за да бъдат открити. Първият бъг в концепцията му е, че той залита към популизъм и не иска да каже и че доходите на капиталиста са резултат от неговия труд. В смисъл, че за вернността на теорията му е необходимо да признае и доходите на капиталистите като резултат от труд, но той не го прави. Вторият бъг, който е последица от първия е, че в сметките му се губят новите инвестиции. При Маркс имаме резултат от труда, който се изяжда от трудещия се. Крайният резултат беше, че държавите, в които беше въведена теорията му за основополагаща започнаха да изкраждат и изяждат всичко, което се добиваше в резултат от заварената база, нямаше нови инвестиции и в крайна сметка социалистическата система рухна заедно с амортизираната производствена база. Най-дълго се задържа в СССР, но там за оцеляването се продаваше всичко - от природни богатства до експонатите от Ермитажа. При по-старите икономически теории липсва тази идея за кодифициране. При тях просто се акцентува на това икономическата дейност да носи печалба и се счита, че ако нещата се развиват така, то всичко ще е наред и в голяма степен това е вярно. Но те се занимават малко по на парче с въпросите, а няма някакво централно ядро като напр. труда около което да се върти цялата икономика. Напр. разсъждават, че ако в една държава митата станат много високи, то тогава на практика целият внос е контрабанда.

Определено не е била много читава - изкарала е само 1-2 хилядолетия и е стигнала до упадък. Докато упадъчния социализъм настъпи след като минаха цели 70 години от ВОСР. Всеки паразит, след като причини смъртта на гостоприемника се премества. Въпрос на време и етапи на развитие. Другарите вече почнаха да си купуват апартаменти и вили из така омразния капиталистически Запад. А защо една толкова древна и велика държава като Китай, в която живее 1/5 от населението на света се мери с треторазрядни държавици? А, да! Защото се управлява от комунисти. Япония също е монархия и е близо в културно отношение до Корея. Но защо едните са зле, а другите добре, макар и да са в много земетръсен район - ами защото има едната се управлява от комунисти. Ама освен Северна Корея има и Южна Корея и доста стоки, особено техника иде оттам. Защо обаче и те са по-добре от сънародниците си? Ами защото и там не управляват комунисти. Та като се направи сметка, май "са зле" и "там управляват комунисти" са доста често срещана комбинация.

"Нашата държава" - туй България ли е и през кой век? Защото малко ми е трудно да си представя партия съставена от комунисти като дясна. А като се замисля още малко, то изобщо не се сещам за партия в България в момента, която поне малко да може да мине за дясна. Просто от време на време трябва да се прави някой завой вдясно, защото държавата отвътре е окрадена (разпродават се вече и ромчетата) и ако не отпуснат нещо отвън комунистите няма да има какво да крадат, пък те друго не могат да правят.

Не бих казал, че е най-заклеймяваната. Конкуренцията е голяма и много оспорвана. 1. Царица Мария-Ирина - според популярната митология тя повизантийчила автохонния до тогава български двор, като докарала голяма свита царедворци, много византийски парцалки, мазилца, парфюмчета и довчерашните боили и болярки под нейно влияние захвърлили кожените дрехи, изкъпали се, обезпаразитили се, напарфюмирали се и се облекли по последна мода. Така те загубили автентичния си български вид на мърляви и чорлави варвари облечени в кожи. А всъщност бащата на императрицата е бил от арменски произход, а майка и от славянски, което обикновено означава при солунците български. 2. Царица Мария (съпругата на цар Иван Владислав) за това, че предала България на Василий ІІ, а после че се забъркала в опит за преврат, в резултат на който синът и е щял да стане виз. император. Действително тя била сред водачите на групировката, която е била за капитулация. Другата групировка се опитала да продължи съпротивата, но всичко приключило бързо. Просто ресурсите били изчерпани. Но пък от друга страна се опитала да постигне чрез преврат онова, което Симеон І се опитал да прави чрез войни - и в двата случай крайният резултат е щял да е един и същ: обединена Византия с династия от бълг. произход. Впрочем благодарение на сполучливите бракове на децата й това завършило успешно в лицето на династията на Комнините (Исак І бил женен за дъшеря й, а пък вече самата династия са били потомци на един от по-малките й синове). Благодарение на нея това, което наричаме виз. владичество по същество е онова, което щяло да се получи, ако Симеон беше успял да превземе Цариград. 3. Куманката на Калоян - съпруга на два царя и тъща на латинския император. Има за какво да се критикува, но все пак биографичната й справка е впечатляваща. 4. Царица Ирина Комнина - обвиняват я в отравянето на цар Калиман І, в провизантийска политика довела до загуба на територии. Управлението й приключило с хаос в държавата, а тя самата отишла в манастир. Но въпреки всичко по-следващите царе много си падали по идеята да свържат родословието си с нейното. 5. Царица Мария Палеологина - доста амбициозна личност, която обаче носи короната в крайно трудно време - татарите вече са достигнали България, съпругът й е куц, в държавата назрява въстание, мощта на Византия нараства, Лионската уния застрашава с ликвидация Търновската патриаршия и Охридската архиепископия. В тази сложна ситуация се действа доста мащабно. Използвайки унаитските идеи на императора за търновския патриарх била спечелена подкрепата на останалите източни патриарси. За да бъде репарирана Византия българските пратеници обикалят чак из Близкия изток. Феодалният сепаратизъм създавал сериозни проблеми и е съществувала потенциална опасност Яков Светослав да направи в България онова, което сторил Михаил Палеолог във Византия - да се отърве от престолонаследника и той самия да завземе трона. Убийството му е било нож с две остриета - премахвала се заплаха за престолонаследника, но пък царя губел един много сериозен поддръжник. Въстанието на Ивайло я изправило пред още по-трудна ситуация. Царят бил убит, въстаниците наближавали Търново, а Ивайло бил офертиран за брак с византийска принцеса. Бракът на Мария и Ивайло предотвратили гражданската война или по-скоро я отложили. Императорът оженил дъщеря си за Иван Асен ІІІ и го изпратил в Търново. Мария и Михаил били свалени от трона и изпратени в Цариград. Следващите Иван Асен ІІІ, Георги І и Смилец също не успели да овладеят положението и да стабилизират властта си. Така стигаме до следващата персона 6. Съпругата на Смилец. Странното е, че нейното име не се среща, макар много пъти да е споменавана. След като овдовяла, тя се опитала да се омъжи за сръбския крал, като му обещала в зестра бълг. царство. Но това по-скоро бил дипломатическа маневра, та Византия да бъде изръсена по-добре. Макар Теодор Метохит да се представя като победител в дипломатическата схватка, в резултат от която старият сръбски крал щял да се ожени за малката виз. принцеса Симонида, всъщност нещата съвсем не са така. Дъщерята на Смилец се омъжила за сръбския престолонаследник, а резултата от този брак е цар Стефан Душан. Другата й дъщеря също успяла да сключи успешен брак, като се омъжила за деспот Елтимир - брат на цар Георги І Тертер. 7. Ана-Неда - тя самата няма вина, че е била зарязана от съпруга си, за да се омъжи за виз. принцеса, но именно това обтегнало отношенията със Сърбия, стигнало се до битката при Велбъжд и смъртта на Михаил Шишман. 8. Теодора - първата жена на Иван Александър, замонашена под името Теофано. Тя обикновено се измъква от листата на лошите царици, но именно за нея Мавро Орбини пише, че била парясана, защото била много зла. 9. Втората жена на Иван Александър - по произход еврейка, спомената с името Браида, която била покръстена под името Теодара, след което устроила на бившите си сънародници и единоверци един малък холокост, но пък най-мащабния, за който ни е известно да е ставал в българската средновековна история. Името й се споменава често в преписки към книги, а за много черкви и манастири има предания, че тя е била тяхна ктиторка. Това, за което е домонизирана са убийството на престолонаследника Иван Асен, прогонването на Страцимир и разделянето на България, с което пък се счита, че се дало възможност на турците да я превземат. Най-вероятно обаче Михаил Асен не е бил отровен, а е починал по време на чумната епидемия, тъй като посмъртните му изображения са точно от времето на пика й. Що се отнася до турците - те завзели цялото южно крайбрежие на Средиземно море от Босфора до Гибралтар, направили Черно море вътрешно и стигнали чак до Виена в Централна Европа. Тъй че идеята как владетеля на единна и неподелена България Иван Страцимир сам спасява три континента от турците ... изглежда някак трудна за реализация в реални условия.

Тъй като джамалът може да се пали в едната стая, но да топли другата, то това има и едно друго голямо предимство - избягва се опушването на помещението. По тази причина джамалът е бил в гостните стаи за да не се опушват резбованите тавани и мебелите. Иначе помещенията, в които се ползват другите печки на дърва и въглища трябва често да се пребоядисват. Темата е много интересна. За съжаление нямам снимки примерно от Арбанаси, където джамалите са не само старинни, но и са с хубав дизайн.

Докато вие празнувате, еврократите неуморно и самоотвержено се грижат за развитието на тази тема. И тъй като е Коледа, то какво по-очаквано и желано от това да обгрижат прасетата. Разбира се съвсем в духа на Коледа. ЕС изисква играчки за „щастливи“ прасета В-к "Капитал" обаче вместо да прояви чувство на евросолидарност и да подеме радостния порив на г-н министъра, го е ударил на сметки: Още по-възмутителен и нееврократскоугоден е протеста на българските майки под надслова: Има пари за щастливи прасета, но не и за децата Тези жени не се замислят, че за еврократи и евродепутати е много по-важно да има щастливи прасета, а не щастливи деца. От в-к "Труд" също са се проявили като тъмни балкански субекти и не са изразили достатъчно бурно радостта си от старта на поредните еврократски умотворения: Бе хора, вземете се в ръце! Още малко ще почнете да пишете: "Що да хрантутим еврократите - само за да се чудят каква глупост да измислят ли!?!" Сакън!

Този случай без братската съветска помощ щеше да е тъй невъзможен, като 9-септемврийската революция без червената армия.

С това и днешните бълг. политици се справят отлично. След коледното изпълнение на Плевнелиев направо се чудя дали да не пусна топ-10 на географите сред бълг. политици, където ще бъде направо засенчен от Румяна Желева от оная държава и владивостоко-ванкувърския европеец Жан.

Ами по-големите общности са се запазили в триъгълника между християнските Византия, Армения и Етиопия. Когато България е била под турско са идвали от Русия под формата на помощи книги, камбани, пари и е оказвана закрила. Когато Русия стана социалистическа на гърците на два пъти им спретнаха геноцид в Турция... и доста намаляха там оттогава. Днес вече почти не си личи, че това е бил гръцкоговорящ град. На изток е също пътя на коприната и подправките. Оттам минават християнските кервани от и за цяла Европа и това също спомага за по-доброто съхраняване на христ. общности. Кръстоносните походи са основно насочени към Мала Азия и Йерусалим, което пак спомага християните да се ползват с по-голяма закрила, защото иначе иноверците им пак ще тръгнат да освобождават гроба Господен. Всичко това го няма в Зап. Африка. С времето богуслужебната литература става кът, няма закрила от насилствено помюсюлманчване и общностите изчезват.

Днешна България се намира в етапа на упадъчен социализъм. Тя е олигархия с фиктивна конституция. Реално чл. 1 звучи така: Осмислянето на горното ще помогне за по-правилното възприемане на някои от текстовете на фиктивната конституция, като например кой има право да сезира КС: Казано по-просто не е предвидена опция да го сезира редови гражданин. И по добре не питайте що за стока са последните кандидати да попълнят състава на съда. Който има съмнения, че посочения чл. 1 по-горе не отговаря на реалната конституция на България да поразмишлява примерно как точно се връзва т. нар. "депозит за участие в изборите" с това: Из изборния кодекс: Равни сме, ама на избори отива този, на който "Б(ившата)"ДС даде от онея куфарчета с 10 000лв. В Рим например е имало 3 вида народни събрания и от цялата пряка демокрация днес сме я докарали до последния римлянин. Иначе швейцарците доста добре се справят с пряката демокрация. Разбира се ако не е бил парламента и до сега швейцарките нямаше да имат право на глас, но случват се и такива неща.

Сещам се за един от кандидатстуденските бисери, които навремето се обнародваха във в-к "Стършел": "Докато методий отбивал редовната си военна служба, Кирил завършил висшето си образование". Гледам, че доста свободно в някои насоки се пренасят понятия от наше време, но съща така и се пропускат някои неща. Пропускат се напр. "техникумите" - подготвянето на занаятчиите. Вярно, че това е ставало главно в семейството и дори често пъти технологиите са били строга семейна тайна, но от друга страна една голяма част от населението се обучавала по този начин. Вярно, че доста от тях "завършвали" без да могат да четат и пишат, но пък тя сегашната ситуация у нас е още по-лоша - хем излизат неграмотни, хем и нищо не могат да оправят. Да го наречем имало е строго профилирано и индивидуализирано образование. Въобще през Средновековието водещо е било частното, в смисъл на индивидуалното образование. Дори и т. нар. "университети" на практика са си били дворцови школи, където преподавателите обучавали индивидуално висшите представители на властта. Магнаура означава "Големия златен дворец" - това не е някакъв аналог на Сорбоната, а е обучение на принцовете и видните аристократи за да заемат ключовите ръководни постове в държавата. Но това наистина донякъде е близко до понятието "университет" (от универсален), тъй като се излизало от масовото индивидуално и строго профилирано образование и се провеждало обучение в различни области. Религиозното образование има свое особено място, тъй като от една страна богуслужебните текстове са били писмени и е трябвало ползвателите да са грамотни, но от друга страна по тази причина се налагало грамотността да се разпростира върху по-широки кръгове от населението. Пропуска се обаче, че духовенството със своята основна дейност е давало някаква теологична подготовка на практика на цялото население. Това по онова време е било доста по-важно от днес, тъй като тогава религията е обвързвала и ред обществени институти като напр. брака и тази подготовка е била необходима и за живота на индивида в едно организирано общество. Тъй че не трябва да се игнорира и масовата подготовка, която е давала на отделния индивид необходимото за неговата реализация в обществото. В някои отношения това е по-добър вариант от днешната кетаполивница за безработни, която сега процъфтява у нас.

Да но на Запад е Картаген, а на изток са Александрия, Антиохия и Йерусалим, а също Армения и Аксум. Пък и Цариград е на самия Босфор. А има и ред други, които не са на тяхното ниво, но определено могат да се мерят с Картаген като Кесария Кападокийска, Ефес, Никея, Кипърската архиепископия. Кападокия примерно остава христ. анклав до края на ПСВ.

В западните български говори завършека на Е не е само при обръщение, а така си се ползва самото име: Гоце (Гочо), Гоше (Гошо), Тоше (Тошо), Ванче, Петре, Стойне, Васе, Геле (умалително на Ангел), Вуте и т.н. ... Но иначе си е производно от обръщението. Добавката е не само към самото име, но и към умалителните. На север от Дунава пък добавката е У - Раду, Петру ... Ама и тя не е нещо самородно севернодунавско, нито пък е дар от Рим, ами е производна от онова, от което днес се е запазил въпроса "Кому?", макар и само в скоби зад "На кого" .