Galahad

Снимката нещо не се отваря. Предполагам, че това е статията. Докато я търсех попаднах на нещо доста неприятно станало с Хилендар на 3-4 март 2004 Макар да става дума пак за огън в Гърция, се отклоних се от тамата, но снимките определено са потресаващи с размера на пораженията.

По "Чудото с българина" архиепископ Йосиф (или Стефан) е поставен още в началото на покръстването. В такъв случай бълг. архиепископ е бил вече избран. Защото в текста се говори, че българите били покръстени: В текста се упоменава управлението на Василий І (867—886) и синовете му, които били провъзгласени за съимператори съответно на Константин - 6 януари 869 г., Лъв — 6 януари 870 г., около 879 г. — Александър. В края пък се споменава втората година от царуването на нашите благочестиви, справедливи и велики царе Василий, Константин и Лъв. И макар тук в една тема да спорихме за годината на покръстването, дори и тези, които считат че не е 865г., то е ясно, че е станало при имп. Михаил, защото княз Борис е приел неговото име. Интересно е едно междинно заглавие: Предисловие на Петър за патриарха на България. Виждаме, че бълг. дух. глава е назован с две титли - архиепископ и патриарх. Тъй че е по-вероятно липсата на име са се обясни с усилията на кназ Борис І да издейства патриаршско достойнство на бълг. църковен глава и лавирането между Рим и Цариград, при което се е стигало до подмяна на византийско и латинско духовенство в България. Най-вероятно е близо по време до събора в Цариград (5 октомври 869 г. до 28 февруари 870 г.) - ще рече след прогонването на св. Йосиф Изповедник, преди избора на Георги и най-вероятно след заминаването на Гримоалд Полимартийски, когато начело на бълг. църква не е имало никой. Свързването на двете ериси в съчинението е доста интересно, защото по-сетне в бълг. земи павликянството и близкото до манихейството богомилство са били най-разпространените ереси. Та пак казвам, че е доста жалко, че Пътър говори твърде малко за положението в България, защото едва ли е свързал и нападнал двете най-перспективни ереси за векове напред в бълг. земи благодарение на пророчески дар. Може би е открил близост на тези ереси със старите езически вярвания и си е дал сметка, че ще се опит не да риемат новата вяра, а само да "християнизират" старата - напр. ако прабългарите са почитали огъня, то е ясно, че кръщението с огън е щяло да им е по-близо от кръщението с вода.

Да, картината се казва "Опълченци".

Тъй като играта замря, ще пусна една картина на Симеон Велков. Какви са тези на едноименната картината?

Ето нещо интересно във връзка с манихеите, но на руски език: Полезна история от Петър Сицилийски — осъждане и опровержение на ереста на манихеите, наричани също павликяни, написана за архиепископа на България. Както се вижда от надслова, съчинението е било предназначено за неназован български църковен глава. За съжаление не се дават по-подробни сведения за нуждата на България от това съчинение.

Петър всъщност се е казвал Теодор. Наречен е петър и е резидирал в Преслав за да се покаже приемственост с І царство и св. цар Петър І. И Мифаил Шишман и Иван Александър са си прикачали към името - Асен. Иначе Тертеровци и Шишмановци като много аристокрагични фамилии са се сродявали.

Българската патриаршия е учредена чак при цар Петър І. Казвам чак в сравнение с патриарсите на Стария Рим, Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Иначе следващия патриарх - сръбския се появил чак през ХІVв. и то едва в края на ХІVв. получил признание. Архиепископията на Примя Юстиниана загубила значение след Юстиниан І, но когато бълг. патриарх се преместил на запад започнал да се титулува по тази древна епархия.

Ами сещам се нещо забавно - ама дали беше за Трявна или за Елена. Народната власт решила да се справи с проблема за проституцията. И къде по-добре можело да зе превъзпитат проститутките, освен в един такъв балкански градец, дето здравият бълг. дух щял да ги поправи. Та събрали една прилична група и я въдворили там. Само дето каките не се отучили от навиците си и направили всичко възможно да изпълняват своя професионален дълг и там. Така пропаднала една от поредните "гениални" идеи на народната власт. Не знам обаче доколко е истина, защото тази слава история от нашето социалистическо минало не е била публикувана за сведение на трудовия народ. По онова време такава информация се тиражираше само като слухове.

Къде сме ние? Ето какво е писал Херодот за тракийските девойки: Обаче щом се омъжела, край. Или както се казва - Каквото беше, беше, кака се омъжи. А пак Херодот свързва едно от пирамидите с тракийската хетера Родопис.

Религиозната принадлежност не бива да се абсолютизира. И тогава полит. интереси са надделявали. Не било рядко християни и мюсюлмани да се съюзят, за да воюват с други християни и мюсюлмани. Напр. при първите османски султани те ползвали войските на свои христ. васали за да завземат земи, а християните се отбранявали, като се съюзявали с малоазийските турски емири.

Много спорен въпрос. Ортодоксалната версия е, че че Иван Александър е син на сестрата на цар Михаил Шишман Кераца-Петица, т.е те са вуйчо и племенник. Върти се, че са и братя - но не се приема. Но в Ямб. надпис се говори, че е поставен от Шишман, син на Александровия брат Михаил - ще рече, че Иван Александър наистина е имал брат Михаил и той е имал син Шишман (цар Михаил Шишман е имал син с такова име който емигрирал в Цариград). Но може да е съвпадение на имена, което да е подвело КАНТАКУЗИН. Във всеки случай този Шишман от Ямболския надпис не казва, че баща му е бил цар, но може да го е направил за да не дразни Иван Александър, с който може тогава да са били в добри отношения. Григорий Цамблак пък май ги беше изкарал дядо и внук, ама трябва да погледна. Счита се, че Ловеч е наследственото владение на бащата на Иван Александър - деспот Страцимир. това се извежда от една късна преписка (май беше от ХVІІв), в която се говори, че книгата е била написана в Ловеч при деспот Иван Александър и архиепископ Симеон. И вече се правят едни сложни връзки - от обсадата на Ловеч от Исак ІІ Ангел, се навързва, че градът може да е бил владение на Асеневци, после да е бил на севстократор Петър и от там по наследство, та на Иван Асен. Но в основата са предимно предположения. Иначе Михаил Шишман също си е слагал към името Асен - така е наречен в една грамота на имп. Андроник. - "господин Михаил Асен". А иначе сборника за Ловеч го няма в нашата библиотека и не знам там какво са писали. Ако е ползвана някоя легенда, може да са свързали управителя на Ловеч с царския род. Ако някой може да изкопира 4-те страници от там и да ги прикачи като файлове ще може да видим как е обоснована идеята за превземането през 1474.

Това станало преди втория поход. Той считал, че не е трябвало да се сключва мир, но веднъж сключен, следвало да се спазва. Тогава му предложили по-солиден аргумент - короната на бълг. царство и той тутакси бил убеден. за да си подложи, съчинил, че бил извънбрачен син на Шишман (като това не станало, апетита му се насочил към Сърбия и се сетил, че всъщност неговия татко е Стефан Лазаревич, а и това като не го огряло, открил, че така дълго търсеният татко е имп. Сигизмунд и се докопал до упралението на Унгария. Но от целия апетит на Хуняди при втория поход бълг. аристокрация не оказала обещаната подкрепа и той много се жалвал от измамата. Добруджа си е владяна от влашките воеводи в кр. на ХІV-нач. на ХVв (май имаше тема и за Добруджа), а в добавка и Силистра - воеводите се титулували като господар на земята на деспот Добротица и владелци на Дръстър. Разбира се изброяват и именията си в Унгария - те и там са имали.

Ами били са присвоени благодарение на интригите на царигр. патриарх Софроний. Но иначе дълго време е била ощетявана териториялно. Известно време Ипечката архиепископия е била присъединена към Охридската, но брата на един от великите везири - Соколович успял да я отцепи отново. Известно време на охр. архиепископ било подчинено Влашко (има едно от писмата между вл. воевода и охр. архиепископ), а е имала епархии и в Италия (но както са католическите апрахии днев в България). Една от материалните причини за великата схизма е разпра във връзка с италийските епархии между папата и охр. архиепископ, който получил подкрепата на патр. Михаил.

Траките, както и до покръстването е ползвана гръцката азбука, че и гръц. език. То и днес доста нашенци предпочитат да пишат на латиница и на английски - явно древна традиция. И тъй като кирилицата е на основа на гръцката като графика (като звуци следва глаголицата), може да се каже, че има връзка, ама не е тази, за която твърдят автохонците. Въпросът беше за св. Константин. Иначе Юстиниан І и Юстин най-вероятно са били от трак. произход, което има някаква връзка с въпроса за Прима Юстиниана. То това, дето го пишат "Управда" се дължи обстоятелството, че през средновековието някои гръцки извори са били превеждани тотално. И тъй като в дтешно време имаме слабост към чуждиците, понякога направо се затруднявам да схвана превода тъй като и виз. император е цар, стратезите са воеводи .... Определено не са възникнали тогава. По-скоро ще да става дума за някакво датиране на създаването на Западно-тюркския хаганат.

Филипи, доста по-на юг от Филипопол (т.е. Пловдив). Гетите и готите въпреки близките названия са различни. Гетите са тракийско племе. Гетите или по-точно техните християнизирани потомци заедно с другите траки са се споили с прабългари и славяни. Готите при своите странствания са влизали в контакт с прабългари и славяни, но са различни. Ами зависи какъв смисъл се влага в това понятие. С положителност обаче не се е подписвал като "тракиец по произход". За никой от тях, а само за да се възвеличи родното място на император Юстиниан І. Разбира се когато става дума за покръстването на траките, най-интересното е покръстването на бесите, като даже Библията е била преведена на техен език. Това показва колко древни са традициите на филетизма в нашия регион.

Става дума за правосланият Трети Рим. Когато латините-католици превзели Цариград, Търново станал, макар и за кратко провославния център - съчетание на светски православен цар и православен архиепископ. Та ако има какво да се желае от цар Калоян, то е, че в стремежа си да се сближи и получи признание от Рим е прпуснал да се опита да направи Търново православен център. Друг е въпросът доколко е било възможно, притиснат между католическите Унгария и Лат. империя и по средата на кръстоносните походи.

Е, как да няма? Де на изборите да се явят толкова избиратели колкото са гласували тука, без да са получили бира и кебапчета! А окж трябва да се обоснове дадения глас, то: По-добре да е стар кмет, защото има поговорка: Досега ти ядоха ситите въшки, сега ще ни ядът гладните. Ама има и друга - Помияр наяждане няма. Римляните са считали, че е по-добре да управляват богати хора, защото щели да мислят повече за общото браго, а не да се възползват от поста си за крадене. Не че концепцията не търпи критика. Ами я вижте колко скромно го е карал бедния наш кназ ал. батемберг и как е умеел да харчи държавни парици богатия принц Фердинанд. Въпреки големите обещания на кандидат-кметове, готови да обещаят всичко ради властта и личното обогатяване, възможностите в България на местната власт са скромни - свеждат се до дупките и улиците. Ако улицата ви е без дупки най-добре гласувайте за същия кмет, а ако свети и лампа и сметта редовно се извозва - не помисляйте за друг. Кметовето по принцип не могат по места да оправят фундаменталните проблеми на държвата - като престъпнотст, корупция, безработица, плечевно положение на здравеопазване и образование, ниски доходи и ред други важни въпроси. Ако някой е кандидат за кмет на малък град, който не е на море, курорт или край митница и обещава повече от канализация, асфалт, измазано училище и изметени улици - той откровено лъже.

Ами съществена разлика разлика между имената определено няма. Началото "Ал" си е едно и също. Следва "С" - може да се чете като "Ц" или като "К" - нали точно заради това от "caeser", ние славяните имаме цезар/цар, а немците кайзер. Следва "io" ,респ. "e", но "и" и "е" са близки по звучене. "С" си е едно и също., а "о" и "us" са си окончания, които са динамична категория. За това стана дума и в една друга тема, но реших да пусна отделна за да поговорим за поселването на българи в Италия през VІІв. Тъй като не успях да намеря статиите за находките от Молизе, пускам тази справка със снимки където са показани 2 от интересните снимки. Надявам се, че с тяхна помощ ще може да направим по-обширна дискусия, като към познатите отдавна извори претеглим и някои по-нови находки. Не намирате ли аналогия на тези предмети с находките оттериторията на дн. България и Малая Перешчепина?

Преди ХVв. за Трети Рим е претендирало Търново - когато латините превзели Цариград. Православният Втори Рим угаснал и възсиял третият. Даже самите имп. Алексий и патр. Йоан Каматир водили преговори в Търново да се установи патриарх, а когато светската православна власт погинала дори се обмидлябо патриарха да се премести в Търново, но се споминал в Димотика.

Те фламандците отдавна са нещо сърдити на валонците - били мързеливи и т.н. В обединена Европа май започва да се проявява сепаратизъм - всаки счита, че като по-малка държава ще е по-добре, нали и тъй и иначе е в Голямата Европа. Май става нещо като в Средновековието - разпокъсване на държавите и замяна на наборната армия с малка платена професионална армия. Марксистко-ленинската теория би го обяснила със спираловидното развитие на обществото - само дано този път движейки се по спиралата да заобиколим социализма.

В темата за заселването на прабългари по долното течение на Дунава стана дума за сина на Кубрат, който се поселил ва територията на дн. Италия. Та там стана дума за разминаването между Фредгар и Павел Дякон, като бяха проследени също други два източника отнасящи се до разселването на синовете на Кубрат - св. Теофан и св. Никифор. Фредгар Това описание изглежда по пълно относно повода за напускането на страната, за което Павел Дякон казва само: "В това време (667 г.) кхана на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си...". Но пък Павел Дякон е по-обстоен във ръзка заселването в Италия. Особено е интересно изречението, следващо цитата, тъй че ще го сложа пак с него: Иначе казато събитието е поставено при лазсказа за смъртта на Константин ІІ през 668г. Именно с управлението на този владетел св. патр. Никифор свързва смъртта на хан Кубрат и разселването на синовете му: Почти същия е разсказа и у Хронографията на св. Теофан: Та мисля, че ще е интересно да поговорим за съдбата на тези българи. Но още в началото искам да обърна внимание, че не винаги те трябва да се свързват с всичко в Италия, за което може да се намери някаква връзка с България. защото там са се поселвали и други българи по-късно - напр. царица Ана-Неда с децата си, брата на Иван Александър и братята на Крали Марко.... И ако това са от именитите владетелски родове, то кой знае какво остава за простосмъртните. Та е необходимо да се отсее онова, което се пише, че са Алцекови българи, ама са по-късни или по-ранни заселници. Та в случая единият интересен момент е дали тези, за които говорят Фредгар и Павел Дякон са едно и също лице, и в такъв случай дали пък то е синът на кубрат, за който говорят св. Теофан и св. Никифор. вазможностите са няколко: 1. Да са едно лице, но единия или и двамата хронисти да допускат грешки, които създават противоречия. 2. Да са едно лице - синът на Кубрат, но да се описват радлични събития от живота на баща и син - отцепването от аварския хаганат на Кубрат (това е станало 630-631), заселването на някои негови привърженици при Дагоберт и баварците и избиването им, като сред тях не е бил Алцек (защото те били избити масово и ненадейно, а той оцелял), смъртта на на Кубрат, разделянето на синовете му, като Кубер и Алецк се насочват на запад, отсядат в аварския хаганат, а после Кубер се насочва на юг към Солун, а Алцек към Равенския пентаполис, където се заселва при дука на Беневето Римуалд (662-677), там съдето днес е провинция Молизе. 3. Това са различни лица, но със сходни имена. 4. Това са различни лица, като единия автор поглешно е сложил името на другото лице и тъй имената им са станали сходни (в западните хроники често се бърка името на някой бълг. владетел).

Самуил е бил женен за Агата, дъщерята на Драчкия протевон (първенец) Йоан Хрисилий). Не се сещам някъде да се споменава името на любовницата на царя, от която е имал извънбрачен син, но определено Рипсимия е майката на Самуил. За арменския произход на комитопулите има отделна тема на форума.

Русия се счита за правоприемник или както казват: Два Рима загинаха, а четвърти няма да има. Ама ние сме Третият Рим - умиращ и възкръсващ.

Може Мавър да е някакъв роднина, да речем братовчед. Но не се споменава за родство между Кубер и Мавър.

Не, Баязид е един от двата султана, но точното и достоверно историческо датиране не са от добродетелите на Евлия Челеби. Не че човека не се е постарал - нключвал е надписи, хронограми ... но за пълнота е слагал и сведения, които не са достоверни.