Galahad

Значи аз задавам въпроса. Тъй като е малка - ще има и подсказване. В събитието са замесени и българи, ама както се досещате не са се качвали на корабите. Затова ги няма на картината.

Реалистичните сънища са лесно обясними. Всичките ни възприятия, усещания и мисли минават през мозакът, там където се развиват и сънищата. Тъй че няма как всичко да не е толкова реалистично, колкото и когато човек е буден. Разликата е само, че като човек се нахрани наяве не се буди от глад, ама колкото и да хапне на сън - пак му пристъргва. Възпроизвеждането на минали събития (макар и видоизменени в една или друга насока), на познати вече места, хора ... е обяснимо - веднъж сме качили на твърдия си диск в главата информацията и нощем тя си тръгва. Това обяснява сънъщита с продължение, а с подсъзнанието може да си обясним и случаите, когато си спомняме забравен вечен сън, който е свързан с нов. Затова най-интересното е, когато се сънува нещо, което тепърва ще се случи и то се случва съвсем наскоро. При това независимо дали очакваме такова събитие или не. Защото ако го очакваме сънят може да е проекция на мозъка на вариант, който може да се случи. Напр. много сме мислили за него и мозъкът дори когато е в покой продължава да прави проекции. Ама ако до сънят и през ум не ни е минавало такова нещо? И ако причинно - следствената връзка на марксистко-ленинската диалектика се е развила независимо от нашето знание?

Ами това ще да е сложно деление с митоза - случката е станала някъде между анафазата и телофазата. Тъй като долу в ляво гледам обособени клетки, то по-скоро ще да е към последнта - телофазата.

Папата. Ами на папата православният свят гледал като на схизманик. И тъй като Старият Рим бил католически, Цариград бил превзет също от католиците, Търново претендирало за Третият Рим - новият център на православният свят. Тъй че признанието на папата във вътрешен план не е струвало много. За Калоян е било важно от полит. гледна точка - неговата държава била православна, между католическа Унгария и Латинската империя. Когато обаче православните държави наоколо в лицето на Никейската империя, солунската държавица и Сърбия поукрепнали, то и във външнополит. план унията загубила значение.

Няма ли да има загадка?

Става дума за Алиленгиона – от гр. «солидарност». Това било форма на колективна отговорност за плащането на данъци - данъка за пустеещите земи се плащал от притежателите на съседните имоти. Мярката била характерна за VІІ-Х., като после приложното й поле било стеснено. По време на Македонската династия тази тежест за известно време била възложена на едрите земевладелци. Василий ІІ бил обещал, че ако успее да победи българите щял да го отмени, но след като превзел Охрид явно размислил и оставил алиленгиона. Предполагам, че ще ви е интересна частта от историята на Василев за Ираклиевата династия свързана със създаването на темниа строй. Ама е твърде голяма, за да я преведа, тъй че ще е само за тези, които знаят руски. Возникновение и развитие фемного строя В византийской истории организация фем обычно связывается со временем ираклейской династии. Фемный строй означает вызванную обстоятельствами времени областную организацию, отличительным признаком которой является возрастание военной власти провинциальных наместников, приведшее в конце концов к полному подчинению им гражданских должностных лиц. Процесс этот не был внезапным, но шел постепенно. Само греческое слово "фема" (то ) в течение долгого времени обозначало военный отряд, поставленный в провинции; и только позднее этим словом стали называть не только военную часть, но и провинцию, где эта часть находилась. Таким образом, под фемами начали разуметь административные деления империи. Главным византийским источником для данного вопроса является сочинение "О фемах", принадлежащее перу императора Х века Константина Багрянородного, т. е. источник, далеко не современный для эпохи ираклейской династии. Кроме того, в основу этого сочинения положены использованные чисто внешним образом и частью буквально списанные географические сочинения V и VI веков. Поэтому для истории фемного строя в VII веке сочинение венценосного писателя дает немного сведений, хотя и у него начало фемной организации связывается с именем Ираклия. Император говорит: "Со времени царствования Ираклия Ливийца Ромейская империя уменьшилась в размере и была искалечена как с Востока, так и с Запада". [+88] Много интересного, но местами еще не вполне разъясненного материала по данному вопросу дают арабские географы, Ибн-Хордазбех, в первой половине IX века, и Кудама, в начале Х века. Но, как видно, и эти два географа не современники для эпохи Ираклия. Для более раннего времени приходится пользоваться случайными замечаниями хронистов и особенно латинским посланием Юстиниана II к папе по вопросу об утверждении шестого Вселенского собора, где дается перечень военных округов того времени, которые еще не называются фемами, а обозначаются латинским словом "войско" (exercitus). [+89] В исторических источниках этого времени латинское слово exercitus и греческое , или иногда , часто употреблялись в смысле территории, или провинции, с военной администрацией. Настоящим прообразом позднейшей фемной организации явились два основанные в конце VI века экзархата, равеннский и африканский, или карфагенский. Как известно, столь важные изменения в управлении Италией были вызваны нападениями лангобардов, а в Северной Африке нападениями туземных берберских племен, которых источники иногда называют маврами. Таким образом, центральное правительство в наиболее угрожаемых, большей частью пограничных районах империи, для большей успешности борьбы с врагами, стало на путь образования крупных территорий с сильной военной властью в своих пограничных провинциях. [*13] Персидские и затем арабские завоевания VII века, отнявшие у Византии восточные провинции, совершенно изменили положение вещей в Малой Азии, которая из страны, до тех пор почти не нуждавшейся в защите, превратилась в территорию, наиболее угрожаемую со стороны новых соседей-мусульман. Византийское правительство было вынуждено принять на восточной границе решительные меры: произвести перегруппировку военных сил и установить новые административные деления, дав преобладающее Значение столь важным в то время военным властям. Такая же опасность грозила со стороны недавно созданного арабского флота, который уже в VII веке становился хозяином Средиземного моря и грозил малоазиатскому побережью, островам Архипелага и даже берегам Италии и Сицилии. На северо-западе империи славяне занимали значительную часть Балканского полуострова, проникнув далеко на юг в Грецию, до Пелопонесса включительно. На северной границе образовалось во второй половине VII века болгарское ханство. Эти измененные обстоятельства заставили империю прибегнуть к образованию в наиболее опасных провинциях обширных территорий с сильной военной властью стоявших во главе их лиц, наподобие уже известных экзархатов. Империя была милитаризована. [+90] Тот факт, что фемы не явились результатом одного законодательного акта, означает, что каждая из них имеет свою собственную историю, иногда весьма длинную. Проблема происхождения фем может быть решена только путем специального исследования по каждой феме. Представляют в этой связи интерес сочинения Ю. А. Кулаковского. Военные меры, предпринятые Ираклием после его победы над Персией, полагал он, были отправной точкой нового административного режима. Брейе поддерживал в этом Кулаковского. Армения может считаться примером милитаризации империи под угрозой персидской опасности. Так, когда Ираклий реорганизовал Армению, он не учредил ни одного гражданского должностного лица. Власть их была чисто военной. Фемная система, таким образом, была только лишь приложением к другим провинциям порядка, учрежденного в Армении. [*14] Ф. И. Успенский обращал особое внимание на славян. Когда они хлынули на Балканский полуостров, примерно во время складывания фем, то, по словам Ф. И. Успенского, славяне "содействовали к образованию фемного устройства Малой Азии, давая из себя значительное число охотников для колонизации Вифинии". [+91] Это утверждение надо, однако, воспринимать с осторожностью, ибо нет свидетельств о большой иммиграции славян в Малую Азию до перемещения 80 тысяч славян в Опсикий при Юстиниане II в конце VII века. Хорошо известно, что для защиты от надвигающейся опасности были созданы на Востоке в VII веке следующие крупные военные округа, названные позднее фемами: 1) Армениаки, на северо-востоке Малой Азии, на границе с Арменией; 2) Анатолики на юго-западе Малой Азии (от греческого слова  - "восток"); 3) "Императорский богохранимый Опсикий" (греч.  = лат. obsequium), служивший охраной столицы и занимавший часть Малой Азии, прилегавшую к Мраморному морю, и 4) морская фема Карависиев (Caravisinorum), названная позже, возможно, в VIII веке, Кивиреотской. Она занимала южный берег Малой Азии и соседние острова. Первые две, занимая всю центральную часть Малой Азии, от берегов Киликии на востоке до берегов Эгейского моря на западе, были предназначены служить защитой от арабов. Третья была щитом столицы от внешних врагов. Четвертая, морская фема, предназначалась для защиты от арабского флота. Удивительная аналогия существует между фемной организацией и милитаризацией Персидской империи Сасанидов при шахах Каваде и Хосрове Ануширване в VI веке. В Персии также вся территория империи была разделена между четырьмя военными командованиями. Аналогия столь полна и столь близка, что Штайн объяснял это как умышленное желание императора заимствовать персидскую реформу. Источники, говорит он, дают основания считать, что Ираклий изучал реформы обоих персидских монархов и, возможно, даже имел доступ к каким-то материалам персидских архивов. "Учиться у своих врагов всегда было желанием истинных государственных деятелей". [+92] На Балканском полуострове округ Фракия, созданный против болгар и славян, и позже, может быть в конце VII века, греческий военный округ Эллада (Элладики), были образованы против славянских вторжений в Грецию. Примерно в это же время, возможно, округ Сицилия был организован для защиты против морских нападений арабов, начинавших уже грозить западной части Средиземного моря. Обычно, за немногими исключениями, во главе подобных округов - фем – стояли стратиги. Начальник Кивиреотской фемы назывался друнгарий, а Опсикия - комит. Организация фем, таким образом, может быть отнесена к попытке Ираклия милитаризировать империю под влиянием персидской опасности. Ему удалось воплотить, насколько это вообще известно, реорганизацию только Армении. Блестящая победа над Персией, приведшая к возвращению Сирии, Палестины и Египта, создала срочную необходимость реорганизации в этих провинциях. У Ираклия, однако, не было времени выполнить эту задачу, потому что очень быстро он потерял эти территории, перешедшие к арабам. Персидская опасность была ликвидирована, однако новая, более страшная опасность, выросла вместо нее. Преемники Ираклия, следуя его инициативе, создавали военные округа (позже названные фемами) против арабов. Вместе с тем, императорами руководило возрастание славянской и болгарской опасности на севере империи. Вот почему эти принципы защиты и обороны были распространены на Балканский полуостров и Грецию. В этих военных округах и экзархатах гражданские власти не сразу и не во всем заменялись военными властями. Гражданская администрация, гражданские провинции (эпархии) продолжали существовать при новом порядке в большинстве округов. Военные, облеченные полнотой власти ввиду внешних опасностей, упорно делали самих себя все более и более полновластными в гражданских делах. "Семена, посаженные Ираклием, - заметил Э. Штайн, - прекрасно взошли". [+93] Ираклий оставил определенный след и в византийском законодательстве. В опубликованном собрании "Новелл" его время представлено четырьмя, имеющими отношение к разнообразным проблемам, так или иначе связанным с церковью и датированными промежутком от 612 до 629 года. В источниках есть известные признаки существования других законов Ираклия, не сохранившихся полностью, но следы которых имеются. Есть даже возможность доказать, что некоторые из этих законов были восприняты и введены в законодательство германцами на западе и арабами на востоке. Это, по меньшей мере, может быть доказано для некоторых законов, посвященных чеканке монет, официальным печатям и публичным документам. [+94]

Аз поне имах предвид за нещо характерно, което се случва скоро след съня - на другия ден или да речем до седмица. Но не всичко става. Забелязъл съм, че се случват неща, които сънувам към 4-5 часа. И като се събуда имам усещането, че ми е студено - но това усещане преминава няколко минути след като се събудя. Не е като да се събудя защото ми е станало студено - тогава не се ли завия, продължава да ми е студено. Та какви лии теории не ми са се въртели през главата. Напр. че може човек да улавя биовълни, като алфа-вълните да речем. Иначе казано мозъкът излъчвал био-вълни. Ако тези вълни могат да изминат дълго разстояние и да се уловят от човек когато най-употребяваните сетива са в най-голям покой, та да функционират и някои потиснати рецептори за био-вълни, може да става връзка. Напр. ако някой познат ще идва в града, в който съм, на него може да му се върти това в главата, да изпраща био-вълни, аз да ги улавям на сън - и ето че сънувам, че ще го видя. При всички случаи в познанието ни за човешката природа има доста тъмни места.

За цар Гаврил-Радомир, наричан още и Роман пише на много места. Но никъде през средновековието не са писали, че е баща или дядо на Асен и Петър. Това, което са писали възрожденските историци обаче има много фактологически грешки. Та това, което те пишат е следното - синовете (Зографската история и Спиридон), респ. внуците (Паисий) на Гаврил Радомир били във Влахия. На сън на Търн. патриарх Йоан се явил св. Димитър и му поръчал да извика синовете/внуците на Гаврил, те да направят черква и да освободят българите. Те го направили, а като умрял патр. Йоан, те поставили за патриарх охр. архиеп. Теофилакт. Явно е ползван някакъв разказ подобен на Атоно-Ватопедското сказание или Видение Исаево, т.е. доста съмнителен фактологически. Но ако Калоян е бил син или внук на Гаврил Радомир, то той непременно би го споменал като предишен цар, защото е пряка връзка със Самуил. Иначе и в бълг. ръкописи, като да речем Бориловият синодик няма такива патриарси Теофилакт и Йоан по времето на първите Асеневци. Евтимий също говори, че тогава архиепископ е бил Василий, а не Йоан или Теофилакт. Тъй че фактологическите грешки противоречат и на българските извори от средновековието.

Ами понякога съм сънувал неща, които после са се случили. В повечето случаи неприятни. Да речем сънувах, че куче ме ухапа по ръката, но не потече кръв. По съновниците ухапване от куче означава нараняване. На мене обаче и през ум не ми мина откъде може да ми дойде такова нещо, защото не си падам по екстремни занимания. И както си вървях по заледената улица, едно леко подхлъзване, леко падане и ..готово - ръката счупена. Е, не витаги са лоши неща - напр. Сънувам, че срещам хора, които отдавна не съм виждал - и след някой-друг ден ги виждам. Това ми прави впечатление, защото не съм ги виждал отдавна и не съм очаквал да ги видя. За тези дето ги виждам - как да е - мозъкът се прочиствал от излишна информация. Като бях малък сънувах някакъв страшен сън, който обаче е продължение на предишните и връзката я правя докато ги сънувам. На три пъти съм го сънувал, но и трите пъти като се събудех бях доста изплашен - даже ме беше страх известно време да шавна за да светна лампата. В случая по-особеното е, че в останалите случаи като съм се събуждал след като съм сънувал нещо страшно, не ми е държало и като съм буден. Но това все пак може да се обясни с подсъзнание, освобождаване от информация... Ама това, дето се случва след като съм го сънувал?

Прехода робство - колонат - зависими селяни е следният: Римското общество се деляло на свободни и роби. Робите били третирани като вещи и следователно нямали никакви права. Свободните можели да притежават роби и в този случай ставали робовладелци. Робите обаче не можели да притажават не само свободни, но и роби. Робите можело да управляват именията и дори да търгуват, но всичко това го правели в полза на своя господар. Но робите можело да бъдат освободени. Статуса на освободените, наричани либертини не бил съвсем като този на свободно родените, но те вече можело да станат и робовладелци. Понякога се замогвали много и спонсорирали бившия си господар. Връзката с бившия годподар не се прекъсвала - след като ги освободял той ставал техен патрон, а те негови клиенти. Но не винаги клиентите били бивши роби. Около всяка по-влиятелна личност се събирали клиенти, на които патрона помагал с пари, политическо влияние или ги защитавал ги в съда. Броят на струпаните пред входа на един римлянин клиенти бил белег за неговото полит. влияние. Тези взаимоотношения съответстват на онова, което днес наричаме "връзки". Робството продължило да съществува до началото на ХХ век (последно било премахнато в Южна Америка), но след падането на Рим вече нямало такова стопанско значение за държавата. Колоните в епохата на принципата били просто арендатори на земя. В епохата на Домината обаче започнали да биват закрепостявани към земята, като им се забранило да я напускат, забранило се да се продава земя без прикрепените към нея колони... Колон се ставало или като подчиненото население при завоюването на някоя територия се разпределяло като колони сред земевладелците, или по споразумение, или по рождение, или чрез 30 годишна давност. Освобождаването ставало по споразумение или ако станел епископ със съгласието на господаря, или по 30г. давност. Последното обаче било премахнато от имп. Юстиниан. Системата на колоната съществувала в една централизирана държава, без имунитети и привилегии за земевладелците. Феодализма е следващият етап. След падането на Рим - формалният край на Античността, Византия се опитвала да запази традициите на Рим, но също така и да се приспособи спрямо новопоявилите се варварски държави. В ранния период на империята се е наблягало на свободното селячество, което имало поземлени участъци срещу задължението да ходи на война. Това позволявало в този период да се набират големи армии. Но походите били през лятото, когато се обработвала земята. Така едрите земевладелци просперирали, а дребните земеделци били затруднени с обработката на земята си и получаването на добиви. С времето дребните земеделци апочнали да изпадат в зависимост от едрите собственици на земя. Императорите предприели драстични мерки срещу динатите, но процесът на феодализация се задълбочил. След като византийците си отвоювали Цариград от латинците империята навлязла в периода на развития феодализъм - феодалите макар да били подчинени формално на централната власт, разполагали с голям брой привилегии и имунитети. Системата на васалитета била развита в Западна Европа. Връзката васал-сюзерен била лична и скрепена с клетва, но не обвързвала васалите на васала. Затова ако да речем кралят бъдел отлъчен от църквата, неговите васали преставали да му дължат подчиние, но техните васали си оставали обвързани спрямо тях. Сюзеренът не можел пряко да изисква подчинение от сюзерена на своя подчинен, а само посредством своя васал. Затова ако по някаква причина връзката сюзерен-васал се прекъснела, то васала заедно с подчинените си васали е можело дори да воюва срещу своя сюзерен (да речем, ако е отлъчен он църквата, с което автоматически отпадала клетвата за вярност). Разбира се тази структура е условна - в епохата на феодална разпокъсаност васалната зависимост била по-силна на по-ниско ниво, а сюзеринитета на кралете и императора бил по-скоро теоретичен и формален. Но да се върнем в икономиката. С революциите феодалните привилегии били премахнати. Феодалите запазили земите си, но селяните се превърнали в арендатори. Те плащали аренда на земевладелеца, но можели да напуснат имота, ако си намерели друго препитание. С навлизането на техниката в земеделието обаче намаляла нуждата от работна ръка. Тъй на запад просперирали едрите земевладелци, а на изток - ТКЗС-тата. Във Византия зависимите селяни на светските феодали се наричали парици, а на духовните - клирици.

На Сталин били срастнали кутрето на крака с безименния, но това си останало и като голям. Според поверието това означавало, че е син на дявола.

Ама наистина ли съм написал това в този вид? Явно съм бил доста разсеян. Т. нар. "патрони" ги има в по-ранен етап, това са бившите господари на робите. Макар робът да е освободен е оставала някаква взаимовръзка и взаимозависимост. Колоните са нещо друго -преходен тип между зависим селянин и роб. Докато освободеният роб с патрон е можел да стане по-богат от своя бивш робовладелец и дори ако последният е изпаднел в мизерия, той е трябвало да му помага. Колонът е обработвал земя взета от господаря и плащал за това. Но не е бил и свободен наемател, на който ако не му харесало можел да си наеме друг имот. А при сюзерен и васал е само това - няма подвасал, защото няма единоначалие. Ще рече, че васала на васала не е васал на сюзерена на своя сюзерен. Но въпросите за колоната, патроната, васалитета са доста обширни и като съм се опитал да ги сбия се е получила бъркотия.

Културно и историческо наследство Ивановските манастири - типична проява на източния християнски мистицизъм. Копривщица - архитектурата на Възрожденските къщи Казанлъшката гробница Храни и напитки Може нещо с кисело мляко - тракийска салата (Снежанка), яйца по Панагюрски, катък, таратор Или пък да покажем, че сме близо до Ориента - боза, шкембе чорба, баклава Или пък някои нови "забележителности": Природни забележителности Софийското сметище застроеното Черноморие Културно и историческо наследство Хотелите на семейство Велчеви Къщата на сем. Костови Рестутитуираните имоти на царя Резиденцията на Доган

Във Възрожденските истории има такъв разказ - че Петър и Асен са синове на Гавраил (Радомир е даден като друг цар). Но има съмнение доколко първите Асеневци са били запознати с такава версия за произхода си. Защото Калоян като изброява предишните царе пропуска Гаврил Радомир, което ще рече, че не го е знаел като свой предшественик (да не говорим - баща). И тогава възниква въпросът, дали бракът на Иван Асен ІІ с Ирана Комнина е свързан само с любов като между Антоний и Клеопатра (както се изразява един панагирист) или е поредният удачен полит. ход на царя - да сроди двете династии и по този начин да легитимира Асеневци? Като изключим Тертеровци и Ивайло, другите царе са си прикачвали имената Асен (Константин Тих, Михаил Шишман и Иван Александър) и Комнин (т.нар. Иван Смилец). Макар че някои от Тертеровци също имали "подходящи" бракове с издънки на Асеневци.

Ами Теодор Комнин първо е нападнал България, а после се забъркал в заговор, заради което е бил ослепен. А иначе има много случаи, в които някой се представя за царско потомък и прави метеж - Лъже-Ивайло, Лъже-Диоген, Дюзме-Мустафа, Лъжедимитрий І и ІІ... Тъй че царският произход - действителен или мним е играел важна роля. Напр. Петър Делян, като царски потомък (спори се дали е истински, но поне е бил считан за такъв) е надделял над Тихомир и последният е бил убит. Правото на силата винаги е надделявало над силата на правото. Въпросът е, че понякога с царски произход се набира сила. Я, какво направи у нас НДСВ преди няколко години. Това не можаха да го спретнат нито Жорж Ганчев, нито Вален Сидеров, нито дори бат Бойко. Друго си е преневзента да е царски потомък. Б. Шоу казва, че кралете не се раждали, а били плод на илюзия. Ама като се роди някой като принц, пътя му до властта е много по-лесен. Но да се върна на темата. Сведенията за Иван Асен ІІ не са чак толкова много. И факта, че от толкова малко, все пак се съобщава, за нападение и заговор на Комнин не е без значение. Друго, макар и по-спорно и косвено доказателство за значението на произхода на Теодор Комнин е родословното дърво на царица Елена от Матейче. Там тя извежда своя произход чрез теодор Комнин (изобразен като монах) от династията на Комитопулите. За съжаление фреската е достигнала до наше време доста повредена, та това е по-скоро заключение на Ив. Божилов, отколкото безспорно установено. Даже това, което би трябвало да е там изображението на Иван Асен ІІ е останки от изображение на царско облекло.

Да, съвсем правилен отговор. Това е интересното на паметника - че се е опитал поне като мъртви да помири двете страни. Социалистическото правителство оспорило да речем пасажа, че и комунистите са загинали "за Бога". Но все пак идеята е добра - нацията да се помири и съедини. А у нас всеки иска да му се прости, но не и да прости. Комунистите не искат да ги съдят, за това което са правили между 1944 и 1989г. , но и не искат да простят за това, което са правили с тях преди 1944. Демократите пък искат да се опрости за 6-те ястребинчета, но за Белене да се съдят живи и умрели. Но все някой ден трябва да се затълби миналото и да се продължи напред. Или както казва НВ - прощавай, но не забравяй. Испания явно го е направила.

Добре, още жокери: Въпросът ми е какво представлява. Не е само един голям кръст като на нашия остров Света Анастасия (за известно време наричан о-в Болшевик). Тъй че ще кажа още няколко думи за него. Среща се под названието Abadía de la Santa Cruz del Valle de los Caídos (буквално Манастир на Светия кръст в Долината на поваления) и е в общината San Lorenzo de El Escorial. Най-впечатляващ е високия 150, 4 м. кръст, който се вижда от 40км. Но същественото е не абатството и кръста, а тяхното предназначение. Та за какво служи този внушителен мемориал (има снимка на гроб, но този който е в него е погребан доста време след създаването на мемориала, пък и той май е предпочитал да бъде погребан в Мадрид)?

През 1230г. при Клокотница се сблъскали войските на цар Иван Асен ІІ и Теодор Ангел Комнин. Обикновено механично се приема, че Иван Асен ІІ е законния бълг. цар, а Теодор Комнин е врагът, при това с елемент от оная песен свързана с Междусъюзническата война - Съюзници - изменници... Но кой е кир Теодор Ангел Комнин ( за повече биографични данни вижте тук ). Както показва името му, той е издънка на две от управлявалите Византия династии преди завземането на Цариград от латините - Ангелите и Комнините. А династията на Комнините е свързано родствено с династията на Комитопулите, по-точно с потомците на последния владетел на Първото царство - Иван Владислав. Според българската държавна традиция е било изключително важно владетелят да е от царския род - за Теодор Комнин родствената връзка с някогашните бълг. царе е била добре известна. Той самият явно също е подчертавал тази връзка, защото Георги Акрополит го упреква, че устроил Солунската империя по "варварски" образец. Доколкото до обаче император до преди 1204г. са имали само българите и германците, то най-вероятно за да устроена по "варварски", Солунската държава ще е следвала българския образец на царство. Но не е само това. Теодор Комнин бил коронясан за император не от кой да е, а от Димитър Хоматиан - архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България, законния наследник и правоприемник на охридските и преславски патриарси, които короновали някогашните бълг. царе. И когато никейският патриарх протестирал, че Хоматиан дава императорска корона, охридския архиепископ се позовал на древните си права. Аргументирал се, че неговите предшественици също са короновали императори и даже упрекнал патриарха, откъде-накъде предстоятеля на Никейската епархия си е позволил да се титулува патриарх, че над всичко отгоре да си добави и "вселевски" - собавка, която дори и цариградските патриарси не са носили. Иван Асен ІІ се разглежда като законния наследник, отстранил узурпатора Борил. Но що се отнася до родството с някогашните бълг. царе - то май няма такава. Калоян в писмо до папата нарича свои предци Симеон, Петър и Самуил - обаче няма данни Симеон и Петър да са в родствени отношения със Самуил, което ще рече, че в случая най-вероятно става дума не за родство, а само, че са били български владетели и са имали императорска титла. Рак Калоян говори, че произхождал от римски род, обаче отново не дава по-конкретни сведения дали поне не е претендирал, че е потомък на някой от предишните императори. Има едни твърде съмнителни сведения, че цар Петър е починал в Рим, но дори да е било така, то ще да е отишъл там на твърде преклонна възраст и в края на живота си, за да се задоми тепърва там и да има деца. Иван Асен ІІ е бил коронован от Василий ІІ - предсоятел на една нова епархия. Тъй като е получил титлата примас от папата, Димитър Хоматиан приема, че е законен епископ. Въпреки това Светия Синод на Охридската археипископия отхвърлил назначените от Василий в диоцеза й по времето на Калоян владици.

По това време Иван Асен ІІ е бил в мирни отношения и с Теодор Комнин и е имал интерес епирската империя да се запази, за да си спори с латинската и Никейската за Цариград - така ще си има трима слаби съседи, вместо един силен, който да му вземе земите. Затова впъреки палавостта на Теодор Комнин, той го освободил и му позволил да прогони зет му от Солун, защото Никейската империя се засилила повече, отколкото Иван Асен ІІ желаел.

Аз имам "малинка" при сгъвката на лакета. Тя беше червеничка, но с годините избледня и сега се вижда трудно. Но има такова поверие - ако бремената открадне плод, после където се пипне се появя. Така погледнато добре че е било малина и по лакета - ами ако беше тиква и се беше пипнала по лицето. Иначе ми е трудно да обясня на какво точно се дължи, но приличаше на малина - от червени точици. Определено се различава от промяна на пигментацията в резултат от получени наранявания - грапавина, цвета от тях е розов или от жълтеникав до тъмно-кафяв. Луничките също са кафеникави, а това е червено. Разбира се не винаги тези белези приличат на плод и понякога са на много неподходящи място. Радмила Манойлович, която на сръбското "Звезде гранда" (като нашето "Мюзик Айдъл", сомо дето на сръбското участниците могат да пеят, а водещите не се лигавят и правят на велики) имаше такъв белег на крака и журналистите я избъзикаха дали не е белег от бурна нощ.

На този въпрос отговориха отдавна. Друг е въпросът доколко може да се вярва на Оспрейките. Не. Дадох вече жокер, че е свързан с предния въпрос за Франко.

Вече стана нещо като поредица да проследяваме съдбата в чужбина на някои династии управлявали България. Затова реших да пусна една тема за клона на династията на Тертеровци в Сърбия. Георги І Тертер се възкачил на българския престол в смутните години на вътрешни размирици и на сериозна външна заплаха от татарите. Естествено е било да потърси начини да установи добри отношения със съседите, за да укрепи позициите си. Опита му да се сроди с виз. император се оказал не особенно успешен - бълг. патриарх (навярно св. Макарий) се противопоставил на разтрогването на предишният му барк, тъй че с промяната на полит. обстановка във Византия, той си получил обратно и предишната съпруга. Сродяването със Сърбия също не протекло съвсем успешно. Неговата дъщеря Ана станала една от съпругите на крал Стефан Милутин(1282—1321 г.). Бракът обаче не продължил дълго и след разтрогването му тя заминала за Византия, където се омъжила повторно. С това браковете на Милутин не свършили и за него се състезавали дъщерята на виз. император Симонида и овдовялата съпруга на цар Смилец. Надделяла Симонида, но и българската дипломация постигнала известен успех - престолонаследникът Стефан Дечански се омъжил за Теодора, дъщерята на царрицата. От този брак се родил цар Стефан Душан. Пръстена на кралица Теодора, дъщерята на цар Смилец Другата дъщеря на Смилец се омъжила за деспот Елтимир, брата на цар Георги І. Най-вероятно от този брак се е родил Йоан Драгутин. Според Божилов Драгутин е брат на царица Елена и съотв. на цар Иван Александър, защото Душан в една своя грамота го нарекъл свой истински брат. Но по-вероятно е син на Елтимир и е наречен брат на царя, защото майките им са били сестри. Портрет на Йоан Драгутин в манастира "Св. Георги"

Понятието не е така точно, като да речем "Източна Румелия". То може да се разбира въобще като територия на юг от Балкана, вкл. и тази в пределите на Бълг. царство - т.е. като противоположност на Загоре, което ще рече, земите на север от Балкана. Но определено не са използвани така прецизно, Чуждите автори отъждествявали това Загоре с Мизия, Мизия с България и от там под Загора понякога разбирали въобще България. При Асеневци пък държавата се оформя на север от Балкана (както през І Царство), а после се разширява на юг, към Византия. Затова е логично Асенвци да гледат на всичко на юг от Балкана като Романия. Но стриктно разделение няма. Даже и Мизия, Тракия, Македония, Добруджа не могат да се отграничат стриктно - защото след края на Римската империя никогога не са имали твърда граница, а са били етно-географски области.

Май би трябвало да попитам какво означава надписа на последната снимка, която качих. Но ето нещо друго по темата: Какво е това на снимката - много известно и нямаше да е лошо да има такова и у нас. Но нас ни бива в събарянето, а не в правенето.

Трябва да отграничим битката от войната. Битката е при Клокотница и там е бил заловен Теодор Комнин. Но това е началото, а не края на войната. След това Иван Асен ІІ подчинил крепостите подвластни дотогава на Теодор Комнин. В този смисъл говори и Ричард от манастира "Свети Йероним" - че войната била през април - тогава са били подчинени селищата, за които се говори в колоното. Това е резултат от битката, но не автоматична последица. Понякога по инцерция двете неща се смесват, защото крепостите се предали доброволно, но не е станало в деня на края на битката. Царя обикаля, слага свои управители, гарнизони... Тъй че военните действия са продължили също през март-април в Солунската империя на Теодор Комнин, макар и протекли мирно.