Galahad

Говорех за Ускудама - едно от четирите най-известни тракийски селища днес. Ако пропуска една столица, какво да очакваме за някое село. А това дали два града със столични функции са съдържали в името си въпросната частица съвсем не ми се вижда толкова незначително. Още повече при положение, че всъщност на повечето селища не им знаем имената, а на други ги знаем от един момент на развитието им - нататакък. Ами поне от приложената карта се вижда, че те са основно в Рило-Родопския масив и Балкана, т.е. са концентрирани в планините и максимум в района между тях. Където планинските масиви силно се снижават и раздалечават "пара" намалят. При всички случаи, ако означават тип селище то е нормално да се срещат навсякъде, но с оглед особеностите на рележа някъде да са повече от даден тип, а другаде по малко. В планините също може да има села, но не токова много като в полето. Заедно със Созопол, Кабиле, Тиле, Месембрия, Селимбрия (и другите градчета)... Това че са пропуснати на картата на Дуриданов, не значи, че ги е нямало. А и както казах, това "дава" според мен е свързано с "дема" и означава нещо от рода на община, т.е. обществено-териториално звено. С времето от това се развива селище, което евентуално може да се разрастне или да изчезне. В Скопие може и да е много спорен, но определено си е диалект. То по тази логика и архаичния език на Н.В., на който с едно "Вервайте ми" приласка бабите ще да е някакъв чужде език, с много повече различия от тези между норвежкия и датския. То почти толкова се знае и за другите изброени, ама това не е попречило на човека да направи фундаментални изводи въз основа на ... почти нищо. Една от малкото известни по значение трак. думи е "брия" - градче" - но дори и това не му е попречило да си фантазира на воля. А македонците са част от племето на едонците, за които пък се знае, че са траки. Как тогава да са известни "македонски думи", щом македоните са говорели на тракийски? След време и за днешния "македонски" няма да се знае нищо ... защото си е български. Евмолпия стои по звучене по-близо до римските Улпия и Юлия, отколкото до тракийските названия. Тъй че това название е по-вероятно да е по-късно и да се свързва с произхода на Евмолпидите - царско-жречески род в Елевзина, траки по народност, които въвели там прочутите мистерии. Най-вероятно в определен период произхода на Евмолп се е свързвал с дема Пулпу, т.е. Пловдивска община. Общото може да е полис, ама произхода на двете думи е различен - едното означава, че това е градът основан от Константин, а другото означава просто столица (царския град, градът, в който резидират царете). Истамбул произхожда от гръцкото название Полис (във виз. епоха столицата била наричана просто Градът). Тур. вариант означава буквално "от Градът".

Ами по това време идеята за национална държава не е съществувала. важна е била религията. Но през 14в. бълг. общество е и в духовна криза. То е разкъсвано от различни ереси. За част от бълг. население исляма е бил поредната ерес, след която да хукнат. Още повече, че присъединяването към турските орди е вожело да означава и бягство на крепостен от болярското имение и възможност за богатство и плячка. Интересното е, че запазените дан. регистри от нашите земи са накъде от ср. на 15в. А турците едва ли с охота биха горили списъци на потенциални данъкоплатци, ако данъците са имали същото значение и през 14в.

Ами напр. Тацит (автор, живял през вт. пол. на І в. от н.е.) в Анали, ІІІ-38 Пасажа е във връзка с обсаждането от въстаниците на цар Реметалк в Пловдив около 21г. от н.е. (книга трета е за събитията от 20-22г.от н.е.).

Най-известните трак. селища са Палпудева, Севтополис, Кабиле и Ускудама. Пропуска на столицата на едно от най-силните царства говори доста за коректността на картата. Определено не е случайно. 1.Първата причина е тактичното пропускане на неудобните, пък дори и да са от най-известните. 2.Второто дори да е райониране, то не е езиково. "Пара" се среща в Рило-родопския масив, а "дева"/"дава" в равнината. Ще рече, че ако "пара" значи махала, а дава - село, то е съвсем логично в плодородните равнини да има по-големи селища като села, а по планинските чукари да има махали. 3. Степента на културен обмен - тези по на юг е логично заради културния обмен да вкарат някои думички, заети от комшиите, като напр. полис - Севтополис. Колкото по на север, толкова по-малко е това влияние и по-рядко се среща полис. 4. Какви са известните ни селища - ако в Тракийската низина се акцентира на големите полисни селища, а на север от Дунав преобладават селата как точно да се наричат едните и другите? Опасявам се, че сравнителния материал е твърде малко. Тъй че подобни категорични изводи залагат най-вече на чиста фантастика. По имената на селищата твърденията са съмнителни дори и от поглед в картата. Ами днешния македонски си е диалект на българския, както античния македонски на тракийския. В античността обаче, по-близките до Елада траки са били и повече повлияни от съседите, респ. и те са повлияли. Това пък откъде го измисли - първото побългарено ще рече Константиноград, а второто погърчено ще рече Василеополис. А преди това, кое име се появява за това селище? Защото археологически селището е от преди римляните и дори от преди Филип ІІ. В такъв случай в строителния надпис от около 172г. от времето на Марк Аврелий, заслугата за този пасаж да е в този вид ще да е на сибилата на Куме: "Император Цезар Марк Аврелий.... консул за 3 път, баща на Отечеството, построи кр. стена на Филипопол...." ?

Наистина, това пък чудо откъде-накъде се взе: Степан е руско. Тези изводи пък да не са резултат от някой руски пропаганден материал?

Ами Аеций успешно е използвал готи срещу хуните, като е имал намарение след това пък да използва хуните срещу готите. Диалектика на политиката. В смисъл че звучат като Авитохола, Тервела, Самуила, Борила ли?

Ами османците променят хода на историята. Когато те настъпван М. Азия и Европа са рактически сбор от минидържавици с феодални дружини от наемници. Осмнаската империя е централизирана държава, която използва както наборна, така и наемна армия. Практически турското настъпление в Европа спира, когато евр. армии започват да разчитат не само на наемници, но и на наборници. Има също няколко момента, в които историята е можело да тръгне по-друг начин. Първо това е при смъртта на Осман - по традиция синовете му трябвало да си поделят бейлъка му. Но по-малкият Алаедин се отказал от частта си в полза на Орхан. Ако не беше станало така, можеше и държавицата на Осман да стане поредния турски бейлък раздиращ се от противоречия. Другият е след битката при Анкара - османците претърпяват катастрофално поражение, прогонените владетели се завръщат в земите си, а младата империя се оказва въвлечена в мащабна граж. война. Каква би била ролята на някои междинни успехи? Ако проливите бяха защитени, осм. експанзия можеше да се носочи към Азия или Африка - това се случва с Араб. халифат. При победа при Черномен позициите на турците са били слаби в Европа и е можело лесно да бъдат изтикани обратно в Азия. Когато обаче Мурад настъпва отново на север от Балкана и към Сърбия тур. позииции на Балканите са били доста по-уредени - прехвърлени са били заселници от М. Азия, завзети са доста крепости... Какво би могла обаче да е ролята на тези миниуспехи - евентуалното забавяне е можело да доведе до това, че или по-рано балк. армии да заприличат на османската или османската империя да заприлича на европейските държави и останалите тур. бейлъци в М. Азия (т.е. да бъде разпокъсана - както се случва с Румелийския селджукски султанат).

Хуни най-вероятно е названието на всички от племенния съюз, а водещото племе да е на българите. Маджарите се оплакваха, че българите ги наричали презрително хунгари. Тъй че произхода на маджарите най-вероятно не е от хуните, а просто и на тях се е гледало като на второстепенните племена от съюза на Атила. Тъй погледнато, използването на хуни за състава на съюза на Атила е все едно Османската империя да се нарича империята на гяурите.

Има още един Александър - Искандер, но няма сигурни данни, че е управлявал - синът на цар Иван Шишман. Но най-вероятно той е управлявал Никополския санджак за времето от посичането на Шишман или битката при Анкара до битката при Чемурли и рокадата със смирненския Джунеид бей.

Патр. Евтимий казва, че и Асен І бил Иван Асен. Затова синът му даден като Иван Асен ІІ. При двойните имена номерацията е отделна - напр. папа Йоан Павел ІІ, при положение, че иначе Йоановците са 23. Като Йоан и Асен І не е първи. Пръв е носел това име цар Иван Владислав.

Ами всъщност цар Симеон не е бил много млад. В едно от последните писма помежду им патр. Николай Мистик пише, че и двамата вече са на възраст, на която хората вече умират. И действително - разликата на годинитена смъртта на двамата не е голяма - патр. Николай починал през 925г., а цар Симеон през 927г. Пък и наследяването е станало май доста безпроблемно. но може и някой да е разбрал, че царя бере душа и да е решил да се възползва от това. Добрата информация на време винаги е била ценна.

Именника е по-същество един родослов. Той е списък на владетели, като се посочва и техният род. Практиката при подобни "списъци" е произхода на един владетел да се изведе от някоя известна личност или род. Македонската династия да речем извежда своя произход от Аршакидите, Неманичите от император Лициний, а сред англ. крале наред крал Артур някак деликатно е прокаран и св. Константин. Това не значи, че римляните били по-скромни, защото нямало от кой. Напратив, напратив - герои от троянската война, древни царе и дори римските богове били изкарани прародители на римските фамилии. И така имаме си родослов. От Гостун насетне владетелите са исторически фигури. Но заради дълголетието си, Авитохол и Ирник се приемат с резерви. Чрез пресмятане на годините някои са стигнали до Атила и Ирник. Тяхната тези е, че "дълголетието" е използвано за да се запълни времето между Атила и Гостун. Противниците на тази теза пък я "оборват", като си измислят една година и "откриват" че сборът от дълголетието на двамата не стига точно до нея. Казвам че си измислят годината и времето до нея, защото е съвсем неясно откъде накъде пресмятат точно до нея и то с години от слънчевия календар. Другия път по който се стига до Атила е като се държи сметка за средновековната практика при правене на подобни списъци. Значи имаме един реален владетел, на който се търси подходящ произход от някоя видна фигура. Пита се коя подобна фигура ще избере народ, който по това време чуждите автори наричат хуно-българи или просто хуни. И съвсем логично се стига до най-крупната фигура - Атила. А защо като втори владетел е избран Ирник - т.е. предмета на тази тема - ами заради предсказанието, че Ернах ще възроди империята на Атила. Именно последното е нещо твърде важно като прохаганда. И бих казал, че е доста успешна. Защото и Атиловата държава, а после и Дунавска България са били една от трите европийски империи. Отделен е въпросът за генетичната и кръвна връзка на Кубрат с Атила. Практиката при подобни списъци не изисква действителна връзка. Но подобна връзка е по-необходима чисто исторически. И определено тази връзка не е свързана само с прочутата плодовитост на Атила. Все пак Кубрат с една нежна революция създава империя. Това би могло да се случи толкова лесно ако той наистина е бил издънка на Атила, при това да е била съхранена част от структурната организация съюза на Атила.

Селището е съществувало преди Филип Македонски и съвсем определено е получило името си от него - тъй както Горно Джумая е станала Благоевград. Макар че появата на Филипопол е по вероятно да наподобява появата на Димитровград, който е образуван от три села - Раковски, Марийно и Черноконево, които преди това са били дори малко повечко. В случая с Пловдив - Палпудева и Евмолпия. В римската епоха става Тримонциум, защото е бил разпрострян на три тепета. Но в рим. епоха градът изрежда още три имена Юлия, Флавия и Юлия. Тъй че с залеза на империята основните конкуриращи се имена останали Филипопол и Палпудева. Няма никакви сериозни основания за такова твърдение. Освен ако под Нашенско разбира от Беломорието до Балтика. Дакия като преходна зона между славяните и траките може да е имала междинна култира. Но сведенията на ант. автори въобще не дават основание да се твърди за съществени културни и езикови различия между траките от Дунава до Босфора. Ами тракийските думи са сравнително малко, но все пак съвсем достатъчни за да се види, че нито като език, нито като лични имена, нито като топоними имаме нещо общо с германците. Ами античните автори не сочат езиково различия между мизи и траки и в случаите когато не се задълбават в наименования на племена, не ги отграничават. Докато доста по-отчетливо отграничават от траките трибалите и илирите. Тезата на Дуриндаров е съвсем безпочвена. Това че е направил онази карта (или по-вероятно е ползвал някакви румънски пропагандни материали), като тактично е "забравил" дори за най-значимите селища като Ускудама и Палпудева, съвсем не означава, че тази шашма придава някаква достоверност а тезата му. Най-малкото за това, че за широката публика най -известните трак. селища са Ускудама, Палпудава, Кабиле, Севтополис и Перперикон. За последния аргумент - по тази логика Ицо Камата ще трябва да е прав сърбин. Иначе защо със сърбите да ни е близка историята. Е, до 10в. може да не история за близост между две държави, защото Сърбия си е била просто една провинция на бълг. царство, но пък през ІІ царство има доста династични връзки (на форума има отделна тема за това). Що се отнася до българския и руския. Аз много пъти съм изтъквал, че друнканиците за руската царска конспирация са доста несериозни. Най-близко до българския са говорите на тези славяни, дето са били в пределите на бълг. държава. Кубратова България всъщност е била в по-голямата си част на територията на днешните Украина и Русия. И точано техния език е по-близък до нашия. Отделен е въпросът, че след военната инвазия на Светослав в България пък се получила бълг. културна инвазия в Русия. Ако погледнем съчиненията на Константин Порфирогент, където той дава думички на руски и славянски, ще се види, че днешния руски много повече прилича на славянския посочен от Константин, отколкото на руския му. Това е времето на Великото преселение на народите. По това време тук има не само готи, но и прабългари. От това не може да се вадят никакви сериозни аргументи.

Технически погледнато, среща се и като Галахалт и това май беше по-стария вариант. Така е написано на "Кръглата маса" дето е в Уинчестър (макар това пък един немец да би го прочел иначе) И какво точно се променя от това, че този, който ние наричаме Йоан-Павел ІІ, дружи наричат Джон-Пол ІІ, Джовани-Паоло ІІ и т.н. при положение, че човекът си е съвсем същия? Според мен ненаучно е търсенето на фундаментални различия в разликата от едната буква. Едната буква може да има голямо значение за религията, но не и за историята. Автохонната история да речем не е наука, а фанатична и чистосърдечна вяра лишена от всякаква връзка с разума. Съвсем правилно. Тъй че нека не приписваме на тюркската теория фундаментални конспирации.

ДАНС по същество е един възроден и технически обновен КДС. Тъй че какво има да се чудим.

Ами персийският пророк Мани е писал, че имало 4 велики царства - Вавилон+Персия, Римското, Аксум и Китай. Тъй че владетелят на Аксум едва ли е страдал от комплекс за малоценност заради своята титла. Дори виктор емануил е бил само крал на Италия, но като владетел на Абисиния се провъзгласил за император. Културен обмен между Аксум и Византия е имало, но ме съмнява, че етиопцита са изпадали чак в такова благоговение пред Константинополската империя, както европейците.

Значението на брия е известно във връзка с Несебър - значението на името е обяснявано и се казва, че брия на тракийски означава градче. Дава, дева, дама - най-вероятно са свързани с по-познатото ни дема, което възприемаме като гръцко, но всъщност върху познатата ни елинистична култура, голямо влияние оказали пеласгите. Следователно думичката ще има значение на община, махала, село, селищно образувание. Иначе казано Пловдив е направен град от Филип македонски, преди това е било "дева". На Дуриндаров всичките "преводи" бих определил като несполучливо налучкване. Тези кули и крепости - като цяло траките не са имали особенна нужда от такива съоръжения. Не са били обект на чести подчинявания и нападения. Какви са му аргументите да дава такива определенияна споменатите думички? Някои днешни писатели често обичат да копират механично неща намерени на друг език, а понякога то е с прогандна цел. В случая са прокарани пунктири, които по-скоро определят някакви румънски претенции от близкото минало, а възможно и от настоящото, отколкото действителни ареали на употребата на тези думи. Мислите ли че е възможно това на картата да са всички градове, села, кули и крепости на територията на днешна Румания и България. Обръщам внимание, че до началото на индустриалната епоха и високоскоростния транспорт селищата са изграждани малки, но на по-близки разстояния. Делението на Тракия и Мизия е римско дело. Иначе има много повече основения мизите да се отграничат от илири, даки и трибали, отколкото от траките. Но както споменах въпросният автор най-вероятно механично е ползвал основно някакви румънски пропагандни издания и малко е сравнявал с друга литература. По-скоро може да се търсят аналогии с келтския (галския), отколкото с германския. Келтите са проникнали на Балканите и дори си направили държава със столица Тиле, която просъществувала кратко. Ама с германците - не ми иде на ум никаква сериозна връзка. В сравнение с траките те са си били диви племена (и съдейки по това, дето са вършили през ПСВ и ВСВ, май нещата и до сега не са се променили много).

Май е ползвал румънски пропагандни материали - гладам, че е заформено едно Дакийско ареалче на юг от Дунава, тъй да се каже изконни румънски земи. Заформена е и една пунктирна граница, която би трябвало да показва накъде България може да има изконни претенции. И селищата са подредени тъй, че да изглежда, че изконно румънското драстично се отличава от българското. За целта гледам тактично е пропуснато името на столицата на одрисите - Ускудама... навярно защото е твърде близо до Уску-дава и някак не върви одрисите да зе изкарат даки. Но въпросните добавки е по-вероятно да имат друго значение. Всъщност значението на "брия" е известно - означава малко градче.

Ами личи си! Също е всеизвестно, че "Атила" пък е името, с което в двете части на загиващата Римска империя са наричали великият завоевател. Друг е въпросът обаче, дали това е неговото име. Същата работа - съпоставка между изписване и произнасяна на едно и също име на наш и чужд език и на две различни бълг. думи. И какво точно пречи Органа да е тюрк? Промяната на буква в името не променя същността. Няма абсолютно никакъв аргумент, който катетгорично да изключва възможността Органа да си е 100 % тюрк - напр. издънка на аристократи от западнотюркския хаганат, които са се отцепили заедно с дадените им за управление подвластни на хаганата прабългари.

И с какви сериозни аргументи е отхвърлено категорично? В цитата не виждам никакви. Макар сходството в имената да е най-впечатляващия аргумент за човек с повърхностни познания, а ако с имената се направят и няколко лексикални еквилибристики ефекна да е направо убийствен, всъщност това са второстепенни аргументи. Така като Тимуджин е Чингис хан независимо, че няма звуково сходство. Май не си чел това, дето си тръгнал да оборваш? По същата логика можем да свържем Атила с Авицена, а Авитохол можеш да го свържеш с Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина. Колкото и да е бил учен Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, не е знаел, че се казва Авицена. Авицена го наричат в латинските текстове .... същото важи за Атила. Отделен е въпросът доколко Атила е знаел, че се казва Атила. И какъв е проблема: Херодот-Геродот, Хор-Гор, Теофилакт-Феофилакт, Теодор-Феодор, Карл-Чарлз-Шарл .... ?

Печата на Паисий Ами да Петко: 1. По предание - в една от легендите е така. 2. При избора на монашеско име често се запазва първата буква от светското. За Баанов: 1. От хаджи Вълчо, който е обявен за роден брат на Паисий. Наистина с негови строежи са извършвани строежи последователно в Хилендар и Зограф, вкл. и кулата, в която се счита, че е живял Паисий. В подобни случаи обаче практиката е да се изобраразят и роднините и в случая, ако Вълчо беше брат на Паисий и леврентий, би трябвало поне на втори план да са и техните портрети в ктиторската фреска. А това тук е вече пълна измишльотина. по тази логика всеки с фамилия "Асенов" може да се обяви за издънка на династията Асеновци, респ. всеки Шишманов е от царския род Шишмановци. Единственото стойностно нещо са снимките на ктиторски портрети: Хаджи Вълчо - ктиторски портрет в параклиса "Св. Иван Рилски" - Хилендар Ктиторски портрети от Зограф - обикновено се сочи, че са на неизвестни ктитори. При всички случаи няма логика в едина такъва "семейна композиция" каквато е това по статията да липсва Паисий, като мотах от този манастир. Пък и визуално Хилендарския Вълчо доста се различава от Зографския "Вълчо" 2. Другото се свързва с къщата в Банско, но тя от 18в. е метох, докато в нач. на 20в. била подпалена от гръцка войскова част. Тъй че в случая трудно може да е била известна като Баановата къща.

Ами няма нищо толкова уникално. Идва Филип и нарича градът на свое име. Подобни неща ще се случват и векове напред - напр. Варна да бъде наречена Сталин. Въпреки промяната на името обаче, понякога старото име продължава да се използва дори и векове наред - то Пловдив и сега понякога се нарича Филибето, което е турската производна от Филипопол. В замяна на това обаче Тримонциум е успяло да си завоюва само правото днес един хотел да носи неговото име. Запазването на старото име се влияе от ред причини - то може да е по-познато за местното население (Палпуде(а)ва - това дева, дава е често срещана думичка в края на името на тракийските селища). Затова някои смени на името са успешни: Чамкория-Боровец, Карабунар-Средец... Други пък не - Кутловица-Фердинанд-Михайловград-Монтана; Василико-Мичурин-Царево. Мен ме съмнява и Гоце Делчев да изкара дълго и е най-вероятно да се върне Неврокоп - по е кратко. Но доста по-благозвучното Благоевград успешно се пребори с Горна Джумая. Въобще чуждите названия на селища и местности са по-лесно сменяеми отколкото местните. Но това не се случва само с топонимите. В съседна Румъния след въвеждането на "майчиния" румънски език има интересен феномен - на книжовно ниво си е румънски, тъй да се каже поциганен латински, обаче на битово ниво си остава български - ред думички свързани с бита си остават български.

Душан се свързва с обстоятелството, че той детронирал и наледил да бъде удушен баща си. Стефан - да носят го всички, както нашите Иван (Йоан). На сърбите навярно им е харесало, че името иде от стефанос, т.е. венец, корона. Урош - е според легендата Неменичите произхождат от император Лициний, от Бела Урош. И тъй като първата императорска издънка бил Урош, то по злополучното ирония споходила и Сърбия - първия и последния император да носят едно и също име.

Всъщност претендентите са повече от два, но те се аргументират само с легенди. От всички останали най-възможна е версията за Трън, но според нея всъщност семейството се премества по-късно там, т.е. е възможно да не е родно място, но място, в което семейството е живяло. Казвам, че е най-вероятна защото когато говори за св. Терапонтий, Паисий също включва местен елемент - той разкава, че ня мастото където светецът е бил посечен имало израсъл дъб и там ходели много хора за да получат изцеление. Но сведението за св. Терапонтий е съвсем кратко и далеч не може да се мери с описанието за Урвич. Пък и поне към 16в. черковните сгради на Урвич престават да се употребяват, което ще рече, че по времето на Паисий там просто е имало руини като на много други места. Въпреки това именно тази далеч не от най-споменаваните през средновековието крепости е спомената от Паисий с най-голямо внимание. Ако е бил от Банско би било логично да се появи нещо от региона, дори да не е свързано точно със самото селище. Друг косвен елемент е преписването на историята - съвсем логично е да я занесе за преписване в родното си място, където има познати. Все пак намирането на преписвачи в непознато място е по-трудно. А Самоковския препис е един от най-ранните известни, като по него пък е направен Рилският.

Това е свързано с интеррегиума (междуцарствието). Между смъртта/абдикацията на единия крал и възкачването на следващия по необходимост минава време през което държавата е без суверен. За да се избегне това сте стига до формулата "Кралят е мъртав, да живее краля" - т.е. приема се, че следващия крал поема властта още с овакантяването на трона. Литературно-филмово понякога му се придават и по-различни значения, но това е целта. В републиките за целта има вицепрезидент - а стане нещо с президента, а вицепрезидента се заклева и поема поста, без да са необходими избори.