-
Брой отговори
8801 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
66
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Galahad
-
Няма ли да има нов въпрос? Вче се отговори, че е изображение от Манасиевата хроника. Преписа се нарича Ватикански, защото макар да е направен в България сега се намира в библиотеката на Ватикана.
-
На форума също имаме тема за пряката демокрация - допитването до народа ... референдуми, общо събрание на населението и т.н. А за демокрацията. Думата иде от гръцки и означава "управление на народа". В Античността се разглеждали 6 форми на управление (днес това понятие е с по-друг смисъл), разделени в 2 групи, в зависичмост дали управляващите управляват в общ или в свой интерес: В общ интерес: В свой интерес: Еднолично: Монархия Тирания Малцинство Аристокрация Олигархия Мнозинство Демокрация Охлокрация (власт на тълпата) Така погледнато в последните 50г. не сме били въобще в демокрация, макар през цялото време управляващите да се твърдели противното. Повечето време сме били олигархия, с кратки периоди на охлокрация. Монархията като днешно понятие най-общо казано е когато държавния глава получава властта си по наследство и управлява пожизнено в противовес на републиката, при която държавния глава е изборен и управлява само определен срок - мандат, като броя на мандатите също е ограничен. Разбира се има и междинни форми - квазирепублики: напр. Реч Пасполита (Полската република), която имала изборен крал; Свещената Римска империя - императора се избирал от 7 курфюрста (главни князе - 4светски : 3 църковни). Бългирия през 1944-1989г. е именно от последната категория, макар държ. глава да няма титла като дож, крал или император. Монархията може също да е демократична (напр. британската, белгийската...), а републиката може да е тиранична, т.е. диктатура (напр. в Лат. Америка). При демокрацията народа на една страна има право да участва в управлението на страната. Някои добавят и разни други неща, но те нямат отношение. Напр. може да няма свобода на словото - може да имат право да гласуват и да решават, но не и да имат право да критикуват това, което сами са си избрали.
-
Може да се формулира и като - за малко повече от месец 17-4. Все пак в началото на януари имаше доста празници и неработни дни. Тъй че някъде от средата на януари са почнали да подгряват.
-
Форума "Византийская держава" Той разбира се е част от сайта с това име. Към него е и електронната библиотека "Мириобиблион".
-
Да, интересно. Трябва да го покажа това на Виз. держава.
-
Проект за нов Семеен кодекс - януари 2008г. След Освобождението на България не е бил въведен Граждански кодекс, а материята на гражданското право се урежда с отделни закони. Такива са Закона за лицата (1909г.), Закона за извънбрачните деца и осиновяването (1940г.) Наредба-закон за задълженията за издръжка (1937г.). До 1944г. бракът е църковен и за православните християни се регламентира също от Екзархийския устав, а за другите вероизповедания от събствените им правила и обичайното право. С Наредбата-закон за брака (1945г.) бил въведен еднен граждански брак. По този начин за всички вероизповедания се въвели общи правила, но от друга без да се дава възможност алтернативно да са в сила и правилата за отделните вероизповедания. Особенно интересна е Наредбата закон за узаконяване на факт. брачни отношения (1945г.) - целта е да се легализират връзките на функционери и функционерки на БКП в периода преди 09.09.1944г. Законът за лицата и семейството (обн.1945г.) е стъпка в посока към частична кодификация с оглед бъдещо приемане на Граждански кодекс. Този закон по същество обединява норми относно личния статус на лицата и семейно-правни норми. Семейният кодекс от 1968г. е своеобразна проява на "правен сепаратизъм", която се появява в страните от социалистическия лагер. Идеята на това течение е, че семейно-правните норми са различни от гражданско-правните. Това не е случайно, защото тези страни са били с тоталитарно управление и "спецификата" се дължи на стремежа на държавата да проникне напълно в личния живот на гражданите си. Ще рече, че занапред Семейните кодекси ще се опитват да уредят и въпроси, които са по-скоро от емоционално естество и не подлежат на правно регулиране като привързаност, дружба и др. СК от 1968г, както и по-късният и действащ по настоящем от 1985г. уреждат съпружеската "имуществената общност". Новите неща в законопроекта са въвеждане на мястото на имущствената общност на разделността. Наред с това ще се регламенткира факт. съжителство и брачния договор. Реформирането на семейното право обаче е необходимо да се направи като се държи сметка за връзката на СК с другите нормативни актове. На първо място някои разпоредби от Конституцията (напр. за гражданския брак) създават известно затруднение с мястото на България в ЕС. Би било удачно да се разработи в пакет с новия ГПК (вече стана дума за него в специалната тема), с оглед съобразяване на брачния процес с разпоредбите на новия СК. Съществено е и как ще се подходи към Закона за наследството (един от най-старите и най-добри действащи закони у нас). По-конкретно с наследяването и запазената част на съпрузите. Докато на бракът се е гледало като съюз "докато смъртта ги раздели" правото на съпруга да наследява и на запазена част са били много по-обосновани, отколкото във време на доста либерална възможност за развод (а още повече на регламентирано факт. съжителство).
-
Добрите отношения между двете страни в случая не са основния аргумент. Самото израстване на Василий е винаги свързано с българи: 1. Получава ябълка от Омуртаг; 2. "Пробива" сред управляващите, когато на едно тържество с "приятелите-българи" побеждава един българин; 3. Става кесар с помощта на свои роднини и Петър Българина 4. Става император пак с помощта на роднини и Петър Българина. Акакия, сферата понякога се наричат и ябълка, макар да не се сещам от средновековието изображение с формата на плода. Понякога инсингията, коята владетеля държи редом със скиптъра (но в другата ръка) се изобразява и като свитък (както Иван Александър в Лондонското четириевангелие).
-
Преписът е от 14 век, в него има изображения на цар Иван Александър и семейството му. Хрониката разбира се е от по-рано. Тя е на гръцки и в стихотворна форма, която обаче не се е запазила при средновековния превод на български език.
-
Византийски - понятието е от днешно време. Византийците се счетали за ромеи - наследници на римската империя, господари на света и дистрибутори на християнството. Славяните, арменците, иверите (грузите) и останалите народности не били безправни гяури, население от ІІ качество, а пълноправни поданици на императора. Достатъчно било да са християни и поданици за да се радват на просперитет и израстване. Затова имаме "българия в пределите на византийската империя" и "Турско робство". Макар християни, та и българи да стигали до върховете на властта, те все пак си били население от ІІ качество.
-
Не е имало време Фотий да взима страна. Просто всичко си върмяло нормално, в един момент Василий със своите български приятели убил кесаря, а после и автократора. Двата преврата приключили бързо и ефикасно. Пък и обикновено конфликта на патриарха и с императори обикновено свършвал със загуба на патриарха. Самият Фотий също бил снет - той не могъл да помогне дори на себе си.
-
Партенона го дадох за пример, че въпреки колонадата се вижда вътрешната стена. Но виждам, че и тя е предвидена. Най-добре се вижда на третата реконструкция. А ще го има ли и чудото - блатния "амортисьор"? Някакъв разрез или нещо подобно.
-
Да, миниатюра от Манасиевата хроника
-
За да се твърди, че това е гроба на Орфей - трябва да се докаже, че там е погребан Орфей. А не обратното - при всеки намерен гроб да се доказва, че това не е Орфей, не е хан Аспарух и че не е Ситалк. В случая може да имаме гроб, може да имаме светилище, може дори то да е посветено на Орфей, но определено няма достатъчно основание да се твърди, че е гроба на Орфей. Със същия успех може да се твърди, че спорния гроб на цар Калоян всъщносте на някой от севастийските воини, на които е посветен храма.
-
Ами може да е погребан някой музикант - като Нерон например.
-
Това, което през антиността е било сочено като "гробница" на Орфей е било урна върху колона. Колоната била съборена още през античността и костите разпилени - макар в историята да има елемент на митология. Струва ми се обаче, че веднага става ясно разликата между това дето са намерили и гробница - гробът е нещо, в което има тленни останки - било кости, било урна или нещо друго подобно.
-
Може би историята на охридската архиепископия заслужава отделна тема. Макар повечето да са учили, че самостоятелната бълг. църква да изчезва с ликвидирането на Търн. патриаршия и да се възражда с патриаршията, както и че след падането на България под тур. робство за българи се споменало едва в султанския акт разрешаващ изграждането на храма "Св. Стефан" - всъщност нещата не са така. До времето на Паисий Охридската архиепископия си е съществувала и в титула и е фигорирало, че е българска. Не случайно преди да се появи тема за историята на самата архиепископия отворих тема за кондиката. Защото от този иначе тъмен и магляв период от бълг. история всъщност ние си имаме достатъчно документи за дейността на една българска духовна институция. Наистина има и обективни причини - според Коминтерна на Балканите имало македонска нация. За половин век беше някак политически неудобно да се споменава, че в продължение на 800г. никой не е знаел за тази нация, но пък в замяна на това в този район е бил центъра на българската архиепископия. Много от документите на архиепископията са написани на гръцки, но преди да се появи гръцката Мегали идея населението на Балканите се е стремяло повече със съвместни усилия да се освободи он иноверското иго. А чрез гръцкия език можело най-лесно да става общението с останалите поместни църкви в османската църква. В канцеларията на архиепископията обаче не са владеели добре гръцкия език. Затова актовете на архиепископията нерядко се сочат като пример за употреба на развален гръцки език.
-
За "Симеон пред Цариград" сложих за съпоставка картините на Гюдженов и Павлович. И тъй като пак имаше въпрос за Симеон по миниатюра от Мадридския препис на хрониката на Силица, за съпоставка ще сложа и аз миниатюра. Тъй че няма да питам каи са събитията, а миниатюрата към коя хроника и кой препис на тази хроника е илюстрован с тази рисунка? Струва ми се, че ще е интересно да се види и как изглежда едно събитие през погледа на различни художници , респ. миниатюристи.
-
Ами ние тук започнахме на няколко места да събираме разни нещица - напр. тук е за бълг. крепости. При мен има стари описания на някои селища - ама има още много за допълване. Като ги гледах на парче не си мислех, че като почне да се събира на куп ще е толкова много. Иначе съм по запознат с Търново. Тук даже има темичка с изображения на Търново от миниатюри. А от там имам поглед и от разни мазилки, степониси, парчетийки и камъчета по музеите. Защото днешните реставратори за са направили тъй, че престолните сгради да мязат на оборите в родните им села. С Плиска ще е много трудно. Там има основи, при това не достатъчно запазени на височина и няма запазени стари изображения. А и не съм запознат със запазените детайли. Плиска също не е била такъв гол камънак какъвто е в представите ни - дворците са имали доста хубава украса. Струва ми, че Плиска не е имала такъв ориентарско-азиатски облик (ама ще пусна една картинка да не се разводнява темата за храма на Артемида; ако има интерес, можем да отворим отделна тема за Плиска).
-
Визуално най-вероятно е нещо от рода на Партенона на Атинския акропол - вътр. стена се вижда зад колоните. А при реконструкциите свободно се гледа през храма. Даже там къдетно е небе, то се вижда свободно през колоните. Нещо, което не се получава дори при доста повредения откъм вътр. стени Атински акропол.
-
СССР са искали да изнесат доста, но успели да убедят Сталин, че документите трябвали за Народния съд. Тъй че изнесеното нее чак толкова много. Пък ме съмнява днешните управници да желаят толкова да се върне всичко, защото е напълно възможно сред тях да има и такива, които компрометират днешни бълг. политици. Те не искат да се покажат досиетата на доносниците дето са в нашия архив, че какво остава да се докарат за показ още подобни и от чуждите. Но е напълно възможно с цел шантаж да речем, да се отмъкнати доноси до полицията на наши видни дейци на партията от времето на ранния , че и не толкова ранния социализъм. Друго неудобно нещо може да са докладите на бълг. посолство от времето на ВСВ свързани с идеята на Сталин да капитулира и да сключи сепаративен мир. Тези последните най-вероятно няма да ни ги върнат защото са доста неудобни за излизащата от кризата Русия.
-
ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ Пряката демокрация е най-древната форма на участие на населението в управлението на една държава. Събранието на пълноправните членове на племето или граждани на държавата при пряката демокрация решават непосредствено ред важни въпроси от управлението на държавата. Този начин на управление обаче се оказал пригоден само докато племената и държавиците (полиси, цивитас) били сравнително с малка територия и малобройно население. Със създаването на по-големи държави и военно-племенни съюзи се оказвало все по-трудно да се прилага този начин на управление. Но не се преминало към представителна демокрация, а било отдадено предпочитание на олигархическото или монархическо управление. В Европа пряката демокрация залязва в Римската империя с прехода от Република към Доминат, като в преходния период на принципата ролята на трите вида народни събрания на Рим постепенно била иззета от императора и сената. С буржуазните революции се възродило демократичното управление, но в новото време на сравнително големи държави по-голяма е ролята на пряката демокрация. СЪЩНОСТ НА ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ При преката демокрация основните въпроси свързани с управлението на държавата се взимат непосредствено от народа. Пряката демокрация противостои на представителната демокрация, при която решенията се взимат не пряко от народа, а от представители избрани от народа. Самите избори често се явяват форма на пряка демокрация, защото при тях се избират ръководни органи на държавата като президент и парламент. Разбира се може и самите избори да са двустепенни - напр. избора на президент в САЩ. Независимо дали демокрацията е пряка или представителна обаче, никога народа не решава абсолютно всички въпроси свързани с управлението на държавата. Народът или неговите представители решават само най-важните въпроси за държавата, а държавните органи привеждат тези решения в действие чрез свои актове. При пряката демокрация, макар и да се явява най-масовата форма на участие на народа на една държава в управлението, практически никога обсолютно всички граждани нямат правото да участват във взимането на решения. По една или друга причина различни групи от населението са били или биват изключвани от взимането на управленчески решения. Накава класическа категория са непълнолетните - лицата, които не са достигнали до определена възраст с навършването на която добиват правото да гласуват. Друга класическа категория са чужденците пребиваващи в държавата. През Античността робите нямали право на глас, а до началото на ХХвек жените също. Практически в пряката демокрация участва не целия народ, а избирателния корпус - съвкупността от граждани имащи право на глас. В ред случаи тези лица и в частния живот имат право да представляват лицата изключени от избирателния копрус - напр. родителите представляват децата. ВИДОВЕ 1. Общонародното събрание. Тази форма се е срещала в древността, но в днешно време е практически трудно приложима. При нея имащите право на глас граждани се събират на едно място, където заедно взимат решение. Технически гласуването може да се проведе по различни начини - с викане, пускане на камъчета с различен цвят или в различни урни.... 2. Общо събрание на населението - това е форма за пряка демокрация, но за взимане на решения с локално значение - напр. в една община, населено място, та дори квартал или селищен район. В България е въведена през социалистическия период. Това само по себе си подсказва, че законодателната практика у нас е насочена не към възможност за населението на даден регион да реши нещо полезно за него, което да се изпълни от бюрократите, а към нещо друго. Пропагандно и формално този вид е изключително демократичен, защото при него може решението може да се вземе не само като всички присъстват, но и с явно гласуване. При това социалистическо творение разбира се има уловка - всъщност тази форма е създадена, за да може населението да гласува решаването на даден въпрос .... но със собствен труд и собствени средства, а не за сметка на събраните от тях данъци или от издържаните с тези данъци държавни служители. Иначе казано населението на един регион може да се самообложи с допълнителен данък или да задължи живущите в района на положат труд. 3. Всенародното обсъждане - при него гражданите могат да правят предложения по даден законопроект, които след това може да се гласуват от Народното събрание или на референдум. 4. Народна инициатива - определен брой гласоподаватели могат да внесат законопроект. За разлика от всенародното обсъждане, което се прави по гонов законопроект, то при народната инициатива гласоподавателите сами поставят началото на законодателната процедура. Понастоящем бълг. граждани нямат такава възможност. 5. Народно вето - чрез референдум се отменя приет от парламента закон. Инициативата за такъв референдум може да се направи и от определен брой граждани, а понякога ако законодателството на съответната страна допуска когато в подписката са се включили над определен брой граждани закона се отменя само въз основа на нея, без да се стига до референдум. 6. Изборите - при тях народа преко избира слъжностните лица, които формират съответния държавен орган. 7. Референдумите. Те са най-приложимата в днешно време форма на пряка демокрация. Затова ще ги разтледам отделно, но някой друг ден.
-
Те причинила доста щети, но прочутия езически храм съвсем целенасочено и систематично бил рушен от християните. А има ли на български обекти? Иначе въпреки изображението на монетата, което в известна степен е схематично зад колонадата опасваща храма най-вероятно е имало стена, зад която стояли ценните статуи и прочутите картини на храма. Гледам, че и по-горната реконструкция представя храма като навес без стени, а само с колони носещи покрива.
-
В какъв смисъл? Жената на цар Петър (дъщерята на имп. Христофор и внучка на Лакапин) по майка е от славянски произход. Династията на Комнините са в родствена връзка с нашенските Комитопули. Пък през ІІ царство като са потрябвали на някой докопал се до трона цар Асеневки за легализиране на властта му, си ги набавял от виз. принцеси. За патр. Йосиф Шишман вече имаше статия - наше момче от царска кръв.
-
Ето още нещичко за религията на траките. Ама е само І част. Няма ги за дуализма и политеизма.
-
Ами то и правителството твърди почти същото, ама изцепките му не са ги събрали в още една бисерна огърлица - защото сега българите като се в ЕС и НАТО благоденстват, обаче странно защо въпросния народ се топи за 1-2 десетилетия с милиони.