Galahad

Откриха надпис и изображение за които се предполага, че съдържат името и образа на зографа направил стенописите на Боянската черква.

Политически партии -нещо като виги и тори, демократи и републиканци. "Венетите" и "прасини", т.е. сини и зелени. На хиподрума различните партии заемали различни сектори - като агитките на Берое и Левски.

Ами трудно е да се каже, преди да се види какво има отдолу. Но това в статиите, че са първите пирамиди в Европа, определено не е вярно. Ето нещо за пирамидите в Европа. Оставям настрана доколко всичко, което някой определя за пирамида е такова, но тази от Рим е много известна - типично египетско влияние в античния мегаполис.

Ами в Ефремовия Канон-молебен за царя (при второто Е от акростиха) се казва: "Майко Божия, побързай и разбери нашето моление, дай на царя своята победа и надмощие над враговете" Не се говори само за избаняне от враговете, но за победа и надмощие на царя. Това сведение подкрепя по-късните легенди, че Шишман се е сражавал с турците, а не е гледал безучастно тяхното нашествие. По всяка вероятност тур. нашествие в България не е вървяло много гладко. Турските хронисти обичат да описват победи и тъй като описанието на завладяването на Търновското царство е изпълнено с бели петна, изглежда че развоя на събитията не е бил много подходящ за победни разкази. Пък и Нешри с много хъс оплюва Шишман само за това, че не отишъл на поход със султана. Дори и да допуснем, че Нешри е ползвал някое похвално слово за Шишман и погрешно да е разбрал християнската риторика за смирения цар молещ се на султана за спасението на народа ... пак е доста повече за традиционния образ на Шишман в днешната историография.

Ако беше по-близо можеше да се включа в това А какво точно влагат в понятието: "Традиционни римски банкети"? Надявам се не става дума доброволците да са сервитьори/ки с консумация.

Мавруси (или маври) — римско обозначение на местното население на Северноа Африка, предците на съвременните бербери. Може би имаш пред вид за това, което по терминологията на Прокопий е въстание в Бизакия и Нумидия. В началото на въстанието те разбили войската предвождана от бандефора (знаменосеца) и оръженосеца на Велизарий - тракиеца Руфин и масагета Еган. Но предвожданите от тях конни отради били разбити. Еган починал от раните си, а Руфин бил пленен и обезглавен от предводителя на маврите Медисинис. Управителя на Картаген - Соломон обаче нанесъл няколко поражения на маврите.

Това си е направо за отделна тема.

По произход Само е франк от гр. Санс. Около 623г. пристигнал заедно с много други фарнкски търговци при славянското племе виндиди. Самите виндиди били подчинени и притеснявани от аварите и се вдигнали на бунт срещу тях. Само взел участие в борбата на славяните срещу аварите, проявил храброст и бил избран за предводител. Управлял 35г. , оженил се и имал 22 синове и 15 дъщери. Към останалите му колеги-търговци франки обаче виндидите проявили лошо отношение и избили доста от тях. Това станало причина фр. крал Дагоберт да предприеме поход срещу славяните. Тъй че в крайна сметка съюзът на Само се сблъскал с фр. крал Дагоберт.

Тук е моята за битката при Клокотница.

Персей е имал много по-малко ресурси. Бил е подкрепен от траките, но не от всички. Царството му е било само жалко късче на огромната държава на Александър Македонски. Иначе Тит Ливий теоретично развил тезата си за една война на Александър с Рим .. и разбира се според него Рим отново побеждава. Само дето при Александър Македония е била доста по-силна, а Рим доста по-слаб. Тракийските царства били достатъчно силни за да са в безопасност от полисите, но когато Рим стъпва на Балканите си е бил вече една империя скрита под републиканска тога.

Траките често се включвали във разни военни кампании. Обаче са обичали да го правят по своя воля, а не по царски набор. До превръщането на земите на траките в римски провинции тъй и царете им не могли да ги научат да се събират за война по царска кеф.

Няма сведения да са били християни. Богомиството се появява чак при цар Петър. Саракини - това е сарацини, за тях се споменава - т.е. араби мюсюлмани от халифата. Техни мисионери успели да прокарат исляма във Волжка България. борис І също говори, че са се пробвали и в Дунаска България. Ако са били ариани и манихеи щеше да има повече сведения от виз. автори за това, защото в такъв случай България щеше да е и убежище на религиозната опозиция от Византия. При Маламир Византия нарушава дълбокия мир, като успява да прехвърли пленниците от тема Македония (Одринско, не тази дето днес се нарича така). Тогава успява да се върне във Византия и бъдещия Василий І Македонец. Това става причина за война между България и Византия, която продължила при Пресиан и навярно в началото на управлението на Борис І. Именно с края на тази поредица от военни действия можем да свържем покръстването и подновяването на мирните отношения.

Ами това, което е писано сочи само, че го е направил по религиозни подбуди. Възможно е да е искал да проследи как наследника му ще управлява държавата - и е останал разочарован и от двамата. Има надписи на Крум и медалион/и на Омуртаг (в смисъл се предполага, че са били 2 еднакви, но на изчезналия е била запазена част от халката за окачване). Иначе Маврубир застъпва тезата, че при Омуртаг е станало второ покръстване, макар всъщност да е известно само за покръстване на синът му баян Енравота.

Остров Певки, който се намирал в Дунавската делта е основния претендент за мястото където са се развили военните действия между хан Аспарух и император Константин ІV Погонат. Този неуспех на иначе способния византийски император е станал причина днес да се подценяват качествата му на военачалник. Но 9 века по-рано там се е провалил не кой да е, а самият Александър Велики. В средата на ІVв. пр.н.е. могъщото царство на одрисите се намирало в упадък и тракийските племена отново се разпокъсали. Част от племето на траките-едини обаче щяло още веднъж да обедини тракийските земи - както тази на Балканите, тъй и в Мала Азия, а освен това да подчини и други народи. Една поредица от способни владетели на македоните като Пердика, Аминта и Филип ІІ успели да превърнат държавицата на едно от подразделенията на траките-едони в могъща империя. След смъртта на цар Филип ІІ Македонски, синът му Александър замислил голям поход срещу могъщото персийско царство. Но покорените от баща му тракийски племена отново проявили сепаратизъм, което наложило Александър да предприеме поход за подчиняването им. НАЧАЛО НА ПОХОДА. През пролетта на 335г. пр.н.е. войската на Александър Велики потеглила от Амфиполис, преминала покрай Филипи и Беласица и прекосявайки Места достигнали до Балкана. БИТКАТА В СТАРОПЛАНИНСКИТЕ ПРОХОДИ Старопланинския поход през който трябвало до премине войската на Александър бил преграден от мастното население, което получило подкрепа и от други тракийски племена. Възползнайки се от планинската верига, техните войски заели позиции на височините, като поставили като стена дървени коли (нещо подобно на вагенбург). Забелязвайки колите, Александър наредил в слечай, че те бъдат спуснати надолу хоплитите от фалангата да им проправят път чрез сгъстяване, а там където не можело, да приклекнат или да легнат, прикривайки се с щитовете, та колите да минат над тях. След това фалангата настопила към височините. Защитниците на прохода спуснали колите срещу македонският строй, но планът на Александър проработил успешно и колите преминали през строя без да причинят големи загуби и без да предизвикат безпорядък. Александър наредил на стрелците да започнат да обстрелват позиициите на защитниците, за да не им позволят да атакуват фалантага. След това Александър подсилил лявото крило и атакувал с него. Защитниците побягнали, като на бойното поле оставили около 1 500 убити. Тъй като проходът бил защитаван от прочутите тракийски пелтасти (леко въоражена тракийски пехотинци), то в плен попаднали съвсем мако от защитниците поради изключителната маневреност и подвижност на този тип бойци. Били пленени обаче жени и деца от местното население, като от тамошните селища била събрана и плячка. БИТКАТА ПРИ РЕКА РОСИЦА Армията успешно преминала Балкана, но на север от него се готвели съюзните войски на тамошните тракийски племена, заедно с илири и трибали. Общото командване на съюзните войски било поето от царя на Трибалите Сирм. Виждайки пленяването на местното население след битката при старопланинския проход и плячкосването, Сирм евакуирал жените и децата към Дунавската делта и на север от Дунава. Съюзната трако-трибало-илирийска армия се разположила на стан при река Росица, когато били изненадани от приближаването на войските на Александър. Съюзната армия се построила край намиращия се близо до реката горист овраг. Александър изкарал напред стрелците и им наредил да започнат да обстрелват противника за да го принудят да излезе от гористия овраг. Планът му отново успял и съюзните войски атакували прашкарите. Тогава по нареждане на Александър Филота начело на конницата от Горна Македония атакувал дясното крило на трибалите, а Хераклид и Сополид заедно с конниците от Беотия и Амфиполис ударили по лявото крило. Александър построил фалангата в дълбочина и я поставил в центъра. Когато крилата били отакувани, Александър начело на фалангата и на останалато конница настъпил срещу центъра на противника. Съюзната армия удържала удара върху крилата, но когато настъпила и фалангата ударили на бягство. В битаката паднали 3000 от съюзниците, а от македонците само 11 конници и 40 пехотинци. Въпреки това благодарение на гората край реката и падналата нощ останалите от съюзната войска успели да избягат, като отново съвсем малко попаднали в плен. ОБСАДАТА НА ОСТРОВ ПЕВКА На третият ден след тази битка войската на Александър достигнала до остров Певка, чиято отбрана се ръководела лично от царя на трибалите Сирм. При устието на Дунава пристигнал от Византион флот, с чиято помощ Александър се надявал да дебаркира на острова. Той натоварил на корабите стрелци и тежко въоръжени пехотивци и те се отправили към острова за да извършат десант. Стръмните брегове на Певка и бързото течение на реката затруднявало доближаването на острова и позволило на защитниците да отблъснат нападанието. Александър бил принуден да изтегли корабите. След този неуспех, Александър с лодки-еднодръвки прехвърлил северно от Дунава около 1 500 конници и около 4 000 пехотинци, с които нападнал отбраняващото крайбрежието на река гетска войска от 4 000 конници и 10 000 пехотинци. Военната кампания на север от Дунава също нямала голям успех. През 330г. последвало въстание на траките срещу македонската власт. Когато Александър умрял и държавата му се разпаднала и Македоия отново стала едно от многото тракийски царства. Управлението на Тракия (изт. част на Балк. полуостров) била дадена на Лизимах, но разцеплението продължило. Главната роля на юг от Балкана играел Севт (наричан днес понякога и Севт ІІІ) и на север от Балкана царя на гетите Дромихет, който първо пленил сина на Лизимах, а после и самият Лизимах. Не след дълго се появил нов могъщ завоевател - Рим. Разпокъсаните тракийски държавици били безсилни да се стравят с могъщия противник и станали лесна плячка. Три века след този поход на Александър Балканите били превърнати в провинции на Римската империя.

Ами скрижалите на завета са също от камък, макар и благороден и поставен в позлатена кутия. Дори Екскалибур няма да покажат - а той си е от стомана. Ама то навярно се дължи на това, че Божо не се е сетил да обяви някой редови меч за оръжието на крал Артур.

Статията е издържана съвсвем в Овчаро-Божово-Китовски стил. Забележете - 800, ама от най-ценните. И какво се оказва най-ценното? може би в НИМ е била прочутата броня на цар Резос, кивота на Завета или Светия Граал. Ами не. Най-ценното се е оказало желязна ризница подплатена с кожа, бронзово огледало и римска военна тръба. Да, ама тръбата излезе, че била Йерихонска. Ризницата и тя не се оказала случайна, а на сина на тракийския цар Керсеблепт. Питате се откъде се знае, че е на сина на тракийския цар Керсеблепт. Ами тъй е според Агире. разбира се не известния авантюрист-конквистадор, а нашата археоложка Даниела Агире. Разбира се тя веднага щеше да обяви, че това е гробът не на някакав царски син, а направо на самия владетел, ама 2 неща я спрели да даде пълна воля на фантазията си: 1. през 1997-ма гробът на Керсеблепт вече е "открит" от турски археолози "претендент" в околностите на днешния Текирдаг край Мраморно море, където е разкопано разкошно погребение на тракийски владетел от същата епоха. Оборването на конкурента веднага е било измислено - погребаният е бил 24-25-годишен, а документално е известно, че при смъртта си известният тракийски цар е на не по-малко от 50 г. така обаче се стигнало до 2. погребаният в могилата до Златиница човек е бил на не повече от 18-19. И тъй, щом не може да е цар, значи е царски син. Д. Агире не си играе на дребно с второкласни парадинасти. Тъй че на въпросният покойник тутакси му е лепнато подобаващо родословие: "Може би някой от четиримата известни синове на Керсеблепт, поели държавата след смъртта му. Със сигурност двама от тях са се сражавали срещу войските на Филип II Македонски...". А доказателствата: "Оказва се, че трупът при Златиница е бил осолен след смъртта. В древността това винаги се правело, когато тялото на владетел е трябвало да се пренесе от полесражението до мястото на вечния му покой. Анализите сочат, че под ризницата и на главата мъртвецът е бил облечен с пурпурни одежди на цар. А може би точно неспокойните времена са причината да липсва истинска гробница. " Аха пурпурните одежди. Ама те добиват това значение по-късно. В Рим висшите длъжнвостни лица имали пурпурна лента на тогата си. Императорите направили цялата си тога пурпурна. И от тогава пурпурът е царски белег. Иначе цялата армия от спартанци била облечена в червено - просто да не си личи кръвта. После се чудим, защо след такива умотворенията на такива "академични" "учени" нашенските родни автохонци ще видят в това погребение на автохонен българин: Още в ранните часове кирките изравят животински кости. Оформят се скелетите на два коня, принесени в жертва Свещените коне и кучата на прабългарите - ама това си е направо автохонен български гроб на някой Аспарухов прадядо. Впрочем, като гледам как са сбили родословието: - направо можем да продължим с Кубрат и Аспарух.

За Одрин датировките са по турски и виз. източници. Според турците е през 1366 (даже някои май стигаха до 1363), според византийците - 1369г. Явно проблеми с хронологията. Обаче е малко вероятно да са превзети Стара Загора, Пловдив и Одрин в една година. По-вероятното е да е в рамките на 2-3 години. За нем. учен не знам как точно се аргументира - ползват се доста неща - освен хроники и истории, дори един панагир за императора. Но разнобоя в източниците е голям. За Одрин се отдава предпочитание на 1369г., но е силно да се каже, че е установено категорично. Даже има и 2 версии за падането на града - по Халкондил и по една староосманска хроника. За нападение на България през 1366-1369г. е съвсем приемливо, защото тя е притисната от север от маджарите и от изток от савойците. По това време силите на турците на Балканите са били сравнително по-малко отколкото в по-късно време, а Търн. царство е било още силно. Годината 1369г. е по-малко вероятна, защото тогава вече отношенията със савойците били уредени, а и маджарите били прогонени и то основно със съдействието на Влайку. Тъй че по-вероятното остава кампанията да е станала, когато Търн. царство е било най-притиснато.

За турските военни кампании може да се отвори отделна тема, дори и може да са няколко, защото само за свадбата на Мурад и Кера Тамара са писани цели статии. Превземането на градовете Стара Загора Пловдив и Одрин се отнася към периода 1366-1369г. То съвпада с нападението от изток на савойците, а от север на маджарите. В Безим. хроника събитията хронологично са така: 1. Битката при Черномен 2. Смъртта на Иван Алекснадър и възкачването на Шишман. 3. Свадбата 4. Завземането на Галиполи и Македония (Македония е околността на Одрин. После е смъртта на Йоан V Палеолог. Тъй че мирът е именно в периода 1371-1373. Към 1373г. се отнася завземането на Самоков и Ихтиман, което са последните завоевания. Към края на 70те години може да се отнесат грамотите на Шишман - Рилската и Витошката, като от текста не личи да се е усещала някаква заплаха (Бранковичите да речем споменават в грамотите си за проблеми с турците). Към 1386г се говори за ново превземане на Пловдив, после на София, после иде Ниш (той май беше в 1387-8). Следва битката при Плочник. Всъщност турците търпят няколко поражения - освен от сърбите, тук таме се среща че са бити и от хърватите, а май и от българите. После е похада на Али, който бил прекъснат заради похода срещу Лазар, завършил с битката при Косово. После Мирчо настъпва, като в Мала Азия в синхрон действат и караманците (това е друго турско емирство, като това на османците). После иде похода срещу Търново 1393, няколко похода срещу Влашко и на власи и унгарци срещу турците и се стига до битката при Никопол. После е анексиран и Видин. След битаката при Анкара много от владетелите се връщат във владанията - както от тур. емирати, тъй и на Балканите. Към 1408-1413г. в резултат от походите на Сюлейман и Муса, голяма част от земите отново са подчинени от турците. Туй са кампаниите.

Чемурли - сложил съм го грешно, поправено е - става дума за Черномен. Бракът е по-скоро към 1371-1373г. Тогава спират воен. действия срещу България и са подновени през 1386г. Иначе наборната армия се формира доста по-късно и навярно е резултат от осм. настъпление - Европа се нуждаела от по-големи армии за да спре турците. Но опити за селска армия започва да прави чак Хуняди. Влашко се съпротивлява по-добре, защото турците вече са възприети като опасност и той получава по-голяма помощ - напр. от УНгария. Както споменах освен Силистра, той е получил имения в Унгария, от които е можел да черпи допълнителни ресурси за бърба с турците. Стефан Лазаревич и Бранковичите също са имали имения, но Хуняди им ги взима за да си прави опълчението. Това не е успял да направи дори юнак като Крали Марко от легендите. Един човек не може да промени изкорен обществено-политически и икономически отношения в Европа развивали се с векове. Просто България се оказва сама срещу турците. Когато завладяват България, става ясно, че са опасни, ама за нас е било вече твърде късно. Има данни, че е имало подкрепления от българи и дори от унгарци. След Косово вече бълк. държави са в твърде тежко положение за да сформират отново една такава армия. Не е била много голяма, ама след тази битка и толкова вече не можели да съберат. Това най-вероятно е мит лансиран от Лазаревичите. Всъщност цар Урош починал малко след Вълкашин, Углеш и Гойко. Даже не е изключено Лазар да го е убил и да е хвърлил вината върху Мрняевичите. Или ако го е направил някой, то по-вероятно от тази фамилия, най-вероятно ще да е Марко.

10 автохонни мита

Е, не мога да кажа дали така са постъпили с абсолютно всички. Но е правено с войници, които не са участвали в бунта. нещо като стандартна процедура. Преди време ми попаднаха едни спомени.

Волен се мисли за Адолф и дрънка антиеврейски глупости. Но пропуска една малка подробност - по времето на Хитлер в Германия е имало много евреи; в България обаче макар и спасени от изпращане в концагери, те предпочели да идат в Израел, отколкото да живеят в социализъм. Тъй че сега са пренебрежително малко малцинство за да имат нападките му такъв ефект, какъвто са имали речите на Хитлер. Това е просто тъпо механично копиране на чужд модел. Затова и Атака без да е изгряла, тръгна към залез. Първото завземане на Пливдив е в периода 1366-1369г. - има разнобой в изворите, турските сочат по-ранното, а византийските по-късната дата. Пак най-вероятно Мурад я е върнал на Шишман след битката при Одрин покраей брака му с Кера-Тамара. То не е точно връщане - Шишман признава част от завоюваното, Мурад му връща друга част. Връщането на Пловдив е стратегически ход на Мурад - в резултат от настъплението си той се е вклинил в средата на Балканите и при битката при Черномен е видял, че всички гледат на него като заплаха и се готвят да му скочат. тотава и Сърбия и Търн. царство още са били твърде големи и силни. Затова изтеглянето от Пловдив е много далновиден ход - изглеждало, че заплахата е отпаднала, но Мурад започнал да завзема южната част на полуострова. когато си изградил стабилна база за прехвърляне на войски от Анадола, Мурад настъпил отново. Тъй че в глобален план връщането на Пловдив си е било клопка. Към 1384-1386г. Дан е заменен от Мирчо и евентуалния конфликт на Шишман, Мирчо и Мурад от една страна и Страцимир и Дан от друга може да се отнесе към този период. След като се изтощили, Мурад ударил Пловдив и го завзел, а после с малко хитрост в ръцете му се оказала и София. Съдейки по принципа на турците да запазват черквите в пределите се селища или квартали, може да се предположи, че част от Търново е било превзето, а друга част (квартали) са капитулирали. Патриаршията веднага е била превърната в джамия, макар Евтимий лично да е водил преговорите по предаването. Това ще рече, че при Царевец най-вероятно е имало съпротива. Когато турците сложили ръка на Царевец, Евтимий се преместил в "Св. Петър и Павел", което ще рече, че тази част е капитулирала. Подобно нещо виждаме при превземането на Цариград - султана оставя "Св. Апостоли" и "Памакаристос" на патриарха. Фенер капитулира и запазва черквите си. Йоасаф Бдински обаче казва, че в Търново се молели на открито, което ще рече, че градът е бил лишен от храмовете си, т.е. бил е превзет с щурм. Тъй че евреин можел да е предал само квартал на Търново - тази част, дето е между Царевец и Янтра. Ами това създало няколко проблема на Ивайло - от всички страни скочили да громят бунтовническата войска. Селяните пък, повоювали и тръгнали да си орат нивите. Така Ивайло остнал без войска, отишъл да търси помощ при Ногай и бил убит. Сруще турците се появил един Лъжеивайло, но саляните около него били разоръжени от императора. Версията е, че императора се боял, да не би неопитните селяни да бъдат избити. В това има логика - турското опълчение се бие редом с редовната армия и покрай нея трупа опит. Истинския Ивайло е трябвало да громи малобройни феод. дружини (Ногай е бил просто темник, т.е. десетохилядник), докато Лъжеивайло е трябвало до воюва срещу редовна войска числено подсилена от опълчение. Разбира се императора се боял и от мощно селско движение, което след някои успехи срещу турците да направи къто истинския Ивайло.

Май има още да помислим кой е загубил студената война и кой я е спечелил. БСП прие частната собственост, но добрата стара демокрация май взе да бере душа.

Става дума за след въстанието - всички са били третирани като потенциални бунтовници. Завръщащите от фронта са ги държали във вагоните докато ги разоръжат, про това обградени от кордони.

София е превзета в първата половина на август 1386г. същата година преди това е станало повторното завладяване на Пловдив. Ами съдейки по събитията, точно такава коалиция е имало. Защото Али паша удря едновременно Шишман и Иванко. След битката при Косово Мирчо настъпва до Карнобат, а после турците нападат Търново и Влашко. Именно след битката при Ровине е посечен Шишман. Пак по време на действията срещу Влашко са избити и търновските първенци. Защо според теб всякак кампания срещу Влашко е свързана и с репресии спрямо Търновското царство? А за броя на войската. Това е повретен момент за начина на формиране на армия. До тур. настъпление в Европа армията се формира на основата на феодалните дружини - ще рече малка професионална армия. Турската армия се набира на принципа на опълчението - освен проф. части - спахиите, еничарите и "палетата" в тур. армия попадат и акънджиите. Така тур. армия става огромна, макар и зле въоръжена. Опита го трупа в сраженията. Благодарение на това при Никопол Баязид успява да изкара 120 000 (разбира се има и части на неговите балк. васали), докато Сигизмунд от цяла Европа успява да събере едва 60 000 - а е събирано от Атлантика до Полша.