проф. Добрев

Светите Братя са българи по народност. Кирил и Методий са българи.pdf

Под Комитопули в Медиевистиката по принцип се разбират синовете на комит Никола. Иначе техни потомци са и пра-пра-пра-внуците им в Западна Европа, но те, повече от очевидно и в никакъв случай, не са Комитопули!!!

Трябва да сте много силно неизкушен в Лингвистиката, за да поставите в един ред кавхан-комхан-Комнини-Комитопули!?? Впрочем, може ли малко по-подробно за "доста близките отношения" на Комнините с Комитопулите, нещо ми се струва, че се разминават драстично във Времето!??

Повече от ясно поради какво точно "късогледство", не си правите труда да забелязвате, че във всичките мои "самоцитати" има извадки от проучванията на почти всички изследователи на проблема преди мене. Следователно, аз никога и за нищо на Света, не цитирам единствено и само себе си! Впрочем, никакъв проблем, кажете името и изследванията си по съответния въпрос и аз с най-голямо удоволствие ще ви цитирам и вас.

В основата си и като цяло, Кирилицата е колективно творение на Охридските и Преславските книжовници просветители, начело със Симеон. Св. Климент обаче изнамира 14 нови букви, 11 от които взема от прабългарската руническа азбука. Така Кирилицата получава своя завършено-съвършен вид и става напълно подходяща и удобна за приложение към славянските езици и на първо място, към българския, а впоследствие и към руския и сръбския език. Българската по произход Кирилица.pdf

Науката не е модно ревю, където си толкова по-ценен и уважаван, но по-точно, толкова по-интересен, колкото си по-екстравагантно-екстраординерен, т.е. колкото си по-далеко и дори изобщо си скъсал с традицията. Приемствеността е доминантно-водещ принцип в Науката, сиреч преди да започнеш да се занимаваш с наука, ти си непременно длъжен да усвоиш или най-малкото да се запознаеш с всичкото предходно знание в твоята научна област, а впоследствие пък винаги да имаш предвид, да държиш сметка и да се съобразяваш с това знание. Днес вече даже и световно, но пък печално прочутите ни „древнобългаристи” не само, че нямат изобщо никаква представа за това, що е Наука, но са и абсолютни лингвистични профани. Те нямат нито една вярна прабългарска етимология, нито един правилно разчетен и преведен прабългарски надпис. Само през последните десет години лично съм открил и доказал като прабългарски по произход и принадлежност може би поне стотина думи, титли, етноними и имена като бан, боила, болярин, буква, българин, денги, дохия, жупан, книга, мома, нандор, оногури, самчи, табарин, тълмач, рабош, хунгар, шарколия, шпаня, штаны, Авитохол, Арпад, Аспарух, Ахтум, Батой, Борис, Докс, Заберган, Иратаис, Исбул, Киев, Кормесий, Кубрат, Харатон, Шаркел, Шесто и др. При достатъчно висока, тюркологическа най-общо и прабългаристична в частност, етимолого-компаративистична квалификация този процес все повече се превръща в рутинно-безразличен и самоцелно-излишен, защото не дава кой знае колко ново и в повече от вече известното за лексико-фонетичната и граматична структура на прабългарския език и има смисъл и оправдание единствено и само като доказателствен материал към дадена теза. Същевременно този процес доста отдавна вече започна да губи и своята злободневно-актуална привлекателност за сметка и поради наложителната необходимост от разчитането и превода на руническите прабългарски надписи и на цялостно-свързаните прабългарски текстове на други графики. Прабългарски думи и имена_1.pdf Прабългарски думи и имена_2.pdf Прабългарски думи и имена_3.pdf

Българското Християнство е с многостранно мотивиран и детерминиран генезис, именно поради което то е и на първо място сред най-богато-разнообразните от всичките християнски течения и направления. Специфични черти и особености на Българското Християнство.pdf

Социалната организация на двата етноса е различна, защото по това време българите изживяват родово-общинния строй. Китайската тутулатура се заема в българските диалекти и езици поради преминаването на някои български племена в китайски васалитет или поради сътрудничеството на български ханове и старейшини на китайците. Китайската по произход титулатура.pdf

Аналогията ви е много неуместна, а Петър е един от най-неуспешните български царе, най-големият грях на когото е този, че изпуска Отвъддунавска България. Петър_1.pdf Петър_2.pdf

Така е според много сбърканата общотюркологическа концепция на Ана Дибо. Недомислията на А. Дыбо.pdf

По принцип и винаги източниците си противоречат, пък даже и взаимно се изключват. Решението на проблема е в изграждането на цялостно-многостранна, вътрешнологически последователно-непротиворечива теория на събитията по това време. Теорията по принцип е интегративното цяло на всевъзможните връзки, именно в рамките на която те получават не само плът, но и оправдание. Княгиня Анна Българката.pdf

Много добре и широко известно е чия и каква точно фикция е българската история през последните тридесетина години. Въпрос обаче на средна интелигентност е да се различават преднамерено-целево изфабрикуваните фикции от пълнокръвно-истинското знание за прабългарите и прабългарския език, каквото безспорно също така има. Фикцията на съвременните български историци.pdf

За твое лично сведение, аз съм първият, нищо чудно не само у нас, професор, избран с абсолютното болшинство на Специализирания научен съвет по езикознание, което е прецедент в неговата история. За справка - архивите на БАН! Излиза, че според тебе всички тези там български професори и доценти езиковеди най-малкото са олигофрени, но дали всъщност не е обратното?!!

Съвършено очевидно, натискаш се да минеш за най-голям не само тук ерудит в наУката Медиевистика, но кой знае защо, и в наУката Прабългаристика!?? Цитирай тогава, да те видим, кой български историк или езиковед през последните петнадесетина години е публикувал нещо що-годе свястно за прабългарите и прабългарския език? Благодаря ти предварително!

Илюстрирате някои особености на историческата фонетика на китайския език чрез не особено подходящ пример, защото етнонимът хунну се характеризира с много повече фонетични варианти, полуустойчиви фразеологични съчетания, лежащи в основата на сложни по състав етноними, а така също и производни от него народностни наименования: ...the ethnic name Hun was to be found in *hūn-δūk, *guǝn-δō-, *kwanh-δō- rather than in Hsiung-nu… The "hu" (胡) was a generic term used by the chinese to refer to those barbarian steppe tribes that dwell in Mongolia, Manchuria and North China during ancient times. During the period of disunion (after the collapse of Han dynasty), there was a period of time where these barbarians occupied China. It became known in chinese history as "Wu Hu Luan Hua" (五胡乱华), which means the 5 "hu" tribes creating 'havoc' in China through conquest and incessant wars. XiongNu was one of the earliest "hu" people that established a strong steppe empire in Mongolia and Northern China. The 1st record of "XiongNu" name appeared in the historic records of the warring states period (around 3rd century BC). At that time, there was also a tribe known as "Eastern Hu" or "Dong Hu" (东胡) that co-existed at the same time as XiongNu. φρουροί, φρυνοι, φρυροι, Γρυνοι, φαυνοι (Strabo, born 63 or 64 BC, died ca. 24 AD) Huni, Phuni, Thuni (Pliny the Elder, 23-79 AD) ουννοι, ωνοι, ωοννοι, θουννι, θουνοι (Dionisius Periegetus, before 138 AD) φαυνοι (Kalman Nemeti: “earliest and most stable form of spelling“) Chuni, Phuni, Thuni, Funi (P.Orosius, c. 385–420) Unnus, Thynus, Thinus, Thymus (Priscus of Panium, before 474 AD) χγη/φυη, ουννοι, θουννοι (Eustathius of Thessalonica, ca. 1110-1198, describing Scythian tribe of Uns (ουννοι) or θουννοι, states that spelling “should be “ουννοι“ without θ, Hins, Hons, Süns (E.European Türkic languages). Additional terminology Karmichion, Chion,. Chionite, Huna, Akhun, Küsün/Kushan Sogdian xwn. Huns, Huna, Hyon, Hsiung-nu, Hiung-nu, Xiong Nu, Xiahou, Xionites, Khuni, Chuni, Chyon, Suni, Sunni, Sünnu/Sunnu, Shunnu, Hunny, Gunny, Un, Unni, Khionites, Chue, Chumi, Chumuhun, White Huns, Red Huns, Karmichion, Karmikhion,... Huns have 24 clans, some of them: Kuyan (Jack rabbit), Lan (Orchard), Yui/Yuy/Syui/Sui/SuySui/Hui/Suybu (West Tribe) = Uigur, Suylyanti, Tsulin, Taychi, Uyti, Tsetszuy, Bayan Ulohon/Uloxeu/Ulohu (Ulug Hun, Great Huns) [Улухонь/Улохэу/Улоху (Улуг Хун, Большие Хуны)]. Сыма Цянь, первый создавший в Китае связную историю некоторых сопредельных народов, применяет к жившим на севере сюнну (匈奴) не только термин ди (氐), но и жун (戎), и и (Yi 東夷) (and Hu 胡, used in some direct citations of the text). Fu Qian maintained the following view: “In times of Yao (2356-2255 BC) their name was Hunyu 葷粥, 5 in the Zhou era (1122-255 BC) it was Xianyun 獫狁, 6 under the reign of the Qin (255-207 BC) it was Xiongnu.” As Wei Zhao commented: “During the Han (206 BC- 220 AD) they were called Xiongnu 匈奴, and Hunyu 葷粥 is just another name for the same people, and similarly, Xunyu 獯粥 is just another transcription of Chunwei’s 淳維, their ancestor’s name.” 7 And according to the records of Sima Qian, the Xiongnu were mentioned as Shanrong 山戎 8, Xianyun 獫狁 and Hunyu 葷粥 between the age of Tang and the age of Yu (2205-1766 BC). Гу-гун Даньфу (приблизительно 1300-1200 гг. до н.э.), был вынужден покинуть под напорам сюньюев (葷粥 or 獯鬻) принадлежавшее ему владение Бинь и поселиться у подножия горы Ци. Фундаменталният проблем тук обаче е етнолингвистичният произход и принадлежност на централноазиатските хунну, решението на който рефлектира и върху произхода, набора и състава и на китайската титулатура в прабългарския език като неделима част от китайските по произход думи и имена в него. Езикът е най-сигурно-надеждният и безотказно-точният и верен етнически показател, разграничител и определител. Езикът на централноазиатските хунну в основата си и като цяло е тюркски, взето и казано пределно обобщено за случая или на нивото и с оглед на неговия най-общ род; български, взето и казано по-малко обобщено или на нивото и с оглед на неговия най-близък род и прабългарски/болгарски, взето и казано възможно най-конкретно или на нивото и с оглед на неговия специфичен вид. Следователно и съответно, и самите централноазиатски хунну, последователно по реда на тяхната етническа специализация и конкретизация най-напред са тюрки, после българи и най-накрая, прабългари или болгари. Българският език на централноазиатските хунну.pdf

Не виждам изобщо никакви причини да не вярвам на горецитираното проучване, направено от китайски историци, които най-добре от всички познават собствената си история. И щом като там се казва, че китайците започват да основават свои държави още по него време, това не подлежи на никакво съмнение не само за мене, но и за всички здравомислещи изследователи. Първично-основната функция на всяка държава е да обедини в едно отделните племена. Следователно към началото на 3-то хил. протокитайците вече са се разделили на редица племена, които по-късно предстои да бъдат обединени в съответната китайска държава. Независимо какви точно по литературен жанр са китайските писмени източници и как в тях, в зависимост от епохата и диалекта, се променя произношението на етнонима ху, то неговото значение и денотат във всички случаи остават едно и също и това са именно и единствено тукашните български родове и племена.

Да не би хората по това време да са били глухонеми? А как така малко по-късно китайците си основават и държави? В III-II тысячелетии до н.э. в долине реки Хуанхэ происходил процесс формирования древнекитайского государства. Согласно китайским легендам, это было время мифических правителей и полулегендарной династии Ся. Предки китайцев вели борьбу против окружающих народов, например жунов. В том числе упомянуто северное племя «хунь-юй», против которого был предпринят поход. Около 1600 года до н.э. (по устаревшей версии в 1766 до н.э.) династия Ся была свергнута и к власти пришла династия Шан. Шуй Вэй, сын Цзе последнего царя из династии Ся, бежал в северные степи, где жили северные варвары «ху». Легенда гласит, что потомки Шуй Вэя и его подданных смешались с племенами ханьюнь и хуньюй на северной окраине Гоби, таким образом появились предки хунну. Данные палеоантропологии свидетельствуют о том, что в это время на южной окраине Гоби действительно происходило смешение европейского короткоголового типа с монголоидным узколицым, китайским. Итак, в этот период происходит формирование античного Китая и переселение прото-хунну через пустыню Гоби. Первый исторически достоверный конфликт Китая с хунну описан в одной из песен Ши-Цзин. В июле 823 года до н.э. хунну неожиданно вторглись в Китай и захватили города: Цяо, Ху, Хао, Фэнь. Сюань-ван (827-782 до н.э.) собрал войско, в том числе боевые колесницы, и разгромил хунну [Хунно-китайские войны 2014, 1-2].

Древнокитайските заемки не прескачат пратюркския език, защото той се разпада преди края на 4-то хил. пр.н.е. Единствените тюрки, с които китайците влизат в етнолингвистичен контакт след началото на второто хилядолетие пр.н.е. са огуротюрките или от вътрешна гледна точка - българите: Еще до конца ІV тыс. до н.э. прото-тюрки европеоиды с монголоидной примесью из области Саяно-Алтая разделились на огуро-тюркскую - ре-языковую ветви, с одной стороны, и с другой стороны - на огузо-тюркскую, зе-языковую ветви, где находятся будущие огузы, кыпчаки, уйгуры, карлуки. Первую ветвь, с внутренней точки зрения, можно назвать и былгарской (Bulgarian), а археологическим экспонентом былгарской ветви является Афанасьевская Культура (Golden 1980, 42-43), позднейшим приемником и продолжителем которой является Карасукская культура (Добрев; Юхас). С течением времени былгарские племена консолидировались в Минусинской Котловине, именно которая область является и прародиной былгар (Bulgars) вообще и в частности болгар (Bolgars) - хунну/сюнну, туран, волжские, кавказские, кубанские, приднепровские, анатолийские, придунайские, македонские, трансильванские, панонские и др. В Минусинской Котловине ближайшими соседями былгаров были прото-огузотюрки, индоиранцы, небольшая группа из которых с течение времени инкорпорировалась в былгаров, а позднее – восточные иранцы, потом усуны, монголы, тунгусо-манджуры, финно-угры, кыпчаки, кит. динлин, китайцы, тохары, кит. юечжи и др. Индоиранцы Андроновской Культуры до конца ІІІ тыс. до н.э. приручили коня и таким образом совершили первую и важнейшую в истории человечества революцию, а болгары афанасьевцы в Минусинской Котловине были первыми, воспринявшими и позднее передавшими его и другим народам. http://bolgnames.com/Images/Principles.pdf Прабългарският календар е заимстван от китайците. Китайският по произход прабългарски календар.pdf

Немалък брой прабългарски титли, сред които и таркан, водят своя произход от древнокитайския език. Причината за това са вековните етнолингвистични контакти между българи и китайци. Древнокитайските прабългарски титли.pdf

В условията на късноантичните и ранносредновековни общества видът на графичната система е напълно ирелевантен спрямо процеса на междуезиково заемане, защото той се осъществява главно на основата и в рамките на устната форма на контактуващите езици. Специално лексемата титла табарин очевидно-безспорно преминава от персийския към прабългарския език по време на възможно най-близко-тесния етнолингвистичен контакт между перси и прабългари през първите векове от Н.Е. в Средна Азия. При междуезиковото заемане лексикалните елементи задължително се подлагат на фонетико-семантическа субституция и адаптация, именно което обяснява и различията при персийската и прабългарската титла. Впрочем тази титла е засвидетелствана и при прабългарите на Какваз, само че в древноарменска субституция и адаптация. Табарин_1.pdf Табарин_2.pdf

Напразно и излишно сте очаквал, защото разчитането на оригиналите само по себе си предлага големи трудности, за преодоляването на които се изисква сравнително висока българистична квалификация. Затова за разчитането на Именника по малко допринася всеки един от немалкото му проучватели, но окончателно-завършеното му разчитане прави проф. Москов. Прикаченото тук оформление е лично мое, както и отбелязването с червено на календарните години и месеци. Именник.pdf

С определянето произхода на собствените имена се занимава лингвистичната научна дисциплина Ономастична Етимология. Съгласно собствените си принципи и правила тя взема съответното име така, както то е в източниците, и обработвайки го по надлежния ред чрез своите методи и средства, посочва и доказва неговата първично-изходна форма, апелатив и етимон. За нуждите и целите на тази лингвистична наука е абсолютно ирелевантно дали името е съществувало реално или пък е конструкт, плод на въображение, което по принцип е предмет на изследване на Историографията. И все пак презумпцията в случая е, че прабългарското име на Симеон, каквото той безспорно има, се споменава единствено и само от Зонара, без да се допуска, че отец Паисий може да го е видял и в други източници. При това положение за прабългарската Ономастична Етимология засега валидно-меродавно остава неговото сведение, на основата и с оглед на което се разработва, обосновава и предлага тюркологически възможно най-подробно-задълбочената му етимология. А когато и ако впоследствие се открие по безспорен начин "другото" прабългарско име на Симеон, тогава тази етимология ще загуби и своята валидност. Ономастична етимология.pdf Лабас_1.pdf Лабас_2.pdf

Въпрос на елементарна етика тук е, когато задаваш въпрос към някого, да го цитираш, но на тебе очевидно ти липсват първите 7 год. и затова ме изнудваш и аз да разговарям с тебе по същия начин.

Тюрко-прабългарските календарно-циклови имена на годините и месеците в Именника на българските ханове си личат и се открояват много добре сред останалата чисто славянска по произход лексика, стига да притежаваш поне минимална общотюркологическа езиковедска култура. Именник.pdf

Не само лексиката, но и граматиката на прабългарския език са собствено тюркски по произход и родова принадлежност. Всичко това си проличава особено добре от разчитането, превода на съвременен български език и историколингвистичния и етимологичен анализ на първите цялостно-свързани текстове на прабългарски език - Надписът на Боила от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош и Надписът на хан Денгиз. Граматиката на прабългарския език.pdf