Galahad

За патриарха най-вероятно Акрополит греши и става дума за починалия в Търново сръбски архиепископ св. Сава. Но наистина става дума за епидемия и отново в критичен момент - когато от изток настъпвали татарите. Иначе за спирането на войната - ами видял, че е постигнал каквото е можал и няма сметка да воюва в полза на латинците или никейците, за да унищожат другите и той да има само един силен враг. Двама слави воюващи съседи е по-добре е по-добре от един, с непрестанно нарастваща сила. Но тази сметка не са я направили наследниците му и още Михаил Асен доста помогнал на никейците, те се засилили и му отнели доста земя.

За съжаление чумата не подминала и нашия регион -и то в изкючително тежък момент, защото от юг настъпвали турците. Най-вероятно от чумата са починали тогавашния царигр. патр. Калист и най-голумият син на иваг Алексанъдр - Иван Асен. населението на Цариград през 1348г. било покосено от чумата.

Аха, схванах въпроса. Както казах цифричките отзад ги слага този, дето прави хрон. таблица. Затова да речем някъде има само цар Константин, някъде са І и ІІ, а при мен има и ІІІ - Константин І Бодин, Константин ІІ Тих и Константин ІІІ Страцимир. Та да се върнем на Иван Асен І. Той обикновено се среща като Асен - и в наши и в чужди извори. Но в житието на св. Иван Рилски патр. Евтимий пише "преблагочестивия цар Асен, който при светото кръщение беше наречен Иван". А събитието във връзка, с което го споменава е станало през 1195г. Пак патр. Евтимий в Жтието на св. Петка пак говори за Иван Асен, който вече е син на царица Елена - съпругата на Асен І. Тъй че стават двама по съчиненията на патр. Евтимий. Но в Болонския псалтир и в Костурския надпис, Станимашкия надпис на цар Михаил ІІ Асен се говори само за цар Асен. Хониат нарича Асен Стари само Асен. Иван Асен ІІ пък е наричан само Асен от Муске, Тома Архидякон, тъст му Ондрей ІІ и Иван Асен от Акрополит. На печати се среща и само Асен, и Иван Асен. В Бориловия синодник са Иван Асен Белгун и Иван Асен син на Елена. Пак там Георги І Тертер е наречен Тертерий Старий - точно така, като е наречен Иван Асен І в надписа от св. 40 мци. Тъй че грешка няма

Основния проблем за превземането на Солун е липсата на флот. При управлението на цар Симеон І градът е бил привзет от арабите или по-скоро може да ги наречем арабски пирати. Но те просто са имали флот, а Солун е бил зобре защитен откъм сушата, но не чак толкова откъм морето. При едно от славяно-бълг. нападения на виз. крайморска крепост са пробвали да направят нещо като сал, не не им се отдало. В случая Кубер и Мавър е можело да пробват за помощ и от слав. племена. Но дори армията да е голяма, ако няма нападение откъм морето те няма да могат да разгърнат своята атака, а пък защитниците е можело да концентрират своите сили откъм сушата.

Съюзният флот заедно с Хуняди и Дракула не са имали възможност да освободят бълг. земи и при пристигането на по-голяма тур. армия е трябвало да се оттеглят. Големият въпрос е дали ако флотът е усхял да пристигне навреме битката при Варна би завършила иначе. А при Варна си казва думата голямото турско превъзходство в жива сила, но въпреку това трудно са удържали доста по-добре екипираните христ. войници. Дори се е стигнало до там, че в един момент султана се е канел да побегне. И без твърде рискованата и фаталта атака на Владислав положението на христ. войски е било обаче доста тежко заради тур. числено превъзходство. Протурските изори даже хвърлят вината върху Хуняди, че той е подтикнал краля към атаката, защото виждайки неизбежната загуба, е решил, че ако краля умре, той ще стане гуверньор на Унгария (което и станало в крайна сметка). Но ако флотът беше пристигтало по-рано, с малко повече войници, бойното щастие е можело да се усмихне на христ. войски.

Risus abundat in ore stultorum - Смехът изобилства върху устните на глупците. Далеч съм от мисълта да претендирам, че съм божествен мъдрец или добър човек. Що се отнася до неуморния стремеж да уча и до търпението да изучавам другите, то това са заслуги, за които не се стеснявам да имам претенции. Конфуций - VІІ,33 Опасявам се обаче, че от написаното от вас така и не резбрах нищо за онези някои моменти, термини и причините довели експонатите в музея. А за "Дръзки" си има в този форум отделна тема.

Не трябва да се забравя, че Константин І е управлявал по време, в което християнството тепърва става позволена религия. Това е период, в който родените във вярата са били доста по-малко от новопокръстените. Тогава е било нормално да се приеме християнството в по-напраднала възраст. Считало се, че това му позволявало да се подготви по-добре за встъпването в новата вяра. Иначе и турските султани макар и иноверци, се вмесвали в делата на Константинополската патриаршия. Даже нашата екзархия е дело на султански указ, а не на съборно решение. Пак нали и наскоро призоваваха Жан Виденов - комунист и безбожник, да свика църковно-народния събор, както някога го сторил простия селяк Стамболийски. При всички случаи Константин І е имал доста грижи със стабилизирането на империята, която получил в не особено завидно положение, та едва ли е имал достатъчно възможност да навлезе в тънкостите на християнството. Определено е подходил правилно, като е свикал събор.

Наистина близостта се демонстрира за да се превземе Солун с хитрост. Но и след неуспеха, когато вече е било ясно, че няма да превземат града остава някакъв елемент на васална зависимост.

Със сигурност става дума за владетеля, който днес наричаме Иван Асен ІІ: Все пак в повечето случаи този, който е І, не е знаел дали ще има ІІ. За по сигурно Фердинад предвидливо се е писал Фердинанд І - пък то какво стана - република. Иначе номерацията си я прави този, който съставя съответната хронологична таблица. Да речем Михаил Шишман някъде е Михаил ІІ, а някъде Михаил ІV.

Ами освен Ало-ало за който гласувах, ми харесват ама ги няма "Убийства в Мидсъмър" (криминален), "Магарешки истории", (комадия като са ползвани прочути приказки), "Какво ще кажат хората" (комедия). "Малкълм" - но началото, сега станаха много дълбокомислени, Ларго Гледах, някои предлагат анимационни - тогава Зоро А от по-старите Комедии Том Дик и Хариет - англ. комедия Новият Политик - англ. комедия Детски Отмъстители, спасители и рапири - детски Призраци в блока - детски Призраци под виенското колело Арабела - Сериали радости от соц. периода Изаура - доайен на латиносериалите - това май беше първия дълъг сериал Шогун Гулденбургови

Ами Шарл Дюканж не е познавал текста от колоната на Иван Асен. А и е доста уклончив във формулировката:

На този форум често някой разваля дискусиите, но хубавото е, че това не се случва на всички останали форуми. Форумите са място за дискусии и не е необходимо всичко написано да е преписано от някой сборник на БАН. Иначе Куберовата държава повече гравитира към Византия. Всички тогавашни държави, особено с покръстени владетели гравитират около Византия или създадената от Карл Велики империя. Тъй като Първото царство обаче е било с размерите и силата на империя, се формирало и имперско мислене, тъй че българите се сдобили с писменост, цар и патриарх. Но повечето народи, вкл. и някои днес много известни и богати били далеч по-скромни и идейно са били по-близо до Куберовата държавица.

Става дума за похода на Владислав Ягелон завършил катастрофално в битката при Варна. Дьо Ваврен е бил военачалник на бург. дук Филип Добрия. Той е трябвало да се присъедини с 4 бургундски кораба към венецианско-папския флот командван от кардинал Кондолмиери. Но съюзният флот се забавил (хвърлят се упреци, че виз. император пропуснал турците през Проливите, но пък забавил христ. флот). Тъй че едва през 1445г. стигат да Черноморския деспотат на Византия, по-точно в Несебър. Все пак успяват да се съединят с Хуняди и Влад Дракула. Щурмуват и превземат Тутракан, Гюргево и Русе. когато достигат към Никопол, те са застигнати от голяма тур. армия и са били принудени да се оттеглят. При Русе подпомагат 11-12 000 българи да прекосят Дунава и да се изселят във слабо населеното по това време Влашко. Това е едно от най-добре описаните изселвания на българи в началото на тур. робство. След това дьо Ваврен през Цариград и Рим се завърнал в родината си и през 1469г. починал. Спомените му за този поход са били записани от чичо му Жан дьо Ваврен. У нас са издадени частично. Това е твърде жалко, защото дьо Ваврен дава интересни описания на дун. крепости до Никопол.

Самуил и Гаврил Радомир най-вероятно са погребани в черквата СВ. Ахил в Преспа. Там е бил пограбен и Иван Владимир, но съпругата му е пренесла тялото му. Иван Владислав е убит при Драч, но също е възможно тялото му да е отнесено в Преспа или по-вероятно в Охрид, където е била съпругата му царица Мария. Петър Делян е умрял във виз. плен, а Константин Бодин като сръбски владетел. Петър ІV и Асен І най-вероятно са погребани в черквата Св. Димитър в Търново, чийто ктитори са били. Борил също може да е погребан там, но това не е много вероятно защоо е бил детрониран от Иван Асен ІІ Калоян - гробът му се свързва с гроб в "Св. 40 мци" в Търново. Възможно е било тялото му да е било препогребано (с първоначалния ковчег) но е малко вероятно. По е възможно черквата да е била построена със замисъла да вкючи в себе си вече съществуващия гроб на Калоян, но с оглед на битката при Клокотница да е била посветена на св. 40 мци. Иван Асен ІІ - бил е погребан в "Св.40 мци" в Търново. Калиман І и Михаил Асен - най-вероятно са погребани в Търново. В "Св. 40 мци" е намерен скелет на млад мъж с пръстен с надпис "Асенов пръстен". Калиман ІІ е бил убит извън столицата и едва ли е погребан в нея. Ако е вярно хрумването на Златарски, че Калиман ІІ е севастократор Калоян, значи е пограбан в Бояна. Но е твърде съмнително това да е едно и също лице. Мицо и Иван Асен ІІІ - най-вероятно са били погребани някъде във феодалното си имение в района на древната Троя. Ивайло - не знам откъде извеждат, че Ивайло е пограбан в Исакча. Константин Асен Тих - убит е в сражение с Ивайло, тъй че може да е погребан и на бойното поле, но може и трупът му да е бил откран в Търново за да се види, че царят е мъртав. ако се намери скелет със зараснал счупен крак - може да е негов. Георги І Тертер - за него е казано, че бил изпратен в бълг. град, живеел в задоволство, но без да управлява. Във връзка с едни спорни прочити на графити от Иваново някои предполагат, че е бил погребан там. Но е възможно да не е бил управител на Червен, а на Крън, защото Тодор Светослав се скарал с чичо си Елтимир и го прогонил от там. Смилец - най-вероятно в Търново. Чака - в Търново, но без главата, тя била изпратена на татарския хан като подарък. Тодор Светослав и Георги ІІ - най-вероятно в Търново, но не е ясно къде. Михаил Шишман - в Старо Нагоричане, черквата св. Георги. На погребението му там е присъствал и сръбския крал Стефан Дечански със семейството си. Иван Александър - в "дворцовата черква "Св. Петка" на Царевец. Иван Шишман - приема се, че е бил посечен в Никопол. Но за него се сочи гроб на Шишманов рид край Самоков. Преди да бъде разровен от иманяри през ХІХв. е бил покрит с камъни и е бил с дължина 2 аршина. Иван Страцимир - бил е отведен като пленник в Бурса и най-вероятно е починал там. Константин Страцимир - починал е в Белград и е бил пограбан там. Фружин - има твърдение, че е починал в Брашов, но няма посочен източник. княз Стефан Богориди - в Цариград. княз Александър Батемберг - в специален мавзолей в София. Цар Фердинанд - в Кобург цар Борис ІІІ - понастоящем само сърцето му е пограбано в рилския манастир. Патриарси: Василий І - без нищо по-надеждно се предполага, че е погребан в Търново, в "СВ. Димитър". Йоаким І - ако не е в Търново, може в неговия си манастир в Иваново. Василий ІІ - ако не е в Търново, може да е в неговия си Батошевски манастир. Висарион - възможно да е в "Св. Петър и Павел" в Търново, там има графит за смъртта му. Около патр. храм Възнесение Господне са открити няколко гроба, които най-вероятно са на някои от патриарсите. В притвора на храма има сложена възпоменателна поча, на която са изброени всички. Евтимий - възможно е да е в Бачковския манастир, черквата "Св. Богородица Петричка" Антим - във Видин в специален мавзолей Йосиф - до изт. стена на "Св. Неделя" в София Стефан и Кирил - в Бачковския манастир, в черквата "Св. Богородица

Предполагам, че повечето са се натъкнали на поредната забавна Божова идея : Препогребват хановете Аспарух и Кубрат във Велико Търново Колкото и спорна да е идеята да се събира пръст от съмнителни гробове, за да се "препогребва" в гроб-менте в Търново, все пак събитието е повод да се разгледа въпроса къде почиват тленните останки на българските владетели. Много българи, ходили из чужбината са посетили Благовещенския събор в Москва и Петропавловския в Питер където са погребани руските владетели, за "Св. Вит" в Прага" където почиват тленните останки на чешките крале, за Уестминстърското абатство в Лондон където са погребвани английските крале ... И се питат - къде са нашите владетели? Затова да се прегледат владетелите и да стане дума какво се знае за техните гробове, нека споменем едно срамно явление за българското общество и култура - Евгени Бакърджиев и неговият вожд и учител Георги Димитров. В центъра на София имаше гробница на един съмнителен герой или може би герой и образец за подражание само за някой, който е срамно петно в бълг. история като Евгени Бакърджиев. И въпреки това този мавзолей бе типичен и емблематичен паметник за един половинвековен период от бълг. история; гроб на макар и недостоен държавен ръководител. И ето че през 1999г. мавзолеят беше взривен. И разбира се така както са се намерили такива, дето с радост да се веселят и да посрещат с цветя съветските войски, преди това техните врагове - германските войски, а още преди това турските орди опустошили някое бълг. селище при разгрома на Априлското въстание, то и в този случай се намериха такива, които да преливат от възхищение от простотията, тъпотата и варварщината на Бакърджиев. Разбира се това не се е случило за първи път. половин век по-рано същия др. Димитров е бил все още жив и е присъствал на тържествено богусложение в главния храм на Рилския манастир. По време на службата за негово голямо неудоволствие споменават както си му е реда на все още царстващия Симеон ІІ. Та на др. Димитров му дошла идеята да прочисти храма от гроба на цар Борис ІІІ. И тъй тленните останки били пренесени в параклис в двореца "Враня". После параклиса бил взривен, а какво е станало с костите - не се знае. Запазило се е единствено погребаното отделно сърце, което след това беше поставено отново в някогашния гроб в Рилския манастир. Та когато се чете по-надолу и се чудим защо и ние си нямаме много хубави неща като в останалите европийски държави (че и в не толкова европейски като Турция например), то нека не забравяме описаните нашенски нрави. А като за начало, кандидата за Авитохол - Атила. Мястото не се знае, защото били взети мерки да остане в тайна. И има защо - според разказите бил погребан в златен саркофаг. Следващия за чийто гроб може да се каже нещо е хан Кубрат. Мястото на погребението му се свързва с Малая Перешчепина, където е открит богат погребален инвентар. Намерени са пръстени с монограми. Надписите обаче не позволяват категоричен прочит (както е да речем с Калояновия пръстен), но все пак може да бъдат разчетени на тях и имената на Кубрат и чичо му Органа. Патрицианският меч и колан (по-скоро елементи от украсата) отговарят на сведението, че Ираклий е дал на Кубрат тази титла. Монетите пък позволяват да се датира долната граница на погребението и това също отговаря на времето на смъртта на Кубрат. Аспарух - сведението на Безименната летопис, макар и сведенията да имот повече легендарен характер сочи, че Аспарух е бил убит на север от Дунава. Затова едно погребение при Вознесенка се свързва с него. Най-интересното разбира се е сребъран орел с надпис-монограм (къто също не може да се разчете с категоричност), в който обикновено се вижда изписано името "Петрос", но някои считат, че името е "Испор". Тервел - според възрожденските историци той се покръстил, абдикирал и се замонашил, като се оттеглил в манастир край Охрид и там бил погребан. Кормесий, Севар, Кормисош - не се знае нищо, но е напълно възможно да са погребани в района на столицата Плиска. Винех - бил свален от престола и убит. Не е ясно къде е погребан, но едва ли е станало с почести. Телец - след поражението при Поморие той също бил детрониран и убит. Тъй че за него важи същото като за Винех. Сабин избягал в Цариград и починал във Византия. Тъй че най-вероятно е погребан в пределите на империята. Паган е бил убит от слугите си недалеч от Варна. Тъй че отново не може да се очаква погребение с почести. Умор управлявал 40 дни, но не е ясно какво е станало с него - дали е бил убит при преврата или е успял да избяга. Токту и брат му Баян бли свалени с преврат и убити в горите грай Дунава. Тъй че гробовете им трабва да са край реката, но е под въпрос дали може да има погребален инвентар. Телериг избягал във Византия, покръстил се, сродил се с императрицата и най-вероятно е починал в пределите на империята. Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян - не е известно къде са погребани, но доколкото са една династия е възможно да е станало в района на столицата. Борис - има предположение, че е бил пограбан в Голямата Базилика или поне, че там са били мощите му, но категорични сведения липсват. Все пак традицията е била ктитора да се погребе в построения от него храм, тъй че е напълно възможно да е погребан там. Симеон І и Петър І - най-вероятно са погребани в Преслав. Напълно е възможно Симеон І да е погребан в кръглата църква. Борис ІІ е бил убит на границата, но е възможно тябото му да е било откарано при комитопулите и да е погребано в някоя от тогавашните царски резиденции - Скопие, Препа, Охрид. Роман - счита се за ктитор на СВ. Георги Бързи и е възможно да е погребан там, вкл. и брат му Борис ІІ. Но тъй като е умрял във виз. плен ме съмнява, Василий ІІ да е позволил трупа му да бъде пренесен в България. Ако все пак е решил да прояви някакво уважение към своя родственик, е възможно да е погребан в някой храм или манастир построен от имп. Христофор или от прадядо им Роман І.

Сведението на патр. Евтимий не е задължително да е свързано с този, който днес е известен като цар Калоян. 1. Всъщност собственото име и на цар Калоян и на цар Иван-Асен ІІ е Йоан. Кало- е добавка от гръцки и означава добрия, хубавия. Ще рече, че всеки от двамата Йоановци може да е бил наречен Калоян. Петър също е наричан Калопетър. Йоан V Палеолог също е наричан Калоян. Ще рече, че Евтимий може да си говори и за Иван Асен - при него държавата също се поразширила доста. Още повече, че се говори за разширение именно за сметка на гръцките земи, докато Калоян се е поразширил доста и за сметка на земите влазяни от "фръзите", сиреч латинците. 2. Ако гробът на цар Калоян е бил пренесен в черквата, то патр. Евтимий който не е бил съвременник на събитията може да е свързал изграждането на храма с по-ранния владетел, чийто гроб е бил там. Но е възможно мощите на св. Иларион да са пренесени при Калоян, но да са били в друга черква и да са пренесени в "Св. 40мци" когато Калоян е бил препогребан. Но на мен ми се струва по-вероятно това да е станало по времето на Иван ІІ Асен след 1235г. Първо, защото се говори за бълг. патриарх, а Василий І е бил само архиепископ, па макар и старши за България, т.е. примас. На второ място и то е по-същественото, в житието на св. Сава Сръбски се казва, че след като мощите на св. Сава били пренесени в Сърбия, на същото място където били неговите били поставени мощите на един свят митрополит. И тъй като единствения архиерей, за чийто е известно да са били в "Св. 40мци" е Иларион Мъгленски, то това означава, че мощите са били пренесени по време на управлението на цар Иван Асен ІІ - когато е била възстановена бълг. патриаршия, държавата е била разширена за сметка на гр. земи в упоменатите райони и черквата е била изградена. 3. Възможно е патр. Евтимий да е допуснал техническа грешка и да е написал, че пренасянето на мощите е станало при Калоян, а не при Иван Асен ІІ. А че не се говори за битката при Клокотница, не е никакъв довод. Ами то и за битката при Одрин не се говори. Пък и не виждам защо в едно житие трябва да има същите точни сведения, които трябва да се намират на ктиторски надпис и то при положение, че светеца нито е ктитора, нито е патрона на храма.

За другите езици не знам. Доколкото разбирам идеята на кампанията е да има повече статии на български език. На английски са спретнати 2мл. За да се пише се създава акаунт и към него се записват и статиите - който реши да се похвали тук с написаното, ней лесно ще си ги намери накуп към акаунта. По всичко личи, че има и модератори - да речем на макодонската страница много зорко следят да не се поправят поясненията към владетелите от Самуил до Иван Владислав и да се пишат не като македонски, а като български владетели - за целта се трият текстове, синмики от рода на Битолския надпис, а като крайна мярка се заключва статията. Тъй че не е чак толкова свободна енциклопедия, колкото се твърди. Регистрацията става от страниците - горе в десният ъгъл. Попълва се формуляр, дава се мейл до който се праща отговор и чрез линк към писмото се потвърждава регистрацията.

Нека оставим настрана страниците на Златарски. Все пак текста от надписа е съвсем известен. Може би заради професионална деформация не го е обяснил съвсем ясно - човек като прегледа доста голям надписи и бележки от 12-14в. текста на надписа си му изглежда съвсем точно датиран като 9.3.1230г. Тях не просто ги е имало преди 9.3.1230г., то те не са били войници от армията на Иван Асен ІІ, нито пък от куманските наемници, а са живели много преди това и въобще не са доживели дори до началото на управлението на този владетел. Този пасаж означава, ч в деня на св.40мци е удържал победата. В духа на христ. смирение обаче победата не се изтъква като владетелска заслуга, а е по божия милост и с застъпничеството пред него на светията/те, в чийто ден е станало събитието. Цитираната формулировка покзва, че на този ден е станала битката, а не завършването на храма - защото и изграждането на един храм в тази епоха не е заслуга нсамо а ктитора и строителите, а пак е по божия милост със застъпничеството да речем на патрона на храма. По онова време с застъпничеството на светията, който е имал празник са били удържани победи, завършвани книги и строежи. Особеност на изразяване, резултат от тогавашната обществено-полит. реалност. Така както преди 20г. всичко се правеше заради повелята на Партията и в името на Народа. Напротив - надписът има точно това предназначение - да покаже кой е ктитора на храма, заради какво събитие е посветен именно на този светия, на коя дата е станало събитието. Рикардо от манастира "Св. Йероним" постава в април месец събития, които са се развили в доста по-продължителен период - битката при Клокотница, подчиняването от Иван Асен ІІ на крепостите на Епирското деспотство и ослепяването на Теодор Комнин. Сражението е станало на 9.3., но подчинението на крепостите, въпреки че капитулирали доброволно технически е продължило през април, а ослепяването станало не заради нападението на България, а защото вече като пленник Т. Комнин се забъркал в заговор срещу Иван Асен ІІ. А другото не е разказ, а е житие. Друг е въпросът, че някой днешен творец може да го е кръстил разказ. По правило към всяко житие се добавят сведения за пренасянето на мощите на светеца, ако е имало такава или за чудеса свързани с неговите мощи. Понякога се обособяват в самостоятелно съчинение, но по същество то е допълнение към вече налично житие. Напр. патр. Евтимий е написал житието на св. Петка, а Цамблак е допълнил за пренасянето на мощите й.

Патр. Николай в едно от писмата си изтъква тяхната известна среща пред стените на Константинопол. Тъй че ако са имали някакви по-близки контакти, най вероятно Н. Мистик щеше да спомене поне един от тях. При пребиваването на Симеон в Цариград, той е бил владетелски син, при това на една доста голяма държава. А Николай Мистик тогава е бил само млад и перспективен аристократ. Ситуацията повече напомня на положението на някои нашенчета, които са се случили да учат в същия колеж, в който е и уелския принц - дечица на заможни родители, които имат честта да са в един ВУЗ с английския престолонаследник. Иначе казано, те знаят за него, той не. Но един ден подобно на Н. Василев и М. Велчев огат да станат министри, премиери или президенти на България и да се ръкуват с него.

Това не го разбрах. Годината и датата са си ясно посочени в надписа: Мария Спасова е филоложка и е наблегнала повече на словесната еквилибрстика. Всеки текст по правило си има контекст. В случая става дума за ктиторски надпис. През средновековието този тип надписи не се отличават с особенно типово разнообразие и оригиналност. Ще рече, че в тях се сочи ктитора и мотивите за изграждането на храма. В случая ясно е описано събитието, насочило ктитора да посвети храма на Св. 40мци. След като имаме денят на техния празник, годината от сътворението на света и индикта лесно може да се изведе датата и годината на събитието. Рикардо от Св.Джеронимо и в житието на св. Иларион не е правено хронологическо проследяване на съитията и датиране на всяко, а има сбит разказ - битката, завоеванията на Иван Асен ІІ и строежа на храма. Иначе казано и двамата автори не са имали на идея, че някой ще използва техните текстове за да датира битката и строежа на храма.

Ами Тарасий се нарича ипат (гръцкия аналог на римската титла консул, но през VІІв. разбира се е имала същото значение в държ. йерархия, като в римската република) и княз. Мавър също е имал титлата консул, а на печата е наречен архон на керамисийците и българите. Иначе за "сливането" единствено може да се търси връзка чрез едно западно сведение, където се казва, че Крум е бил от тези българи, които някога били подченине на аварите - въпросът е обаче дали е бил от групата, с която кубер се е изселил към Пелагония или е от тези в региона на Срем. Защото Крум и Карл Велики практически унищожили хаганата и завзели територията му. Но в този случай не става дума за съединие, а по-скоро за същота ситуация като със скопския болярин константин Тих, който станал бълг. цар.

Ами какво имаме за Керамисийска или още Куберова България: 1. Сведенията на св. Теофан и св. Никифор, за брат на Аспарух заселил се в аварския хаганат. 2. Делата на св. Димитър Солунски, в които се казва, че от хаганата се отцепили Кубер и Мавър и се настанили в Битолско. Та тези Кубер и Мавър с хитрост се опитали да превземат Солун. 3. Печата на въпростия Мавър. 4. Печат на един владетел на керамисиците - Тарасий. 5. Фрагментарно запазен надпис на хан Тервел за чичовците му в Солунско и тените кисинийски селища. Някои наши учени свързват някои сведения с Керамисийска България, но е доста спорно дали не става дума за Дунавска. Уви, това е всичко. А Божо е и пофантазирал доста чак до Крумово време, когато според богатото му въображение двете държави си направили Съединение.

Първо ще използвам една снимка от в-к "Сега" във връзка с графитите. На нея има част от декоративната украса на средновековна сграда от Велико Търново. Този фрагмент доста е се отличава от "реставрираните" сгради "декорирани" с груб градеж от ломен камък. Катедралата в Кьолн, както и много други катедрали с такива размери са били завършени значителнопо-късно, отколкото са започната. Дори прочутата Парижка Света Богородица (Нотр Дам дьо Пари) и до сега не е завършена - на кулите е трябвало да има също такива "стрели" (островърхи декоративни завършаци) каквито има и Кьолнската катедрала. Но Парижката вече е станала твърде известна в този си вид и ме съмнява някога да и сложат стрелите. Иначе "подтискащо" изкуство е имало и преди и след сренвековието. Освен соц. изкуството, може да се посочи и това на Третия райх - монументарли сгради, подчертаващи велицието на Райха и нищожността на индивида спрямо държавата и фюрера. Да не говорим за модернистичното изкуство, в което образите изглеждат често твърде ужасно, направо като кошмарен сън - не рядко плод на лудостта (Ван Гог) или наркоманията на автора. През античността също е имало монументални сгради, целящи да покажан величието на Рим и неговият император, на фараона или на какво ли не. Що се отнася до инквизицата, тя като време е по-близо до Ренесанса - обясняват като оправдание за индилугенциите, че парите отишли за построяването на великолепната Римска катедрала "Св. Петър". А великият инквизитор на Испания -отец Торкемада (той е един от символите на тази дейност), като изповедник на кралете е оказал помощ на Колумб да организира експедицията за откриването на Америка. Иначе казано Светата Майка Инквизицията доста успешно е вървяла с великите географски открития. Друг е въпросът, че много често за средновековието се изтъкват неговите негативи - индилугенциите, феодалния сепаратизъм... Но по същия начин може да се изкарат като неганивни и останалите периоди от човешката история. Античността - това е робството, окачването на кръстове на хиляди заловени въстаници на Спартак, отсичането на ръцете на защитаващите земята си от римските нашественици серди, египетските пирамиди - една гробница, за изграждането на която са изразходвани огромни ресурси, които е можело да послужат много по-добре на страната.... Ренесанса и предреволюционния период- религиозните войни, избиването на индианците, колонизаторската политика, кървавата политика на Хенри VІІІ Тюдор. После от буржуазните революции до по-новото време - гилотината и кървавата политика на Робеспиер, огромните жертви и разрушения от походите на Наполеон, избиването на индианците в САЩ, робските плантации, кичозните декоративни и въобще стилове в изкуството... И идем до нашето време - , Баташкото клане, геноцида на арменците, "разстрела с топове" на въстанали сипаи, холокоста, атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, ГУЛАГ, мавзолеи, партийни домове, Вълчи бърлоги, Канцлерство... Всеки период може да се разгледа така негативно, както се представя средновековието и ще се

Започва кампания "Българска Уикипедия 100 хиляди" Леле, как сме я закъсали. Въпреки риска да бъдат тотално обезобразени, май все пак трябва да се пуснат по няколко статийки. Прилагам и една анкета да видим какъв е сегашния и очаквания рейтинтг на Уикипедията сред форумчаните.

Всъщност това е представата за средновековието натрапвана от по-ново време. Даже май беше в Германия (Източна), където една розовка като софийската "Св. София" черква я бяха пребоядисали в сиво за да отговаряла точно на духа на Средновековието. Култови сгради разбира се са се строяли и през античността, строят се и днес. Но те не са били така мрачни, груби и недодялани като да речем Партийните домове в страните управлявани от компортии или мавзолеите на ком. вождове като Ленин и Димитров. Или пък сивите жилищни блокове от страните на соцлагера. Разбира се с времето от натрупването на мръстоия сградите посивяват и тези на няколко века са си доста сивички. За неугледния вид допринася много и нескопосната реставрация правена от пишман учени, за която вече споменах. Типичен пример е и новата "реставрация" на "Св. 40 мци" в Търново - да виждате нещо от красивата релефна украса от която са запазени фрагменти? Но пак добре, че поне са слажили капители на колоните. иначе от Средновековието са не само "Св. София" в Цариград, но също Нотр Дам в Париж, катедралите на Шартър, Кьолн и Ремс. Друг е въпросът, че много от средновековните сгради са стигнали до нас в руини, което ще рече, че вече липсва декорацията - мазилки, дърво ... и това им придава доста груб вид. Но на средновековните миниатюри се вижда, че сградите са били с украса. Самият готически стил също има доста добър външен изглед. Разбира се изображенията се различават от класическите фрески и статуи, ама какво да кажем тогава за съвременното модерно изкуство.