проф. Добрев

Тюрките, в това число и прабългарите, си имат собствено-специфична форма на съвладетелство. Тя възниква и се развива преди и независимо от европейската, но на основата и под влиянието най-вероятно на иранците. Билге каган, например, става шад, т.е. съвладетел на баща си, когато е на 14 год. и остава такъв цели 19 год., а след това е каган 19 г. tört yigirmi yaşımka Tarduş budun üze şad olurtum. on dört yaşımda Tarduş milleti üzerine şad oturdum. Men tokuz yigirmi yıl şad olurtum, tokuz yigirmi yıl kağan olurtum, il tutdum. Ben on dokuz yıl şad olarak oturdum, on dokuz yıl kağan olarak oturdum, il tuttum. Известно време и Кубрат е шад, т.е. съвладетел на Органа. Титлата шад.pdf

http://bolgnames.com/Images/Treasure_1.pdf http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf https://archive.org/details/GoldenTreasureOfBulgarianKhansFromAttilaToSimeon Титлата боила.pdf

Китайската по произход титла тархан, кит. шаньюй, е в употреба в централноазиатските български диалекти и езици поне десетина века преди появата на Тюркския хаганат. Титлата тархан.pdf

Титлата tabir.pdf

По образуване, фонетичен строеж, значение, функция и употреба суф. -ем си е собствено тюркски изобщо и прабългарски в частност: http://bolgnames.com/Images/Alem.pdf Alem.pdf

Вие пръв започнахте, в този форум аз съм с името и научното си звание, няма да е лошо да се съобразявате с това! А защо, на какво основание трябва да се абстрахираме от Омуртаг?

Тази титла я носи тюркският изобщо и прабългарският в частност хан Омуртаг. А иначе науката не е парламент, че да се гласува каквото и да е. Който има истински интерес към Науката, или приема, или доказва обратното. А ти можеш ли да посочиш публикация, в която се ревизира и отхвърля това мое обяснение?

Ти очевидно не си особено наясно не само с титлата канасюбиги, но и с основните семантични варианти на етнонима тюрки. Кана сюбиги.pdf

Просто ми е любопитно да науча на кого е това "шизофренично твърдение", може ли да цитираш някоя негова публикация.

Правиш се на много ерудиран, но всъщност си отчайващо назад с материала! Във всяка една наука единствено валидно-меродавно е последното по време решение на съответния проблем! Случайно да можеш да ми посочиш публикация от 2005 г. насам, в която по научно надлежния ред да е ревизирано и отхвърлено моето разчитане и превод на Надписа на Боила? http://bolgnames.com/Images/Treasure_1.pdf http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf https://archive.org/details/GoldenTreasureOfBulgarianKhansFromAttilaToSimeon Що се отнася пък до изводите ти, съветвам те да четеш по-внимателно-непредубедено всичкото онова, което съм качил на сайта си: http://bolgnames.com Тук ще намериш и видиш значението и мястото в Прабългаристиката, а оттук и в съвременната Тюркология на всеки един у нас и в чужбина, които са писали и публикували по съответните въпроси.

Този термин определение е на цитирания от мене автор, Стефан Йорданов. По презумпция, той очевидно разбира "алтайското езиково семейство" в класическия и все още широко разпространен смисъл на първата дума. В този смисъл тюркските, монголските и тунгузо-манджурските езици произхождат от един общ, "алтайски" праезик и следователно са родствени или образуват езиково семейство. При това положение и в условията на това допускане не е особено голяма логико-терминологическа грешка да се търси известна конкретизация чрез вместването в едно сложносъставно определение и на рода - алтайските езици, и на вида - тюркските езици, към които всъщност принадлежат прабългарските езици и диалекти. Големият проблем обаче тук е в това, че няма алтайско езиково родство, а има Алтайски езиков съюз. Затова аз лично употребявам термина "алтайски" в географски смисъл, т.е. Алтай е прародината на прабългарите. И тогава вече предикацията се получава напълно коректна, като например: Прабългарите са тюрко-алтайски народ. Прабългарският език е тюрко-алтайски език. Алтайски езиков съюз.pdf

В случая не става въпрос за някаква си "тюркска хипотеза", а за експлицитно-пълната, цялостно-завършената, вътрешно последователно-непротиворечивата научна теория за прабългарите и прабългарския език. Такава теория може да предложи, а и фактически предлага единствено и само световната, и тъкмо поради това, даже и дълговечно-безсмъртната наука Болгаристика/Прабългаристика като първи и най-важен дял от пак световната наука Тюркология. Нашите скромни приноси в Прабългаристиката може да се видят тук: http://bolgnames.com http://bolgnames.com/Images/Publications.pdf

Прабългаристиката, но същото и Болгаристиката, като водещо-основен не само и единствено за Късната Античност и Ранното Средновековие дял на Тюркологията има за предмет на изследване прародината, произхода и етническата принадлежност, етногеографията, социалната организация, антропологията, езика, материалната и духовната култура на прабългарите или от чисто научна гледна точка - на болгарите. При тази си своя същност и съдържание Прабългаристиката се явява синкретично-комплексна и мултидисциплинарна научна област със собствено-специфична методология и понятийно-категориален апарат. Затова тя се припокрива, съвпада, пък даже и обема, без обаче да преминава и да се разлива в тях, части от антропологията, лингвистиката, историографията, археологията, изворознанието, етногеографията, етнографията, фолклора, епиграфиката, нумизматиката, хералдиката и т.н. на прабългарската етнокултурна общност. Произходът и етническата принадлежност на прабългарите е един от основните и доста сложните, дори комплицирани проблеми в тяхната история. Неговото окончателно и задоволително разрешаване може да хвърли светлина и да даде допълнителен тласък в редица насоки на множество по-общи или по-частни въпроси от свързаната с тях проблематика, включително и върху най-ранните периоди и етапи от етногенезата на прабългарските племена и народи, а оттук и на самата българска народност и език. Приалтайската Минусинска котловина е прародинатата на българските племена и народи. През Късната Античност и Ранното Средновековие те са тридесетина на брой и се разпростират върху необятната територия между линията Байкал-Алтай на североизток и линията Балканите-Централна Европа на югозапад. През тази епоха Българската (Bulgarian) група е първата, най-многолюдната и най-важната група на Тюркското езиково семейство и се състои от три сравнително обособени и самостоятелни подгрупи - Аварска, Болгарска или още Прабългарска (Bolgarian) и Хазарска: По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты). Подавляющее большинство булгарских этнонимов в своем составе содержит формант -гур (от огур): он-огур, кутри-гур, утри-гур, сара-гур и т. д., что является ярким свидетельством того, что носители этих этнонимов говорили на r-языке булгаро-чувашского типа (ср.: булг. огур ~ станд. тюрк. огуз). Поэтому надо полагать, что все эти племена говорили на одном языке, возможно, с небольшими диалектными отличиями, имели сходную культуру и т. п. [Эгоров 2007, 1]. Сред не толкова многото на брой и не особено разнообразните по вид и характер изворови данни и податки за по-ранните периоди от историята на прабългарите, безспорно изключително важна, а може би и първостепенна роля и значение за Прабългаристиката конкретно, имат лингвистико-ономастичните данни под формата на имена на лица, родове, племена, народи, страни, селища, места, периоди от време; на думи, титли, наименования на конкретни предмети, числа, отделни изрази или цели изречения и дори текстове, съставени на прабългарски език. Водещо-централно място сред всичките тези лингвистико-ономастични данни заемат думите и имената, преминали и заети по различно време и на различни места от иранските езици към прабългарските диалекти и езици. Настоящата разработка има за предмет на изследване само четири, но изключително важни и съществени, ирански по произход титли в прабългарските диалекти и езици. Така тя е по-следваща реализация на нашето много голямо желание и намерение да открием, опишем и представим, колкото е възможно в по-пълна степен, общоиранското, и по-конкретно, персийското езиково влияние върху прабългарския език, началото на което между впрочем поставихме неотдавна и с нарочна публикация [Добрева, Добрев 1983]. Между впрочем тъкмо тази наша студия, в сравнително дълга поредица от някои от най-съществените си пунктове и моменти, играе много важна роля и е главен фундамент при анализа и оценката от страна на историците на т.н. „иранска теория” на прабългарите. При това, на основата на изключително рядко срещаните при българските историци, редица много точни и верни наблюдения и констатации както върху лексико-граматичната структура и историческото развитие и на тюркските езици изобщо и прабългарския език в частност, и на иранските езици, а така също и върху тяхното взаимодействие, неизбежно се стига до извода, най-общо казано, за научната несъстоятелност на въпросната “теория”, докато самите прабългари имат „тюрко-алтайски етнолингвистичен произход”: По наше мнение езикът на прабългарите все пак представлява език от тюрко-алтайското езиково семейство, за което могат да се приведат следните основни доводи: 1. 1. По относителен дял в езика на прабългарите най-обемен е именно онзи пласт лексеми, които са с тюрко-алтайско езиково потекло и характеристика, което определя този пласт лексеми като домашния фонд в лексикалното богатство на езика, а самия език - като тюрко-алтайски по етно-лингвистичен облик. Ако към запазените в надписите или във византийските извори лексеми прибавим и езиковите остатъци в съвременния български език, то количеството на тюрко-алтайските по лингвистичен характер лексеми в езика на прабългарите се увеличава значително. 1. 2. Проследява се сравнително сигурно функционирането на словообразувателни модели, типични именно за този пласт, докато други словообразувателни модели във функциониращо състояние почти не се проследяват. 1. 3. Проследяват се почти всички по-типични фонетични характеристики в техния развой, които са типични за именно този лингвистичен пласт. Анализът на О. Притсак в неговото засега най-системно проучване на езика на прабългарите (вж. Pritsak, O. 1955) говори именно за това. 1. 4. Проследява се генетична връзка между лексеми от прабългарските езикови остатъци и лексеми от живи негови наследници (чувашки и др.), както и с тюрко-алтайски прабългарски по произход лексеми - заемки в съседните езици. 1. 5. В старобългарския език се проследяват главно тюрко-алтайски по произход лексеми, респ. лексемите от друга лингвистична принадлежност показват следи от битуване в тюрко-алтайска езикова среда. Впрочем, аналогично е и положението в староруската литература. Вън от проблема за проникването на лексеми от езика на прабългарите посредством старобългарския език и неговото активно ползуване като еталонна културно-историческа реалия в староруското общество, такъв паметник като "Слово о полку Игореве" съдържа преди всичко тюркизми - и прабългаризми, и заемки от езика на хазарите - и по-малко иранизми. Това състояние на нещата явно е детерминирано от етнополитическото господство на тюркските народи в Източна Европа, но то в значителна степен отразява и етнолингвистичната ситуация в този регион. 1. 6. Проблемът за иранските лексеми в новобългарски език трябва да се решава изключително внимателно и едва когато се установи, че те идват в него като наследство от езика на прабългарите, от това да се правят съответните изводи в етногенетичен план, без да бъдат пресилвани поради априорна позиция по въпроса. 1. 6. 1. Както се установява, редица лексеми от ирански произход в български език - вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог и др. - са ирански заемки в славянските езици още от времето на иранската и славянска общност далеч преди заселването на славяните на Балканския полуостров (Добрева, А., Добрев, И., 1983, с. 40-41, с лит.). Относително точно датирани чрез методите на лингвистическия анализ, те не могат да бъдат обяснени чрез установяването на многобройно ираноезично население в днешните български земи, доведено от Аспарух, тъй като това не съответства на хронологията на езиковите процеси. Техният преносител до съвременния български език са славянските племена от т. нар. българска група, настанили се в нашите земи в ранното средновековие и стоящи в основата на българския етногенезис. 2. Смятам, че засега няма нови данни, които да разколебаят старата, но фактологически и методически напълно актуална констатация, че прабългарите представляват население от тюркски произход, подложено на силно иранско влияние и в областта на езика, и в областта на културата (Венедиков, Ив. 1954, с. 290). 2. 1. Относително значимият пласт ирански заемки в езика на прабългарите има своя генезис в етническата история на Евразия от древността и ранното средновековие. По принцип този въпрос се вписва в голямата проблематика на ирано-тюркските взаимоотношения в периода от I хил. пр. н. е. до I хил. от н. е., доколкото по-ранните връзки между индоевропейски и алтайските езици са феномен от малко по-различно естество [4]. Така например, в етнокултурната ситуация преди разселването на тюрко-монголските народи се регистрира, съгласно изследванията на И. Н. Шервашидзе (1989; 1990), развитието на процес на активна акултурация на тези народи най-вече под китайско и индо-иранско влияние със съответните отражения в езика. Така че има основания да се твърди по-скоро, че основната част от лексемите от ирански произход в езика на прабългарите е исторически ранна; тя се дължи на ранното влияние от средноазиатските ирански езици, което оставя почти идентични заемки във всички тюрко-монголски езици през т. нар. пратюркска епоха. И в случая, обаче, е необходимо анализът да бъде прецизен и точен. Бихме илюстрирали този проблем само с един пример. Иранското по произход име на основателя на българската държава, Аспарух, е било неведнъж предмет на анализ. Представляващо (и според нас) едно несъмнено иранско име, то има многобройни етимологични изяснявания, определящи го и като иранско, и като тюркско име. Струва ни се, че един от най-прецизните анализи засега е онзи, който е предложен в проучването на А. Добрева и И. Добрев, представящ го като продължение на древноперсийското vis(i)yapuqra 'благородник, принц, наследник' (вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 44). Следователно това е още един от примерите за развитие на лично име въз основа на титла. Процесът е много специфичен и което е важно във връзка със занимаващата ни тема, той датира още от старотюркската епоха, където тъкмо същата титла е приета в различни варианти, в това число вариантите Ъшбара, Ишбара и др., доближаващи се плътно до варианта на това име в старобългарски писмени паметници - Испор, до чувашките Аспар, Йашпар, Ишпар, Еспер и др. Сред владетелите на тюркютските каганати от Средна Азия това име-титла се носи както от представители на династията на Ашина, така и от ханове на източния и западния каганат (вж. ономастичната таблица у Гумилев, Л. Н. 1993, с. 464 и сл.) и следователно е стабилно присъстващ елемент в титулатурата им. Така появата на ирански имена в прабългарската антропонимия е културно-исторически факт с вероятно различен механизъм от онзи, който се внушава от предпоставеното обяснение за ираноезичието на прабългарите. Основният извод, който се налага от казаното дотук - независимо от предварителния характер и неизбежната неизчерпателност на извършените наблюдения - е установяването, че в анализа се допуска една базисна грешка от методическо естество. Тя се състои според нас в смесването на етнокултурна и етнолингвистична общност. В етническата история примерите за взаимовлияния и уеднаквяване на етнокултурния облик на народи с различен етнолингвистичен произход не са малко и прабългарите са един от тези примери. По етнокултурен облик те принадлежат на средновековния индоирански свят, но по своя етнолингвистичен произход те спадат към групата на тюрко-монголските народи. Бих посочил също така, че тази констатация е валидна за една голяма част и от останалите тюрко-монголски народи. Ако в случая с прабългарите при отделни изследвачи не се стига до тази констатация, напълно оправдана от наличната изворова база и нейния анализ, причините за това са две - на първо място, състоянието на познанията ни за езика на прабългарите, което може да породи алтернативни и противоречиви мнения, и на второ място, преднамереният подход към проблематиката. Както се вижда от изложеното, привържениците на двете алтернативни становища - за тюрко-алтайската и за иранската етнолингвистична принадлежност на прабългарите - в методическо отношение се опират на практически идентични доводи. Прецизният анализ обаче, дори и преди да се отиде към комплексния анализ на всички извори, осветляващи проблема, показва, че в редица случаи се правят изводи, които не са достатъчно обосновани и не говорят за иранска етнолингвистична принадлежност на прабългарите. Разбира се, и в това поле на научното дирене, по думите на американския етнолог Фр. Боас, "the solid work is still all before us". Но на настоящия етап на анализ по-обоснованият извод е изводът за тюрко-алтайски етнолингвистичен произход на прабългарите [Йорданов 2015, 3-12].

Съжалявам, но се налага да направя много важна добавка: По принцип всяко собствено име или както е в Ономастиката - оним, възниква, образува се и се развива в рамките на конкретен език на основата на съответния апелатив. Този апелатив пък от своя страна си има първично-изначален корен, наречен етимон. Целият този процес от началото до края се нарича онимизация. Ономастичната Етимология е лингвистичната научна дисциплина, която има за предмет на изследване произхода, възникването и развитието на собствените имена. Самият процес на ономастична етимологизация задължително започва с постулирането на културно-историческите условия и езика, в рамките и на основата на които възниква името. Нейната крайна цел е последователно да открие, анализира, експлицира, обоснове и докаже както апелатива, така и етимона на името. Отсъствието на коя да е от тези четири съставки от етимологизацията, я прави невалидна: http://bolgnames.com/Images/Names.pdf Органа.pdf 473.42KB 1 downloads

Каквото повикало, това се обадило! И този тип, вместо да диагностицира мануално кравите и кобилите, ще ругае и плюе до края на Света по най-великите имена на българската историография!?? Но какво има да се чудим, щом като най-безпардонно-агресивните модератори точно в тази рубрика всъщност не са медиевисти по образование и занимание!??

В този списък няма следното издание, което точно в този момент е пред очите ми, отворено на стр. 90: Серебренников Б. А., Н. З. Гаджиева, Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков. Москва, 1986. Употребата все още в тези езици на прабългарското мн.ч. налага да се направи изводът, че в тях има прабългарски морфологичен субстрат, което е лесно доказуемо културно-исторически. Несъвпадението на суфиксите за мн.ч. при волжските и дунавските българи е заради нееднаквите прабългарски/болгарски етнически съставки, на основата на които тези народности се образуват независимо и поотделно. Впрочем широко и много добре е известно, че етногенезата на чувашите се базира главно на суварите, наричани в по-старо време савири, сабири, кит. сяньби. Поради семантико-функционални ограничения изобщо невъзможно и недопустимо е съотнасянето на прабългарското мн.ч. с частично омонимичната иранска лексема. Всъщност и този проблем е предмет на анализ в студията ми за етнонима болгар. Прабългарското мн.ч. и иран. Г¤р “мъж; човек; юнак, герой”.pdf

Неуважаеми анонимнико, в България има само един професор тюрколог, който и какъвто няма как да бъдете лично вие, и затова: 1. Много претенциозно-глупаво е да твърдите, че предположението на Рамстедт било "общоприето в тюркологичните среди", когато досега не сте дал под формата на съответната научна публикация от областта на тюркската сравнително-историческа морфология дори и най-бледо-рахитично доказателство, че изобщо сте с тюркологическо образование и работите в тази научна област поне десетина-петнадесет години. Очевидно също така и не сте наясно с банално-елементарния в Науката факт, че от две проучвания по даден въпрос, валидно-меродавното е по-късното по време от тях. 2. При това не умеете да боравите и с литературата, защото точно на 90 стр. от СрИстГрТюркЯз-1986 въпросните големи(!!!) тюрколози пишат, че "показателят -р е древен афикс за събирателна множественост" и дават примери от тув., хак. и кирг. език. Тези примери аз няма как да не съм ги видял, още когато съм писал студията си за болгар. Но доколкото в нея става дума все пак за три прабългарски генонима, то не съм сметнал за необходимо да ги преписвам, а съм предпочел да приведа достъпните ми чрез форумите примери от татарския език, които в много по-голяма степен потвърждават моята теза. 3. Нямате никакво право да ми искате каквото и да е, а можете единствено и само да ме помолите, защото нито сте на моите години и още по-малко пък на моето научно-социално положение! 4. Настоявате за доказателство от тюркутските хаганати и по този начин сам разголвате невежеството си в Тюркологията, защото българите са от една група на ТюркЕтнолингСемейство, докато тюркутите са съвсем от друго. Следователно, българите задължително трябва да имат различно от тюркутите мн.ч., така както съвременните чуваши имат съвсем различно от всички останали тюрки мн.ч.

Ами щом като толкова искаш да се просветиш по този въпрос от страна на лингвист, защо тогава не си прочел отдавна пуснатите и в Нета следни редове: В рамките и на основата на тюркските езици по принцип и на тюркския дунавскоболгарски език в частност морфологичната структура на късноантичния и ранносредновековен етнм *bolgar, е повече от ясна и дори очевидно-проста и изобщо не се нуждае от недомислията по повод на “алтайските езици”, допълнително и на тема класификация на тюркските езици на един помощник-историк, за съжаление, с тюркологическо образование и епигоно-адепт на не особено грамотния по въпроса К. Менгес [Стоянов 1997, 6-13], защото тъкмо в тюркските езици зв. -r е носещо-главен компонент на суфикса за множествено число [Серебренников, Гаджиева 1986, 87-91], докато в прабългарските надписи от VІІІ-ІХ в. на територията на Първото българско царство се срещат генм Τζακαραρ, Κουβιαρ, Ερμιαρ [Бешевлиев 1992, 227-234], а на Кавказ през І-ІV в. има гр. Хунаракерт [АрмАтл, 104], лексико-граматичната структура на името на който е напълно ясна и дори прозрачна и се състои не от монголския (Д. Еремеев), а от китайския по произход етнм хун като име на местно българско племе или род и апелатива географски термин от ирански произход керт “град”, като към Етнонима е прибавено прабългарското мн.ч. -ар, последвано по-малко вероятно от ирански родителен падеж или най-вероятно от арменската съединителна гл. а, налице още и в ойкнм Тигранакерт [АрмАтл, 104], където съставката Тигран е добре известно арменско мъжко лично име, носено и от редица арменски царе като например Тигран VI (59-62), но същият елемент се среща и в оронм Дзиакан като паралелно название на известните Хипийски, или в превод от гръцки - Конски планини, така че изобщо няма нужда тук да се постулира присъствието на иранското нарси ар “человек” [срв. Еремеев 1970, 133]. Между впрочем, тъкмо във връзка с българските генм Τζακαραρ, Κουβιαρ, Ερμιαρ, тук допълнително ни улеснява участник във форум в Интернет, според когото “1. Суффикс "-ар": как правило, указывает на профессию (не уверенно в примененительности этого правила в тюркских языках). 2. Суффикс собирательной множественности -ар/-ер неупотребителен в современном татарском словоизменении. Патроним, оканчивающийся на -ар - это окончание множественного числа и несут смысловую нагрузку: обозначение не одного представителя или части рода, а всего рода в целом.” [ИнтНт], докато изолираността на този суфикс в тюркските езици изобщо, но и неговото съхраняване в татарската патронимия са не толкова поредното лингвистично свидетелство и доказателство за малко по-горе посочения силен болгарски субстрат в езика на къпчаките по произход като цяло казански татари, колкото за неговото безспорно наличие и употреба в историческите болгарски езици и диалекти. http://bolgnames.com/Images/Bolgar.pdf

В тази област няма "по-висш ум и учен" от грамотния лингвист, който добре познава и владее законите и методите на Сравнително-историческото езикознание. Руското деньги е от прабългарски произход.pdf

Не е възможно, защото според проф. Златарски "силното желание на цар Симеон да ожени дъщеря си за младия византийски император е още от 914 г.". Според друг източник обаче през 913 г. Симеон получава от ромеите "обещание за брак на неговата дъщеря с Константин". Женитбата на Симеон според проф. Златарски.pdf

Бихте ли се конкретизирал малко повече и казал къде точно лично аз прибавям на Симеон "измислена слава" и му отдавам "измислени възхвали"? Впрочем позволявам си да се лаская от мисълта, че сте запознат с основните ми публикации, в които аз пиша за Симеон - Златното съкровище за българските ханове и Българите за руския народ. ПП: Исках да дам линковете, но вашият форум дори и в това отношение не е особено благосклонен към мене!

Така поставени, въпросите ви звучат много странно, защото тезата не е лично моя, а на проф. Златарски. Това, разбира се, е повече от отличен атестат за нейната пригодност и реалистичност. Специално първата ви точка показва, че изобщо не сте наясно и с фактологията и затова никак няма да е зле да прегледате първия прикачен файл. Не разбирам обаче на какво точно основание този велик български цар е предмет на най-гневни филипики и дори обругаване в този форум, който има претенцията да е български?! Не ми е ясно също така и защо темата беше прехвърлена в тази рубрика, дано някой от модераторите да си направи труда да ми обясни? Българският цар Симеон Великий.pdf Първият сред равните в Средновековна Европа, Симеон.pdf

Очевидно, не без мъдрите съвети на своя патриарх, Самуил много добре знае и изобщо не нарушава и това канонично правило. Затова по негово време патриарх Йоан Дебърски само курира Киевската Митрополия. Патриарх Йоан Дебърски.pdf

Не е необходимо да е римски поданик, защото той става василеопатор по право и по най-кратката процедура, а впоследствие и съимператор, както това прави Роман Лакапин. Християнството тук трябва да се разбира най-общо като християнска общност, народ, държава, институции и т.н.