Galahad

Ами ортодоксалната доктрина не е чак толкова несъвместима. Прабългарите - с една религия, славяните - с друга. Тъй че не виждам нищо фатално ако са търпяли и заварените християни. Между впрочем когато Аспарух идва, тук вече си е имало поселени поне от юстинианоо време (VІв.) и те са си били християни - и българите и славяните. Напълно е възможно ханът да е поискал да бъде изобразен и като владетел на християните на територията на България - нещо като снимките на Фердинанд в бълг. носия. На Крум името си го има в надписи от негово време, тъй че интерпретациите са чиста проба фантастика. Иначе такива смесени бракове не са чак толкова необичайни. Това, което се представя за гонение на християни при Крум и Омуртаг са ответни мерки заради покушението над Крум. А коварсството на императора няма нищо общо с християнската вяра. Има отделна тема на форума за него. В темата за религията на прабългарите става дума за покръстването на хуните. Това е между съмнително и чиста проба фантастика. Няма сведения за монотелитство на българите при Аспарух. Пък и няма наш предстватил на събора в Цариград. Тъй че определено българите при Аспарух не са били християни. Струва ми се, че сред владиците подписали съборния акт няма от епархиите на север от Балкана (и без че актовете били унищожени и възстановени после - византийците едва ли ще пропуснат, че това е христ. земя) Езичници, а не че не са къпани от дълго време. Ами турците като са дошли тука, пак са останали българи. Това означава ли, че българите са турци или поне тюрки? Кубер и Мавър са българи-християни. Това пък за тракиеца кой успя да го измисли? Това не е езичество. Понякога магьосничество носи следи или е заемка от езичеството, но понякога е мутация на християнството в нежелана насока. Или пък криво разбрана наука.

Ами Иречек и Златарски са въвели порядък в една доста голяма каша, каквато е била бълг. история преди това. Едва ли е случайно, че вече век след тях предъвкваме написаното от тях. Ако имаше написано нещо достатъчно свястно след тях, сега то щеше да се вади. Пък че Иречек има малко лошо мнение за българите - ами какво да е, след като бай Ганьо му е бил на гости (за да не стане като с карикатурата на Бешков как Цанков е занесал на Борис главата на Стамболийски уточнявам, че визитата не е ист. факт, но пък българите докато бил в България се постарали достатъчно, та да види всичко онова, дето го има в творбата на Алеко ).

Те сърбите са изпъплили някъде от там - от горите и чукарите на Косово и Черна гора. По-голямата част от дн. Сърбия са си били бълг. земи - Белградска, Бранчевска област. Също Ниш, Пирот. Това дето е днешна Сърбия е участъка между Срем и Македония - в този участък именно се развива т.нар. Куберова България. Точна за българите от региона на Срем най-често говорят Касиодор, Енодий и Йорданес. Днешна Сърбия е резултат от голяма окастряне на България и яко промиване на мозъци.

Това нещо за кой ли път ми го пробутват. И като видях, че Юстиниан (от лат. ius - право) бил Управда, а Теофилакт (от гр. теос - бог и филиа - любов, дружба) - Богомил, не мога за разбера защо автора й упорито твърди, че е Георги (от гр. георгия - обработка на земята, земеделие) Сотиров (от гр. сотир - спасител), а не Земеделчо Спасов.

"Македонски" са в смисъл на някогашната римска провинция Македония. Не е държавата Македония. Понякога дават герб на България и на нейните провинции- Мизия, Тракия, Македония, Дардания.

Още 2 кретки хроники - № 79 и № 80. № 80 е само с 4 кратки бележки, ама за пълнота на поредицата. № 79 съдържа кратки сведения свързани с Пелопонес и турските походи срещу Кипър, Корфу, Малта и др.

Македония и София са завземани от сърбите. София за кратко (това става около въстанието на Асеневци), а Македония за малко по-дълго. По времето когато сърбия подчинява Македония обаче Европа е в състояние на феодален разпад и фактически кралят/царят е имал сюзеринитета над няколко крупни феодала в този регион. След смъртта на цар Урош те стават практически независими, докато турците не ги правят васали. Положението не е като при Иван Асен ІІ - тогава централната власт е била още доста силна и района на днешната държава Македония не се е радвал на толкова голяма самостоятелност. При него самата Сърбия (и Епирското деспотство) са била по-скоро със статута на феодалите по времето, когато Сърбия е включвала в пределите си този регион.

Не ми е много ясно за какво става дума. През 16-17в. на Балканите се е появила щура мания за величие и благороден произход. Тъй че всеки си съчинявал каквото му дойде на ум. Тъй се появили "аристократите" Пеячевич, Княжевич... пък да не говорим за "Кантакузини", "Палеологини", "Дука".... Ама не са луди - след изфабрикуването на такива произходи Охмуевич станал адмирал и благородник, а Пеячевичите графове. Костурския митрополит пък решил, че нему по право се полага да е архиепископ, а не на Охридския, ама неговия номер нещо не минал.

Честит празник! И на здраве - във всеки смисъл! :banana:

А нашето І царство и одриското царство няма ли ги? Също и другото силно тракийско царство на западните едони (мак-едони) по времето на Александър Велики

По-нагоре съм споменал за Стефан Хрельо Драговол. Титлите протосеваст и кесар е получил от Сърбия. Но през средновековието не е било необичайно някой да се оттегли в чужд манастир. Напр. св. Ромил Видински е бил монах и на Атон, че и в Албания. Сърбите усилено строят и в Хилендар, а българите в Зограф. Има потвърдителна грамота на имп. Андроник, с които одобрява дарението на частни имоти на цар Михаил Шишман находящи се във Византия на Зограф. Синът на цар Михаил Шишман - Михаил пък е изобразен Долна Каменица. Това обаче не означава, че Д. Каменица непременно е била част от България.

При Петър І България все още е доста силна, а при Светослав Русия все още не е тъй силна. Но все пак Русия си е била доста голяма. Шеметния успех го постигат защото нападението на Светослав е било доста неочаквано за Петър І - той нямал възможност да събере чак толкова голяма армия. А после е предпочел да сблъска руси и ромеи, вместо да изтощи държавата си във война с русите, а накрая византийците да го ударят. Хърватите - те не са били чак толкова голяма сила. Нито са били толкова интересни. Все пак на юг е било сърцето на Европа - Цариград. Погледа на бълг. владетели се насочвал на запад само когато южните съседи упеели да предизвикат от там проблеми. Симеон І се опитал да запази автономията на сърбите, но те все насочвало поглед към Византия и накрая се наложило директно да ги подчини. С хърватите е имало неуспехи, но тогава за успех на българите се е считал не завземането на някаква част от земята на хърватите, а пълно подчинение. До битката при Велбъжд при Михаил Шишман на войната със Сърбия се е гледало малко по-мащабно -т.е. да се завоюва цяла Сърбия. Една такава дискусия е много полезна. Ситуацията е като с филма "Дързост и красота" - там веднъж годишно гледам по 1 серия и досега не съм пропуснал нищо съществено от развитието от битието на героите.

Василий ІІ и като военачалник определено е по добър. Самуил търпи доста нелепи поражания при Сперхей и Вардар, като второто е повторение на първото. Само за сравнение в битката при с. Ключ. Самуил отново не е бдителен и позволява войската му да бъде обходена без да разбере (няма река, ама практически допуска пак същата грешка трети път). Ако беше взел мерки, т.е. да се следи виз. армия можеше да стане както гърците са направили при Термопилите - бил унищожен отряда от спартанци, но останалата армия успяла да се изтегли. а Самуил губи само като пленници 14-15 000 души. По време на същите воен. действия Гаврил Радомир, който макар и да не е бил така вещ като баща си в дворцовите интриги е бил определено по-добрия военачалник успял да унищожи виз. ариергард. Василий ІІ предпочел да не се възползва от съкрушителната победа, а да се изтегли. Именно тогава наредил да бъдат ослепени войниците. Предполагам, че страшно е искал да продължи настъплението, но е предпочел да не рискува, а внимателно и методично да продължи завоюването на бълг. земи. А и Василий ІІ много се е грижел за армията си. Като превзел Охрид, той използвал намереното в цар. хазна за да плати на войниците си. Други владетели в такива случаи предппочитат да преместят париците в своята хазна и да ги харчат за разни любимци.

Ами Василий ІІ определено е по-добрият. Всъщност той е един от най-способните виз. императори. Стабилизирал финасите, засилил армията, разширил държавата. На пръв поглед за него всичко е било по-лесно. Наричат го Багренороден, което ще рече, че е син на император, който вече е на власт. Но скоро за него нещата се променили - майка му активно се включила в заговори, в резултат от които били убити дядо му Константин VІІ, баща му Роман ІІ и вторият му баща Никифор ІІ. Съорганизаторът на преврата срещу Никифор ІІ и нов съимператор на Василий - Йоан Цимисхий проявил съобразителност и изпратил на заточение императрицата. Но все пак не проявил достатъчна съобразителност и на свой ред бил отровен от паракимомена-евнух Василий, който фактически поел управлението. Но евнуха макар и ловък интрегант не успял да се справи с полит. обстановка в страната- империята била обхваната от вътр. размирици. Василий ІІ успял да отстрани своя съименник и едва 18г. поел управлението. А бедите били станали много - освен Комитопулите се появили и двама претенденти за престола му. Василий обаче успял да се справи с претендентите и покорил останалата част от България, а на юг се справил с размирните ивери (грузи). Макар и първороден син и по право император Василий ІІ обаче поделил властта с брат си Константин VІІІ. В случая разбира е имал и късмет, че слабохарактерния му брат проявил достатъчна съобразителност да оцени жеста. Василий ІІ живеел скромно, като използвал разумно средставта на държавата. Затова въпреки неспирните му военни кампаний, когато умрял оставил пълна хазна. При това, за да укрепи властта си над наскоро подчинените българи запазил дъниците им такива, каквито били при Самуил. Името му се свързва с ослепяването на 14-15 000 българи, но войната със Самуил била свързана с огромни жертви и разрушения. Мярката е жестока, но при загубите от войната алтернатива трудно да се намери. Василий ІІ бил сгоден за бълг. принцеса, което по бълг. държавна традиция му давала предимство над бълг. трон спрямо Самуил. Така погледнато Василий ІІ гледал на загубите и от двете страни във войната като на свои. Самуил несъмнено също е бил способен владетел и ако не е имал за противник някой от серията Цимисхий, Никифор ІІ или Василий навярно би постигнал много. Но на Василий отстъпвал по качества. Самуил се отнесъл сурово към предалите се на византийците бълг. градове, докато Василий прощавал капитулацията, ако обстоятелствата налагали това. Благодарение на това гарнизоните били доста по-склонни да капитулират пред Василий, отколкото пред Самуил. Самуил допуснал любовните приключения в семейството му да се развиват доста волно. Това станало причина за попадането на Драч в ръцете на византийците. Василий ІІ бил строг не само към себе си, но и към близките си - той ограничил разходите на брат си Константин и дал сестра си за жена на руския княз.

Цар Филип V - бюст и изображение на монета. Квинций Фламин

Ами всъщност не е така. Тук повече се набляга на ГИБИ, защото темата е свързана с България. Но тук, а и в други теми на форума (напр. за имп. Михаил) е обръщано внимание върху някои качества на Василий и как живота му (а също и този на неговите противници) е отразен от Константин. Напр. ставало е дума, че Василий І е бил лош военачалник, но имал благоразумието да се усети за това и да се съсредогичи върху стабилизарането на финансите на империята. Но докато той опитал военни кампании на юг, няма сведения да е организирал такива на север. А дори майката на неговия предшественик се перела, че ще излезе на война срещу Борис І. Иманно защото Василий І като цяло е избягвал военните действия посочих и това: Защото ако беше военолюбив и агресивен владетел, бездействието му по време, когато около северната ни граница са почнали да се навъртат печенеги и маджари, щеше да е доста убедителен аргумент.

Ами аз лично си се чудя не трябва ли да се помисли за граждански кодекс и семейното право да си е негов раздел. Правото може да уреди брака като договор. А разните нещича като вечна любов не могат да се уредят от правото. Законът може да предвиди плащането на издръжка, но не и обич между плащащия и получаващия. А ми се вижда доста съществен и въпросът с развода. Ако процедурата е прекалено тромава, а предпоставките твърде тесни хората ще избягват брака, за да избегнат проблемите с развода. Ако пък развода е твърде либерален, то хората ще имат несериозно отношение към брака - ще се женят и развеждат като да си купуват баничка. Не на последно място са и таксите за развода - имаше една песен на хисарския поп (дажа казваха, че заради нея го окошарили): "от нашите разводи, направиха пловдивските заводи". При всички случаи ми се струва, че един нов семеен кодекс има нужда от една по-широка дискусия в обществото на някои основни въпроси, а после те да се оформят в една правна рамка. Напр. разделността на имуществото и съпружеската имуществена общност. За съжаление плюсовете не са само за едното, а минусите само за другото. Разделността дава възможност съпрузите сами да разпределят помежду си придобитата по време на брака собственост. Едно либерално и демократично решение. То съща така решава доста проблеми при развода, тъй като делбата на съпружеската имуществена общност е най-драмачния и тракиго-комичен момент в един брак. Общността има сплотяващ елемент за семейството - общи деца, общ дом, общи вещи... Тя привнася и справедливост - отглеждането на децата често намаля приходите на този, който го прави. Така на практика при повече деца, този дето ги гледа, тъй като никой не му плаща за това, практически ще придобие много малко вещи - най-често подарък от другия. Обратното - този пък дето по-малко се грижи за тях и повече да препечели практически ще е собственик на вещите придобити по време на брака. Нещата стават още по-сложни при развод. Защото при общността да речем жилището макар и придобите с парите на единия съпруг е общо и то остава за този, който гледа децата. Ако няма обаче общност, то жилището си е на този дето не гледа децата, а този дето ще останат при него, практически остават на улицата. Тъй че при въвеждане на разделност би трябвало да се разширят възможностите общите деца да се ползват от жилището на другия родител, вкл. и като там живее и другият, който ги гледа. При дилемата разделност - СИО се намесва другата - брак и факт. съжителство. След като СК ще урежда факт. съжителство то остава открит въпроса дали разделността да не се запази за него, а общността за брака. Все пак щом има някаква уредба на факт. съжителство, значи в някои отношения то се приравнява на брака. И едва ли е удачно разликата между фактическо съжителство и брак да е подпис и такса в общината и после дълъг и скъпоструващ развод.

Ами при диктатурите реда е сърцевината. Дори диктаторите имат слабост към униформите и обикновено като трябва да се изобрази художествено диктатор, той е в униформа. Пълен ред и никакво разнообразие. Вярно, че низовите звена злоупотребяват с властта си и практически нарушават правилата. При това в крайна сметка диктатора от време н авреме се налага да преглъща нямои тяхни волности. Но и в демократичната държава винаги има управници дето нарушават правилата и също си остават ненаказани. При това в истински демокрации, а не в България.

И аз мисля, че е лоша идеята да се сочат места, защото докато идат археолози, ще са отарашени от иманяри. Археолозите работян бавно, защото копаят на пластове и събират всичко. Иманярите къртят, събарят и копаят само там, дето детекторът сочи. А засега не са проучени напълно дори някои от най-известните селища от миналото.

Миниатюрата - ето я: Няколко миниатюри от Скилица Историята със завръщането на изселниците във Византия е интересна. Ама трябва да си я сглобим. Значи първо при Крум и Омуртаг наистина има такова изселване. Убийствата на византийци са като ответна мярка заради покушението над Крум при преговорите край Цариград. Не е било ради вярата, а заради коварството на императора - далеч не толкова достойна за възхвала причина). И тъй като земите северно от дунава били пострадали от варварските нашествия било решено изселените от Одринско да се заселят там. Хем да се намали виз. елемент в Одринско с цел овладяване на тази територия, хем да се понасели някогашната Дакия. Следва 30-годишния мир. Но след Омуртаг Византия решила да си върне хората и пратила корабите. Най-вероятно е било замислено и изпълнено тайно. Местния управител първо се опитал със собствени сили да се противопостави, а после извикал на помощ и унгарците. Но без успех и населението било върнато обратно с корабите. Естествено настъпил край на 30-год. мир и най-вероятно тази поредна авантюра на Вазантия станала причина за военните действия, за които се говори в надписите на Маламир и Пресиян. А е твърде вероятно и за веон. действия в началото на управлението на Борис І (е не че просто ей така от липса на кавалерство тръгнал да се бори с жена). Та къде е нашият Василий в тези събития? Ами никъде. Най-вероятно се навъртал около хана. Тъй че Константин Порфирогент тактично пропуска този епизод от живота на дядо си, като прескача направо от случката с ябълката към пробива на Василий в двора. Продължителя на Георги монах обаче, който явно не е внук на Василий е далеч по-откровен и от текста му ясно се вижда, че Василий не е правил опозиция на бълг. владетел. Тук забавното се получава при Скилица - той се е опитал да съгласува и сбие изворите си. И се получило аха-аха, че Омуртаг си е поиграл на Дядо Мраз с 20-30годишния момък Василий. Защото случката с ябълката е в детството, но завръщането е станало когато Василий е бил вече на 20-30г. Ама пък е по-трудно да се обясни защо този як 20-30 год. момък дето търкалял в двореца якия "приятел-българин" (благодарение на което пробил в двора) не се отличил в някоя битка срещу други не толкова яки българи или маджари.

Да, правилно. Срещата на св. цар Петър І със св. Иван Рилски.

Диктатурата винаги е свързана с определени правила. За изпълнителната власт - ясно. Съдебна власт също трябва да има - тя следи също дали тези от изпълнителната не нарушават създадените правила. Законодателната е по-скоро експертен орган, който с гласуване прави закон по поръчка на диктатора (както шивачът му прави китела ). Тъй погледнато един такъв парламент донякъде може в някои отношения да е по-демократичен от един парламент в демократична държава, където отделните фракции гласуват притиснати от строга партийна дисциплина (спомняте се гласуването по знак с червено и зелено химикалче). В диктаторския парламент често са представени определени слоеве, професии, групи... Чрез техния свободен дебат диктатора черпи информация за настроенията на отделните групи в населението по дадена реформа - това му позволява да лавира и по-лесно да запази властта си. Тъй да се каже този парламент има за задача да прокара волята на диктатора по най-приемлив за управляваните начин, та хем вожда да е по-доволен, хем да не стане някоя революция. още от времето на Пизистратите се казва, че като си идела някоя диктатура най-много съжалявал народа. както е сега и у нас. Проблемът идва от популизма. Той е причината за съществуването на формален и фактически ред в една диктатура. При всички случаи диктатора също се старае да създаде един приемлив ред, за да управлява по-дълго. В някои латино-американски диктатури всъщност проблема е, че те по-скоро са олигархии - там диктатора е просто марионетка на малка групичка и за да властва се старае да й угоди. Не е рядко в групичката да са включени ик. интереси на САЩ и тогава диктатора да компенсира липсата на народна любов с американски рейднжъри. Но когато диктатора на пионка на вътрешна олигархия или фактически наместник на чужда държава, то има приемлив за населението правов ред.

Кой е царят на тази картина?

Концепцията за разделение на властите най-често се свързва с демократичното управление, но модела е практически приложим и при диктатура: властите разделени на законодателна, изпълнителна и съдебна се контролират, но за да служат на диктатора. При диктатурата това е възможен, но не необходим елемент. Концепцията за разделението на властите е наразривно свързана с тази за баланс на властите - иначе казано никоя няма надмощие на други, а трите функционални звена се възпират взаимно. По този начин се избягва опасността демокрацията да се изроди в нещо друго. В днешна България напр. прекомерната власт на учредената законодателна власт е изродила бълг. демокрация в олигархия. Въпросъ за разделение на властите е обаче доста обширен. Всъщност наред с популярното делене, съществуват още няколко: І. По производност - учредителна и учредена. ІІ. На териториален принцип - централна и местна ІІІ. На функционален принцип - законодателна, изпълнителна съдебна. Правовата държава е необходим елемент на демокрацията, но също и на диктатурата. Властта на диктатора също се основава на строги правила, които при това може да се прилагат с изключителна последователност и жестокост. При диктатурите обаче често се среща елемента популизъм, при който формалното право дава творде големи права на населението и го защитава много добре, но фактическия държавен ред е съвсем друг. Напр. в България през соц. периода действа един Наказателно-процесуален кодекс, който много добре гарантира правата, обаче паралелно с него съществуват и концагерите, чиито обитатели въобще не влизат досег с разпорадбите на този закон.

Може ли малко да се изсветли или по някакъв друг начин да се подобри картината? Че това ми прилича на бой на негри в тъмна нощ. Така както е неясно може да се определи като какво ли не - войските на Кубилай хан дебаркират в Япония; Мехмед ІІ Завоевателя отдава тъпи заповеди на Балтоглу (обсадата на Цариград); героят от "Песен за моя Сид" се сражава с арабите за Валенсия; Тервел разбива арабите, а имперските огненосци опожарявт араб. флот....