проф. Добрев

Според проф. Москов прабългарският календар е лунно-слънчев. Струва ми се, че тук въпросът се поставя некоректно, защото трябва да се прави разлика между покръстването на Борис през есента на 865 г. и масовото покръстване на българите от негова страна през пролетта на 866. В първия случай меродавно-показателен е Балшенския надпис, а във втория - приписката на Тудор Доксов, по реда и начина, както се тълкува от проф. Москов. Прабългарският лунно-слънчев календар.pdf

Без коментар!!!

Може ли да цитирате тук книгите и статиите, в които тези имена се етимологизуват и доказват като скито-сарматски или ирански, за да може да се види и прецени основателността и коректността на направените изводи.

Правилното е "тюркският болгарски език", но може ли няколко заглавия от проф. Георгиева, че и аз да се позабавлявам малко?

Какви данни, когато това е въпрос на една приблизителна калкулация по наличните извори? Но и тя отдавна вече е направена от страна на проф. Егоров от Чувашия, когото и цитирам в прикачения файл. С него аз се солидаризирам, не само защото не намирам нищо по-добро и определено в литературата, но и защото днес вече, именно като такава се очертава тогавашната етнолингвистична ситуация: По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты). Подавляющее большинство булгарских этнонимов в своем составе содержит формант - гур (от огур): он-огур, кутри-гур, утри-гур, сара-гур и т. д., что является ярким свидетельством того, что носители этих этнонимов говорили на r-языке булгаро-чувашского типа (ср.: булг. огур ~ станд. тюрк. огуз). Поэтому надо полагать, что все эти племена говорили на одном языке, возможно, с небольшими диалектными отличиями, имели сходную культуру и т. п. (ср., напр., родоплеменные подразделения внутри башкирского, казахского, туркменского и др. этносов) [Егоров 2007, 1]. Съгласно морфологичните правила на прабългарския език. Болк, мн.ч. Болгар.pdf

През Късната Античност и Ранното Средновековие, по земите на Централна и Средна Азия, на Източна и Централна Европа българските (Bulgar) родове и племена наброяват тридесетина. Към началото на Н.Е. българите отдавна вече са се обособили до трите си основни дяла – авари, болгари/прабългари (Bolgar) и хазари. Прабългарското племе болк, мн.ч.болгар, с китайско наименование пугу, излиза на историческата сцена около 300 г. пр.н.е. и оттогава започва да се споменава редовно в древнокитайските летописи. При изследователите на централноазиатските българи, включително и при проф. Борис Симеонов, е налице много важна и съществена неточност, защото пугу е китайска фонотактическа интерпретация на болк/булк, а не на болгар. Към началото на Н.Е. племето пугу се разделя на две части, като едната от тях мигрира на юг, в Средна Азия, а впоследствие и на Кавказ. Частта, която остава в Централна Азия, е известна още и под родовото си наименование огур. Към края на VII в. вече част от племето започва да се преобразува етнолингвистически и на тази основа възникват уйгурите бугу. Л. Гумильов е последният “авторитет“, към приблизително-повърхностното мнение за българите, на когото може и трябва да се прибягва или позовава. Прабългарското племе Пугу.pdf

Езикът на Преславския надпис е прабългарски и като лексика, и като граматика. Преславският надпис.pdf

Не виждам нищо невъзможно в това между тях да има искрено и чисто приятелство, въпреки че в литературата се правят разни нечистоплътни намеци по този повод.

Стихчето за Пугу е най-старият и безценен цялостно-свързан текст на прабългарски, изобщо на български и още по-общо на тюркски език. Именно поради това то е и едно от най-силните свидетелства и доказателства за прабългарския произход и етническа принадлежност на централноазиатските хунну/сюнну. XiongNu.pdf

Когато някои туземни фактори не си правят труда да се ограмотят в областта на Прабългаристиката, те имат нахалството да твърдят и пропагандират, че произходът на прабългарите, видите ли, бил неизвестен. Впрочем, така я карат и почти всички български историци медиевисти. Многото неизвестни в Прабългаристиката за българските историци.pdf

Благодаря Ви най-сърдечно за тази реплика, много съжалявам, че поради независещи от мене причини, не можах да Ви отговоря навреме. Както може да се убедите лично от прикачения файл, аз познавам съответното съчинение на княз Оболенски и вземам предвид всичките му редове, имащи отношение към Светото Кръщение на княгиня Елена-Олга. Светото Кръщение на княгиня Елена-Олга.pdf

Това, че си позволявате толкова непристойно да ме квалифицирате и да изопачавате тезата ми, е не толкова за ваша сметка, колкото за сметка на Форума и на неговите читатели. Не съм венчан за този форум и не държа особено да пиша в него! Каквото имаше да казвам по съществено-важните въпроси на българската медиевистика, аз вече го казах!

Всичко това е напълно излишно и то не прави чест на никого, който има претенцията за възпитание и благоприличие. Разчитането и превода на надписа върху този шлем са на проучвателите преди мене. Лично мои са само идентификацията на персонажа и датировката, която е по прабългарския календар. Именно поради това този надпис играе важна роля и при атрибуцията на Афанасиевската археологическа култура като българска. Афанасиевската археологическа култура.pdf

Дублирам този пост, защото в третия ред отдолу нагоре неволно съм пропуснал или пък е изтрита впоследствие съществено-важната дума "невъзможно".

Това отдавна вече е направено от най-авторитетно-компетентни чуждестранни учени. На прикачения файл има фигурка на сяньбиец и образци от сяньбийска пластика, която е много красива и интересна. Сюнну и сяньби са прабългари.pdf

В прикачения текст не става дума за никакви колена на Дуло и още по-малко пък за "колене", а за това, че през Късната Античност в Централна Азия има български китайски династии: Голямата заслуга на Димитър Съсълов е тази, че пръв сред българските историци видя и посочи къде и кои са предците ни. Димитър Съсълов.pdf

По Света това са общо взето добре известни неща, а у нас за тях се знае още от времето на Д. Съсълов. http://bolgnames.com/Images/Osmanids_2.1.pdf Български китайски династии.pdf

Народы Святой Русьи... во многом обязаны духовенству, учительям и миссионерам из братской Болгарской Церкви. Така казаното не е много, още по-малко пък - всичкото, но нека да се надяваме, че това е само началото на признаването. Християнизацията, просветата и културното въздигане на русите от българите.pdf

Взети като цяло и в съвременно-синхронен аспект прабългарите и българите са два коренно различни народа по език, антропология, материална и духовна култура. През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която те предават на редица други племена и народи при миграцията си от изток на запад. - http://bolgnames.com/Images/East-West.pdf Прабългарите за останалите народи и държави.pdf

Не смятам, че нещата са чак толкова прости. Очевидно, за маститите учени е повече от задължително познаването и съобразяването със съответната лингвистична литература. Конкретизацията специално на втората част на тази формулировка по отношение на Прабългаристиката неминуемо изнася началото на българската история поне през 2-то хил. пр.н.е. Контактолингвистиката за Прабългаристиката.pdf

Връзката на съвременните българи с тюрките е по линията на прабългарския език като език на прабългарите или т.н. Аспарухови българи. Eзикът на прабългарите е тюркски, а езикът на българите - славянски и възможно най-общо, индоевропейски. Тюркските езици от една страна и индоевропейските езици от друга, се характеризират със собствено-специфичен произход, развитие и типологична структура. Именно поради това носителите на славянския български език няма как да разбират кой да е от тюркските езици, в това число и прабългарския език. Корените на прабългарите са в Централна Азия, където са корените и на всички тюркски племена и народи. Съвременните българи са наследили все нещичко от прабългарите като антропология, език, материална и духовна култура и особено съществено-важното, държава, която прабългарите основават, ръководят, градят и отстояват в продължение на повече от 3 века. Затова научното изследване на прабългарите и прабългарския език е въпрос не толкова на научен дълг, колкото на национална чест и морал. Жестоко-принудителното отмиране на прабългарския език.pdf

Нещо не разбирам, да не би проф. Иван Божилов и акад. Васил Гюзелев да не са вече български медиевисти? Езикът е основен белег за етническата принадлежност на всеки народ или племе. Свързан тясно с неговата история, той отразява в голяма степен културното му развитие, а също така и контактите и влиянията на неговия народ-носител с чуждоплеменни групи [Божилов, Гюзелев 2014, 58]. Божилов Ив., В. Гюзелев, История на Средновековна България VII-ХIV век. Интернет, 2014.

От тази реплика оставам с впечатлението, че не сте разбрал съвсем добре, че "безсмислицата" не е моя, а на водещите понастоящем български медиевисти. Въпросните граждани на САЩ не са никакви синеоко-русокоси англо-сакси, а всичко на всичко най-обикновено-редовни членове на американската народност. Като такива те вече са усвоили, приели като свои, а следователно са и носители на американския език с материалната и духовна култура на американската народност.

Централноазиатските хунну безспорно са българи. Немаловажен аргумент в тази насока е и това, че водещите български медиевисти отдавна вече са тръгнали нататък. Божилов, Гюзелев.pdf

Тук се нуждае от по-прецизно доказателство семантичният преход "стая-дружина-водач", а така също и от подробно-цялостна експликация културно-историческата основа, т.е. кой е този тюркски език, на коя точно територия и по кое време се осъществява въпросният славяно-тюркски етнолингвистичен контакт?