Galahad

Предполагам, че камъка е бил взет преди години от някое турско гробище и е бил употребен вторично за някакъв зид (или за нещо друго) при развалянето на който сте го намерили. За съжаление у нас няма практика да се слагат табелки, а би било хубаво. Точно този камък в най-добрия случай би бил поставен някъде в градинката или в някоя купчинка подобни камъни. По-вероятно второто, защото родните музейни дейци ако нямат някакъв личен кяр не се отличават с голямо усърдие и трудолюбие.

Ами тя Голямата базилика в Плиска вече е тотално окепазена, тъй че не виждам нищо лошо да се реставрира по начина, по който е показана на макета. Само дано не я реставрират като "Св. 40 мъци", която я направиха да мяза на обор. В този си вид тя никога не е съществувала. Направен е някакъв мелез между обор и периода, когато е била джамия, но "реставрирането" е, че и беше махната мазилката. Като изключим периода на турското робство поне през повечето си строителни периоди тя е била с купол.

Разбира се никой няма нищо против да се реконстуират сгради, още повече, че подобно нещо се прави доста масово навсякъде, особено в съседните Турция, Гърция и Македония. Проблемът е, че се набляга на усвояването на "едни пари" от "едни хора", като оскъдните средства на държавата се хвърлят за бутафории, а в същото време изчезват много древни паметници. Къща на 500години само за последните 50години беше докарана в това положение: Състояние през 80-те години А тази изчезна през последните 20г. На нейното място сега има градинка, ако може да се нарече така буренището насред центъра на "туристически" град. Къщата присъства във всички албуми и пътеводители на града - но занапред ще бъде само снимка. А поддръжката й щеше да струва много по-малко от "царския палатков лагер" край Мезек. Но идеята е да се усвои централното място, на което се намираше и то да бъде приватизирано.

Това вероятно е надгробен камък, а при тях надписите обикновено се въртят по цялата колона, тъй че няма начин някой като гледа надписа от едната страна да разбере какво пише от другата страна подпряна на стената. Най-добре е да се занесе в музея, където вероятно ще украси градинката пред сградата, та да става ясно, че това е музей.

Черквата, която днес ще представя също е свързана с празника да днешната дата - 24 май заради чудесния стенопис в храма изобразяващ светите братя Кирил и Методий Черквата е била конструктивно свързана с главната порта на охридската крепост, откъдето идва названието - Челница. Над портите били изграждани параклиси или пък близо до крепостните входове били издигани черкви, чиято задача била да привлекат божествена закрила срещу нападателите.

Опасявам се, че хронистите, които са писали хрониките често пъти са били много неизкушени от лингвистиката и често са записвали чужди имена и титли не особено точно. Комитопули е общото название на двата основни клона потомци на Арон и Самуил, като първите са се изявили основно във Византия, а вторите повече към Сърбия и Маджарско. Освен че Екатерина се омъжила за Исак І, връзката с управляващата династия обаче се дължи не на нея, а на нейния брат Троян, който за разлика от братята и сестра си не е оставил особена следа в историята. По-подробно за браковете ТУК За Войтех, тъй като априори се приема, че това, че е от рода на Комханите означава че е потомък на кавханите и оттам по време на въстанието и той самия кавхан, то не се прави сметка дали и Войтех не е титла, а не име, или име/прозвище/прякор производно от титла. През ВБЦ имаме длъжността ватах, която в молдовски вариант е ватавул.

Тази дивотия за шопската салата се завъртя из публичното пространство и ми е много интересно каква дивотия са замислили пак, за да тиражират подобни глупости. Доматите стоят в основата на много "национални кухни" или въобще на емблематични ястия. Какво са италианските спагети, пица, равиоли и каналони без доматен сок? А китайското свинско с ананас? А ако турците не бяха стигнали Виена днес можеше да няма италианските кроасани и виенските кифли - и двете с форма на полумесец, да не говорим за италианското, ирландското, виенското и пр. кафе. Пък то в Европа кафето са го донесли турците. Но преди да се разпространи улемите в Турция решили, че то било творение на дявола и го забранили на правоверните. А познайте кои са поддържали огъня под джазветата, та да може да се появят днес толкова "национални кафета". Шопската салата разбира се, че си е наше национално ястие. Сиренето, което се стърже отгоре е бяло саламурено. На Запад не го харесват много, защото им се вижда твърде солено и предпочитат да наричат сирене разни млечни продукти по-близки до това, което ние наричаме кашкавал. Иначе да. Има рецепти за шопска салата с репички, а също и за лютика, но в това дето е пуснато просто са изброени няколко салати представяни за варианти на шопската. Рендосването на сиренето вече е новост, в по-старо време се е натрошавало. У нас е доста популярно поръсването с натрошено сирене на разни ястия като качамак, триеници (в ширпотребата кус-кус) и т.н. Иначе да - доста традиционни ястия бяха прекръстени и дори се сдобиха с няколко имена. Сухия таратор примерно стана ту Снежанка, ту тракийска салата. Но това е друга тема. Иначе интересът към националността е от 19в. До тогава много народи успешно си битуват в мултинационални държави. Пресните салати у нас разбира се до 1989г. ги имаше само сезонно. През зимата - туршии. Иначе преди бурканите доматите са се сушели като чушките и гъбите. Те май и сега се срещат по магазините сушени домати, но не знам доколко се радват на голямо търсене.

Второто е някаква търговска постройка - дюкян или работилница. Първото е доста преустройвано дакота стане трафопост - гледам тавана му е бил леко повдигнат. Оформлението около вратата обаче ми се вижда доста нетипично за дюкян що се отнася до нюселеджницата. В Карлово е имало 7 джамии и 2 черкви от ср. на ХІХв. Тъй че може да е отмъкнат материал оттам. Прозорците също са с доста характерна изработка. Но предполагам, че още има живи хора, които да са наясно какво се е правело там по време на надписа.

Някои от "научните" мнения са твърде спорни и май болката е, не че са прави, а че те не участват в разпределянето на парите. Предполагам тази е сред творците на недоразумението с Белчинското кале грандиозно наречено Цари мали град. Разумните варианти са три: цялостно реставриране, частично реставриране до там, докъдето има запазени изображения и само консервиране. Пълно безумие е да се направи една фантасмагория, но примерно точно над входа да се пропуснат зъберите. Подобно нещо има смисъл ако на стари снимки е заснето да е запазено дотам и да е поправено до известния вариант. Но като има само едни основи би трябвало да се направи или цялото за да се вижда как приблизително е изглеждало или само да се консервира. От недоразумението Цари Мали град този, който не е по-добре информиран по принцип нито ще разбере какво всъщност е било открито, нито пък какво точно представлява това, дето е реконструирано. Вместо да се правят глупости, можеше на първо време да се възстановят някои обекти за които има и снимки и планове, като напр. Барут-хане във Варна и там да се оформи някакъв музей.

Е, при Чаталджа не е било чак толкова трагично. Друго щеше да е ако турската отбрана там беше разкъсана, че тогава отиде Истанбул. Но определено при Чаталджа турската армия се справя много успешно и там е много по-достойно място за подобен мемориал. Ако все пак би трябвало някъде край Охрид да се прави мемориал, то това би трябвало да е при Черномен, защото ако там не бяха победили, сега Турция и в Анадола можеше да я няма.

Охрид, Храмът "Св. св. Константин и Елена" построен и зографисан през 1477г. И разбира се поздрав на всички именници!

Ами правият предполагам е Шукри паша в ролята на Незнайния офицер. За манекена под масата не знам каква е ситуацията - дали по този начин е изобразен убит от българите турски редиф или просто фигурата се е свлякла, но уредниците на музея не са разбрали, защото и без друго е трудно да се схване общия замисъл на композицията - сиреч пашата да стои даван чапраз, а редифа спокойно да си седи на масата и да не го уважава, или редифа е загинал и се е свлякъл под масата. Отвън пък на паметника Шукри паша е със сабя, пък той при Одрин е най-известен с това, че е бил без сабята си като паднал градът.

Е, в турските музеи има и по-драматични сцени. Това е за страданието на турските войници в обсадения от българите Одрин. Експонирани са и доста гравюри изобразяващи българските зверства спрямо турското население - снимки като тези какво са правили по същото време турците разбира се няма. Но е било важно да се повдигне духа на турската армия, защото тя не се биела с голям ентусиазъм. Сбирката от манекени е доста голяма - има редифи в спалните, по амбразурите, бягащи ханъми с деца и пр. Що се отнася до военноисторическия музей в Истанбул, той е малко далечко и затова доста по-малко отиват там. Предпочитанията в такива случаи обикновено падат примерно на Долма Бахче сарай. А и сбирката от мечовете на праведните халифи в Топ капъ и доспехите на султаните определено доста повече грабват окото. А това с турската баня е доста забавно във военноисторически музей. То вярно че турската баня е много прочута в разни отношения, ама дали точно там й е мястото. А рисунките са малко нескопосни, поне част от тях, а други са доста недостоверни що се отнася до облекло и екипировка (визирам битката при Варна).

Охрид, Външната (Долната) крепост Охрид, Горната порта Както вече сме говорили в различни теми, градовете са имали по няколко укрепителни линии. Охрид е имал крепостна стена, която защитавала градът и двуделна цитадела. В цитаделата се намирала съкровищницата и дворците. Катедралите на Охрид обаче се намирали през всички епохи извън цитаделата, но в рамките на укрепената градска линия - ранновизантийската е близо до цитаделата и върху руините на нея и други черкви от нейната епоха бил изграден манастирът "Свети Панталеймон" от св. Климент, а сега са решили върху руините да стоят богословски факултет. Другите две са разположени вече малко по-далече.

За руските черкви предполагам идеята не е, че има съчетаване на тържествуващия православен кръст над кръста на Тангра. Иначе ето какво пишат Божилов и Гюзелев, за полумесеца и звездата на нашите средновековни монети: Аз лично имам някои резерви, защото татарите предпочитат да сложат на монетите родовите си тамги, но да отчетем разните мнения. То и във форума за полумесеци и орли има разни мнения За герба на Молдова http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4746 И разбира се гербът на лъвчето със звездата и полумесецът Споменатия вече откъс от главата «Вафиятул-Асляф» от книгата «Таротибул-идария» на шейх Абдул-Хайй ал-Катани, която се спомена и описаната в нея анахронична небивалица е достатъчно показателна, че значението и смисълът на тези символи много отдавна не е особено ясно: «Поставянето на знак във вид на полумесец над минаретата на джамиите се явява нововъведение. Гози знак бил въведен в употреба по време на управлението на османската династия на Халифата, който те, на свой ред са заимствали от цезарите на Византия. Историята на появата на този символа спуска корените си към един от предците на Александър Македонски, който със своята войска обсадил град Бизанта (Цариград). Жители му, през една нощ успели да му дадат отпор и да го изгонят от града. Тази им победа съвпаднала с появата на зората. Не счели това за добро предзнаменование и приели символа във вид полумесец за увековечаване в памет на това знаменито събитие. Така този символ по наследство преминал у цезарите (които впоследствие станали императори на Византия), а после тях на Османците, които удържали победа над тях, после този символ се появил в страната на Казан». Но символът може да е имал някакво регионално значение, което впоследствие да се е разпространило над по-широк кръг и напускайки територията на появата си да е загубил първичното си значение и да е започнола до му се търси второ. Напр. е можел да означава при ползване на лунен календар, че това е време за молитва. Когато няма календар на компютъра и се ползва лунния календар, то е доста по лесно да се определи денят за молитва отколкото при ползване на слънчевия, където трябва отброяване. После когато това население приема исляма и петъка, то може да е продължило да поставя стария знак на молитвените домове, тъй като вече е започнало да го счита за обозначение на религиозна сграда. И разпространяването на символа в други места съвсем прекъсва корените с миналото и той добива нов смисъл. Друго значение може да е да е, че полярната звезда е позволявала да се определя посоката от Медина към Мека, към която посока мюсюлманите е следвало да се молят, така както слънцето сочи изтока на християните. Днес разбира се има и такива чудновати екстри като молитвени килимчета за мюсюлманите с компас, но в миналото е било по-трудно. С разпространението на исляма вече градовете са били в различна посока от Мека и знакът е загубил значение на указател за посоката, а е започнал да се възприема като общ символ. А доколкото най-често в украсата на джамиите полумесецът и луната са по куполите и минаретата, то може в началото да не е било луна, а дъга на черта, която е стилизирано изображение на човек молещ се с вдигнати ръце и да е обозначавало молитвеното място. Откъснат от традициите на създалата го местна среда обаче символът се разпространил с друго значение. Та ето три възможности, които показват как символ създаден с цел да указва едно се е превърнал в символ на друго. За съжаление обикновено по-ранните образци често се оказват и от по-нетрайни материали, което пък често пречи да се проследи поне археологически генезиса на даден модел предмет.

Малко се отклонихме от темата, тъй че ето още няколко имена: Павел Дякон се обучавал във владетелския двор, където получил и правна подготовка. Въпреки това предпочел духовна кариера и литературно творчество. Фредгар е наричан схоластик, което показва какво е било основното му занимание. Касиодор Сенатор още от малък започнал правната си подготовка. Заемал е ред важни постове. Автор е на Хроника, Църковна история в три части, История на готите и История Касиодорите. Под заглавието "Варий", т.е. "Разни", той е съставил своеобразен кодекс, събирайки в 12 тома писма и едикти от епохата на Теодорих Велики. Самия Касиодор се явява не само събирач, но и съставител на ред документи, той като последното е било и основното му занятие. Друга емблематична фигура е Йорданес. Той е бил нотарий, което занимание е било семейна традиция. Има предположение, че той е работил като такъв в Никополис ад Иструм, тъй като малоготите пребивавали в Мизия, в подножието на Балкана. И още една значима фигура в епохата между формалния край на Средновековието и бурж. революции - авторът на Коронана историите Саад ед-Дин. Той заемал в османската империя поста шейх юл ислям, което е нещо като върховен съдия. Тъй като в империята се прилагало религиозното ислямско право (шериата) поста бил както религиозен, така и юридически. По правни въпроси редовите кадии се обръщали към шейх юл-ислям с въпроси, формулирани така, че на тях да може да се отговори с да или не, а отговорите се наричали фетви. Запазените фетви, съдебни актове и данъчни регистри също се явяват един ценен източник за съдбата на българските земи в един доста тъмен изворово период. По времето на Саад ед-Дин се появил и сборника със султански документи съставен от Феридун бег. Тези документи вероятно са били използвани и от Саад ед-Дин за допълване на историческите сведения. Така се появили примерно разказите за превземането на София. В султанските документи, с които се давали поземлени ленове, често се описвали заслугите на лицето и предците му към султана и така в тях са попадали и някои исторически сведения. Но за съжаление много от тези документи не са достигнали до нас и са ни познати само от ист. съчинения и сборници, в които са включени.

Пък то няма славяноговорящи славяни, с които да не сме влизали в допир. Тези, с които не сме влезли в допир са станали примерно германоговорящи. За Георги Войтех пише, че е от рода на Комханите, което може и да не значи кавхански род. Защото както кОМхани може да се оприличи като кАВхани, тъй може и на комНИни. Пък те Комнините имат доста близки отношения с Комитопулите.

Да, ама титлата болярин също е много популярна и сред други славянски народи. Проблемът идва когато отделим използваните и при други славянски народи от прабългарските титли. И тогава се оказва, че са оцелели само тези прабългарски титли, които се срещат и при другите славянски народи.

Що се отнася до цар Петър І, то това, че му е призната царска титла на него и патриаршеския на главата на БПЦ не е никак малко постижение. Византия категорично отказва да направи такова нещо за тогавашния му германски колега. Да не говорим за Русия, която се сдобива с това, което получава България при Петър І едва през ХVІв. Петър просто има лошия късмет да е съвременник на много успешни руски и византийски владетели, каквито след това тези държави нямат в продължение на векове.

Въпросът не е целият народ да харесва едно и също, а че има целенасочено култивиране на простотия. Тук се развиват предимно медии и предавания, които бълват простотия. И много хора са принудени да гледат, четат и слушат чужди медии и предавания. Но в по-затънтените кътчета на страната, където опциите да се доберат до алтернативата на родното чалга производство са между малки и никакви, там пропагандата на простотия определено жъне големи успехи. Но аз говорех за друго. Не за масовия интерес, а за познанията на онези, които се занимават с дадено нещо, в зависимост от това дали го провят, защото им е интересно или просто това е средство за кариерно развитие.

Полумесецът е много древен символ и в това няма нищо изненадващо, тъй като лесно отличимите фази на луната са давали възможност да се води календар, докато по-точния слънчев календар е свързан с доста повече знания и наблюдения. Полумесец има напр. на сребърна корона от гробница от Мерое Има я също в Египет Със сигурност в ислямския свят се използва много преди 50-те години на ХХв., сиреч написаното в статията изобщо не е вярно. При символите, особено когато не са възникнали с конкретна религия е доста проблемно да се открие техния изначален произход и смисъл. При ислямът, както и при всяка религия символите обикновено се натрупват с годините и често пъти поне част от тях ги няма в началния период. Тъй че обстоятелството, че Луната не е често използван символ от Мохамед или праведните халифи не променя обстоятелството, че твърде дълго е била използвана в страните на исляма. Пък и не винаги е много лесно да се определи доколко дали даден символ е бил използван без да е масово популярен. В двореца Топкапъ да речем има мечове на праведните халифи и разни други реликви, но въпросът е доколко те наистина се принадлежали на тези, за които се твърди. Тъй че това, което е важно и има значение дали са били популярни към даден момент, т.е. колко често са били използвани. За някои символи решението е относително просто. Напр. в християнския свят е популярна лилията, защото хералдическото й изображение напомня кръст, а белият й цвят символизира чистота и невинност. Мюсюлманите пък обичат лалето, тъй като думата на арабски има близко звучене с Аллах. Луната както стана дума може да се свърже с календара и в тази насока има някои споменавания в Корана, без тя самата да е представяна като религиозен символ, а само като ориентир за времето. Иначе полумесецът е предпочитан като символ на Луната, с цел да се отличава от дискът като символ на слънцето. Понякога даден декоративен елемент се взаимства и добива голяма популярност, а после за значението му има разни възгледи, но те трудно може да бъдат подкрепени с някакви аргументи. Свастиката примерно е била заета и е добила популярност като символ доста различен от този на прототипа.

За кан-таркана да се надяваме да се намери още някой печат и когато имаме повечко надписи, ще е по-лесно да се направят по-точни изводи. Прави ли ви впечатление, че прабългарските титли изчезват напълно, докато други, да ги наречем пославянчени титли започват да се срещат след покръстването и някои си ги има и днес като название, макар и с по-други функции. Например цар иде от цезар, но пославянчено изкарва цялото ВБЦ, че и третото. Комит иде от латинското комес - пробива си път през езическия период и трансформирано в кмет продължава да се употребява и днес. Воевода и болярин също се радват на продължителна употреба. С тюркските праболгарски титли обаче нещата стоят по съвсем друг начин - те започват да изчезват още в езическия период, намалят в християнския период на ПБЦ, а от второто насетне изобщо ги няма. Това показва, че те вероятно не само са изглеждали чужди за българите, но дори в използвания им вид не са били адаптирани към българския език, за да останат в него подобно на титлата цар.

Няма данни Светослав да е бил в конфликт с християните, даже напротив. Той е възпитан от Олга, а възпитаника й от следващо поколение направо покръства цяла Русия. Доста български книги са преписани по поръка на Светослав, като е заменяно примерно името на българския цар с неговото. А в повечето случаи това са съчинения с християнско съдържание. Може би най-показателно в това отношение е обстоятелството, че българските черкви са били обрани от христолюбивото византийско воинство, което ще рече, че руснаците са оставили техните ценности непокътнати.

Уви, често пъти не се оказват такива ерудити. Много често примерно добри финансисти или други чиновници са се проваляли като военачалници - напр. Георги Акрополит. От друга страна държавата се е занимавала с типично държавни дейности, а не с щастливи прасета и напудрени кокошки. Сиреч армия, съд, правителство, данъчни. Военните са съчетавали и функциите на регионални управители. Църквата пък се е грижела да културата, образованието и социалните дейности (бедните, болните и нуждаещите се). Иначе Михаил Псел прави едно интересно наблюдение, което си е универсално. Той отбелязва, че по времето, когато императорите (разбирай императорите-военачалници) не толерирали философията тя се развила много по-добре, отколкото когато императорите-интелектуалци а насърчавали. Това се получило така, защото в първия случай се занимавали хора с интерес и знания към философията, а във втория кариеристи и интриганти. Сиреч сляпото финансиране на една наука от държавата не води неизбежно до по-големи постижения. Та и с историята нещата са сходни. До нас са достигнали огромен брой исторически извори от време, когато всеки препис се е правел на ръка. Това е огромен човешки труд - както за да се събере материала и да се състави съчинението, така и за да разпространи. Сега въпреки че може човек и съвсем безплатно да си набави хубава книга, май много повече хора имат чалготеки, отколкото библиотеки. А необходимото да се направи да се свали едното или другото е едно и също.

По-скоро е въпрос на приложност на дадената наука. Някои науки имат по-широко приложно поле. При други приложно поле имат по-скоро някои техни направления, но не и самата дисциплина като общо. Напр. математиката няма пряко приложно поле и с общата дисциплина може да се стане само преподавател, но пък има ред приложни науки, в които са необходими тези познания. А и не само науки - все пак трябва да се направи и сметката в магазина. Широка употреба, а места за длъжност математик - малко. Същото с филолозите - всеки тук говори български, но работните места за завършили българска филология са много по-малко в сравнение с броя на практикуващите непрофесионалисти.