Galahad

Аз не виждам защо защитниците на кучета не си приберат бездомните песове у дома. Все пак обществото не е длъжно да търпи техните мераци. Тъй че решението е просто - бездомните помияри се избиват, а тези дето са против - прибират съответния помияр и той престава да е бездомен. Но в анкетата гласувах за кастриране - тази мярка ще мине по-лесно. По-добре да се вземат частични мерки за намаляне на популацията но по-скоро, отколокото след години дебат, бездомните глутници само да се множат. Животинките не са виновни, но дори покрития с асфалт и бетон град си остава една джунгла, в която си действат природните закони.

Интересно защо за избиването на кюрди репортажите не са изпълнени с такъв драматизъм? Дали пък защото едното не е врагът Китай, а другото съюзник от НАТО ... и цената на човешкия живот тутакси променя своята стойност.

Въстанията до това от 1737г. са някак по-интернационални, т.е. преди всичко се гледа на това дали са единоверци, а не толкова на етн. признак. В организацията често са замесени и църковните структури. След въстанието от 1737г. вече етн. елемент почва да взима връх. Тези от средата на ХІХв. в Северозап. България вече са във връзка основно със Сърбия, като по-високопоставения църк. клир не участва. Но дори и при Априлското е търсена връзка със съседите - то избухва между това в Босна и Херцеговина и преди Сръбско-тур. война. Априлското въстание е най-свързаното с низините, тъй като при него в ръководството и организацията е най-малко участието на първенците и местните църковни и общински структури. В по-раншните са намесени кметове, владици, действителни или мними потомци на влад. родове ...

Ами той арабския за ислямските страни е нащо като черковнославянския за нас и латинския за католиците. Възможно е да е надгробен надпис на мюсюлмански духовник. От друга страна Осм. империя е било голяма и многонационална, като в територията и до Ататюрк са влизали и някои държави, които днес определяме като арабски. Тъй че си е съвсем в реда на нещата тук да е попаднал и някой арабин. Тур. робство наред с доста лоши неща, не е било чак толкова черно отвсякъде - в империята имало голям вътрешен пазар. Наши търговци също са ходели доста надалеч.

Текста малко ми прилича на "Аврелий", ама не мога да го завъртя сега и да го разгледам. От надписите ще се реши, защото качеството на изображенията е доста лошо, пък този тип образи са доста популярни. Ето напр. на една на Марк Аврелий:

Османската империя не е била дуалистична турско-българска държава, макар през 19в. една наша дружина да пратила на султана мемурандум с такова предложение, но както може да се очаква султана въобще не погледнал офертата. В Осм. империя макар са била силно централизирана, на най-ниско ниво имало силно развито местно самоуправление. Традицията на силното местно самоуправление се запазва до края на Ісв.в., а след това с прехода към диктатура започва ограничаването му още при Стамболийски. След 1989г. се прогагандираше за възраждането му, имаше лека либерализация, но после при неокомунистическото правителство на Иван Костов пак взе да се търси начин за стесняване на местното самоуправление. Кнезовете са кметове на селата. Друга малко позната особоност в градовете са първогражданите. По време на борбата на църковна независимост се появява и противоречение между първогражданите -земевладелци и еснафите като структура на зараждащата се промищлена буржуазия.

Не знам дали е търсена информация, но наистина е интересна оскъдицата от документи. Но Мариното и Второто Търновско определено са проблемни в тази насока. И докато за Мариното е приемливо, защото то е по-локално, то за Второто Търновско определено е проблем, тъй като в събитията се намесва дори името на Московския патриарх. Тъй че малчанието на архивите определено предизвиква съмнения. От друга страна обаче родовите записки също са си сведение и не трябва да се пренебрегват с лека ръка.

Източниците за жертвоприношенията може да разделим на 2 групи. Едната е от времето на Македонската династия - Генезий, Николай Мистик и Теофанофия продължител. Другата включва само игнатий и тя е по-ранната. За жертвоприношения на животни се говори освен в Теофановото продължение поръчано от Константин VІІ, още и в едно писмо на на патр. Николай Мистик. Интересното е, че патр. Николай говори, че такива обради са ползвани вече по времето на полуелина Симеон, византийския възпитаник подготвян за христ. свещеник.

Това май реше въпроса с кръстовете по надписи ина медалиона като аргументи за арианство или християнство. Трябва да се отграничат няколко неща: 1. В дн. бълг. земи е имало християни от началото на новата ера. Една част наистина се местят и иса избити, но друга си остават. Напълно възможно е българите да са заварили дори траки-езичници. 2. Преди Аспарух на юг от Дунава има отделни поселвания на прабългари и славяни, които също били християнизирани. 3. Отделни владетели са били християни - Кубрат и навярно последващите владетели от рода Дуло. При Кормисош започват смутове - тогава на християните започва да се гледа като на византийски шпиони. Въпреки това, дори някои от хановете стават християни - Сибин и дори ловеца на виз. шпиони Телериг. 4. Представители на видни бълг. фамилии, вкл. ханската са били християни - Енравота и сестрата на Борис І Евпраксия. 5. Големите гонения на християни при Крум, Омуртаг и Маламир нямат нищо общо с преследване на самото християнство. Мъчениците загинали при Крум са от войската на Никифор, която доста повилняла из България и "подвизите" на въпросните мъченици нямат ама нищо общо с христ. добродетели. При Омуртаг пък репресиите са последица от покушението срещу хан Крум - това е ответна мярка за извършеното от "най-християнския владетел" коварство. Може самите потърпевши да не са били виновни, но причината съвсем не се крие в христ. добродетели. При Маламир гоненията са, защото Византия нарушава мира и изпраща флота, който евакуира от севернодунавските земи изселените при предходната "репресия". Военните действия продължават при Маламир и завършват при Борис І. То май и последното не става заради миролюбивия ромейски дух, ами защото Борис І успял да пробута за император ханско протеже. В епархийските списъци обаче до покръстването липсват епархиите на север от Балкана. Тъй че дори не може да се твърди, че е имало трайна и уредена църковна организация в този период. За владици до покръстването се говори само за епархии на юг от Балкана.

Ето нещичко от Анастасий Библиотекар: Анастасий Библиотекар в Житието на папа Адриан ІІ (ЛИБИ - т.2, стр. 189 - §633): Бълг. пратеници казали: "До днес бяхме езичници и неотдавна се приобщихме към благодатта на християнството" Пак той в житието на папа Николай (пак там стр. 184, § 608): "...князът на българите запознавайки се с христ. учение и светата вяра, заслужил да бъде покръстен." Текста ясно показва, че не е имало държавна християнска традиция в България. Християните може да са били търпяни, но това не е било държавната религия.

Прилича ми на надгробен надпис. Може да не е имало гробище, а просто да е било домъкнато като добре оформен камък. Така напр. при двореца в Търново са използвани камъни от римската епоха и дори има вграден релеф в основата на стената. Надписа обаче може и да е интересен. Да има мястот от където е и хронограма - така може да речем да има ориентировъчна дата за турското завладяване на даден район или за съществуването на някое селище. Разбира се ако е по-ранен. Ако е по-късен няма да е много интересен и най-много да украси свора на някой регионален музей.

За управлението на Омуртаг има 3 основни групи извори - домашни, гръцки и латински. Домашните са малко на брой, но в сравнение нищото при ред други ханове - направо си е изобилие. Гръцките както винаги са едни от най-важните, тъй като ромеите са ни били съседи. Не знам защо обаче са подчинени латинските извори. При Омуртаг България граничи с Германия (оставям на страна спора как точно да наричаме държавата, тъй като това е време на преструктуриране на Каролингската империя - Франкска империя, СРИ). Нещо повече, докато на юг цари мир, то отношенията със западните съседи далеч не са така мирни - възпремания за миролюбив строител Омуртаг всъщност е насочил завоевателната си политика на север. Така на запад се оказал в конфликт с германците/франките и благодарение на това, за него също има доста сведения. Както между впрочем и за Борис І - вече във връзка с покръстването. Тъй че слабото застъпване на западните извори ми се вижда неоправдано. За управлението на Омуртаг може да се вземат под внимание и някои археологически данни - разбира се не по начина както често се злоупотребява с археологията и се удря на чиста проба фантастика. По-точно строителната му дейност - при ханът строител няма градене на христ. храмове. Такова има по времето на Борис І и следващите владетели.

Ханибал е направил значителен преход, а за това конницата е много полезна. За самата битка при Кана обаче има ред други фактори, които са повлиялина успеха. Не е важно само какви части имаш, но и как ги използваш.

В статията нямаше снимката на моливдовула (оловния печат) на цар Калоян. Макар около автентичността му да има спорове, все пак има отношение към статията. Друг интересен момент е дали има връзка между Калояновия пръстен и металния печат със същото хералдическо изображение. За съжаление другия печат няма надпис, което допълнително усложнява въпроса около датирането му и свързването му с конкретна личност. Иначе достта меко казано странна особеност (то си чисто безобразие) на нашите музейни дейци е да слагат копие на някой експонат и да не уточнавят това какво е и коде е оригиналът. Така Калоянов пръстен има поне в 3 Музея - НИМ, НАМ и Музея на ІІ царство в Търново. Тъй че къде е оригиналът е трудно да се каже. Иначе за Батето се говореше, че е ползвал не просто копие, а самия пръстен -но това са слухове. В публикации текста на Калояновия пръстен понякога нарочно се обръща, за да е по-лесно за четене на читателите. Прикачвам като файл печата на примикюра Петър, тъй като не можах да го намеря в нета - за сравнение. Иначе от намерените в "Св. 40мци" пръстени много ми е интересен намерения преди 10-15г. "Асенов пръстен". Предполагам, че е бил със скелета на сина на Иван Алексанъдр от влахкинята Теодора-Теофана, защото скелета е бил на млад мъж. Но за този пръстен много не се говори нещо. Пък ми се ще негова снимчица, та като се сдобия и с една от остатъците от релефа на саркофага му да пусна пълен комплект изображения свързани с него.

Търговия са въртяли свободните градове. В държави като България населението било зависимо. Никой феодал не е бил луд да си пусне зависимите селяни да се шляят по света, защото нямало да се върнат да му дадат печалбата. Евраите са били лихвари - тъй като не били християни за тях не важало правилото % Давайте и отплата не искайте. А за "Жидов гроб" - то не е местност, а някакво масто в Търново.

Китай и русия сериозно трабва да се замислят за признаването на Абхазката Република, Приднестровската Република, Република Абхазия, Баската Република и още някоя, друга. Иначе ги чакат големи ядове. Може да признаят и независимостта на някои индиански племена.

Тодоровден е християнски празник, но народните обичаи на този ден най-вероятно са остатък от траките. До 13в. мощите на св. Теодор Стратилат са били в България, но латинците ги задигнали от несебърската митрополия и след кратък престой във Цариград, те се озовали във Венеция.

Писано е по времето на соца, но не е правено с цел издаване. Ще рече, че не е мислено много как ще го оцени народната власт. Когато го четох, бях пионерче от отряд "Тодор Грудов" (нему бе кръстен Средец от "триъгълника на смъртта). Там се споменаваше за един от "подвизите" му - но макар и малък схванах, че случката не е описана по подабаващ начин за възхвала на този герой. Тъй че не е соцпропаганда.

Това пък откъде иде? Думата е свързана с вино и както се вижда Негова божественост държи каничка точно с такова съдържание. Ако се свърже с топонима Oescus (Ескус) - Искър, то Замоксис може да се схване като "искращо вино". Разбира се връзката Oescus - Искър - искращ не е много надеждна, но се връзва с ритуала. Траките изливали вино в огъня и гадаели по стълба, който се издигал. Тъй че Залмоксис е прозвище, както и Дионисий (двойнородения). Гибезелис или по точно Кюбезелиус вече е ясно като прозвище, защото има сведения и за двете думички, дето го образяват - кюбебос - вдъхновен и отново вино.

зависи чии са спомените, на генералите определено не им се е случвало такова нещо. Ами трудно е да се каже - правителството дало на бунтовниците двама не много добри водачи. Стамболийски успешно загубил властта и като премиер, при това вече си е бил организирал и оранжева гвардия. В крайна сметка въстанието лесно и бързо било потушено. Те парламентьорите като стигнали при въстаниците, каквото имало да става било станало. Пробива вече е бил факт. Можеше да е друго, ако нашите герм. и австр. съюзници също ни бяха помогнали - както англичани, италианци и французи са помогнали на сърбите и гърците. Ами Ататюрк добре се представил и по фронтовете. Но Ататюрк не се ражда нито всеки ден, нито във всяка държава. Не може всички да успеят. И ние сме си имали меракклия за нелик диктатор - Стамболийски, но той е бил само прост селянин. Борис е бил способен политик и трудно може да се критикува поведението му в ситуацията. Ататюрк наистина действал смело, но Борис трудно можел да прави същото след авантюрите на баща си. Все пак е успял да намери решение за южна Добруджа и тя и днес е наша. Интересно дали ако беше останал жив е било възможно да ни бъдат върнати други от изгубените територии?!?

Чесно казано и аз много се чудя защо избора падна точно върху Боровското съкровище, а не да речем на Летнишкото или Рогозенското. Двете съкровища се различават доста по начина на изработка. Докато Боровското ясно ноди белезите на типичната за своето време качествена и прецизна графика, то изображенията от НАг Сент Миклош също носят характерните за своята епоха схематичност. Като разновидност на съдовете прави впечатление присъствието на ритони в Боровското, каквито няма в другото. Там има рог, който обаче не е декориран с някаква фигура. Известна компесация са каничките с животински глави - като идея, макар че пък в Боровското ги няма точно от този тип канички. Предметите от Наг Сент Миклош обикновено се разделят на няколко групи. Няма да навлизам в споровете, но ще гледам да отделя това, което с положителност е различно - предметите свързани с христ. култ. Става дума за съдовете с кръстове и литургични надписи. Дори да се открият декоративни елементи с кръстове преди Ів. от н.е. те просто нямат това значение, което е на съдовете от Наг Сент Миклош. Сцените с хора и животни се различават значително. Съвпадение има май само в една сцена, която като сюжет е изобразявана на предмети от други тракийски съкровища. Става дума за грифона нападащ сърна или кошута. Нея я има дъното на един от съдовете от Борово: И пак на дъното на сходен по предназначение съд от Наг Сент Миклош. Друг елемент, който има някакво сходство е крилатия "кентавър" изобразен на една от каните и човешката глава на един от ритоните, където също има крила. Разбира се веднага се набива на очи, че едната фигура е с брада, а другата без. При всички случаи преобладават разликите - и като предмети, и като сюжети, и като декорация, и като прецизност на изработката.

"Въстание" е по разбирането на византийците. Просто Византия трудно е удържала властта в огромната мултиетническа империя.

Просто франк е взел участие в борбата им срещу хагана и им станал предводител. Както Иречек ни е станал министър на културата и ни е написал една от най-хубавите истории.

Ще се върна там, където бях последно: Това всъщност е третата поредна война, когато положението на Македония вече е било доста трудно. Разбира се наред с това, което казах за оправдание на Персей, не значи, че и царя няма трески за дялане. За това дето самото сражение го оставил в ръцете на военачалниците, айде бил в стрес за момента. Ама това, дето не се опитал да евакуира флота и хазната, а ги пратил на дъното на морето Все пак войната за Тракия тепърва предстояла, а пък Македония и Картаген след това се вдигнали на още един опит да защитят своята независимост. Вярно, че само за 30 дни Л. Аниций Гал победил съюзника на Персий цар Гентий, че даже превзел и столицата на илирите. Тъй че наистина възможностите били твърде стеснени, ама на какво е разчитал пращайки ресурсите на дъното и хуквайки към в храм на Самотраки? За конницата на Траките - понякога ант. автори говорят за "коневъдната Тракия". Тракия е имала конница, но най-прочутата в античността е била беотийската конница. От трак. войска най-се тачели пелтастите - леката и маневрена пехота. През античността, тъй като стремето не било познато конницата нямала това значение, което добила след варварските нашествия и имала през средновековието. Ант. конник бил твърде неустойчив на коня. А в Тракия положението на конника ставало още по-сложно заради саблените копия - ромфеите. Даже доспехите да защитят конника, поради неговата неустойчивост с извития връх на копието е могело да бъде смъкнат от коня. За слоновете и Ал. Велики. Все пак Александър е стигнал до Индия, където слоновете и количествено са повече и се ползнат доста повече отколкото в познатия му свят. Пък и теренът, в който Александър е трябвало да воюва със слоновете не бил чак толкова удобен да се разгърне фалангата, на слоновете да могат да и навредят тъй, както на Пир. За Александър слоновете били доста по-непознати, отколкото за римляните. Разбира се това че са непознати е доста по-проблемно за конете, които също се плашат от непознатите животни. По отношение на слоновете проблемът на Александър е, че е завладял по-голяма част от света, отколкото преди похода си представял, че съществува. Малък бонус за автохонците във връзка с последиците от разгрома на Македония в битката при Пидна - откъс от книга І на Флор Тракийската война. Но ако ще се правят коментари по Тракийста война най-добре е да се пусне отделна тема.

Търговците ходят навсякъде, където може да направят размяна и да им остане печалба. Само си е бил франк, който стоял начело на франкста държава, в която отивали и си заминавали фарнкски търговци. Както сега си имаме за премиер някаква украинска издънка и идват руснаци, които купуват нефтозавода и правят нефтопровод. Да не говорим, че споменатия украинец има за коалиционни партньори турчин и германо-итало-спано...ц. Въпреки всичко това ние сме унитарна държава. Някои примеси и транзитно преминаващи не променят облика на страната.