Galahad

Току що си го дръпнах от Крорайна. Там е сложен същия файл от Замундата. При всички случаи благодарности на този, дето го е сложил в Замунда.

Бедредин е заемал важен пост при Муса Кеседжия и после развива революционната за Осм. имерия за равенство на християти и мюсюлмани. За негов сподвижник се сочи Мустафа, който се бил укрепил на един полуостров в Мала Азия - синът на Иван Шишман Александър загинал при опита да бъде потушен метежа. Та докато бившия Никополски владетел тогавашен Смирненски управител Александър паднал в бой срещу хората на Мустафа, то пък бившия владетел на Смерна и тогавашен управител на Никопол се сближил доста с Бедреден. Та от цялата бъркотия се вижда, че делението на християни и мюсюлмани, българи и турци не е било най-надеждния критерий кой от коя страна на барикадата е застанал.

Локален конфликт.

Това не го разбрах. Сърбите са имали крале (което отговаря на рекс, само Душан и синът му Урош са били първо крале, после царе), а българите царе, което отговаря на император. Това кой стих е? Защото Есхил определено не се впуска да обяснява за бита на траките. Скититене са били на Балканите. Тъй че не виждам как разкопки в техните земи ще ни помогнат да разберем вещо станало в нашите. Пък нали и чрез брак Ситалк се е бил сродил със скитите. Симееон Метафраст е разработил един шаблон за серийно производство на жития, което ще рече, че по принцип не е наблягал на детайлите. По-натам не разбрах каква е идеята. Това българи - прабългари ли ще рече? Защото езикът на бълг. надписи ог Хв. е доста по-разбираем от роските названия, които спомеенава Порфирогент. Ами това ги прави доста проблемни - дали са собствено име или титла. Напр. "Бат" и "Бо(а)ян" или "Зитко"... Ами в случая говорим за Светославония изборник, т.е. руска редакция, с нагаждане за руския читател. Василевс = цар, император и все още цесар като название на император архонт - княз рекс - крал, княз Жупан - княз, болярин, първенец, старейшина. Това е значението.

същественото е, че и при десетината има съществена разлика между руския и славянския. Като само славянския е доста по-близо до дн. руски и български. Не ще и дума, че за около 1 000г. руския е взел да звучи съвсем като славянския. Твърде силно казано, при положение, че копан се среща 1 път - поне в толкова е стигнало до нас. Жупан се споменава често и у нас, и въобще в региона. Ами тя май винаги се е смятала за такава, даже и когато е правен надписа, в който е употребена. Тъй че да почваме да преименуваме университетските аули на дворци. Това не го разбрах? И кои гръцки и лат. текстове са преведени през време на І царство, за когато се еползвало хан и жупан? Науката на науките - научният комунизъм ни учи да прилагаме познанието творчески - да игнорираме фактите и умело съчетавайки желано с измишльотини, да обявяваме всичко, което не ни отърва като вредна капиталистическа пропаганда. Нима Коминтерна щеше да докаже наличието на македонска нация, ако беше заложил на един исторически извор. Е, аз купищи и грамади не видях. И в интерес на истината се съмнявам, че и скоро ще видя. Не разбрах и това последното - за князе и крале през 4-5в. Тюрки не означава турци. Със същия успех можеш да твърдиш, че щом българите са европийци, значи са турци, защото и Турция е в Европа. Да не говорим за наличието на турцизми в днешния ни език. Между впрочем, не съм казвал нищо за счупената колона, дето има и алтернативно четене, че вместо че Омуртаг е направил жертвоприношение на Тангра пишело нещо от рада на "...баща ми ме направи Таркан...". Но в интерес на истината има на колоната написано Тангра, макар да е на 2 реда и пред и след думата е отчупено. Сибин си е написан като български жупан на чашата!?! Не са ги пращали, а са бълг. владетели са ги откарвали с вериги под конвой. Днес предристиянските владетели на България се наричат хан, а голямата церемониална зала в университетите - аула. И това едва ли трябва да се промени, защото е имало 2-3 творци, дето са решили, че аул е прабълг. дума. Това пък откъде го измисли. Градче на тракийски е б/в/рия. С някакво такова значение ще да са и "де(а,и)ва", "-пара" защото често присъстват като окончания на трак. селища. Повечето от това, което го има достигнало до нас в превод е от 12в. насетне - когато вече е нямало ханове и се е слагало цар или жупан. Именника също е достигнал до нас по късни преписи, тъй че няма гаранция дали в оригиналния текст не е пишело хан. Просто са заменяни излезли от употреба думички с актуални - както сега вместо кан се използва хан.

Ами можеше да се добави и св. Константин - някои ще поспорят дали дали това е Византия, но все пак е теоретичното начало и с вековете е било славен спомен. Като изключим "римския период", то при Юстиниан възхода е най-голям. При Ираклиевата династия империята навлиза в краза, която завършва с реформине на Иконоборческата династия. При Македонската и Комниновата династии е по-скоро период на временна стабилизация. При Василий І е по-скоро мирно управление и стабилизация на финансите; но той е бил лош военачални Синовете му без особена нужда забъркват такава каша, че империята имала изключително сериозни проблеми с руси, българи и араби. При Константин VІІ управлението е по-скоро мирно, а при Роман ІІ - безлично. Василий ІІ и негоите съимператори Никифор ІІ и Йоан Цимисхий са успешните владетели. От там насетне пак става лошо. Комнините стабилизират държавата, но това трудно може да се нарече възход. По отношение на културата управлението на Комнините се разглежда като същински византийски период - доста далече от римското минало и преди да започне упадъка и западното влияние.

Всеки народ си има по някой литературен герой, който да олицетворява някои типични национални особености - Дон Кихот показва една изостанала Испания, която по времето на Сервантес още карала на славни спомени от Реконкистата; английският Гъливер показва слабостта на англичаните да пътуват, да помпозничат и да изполват разните открития за воюване и надмощие; барон Мюнхаузен също е пътешественик - той обхожда разни народи, но не забравя откъде е тръгнал и прави намеци за краля-фелдфебел Фридрих, който с бой обучавал войниците си; френският Тартарен Тарасконски е жаден за приключения, но предпочита те да са съпроводени с комфорт ... Та къде сме ние - ние си имаме бай Ганьо. На този герой са повсеветени вицове и продължения на Алековата творба. Но дали това е основателна причина да се подходи с такова озлобление към българите, които навлизат в интернет? Защо те трябва винаги да си седят забутани в някоя дупка? Дали пък славните чужденци винаги са умни, приятни и мили хора, а ние да сме достойни само за това да четем всеки техен ред със страхопочитание и благоговение?

Уикипедията има опция да запазва старите редакции - разбира се тя също има модератори, а те не винаги са добросъвестни. Тъй че по принцип и при редакция може да се погледнат старите версии. При това положение "заличаването" е нож с 2 остриета, защото от цялата статия може да се набие на очи само то. Но както споменах на западните ни съседи трият и старите редакции, при което вече тамошната Уикипедия не е свободна енциклопедия, а обекновено цензурирано интернет издание.

Точно това казвам - че ако е стресов фактора водещ до поява на такъв белег, то си се появява нещо, което за дадената родилка го е породило. Буквичката моге да е на таткото, с който се е разминала докато е вървяла със съпруга си. Развитието на плода е процес, който се формира от мозъка. Възприемането да речем на плода става пак чрез мозъка. Реакцията водеща до пипване на съответното място също се ръководи от мозъка. Ще рече, че в случая има преплитане на входящи и изходящи импулси към мозъка. Нещо като вирус попаднал в компютъра ви - искате машинката да прави едно и подавате съответните команди, ама тя свършва нещо съвсем друго. по всичко личи обаче, че процеса поне за сега не е управляем съзнателно, тъй чи все още няма как вместо тутаировка да лепнете на бебето едно надписче "Иванчо + Марчето = Любов" Всичко това разбира се не е обстойна теория върху родилните белези, а само рационална възможност, която да обяснява една дълга традиция основана на емпирични наблюдения. Много често дадено нещо е било възприемано като възможно, без да е ясно защо го прави - напр. още финикийците са открили сапуна, ама хилядолетия не се е знаело защо той мие. Пък какво казвала науката - вервайте ми, едно е сигурно - науката на никой не проговорила докато е с всичкия си. Тъй че това, което се опира на дълга традиция и наблюдение не може да се отхвърля с лека ръка.

Да, спорът на Симеон с Византия не е да му признаят тилата цар на българите, а е искал да го признаят за василевс на ромеите и именно това е слагал на печатите си. Това, което му е признала Византия като титла не е кесар, както мислят някои, а император ... но на българите, а не и на ромеите. Иначе казано титла равна на тази на виз. василевс, но такава, че да не му дава права над виз.империя. Затова и при коронац;ията не е използвана корона от виз. дворец, а патриаршеското покривало. По това време понякога кесар е бил наричан и самия император - напр. Йоан Геометър в известното си стихотворение за битката при Траянови врата нарича покойния имп. Никифор ІІ с титлата кесар. А иначе "семейството" е било идеологически способ за подчиняване на разни народи на империята - на теория техните владетели са чеда на императора и му дължат синовно подчинение и вярност. А по това време родителите са имали доста широки права над децата.

Науката е относително и разтегливо понятие. Някога според науката земята е била център на Вселената и с форма на тепсия. Обикновено думичката се използва за да се наложи някоя догма или като за доказателство на нещо, което не може да се обясни или докаже разумно. Напр. за рождените белези. Римляните считали, че по време на бременноста, жените като гледали статуите на хубави хора и те после раждали хубави деца. Въпросът е, че бременноста не е съвсем независим процес от мозъка на майката, така че е възможно върху процеса на развитие на ембриона да оказват влияние и не толкова материални фактори. Техническо погледнато това което виждаме, усещаме, чуваме не е пряко възприятие, а е нещо което се възприема о обработва от мозъка. По-конкретно рожден белег с определена форма може да е резултат от съчетание на ред фактори като стрес и инстинкт за храна - иначе казано силното желание за определена храна, съчетана със стреса от кражбата й. Това обяснение разбира се е в рамките на това, което днес е известно за някои фактори, които влияят върху психиката на човека и от там се отразяват на физическото му здраве, а също и на здравето на плода. По-силен стрес по време на бременност да речем може да доведе до помятане и в това няма нещо, което а определим за свърестествено. Тъй че не бива да се прекалява сс плашилата наука и суеверие, защото най-често те са сериозна преграда за едно рационално мислене и търсене.

По принцип internet explorer , Opera - понякога и BitComet и има някаква своя разновидност, та понякота и него.

Имал е някои военни неуспехи, но като цяло управлението му поне откъм северната граница било успешно. Когато след смъртта му дошли неуспехите във войната с българите се стигнало до там, че дори влезли в гробницата му да се молят за победа. Не че помогнало, но явно показва, че са го оценявали положително. Разбира се по отношение на военната политика спрямо България, не за цялата му политика. За това, което е правел по отношение на църквата е критикуван много - пък то основните автори св. Теофан и св. Никифор са му били противници. Династичната криза у нас е била умело предизвикана и подържана от Константин Копроним. С неговата смърт настъпва и края на кризата. Телериг имал известен успех срещу виз. шпиони, но и на него се наложило да бяга във Византия.

Да, кервана с каруци. Той трябва да влезе от някъде в крепоста, а за това трябва поне в един участък да има по-удобен път - и за провизиите, и за щурмуващите с техните обсадни машини. Всеки медал си има 2 страни - ако крепоста е на съвсем недостъпно място има проблем с провизиите, ако се отвори път за тях - колкото е по-удъбно снабдяването, толкова и щурмуването. Но си е за предпочитане по-голяма войска вътре и по-лесно снабдяване. Това е било силната страна на Цариград - високи и здрави стени и снабдяване по море. Особено ако нападащия няма и флот, шансовете му за успех са малки - поне за Цариград са никакви, освен ако не се помогне малко отвътре.

Константин дава доста думички, при което роските радикално се открояват от близките до днешните български и руски славянски http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_V/201.gif Ами не виждам толкова голяма разлика. Разликата е в първите 2 букви - о и у често се бъркат като звучене, тъй че тях ги игнорираме. "К" и "Ж" могат да се разгледат като близки по графика и ако неграмотен каменоделец е копирал от нещо, при дефект н "Ж" може да се види като "К". Радбира се говоря не за близката графика на кирилските букви. В гръцката азбука има проблем със знак за Ж, ако е използвана СИГМА, то един дефект (в долната или горна половина) може да се възприеме и като дефектна К. В това не съм толкова убеден. Напр. за автентичната прабългарска думичка "аул" - който се зарови в съчинението на Константин, след като дадох линка ще остане доста изненадан как се изписва "За церемониите във виз. двор" в лявата колонка. Не бих го заявил с такава категоричност. Сърбите имат жупан, велик жупан. Гърците наричат чуждите управници архонт, вкл. сръбския. Един хубав ден сръбският владетел станал рекс, т.е. крал, но виз. автори пак го наричат архонт. В определени периоди сърбите имат и кням, който приблизително управлява територия еквивалентна на тази, владяна от жупаните. Иначе казано не може да се съпоставят по този начин, защото в различно време съотношението е било различно. В резултат от това с еднаква категоричност може да се твърди, че са нещо различно и едно и също. На практика е доста по-сложно. Напр. виз. императори не признавали имп. титул на герм. императори и ги наричали крале. Т.е. има разлика и в това как се оценя една титла от едната и другата страна. Това е съществено, защото жупан се ползва на зап. балкани, виз. автори ползват архонт, а западните - рекс. Титлата се мени във вътрешен план, но отвън си налагат старите шаблони. Таркан също може да се преведе като княз, херцог, дук, принц. Но по всичко личи, че тарканата е бил йерархична структура. Имало е хан, хан-таркан и други надолу, но не знам как да ги наредя по степен. Както се вижда, всъщност не е таркан, а олгу-таркан. Значи ако трябва да се обясни със съвр. структура може да се разгледа хан-таркана като министър на държ. администрация, олгу-таркана може да е негов заместник, комитите да са областни управители, а тарканите окръжни или околийски управители. За последните 100г. обаче е имало всички тези титли, но не и по едно и също време и с едно и също значение. Но за комитите се знае, че са били 10 комитата при Борис. В надписи на Крум се говори за администрирането на земи на юг от Балкана и там не са поверени на стратези, но и на великите боили - камхана и ичергубоила.

Аварска е, означава маг (магьосник). Сведенията са оскъдни, тъй че трудно може да се тегли чертата. Но по принцип във всяка държава дори единна система от титли се индивидуализира. Ще дам пак пример с президент. Титлата е една в България, САЩ, Франция и Германия - звучи почти еднакво, тук таме някой звук само се различава. Но има много разлики в същността. Общото е, че всички се избират, но имат различна роля в държавата. В САЩ президента е шеф на правителството, така както е в бившата им метрополия Англия, където имат премиер-министър, т.е. пръв министър, който ръководи кабинета, когато краля отсъства (е, вече традицията е винаги, но на теория по старому). В България има министър-председател, който е шеф на правителството, а президента е държ. глава с доста ограничени правомощия. Така е и в Германия, където силната фигура е канцлера. В Англия също си имат лорд-канцлер, ама той е с доста стеснени правомощия - нещо като министър на правосъдието. Във Франция системата е смесена - има си министър председател, но президента има доста по-широки правомощия и по тях е някъде по средата между амариканския и нашия. Та този сравнително-географски преглед показва пък сравнително-исторически, че дори титлите да са били същите като название, функционално ще да са се резличавали. Дори всички титли да са чужди по название, няма гаранция, че те като пакет са се ползвали навсякъде освен в България - напр. хан може да е взета от тюрките, таркан от хуните, а коловър от аварите, но само при нас да има и трите титли.

Нещата не са толкова равнозначни - К. Порфирогент дава на руски и славянски имената на думички, които са често употребими в разговорната реч - напр. "Не спи". Докато изброените таркан, багаин, ичиргу, саракт са свързани с държавата и може да са заемка от Аварския или Зап. Тюркския хаганат, на които прабългарите са били подчинени преди създаването на Велика България. Така става и през ІІ царство - от Византия са заети епикерий, протокелиот, протостратор, протосевест и още една камара титли/длъжности, които обаче са с гръцки думички - епикерии (вм. него понякога чашник), протостратор (вм. него понякога Велик воевода) ... но има и някоиу за които даже няма известен аналог на превод на български на значението на гръцката длъжност. При третото царство съще со получава така - що се отнася до държ. устройство са били заети ред чужди думи свързани с държавата - конституция, министър, маршал на двора... Та и днес - президент, омбудстман... Ами то е казано: По принцип през средновековието не е имало толкова ясна диференциация на цивилна и военна власт. Тя и сега още не е чак толкова голяма, а като се връщаме назад във времето, разделението става все по-малко, клонящо към никакво. Жупан и копан поради близкото звучене е възможно да са една титла, като ичергу-боил и чъргобиля. Съчетанието на двуте титли жупан-таркан дава основание да се търси същността на тази титла в значението на другите 2. Бълг. владетели са държали в подчинение ред славянски племена, но най-вероятно са запазили някаква тяхна автономия (виз. императори също). Тъй че титлата най-вероятно показва тази симбиоза между автономия и подчинение. Нещо като раздаваните от виз. император титли - напр. Кубрат е бил почетен с титлата патриций, а Тервел с кесар. Същи и в Керамисийско Мавър е носил виз. титли, но е бил бълг. предводител и навярно е имал и собствена прабългарска. Значеннието на титлите по начало търпи изменение. Напр. титлата севаст, която е гръцкия вариант на императорската титла август претърпяла такава стремоглава ифлация, та била носена от редови благородници. В крайна сметка се наложило да бъдат вкарани нови титли съдържащи думичката, та да я качат пак в ранглистата - паниперсеваст, севастократор, протосеваст. В случая е възможно да има комит и таркан, но едната да е с друго значение - напр. таркана да е нещо като окръжен управител, а комита - като областен за всеки от 10-те комитата - както имаше 29 окръга и 9 области - ама и това се оказа динамично, защото после областите станаха с територията на окръзите. Причината за тази трансформация може да се дължи на нарастването на държавата - Дун. България започва от дн. Сев. България, но се разпростира доста на юг и запад. Това вече може да е наложило да се изгради междинно звено между хана и тарканите в лицето на комитите. Също (но пак основно съдейки по думичките) навярно ресора на тарканите е бил поверен на кан-таркана (неправилно изкарват това титла на престолонаследника), кйто е бил един от великите боили. май трябва да сложа една статийка на сайта ми за титлите до покръстването, защото изворите, в които се дават някакви определения са доста пръснати и като почвам да ги търся всеки път ми идва доста нанагорнище. ________________________9

Ако се вгледаш хубаво в оцветяването на тази страница, ще видиш, чеветло-синьото не е хомогенно, а се състои от бели и сини точки. Сивото пък е от бели и черни. В по-тъмните участъци просто броя на черните точки е повече. Погледнато от по-далече или без много вглеждане си изглеждат като светло синьо или сиво, а то си е на практика каре. Пъ кощия начин от трите основни се получават другите. Всъщност една лилава точка, която гледме на екрана е светещи червена и синя. Но са мънички и телевизора е далеч на ги възприемаме като една лилава. То и на хартия което се прави понякога е комбинация от цветове, каре ама изглежда като междинен цвят. Точките са мънички и окото не може да ги възприеме като три цвята, а само като комбинация. Затова като се направи увеличение на една картина на компютъра, тя се пикселизира - образът изглежда доста по-различно от това, което е в нормален размер.Ако много се намали също почва да се размазва, защото в окото цветовете се размиват. Това не го разбрах много. Памела Андерсън веднага се набива на очи, ама за компютъра е същото като Анастасия Мозер. При промяна на ъгъла на наблюдение предмета променя формата си. Напр. пирамида погледната отгоре изглежда съвсем като квадрат с разчертан "х". Спретнах едно чертежче - нескопосно, ама набързо това се получава. Та на ф.1 се вижда (в доста уголемен вид) редица от призми. Погледнати от една страна под ъгъл, те се сливат и имат напр. червен цвят. Ако се погледне от другата страна обаче, пак под ъгъл, ако е оцветеня в синьо се получава сивьо поле. Този ефект се използва при стериокартичките или тези картинки, дето се сменят. В първият случай обаче са две снимки на един обект, а във втория две различни изображения. Имаше една поредица книжки - Третото око - там вече по някакъв по-друг механизъм в една шарена картинка като човек си развърти до разногледост очите може да види 3 Д изображение - много забавно. Може би нещо такова ще ти трябва - обаче както и човек да си върти очите все си е шарено, а не прави обичаните цветове на обеките, с които сме свикнали - напр. зайче ама не бяло на зелено поле, ами всичко е на зелено и жълто. На ф.2 съм показал редуването на точки. Като са доста големи като на чертежа си става каре. Но ака са доста малки, това ще изглежда тъмно-челвено, лилаво, розово.... И на третата имаме лилава точка. И в двата случая е лилава, но е на различно място в коорд. с-ма. Т.е. имаме "лилава дължина" на вълната, но точката е на различно място. От там иде стериоефекта. Впрочем същото е и със звуковите вълни - не са с еднаква дължина, амплитуда и т.н. Обаче от източника до едното ухо разстоянието е едно, а до другото - друго. Така идват с изветна разлика и се ориентираме откъде иде звука. За да се хване този ефект от компютъра обаче трябва да сме с 2 тонколони. Ще рече, че и за стериоефекта ке трябва някакво приспособление - като напр. използваните в кината очила с различно потъмняване на стъклата.

Тъй, намерих и Константин Багренородни ИБИ -9, ГИБИ- 5, стр. 22. Та на въпросната страница, той пък изкарва славяните авари (и на по-предните). За жупан пък казва: "Както казват, тези племена нямат князе, а само старци жупани, какъвто обичай имат и останалите славяни" Племената са сърби, хървати, захълмци.... Ако се върнете още малко напред ще видите, че Константин дава някои топографски наименования на славянски и руски. Познанията ви на днешен руски и български веднага ще ви помогнат да разберете значението на славянските, обаче за руските няма да имате полза ни от днешния си български, ни от перфектния си днешен руски. Та май ще трябва да се преосмисли понятието "русизъм", когато говорим за думички от средните векове.

От Византия са изпратени Кирил и Методий. Но останалите... Дали пък св. Климент или Константин Преславски не са прадени нарочно на обучение в чужбина, но този път от бълг. хан.

3 D в случая ще рече нещо като стериоскопични снимки - така ли? Защото от 2 снимки едва ли ще се получат онези компютърни симулации дето обекта да може да се завърти (освен разбира се ако не става дума за нещо по-просто като скубче или топче). Наистина от написаното не разбрах много за какво става дума. Това RGB го има при телевизорите/мониторите. При черно-белия кинескоп когато лъча нагрее някоя точка, в зависимост от интензитета тя свети различно и се получат нюансите от черно до бяло. На цветния точките са три - червена, синя и зелена - става нещо като смесване на бои. Това е свързано с електронната обработка на образа. Окото пък възприема вълна и в зависимост от дължината й ни дава цвета. Ние не възприемаме цвета, а светлосенките и от там ни се привижда релеф. Затова една кола макар и да е червена, ние не винаги я виждаме с един и същ цвят, а по тъмното като тъмно-червена, а при силна светлина може да възприемем отделни части като бели. Струва ми се, че ти под дължина на вълната разбираш разстоянието от апарата до обекта, т.е. това разстояние, което определена дължина (напр. отговаряща на синьо) трябва да измине от обекта, който я е отразил до апарата. На практика обаче дължината на вълната от дадена цветова точка си е една и съща, но при стериоскопичното снимане се хваща от два ъгъла и после се сглобява в мозъка. Стереоскопичните снимки са на практика двете снимки направени на тънки ивички, като покритието е направено от множество призми и на практика всяко око гледа лентичките само от едната снимка. Иначе казано имаме точка с една и съща дължина, но и две координатни системи, в които е на различно място.

Кое точно? Туй е по Дуклянеца. Ама другото не ми се превежда и затова на руски - обяснява кой от тях какво правел: А ако е за готите - той Дуклянеца наричаготи въобще славяните и ги отграничава от българите. А че жупан е старейшина май не беше в Дуклянеца, а Константин Порфирогент. Но и дуклянеца дава определение. Тарканът явно е бил областен управител, а после същите функции започнал да изпълнява комита (в Дуклянеца комес е конт, граф, ърл). Жупан-тарканът (копан-тарканът - и тук има проблем с началните букви) навярно е бил местен старейшина, но одобрен от хана - племето си го избира,но трябва да получи одобрението на хана и е нещо като негов наместник. Но това вече е в полето на догадките.

Това не ми е много ясно. Защото от синьо и жълто става зелено, ама не ми е ясно как от червено, синьо и зелено ще излезе жълто. Но тъй или иначе за тези трите се твърди че са основните. А за програмката ме съмнява да се получи. Цвета го виждаме, в релултат на дължината на отразена от някой предмет. Ще рече, че в зависиост от осветлението един и същи предмет можем да го видим с различен цвят (по-точно тонове на един и същ цвят). Обемът при рисуването се придава чрез свелосенките - по осветените места са по-светли - до бяло, а по-тъмните в по-тъмни тонове до черно. Ще рече, че програмката, ще придаде да речем дреха на цветни точки като дреха с вдлъбнатини и издатини. На този етап ми се струва трудно да се направи програмка, която да възприема и обработва цветонете с прецизността на чов. мозък. Не че и така цветовете не създават повякога илюзията за релеф.

Тези дето са толкова високо обикновено намат собствен водоизточник. Ше рече, че е въпрос на време запасите им да свършат. Особенно през лятото, през което време са походите. Ако защитниците са доста по-малко от обсаждащите вече може да се вкарат в действие обсадните машини, да се запълват рововете, да се палят кули ... и всичко това докато част от обсаждащите обстрелва със стрели защитниците. Калиакра и Несебър - е, за това вече стана дума - ако обсаждащите имат флот ще отвлекат част от защитниците и по-лесно ще се превзема входа откъм сушата. Тъй като обаче била много по-голяма, както и при аналогичната ситуация при Термопилите имала чудесната възможност да отдели доста хора, които да обходят защитавания участък и да нападнат в гръб. И в двата случая защитниците се оказали в крайно тежко положение. Но и в двата случаи защитниците били доста. При Термопили обаче основните сили се изтеглили, а ариергарда бил пометен. Същото станало и при 2 опита на Крум да спре в балканските проходи войската Никифор І - две негови армии просто били пометени и той решил да изостави Плиска вместо да изгуби и останалата си армия. При Ключ обаче останала значителна армия и когато обхода завършил успешно българската военна мощ била съкрушена и дните на І царство били преброени. Това пък са рисковете, ако армията е извън крепост, дори и да е частично защитена от деми - може да бъде обходена и ударена в гръб. Ако обсаждащата армия е доста по-голяма, а част от защитниците са извън крепоста може да се направят хайки за унищожаването им на парче.

Както се видя в цитата от Дуклянеца в една от другите теми бълг. владетел е носел титлата каган, което ще рече император. Бълг. дума за император е цар. Не е случайно, че са попаднали в България, защото са били българи. Пък и са знаели славянската азбика, която лесно можело да се котира добре в някоя славянска държава. Друг е въпросът дали не са били нарочно изпратени на обучение в чужбина.