Galahad

Сравнението е наистина много точно - падането на Стария Рим е формалният край на античността, а превземането на новия Рим - Цариград от турците е формалния край на средновековието. Но заради географското положение на Цариград - последиците от събитието били по-осезателни. Пътят на коприната и подправките бил затворен и трябвало да се търси друг на запад и юг - на там се отправят Колумб и Вашку да Гама - и идва времето на великите географски открития. Слабата царска/кралска власт опираща се на малки феодални дружини се оказва безсилна да спре отоманската армия - съставена не само от феодали-спахии, платени еничари, но и от наборни акънджии придаващи помитаща численост на войската. Така армията преминава към наборна и голяма, а централната власт се усилва (като процеса завършва с абсолютизъм). А славните търговски републики Венеция и Генуа залязват - търговските пътища се изместват на запад, а тяхната сила били Изтокът и Средиземноморието. Ами аз не случайно подчертах сложното положение на търг. републики - тяхната мощ идела от търговията, а тя зависела от този, който контролира Проливите (т.е. Византия и султана) и от борбата с конкурента. Опитвайки се да лавират, притискани от двете страни, накрая изгубили своята военна, търговска и полит. мощ.

Кой да е извънбрачен син?

Май напоследък учебниците са станали доста подробни. Щом пише и за Фока, а той определено не е от най-впечатляващите императори. С Хитлер трудно можем да го сравним, защото основната разлика между комуниси и фашисти и зачитането на собствеността. Иначе казано Хитлер не е засегнал крупните капиталисти - на имотен признак, друг е въпросът ако да речем са били евреи. Един от тези дето се включили в метежа и арестуването на Фока бил против него, защото бил обезчестил жена му. А това няма нищо общо със спиранетона персите и арабите. Ако потърпевшите бяха само като цариграския епарх, дето си сложил статуя на нивото на императорската и се обидил, че Фока я е свалил - друга работа. Но с действията си Фока не направил нищо за да се решат вътрешите и вътшните проблеми на империята.

Ами те са си се наделвали на Балканите поне 2 века - VІ и VІІ. Идеята, че Византия елинизирала и латинизирала е анахронизъм, дело на нашите историографи, от кр. на ХІХ-нач. на ХХв., които помнели борбите за църк. независимост. Но Византия се виждала като универсална империя в която живеели много народи - те пишели с различни азбуки и на различни езици. Аварския хаганат и Западнотюкския хаганат били многоплеменни съюзи, в които аварите или тюрките били само водещите, господстващите племена. Но останалите продължавали да си съществуват. Сливането на прабългари и славяни в българи е продължило векове - още от преди Кубрат та до края на І царство.

При Ираклий времената са други. Но през ХІV-ХVв. армиите са малки, професионални, съставени от наемници. Няма наборните армии, вече нямало ги даже акритите по границите.

Сега вече съм у дома и мога за цитирам литература. За 1474г. има статия от Каркановски в сборника "Ловеч и Ловченско", ІІ, С, 1930г., стр. 96 -100 - "Превземането на град Ловеч от турците през 1474г." Но Евлия Челеби пък казва друго: Град Ловеч бил завладян през 720г. (от Хаджира/Хиджра, т.е. 1320/21) по времето на Худавендигяр хан (т.е. Мурад І). Негов завоевател е Михал бей. След това пак паднал в ръцете на неверниците и в 807г. (от Хаджира/Хиджра, т.е. 1404/05) с таланта на султан Баязид отново бил завладян, но при завладяването му били претеглени много мъки и трудности. Въпросът е кой е султан Баязид от второто завоевание, защото Баязид І е бил заловен при Анкара през 1402 г., а Баязид ІІ е след 1481 г. Йеромонах Спиридон пък говори за поход на Мехмед ІІ и неговите паши срещу различни бълг. селища и за превземането на Видин, но най-вероятно в основата стои, че Видин бил опожарен, но турците си го запазили.

Има такова сведение, но е с легендарен характер. Но достоверността му е съмнителна откъм детайлите. Иначе през вт. пол. на ХVв. турските султани Мехмед ІІ и Баязид ІІ доста последователно посягат на оцелелите местни властови структури. До ср. на ХVв. военните ресурси са значителни, но за мащабните си военни кампании те е трябвало да разчитат на васалните си христ. владетели. За целта била запазана властта и на някои местни феодали. След походите на Владислав Ягелон и превземането на Цариград обаче последователно се изземват властовите функции на християните и се поемат от мюсюлмани.

Попаднаха ми три извадки свързани със заселване на славяни и прабългари в региона на Солун - първите 2 са от VІв. и се отнасят за славяните, а третата е за за въпросните Кубер и Мавър. Прокопий Кесарийски, който описва управлението на имп. Юстиниан І: Докато в илирийския град Сердика (София), Герман събирал и устройвал войската и най-усърдно подготвял всичко за войната, в ромейската земя нахлули славяни в такова множество, каквото никога по-рано не било виждано. Те преминали реката Истър (Дунав) и дошли до Ниш ... Те твърдели, че били дошли, за да завземат чрез обсада самия Солун и градовете около него. Императорът, щом чул това, много се разтревожил и писал на Герман да отложи незабавно похода за Италия, но да защити Солун и другите градове, като с всички сили отблъсне нападението на славяните . . . Когато Германовият чичо Юстиниан поел властта, антите, които живеели съвсем близо до славяните, преминали река Истър с голяма войска и нахлули в ромейска земя." Йоан Ефески, живял през VІв.: ,„На третата година след смъртта на Юстиниан и от стъпването на Тиверий Победоносни на престола яви се проклетият славянски народ и завзе цяла Елада, околностите на Солун и цяла Тракия. Те завладяха много градове и крепости, с огън и меч опустошаваха и грабеха страната и господствуваха там напълно свободно като в своя родна страна. Това се продължаваше четири години, докато императорът воюваше с персите ... И досега живеят те ( безгрижно и безстрашно в ромейските провинции, като грабят, убиват, палят. Те разбогатяха, имат злато и сребро, цели табуни коне и множество оръжия. Научиха се да водят война по-добре от ромеите." В „Чудесата на свети Димитър Солунски" : „За междуособната война, замислена тайно срещу нашия град от българите Мавър и Кубер. Както знаете, христолюбци, в предишните глави ние разказвахме отчасти за славяните... Разказахме и за това, че те опустошиха почти целия Илирик, а именно провинциите му: двете Панонии, също и двете Дакии, Дардания, Мизия, Превалитана, Родопа и всички други провинции, а още и Тракия, й земите при Дългата стена край Константинопол, както и останалите градове и селища . . . Именно тогава те се смесиха с българи, авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение и станаха огромен и много голям народ ... И тъй Кубер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керамисийското поле." Както се вижда по времето на Кубер в района на Солун вече е имало славяни, които също е можело да му помогнат да събере по-голяма войска.

Индия не само си е имала доста проблеми с чумата, ами с холерата. Май там се беше зародила поне една от пандемиите на холера. Хигиената има значение, но има и други фактори - комуникации, гъстота на населението... Там където хората живеят по-изолирано, стопанството е натурално и търговията слаба, вероятността да се появи чума е по-малка, пък дори хигиената да не е съвсем образцова. Но в големи градове, крупни търговски центрове, нагъсто застроени и без санализация - това са чудесни условия за развитие на епидемията.

Османците вкарват нов начин на формиране на армията - освен феодалите спахии формиращи конницата и еничарите-наемници те използан акънджиите - сбирщина, воюваща за грабеж и плачка. Именно тази паплач - зле въоръжена, зле облечена, разпасана и със съмнителен военен опит давала численост и хъс на османската армия. Това са и описваните зле екипирани войници, но образумащи армия от 100-200 000 души. А за битката при Никопол сигизмунд от почти цяла европа успял да събере едва към 60 000 души и те били толкова очаровани от този успех, че гордо заявили, че са толкова много, та и небето да се срутело щели да го задържат на копията си. Ето това били възможностите на Европа, па макар и с изключително впечатляваща екипировка - доспехи и въоръжение. Но както удачно казал Мурад І - предпочитам да имам 100 железни стрели, отколкото 10 златни. Разбира се в ср. на ХVв. вече е било късно да се очаква, че Царигард е можело да бъде спасен от тур. завоевание. но половин-един век по-рано е можело да се направи друго - турците в Мала Азия били разпокъсани също като цяла Европа на малки, враждуващи помежду си бейлъци - Айдън, Караман... То станало както се казва "Послених гроше первих" - най-мизерния бейлък се превърнал в империя. То всички други се надявали на своите малки, но елитни армии и никой (освен доста късно Хуняди) дори не се опитал да сформира масова наборна армия. Неуспехите на турците започват едва когато Европа вади многочислена наборна армия.

Ами вариантите са 3: 1. Да има противоречие в изворите, като единит или отчасти двамата да грешат. 2. да са 2 радлични лица. 3. Да е едно лице, но да се описват различни моменти от заселването - единият да набляга на отцепването от хаганата, а другия на разселването след 30-40г. И ако Алцек е син на Кубрат, то е съвсем логично да се почне с нещо започнало при бащата, който се отцепил към 630г. от хаганата и да завърши със заселването на сина в Италия.

Да, чудото, спасило града. Той пристигнал с още войници.

Тези които съм цитирал ги има на руски, но изцяло само Нестор Искандер и Малката хроника на Сфранцес. Откъсите жи преведох за случая. Иначе топа определено е направил впечатление и макар да се е скапал е имало още макар и по-малки. Защитниците имали също оръдия, но съставките на барута увреждали крепостните стени. Стените на Цариград не били конструирани за огнестрелно оръжие, а било дошло ново време. учебника ще да е доста подробен, щом и за топа е пишело. В този, от който съм учил се бяха ограничили до историческата неизбежност на падането на Цариград. Илюзията на Мануил ІІ и Йоан VІІ за западната помощ. Но западните владетели били затънали в свои проблеми, Европа била в пика на феодален сепаратизъм и даже папите станали 3-ма. Ами както казах в темата за дьо Ваврен виз. император е бил обвиняван, че е пропуснал турците през Босфора (става дума за анадолската армия - това по правило е едното крило на тур. армия, именно те са щурмували Цариград преди фаталната еничарска атака), а също че е забавил съюзния флот на кардинал Кондолмиери. Така при Варна тур. армия била много по-голяма от християнската. Западната помощ - колкото я видяхме да ни оправя сега, толкова е щяла да ни оправи и тогава. Унията разцепила православния свят и виз. владици-униати били изгонени от Русия - а това били хора с пари, власт и катедра, от която да призовават за средства и хора, които да сформират армия и да спасят Цариград. И тук бих искал да сложа един цитат от историята на йеромонах Спиридон: "И като видя султан Мохамед такова богатство, удиви се, извика своите чиноначалници и им показа безчисленото богатство на гръцките боляри и веднага заповяда да ги измъчват като сребролюбци... Султанът му рече (на царигр. патриарх - б.м.) Колкото калугери и попове имаш - подарявам ти ги, но миряните не ти подарявам, понеже намерих, че са душмани на отечеството ми и макар че имаха премного злато и сребро, не пожелаха да наемат войска за защита на отечеството си." Та решението е някъде там - в тратсформиране на феодалните наемни дружини в редовна наборна армия. така числеността на армията е щяла да стигне отново размера на армиите от ранното средновекивие и да са достатъчно големи да се противопоставят на турците. Но докато стано това в Европа, минало още доста време. Хуняди се опитал да направи нещо като опълчение. За да набере средства обаче посегнал на именията на балк. владетели - емигранти в Унгария, с което ги настроил срещу себе си.

Големият топ на Урбан е успял да улучи крепостната стена и да я срути по протежение на няколко метра, но вечерта гражданите запълнили отвора. Самият топ се взривил и убил своя създател. Разбира се турците имали и други по-малки топове, тъй че загубата на този топ не била чак толкова катастрофална за тях. Дука: Когато вече рухнали на земята двете части от стената и стоящата в средата между тях кула, и когато паднала кулата при вратата на свети Роман, неприятелите видели тези, които били вътре и самите те станали видими за тях. Нестор за поправката на стената: и укрепил с друга дървена стена, и земя подсипал от вътре. Ето какво казва Сфренцес за бройката: И на 4 април същата година отново се появил султана и, подхождайки към Константинопол, обсадил града с всички средства и приспособления откъм сушата и откъм морето, обкръжавайки града по протежение на 18 мили откъм сушата с 200 000 души. А толкова великият град имал за отбрана 4773 човека, без да броя чужденците, които било едва 200 или малко повече./Сфранцес, Малка хрониса, ХХХVІ-6/ А по Дука числеността е така: На падналите стени защитниците се сражавали с неговите верни роби, млади и твърде силни, на брой над 10 000, отбранявайки се като лъвове. Отзад пък и по фланговете — мъже войнствени, конници, над 100 000. В долната част пък до пристана до Златните врата—други 100 000 и повече; а от мястото, където стоял вожда, и до края на двореца — още 50 000; а на палубите н акорабите— по-голям брой. Защитниците на града се разделили: царя с Йоан Джустиниани бил на падналите стени, извън укрепленията, на вала, имайки със себе си примерно 3 000 латини и ромеи: великия дук—на папските врата, имайки примерно 500: стените пък срещу морето и укрепленията от Ксилопортата до Красивите врата охранявали над 500 хвърлячи и стрелци; от Красивите врата, правейки целия кръг до Златните врата, на всеки стенен зъбер стоял един стрелец или хвърляч на къси копия (дротици), или хвърляч на камъни. Сфранцес твърди, че бройката му е известна, тъй като той е получил списъците с хората, които щели да защитават града. А ето как той описва в Голямата хроника влизането в града: После, цялата тази тай многочислена, покачила се на стената тълпа от неприятели разпръснала нашите и, оставяйки външните стени, през врата на вътрешната стена, тъпчейки се един друг, се устремила в града. А ето го и по Дука: Някои от старците знаели в долната част на двореца един подземен, много преди години преди това надежно укрепен изход, и, когато известили за това на царя, по негова заповед той бил открит: и излезли от него ..... Името пък на тези тайни врата било някогда «Керкопорта».... а в това време пожелалия това бог тайно ги въвел в града по друг път. Виждайки вратата, за която ние говорехме по-горе отворена и нахлули вътре в града, до петдесет от споменатите мъже, роби на тирана, се качили на стената и, дишайки огън, убили излезлите им насреща ....

Да разбирам ли твърдението Ви, че броя и калибъра на носовите и кърмовите оръдия винаги е еднакъв, а като изключение може само кърмовите да са повече, а носовите дори да липсват? Има сложена снимка, как стоят торпедните апарати на "Дръзки", а в една от другите галерии и на катера от типа "Комсомолец". Има снимка как е експониран апарата и в НВИМ. Струва ми се, че разликата е очевидна. Не смятам за удачно част от оръдие да се нарича гръмко оръдие. Ами не е такова, а е само част - в случая тръба. Същото важи и за оръдията - редно е да се пише не корабно оръдие, а само съответната част, която е показана. Ами не ми е ясно, как два флота, които драстично се различават по брой и клас кораби могат да имат една тактика на водене на бой. Напр. ако един флот има 4 миноносеца, доколко е удачно да воюва със същата тактика, като флот с два крайцера като "Хамидие" и "Меджидие" и също няколко миноносеца. Ами не е необходимо да съм чел много, за да знам, че битката се е разиграла основно между самолетоносачите (и зенитните оръдия на останалите кораби) - кораби каквито "опозицията" е имала още тогава, а ние и досега нямаме, та нашия и техният флот да имат еднаква тактика. За допуснатите грешки се съгласих още след вашия отговор. Вие държахте да обясня, защо считам, че е по-вероятно да е носовото оръдие. И го направих. Не знам обаче откъде точно е взето, тъй че не мога да потвърдя вашата информация. Не останах с такова впечатление. Ако е било така, щяхте да предложите някакво подходящо название за експонирата част от торпеден апарат, а не да пробутвате погрешна информация, че валящите се тръби от торпеден апарат са целия апарат. Не че щеше да е лошо да се сложи от къде пък иде твърдението Ви, че експонираното оръдие е кърмовото на СКР "Бодри". Сигурно за това дори не бяха посочени неточностите, които считате трябва да бъдат поправени. Това пък какво трябва да означава? Ако Вие поне малко ценяхте посоченият сайт, при твърде оскъдната Ви аргументация щяхте да сложите някой линк за там да се види какво означава дадено понятие или как изглежда да речем даден военен кораб или оръдие. Но след като вие двамата, дето ме пращахте да гледам какво ли не, поне веднъж не решихте, че на този сайт има нещо, което да си струва да се види, то колко смятате, че го ценят останалите, които не са били консултанти при създаването му? Какво значение има тогава, че някой е сложил там имената ви? Няколко коректни изречения за това, което се вижда на снимките биха говорили много повече за познанията ви, отколкото това, че някой, на някакъв известен на вас двамата сайт е сложил имената ви?

Изключих, че там където са томовете, също има линкове за програми за отваряне на файловете и за свалянето им. В някои от обсадите на Солун участват и авари. Все пак е хубаво да се видят всички текстове. Ще се види, че още доста преди Кубер около Солун по това време често са се навъртали от тези, дето византийците наричали варвари. Което ще рече, че в региона е имало значително "варварско присъствие". Нещо, което Кубер е можело да пробва да използва, ако реши да наблегне на численост за превземането на града.

Идеята е хубава. Но все пак няколко съвета. Те не гарантират, че ще стигнете до правилни изводи, но все пак разработването на въпроса може и да даде нещо полезно. Все пак и Колумб не е бил тръгнал да открива Америка, а е търсел по-пряк за Индия. Не трябва да се набляга прекалено много на граматическите особености. През средновековието грамотните хора не са били болшинството от населението, което ще рече, че е малко вероятно да се очаква образцов правопис и правоговор от съставителя на даденото съчинение и още по-малко от преписвача. През средновековието не е имало авторски права. Ще рече, че всеки преписвач си е оформял текста така, както намери за добре или пък е правил ужасни грешки и пропуски. А мого от творбите от онова време не са достигнали до нас в оригинал, а само в препис - често пъти от по-късно време, когато езикът и значението на думите са се били попроменили. А с оглед конкретната идея освен текстовете трябва да се погледнат резултатите от археологическите проучвания, местоположението на храма, развитието на култа към св. 40 мци у нас преди битката при Клокотница.

Допуснал съм малка техническа грешка. Явно се дължи на обстоятелството, че обикновено се движите в комплект с popay_the_sailor и имате такова сходство в мисленето и изразяването, че ми е трудно да отлича мнението на единия от това на другия. Тъй че веднага се поправям, като го корегирам по повод една ваша аналогична мисъл: Ако дойде ден, в който ще сте прочел повече, отколкото написал, уверявам Ви, че ще намерите подходящите думи. Ако вече се беше случило, щяхте да знаете, че посочените от Вас "Керчь" пр. 1134Б ;пр. 1135 Кривак I/II ;пр. 1124M GRISHA V ; и американските "OLIVER H. PERRY" не са кораби от бълг. военен флот. Ако считате, че твърдението ми, че отпред оръдията са подсилени, което може да означава че са 2 или 1, но по-голямо от това на кърмата, означава, че отзад въобще няма оръдие - прочетете пак началото на по-горния пасаж. Не схващам много идеята, но щом съм правил снимките, явно съм бил в достатъчно близък досег. Ще добия представа за какво говорите, ако почнете да го правите малко по-смислено. Не ми е ясно как ако се кача на един военен кораб, ще схвана разликата между други два? Става дума за общ проблем на нашето музейно дело от една страна и от друга ваш. Проблема на нашето музейно дело е да се сложи част и да се обяви за цялото или пък копие и да се сочи за оригинал. Благодарение на това всеки втори музей си има Калоянов пръстен и Панагюрско съкровище и никъде не пише, че всъщност това е копие. Вашият проблем е, че виждате, че не е целият торпеден апарат, но въпреки това държите да се посочва друго. И е доста интересно, че сте безгранично толерантен към надписите и дейността на нашите платени музейни работници, но сте твърде критичен и взискателен към това, което може да се види и прочете по форумите - а то се прави за развлечение и в свободното време. Не случайно дадох за пример начина на експониране в НВИМ - показано е това, което по принцип се вижда отвън, но е достатъчно ясно, че не са просто две валящи се тръби, дето като се заклати коръба се търкалят по палубата. Ако колата е с гуми ще добия представа как изглежда колата отвън - и че се движи в резултат от въртенето на гумите, а не крачи с трупчетата или да се пързаля, ако е без трупчета. Айде, нашия флот стана с числеността и окомплектоването на Съветския. И тъй като е спомената и опозицията, очевидно и с нейният флот сме съвсем по мярка. Е, ще ме просветлите ли тогава, нашата ескадра с кои точно наши самолетоносача би излязла в бой, за да води бой по същите принципи като опозицията. Айде да съм по-конкретен - кои точно наши кораби отговарят по вид и клас на "опозиционните" им събратя участвали в битката при Мидуей през 1942г., та ако се е наложело да водят боя по същите принципи - защото тогава се е набрегнало на самолетите. Вие трябва да се съобразите с големината,вида и разнообразието от български военни кораби, а не тези показатели с нещо друго. Ако казвам, че в България няма космодрум, това съвсем не значи, че никъде в света няма. Оръдието е голямо, като за кораб, който може България не само да има, ами и да го разфасова.

Всъщност има няколко обсади, но виз. автори не са били особенно старателни когато са описвали етническия състав на обсаждащите. Тъй като въпросът май ти е доста интересен, най-добре ще е да погледнеш ГИБИ т.3 стр. 69-168 . Връзката е към файл в DJVU-формат (той е подобен на PDF но заема много по малко място на диска). Ако нямаш програма, която да го отвори можеш да погледнеш на този форум в темата за Технически помагала и програми.

Прецизността не е от качествата на Уикипедията. Двете крепости Румели Хисар и Анадолу Хисар не затваряли просто пътя от Цариград за Черно море, а осигуравали турски контрол върху Босфора. Технически е едно и също, защото полуострова, на който е бил разположен Константинопол се намира западно от Румели Хисар. Но по този начин се поставяли под контрол въобще трансп. връзки между Черно море и Мраморно, Егейско и Средиземно море. Това поставяло в сложно положение търговските републики Венеция и Генуа, които трябвало да се съобразяват с новия повелител на Пролива. Затова и поведението на двете републики в последните години на Византия са доста непоследователни. Ето нещо за което сме говорили в две други теми - тур. флот е бил командван от Балтаоглу - потомък на бълг. влад. род. А в "Загадки с картини" беше сложена снимката на веригата, която е затваряла Златния рог. Именно нея благодарение на успешните действия на христ. флот турците не могли да преодолеят. Тогава прехвърлили корабите - но по суша. Иначе доста оригинално решение. По-скоро става дума за лош късмет. Цариград ако трябва да се изразя в духа на марксиско-ленинската диалектика е бил исторически обречен и е било въпрос на време да бъде превзет. Византия вече се свеждала до малко територия, която малко надхвърляла столицата, а апанажите управлявани от нелоялните към своя брат и владетел деспоти не можели да спасят себе си, та какво остава да помогнат на Цариград. Но в случая Мехмед ІІ бил разочарован от развитието на обсадата и дори му се въртяло в главата при неуспех на тази атака да се откаже и да пробва друг път. Но по време на атаката, една от малките врати на Влахернската стена - Керко порта, която се намирала в близост до участъка, където тази стена се съезинявала с двойната Теодосиевата стена останала отворена. Тя била използвана по време на атакатата на анадолските войски, но я забравили отворена. Когато се усетили настъпила паника, проникнали доста турци ... и градът бил превзет. Цариград, подобно на Търново не бил единна крепост, а е имал отделни укрепени квартали. една част от тях, виждайки че централната част е превзета доброволно се предали и били пощадени от грабеж. Сред тях е бил и добилия лоша слава у нас по време на борбата за църковна независимост - Фенер.

Ако дойде ден, в който ще сте прочел повече, отколкото написал, уверявам Ви, че ще намерите подходящите думи. Ако вече се беше случило, щяхте да знаете, че в посочените от Вас сражения не е участвал бълг. военен флот: Защото все пак говорим за нашите кораби: Правите ли разлика, между желано и постигнато: Ако всяка флотилия има желанието да е така, то е съвсем логично противниковата да се постарае да не е най-добрата мишена. Не се съмнявам, че има по-големи кораби с по-големи оръдия. Но ме съмнява в скоро време да видя в музея български самолетоносач. Все пак говорим за бълг. кораби и то за такива, които изцяло или отчасти може да попаднат в музей. Ако гледаме лек автомобил без гуми, не бих твърдял, че това нещо ще ни даде най-точната представа какво е кола. Нищо че може да се сложат за нула време и че доста коли успешно прекарват с години на трупчета. Нима твърдите, че торпедните тръби на торпедоносец в акция с в това състояние, в което са изложени в музея? Значи това според вас са български стражеви кораби, така ли? При това изложени във Варна (изцяло или като въоръжение)? Защото все пак темата е не въобще за корабните оръдия, а за българските корабни оръдия. А това ще рече, че трябва да се съобрази въобще големината, вида и разнообразието от бълг. военни кораби. Означава, че етикетчетата трябва да се слагат съобразно това, какво реално е сложено в нашенския музей, а не част да се представя за цяло или за нещо, което може да се види в музей в САЩ или във Великобритания. Темата е свързана с възможностите на нашия флот и музеи. И това, което реално те имат.

Ами среща се като кула, а това което е сложено е само въртящ се купол - нещо като на средновековна кула да се сложи само покрива, без основата. Все пак става дума за това, какво е изложено в музея. Не ще и дума, че с малко въображение може да се види не само кула, ама цял крайцер. Оръдието е сравнително голямо за класа на нашенските военни кораби. Писах, че би трябвало да е носовото заради големината - отпред обикновено е по-голямото или са да речем двойка. Разбира се може да са и еднакви. На носа оръдията са подсилени, защото желаното положение за боя е с носа напред - така оръдието си е ефективно, а площта на кораба за улучване от врага е много по-малка, отколкото ако е по дължина. Освен това ако бъде поразен носа ще бъдат задегтани по-малко отсеци - стига само боеприпасите да не са там. В НВИМ са сложени така, както се слагат на кораба, а във Варна просто се търкалят на земята. На корабите (катерите) тръбите се монтират трайно, независимо от вида. Тръбите са основен елемент, но все пак не е цялото.

Да, миночистачен катер с бордови номер 3. Серията от 12 катера от 1944-45г. Това са торпедни апарати,а не шлюзове. Така, както са експонирани е трудно да се разбере. За сревнение как е в НВИМ: Иначе ми се струва, че кула (или използвания русизъм башня) е когато е в комплект с кръглата основа отдолу на която се върти купола така катото са експонирани в НВИМ. А и това дето се валя по земята, май е само тръбите. Да, кърмата е.

Ами те може и да са пробвали неуспешно - преди походана Константин ІV срещу Аспарух и мирния договор. Но за съвместни действия срещу Солун разстоянието е било проблем - да се прати армия от Добруджа чак до Солун. По-скоро Аспарух е можел да помогне с отвличащ удар в направление към Константинопол. Но и тогава за Солун Кубер е трябвало да се справи сам. Просто столицата е щяла да тледа своя проблем и да остави солун да се спасява сам.

Доста еклектичен подход. Първо се казва, че: Само дето въпросният патр. Евтимий нарича и бащата и синът - Иван Асен, а не единията Асен, а другият Иван Асен. При това положение е съвсем неоправдан изводът: Друг също проблемен момент е този: Ако Евтимий е ползвал някакъв по-надежден източник, то защо в такъв случай не е следвал него, а този разказ, като е махнал само пасажа за пренасянето? И защото като е видял грешката, не е заменил пасажа с друг, в който да опише правилно събитията, особено в частта, в която вижда, че други книжовници са грешили. По-скоро ако храмът "Св.40мци" е бил изграден така, че да инкорпорира вече съществуващия гроб на цар Калоян, то е възможно Евтимий да се е подвел от това обстоятелство и да е решил, че е по-добре да пропусне спорния момент. Една част от разказите за пренасяне на мощи най-вероятно са били създадени в манастирите и черквите, където са били съхранявани - нещо като справка, как са попаднали там. Но за едно житие не е толкова съществоно да се опише в детайли пренасянето на мощите. Някои автори разбира се просто са компилирали тесктове и дословно са вкючвали съчинения на различни автори. Но подходът на Евтимий определено е по-творчески и е съсвесм удачно да пропусне някои детайли за местенето на мощите в самия град Търново.