Galahad

Видеокадри от събитието "Aсo de la Victoria" "Defile de la victoria" - 19 май 1939 - парад на националистите в Мадрид на площад Прадо по случай победата в гражданската война на Испания. На трибуната е любимият вожд на Испания Франциско Франко (Franco, caudillo de Espaсa)

От Котор има доста снимки в нета Това важно пристанище било под властта на венецианците, а после и на Австо-Унгария. Така че този ценен ресурс е бил на лице в потенциалните врагове на турците, но очевидно това не е било достатъчно за едно успешно настъпление. Ето и другите пистанища, които се виждат на картата - Бар: и Будава:

Черна гора би имала по-голямо значение по-скоро в положението на Албания - да забави турското настъпление. Венеция полага големи усилия да запази колкото може повече от Албания. Но това е отбарана, а не масирано настъпление от там. При настъплението е важно да се уцеи момента и да се настъпи бързо, което трудно би станало през планините. Освен военно-стратегически, често е имало и политически причини да се бърза. Като през осв. война - руснаците е трябвало да бързат през Балкана преди западните приятели на султана да се намесят по-решително. Но въпреки това бързане времето било достатъчно англичаните да се окопитят и да се преориентират към полагане на усилия за опазване на целостта на Турция - даже пренесли армията на Сюлейман по море. Тъй че настъпление през планините е много нежелано решение, което може да се направи при крайна необходимост. А в случая такава е нямало - Австро-унгария можела да си настъпва защото е била съсед на Турци, а Русия е можела да напредва през румънските княжества. Другите не са имали интерес. А в по-ранен етап - да речем Венеция и Генуа - те ве са имали достатъчно сили за отбрана, та какво остава ад минат в настъпление.

Тържественото погребение е относителен критерий - той и Г.Димитрове бил погребан много тържествено. И определено церемонията е по-близо до египетските, защото е бил мумифициран (и Борис ІІІ е бил балсамиран) и положен в мавзолей. В крайна сметка и двамата били извадени от гробовете си. Та това е съдбата на двамта най-помпозно погребани трупове през последния половин век.

Траки може и да са изпращали. Траките нямали големо желание да служат в рим. армия и империята имала доста трудности докато ги отучи от навика да ходят на поход само когато поискат. Но при всички случаи в имперските легиони са почнали да включват траки и някои може да са се озовали в далечна Британия. Рим е имал добри пътища и флот, тъй че транспорта бил по-лесен от последвалото Средновековие. За българи .... по времето, в което се появяват българите в европейската книжнина Адриановия вал вече е бил изгубил значение. Разбира се е възможно те да са се появили в Европа и по-рано, но на малки групи и това да не е имало такова значение, че да е отбелязано от крупните историци от това време. При Адриановия вал са намерени и дъсчици с бележки и писма. Но най-вероятно наличие на българи по времето, когато Адриановия вал се е ползвал като защитно съоръжение е отбелязано само от History channel.

Византия се опитвала да остане централизирана, дори това да е само на теория. Така често практически независими владетели получавали титли от виз. ранглиста - деспот и севастократор и съвсем на теория се поставяли под императора. Разбира се и западните крупни феодали често пъти теоретично били зависими от краля, а кралете съвсем на теория били подвластни на императора на СРИ. Абсолютизмът е предизвикан от неждата от окрупняване на държавите - за да се справятс настъпващите турци, за да овладяват новооткритите земи, за да се защитят от съседните държави, където централната власт се е била засилила... Византия загива преди да може да премине този процес.

Не са ги приели на драго сърце, но се наложило. По необходимост настанявали тук-там варварски племена. За предпочитане била да речем Мизия, защото от варварските нашествия населението и било по-оредяло. Това отговаря на нашенската формула: самодържец и цар.

Ясно е, че за да се запази нещо, то трябва да се подържа. Понякога претърпява и доста реконструкции. Но от времето на Великоморавия в Мизия няма оцеляло нищо - нито като " СВ. София" и "Св. Георги" в София, нито като "Св. Наум" в Охрид или като по-късните "Св. 40 мци" в Търново (говоря за реконструирания вид преди земетресението) или Боянската църква. Иначе от Велокоморавския перод има основи на руини както в Плиска и Преслав. Затова казах, че това, че е оцеляла само тази сграда не означава, че е имало сериозен проблем със строенето.

Тъй като валовете са специалитет на Първото царство заслужават специална тема - доста мащабна работа са били - в Британия Адриановия е заграждал от север, а този на Марсия е заграждал от изток. Докато нашите са минавали по северната граница, от изток противодесантни и от юг - Еркесията. Другото, което вече е свързано с тази тема са землените укрепления, но както казах няма да се спирам на всички видове укрепления, а ще направя преглед дотолкова, колкото е необходимо за темата. И така подължавам със следващата точка в програмата: ІІ. РОЛЯТА НА КРЕПОСТИТЕ В СРЕДНОВЕКОВНИЯ ЖИВОТ И ВОЙНА 1. УКРЕПЛЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА МИР Мирните външни отношения не винаги гарантирали вътрешна сигурност в държавата. За феодалите замъците били важни за да се защитят от евентуална проява на недоволство от подвластното им население. Особенно важни били да речем в Антлия след нашествието на Вилхелм Завоевателя, където нормандски благородници господствали над англосаксонци. Друг не по-малко опасен фактор били разбойниците - те нападали манастири, замъци и дори градове. Разбойническите нападения през ХVІІ-ХVІІІв. станали причина ред селища в дн. бълг. земи да бъдат наново укрепени за защита от разбойнически (особенно кърджалийските нападения). 2. УКРЕПЛЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА 2-1. ГРАБИТЕЛСКИ НАБЕГ В този случай значението на крепостите било най-голямо. Типични такива нападения са на варварите срещу Изт. и Зап. Римска империя или пък на турските аканджии в началния период на завоюването на Балк. п-в. Целта на тези нападения е заграбването на плячка. Нападателите често не разполагали с обсадна техника и затова предпочитали да избягват укрепленията. 2-2. ЗАВОЕВАТЕЛНА ВОЙНА Целта на превземането на укрепленията е да се осигури път за настъпващата войска и нейният тил. Даден регион се считал за завоюван, когато били подчинени неговите крепости. Разбира се настъпващата войска можела да постави гарнизони и в неукрепените селища, но в този случай те можело бързо и лесно да бъдат пометени от противника. Същевременно гарнизоните на крепостите ако не бъдели завоювани се явявали армия в тила на настъпващата войска, която можела да попречи на снабдяването и на отстъплението. Това налагало при настъпление да се осигури "транспортен коридор", чрез овладяване на някои от крепостите по пътя, дори и когато се бърза с настъплението. СЛЕДВА: Особености при обсадата на различните видове укрепления.

Завоевателните военни действия срещу някоя държава през Средновековието неизбежно били свързани с превземането на крепости. Завземането на някоя крепост или неуспешната обсада са решавали дали една военна кампания е успешна или не. Но каква е ролята на крепостите? ВИДОВЕ КРЕПОСТИ Днес у нас понятието крепост се използва доста широко и понякога включва не само това, което се отнася до тясното значение на тази дума, но също замъци, укрепени градове и дори кули. Разбира се крепостите може да бъдат структурирани по много признаци - строителен материял: дървени, каменни (а те пък от дялън камък, от ломен камък с или без спойващ материал), по местонахождение: планински, крайморски... За целта на тази тема обаче само ще направя едно малко разграничение между същинската крепост и другите понятия, които понякога се включват в това понятие, като ги степенувам по големина. УКРЕПЕНИ ГРАДОВЕ - това са най-важните укрепени пунктове. В тях освен укрепителни съоръжения има сгради за постоянно живеене, стопански постройки и обществени сгради. Тези укрепени селища освен с гарнизон са разполагали и с население, което често оказвало помощ при отбраната на крепостта, мотивирано от обстоятелството, че ако твърдината паднела техните имоти щели да бъдат ограбени. Наред с това населението разполагало и с обичайните запаси от продоволствия каквито има в едно населено място, тъй че имало готовност и за по-продължителна обсада. Те възниквали когато някое важно селище се укрепявало. Понякога градовете се създавали около някое укрепление, но и в този случай селището се укрупявало допълнително. СЪЩИНСКИ КРЕПОСТИ - това са укрепления, които разполагат с гарнизон, но не и с трайно население, което да е свързано със защитата им. Те обикновено се изграждали на важни стратегически пунктове - пътища, проходи, бродове... Малък град (ЦИТАДЕЛА, АКРОПОЛ, КРЕМЪЛ) - в бълг. език няма обособена дума за този тип укрепление. Това е по същество укрепен градски център. Цитаделата е възможно да съществува в рамките на укрепен град, но е възможно самото селище да не е укрепено, а само неговият център. ЗАМЪК - в същинският смисъл на думата това е укрепено жилище - сграда с двор. Разбира се такива жилища имали феодалите, което ще рече, че и самото жилище било по-голямо по размер от това на обикновеното население. Замъкът можел да съществува като самостоятено укрепление (най-често при по-дребните феодали), но и в рамките на някой градски център. В последният случай е било възможно замъкът да е в укрепения център - т.е. трето поредно укрепление. КУЛА (ПИРГ, ДОНЖОН) - Тове е висока укрепена постройка служеща за жилище, но без двор. Тя е можело да бъде самостоятелно укрепление на някой стратегически пунк, но често е била и част от замъка. Така в рамките на едно укрепено селище може да се срещат всички видове укрепелнея - пиргът(1), замъка (2), цитаделата (3) и укрепеният град. По-големите градове понякога са имали отделни укрепени квартали - Търново да речем е имал Царевец, Трапезица, а в тази група може да включим и Девинград, между който и Царевец е имало по-бедни жилища извън укрепленията.

Едва ли? От този период на територията на днешна България нямаме останало и толкова - само руини. Нещичко на територията на днешната държава Македония, нещичко от по-рано, нещичко от по-късно - но точно от тогава - нищо цяло. Славянската писменост и по-точно във вида й на глаголица е била създадена за тях. Там е преподавал Методий. Траките макар и без писменост са съществували векове, а при нужда владетелите им ползвали гръцката азбука. Западните държави също нямали своя азбука, а пишели на латиница и дори нещо повече - и на латински. Великоморавия въпреки "велика" в името и не малка територия е съществувала в епохата, когато в Европа са били държавите-гиганти - Византия, Германия, Арабския халифат, България и Киевска Русия. Гигантите се опитвали да погълнат по-малките и Великоморавия се превърнала в буферна държава - завоевателна цел и място за съперничество. Тя обаче не била достатъчно голяма да оцееле при набезите на прииждащите от запад племена - ако не са били маджарите, са щели да са узите или куманите тези, дето са я унищожили. Разбира се има и елемент на късмет - да речем хърватите и сърбите. Когато бълг. държава се опитва да ги погълне, тя вече е в залез. Всъщност настъпва залеза на империите. А до тогава са имали късмета да са по-далечко и от разрастващите се империи и от върлуващите варвари.

Точната дата на началото на сложен и продължителен процес може да се определи съвсем условно. Феодалните отношения тръгват от робство, минават през системата на колоната (патрони - господари и колони - освободени и полусвободни роби) и се стига до системата на васалитета (сюзерени/сеньори и васали и вавасали/подвасали) и феодали и зависими селяни, а накрая в новото време - до работодател и работник. Армията при управлението на имп. Ираклий се формира на база на свободното селячество, което, за да се издържа, получавало поземлени участъци. Проблемът е, че при военни кампании (а те ставали в топлия период на годината, когато има трева за конете!), това население било лишено от възможността да отработва земята. Освен това, добър воин не винаги се вързва с добър земеделец, скотовъдец и търговец - т.е. да се сражава добре, а после - да сее, да жъне... и накрая - да продаде всичко това на сметка. Така управляващите, които притежавали едри поземллени участъци, можели да си позволят по-ефективно администриране на именията си и по-лесно оцелявали. Париците били зависимите селяни на светските феодали, докато клириците - на духовните. Това вече е резултат от задълбочаването на феодалните отношиния, когато по-голямата част от населението става зависимо (няма как феодалите да пуснат селяните си да обикаля из света, защото може да не се завърнат). От тъм пък Византия губи ролята си в европейската търговия и е изместена от малките италиански републики.

Византийският император се разглеждал като държавен глава на всички народи. Особенно след падането на Рим и преди Карл Велики, когато практически останал единственият император. Ще рече, че Византия била отворена за приема на нови народи в пределите си. И тъй като виз. император е господар на всички народи не е наблягал толкова на елинизирането им, както направили през ХІХв. гърците с тяхната Мегали идея. До около ХІв. в империята влизали не просто различни народи, но те запазили своят език и писменост. Освен българите, свой език и писменост имали също армен.ите, иверите (грузинците), сирийците, евреите, а също и тези дето ползвали латиницата в италийските владения на империята. Някои от тях били и религиозно обособени - освен 5 стари патриаршески престола - Рим, Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим някои от народите имали и църковна самостоятелност - арменците начело със своя катокаликсис или пък българите, които докато са били в пределите на Византия са имала автономна архиепископия. При залеза на империята, когато територията и се свежда основно до пределите на някогашната антична Елада, вече надделява гръцкият елемент. Но вече било твърде късно за формиране на единна византийска нация. Друг проблем е, че Византия е била с доминиращо гръцко влияние като език и писменост, но била империята на ромеите - Източната Римска империя, а езика на Рим е бил латинският.

Китайците са имали книжни пари, дето при инфлация стават само за тапети. Но през Средновековието Византия е ползвала за пари метали - злато, сребро, мед и разни примеси, които винаги са си били ценни. Тези парици като ценен метал са си конвертируеми навсякъде. А парите като средство за размяна може да стигнат далече - без да е необходимо и самите византийци да са стигнали толкова далече, колкото парите им. А Китай е бил твърде далеко за съвместна война срещу арабите. Китайците не се съюзили даже с Баязид срещу Тимур, въпреки че се канел да нападне и тях, та какво остава за арабите, дето се били ориентирали да настъпват на запад. Но Византия по това време поне е имала добри дипломати, дето не са чакали като наш Людмилов Александър Лилов помощ от братски комунистически Китай. Правилно са се насочили към някои по-заинтересовани страни от успешното арабско нашествие.

Ами трудно би станала плацдарм. Русия е граничела с Турция, а след това Румъния е била много по-удобна и тя именно е използвана за база при Освободителната война. Австро-Унгария - тя има интерес да вземе Босна и Херцеговина и Хърватия - тъй че първо ще настъпи там, пък после ще мисли и за друго. Пък тях като вземе - и плацдарма готов. Франция и Англия защитават Турция. Тъй че за страните е неудобна. Иначе има излаз на море, но разбира се не винаги е имала тази територия. Недалеч от морето е и стария център на светските и духовни князе на Черна гора - Цетине. Но да речем след разгрома на Наполеон, срещу когото се сражавала и Черна гора важното пристанище Котор било дадено на Австро-Унгария. Тъй че ролята като база не е много удачна защото Австро-Унгария и тъй държала известно време важното пристанище Котор, ама да се пробива през Черногорските или Албански планини е трудна работа. За руската армия дори Балканът се е оказал сериозен проблем след като е поставило под свой контрол дота голяма територия, а какво остава плацдарма да е планини, обградени от планини?

Ами това е нещо като кръстоносен поход, но не да отвоюва отдавна завзетите Свети земи, а за да спасява християнска Европа от нашествието на друговерци. Иначе известно време в Цариград с малко войници е пребивавал доблестният маршал Бусико, но не успял да постигне нищо и си заминал. Иначе и той май беше с флотата на кардинал Кондолмиери и дьо Ваврен, но за разлика от битката при Никопол, нози път не попаднал в плен (само че по време на превземането на дунавските крепости е бил болен).

Били са доста свободолюбиви и са предпочитали демократично управление. А държавата предполага по-силна централна власт. Пък по онова време да се правят избори на територия като днешна България било немислимо.

В Чехословакия имаше регион Моравия (нещо като нашите Мизия, Добруджа...) но не знам след "Нежния развод", в коя от двете държави се озова. Иначе на времето около нея е била и Панония на княз Коцел, наричана още Блатненското княжество. Немското влияние определено не е било катастрофално за Великоморавия, защото да речем Бохемия (Чехия) векове е съществувала с този проблем - нали и Хус е искал да се ограничи броя на немците в Пражкия университет. По-скоро проблема за залеза на Великоморавия е, че е била унищожена от унгарците преди да се оформи моравска нация - език, писменост, обичаи, религия... Когато Византия е превзела България вече е имало книжовна традиция, обособена църква, дълга владетелска традиция, национални светци .... Всичко това създава усещането са обособеност и разлика от останалите народи. А Великоморавия изчезнала, преди всичко това да пусне малко по-дълбоки корени. Немците са виновни дотолкова, че бъркайки се в политиката на Великоморавия са забавили тези процеси и при краткото съществуване на тази държава, това попречило да се оформи устойчива нация. Разбира се и на нас византийците се бъркали, но държавата просъществувала твърде дълго, за да се формира бълг. народност.

В Европа е имало доста упрувници от нормански произход - във Франция - особено региона на Нормандия, в Италия - тези са нападали и нашите земи по времето на Великите Комнини. Това се отразило доста на народите, но съвсем не прави 100% нормански произход. В Русия най-вероятно от славяско тесто скандинавци са спретнали държава - както и тук българите. След това обаче и Киевска Русия взела от България славянска писменост. Днешните славянски народи са славяни + някакъв примес. Иначе украинските националисти вадят оригиналния извод, че руснаците са татари, заради възхода на Московското княжество благодарение на Златната орда. Гъй че руснаците не са скандинавчи, но че има голям примес - има. Из Русия даже според сагите се е пошлял и нашият противник Харод Хардрад.

Ето една интересна статия по въпроса от акад. Йордан Иванов Българите в Солунско. Исторически бележки

Тур. извори казват, че след битката при Анкара много от подчинените от османците дребни владетели се върнали във владенията си. Те наблягат основно на турските емири, но очевидно същото ще е станало и на Балканите. Не по-малко съществено е, че и славянски и турски извори говорят за завоюване на северните бълг. земи от турците по време на междуособиците между Баязидовите синове. Но най-вероятно завземането на земите ще да е станало към 1413-1414г. Що се отнася до укрепените градове и крепости, то техния статут е бил близък до този на Видинско по време на похода на Сигизмунд - и тогава се казва, че дори в самият Видин е имало тур. гарнизон. Когато се говори за похода на Владислав Варненчик през Сев. България се споменава, че някои от крепостите били защитавани от християни. Явно твърде лесното предаване на някои от крепостите е станало причина за премахването на автономията им. Разбира се и засилването на процеса на ислямизация. Да речем в регистрите на Вид. санджак в ср. на ХVв. се споменават доста от т.нар. спахии-християни, а в края на същия век вече няма такива.

Планинския терен. Разбира се и това, че се намира в периферията на осм. империя. Всички по краищата са били в по-благоприятно положение - Влашко и Молдова запазват значителна автономност и са имали свои квнязе, макар и назначавани от султана. Херцеговина пък попада в Австро-Унгария. С Босна нещата се оказват по-сложни, защото богомилите се оказали по-склонни да сменят вярата си - те по охотно приемали исляма или се покатоличвали. Затова не е случайно, че богомилска Босна се оказала лесна плячка за ислямизация (то и католическата пропаганда в България през ХVІІв. ползвала Босна за своя база). Но първо отпаднала от осм. империя периферията - Северна Африка, Влашко и Молдова, Унгария, Гърция. А по-централните територии, сред които за съжаление били и бълг. земи по-късно. Но даже и бълг. земи се освобождавали постепенно към центъра - първо Северна България и западните покрайнни до Сърбия, после Съединението с Изт. Румелия и накрая по-южните като Кърджалийско, Благоевградско ... и това, което сме изгубили Одринска и Беломорска Тракия и Македония. Албания също, макар планинска страна като Черна гора и периферия се е освободила по-късно. Но заради упоритата съпротива при завладяването там ислямът бил налаган с твърда ръка, та и до днес там исляма е с голям брой последователи. А и съдейки по житието на Ромил Видински там май не са били от най-ревностните християни през ХІVв.

Не всяка стока идеща от чужбина е качествена. В годините на демокрация се видя, че по-скоро даже е точно обратното. Гетите са тракийско племе. Т.е. част от цялото, а не производно. Славяните можем да разглеждаме като съседи на даките, а те на свой ред са били съседи на траките. Готите имат само близко название с гетите - това е нещо като индийци и индианци - звучи близко, ама е съвсем различно.

Едно изображение от 1160-1170г. на Хозрой и Ираклий, което днес се съхранява в Лувъра. Иначе по това време Византия е въртяла сериозна търговия, може да е била най-търговската държава. по-късно била изместена и в търговията и в мореплаването от търг. републики на Италия. Тъй че чрез търговията е напълно възможно виз. монети да са стигнали до Китай Що се отнася до коприната, то Прокопий Кесарийски пише във "Войната с готите", че византийците първоначално купували коприната посредством персите, но после разбрали за бубите и пренесли такива във Византия. Но Прокопий казва, че някои монаси са разбрали за бубите в Индия. За производството на коприна има и специални правила в книгата на епарха (VІІ).

Всъщност макар да има доста сведения за вътшните отношения около покръстването, то вътрешните вътрешните религиозни проблеми са доста мъглив въпрос откъм извори за времето от покръстването до цар Петър - т.е. между св. Седмочисленици от една страна и от друга св. Иван Рилски и беседата на презвитер Козма. След отклонението за Петър Сицилийски едно такова резюме тъкмо ще върне разговора към основната тема.