Galahad

Изцепките на Божо обикновено са си обект на всеобщ присмех. Неотдавна той стана обект на подигравки заради пренасянето на "тленните останки" на бълг. царе във Великата лавра в Търново. Всъщност се оказа, че това не са никакви тленни останки, а пръст, при това от място, което дори не е гроб, а още по-малки царски (да не говорим да е на упоменатия цар). Божо е мидиен клоун и това го знаят всички, но за съжаление на него е поверен НАМ. Ще рече, че се направи медийното шоу, но не се направи и грам проучване. А все пак има някакви данни, макар и легендарни. За крал Вълкашин легендартите сведетия са записани още от първ. пол. на ХVІв. И до днес се пише за мястото на гроба му. Единствено не се правят проучвания - иначе казано да се разкопае гробът. По предание мястото на смъртта на крал Вълкашин се отнася към прочутия "Извор на белоногата". Според една версия, навярно съставена в епохата на Лазаревичите бягащия от битаката при Черномен Вълкашин се навел там да пие вода. При навеждането неговия придружител видял на врата на Вълкашин медалиона с императорския орел на Урош V и така разбрал, че кралят е убил сръбския цар. Тогава го удушил с веригата на медалиона (за сведение на евентуални иманяри, да не се мъчат да го търсят - по преданието медалиона после бил занесен на княз Лазар). Цар Иван Шишман. Писмените сведения отнасят смъртта му край град Никопол. Легендите обаче, записани още от св. Паисий Хилендарски сочат друго място край Самоков. Това място са го проучили обаче само иманярите и то преди повече от век. По всичко личи, че нашите научни дейци нямат намерление да копаят гробове, от които може да се очаква да излязат само кости, но не и злато.

Ами аз винаги съм много резервиран към идеята от лингвистика да се прави история. Не говоря само за автохонните смехурии, но и за по-сериозни изследванаия. Изводите обикновено се колебаят между съмнителни и смешни. Един прост пример: С норманското нашествие в английския език навлиза френския, при Плантагенетите дори това е езикът на англ. кралски двор. Русия в имперския си период започва да изпитва славост към фр. език и той става тъй да се каже езикът на аристокрацията. Но... Русия не е била завладявана от французите. Става дума само за културно влияние, а не военно-политическо както в първия случай. Тъй погледнато използването на тюркски в надписи от І царство не означава, че това е общоговоримият език - просто прабългарите за известно време са били подчинени на зап. тюрк. хаганат - при това по време, когато са нямали писменост, която да придаде устойчивост на езика. Ще рече, че е напълно възможно да се стигне до такова двуезичие, като върхушката говори на езика на сюзерена, но низините си говорят н адруг език. Защо пък точно по времето на Атила, а не да речем по времето на хан Заверган. Нали Заверган е нападнал Цариград при управлението на Юстиниан І - императора, по чието нареждане било кодифицирано римското право. А това става след Атила. Спокойно може да стане и Валхала. Тъй погледнато в нашия се обиждат на римлянин, ром - жител на ит. столица Рома. Означава обикновен, простонароден. Вулгаризация - т.е. опроставане. Съотношение като между академичен литературен стил и улично-кръчмарски говор. Най-вероятно двете нямат ама нищо общо - както белгиец с бял, иСпанец със спане, голандец (у нас холандец) с гол.... По логиката на стартовата статия на темата са роми, т.е. цигани. Рома (Рим) -> ромеи -> роми -> цигани. Има нещо вярно, ама в конкретния случай е много малко, клонящо към хич. През античността, преди да се появят прабългарите гръцката буква бета се е четяла като Б. През средновековието, когато вече започва да се споменава за прабългари и българи, бета се ползва за буквата В, а комбинацията от МП (разбира се не кирилските букми и гръцките) - за буквата Б. Затова през античността имаме базилевси, а през средновековието василевси. Направо да си го признаем - бълхи. В интерес на истината цялата формула е "цар на българите и власите" - ще рече, че двете думички имат различно значение.

Чуждите военни гробища и сега се подържат добре у нас, защото за това се грижат чуждите държави. Бълг. военни гробища и в страната и в чужбина са еднакво занемарени. В групата разбира се са и гробовете на наши видни личности - да речем в Соф. центр. гробища. Тъй като загиналите рицари били благородници, най-вероятно техни близки са финансирали изграждането на гробовете. Разбира се при условие, че това дето е видял наистина са били гробове на кръстонсци, а не някакви други гробове, които погрешно да са му били предтавени или той да е схванал за кръстоносни. Евлия Челеби говори, че при Сапарево е имало гробове на избита от българо-сръбски войски цяла тур. армия - нищо че се твърди, че Шишман е оставил страната да бъде завладяна без бой. Та ако ще се правят изводи от гробове, това ми се вижда доста по-съществено.

Ами обгрижването на гробищата определено не е сред положителните страни на бълг. народ -както войнишките, тъй и владетелските и въобще на известните личности. Всичко е в бурен и не само сега. Ето как е описано състоянието на "гробовете" в продължението на Голямата фр. хриника (хрониката от С. Дени) - по описание на Готие де Роше, един от пленените рицари в Никополската битка, който ги видял на при завръщането си във Франция (превода го давам направан набързичко за случая): Та тъй стои въпроса с погребението на кръстоносците и обгрижването на гробовете им.

Хронологично ще почна в обратен ред, та накрая да стигна до основната тема. Турците влизат в Цариград през Кeрко-порта - една вратичка откъм сушата. Флота блокира доставките, но градът не капитулира заради липса на провизии. Пък и не се е очаквало идването на нови части. Всъщност въпреки блокадата три кораба дори успяват да влязат, носейки доставки. При обсадата от кръстоносците - тогава наистина влизат откъм морето. Но тогава всичко започва като класическа обсада от претендент за трона, който ползва чужди войски (както Тервел помага на Юстиниан ІІ). Кашата я забъркали двама от най-калпавите императори на Византия Исак ІІ (със сина си Алекси) и брат му също с името Алекси. Кръстоносците помогнали на Алекси да свали чичо си и да върне баща си на трона. Трябвало обаче да се разплати с кръстоносците и латинците започнали да поставят тежки условия за града - напр. част от кр. стена да се срине. В крайна сметка за кратко време се изреждат няколко императора (повечето с името Алекси)и накрая градът пада. 626г. класическа варварска обсада. За разлика от араби, латини, турци и българи, тези хора не завземат градове, а директно щурмуват столицата и след неуспеха се оттеглят. За разлика от тях останалите при възможност усвояват селища и при неуспех си правят държава с друга столица, освен разбира, се ако вече имат такава. Иначе технологично наистина става дума за по-издържана обсада - били направени обсадни кули, атакували като правили "костенурка", обсаден вал, имало каменомети. По море се пробвали с еднодръвки, но само по плитките места, а също и се опитали да прехвърлят персите от Халкедон. Но виз. флот са справил със славяните от еднодръвките и избил доста. тези пък, дето слезли на брега били избити от арменските части на Византия. Унищожаването на славянския флот от еднодръвки станало причина славяните да си заминат, което пък принудило хагана да снеме обсадата, като на тръгване запалил обсадните съоръжение. Няма вищо интересно. както стана дума в темата за обсадата на крепости защитата на един гред често лягала на плещите на неговите граждани. Те били и най-потърпевши от превземането му - тях ги ограбвали, изнасилвали и убивали. Армията най-много да й вземат оръжието, да ги осакътят или убият.

Пък ние наричаме цигините още роми, т.е. римляни, т.е. италианци. Аз лично съм най-склонен да приема схващането за концепцията словени-немци, т.е. говорещи на разбираем език и тези дето мълчат, не могат да говорят на славянски език. Концепцията за такова деление е характерна за древния свят. В Антична Гърция се прави деленито на елини и варвари (от бърборят, т.е. говорят неразбираемо). Варварин най-общо е значело чужденец - мовек не говорещ на гръцки, непознаващ непознаващ и непризнаващ елинските обичаи, вярвания и порядки. Ремската империя чрез завоевания обхванала известния й "цивилизован" свят, като механично приложила варвари за живеещите извън империята (Цицерон правилно се е замислил дали пък щом са варвари всички извън Гърция, то и римляните да не са варвари, но потриотизмът му е помогнал да потисне тези съмнения. ). И пак да се върнем към нашите римляни. Вече стана дума за нехния status libertatis. Да споменем и техния status civitatis, т.е. статута им на римски граждани. За да е пълноправен гражданин на Рим не е било достатъчно да е свободен, но той е трябвало и да е римски гражданин. Докато за римските граждани се е прилагало iuris civilis, т.е. гражданското право, то за чужденците се прилагало ius gentium, т.е. правото на народите. Макар формулировката "право на народите" да звучи гордо, това си е било право за ІІ качество хора - тези дето стоели по обществен статут между свободните и робите. Дори с правните въпроси свързани с чужденците се занимавал не градския претор (Praetor urbanus), а имало отделен перегрински претор (Praetor peregrinus). Иначе казано едно деление от типа словене-немци е съвсем типично явление за античния свят. Вулгарен не е свързано с българин, защото се използва преди да се спомене за българите под каквато и да е форма. Още по времето когато са били някъде в Монголия или Китай. римляните са наричали траките варвари, а не вулгарни. Ако българите и траките преди Кирил и Методий имаха писменост, а не са гадаели с черти и резки можеше да изведем етнонима от була, вула, т.е. писмо - писмен народ. Ама сега можем само да скалъпим такава идея само заради звуковата близост на думичките.

Няма някакъв регламент за създаване на независима държва. Напр. част от населението на една държава да се обърне към съда в Хага и към Пленума /респ. Съвета за сигурност на ООН и те да им издадат нотариален акт за отделна държава. Напротив - в международното право до неотдавна господстваха принципите за нерушимост на държавните граници и ненамеса във вътр. работи на др. държава. И струва ми се, че докато те действаха, времената за света като че ли бяха най-мирни. Но старият ред като че ли си отива и сега под предлог, че се нарушавали правата на 20 човека се избиват 20 000 и се прекрояват границите. Имаше няколко разпада на държави, но това бяха федерации - СССР, Югославия и Чехословакия. При това самите им конституции понякога допускаха такова отделяне. Разбира се, когато са правени конституциите се е разчитало, че няма да се прибегне до това положение, а ако се стигне, е щяло да се случи същото като с Пражката пролет. Но по принцип до сега създаването на отделни държави се опираше на вътрешни правила. С Палестина имаше външна намеса, но там се решаваха до наше време остатъчни проблеми от времето след І св. война. В Кипър също имаше отделяне, но признаването на тур. част от Кипър за отделна държава среща сериозни проблеми. Сред многото племена и държавици съществували в региона на Косово и около него исторически няма държава Косово. Косово е една териториална придобивка за Югославия (Сърбо-хървато-словенското кралство) и както Нишко или Зап. покрайнини - за чужда сметка и при незачитане на основния етн. състав на населението. Албанското присъствие е резултат не от историческо съществуване в този период, а на демографски бум и разширяване. Иначе казано, процеса на разрастване не е приключил и спокойно може да стигне и до нашите граници.

Като начало удвоиха таксата за подаване на молба за осиновяване. И още една статия за същото. Е, каква е логиката да се вдигат таксите за осиновяване и развод? Може би април месец всички заплати се удвояват. Айде за развода да речем се цели да се опази семейството (макар че то сега масово се избягва самото сключване на брак, само и само да не се стигне до благините на развода). Ама защо и таксата за осиновяване. Значи някой е решил да направи добро на едно дете, да спести парите на държавата за издръжката му и какво решават нашите детелюбци? Ами че като е тръгнал някой да прави добро, трябва да направи добро и за тях, като се бръкне по-дълбоко в джоба. Съжалавам, ама такава логика нещо не мога да я възприема.

Това автохонното братство го припомня непрекъснато. Затова вече може това тъй печално обтоятелство да се съобщава и доста по-накратко. Също и за световната конспирация.

Концепцията на К. Порфирогент, че сърби произхожда от лат. servis т.е. роб почива на обясняването на името на един народ на някакъв език, който е известен на императора. За българи не го е извеждал от vulgari, т.е обикновен, прост (напр. лат. превод на простонароден език на Библията се нарича Вулга). Но е имало и по-забавни хрумвания - напр. биографията на римкия крал Сервий Тулий била сръчно допълнена въз основа на малкото му име, като тутакси му бил даден робски произход. За българите пък името се свързва с река Волга, макар и да има връзка, то може и да е точно обратното - да са почнали да я наричат просто Болга-река, т.е бълг. река. Мигел де Сервантес - "де" е добавка към име на благородник - ДОН Кихот ДЕ Ла Манча - големите букви е това дето сочи благороден произход. Това "ДЕ", "ДЕ ЛА" отговаря на "от" (но в бълг. обикновено се слага окончание -ски - напр. Сакс-Кобург-Готски), на нем. фон, на фр. дьо и т.н. Неговия баща е Родриго де Сервантес, което показва, че името няма нищо общо с алжирския плен на Мигел. В случая Мигел от фамилия на дребен обеднял благороднически род. В мрежата макар и на други езици могат да се намерят "Институциите" на Гай, част от Дигестите (Пандектите) и част от Конституциите. Това ще се отнася до използваните думички. Иначе ето за римския "статут на свободни" и вигдането за робите по руски учебник обаче: Струва ми се, че неверните брача-срби нямат отношение към римските роби. Просто нагаждане към название

В случая ние си водим дискусия по темата. Ако специалистите като такива са открили някакви смислени аргументи, могат да се вземат на готово и да се сложат. Ама до какви изводи са стигнали?!? Ами то и тук има някакво мнение и идеята е всеки да си представи аргументите. Науката не е един закостенял догмат е непрестанно търсене и дискутиране (друг е въпросът, че нашите родни "учени" си правят дисертациите като до 1989г. преписваха съветски учебници, а след това американски). А с насилието върпу деца нещата са простички - какво да се направи, за да се избегне малтретирането на деца. Самото решение вече не е толкова просто. Но то не се и търси решение, а просто се търси разширение на обхвата на понятието насилие върху деца. Така проблемът остава и има основание да се искат все по-големи суми за изследване - нали понятието става все по-широко. Но какво се прави по въпроса - брошури. Е, добре - бащата е алкохолик, който пие от мъка, че жена му зачезва за по няколко месеца с някой любовник. Та пита се дали въпросният човек ще си зареже пиенето за да чете брошури? Или майката по време на странстванията си ще вземе да чете брошури и да се сети, че е зарязала децата си при баща алкохолик? И тъй стигаме до въпроса какво помагат въпросните организации-усвоители на средства на децата на тези родители? Да не говорим, че социологическите проучвания сочат, че много хора са склонни да приемат като причина за неуспехите си поведението на родителите си. Не че не е без значение за бъдещето на един човек дали родителите му са замогнали като Рокфелер или са инвестирали доходите си по кръчмите. Но тази склонност ловко се използва от психолози и психоаналитици, за да препечалват като обясняват на някой, че е станал наркоман, защото като бил малък половин час седял с подмокрени гащи, докато някой се сети да го преобуе. Звучи успокояващо, ама какво бъдеще очаква този човек, след като е научил за "катастрофалното влияние" на това събитие от миналото си. Затова на мен ми се струва, че тези брошурки по-скоро имат за цел да експлоатират човешкия стремеж към самооправдаване, отколкото да се занивамават с проблема, на който уж са се посветили. Но тъй да се каже има проблем - има субсидий, няма проблем-няма субсидии.

Ами възможно е в Никополис ад Иструм - от там е било смъкнат доста материал за градежите в Търново. По-интересното е, че тези склуптури са употребени в библейски сцени. И ако животинските фигури във фреската "Тайната вечеря" са все пак нещо срещано в църк. архитектура и украса, то "Атлас" във фреската с първосвещениците Ана и Каяфа и другата фигура във фреската с умиването на нозете определено не са типични при изобразяването на тези библейски събития. А Ренесанса, Възраждането това по същество е поглед назад, към античното минало. А ето, че дори в издържания аскетизъм на един скален манастир проблясва реалистично изобразяване на антични статуи. Често като се говори за Ренесанса се набляга на руменината по бузките на севастократорката Десислава и реалистичното изображение. Но при Ренесанса е поглед към античността и като вторично е възраждането на някои техники на изобразяване - перспективата, румените пухкави личица, реалистичността... В тези фрески се вижда, че зографа е проявил особен интерес към склупторите и формите на тялото са доста детайлно изработени. Получава се интересна композиция - на земното, в лицето на склуптурите и духовното, чиито представители са изобразените в духа на строгия канон библейски личности. Интересен начин да се отграничи земното от небесното.

Ако може да се съкрати малко изложението за фалшификациите и конспирациите, че не разброх много останалото. Всъщност територията на България до 11в. е била доста по-просторна от тази на дн. България. Тъй че ако не потомци на самия Ирник, то потомци на тези, дето са тръгнали с него е съвсем възможно да са попаднаднали сред населението на бълг. държава в периода между Кубрат и Самуил. По същественото е разбира се, че бълг. държава държала значителна част от територията подчинена преди това на Атила - това също си е важна причина да се търси приемственост именно с него.

Намерих картинки - става дума за склуптурите, които се виждат по стенописа. Особено на едната определено са поклон към античността. Ето тази е с Атлас, който крепи небето на плещите си:

По въпроса за специалистите се сетих за един фейлетон от Чудомир дето двама искали да разгледат казанлъшката гробница. Казали им, че вътре можело да влизат само специалисти. И тогава едният казал, че те били специалисти - той бил ветеринар, а другият правел много хубави кифли. Тъй че нека оставим кифладжиите на мира и да видим какви аргументи имаме самите ние! Иначе казано да оставим намира тази, дето за едни е специалист, а за други патка. Защото дори патката да включи тъпченето на кифлата с мармалад като вид насилие, което ще бъде много лош пример за подрастващото поколение, то това не е насилие. Затова оставам патката да работи над кифлата и се връщам към въпроса. От всичко изброено жертви на насилието са само малтретираните (спрямо които е упражнена физическа сила, в размер несъвместим с необходимостта). Неглижирането няма ама нищо общо с насилието. Психическия тормоз също не е насилие, макар и да не е нещо хубаво. Може чрез психически тормоз някой да бъде принуден да извърши нещо, което не желае, но това не е насилие. Всъщност при децата често се налага въздействие, което да ги накара да направят нещо или да бъдат спряни. Какво става, ако детето да речем не иска да бъде къпано? 1. Въпреки рева, бива изкъпано. 2. Оставя се мръсно. Иначе казано вариантите са сила или неглижиране и трето положение няма. Някой може да предложи аргумента на убеждаването, ама много ме съмнява едно 2г. хлапе да се навие да влезе в коритото, ако родителя обоснове необходимостта от това, като го потвърди с доказателства на специалисти.

При положение, че Авитохол и Ирник се споменават само в Именика, то е ясно, че не може да се твърди с категоричност кои са те. Но при дълголетието на двамата е оше по-малко вероятно да се твърди, че автора на именика е наблеггал на ист. достоверност. Та коя може да е тази личност? Практиката през античността и средновековието е влад. династии да извеждат своя произход от някоя известна личност, дори бог. Александър Велики се е обявил за син на Зевс-Амон (отделен е въпроса дали не е плод на някоя извънбрачна аватнтюра на Олимпиада), триумвира Марк Антоний пък се изкарвал потомък на Херкулес, на Херкулес били потомци разбира се и царете на Спарта, Македонската династия пък се обявила за издънка на арменската династия на Аршакидите, а сръбските Наминичи се изкарали рода на св. Константин Велики и Лициний (май тук е мястото да кажа, че родословието на Галахад от легендата се извеждало от Йосиф Ариматейски ). Затова въпреки плодовитостта на Атила е напълно възможно Кубрат да се е изкарал негов потомък без да е имал каквато и да е родствена връзка. При дълголетието на Авитохол и Ирник е съвсем логичен извода, че става дума за един преди всичко желан произход. Та пита се от кого би могло де се извежда произхода на Кубрат, при положение, че Дулоидите сами си избират произхода? И вниманието веднага се насочва към прочутата фигура на Атила - предводител на мощен племенен съюз, в който волю или неволю попаднали също прабългарски и славянски племена. Човекът господствал над територия колкото Западната и Източната Римски империи. Достатъчно забележителна личност и достатъчо известна за да има желание някой да извежда произхода си от него. Особенно ако е прекарал детството си в Цариград, а после е създал една също прилично голяма държава. Тъй че каддидатурата на Атила за Авитохол е съвсем приемлива и при това без алтернатива. А защо е избран именно синът му Ернах - вече стана дума.

Ами определено не си прав. Насилието е употреба на някакво въздействие върху някого. При това говоря за насилие разбирано в най-широкия му смисъл, т.е. като се включва и заплахата като вид психически тормоз. Строго погледнато насилието е употреба на физическа сила по отношение на някого. Пък то детето може да си е изкъпано и облечено, ама пак да се чувства неполноценно - винаги ще се намери друго дете, което да мине за по-хубаво, по-имотно, по-умно или по-добре облечено. Това също може да се изроди в агресия. Но при това положение трябва ли всички деца да са облечени еднакво като войници, да бъдат тикнати в нещо като казарма остригани нула номер само за да не се окаже, че някое дете е по-добре облечено или по-хубаво от друго. А за специалистите - вж. написаното по горе за "патката". Не може да е аргумент онова, дето е предмет на оспорване в темата.

Не обичам да се спекулира с даден проблем. какво общо има занемаряването на едно дете, с това да е жертва на насилие? Насилието е проява на някакъв интерес към детето, пък дори и като към обект върху който да се упражни сила. Занемаряването е проява на незаинтересованост. Ама това не енасилие. Защо тогава е вкарано и това чудо?

Ами то е силно да се каже, че културата е в голям подем. Времето е по-ново и повече неща са запазени. Иначе и Балканите приличат на Италия - полуостров пълен с малки държавици. Покрай униите има сближение със запада. Централната светска и църковна власт отслабва, тъй че строгия надзор за каноните не е така голям. Много са причините. Пелопонес - там след ІV кр. поход се появяват кръстоносни държавици, тъй че отново има по-силна връзка със запада. За мен лично е доста интересно изобразяването на антични склуптори на фреските в ивановския манастир. Като скален манастир предполага доста голям аскетизъм, но има изобразяване на антични склуптури, при това голички.

Тук има линкове към няколко нумизматични сайта. Погледни дали я няма там. В някои от сайтовете има и цената. Може да попиташ и на тамошните форуми. Но без снимка трудно ще ти отговорят. Цената се определя от редкостта на монетата. По принцип колкото е по-благороден метала, толкова е по-рядка. Но по-често срещаните монети може да струват и стотинки.

А може ли да сложиш снимка на монетата от двете страни (ако може цветна), защото това дето е като картинка, май е печата.

Не виждам нищо положително в това да се набива в главата на едно дете, че е потенциална жертва на насилие -особено при така разпрострелите се признаци. Ясно ми е, че е много по-лесно да се усвоят еврофондове, като представител на организацията-усвоителка обиколи няколко класни стаи и изрецитира няколко изречения, които и той едва ли напълно разбира. И пак ми е ясно, че е много по-трудно да се осъществи беседа с децата и без да им се набива в главите, че са потенциална жертва на насилие да се проверява периодично дали не са обект на малтретиране. Ама това определено става по-трудно, отколкото да се избълват няколко изречения в няколко училища в началото на годината и после беж цяла година да се клатят крака. Начина по който се прави сега в България не само, че не е полезен, но е и вреден. Какво означава в подреденичкия детски свят където мама и татко не си изневеряват, чичо доктор не иска такса и не обяснява, че не яде цветя и не пие благодаря, където учителката не прави всичко да дава частни уроци .... та какво става, когато в този чудесен свят се прокара идеята, че от всякъде дебнат насилници. Ясно, че не е лошо децата да се просветят за домашното насилие. Ама не е лошо да речем да бъдат запознати и тънкостите на предбрачния договор и трудностите свързани с развода. Но как ще изглеждат деца, дето вместо да си играят на семейство си играт на сключване на предбрачен договор, в който подробно уреждат въпросите срещу домашното насилие? Вярно е, че ще е много по-реалистично ако момиченцето през ден оставя куклата в детски дом, а като я води на чичо доктор правят проверка за осигуровки... Иначе казано какво хубаво има да се набие в главата на едно малко дете, че то живее в един ужасен свят?

Ами това много ми прилича на печата. Тъй че няма да е лошо да кажеш малко повече. Да не е пак печат - ако не същия, то поне от същия булотирон.

Понякога наричат село Любенова махала "Втория български Батак". И за разлика от някои, които заради каналите са наричани "Северната Венеция" или заради хубавите сгради "Кючюк Париж", то името подсказва, че общото е клането извършено от турците. Благодарение на застъпничеството на митрополит Серафим селото било пощадено от репресии след Априлското въстание. Скоро след това избухнала руско-турската война и освобождението изглеждало близо. Но повечето от жителитена селото нямало да доживеят този момент. На 14 юли 1877г. около 13 часа селото било нападнато от отделение от войници, башибозуци и черкези, но те били отблъснати от жителите на селото. В 17 часа срещу селото настъпили части на Шефкет паша - около 1500-2000 души турска редовна война и башибузук, които разполагали и с няколко оръдия. Населението се укрепило в черквата и училището. Този път населението разполагало с някакво оръжие - братви, вили и други сечива. Това разбира се не било достатъчно да се спре армията и въпреки съпротивата турците проникнали в черковния двор. Избивайки намиращите се в двора, турците достигнали до черковната сграда. Първоначално не успели да разбият вратите. Намиращите се вътре предали от своите и черковните ценности като откуп. Въпреки това, след като турците успели да разбият една от вратите, започнали да искат откуп от излизащите и който нямал какво да даде бил убиван. От събралите се около 7 000 души жители на селото и от околността, които се били събрали тогава в Любенова мапала оцелели едва 1 000. За повече информация, ето една книга: МАТЕРИАЛИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА С. ЛЮБЕНОВА МАХАЛА, НОВОЗАГОРСКО Честването на 130-годишнината от клането Ето и репортаж на "Скат" за клането В-к "Сега" за събитието

Ами нещата не са чак толкова черно-бели. От една страна бунтовниците са лошите: В труден момент за държавата вдигат въстание, оголват фронта, нападат главната квартира, а след това и столицата. Но нещата имат и драга страна. Тези хора с години се бият по фронтовете, а семействата им и имуществото им са занемарени. Облеклото им е в окаяно състояние, храната е лоша и оскъдна. По това време други успешно препечелват от нещастието им. Германските ни съюзници гледат какво може да отмъкнат (благодарение на това 1-2 немски думички свързани със взимане са били станали много популярни у нас тогава), докато нашата армия се бие основно със съюзницете на Гърция и Сърбия. Пробивът на Добро поле е бил въпрос на време.