проф. Добрев

Както сам можете да видите на картата на Идриси в гореприкачения файл, той изписва на арабица: брджаан. Милер най-вероятно не е знаел етнонима от други източници или ако го е бил срещал някъде, не е бил сигурен и затова е дал в транскрипция и двете възможни форми. Не ви съветвам да търсите тук каквито и да е връзки с наименованието Добруджа.

В транскрипциите букв. Д е с точка отдолу. Това на кирилица задължително се предава чрез букв. З. Целият израз пък е т.н. персийски изафет: Арз-ъ Бурджан. Главното ударение е на първата букв. А, а второстепенното - на втората. Бурджан е болгар.pdf

Моля, дайте транскрипцията на Кендерова и Бешевлиев.

Надписът на Боила върху една от купите от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е на прабългарски език, но с гръцки букви. На прабългарски език той звучи така и се превежда по следния начин: Надписът на Боила.pdf

На това изображение е хан Омуртаг, който се завръща триумфално след победата си над франките. Тураноидът хан Омуртаг.pdf

Тенге е казахската парична единица. Руското деньга е с волжскобългарски произход.pdf

Няма ли публикации за него, никой ли не е писал нищо, кога е открит, антропологически какви са погребаните?

Гагаузите не са кумани, а огузи по произход. Затова формата с Т най-вероятно е куманска, а с Д - гагаузска или турска. http://bolgnames.com/Images/Osmanids_1.pdf

Щом като сте толкова ерудиран и в Арменистиката, би трябвало да можете да разчетете и преведете и тези надписи!?? Арменски надписи от Анатолия.pdf

Изобщо не разбирам защо ми обяснявате всичко това, когато моята цел и намерение са в съвсем друга посока. Прабългарската Цветова геосимволика.pdf

Както обикновено, позволявате си повече, отколкото ви е позволено! И за да не продължавате да бъдете смешен в очите на всички, които разбират от Лингвистика, в това число и от Историческа география досежно въпросната област, бъдете така любезен да цитирате тук специалистите по историческа география на Кавказ и Крим през тази епоха, които вече са проучвали и имат по-друго виждане по въпроса, включително и по разположението на Оногурис спрямо Фанагория.

Достатъчно подробно това е обяснено в прикачения файл.

Напротив, никаква, дори и най-малка грешка няма при Отеца, защото той още тогава мисли йерархически, като много добре различава кое е родовото, и кое е видовото наименование за един и същи народ. Още тогава той забелязва и знае, че болгар е родово, а оногури пък е видово наименование и именно поради това пише „българите оногури извършили нападение, пленили и избили голям брой християни” [ГрИзв-6, 182-183]: http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf Но с това, логико-гносеологически повече от задължително различие в мисленето е напълно наясно също така и Мовсес Хоренаци, когато съобщава за териториалното разпределение на отделните прабългарски племена на Кавказ, които той уточнява чрез специално-допълнителни определения. Други източници пък съобщават за племето оногури, на основата на името на което възникват и други наименования, в това число и името на последната столица на Стара Велика България. Българите оногури.pdf

През Късната Античност и Ранното Средновековие племената и народите от Огуротюркската или от вътрешна гледна точка, от Българската група на Тюркското етнолингвистично семейство наброяват тридесетина. През тази епоха те се разпростират от линията Алтай-Байкал до линията Балкани-Централна Европа. От началото на Н.Е. та чак до най-ново време отделните родове и племена от тази група се смесват, преливат или чисто и просто биват асимилирани от съседни племена и народи, така че понастоящем единственият жив представител в нея е чувашкият език. Към настоящия момент в Тюркологията изобщо и в Прабългаристиката/Болгаристиката в частност, от древнокитайските летописи са издирени, събрани, анализирани, систематизирани и описани предостатъчно на брой не само отделни думи и имена, но и цялостно-свързани текстове. Всичките тези езикови единици по най-недвусмислен начин показват и доказват, че даже и късноантичните централноазиатски хунну/сюнну говорят прабългарски език, което означава същевременно, че и самите те са прабългари/болгари. Язык центрально-азиатских хунну - болгарский.pdf Xiongnu.pdf

На Кавказ тюркски изобщо и прабългарски в частност се говори, ако не от средата на 2-и в., то поне от началото на 3-ти в., когато първите български племена започват да прииждат от Средна Азия. Първото преминаване на българите на Кавказ.pdf

Горното твърдение се нуждае от цитирането на съответния източник, въпреки че това по принцип е невъзможно, защото в западноиранските езици думата за планина има съвсем друг корен и вид. Никъде и никога не казвам, че думата е осетинска, а кавказо-източноиранска по принцип и почти равновероятно аланска или сарматска, или пък масагетска, видно особено добре от изобилната оронимия на Кавказ и в Средна Азия. И все пак думата се е съхранила фонетически само частично, но семантически пък изцяло и в осетинския език във вида bærzond от иран. *barzant.

Не виждам и не разбирам защо трябва да търся някаква си връзка в западноиранския пехлеви, когато моята теза е, че допълнително-синонимичното на назв. оногури, назв. уногондури възниква и се образува на основата на източноиранското изобщо и аланското в частност нарицателно съществително име банд/ванд "планина"?!!

Всъщност това са две отделно-различни наименования синоними, всяко едно от които си има и собствен произход. Напротив, окончателно-пълното си решение този стародавен проблем най-после получава единствено на основата и в рамките на Прабългаристиката, която е дял от Тюркологията. Аланското по произход българско название ванандор.pdf

Историческите извори свидетелстват по най-категоричен начин, а и всички изследователи са единодушни, че знаците по Анатолия са оставени от огузското племе кайъ, а не от племето Bäčänäk. Впрочем и тамгата на това племе е засвидетелствана в изворите, но както може да се види на прикачения файл, тя има съвсем друг вид и форма. Много добре е известно също така, че Аспаруховите българи, в това число и родът Дуло, са от прабългарското племе оногури и то е съвсем друго и различно от племето на печенегите. При това положение, напълно изключено е знаците по територията на България да бъдат оставени едновременно и от оногурите българи, и от печенегите огузи. Тамгата на рода Дуло и на племето кайъ.pdf

Не ти нямаш срам, защото без да си проучвал специално въпроса, си позволяваш да ме ругаеш и обиждаш! И за да ме опровергаеш, цитирай да видим твоите изследвания в тази област или най-малкото обясни кога и как тези прабългарски думи преминават в полския език!

При чехите думата достига по книжовен път чрез старобългарската религиозна литература, а при поляците - по вътрешноинтегративен път, подобно на останалите прабългарски заемки в полския език: Специално за полския език такива думи наименования на специфично прабългарски реалии са bojarzyn “боец, войн” (Вл. Шаур), книга, капчук, кобиержец, кобила, контош, корунга, пан, сабя, сановник, сукман, тиун, тълмач и др., дадени сега и тук в тяхната не полска, а българска фонетико-графична форма. http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf

Тази дума прабългарите си я имат и носят още от Централна Азия, където в условията на Алтайския Езиков Съюз я заимстват от монголите. Монголското по произход Хоругва.pdf

Между Вананд и Карин има разстояние във времето най-малко 5-6 в. Но така остава без обяснение още и нанасянето на знака и на други места, както и употребата му от най-близките престолонаследници на Осман. 5-6 века от Вананд до Карин.pdf

Никога и никъде не съм твърдял подобно нещо, защото за мене винаги и навсякъде още преди края на 4-то хил. пр.н.е. прототюрките се делят на два основни дяла - огуротюрки или от вътрешна гледна точка, българи, и огузотюрки, от които впоследствие се обособяват огузите, къпчаките и др. Очевидно, за вас лично, питекантропусът живее тъкмо през същото това хилядолетие и именно поради това никой не може да ви помогне с нищо. Българите и прототюрките.pdf

Изобщо не ви отива така с лека ръка да очерняте проф. Москов, когато не сте си направил труда даже и да разберете какъв е според него по вид и характер прабългарският календар!??