Galahad

Убит е пред вратите на "Св. Ахил" в Преспа и е погребан в същия храм. След това съпругата му Косара е пренесла тялото му в Елбасан. Счита се, че е бил погребан в празния саркофаг, който е намерен в "Св. Ахил".

Трябва да отграничим няколко неща: Местно самоуправление. На най-ниско ниво иначе образцовата с централизираността си империя била силно децентрализирана. Иначе казано местните общини били изключително силни. Благодарание на това в епохата на тур. робство са били построени значителен брой училища, черкви и манастири. дори в днешна свободна и демократична България май повече се разплодава вече построеното, отколкото да се строи ново. Местни първенци - първогражданите. Те са били изключително влиятелни фигури. През 19в. в хода на борбата за църковна независимост първогражданите се сблъскват с еснафите, като едните застават на страната на фанариотите, а другите на филетистите (филетизъм - концепцията за национална църква в противовес на икуменизма - за църква подчинена на един църковен глава). Този сблъсък всъщност става причина за укрепване на позициите на фанариотите по места и борбата за църк. независимост се проточва. Еснафите - сдружения на занаятчии, подобно на днешните сдружения, камари и др. под. Еснафите да речем са давали степените майстор, калфа, чирак; можели да санкционират занаятчиите от еснафа; финансирали строежа на черкви и училища... Феодална класа, т.е. т.нар. спахии-християни - те изчезват като масово явление още през 15в. и напълно при масовите потурчвания. Чиновници по всишите етажи. Християни са стигали до восшите етажи на властта в империята (без разбира се да стават султани) - напр. Стефан Богориди, Гаврил Кръстевич, Иванчо Хаджипенчович... Някои пък се издигнали като приели исляма - напр. Балтоглу. Отделно са различни групи, които ползват различни привилегии - войнуци, мартолоси и др. под. Те имат допълнителни задължения и за компенсация ползнат някои облекчения (най-често данъчни).

Брат му Лаврентий подарил бащината си къща в Банско. А едно от малкото неща, които Посий казва за себе си, че с Лаврентий са от една майка, т.е. те не са пълнокръвни братя, а само едноутробни. С други думи от различни бащи, което обяснява и разликата във възрастта им - 20г. Аз говоря точно за Урвич. Паисий говори, че при Урвич се е сражавал Шишман. Във сборника "Величието ан Търновград" се говори за едно проучване на местните легенди и се е констатирало, че в легендите събрани в района около Кокалянския Урвич се говори за брата на Шишман - Йоан Асен (Йоан се трансформира в Яне - като Йоаким на Яким, а пък Iw Асен - на Ясен). В Самоковско обаче в легендите присъства не името на Иван Асен, а на самия Иван Шишман. Това означава, че Паисий ползва местна легенда научена в района на Самоков, а не на Урвич. В случая е важно и това, че в историята на Паисий местните предания са рядкост, а никое друго не е описано и толкова обширно. Струва ми се, че няма сериозна опора за едно такова твърдение. Твърдението, че хаджи Вълчо е брат на Паисий и Лаврентий май няма никаква сериозна опора. Паисий сочи обикновено родното място и епархията, в която се намира освен в случаите, когато се касае за епархийския център. Тогава сочи или само епархията или само селището. В случая ще рече, че по неговата методика всъщност е посочил родното си място.

Ами за Десислава май се знае само това. То и за съпругът и не се знае много - общо взето написаното в Боянския надпис. Другото са предположения и догадки. Най-забавната догадка е на Златарски - че това е абдикиралия цар Калиман ІІ. Деспотица Доя - така е спомената в ктиторския надпис от Земенския манастир. Ако приемем, че тя е майката на Константин и Иван Драгаш, то тогава Доя е как да се изразя - галено име, а цялото й име е Евдокия. Евдокия е спомената със синовете си в няколко дарителни грамоти, където е наричана царица. Последното пък е станало причина да я свързват с Неманичите. Дъщерите на Иван Александър. Ами повечето са известни само от Лондонското Четириевангелие и Бориловия поменник. Най-известна у нас е Кера Тамара. За нейния еветуален първи съпруг на форума има специална тема. Безимената хроника, Лаоник и Бориловия синодик (също и използвалите ги по-късни автори) твърдят, че тя е дадена за съпруга на Баязид. Повече се знае за другата му дъщеря - Кераца (1348-1427), която е съпруга на виз. император Андроник ІV (1376-1379) и майка на кратко управлявалия виз. имп. Йоан VІІ. Носила е съко името Мария и като се е замонашила приела името Макарена. През 1354г. при едно стълкновение в Одринска Тракия с турците паднал убит вторият син на цар Иван Александър - Михаил Асен. Това наложило спешно да се сключи нов династичен блак с Византия за да се заздравят съюзните отношения. През 1377г. по време на краткото отсъствие на Андроник ІV Кераца управлявала империята за малко. Така макар и за сратки периоди съседните държави били управлявани от билзки роднини на цар Иван Александър - Кераца и синът й Йоан VІІ във Византия и сестра му Елена в Сърбия (племеника му Урош разбира се управлявал доста дълго Сърбия, но тъй като бил слабохарактерен властта реало упражнявали други). Ако става дума за св. Екатерина Велика, тя е живяла в Александрия през ІVв. За нея има в жигия на свеците. Повече за нея вж. в Православието. св.Седмочисленици - Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий - всичките 7 са мъже, без изключение. Вж повече за тях в Православието.

Въпреки подсказката нищо не можах да видя. Добре че някой не ме гледа, иначе ще ме вземе за пиян. Може да се дължи от разположението на монитора ми. Иначе би трябвало да се получи и като увеличени и като намалени - в книжките ги имаше увеличени, а в Паралели май бяха сложили няколко в умален вид и се получаваше. Но беше много забавно когато се завъртяха за първи път, защото беше целия курс и се въртяха из цялата зала - и мине се не мине, някой почва - виждам, виждам... Много забавно ... едните твърдят, че са видели зайче или конче, а другите са скептично настроени. Иначе да поясня какво да се очаква. В случая образът се получава на база на стериоефекта. Това дето се вижда е със същия цвят като фона, но изпъква благодарение на релефа - като образа на монетите - той е с цвета на фона, но се отличава като релефа. Образно казано все едно играчка сложена на дивата, която е изработена от съща материя, от която е и дамаската му. Аз днес се мъча да използвам същия ефект, но с обратна насока, за да маскирам вентилационните тръби на аспиратора - боядисвам ги с боята, с която е намазана и стената.

Ами дължи се на увеличаване на правомощията на президента. Първоначално Франция е парламентарна република, т.е. "най-силният" държавен орган е парламантът (както е сега у нас). Това обаче се оказало неефективно и правомощията на президента били засилени. Така при Де Гол Франция вече става президентско-парламентарна република, като правата на президента са увеличени значително, за сметка на парламента. По тази причина се променя начина на избор - счита се, че колкото по-големи правомощия има президента, толкова повече неговия избор трябва да се определя от народа. Затова във Франция с нарастването на презид. правомощия се върви и към доближаване до избора му от народа, т.е. от опосреден избор, към пряк избор. Ако искаш да научиш повече може да потърсиш книжките на Цоню Данев - "Сравнително конст. право" и "САЩ, Ит. република, V Фр. република" - той е самоук юрист (започнал е, ама не е завършил), но види се е чел доста по въпроса и специално се занимава с Франция и в двете. Така всъщност той описва трите основни модела република - президенската в лицето на САЩ, президенско-парламентарната в лицето на V фр. република и парламентарната - Италия.

Ами в Аксум някога заради веротърпимостта намирали убежище привържениците на Мохамед. Той самият бил казал: "Бягойте в Етиопия, чийто цар не потиска никой". Въпреки това през 702г. между арабите и Аксум избухнала война, която се водила с променлив успех. Първоначално войските та Аксум превзели Джида и за малко не паднала в техни ръце обсадената Мека. Но след това арабите взели надмощие и завзели пристанището Адулис. Но християнската държава си останала трън в очите на мюсюлманите. През ХІVв. обаче мюсюлманите успели да подчинят нубийските и коптски христ. общности и достигнали до Етиопия. За късмет на Етиопците обаче настъплението започнало когато до територията й достигнали португалците. По молба на негусът Португалия изплатила военна помощ от 500 души предвождани от сина на Васко да Гама - дон Крищован. С тяхна помощ етиопците разбили мюсюлманските войски. Скоро обаче възникнал проблем със спасителите - страната била наводнена с португалски монаси, вкл. и йезуити. Когато успели да покатоличат един от негусите обаче избухнал бунт и португалците трябвало да напуснат страната. Благодарение на това пък Етиопия била подчинена от европейците едва в края на колониалната епоха. Последният ит. крал Виктор Емануил ІІ се прогласил за император на Абисиния, но скоро залязла и колониалната епоха и италианската монархия.

Ами аз лично нищо не мога да видя. Като е на книжка се получава, но и преди бях пробвал със снимките в интернет, ама нищо не можах да различа.

Има една малка, но съществена подробност - когато е казано това за възкресението абе имало ли е дефибрилатори и спринцовки с адринолин? Ако пък е нямало, какъв е бил този, дето е разбирал дали има клинична смърт, докато другите просто го смянали за умриял. същото като с резонанса - имало го и тогава, ама не го знаели ... както и поколения атеисти векове след това.

Струва ми се, че това не е интересна дискусия, а май пак някой от тамошните обитатели са го понамляли в някой друг форум и е решил да си излее болката на място, дето може успешно да се аргументира с триене и да се възползва от местната агитка. Общо взето "дискусията" е бърсане на сълзи и сополи. И разбира се типичния манталитет на разсъждения, в резултат на който трудно може да се появи там нещо интересно: Страта позната история - всички трябва да се съгласят с твърденията на тамошната групичка, дори и както обикновено да не са подкрепени от някакви смислени и сериозни аргументи. Та да се върнем на атеизма. Под това понятие се крие вярата, че няма Бог. Човека не е невярващ, а просто вярва, че няма Бог. Когато обсъждахме въпроса за религията на прабългарите обсъдихме и въпросът дали е възможно техния култ да не е свързан с определен бог или богове, а просто с вярата в духове (джинове), изпълнение на шамански ритуали и др. под. - но без да е свързано с висша сила или сили. Казвам вяра, защото дори и в случаите, когато не могат да обяснят нещо, те го обявяват за масова хипноза, самовнушение и др. под. Така както вярващия би сметнал някоя позиция на атеиста, която не може да обори просто като дяволско изкушение. Един интересен случай. Пътувам си във влака, а в купето двама пенсионери. По това време все още беше прилично човек да си признае че симпатизира на БСП. Та те след като разкриха левите си убеждания и вярата в републиката съвсем устуствено стигнаха и до другия стълб - атеизма. Единият тогава се спря на въпросът за Йерихонските стени - според него църквата лъжела, че това било чудо, а то всъщност било резонанс. А какъв беше основния аргумент на атеистите, с които "оборват" вярващите - че едно или друго нещо научно невъзможно. И какво излиза - ако дадено събитие не е подчинено на известен нам природен закон, то е научно невъзможно и следователно няма такова чудо; ако пък природният закон ни е познат, то не е никакво чудо. Само че векове наред атеистите са се надсмивали над описания начин за сриването на стените, тъй като такова нещо било невъзможно ... и докато се е разбрало как се е случило. Или както е казано в Библията, за този който не иска да повярва и мъртъв да възкръсне, пак няма да промени мнението му.

Кремонския епископ Луитпрад казва, че брата на цар Петър І - баян Вениамин можел да се превръща във вълк или във друго животно. Май имаше подобно сведение и за един от учениците на ересиарха Василий Врач. Вампирите противно на познатия ни холивудски модел съвсем не са мускулести красавци и едрогърди хубавици, вампирясали в резултат от ухапване и съвсем безсмъртни. По нашия фолклор това са покойници, прескочени от котка. Затова вечер се бди край покойника, като се пази да не го прескочи някоя котка. Като котешки продукт обаче, нашенските вампири си имат за врагове - кучетата. Кучетата можело да разкъсат вампира и да го унищожат без сребърни куршими, чесън и слънчева светлина. Навярно заради многобройните бездомни улични песове скитащи из нашите градове от доста време не се е чувало за вампири.

В тази втора част ще се спра на някои растения произхождащи от района на Евразия. За някои от тях няма сведения дали са се използвали в България, други пък виреят само в определени региони на Балканите - като напр. маслините и едва лли са били всеобщо благо. За улеснение за някои от тях ще дам връзки към Уикипедията. Често пъти едно от растенията, с което се свързва голямата кулинарна революция след откриването на Америка е картофът. но в Евразия е имало едно друго растение, което след нововъведението е загубило своето значение и днес се продава само като подправка - Пащърнака. Друг корен произхождащ от Източна Азия е хрянът. Острият му вкус обаче позволява да служи само като подправка. В епохата на социализма обаче хрянът не намери място в търговската мрежа. А сега нещо, което много обичам - на супа, на ядене или на баница - киселецът. Расте в диво състояние, понякога се отглежда в личните стопанства и днес отново е почти неоткриваем на пазара. Друго нещо, от което може да се правят хубави баници, супи и ядене е спанакът. Счита се, че неговата родина е Персия, но още през Средновековието е бил разпространен из Европа. У нас за него понякога е е използвало и названието щава, щавляк. За кромида вече стана дума - популарен от дълбока древност, популярен и днес. тъй че за него няма какво повече да говорим. През Средновековието в Европа започва да се употребява и морковът. Той навлиза още около 10век. Пшеницата само я споменавам. Разбира се днес добивите са по-високи заради селекцията на растението. Ръжта, от която се прави срещания и днес в търг. мрежа ръжен хляб също не се нуждае от коментар. Ечемикът също е бил отглеждан, но основно като фураж, макар да се е правел и хляб от него. Овесът също се ползва за фураж, но и днес овесените ядки се радват на добра популярност. Вече споменах за просото. То започва да се използва на изток още в дълбока древност, като си пробива път и в Европа. Много от хората от нашето време вече дори не сме опитвали вкуса на просеника. Макар оризът да го свързваме с Китай, културният обмен си казва думата и още през VІІв. се появява в Европа. Тъй че когато се епоявила Дунавска България, се е появил и оризът. Фасулът произхожда от Америка, но това не означава, че всички бобови култури са били непознати. Баклата произхожда от Средиземноморието и от там прониква в Европа. Грахът пък е познат още от неолита. Маслините и произвежданото от тях дървено масло - зехтин са ни добре познати заради античните амфори, с които маслото и виното били пренасяни от търговските кораби. Популярният днес слътчоглед, от който днес се произвежда алиото обаче е пренесен в Европа от Америка едва през 1510г. от Сев. Америка. Наскоро появилото се на нащия пазар фъстъчено масло също има за суровина растение дошло от Америка - фъстъците. Но орехът си е познато по нашите земи растение - от него се ппроизвеждало и другия вид дървено масло - шарланът. Ябълката си е позната отдавна - тя е станала причина за грехопадението на човечеството, а също и причина за Троянската война - Парис като арбитър присъдил ябълката на Афродита, а тя за благодарност го свързала с Елена ... останалото е история. Крушите също навлизат още през Античността. Черешата също е била позната през средновековието. Прасковата обаче се смятало, че е с вредни плодове и полезни листа. Кайсията се появила в Европа още през І век, но макар ние да използваме заимствано от турския език название, то отглеждането й като овощно култура е започнало едва след Освобождението. Ягодите съща са европейски плод.

Ами за облеклото ще е хубаво да направим отделна тема, но по-нататък - да сложа още нещичко в тази и да довърша другата за превземането на крепости. Даже за облеклото може да са 2 - една за І царство и друга за второто, тъй като през 12-14в. има засилено виз. влияние върху облеклото (поне на аристокрацията). Иначе за снимките и на мен ми се стрева, че в по-голямата си част са ползвани правени от Торн - Д. Каменица, Калотина и Земен. А в тази тема може да посъберем разни интересни сведения и изображения за храната в региона през средните векове. Може да обсъдим и някои сведения свързани с "гладните години" - напр. при Борис І в България и проблемите с прехраната на Цариград при Т. Светослав.

Само за около 15 години броя на познатите ни хранителни продукти се увеличи значително - вече в магазините може да се намери ананас, киви, кивано, манго, папая, лайм, авокадо, кактусова смокиня, пумело, кумкуат, личи, карамбол, рукола, цикория, фенхел, броколи, брюкселско зеле, аспержи, бамбуков корен, червени водорасли, бели и черни китайски гъби, синьо сирене. До 1989г. много от тропическите продукти бяха съвсем непознати, а други като бананите се появяваха само по Нова година. При един такъв бърз обрат съвсем логично възниква въпросът с каво са се хранили през Средновековието - когато не е имало консерви, Америка и тамошните растения ги е нямало в Европа, а транспорта е бил твърде бавен да докара пресни плодове от Африка. Струва ми се най-редно да започнем с насъщния хляб. Пшеницата е една от най-важните зърнени храни за средновековните Балкани, а според венецианските документи през 14в. от България се правел износ на този продукт. Пшеницата освен под формата на продукти приготвяни с брашно се използва и сварена, макар днес по този начин да се ползва основно във връзка с религията и по-точно с почитането на умрелите. Една позабравена днес зърнена храна е просото и приготвяния от него просеник. Месото е друг важен продукт на трапезата от средновековието. В разказа "Чудото с българина" се говори, че разказвачът преди да тръгне на война заклал един вол и по 10 овце и свине, като раздал на бедните. Освен отглегдания добитък важен източник на месо е бил ловът. Ловът разбира се бил и едно от любимите забавления на управлеващите - цар Гаврил - Радомир бил убит по време на един лов. Риболовът е друг важен източник на храна - както от морето, така също от реките и езерата. Зелето и бобът пък аз линчо винаги свързвам с прякора на Йоан Кукузел - казват, че българчето знаело как е на гръцки боб, но не и зеле. И когато веднъж го попитали какво е ял, Йоан отговорил на смесен гръцко-български език. Друг хранителен продукт, който също се свързва с прякор е марулята - тъй е наричан цар Ивайло. Млечните продукти са друга важна храна за населението на Балканите. Във връзка с едно произшествие по време на празника Русалии, българския охр. архиепископ Димитър Хоматиан споменава за мандра, в която се приготвяло овче сирене. Названието мандра е било употребено и в едно писмо на цар Симеон, с което той искал Роман Лакапин да му отстъпи някои селища. На фреската "Тайната вечеря" Боянския майстор е изобразил на масата ряпа и лук. В Шестоднева пък се говори обширно за пчелите и приготвяния от тях мед. В Бълг. апокрифен летопис пък се сочи, че по времето на цар Симеон дънъкът се състоял само в по едно повесмо, лъжица мед и 1 яйце на година. От плодовете най-често са споменавани ябълките и гроздето - последното разбира се в много от случаите като суровина за вино. Малко позабравена днес храна е попарата с вино - хляб надробен във вино. В една възхвала за имп. Исак ІІ Ангел пък за да се подчертае, че и той е имал периоди на материални затруднения се казва, че и той бил вкусил от копривата. Тъй като не нямало буркани, основен начин за съхранение е бил сушенето. Сушеното грозде под формата на стафиди е доста популярно и днес. Сушените гъби се срещат също и сега по магазините. Сушените ябълки обаче май са популярни само по Коледа за да се спази традицията с приготвянето на ошаф. Както се вижда и през Средновековието макар и да е нямало варена царевица все пак са се намирали доста неща, които е можело да се сложат на трапезата.

След като се посмяхмо доста с поредния Божовизъм завъртял се из медиите, най-сетне дойде времето да се разбере и какво точно е открито с рисунките с въглен. Вълко се оказа Василий. Комисията е установила, че надписът гласи: "Аз Василий писах". Това разбира се е нещо повечко от голото "Аз Вълко". Разбира се може да означава само, че някой Василий се е подписал. Изводът, че Василий е един от зографите обаче вече е подкрепен със смислен довод - пасаж от Боянския поменник: “Василий Зограф от с. Субоноша Серско”. Според комисията с името на този зограф може да се свържат още две творби - една икона в Охрид от 1260 г. и една икона от манастир край Серес. С името на втория от зографите нещата определено са по-ясни. Върху меча на фреската Св. Димитрий е нанесен друг надпис: “Димитрий писа /рисува, б.а./ тия художества”. Тъй че вторият зограф се е казвал Димитър. Счита се, че по стенописите е работил и трети зограф, чието име остава неизвестно. Що се отнася до портрета на възрастен мъж с монограм на челото, учените смятат, разчитайки монограма, че това е зарисовка на цар Давид, а не автопортрет на един от художниците. На фреската обаче цар Давид е с корона и нимб, отсъстващи в зарисовката. Разбира се е напълно възможно като цар Давид зографа да е изобразил някой свой съвременник и дори велможа - както напр. прилепския крал Марко също е изобразен като цар Давид.

На БГ е издадена книгата на Ф. Шаму - "Гръцката цивилизация" - там има нещичко. Книгата се среща по сергиите с книги втора ръка (тези сетрии гордо се наричат антиквариати, макар че доста от стоката им я има новичка по книжарниците, при това понякога на по-виска цена)-

И на мен ми се струва, че е от днешно време. Някакъв жетон, талисман или сувенир. Май авторът е искал да направи някакъв популярен набор от символи, които днес свързваме с Египет - корона като на Изида, при ръцете котки като за Бастет, сфинкса при Хеопсовата пирамида... Винаги е много по-лесно ако се посочва къде е намерено дадено нещо. В случая - има ли наблизо казино или някакакъв игрален дом?

Децимацията я посочих наред с няколко специфики на Римската държава. Не бих казал, че македонците и траките съвсем са нехаели за своята независимост от Рим и съпротивата им се дължала изключително на нежеланието на техните владетели командировъчните им да се подписват в Рим. А, идиличния мит за стария и добродетелен Рим. Днес социалните проблеми в Рим ги свързваме основно с въстанието на Спартак. Но социалните конфликти са били особенно остри именно в републиканския период. Точно тогава са сецесиите, въвеждането на народните трибуни, борбата за достъп на плебеи до висшите държ. постове, изготвянето на 12-те таблици... Тогава при войните богатите ставали все по-богати, а бедните по-бедни. В част от случаите, когато Рим е бил в опасност, може и да е надделявал патриотизма, но иначе пак са се правели имотни сметчици. Тъй че моралът определено не бил толкова висок. Друг е въпросът, че рим. автори от времето на залязващата република започнали да превъзнасят миналото и неговите добродетели, навярно с надеждата митът да спре процеса на преход към монархия. Това не е толкова решаващо. Но въпросните късни легиони не искали да си сложат дори доспехите в битка защото им било по-удобно като са по-лекичко екипирани. И какво може да се очаква от такъв, освен да му е по-лесно да избяга от бойното поле. Да не говорим за спада на дисциплината, та командирите да не могат да ги накарат да се въоръжат както следва. Империята предполага по-силна централна власт от вечно спорещия сенат. Залеза на държавата е последица за неуспехите на армията, а не причина за тях. А за Вечния град - в един док. филм за Веспасиан много хубаво го бяха казали : не провинцията се нуждае от Рим, а Рим се нуждае от провинцията. А на жителите на Рим определетно не им е било безразлично дали градът им ще попадне в ръцете на варварите.

За ромфеята има ето тук - добре илюстрирано при това. Разбира се няма как децимацията да се прилага често - иначе Рим съвсем щял да остане без армия. Принципния страх, че може да избягаш от бойното поле, но не и да останеш жив е нещо доста мотивиращо. Иначе достойнството, заплатата и принадлежността към велика империя ги е имало и при залеза на Рим, но легионите вече не побеждавали. При успешни войни примерно плячката е доста по-мотивираща. Децимацията е само стимул в труден момент, а често пъти това е важно.

Ами въпросът е доста сложен и ми е интересно защо не се потърси една по-широка дискусия в обществото. Исторически погледнато църковният брак се е разглеждал като тайнство. За т.нар. буржуазно право пък брака е сделка - във фр. Код цивил (Граждански кодекс, наричан още и Наполеонов) си се уреждал след договора за продажба (за братята и сестрите роми си е направо вид продажба ). Всъщност и през античността си е нещо като продажба на жената - преминаване от бащината власт към властта на съпруга (има разбира се някои особености - напр. може да не мине направо под властта на съпруга, а под властта на бащата на съпруга, ако съпругът не е еманципиран). Социалистическото право, което е творец и на действащия СК така и не успя да обясни какво точно е брака, като иследователите гледаха най-вече да обяснят, че това е нещо ново и социалистическо, което нито е сделка, нито е тайнство. С идването на т.нар. демокрация обаче института свързан с това вече тъй мъгляво понятие започна да се избягва и да се измества от фактическото съжителство. Съобръженията са прагматични - вече не е много ясно какво точно е брака, но законодателството създава ред главоболия на решилите да го сключат. Лишен от своя сакрален ореол на тайнство, както и от прагматизма на сделка, която урежда отношенията между двама души събрали се да живеят за дълго и да имат общи деца социалистическия брак се оказва едно безмислено бюракратично бреме за обществото. Но доколко внезапното сервиране на един нов СК е удачно, без една дискусия в обществото за това което се въвежда с него? Нещата допълнително се усложняват от останалите промени в семейното право. Напр. отпадането на границите на издръжката. Досегашната уредба наистина страдаше от сериозен недостатък, защото когато мин. раб. заплата беше спаднала драстично, размера на издръжката беше станал направо символичен. Но при това положение възниква проблем доколко е приемлива за хората една регистрация на факт. съжителство. Тази форма, която нито е рак, нито е риба може да порода основателни опасения, че при нашето лабилно законодателство ще ги обвърже по начин, който съвсем не са желали. Тъй че бъдещето й може да се окаже само на хартия. Моето виждане е по-скоро да се либерализира уредбата на брака, развода и семейните отношения, като се даде възможност чрез брачен договор да се въведат допълнителни тежести за двете страни. Иначе казано договорът да включва права и задължения, а не да изключва. Друго утежняване на брака може да е допълнителното сключване на религиозен брак - тогава лицата, които са го осъществили ще следва да спазват и нормите на съотв. вероизповедание. Чисто технически е въпросът духовници да бъдат оторизирани да изпълняват функциите, които днес имат лицата по гражданското състояние - тъй да се каже "обслужване на едно гише". С други думи акта за брак да се оформя при извършване на съотв. религ. обряд.

Божо се е присъединил към автохоната теория!

Рим в периода на възхода си има добра държавна организация с милитаристичен уклон, мотивирана с децимация армия и последователна политика (сещате се - Картаген трябва да бъде разрушен). Македония има една поредица от успешни владетели - Пердика, Аминта, Филип, Александър. Не всички от тях имат успехи на бойното поле, но пък спогат за проспреритета на дръжвата. При Персей Македония е вече в залез. При траките големият проблем е, че те се включват често в разни военни операции, но по своя воля. Така за съжаление един тракийски цар на практика е събирал не толкова войници колкото е искал подобно на римляните, а колкото са пожелаели да се включат. Това вече си е сериозен проблем за една последователна завоевателна или отбранителна политика. Асвен това векове наред трак. племена били твърде силни и свикнали да са в безопасност, което им попречило да видят и да се сплотят пред задаващата се опасност. Дори самата Македония не е държава на отделно тракийско племе, а само на едно подразделение на племето на едоните. Така срещу вече голямата и възходяща римска империя се изправили множество разпокъсани тракийски държавици. Тъй че колкото и битки да спечелели, крайният изход е бил неизбежен.

Аналогията с психопат е най-малкото неуместна. Дали бездомните песове предизвикват същото умиление у хората, дето в 4-5 часа сутринта трябва да идат на работа минавайки през район, дето се мотаят глутница кучета? Някои не можели да ги приберат, защото имали алергии, малки деца.... А дали пък няма и хоре дето са с алергии и малки деца и им се налага да прескачат по улиците бездомни песове? Драгите природозащитници си намират оправдание за да не приберат у дома си куче, което да го обезпаразитяват и ваксинират, но с охота предоставят своите съграждани да се провират между мърляви, бълхясали и бесни кучета. Въпросът не е в надприказването. Както стана ясно някои приказват, а други действат - едни прибират кучета, други ги тровят. Но като говорим за живот и смърт, не трябва да забравяме, че става дума не само за живота и смъртта на кучетата, а и на хората, които трябва да оцеляват покрай множащите се глутници. Струва ми се, че проблемът с бездомните песове нямаше да го има ако всеки отявлен "природозащитник" прибереше по 1-2 бездомни кучета. Не се съмнявам, че има оправдание да не го направи, както и този дето трови кучета има оправдание да го прави. На мястото на прибраните може да дойдат други, но и на прибраните живота не е вечен, тъй че благодетелите им ще може да си вземат други. Все пак трябва да се търси компромис между тези, дето са против избиването на кучетата и тези, дето искат да вървят спокойно по улиците.

Да, това е реалния свят, в който вълка изяжда сърничката без капка угризение на съвестта и без да си мъчи ума дали не би било по-честно някак си да беше нападнал мечката. А ако хората не си имаха зо висшата раса и богоподни ,нямаше да умуват между кастрация и ефтанация, а просто щяха да гръмнат бездомните песове. А не са ли странни природолюбителите, които правят добро за чужда сметка? Защо не приберат бездомните песове у дома си? Ама някак е по-лесно да се прави добро за сметка на обществото, нали? Още по-добре е ако пък бездомните песове са разкарат само от центъра и квартала, в който живее съотв. природолюбител. Дето се казва - другите кучета ги яли.

В дебата за новия СК се намеси и Светия Синод. Въвеждането на фактическото съжителство отново постави въпроса за църковния брак. До сега преди да се сключи църковен брак непременно трабваше да има сключен църковен брак. Но либерализирането на брачната институция откри и въпросът за църковния брак. Конституцията предвижда, че официален може да е само гражданския брак. Иначе казано трудно може да се говори за приравняване на църковния брак на гражданския без промяна на конституцията. От другата страна обаче възниква въпросат доколко е удачно да продължи строгото преследване на църковния брак сключен след гражданския. Формата на фактическо съжителство технически позволява да има и църковен брак, без той да е предшестван от граждански.