T.Jonchev

Добре разбирам емоционалното избухване на Stanislav_is, още повече, че не е специалист, а пък е и търновец. Но и той би трябвало да разбере, че работата така (в Търново казват "урбулешката") не става. Хубаво е да се реставрират паметниците, разбира се - като се запази автентичната част и се доизгради онова, което времето и хората са съсипали. То в началото на 70-те точно това са искали да направят на Царевец - затова я има червената линия на зидовете, за която Doris спомена. Но по-късно яко са са оляли. У нас възстановките се правят не с оглед на историята, а на туризма - затова се получава така. За да се направи реставрация, тя трябва да бъде възможна: трябва да се знае как е било - поне приблизително. А в много случаи не се знае, дори приемливи аналогии няма. И тогава се почва с бутафориите - само и само да има какво да се показва и парата да пада. Защото този тип "реставрации" не се правят, за да се гордее някой с миналото (като съображение това го имаше, но и то в миналото остана), а за пари. А пък когато става дума за пари, никой не го е еня за наука и мнения на специалисти. Още по-малко на някой ще му пука за някаква автентичност - също като в чалгата. Горе долу по същия начин е направена и писмената реставрация на българската история: с много по-голям замах, естествено, защото хартията и мастилото са много по-евтини от арматурата и бетона. Пишем националната си история не такава, каквато е била всъщност, а каквато ни се ще да е била, понеже сме комплексари. Е, вярно е, че публиката не се интересува много от истината и предпочита екшън-гледката / екшън-изложението. Но тези ми "специалистки" съображения не са единственото, което ми пречи да се съглася с мнението в началото на темата. Качвал съм се преди години на Трапезица - още преди да почнат настоящите разкопки там. Прав е Stanislav_is - тогава Трапезица беше един обрасъл с бурени хълм. Но сред тези бурени имаше повече история, отколкото в цялото изкуствено величие на Царевец. Като застанеш до някой порутен църковен зид с едва различими следи от фрески по остатъците от мазилка, оттам те гледа истинският ΧΙV век: не величествен, не кой знае колко бляскав, но реален и въздействащ с тихата тъга на руините, които всъщност са символ на превратностите и бедите, през които е минал този народ. От това побиват тръпки. А от живописта в Патриаршията ми се повръща.

Според мен не е никак задължително в думата (името?) "Сурсувул" непременно да се търси елемент "боил". Ако действаме така, как ще декодираме "хрисовул" например - като "златен боил" ли? Мисля, че преди да пробваме етимологии, е необходимо да бъде доказано, че "Сурсувул" не е име, а титла или длъжност и едва тогава да се търси значението.

Аха - понеже има хипотеза, че Петър бил малолетен. Как не.

О, не, има: владетелската титла у българите не е "хан". Ценов пръв заявява това.

Изабел - ако помня добре - я наричаше Фани Мутафова в "Дъщерята на Калояна". Но това е художествена измислица, за която историята е само пирон за закачване, както се изразява Дюма.

Освен това името на съпругата на Алексий Слав - незаконната дъщеря на Анри д'Ено - е напълно неизвестно. В източниците то не се споменава, така че откъде се взе тази Маргарита-Изабела, не знам. Въобще Вологез показва голям ентусиазъм, но би трябвало да е и по-предпазлив в изводите. Данните за траките са твърде бедни, за да може човек да е категоричен. Освен това тракийската история (както се вижда и от собственото му изложение) не може да мине без задълбочени познания по римска история, също както българската не може без ромейската. А в първия постинг на Вологез стои изключително груба и неприятна грешка (която не е единствена): Акциум той е сложил някъде (неясно къде точно) по течението на Вардар. Възможността да бъде допусната такава грешка силно снижава доверието към изложението въобще - дори това да не е много справедливо всьщност.

Напълно подкрепям това становище, още повече че то ясно показва, че т.нар. византийско влияние не е никаква смъртоносна болест или заплаха за съществуването на България, както обичат често да твърдят редица историци.

O, със сигурност са го отнесли. А още преди тях са го отнесли онези, които са били в Оглоса. А пък Одесос да е ползван за някакво настъпление против мизийските славяни, си е чиста измислица. Нито имаме сведения да е бил "мощна крепост" по това време (даже е възможно да е бил въобще в руини - виж постовете на Ка4о по въпроса), нито пък ромеите да се предприемали някакви настъпления срещу племената в Мизия.

Taм някъде - пролетта или лятото - но преди края на август 943г. Едновременност и заедност не е едно и също нещо. В тези времена координация в действията не е лесна за постигане работа, а и аз не се сещам за данни за връзки между печенеги и маджари в това време. Спокойно биха могли да нашестват едновременно в различни части на страната - която е доста обширна - и без да се сговарят помежду си).

Фердинанд със сигурност е знаел и характеристиката на кравата и всичко останало, което четем в "Съветите". Само че никога не би го написал. Бил е достатъчно интелигентен и с чувство за история, за да го направи. Колкото за царските имоти - самият факт, че вече толкова време се дрънкат частна или държавна администрация ли е интендантството, е крайно показателен. Ако беше държавна, отдавна да са извадили документи за това. Всъщност заплатите на чиновниците от това интендантство са плащани за сметка на цивилната листа - т.е. интендантството е частна администрация на царската фамилия. Ако нямаше толкова политически съображения и игрички около този въпрос, горното обстоятелство е достатъчно да реши проблема с имотите.

В цитата откривам 10 (десет) фактологически грешки. Значи текстът със сигурност е на Божо.

Може и е. В самия надпис е разчетена годината 6451, която отговаря по В.Е. на периода от 1 септември 942 до 31 август 943г.

Ежедневно по три пъти го сторвам. Хем у черкова, на литургия. Ама що ли ми требва,като връз ничии пръсти не стъпям? Свежар си е Рицарят.

Налага се да се самопоправя, защото току що попаднах на един сайт на Ангел Кънчев, където виждам начало на критика срещу моята критика на д-р Ценов (www.bgpatriot.com/web/bg/topics/bulgaria/history/cenov/cenov_critics.php). За жалост все още не е написано нищо, касаещо основните въпроси, за които е моят коментар - напр. за това как Кубрат живее ту в ΙV, ту в VII век или за солунския "цар Михаил" и за Лъв Гомост - баща на Константин Кирил Философ според Г.Ценов. Ще ми бъде любопитно какво, освен отрицание на аргументите ми, може да се каже по тези въпроси. И не само по тях, разбира се.

Според мен възможната връзка, която посочваш, е твърде разтеглива. Да се обърка Акакиевата схизма с иконоборството - хем съдържателно, хем хронологично - е бая сложно, особено за хора, за които религията е била основен въпрос. Григора е твърде отдалечен по време от събитията, които описва, така е. Именно поради това мисля, че е пообъркал хронологията и затова казах, че е излишно да базираме върху неговия текст изводите за българските преселвания, след като имаме доста по-ранни данни за тях. Всъщност неговият текст се използва не толкова за датиране на преселение по-ранно от Аспаруховото, а по-скоро за да се свържат българите със създаването на архиепископията през 535г. и да се доказва, че Юстиниан я е създал за тях. Но дори Григора не твърди такова нещо.

Макар че вече отговорих на pnp5q на ЛС, давам отговор и тук - заради Рицаря, който ме подканва да го сторя. Съмнявам се в данните на Григора за голямо преселение на българи от бреговете на Волга, през Дунава - та чак до дн.Македония по време на иконоборството. Защото Никифор Григора точно това казва - че преселението е в иконоборското време, а не когато е създадена архиепископията на Юстиниана Прима (535г.) Иконоборският период обхваща времето от 726г. до 843г. и във византологията това е достатъчно известно. По-ранните прения по въпроса за иконите и почитането им (примерно на събора в Елвира, но и други) нито средновековните, нито съвременните автори някога са считали за тресяща църквата ерес или пък за държавно поддържан религиозен курс. Така че едва ли може да се спори какво е имал предвид Григора, когато споменава иконоборството - точно периода 726 - 843г. е имал предвид, защото дори по негово време още се произнасят анатеми срещу василевсите, провеждали и поддържали тази политика. Да смятаме, че в този период е имало някакво голямо българско преселение, при положение че останалите източници (вкл. тези от VIII - IX век) не споменават нищо подобно, а - обратно - разполагаме със сведения за няколко по-ранни преселвания, за мен не е особено сериозно. Поради това не съм склонен да приемам въпросното твърдение на Григора. Що се отнася до връзката българи - Юстиниана Прима (в религиозно или в политическо качество): към това се отнасям крайно предпазливо, защото тези данни се отнасят до твърде ранно време, но самите те датират от значително по-късно - след началото на ΧΙ век. Това не изключва смесване и объркване между причините за създаването на архиепископията на Юстиниана Прима и Охридската архиепископия.

Ако ще сме точни - повече от три. Не, Помак, отдавна не е така. Направих си междувременно труда да прочета всичко, което Г.Ценов е публикувал на български, включително "Произхода". Но това четене не промени създаденото от "Кроватова България..." впечатление, а го затвърди. Не знам дали това се отнася за мен (и за мен?), но във всеки случай никак не ми е ясно защо човек, който приема тюркската теза (макар че аз никъде не съм я адмирирал) или - още повече - който не приема тезите на Г.Ценов, да е българомразец. Откога Г.Ценов е някакъв патриотичен еталон, та който не му приглася да е антипатриот? Освен това - какво общо може да има историческата истина с патриотичните щения на този или онзи? Що се отнася до "безразборното критикарене" и "носенето на вода от девет дерета": прави ми впечатление, че привържениците на Г.Ценов не си дадоха труда да аргументират несъгласието си с моите бележки и да верифицират неговите схващания по засегнатите от мен въпроси. С други думи постъпват точно по този начин, за който обвиняват колегите на д-р Ценов, а това не намирам за много логично поведение.

Конрад ΙΙΙ също е признаван от Константинопол.

Видях този пост със закъснение, но отговарям: Действително, въпросът за иконите и отношението към тях има доста дълга история - в хронологическо отношение тя значително надхвърля обхвата на т.нар. иконоборски период (VIII - IX век). Не мога да се сетя обаче за какво мое мнение става дума. Може би е нещо, което съм казал в критиката си към Г.Ценов. За да направя някакъв коментар, ми е необходима по-точна препратка. Не разбирам обаче защо трябва да разглеждаме мотивите за създаването на архиепископията на Юстиниана Прима по толкова късен извор като Григора, след като има много по-ранни известия за тази архиепископия - значително по-близки до 535г. от времето, в което е живял Григора. Да не би затова, защото те не споменават като мотив българите?

Не, не и в такъв план. Единствено историографски се говори за партии - примерно "куманска партия". Но това е по-скоро фразеология, отколкото фактология.

Лъв.

Този флот очевидно добре си е свършил работата, след като от 1800-те кораба на арабите оцеляват пет. Разбира се, заслугата не е единствено на ромейската флота. Бурите също доста са помогнали.

Tочно Петър - няма как. Когато е трябвало да учи, едва ли е било възможно да пребивава в Константинопол. За синовете на Петър обаче е възможно да го допускаме, защото е известно, че са били дълго време в ромейската столица. Всъщност Симеон май е единственият, за когото знаем със сигурност къде е учил.

Би могла да се запомни и с това, че в нея България ползва услугите на турски съюзници/наемници.

Сигурни данни няма. Според Анонима от ΧΙ век обаче първият строен от Аспаруховите българи град е Плиска.