проф. Добрев

Тази ваша Симеонова сигурно е теле(!)звезда, но безспорно е срам за професорството! С избиването на 52-та боилски рода прабългарите изобщо не свършват, защото много добре се знае, че те наброяват най-малко 200-250 хил. (проф. П. Петров). Масовото покръстване пък от страна на Борис през Май 866 г. не успява да засегне и обхване всичките прабългари докрай, така че и след това на територията на Отсамдунавска България остават изолирано-отделни анклави прабългари тенгриани (проф. Стр. Димитров). Да не говорим изобщо за Отвъддунавска България, където католиците започват да покръстват прабългарите, но едва след 1000-та г. и то при условие, че не броим секелите, които доста преди това са покръстени частично от православни монаси от Отсамдунавска България, а така също и кръстения от Самуил княз Ахтум. Покръстването на отвъддунавските прабългари.pdf

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! Българите на Кубрат Християнина от тенгрианския род Дуло спасяват и връщат на Християнството Кръста Господен. Кръстът Господен.pdf

В качеството си на собствено име, общотюркският теоним Тенгри е име на конкретно божество и точно това е и неговото единствено значение. Значението "небе" в някои от тюркските езици не е негово значение, а на омонимичния му апелатив, на основата на който той възниква и се развива. Теонимът Тенгри в литературата от най-ново време.pdf

От всички съществуващи и известни досега засвидетелствания на прабългарския теоним Тангри, най-сигурно-надеждното и красноречиво е това от Надписа на хан Денгиз! Тангри от Надписа на хан Денгиз.pdf

Хоните на Каланкатуаци са болгари и по-точно савири. Савирите на Кавказ са в напреднал стадий на аланизация, което обяснява наличието при тях на алански думи и имена. Тази тяхна иранизация започва още в Средна Азия, където те са известни повече като ефталити. Нивото и степента на аланизация на савирите на Кавказ си проличават особено добре от наскоро открития савирски речник на староарменска графика. Хоните на Каланкатуаци.pdf

Тя работата е от ясна по-ясна, само че трябва в мисленето да се прави разлика между бог, божество и кланянето, почитането на конкретни предмети. Ето тук за преголямо съжаление епигоно-адептите на Счетоводителя са до дъно ампутирани, но как иначе щяха да пълнят томове с плява и да ходят по далечни командировки за народна сметка, пък и да организират международни научни конференции под гръмки, но кухи имена като тази например: Международный Фонд Исследования Тенгри Общеболгарский Фонд Тангра-ТанНакРа СОК «КАМЧИЯ» ЕАД (при содействии министерства культуры и духовного развития Республики Саха (Якутия), Россия) От Китай през Чувашия, Кавказ и Балканите чак до Арабския халифат - ето ви 4-5 засвидетелствания и употреби, които са напълно достатъчни, за да се направи изводът, че прабългарите наистина са тенгриани или тенгристи.

Колко странно в аспекта на произхода и прародината на българите?!! След като откри прародината на българите иранци в хиндустанската джунгла, Пантомимата този път все така сериозно захапа едновременно определено тюркските Тангра и Атила: Информационное письмо № 1 28 января 2015, 09:49 | Просмотров: 531 Международный Фонд Исследования Тенгри Общеболгарский Фонд Тангра-ТанНакРа СОК «КАМЧИЯ» ЕАД (при содействии министерства культуры и духовного развития Республики Саха (Якутия), Россия) 20-24 сентября 2015 года в комплексе «Камчия» (Болгария) проводят V-ю Международную научно-практическую конференцию «Тенгрианство и эпическое наследие народов Евразии: истоки и современность». Тенгриведение, как комплексная научная дисциплина, исследующая уникальный феномен духовной культуры народов Внутренней, Центральной и Северо-Восточной Азии, всей Евразийской мегацивилизации – религию Вечного Синего Неба Тенгри, вступает в настоящее время в качественно новый этап своего развития. Этот этап обусловлен, прежде всего, закономерностями внутреннего развития самого тенгриведения, самой логикой формирования этой научной дисциплины, побуждающей творчески осмыслить, обобщить и переработать весь предшествующий опыт изучения феномена Тенгри его исторической роли в становлении этнических и цивилизационных культур Евразии, в частности, политической и экологической культуры народов Евразийского суперконтинента, их менталитета, этнопсихологических, психоэнергетических, биоэнергетических типов, культуры психической деятельности и культурно-психологических традиций, оказывающих заметное влияние и на современную этнополитическую и общественно-экономическую ситуацию в различных регионах Евразии и в целом на современную геополитику. В связи с этим особую актуальность приобретают вопросы методологии и терминологии комплексного исследования тенгрианской цивилизации, а также проблемы историко-философских, культурологических, социально-психологических и политологических исследований тенгрианской цивилизации, в частности и в особенности, проблемы изучения общей геополитической ситуации в различных частях Евразии, процессов влияния различных религиозных культур на этнополитические процессы. Большую научно-практическую значимость имеют также проблемы взаимодействия и взаимосвязи тенгрианской мегацивилизации с социокультурными и духовно-религиозными традициями народов Востока и Запада в контексте проблемы диалога культур в условиях глобализации. Огромное научно-практическое значение имеют также вопросы этнологического, психоэнергетического и религиоведческого изучения феномена Тенгри в свете социально-практических и юридических задач адаптации и аккультурации тенгрианского учения в современных условиях. Основные направления работы конференции: 1. Вопросы методологии и терминологии комплексных тенгриведческих исследований. 2. Актуальные задачи историко-философских, культурологических, социально-психологических и политологических исследований тенгрианской цивилизации. 3. Взаимодействие и взаимосвязи тенгрианской мегацивилизации с социокультурными и духовно-религиозными традициями народов Востока и Запада в контексте проблемы диалога культур в условиях глобализации. 4. Этнологическое, психоэнергетическое и религиоведческое изучение феномена Тэнгри в свете социально-практических и юридических задач адаптации и аккультурации тенгрианского учения в современных условиях. 5. Жизнь Аттилы и его Учение. Мифы и легенды об Аттиле. http://tengrifund.ru/informacionnoe-pismo-1.html#more-4123

Благодаря Ви най-сърдечно, че в един толкова важен момент се обръщате към мене. През 7-и в. арабите все още не знаят нищо за волжските българи, затова много по-логично е да се допусне, че в случая става дума за кавказските българи и само в краен случай, за дунавските българи. Аз по-скоро бих коментирал арабографичния текст, който може да се окаже и един от най-ранните цялостно-свързани текстове на прабългарски език, тогава какъв е този "византийски император", който говори прабългарски език??? За съжаление не разполагам с текста на акад. Бешевлиев, бихте ли ми посочил от коя негова публикация е, а ако я няма в Нета, да ми сканирате съответните абзаци с точното заглавие на публикацията. Благодаря Ви предварително!

По-горе писах "Доколкото зная,...", защото четох някъде нещо в този дух, но не помня къде, не ми влиза в кръга на научните интереси, а и не съм сигурен дали ставаше въпрос за медальон на Тервел или Омуртаг? В двете си книги проучвам доста подробно Симеон и епохата му, но не съм попадал на специална публикация по въпроса: http://bolgnames.com/Images/Russians_1.pdf http://bolgnames.com/Images/Russians_2.pdf http://bolgnames.com/Images/Treasure_1.pdf http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf И все пак, всичко, което прави Симеон, е в контрапункт на мнението на ромеите за българите и за него лично. Така например, с цел да изкара българите по-древен и могъщ народ от гърците, той нарежда на Тудор Доксов да преведе родословието на рода Дуло и да го поставят в сборника му. Така той извежда началото на рода си към Атила, което няма как да не респектира когото и да било. По Тенгрианството отдавна вече има обширна литература, дано тези заглавия да ви удовлетворят: Безертинов 2007 - Тенгрианство.djvu Аюпов 2015 - Тенгрианство.pdf

Благодаря за контрарепликата! Оставам с впечатлението, че поради недостатъчната си осведоменост досежно духовната култура на тюркските племена и народи или пък, уви, много по-вероятно, поради предубедеността си по въпроса, не сте разбрал или не искате да приемете по-голямата част от онова, което вече съм пояснил. Разбира се, че не съм забравил отправения ми тук призив да кажа нещо и по "основните характеристики на Тенгрианството". Това обаче ще го направя в удобното за мене време поради простата причина, че аз имам и други ангажименти.

Никак не е добре, че подхождате към проблема с толкова лабилно-произволни асоциации. Каланкатуаци не приравнява дъба на бога и още по-малко пък, подобно на вас, го въздига до някакъв си символ, а само съобщава, че той е посветен на Тангри-хан, както и цялата дъбова горичка, която после свещениците на епископа изсичат, за да направят кръстове. Затова българите се кланят на дъба, но почитат бога, вж. стр. 124,126,128. След това вече идват излишно-празните и високопарни приказки за тюрки с индоевропейски култ към дъба, за богове-дъждоносци от другия край на Света и др. За подобни лекомислени построения няма нито податки при К., нито пък аз съм казвал нещо в този дух. Това, че Тангри има и персийско име, изобщо не означава, че той е "познат и на персите", с който израз очевидно искате да кажете, че Тангри-Аспандиат принадлежи на пантеона и на персите. Всъщност, най-много, онези перси, които познават и общуват по-отблизо с българите, да отъждествяват българското божество с тяхното божество, но нищо повече. Това, че масагетите принасят на Слънцето в жертва коне, изобщо не ги прави тенгриани. Просто един и същ обичай си се практикува от два отделно-различни етноса с две пак отделно-различни религии.

Доколкото зная, онзи медальон на Тервел е изработен по поръка на Симеон, който си има своите лични причини да демонстрира, че Християнството на българите е по-отдавнашно, отколкото твърдят ромеите. Така той парира и отхвърля претенциите на ромеите върху България, следователно и върху него самия.

Знанията ви за езиците на племената и народите през тази епоха са твърде приблизителни, да не кажа - никакви. Пробвайте да си ги оправите на основата на това: Xiongnu.pdf

Доказателствата са това, което съобщават изворите, не ме питайте, а се опитайте да ги видите в пост № 160.

Отново не си разбрал каквото и както трябва - българите не почитат нито небето, нито пък коня, а бог Тангри-хан, на когото като жертва поднасят коне. Много по-добре ще бъде обаче да научиш преди това българския правопис, защото там не трябва да пишеш "конят", а "коня"!

Както обикновено, не сте особено информиран и компетентен и по този въпрос. В древнокитайските летописи е записано, че каганът е син на Тенгри, кит. Ченгли, а не на небето. Каланкатуаци съобщава, че прабългарите на Кавказ почитат бог Тангри-хан, което в никакъв случай не е небе, както е обикновено в лингвистически неграмотните писания предимно на историците. Танграан от Омуртаговия надпис всъщност е от Тангра-хан, което пак така няма как да бъде небе: ЕПИСКОП ИСРАЭЛ ПРОПОВЕДЯМИ СВОИМИ ОБРАЩАЕТ ГУННОВ В ВЕРУ ХРИСТИАНСКУЮ. УВИДЕВ ЧУДЕСА, ОНИ ПОКОРНО ВНИМАЮТ ЕМУ Преданный сатане, народ этот, охваченный заблуждением древопоклонения, по северной холодной глупости своей вздорные и ложные верования, скверные языческие обряды свои считал выше [других]. Если громогласное огненное сверкание молнии, обжигающее эфир, поражало человека или другое животное, то они считали, что это жертва, посвященная богу Куару, и служили ему. И еще почитаемому ими идолу какому-то, огромному и безобразному богу Тангри-хану, которого персы называют Аспандиат 153, приносили в жертву коней на кострах. Не имея вовсе здравого суждения, они предавались всяким заблуждениям. Трубили [в трубы] и били в барабаны над трупами, ножом или палашом делали кровоточащие надрезы на своих щеках, на руках и ногах. То было адское зрелище, когда совершенно нагие мужчины – муж за мужем и отряд за отрядом – бились мечами на ристалище у могил. Многочисленные толпы людей состязались друг с другом, а после предавались разврату и скакали на лошадях то в ту, то в другую сторону. Кто плакал и рыдал, а кто забавлялся по дьявольскому обычаю своему. Они забавлялись, резвились, пускались в пляски и предаваясь скверным поступкам, погружались в мрачную мерзость, ибо были лишены света Творца. Они приносили жертвы огню и воде, поклонялись каким-то богам дорог, и луне, и всем творениям, которые в глазах их казались удивительными. И еще преданные похотливым 154 желаниям, [присущим Афродите], по диким языческим нравам своим жен отцов своих брали себе, или два брата брали одну жену, или [один] брал много разных жен. Имея много разных безобразных обычаев и суеверных обрядов, не могли они увидеть и познать Солнце справедливости.

Вие по-напред обосновете и докажете вашето твърдение, че прабългарите били зороастрийци, пък моето твърдение, че са тенгриани, аз ще си го обоснова и докажа, когато му дойде времето. Що се отнася пък до това дали българите са тюрки или не, то вие очевидно не сте съвсем в час и никак няма да е лошо да се поограмотите малко: http://bolgnames.com

На основата на кои точно изворови податки или археологически данни лансирате това твърдение, цитирайте ги, а така също и вашите публикации по въпроса, ако наистина имате такива!??

Няма как написаното от мене да не е окултизъм, щом като истинската наука за вас е в легена на Копроним!

С изключение на хан Кубрат всички вождове на прабългарски племена в Източна Европа, както и хановете до Борис от Първото българско царство, са тенгрияни. Тенгриянството е първата по време, най-древната и най-разпространената през Късната Античност и Ранното Средновековие на територията на Азия и Европа монотеистична религия. Християнизацията на прабългарите от Борис и Симеон протича под формата на принудително-насилствена асимилация с елементи даже и на геноцид. Принудително-насилствената християнизация на прабългарите тенгрияни.pdf

А на всички останали край вас не им остава нищо друго освен да ви ръкопляскат, включително и за това, че вие модераторите не умеете дори и да четете, да не говорим изобщо за това да седнете да отстоявате националния ни интерес и да опонирате на чужденците, които на практика ни отнемат и ни лишават от нашия, собствено българския Праотец!?? Хан Кубрат.pdf

Титлата каган прабългарите заемат от китайците по времето, когато все още са в Централна Азия. Прабългарската титла каган.pdf Прабългарската титла каган-а.pdf

Колко странно, вместо да познавате и цитирате българската научна литература, вие се позовавате на унгарците!?? Вас модераторите да не би да ви избират и назначават на основата на това колкото по-малко познавате и се основавате на българските изследователи по даден въпрос?!! Отвъддунавска България.pdf

Проучвайки все пак точно в тази връзка още и общо взето не особено широко известното и не съвсем ясното семейно положение на цар Симеон, ние установяваме, че от брака си с Кубера, за която е повече от съмнително да е куманка, чисто и просто защото по това време куманите едва навлизат в Източна Европа, той има един син, а от втория си брак с арменката Мариам се сдобива последователно с трима сина – Петър, Иван, Боян-Вениамин, и една дъщеря с неизвестно име (В. Корисян-Меонлина), което се потвърждава и от други автори: Мариам е българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Симеон I (893-927). Мариам е арменка по произход. Сестра на ичиргу боила Кеворк Сурсупал, известен в историята като Георги Сурсувул. От брака на Мариам и Симеон I се появили на бял свят: Петър I (927-969), Иван, Бенямин [Мариам 2010, 1]. Symeon & his second wife had four children: 2. daughter (before 913-). The betrothal of this unnamed daughter, at the same time as her father's coronation as Tsar, is referred to by Fine, who says that it was arranged as part of the negotiated settlement with Prince Symeon after he invaded Byzantium, but was annulled by Empress Zoe after she seized the regency. The primary source which confirms this daughter´s parentage and betrothal has not yet been identified. It is assumed that the daughter would have been little more than a child at the time of her betrothal, considering the birth date of her betrothed. It is therefore likely that she was born from her father's second marriage. Betrothed (913, broken 913) to Emperor Konstantinos VII, son of Emperor Leon VI & his fourth wife Zoe Karbonopsina (905-9 Nov 959) [Tsars 2010, 9]. http://bolgnames.com/Images/Russians_1.pdf

Напротив, изправени сме пред едно много щастливо изключение, при което се борави еднакво добре и с лингвистика, и с историография: ПЕТ ИРАНСКИ ТИТЛИ В ПРАБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Между впрочем тъкмо малко по-горе посочената наша студия, в сравнително дълга поредица от някои от най-съществените си пунктове и моменти, играе много важна роля и е главен фундамент при анализа и оценката от страна на историците на т.н. „иранска теория” на прабългарите. При това, на основата на изключително рядко срещаните при българските историци, редица много точни и верни наблюдения и констатации както върху лексико-граматичната структура и историческото развитие и на тюркските езици изобщо и прабългарския език в частност, и на иранските езици, а така също и върху тяхното взаимодействие, неизбежно се стига до извода, най-общо казано, за научната несъстоятелност на въпросната “теория”, докато самите прабългари имат „тюрко-алтайски етнолингвистичен произход”: По наше мнение езикът на прабългарите все пак представлява език от тюрко-алтайското езиково семейство, за което могат да се приведат следните основни доводи: 1. 1. По относителен дял в езика на прабългарите най-обемен е именно онзи пласт лексеми, които са с тюрко-алтайско езиково потекло и характеристика, което определя този пласт лексеми като домашния фонд в лексикалното богатство на езика, а самия език - като тюрко-алтайски по етно-лингвистичен облик. Ако към запазените в надписите или във византийските извори лексеми прибавим и езиковите остатъци в съвременния български език, то количеството на тюрко-алтайските по лингвистичен характер лексеми в езика на прабългарите се увеличава значително. 1. 6. Проблемът за иранските лексеми в новобългарски език трябва да се решава изключително внимателно и едва когато се установи, че те идват в него като наследство от езика на прабългарите, от това да се правят съответните изводи в етногенетичен план, без да бъдат пресилвани поради априорна позиция по въпроса. 1. 6. 1. Както се установява, редица лексеми от ирански произход в български език - вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог и др. - са ирански заемки в славянските езици още от времето на иранската и славянска общност далеч преди заселването на славяните на Балканския полуостров (Добрева, А., Добрев, И., 1983, с. 40-41, с лит.). Относително точно датирани чрез методите на лингвистическия анализ, те не могат да бъдат обяснени чрез установяването на многобройно ираноезично население в днешните български земи, доведено от Аспарух, тъй като това не съответства на хронологията на езиковите процеси. Техният преносител до съвременния български език са славянските племена от т. нар. българска група, настанили се в нашите земи в ранното средновековие и стоящи в основата на българския етногенезис. 2. Смятам, че засега няма нови данни, които да разколебаят старата, но фактологически и методически напълно актуална констатация, че прабългарите представляват население от тюркски произход, подложено на силно иранско влияние и в областта на езика, и в областта на културата (Венедиков, Ив. 1954, с. 290). 2. 1. Относително значимият пласт ирански заемки в езика на прабългарите има своя генезис в етническата история на Евразия от древността и ранното средновековие. По принцип този въпрос се вписва в голямата проблематика на ирано-тюркските взаимоотношения в периода от I хил. пр. н. е. до I хил. от н. е., доколкото по-ранните връзки между индоевропейски и алтайските езици са феномен от малко по-различно естество [4]. Така например, в етнокултурната ситуация преди разселването на тюрко-монголските народи се регистрира, съгласно изследванията на И. Н. Шервашидзе (1989; 1990), развитието на процес на активна акултурация на тези народи най-вече под китайско и индо-иранско влияние със съответните отражения в езика. Така че има основания да се твърди по-скоро, че основната част от лексемите от ирански произход в езика на прабългарите е исторически ранна; тя се дължи на ранното влияние от средноазиатските ирански езици, което оставя почти идентични заемки във всички тюрко-монголски езици през т. нар. пратюркска епоха. И в случая, обаче, е необходимо анализът да бъде прецизен и точен. Бихме илюстрирали този проблем само с един пример. Иранското по произход име на основателя на българската държава, Аспарух, е било неведнъж предмет на анализ. Представляващо (и според нас) едно несъмнено иранско име, то има многобройни етимологични изяснявания, определящи го и като иранско, и като тюркско име. Струва ни се, че един от най-прецизните анализи засега е онзи, който е предложен в проучването на А. Добрева и И. Добрев, представящ го като продължение на древноперсийското vis(i)yapuqra 'благородник, принц, наследник' (вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 44). Следователно това е още един от примерите за развитие на лично име въз основа на титла. Процесът е много специфичен и което е важно във връзка със занимаващата ни тема, той датира още от старотюркската епоха, където тъкмо същата титла е приета в различни варианти, в това число вариантите Ъшбара, Ишбара и др., доближаващи се плътно до варианта на това име в старобългарски писмени паметници - Испор, до чувашките Аспар, Йашпар, Ишпар, Еспер и др. Сред владетелите на тюркютските каганати от Средна Азия това име-титла се носи както от представители на династията на Ашина, така и от ханове на източния и западния каганат (вж. ономастичната таблица у Гумилев, Л. Н. 1993, с. 464 и сл.) и следователно е стабилно присъстващ елемент в титулатурата им. Така появата на ирански имена в прабългарската антропонимия е културно-исторически факт с вероятно различен механизъм от онзи, който се внушава от предпоставеното обяснение за ираноезичието на прабългарите. Основният извод, който се налага от казаното дотук - независимо от предварителния характер и неизбежната неизчерпателност на извършените наблюдения - е установяването, че в анализа се допуска една базисна грешка от методическо естество. Тя се състои според нас в смесването на етнокултурна и етнолингвистична общност. В етническата история примерите за взаимовлияния и уеднаквяване на етнокултурния облик на народи с различен етнолингвистичен произход не са малко и прабългарите са един от тези примери. По етнокултурен облик те принадлежат на средновековния индоирански свят, но по своя етнолингвистичен произход те спадат към групата на тюрко-монголските народи. Бих посочил също така, че тази констатация е валидна за една голяма част и от останалите тюрко-монголски народи. Ако в случая с прабългарите при отделни изследвачи не се стига до тази констатация, напълно оправдана от наличната изворова база и нейния анализ, причините за това са две - на първо място, състоянието на познанията ни за езика на прабългарите, което може да породи алтернативни и противоречиви мнения, и на второ място, преднамереният подход към проблематиката. Както се вижда от изложеното, привържениците на двете алтернативни становища - за тюрко-алтайската и за иранската етнолингвистична принадлежност на прабългарите - в методическо отношение се опират на практически идентични доводи. Прецизният анализ обаче, дори и преди да се отиде към комплексния анализ на всички извори, осветляващи проблема, показва, че в редица случаи се правят изводи, които не са достатъчно обосновани и не говорят за иранска етнолингвистична принадлежност на прабългарите. Разбира се, и в това поле на научното дирене, по думите на американския етнолог Фр. Боас, "the solid work is still all before us". Но на настоящия етап на анализ по-обоснованият извод е изводът за тюрко-алтайски етнолингвистичен произход на прабългарите [Йорданов 2015, 3-12].