T.Jonchev

Е, добре, след като професионалните "учьони" не ги разбират работите, обясни ти какво е станало - без фантазия.

Е, какво значи "да помоли сам себе си"? В текста се казва, че убедил стратезите да накарат подчинените си да го молят. Ако Никифор бе разпоредил възстановяването на укрепленията, е трябвало да плаща за "извънреден труд". С използвания похват е искал да спести пари - неслучайно преди да седне на трона е бил логотет на геника. Но врътката му се оказала твърде прозрачна, вбесила войската и му се наложило да офейка оттам.

Куманите ли? Смятам, че въпросът е зададен некоректно. Българите не преминават Дунава преди битката, а вече след поражението на ромейската армия (числеността й е неизвестна, разбира се - посочените тук 60 000 души са измислица от филма "Хан Аспарух"). А разказът за това поражение ясно показва, че когато българите са преминали Дунава, ромейската армия вече се е била отдала на бягство. Така че никой не ги е спирал при форсирането. Що се отнася до флотата, Хърс предпочита тя храбро да е останала след бягството на конницата, за да спира българското форсиране и да е била унищожена от някакъв фантазен млад български флот. Аз бих предпочел да мисля, че просто е отплувала след поражението на сухопътните сили, може би дори спасявайки някои от бегълците. Напомням, че всъщност не е известно кой точно е "близкият бряг", където ромейската флота е била пуснала котва - дунавския или черноморския.

Е, де, чак пък в аванс! Но признавам, че с тази идея ме подтикваш към размишления, защото истината е, че единственият сигурно датиран надпис, в който присъства "канасивиги Омуртаг", е Чаталарският, а той е сечен между 1.9.821 и 31.8.822г. Може да е случайно съвпадение, но може и да не е. Май би било добре да почовъркаме около това.

Е, на прима виста няма да мога. Спомням си обаче, че "кана сюбиги" присъстваше във възстановката на надписа от 820г., направена от Бешевлиев, а това е преди услугата, оказана на Михаил Балба.

Всяка територия между две реки може да носи такова име - принципно. Ако въпросът ти е коя, ако не тази около Делтата - не мога да кажа, не съм мислил по това.

Сериозно ли го мислиш? Ако такова нещо се бе случило, според мен то щеше да бъде описано. Ако не от ромеите, то от западните автори. Знаеш какво писане е паднало по повод кесарската титла на Тервел. А и Омуртаговия медалион е правен по образец на номизма на Лъв V, а не на Михаил II.

По нашата, съвременната логика е така. Ромеите са имали по-друга.

Не, нямах точно това предвид. Исках да кажа, че ромейският "запад" съвпада горе-долу със старата префектура Илирик, а Дунавската делта попада в префектурата Ориент, поради което този район традиционно се счита за част от имперския изток. В този смисъл, ако административната единица "Западна Месопотамия" действително е била на Балканите, вероятно би трябвало да търсим местоположението й някъде на запад от течението на р.Искър, а не около Делтата. Разсъждението ми е, разбира се, чисто терминологично.

Да, би могло, наистина. Проблемът е, че не се знае дори приблизително къде е била разположена тази Западна Месопотамия. Ако вземем предвид "западна", може да се наложи да я търсим доста по на запад, защото районът на Дунавската делта влиза в традиционното имперско (и римско, и византийско) схващане за "изток", а не за "запад".

Може би не точно. Доколкото може да се разбере от смътните и разпилени известия за българското административно устройство, комитатите около Дунава са имали територии и от двете страни на реката. Разбира се, това може да бъде и спорно. От друга страна не съм склонен да смятам, че въпросната Месопотамия е била разположена и на двата бряга. Самото име подсказва, че това е област между две реки.

Чакай, чакай. За какви съюзници става дума?

Някъде между началото на пролетта и средата на лятото.

Точно - предполага се. Но основанието за това предположение - воденето на преговори - е слабичко според мен. Воденето на военни действия по на юг при Пресиян само по себе си не може да е аргумент за това, че Филипопол вече е бил български, когато са се водили тези военни действия. И Крум води военни действия по на юг, без това да значи, че държи Филипопол.

Ами той си е там и Никулицелският лагер е на неговата (бивша вече) територия. Сега вече не е остров, защото най-южният дунавски ръкав междувременно е пресъхнал. В делтата не можем да намерим друг Певки. Аполоний (мисля, че той) казваше, че Певки бил с размерите на Родос. Между днес съществуващите устия няма толкова обширна територия, освен тази, заобиколена от вече пресъхналото устие.

Към момента на покръстването - безспорно да. Смятам обаче, че е станало при Пресиян, а не при Маламир.

Е, ако трябва непременно нещо да се опровергава - може всичко. Имай обаче предвид, че с кораби многократно са превозвани конни части - не само във войните с българите. Това е практика. Хеландията е основно конепревозен кораб, макар да се използва и за други цели. А продоволствието на пехотната армия не е осигурявано по по-различен начин в сравнение с продоволствието на армиите на Коменциол, Приск и Петър в края на предното столетие, както и в сравнение с армиите на Константин Копроним през следващото.

ОК. Можеш ли да ми кажеш кой археологически факт ограничава този период точно до 836г., а не до 838г. например? Това не е аргумент, Ка40 или по-скоро е автоаргумент. Посочва се 836, защото някой е убеден (на базата на текста на Маламировата летопис), че в 836г. градът престава да е ромейски и става български. Следва извод: няма археологически данни за ромейско присъствие от 836г. нататък, защото градът от 836г. нататък е български. Сега ти решаваш същата задача, само че наопъки: градът е присъединен в 836, защото от 836 нататък няма археологически данни за ромейско присъствие.

Тагми. В гръцкия текст стои думата "тагми", с която се обозначават конни части. Прецени сам колко време е необходимо пехотна войска да стигне до дунавските устия по суша и колко за флот - по море. Теофан изрично казва, че пехотната войска е изпратена по суша. За конницата такова нещо не се казва, поради което се предполага, че е превозена с корабите, както през следващото столетие практикува Κонстантин V. После на мястото на събитието се говори единствено за конници. Изводът просто се налага.

Не са спрели до Адрианопол, а по всяка вероятност са го заобиколили. Бурдизон е в югоизточна посока от него и е доста по-малък град - да не говорим пък за това какъв е Проватон.

Според мен това не е достатъчен аргумент, когато имаме писмено сведение и то домашно, което не говори за превземане и присъединяване на града, а единствено за преговори. Освен това: ако не разполагаме с археологически сведения за византийска власт там в периода 836-970г., нима имаме такива сведения примерно за 825 или 830? Не, нали? Т.е. долната граница въобще не е определена археологически. Ако липсата на археологически сведения означаваше непременно липса на ромейска власт, би трябвало да заключим, че в 825г. (примерно) градът е български. Но не е. С други думи единственият сигурен маркер тук е Маламировата летопис. А тя не съобщава за присъединяване на града към България.

Липсата на известия за участие на пехотните части в сражението би могла да означава, че - придвижвайки се по суша към Дунава - те още не са били пристигнали, когато се е разиграла битката. Данните, с които разполагаме, показват, че армията е прекарала в Оглоса само няколко дни и това обстоятелство подкрепя допускането, че пехотата въобще не се е намирала на полесражението. Колкото до глупостите за разгром на императорската флота - не си струва въобще да ги коментираме.

Никак не съм убеден, че Филипопол е бил превзет - от преговори до превземане има бая голяма разлика. Колкото до началото на конфликта: ромеите опустошили някакви неупоменати земи и вместо да видим българите - така миролюбиви и вероломно нападнати - да воюват, за да отбраняват своето, те се оказват доста дълбоко в ромейска Тракия при Проватон и Бурдизон. На всичкото отгоре тези събития стават във време (поне според официалното им датиране), когато цялото внимание на император Теофил е ангажирано на изток, с подготовката на кампания срещу арабите, която довежда до победата при Дазимон и превземането на Запетра.

Абе, Пламене, за какво писах критика на тази книга преди време - хем по твое предложение? Каква "крупна армия", какви пет лева?!

Всъщност са му се случили все хубави неща - поне доколкото разполагаме с информация: получава патрициански ранг и братовчедка на василиса Ирина за съпруга. Разбира се, Константин V по това време вече не е жив, иначе на Телериг би могло да му се случи и съвсем друго нещо. Ако не беше умрял, можеше отново да опресни анатомичните познания на ромейската медицина - този път за сметка на Телериг.