T.Jonchev

Ако календарът действително е 60-годишен, как така няма да го касаят? Точно втората част е пробният камък за правилността на всяка хипотеза, формулирана върху първата. Makebulgar, нека не си представяме календара като някаква екзотична украса - той е бил действащ и с него в "Именника" са датирани владетелски управления. Ако дадена календарна хипотеза не позволява приемливо датиране на тези управления, не е крив "Именникът" - хипотезата не става.

О, не. Китайската година на змията съвпада приблизително с 453г. и това подсеща Москов за допълнителен аргумент в полза на допускането, че Авитохол е Атила - защото преди него това допускане не е повече от екзотично хрумване, добило популярност. Москов се заема да го аргументира, но аргументите му са абсолютно несериозни. Що се отнася до началото на Ирник: след като най-категорично е обявил Авитохол за Атила, то - естествено - за Москов Ирник е Ернах и той брои управлението му от 453г. нататък. Само че тук допуска грешка, защото Ирник управлява не от 453, а от 454г., след като Елак загива при Недао. Тази грешка е базова, защото Москов опира цялата си хронология именно върху 453г. като време на възшествие на Ирник. Грешката се отразява върху цялата му хронологическа постройка.

ОК, дай продължението, за да се стигне до 15-я индикт на Чаталарския надпис.

В този препис стои "иже" (Н), което има стойността на гръцката "ита" (Н) - 8. Така че годините категорично са 108. В другите два преписа са 150. Приема се, че действителното число от оригинала е 150 не само защото то стои в два преписа, но и защото то, а не 108, отговаря на въртенето на 12-годишния цикъл.

Извинявай, но каква е тук ролята на индикта?

Както писах преди време в друга сходна тема, хипотезата за 60-годишен календар е възможна единствено за първата част на "Именника" и то по две причини: 1. Достатъчно голям брой години, в които могат да се търсят най-различни цикли; 2. Невъзможност за засичане с наративни данни поради тяхната липса. В момента, в който вече се появят данни и може да се съпоставят нещата, хипотезата за 60-годишен календар започва да дава дефект след дефект и всъщност спира да работи - Янков го е посочил: следват масови нагаждания и "коригиране" на извори. За мен това е категоричен аргумент срещу хипотезата за 60-годишен календар.

Tемата се е превърнала отдавна в говорилня и е на път да бъде затворена поради това. При по-качествена модерация това щеше да е вече направено и ако не е, то е защото към подобни мерки се прибягва в много крайни случаи. Острият тон и грубите думи са нежелателни, разбира се. Ако за sir това беше обичайният начин за изразяване, а не избухване, щеше да бъде санкциониран. Само че sir е доста уважаван член на тази общност - може би tantin ще обърне внимание, че при 882 мнения той има 1763 лайка, т.е. одобрението към него е почти 200%, което в този форум е свръхизключителна рядкост и очевидно означава, че става дума за човек, който знае разликата между количество и качество и не говори празни приказки. На такъв човек аз няма да наложа санкция за изпускане на нерви, но ще го помоля за повече хладнокръвие. А на tantin бих припомнил максимата non multa, sed multum - ако пожелае да се възползва от нейната мъдрост. Бел. мод.

Има неща, които са общоприети. Арианството е класифицирано от църквата още преди векове като христологична ерес. Еретическите учения са отклонение от официалните догмати на църквата, но са част от християнството и привържениците им са християни. Точно поради тази причина, когато еретик се приобщава към официалната църква, това става с отречение от заблудата, а не с ново кръщение. А фактът дали някой конкретен човек приема или не християнството на арианите, нищо не променя по същия начин както Богоров с "драсни, пални клечица" не е променил употребата на понятието "кибрит".

Напротив - християнство е. Основното му различие с Никейския символ е дали Христос следва да се приема за единосъщ с Бог-отец или за подобосъщ. Арий губи в споровете и е обявен за еретик, но учението му има голямо разпространение през IV - VI век.

Може би поклонниците на Ценов най-сетне проумяха, че той не е величие, което си струва преклонението или най-малкото - че няма как да пробутват тук ценовските виждания.

Естествено, че знае - покръстени са предната година.

Сега няма "политкомисари", но пък има лаици, които се напъват да изпълняват същите функции. Инструментариумът е друг, но щенията са същите, а общият знаменател е дилетантството. Проф. Табов, питах ви и преди и ще попитам пак: какви доказателства, освен думите на Г.Ценов, сте в състояние да представите за това "размахване"? Ще представите ли поне една карта, правена от Златарски, която е "размахвана" в Ньой, или просто преповтаряте Ценовите клевети?

Темата е за грешките на Ганчо Ценов, а не по всичкология, така че съм я разчистил в съответствие с предложението на Самотния вълк. Във форума има достатъчно теми за произхода на българите, за славяните и пр. и не е необходимо да бъде оспамена тази. Ако това безразборно писане продължи, темата ще бъде затворена за пореден път. Бел.мод.

Имаше или поне така смятах до неотдавна: Г.Ценов категорично отхвърля становището, че титлата на българските владетели до IX век е хан. Оказа се обаче, че не той се е сетил пръв за това, а Фьодор Успенский. Ценов просто преповтаря позицията му. Така че към момента аз не мога да посоча нищо у Ценов, което да е хем правилно, хем оригинално.

Лакърдии, които обаче квалифицирате, без да сте прочели. Защото - ако бяхте ги прочели - нямаше да искате да ви показват грешките на Ценов 1, 2, 20. Най-фрапантните от тях са показани в прикачен към втория постинг от 1-ва страница файл.

Маке, приятелю, остаяш си беден.

И аз не можах да разбера каква е идеята на tantin с тия гори - че Хипийската планина не е планина, а гора или нещо друго?

1.Беше толкова отдавна, че вече съм забравил как стана. Май Ресавски ми го препоръча? Наистина не помня. Във всеки случай нито веднъж не съм имал повод да съжаля, че попаднах във форума - дори когато съм късал нерви с разни странни потребители. 2.Аз не бих могъл нищо да променя - форумът си има свой собствен живот и по-добре, че е така, защото иначе всеки потребител щеше да опитва да го моделира според вкуса си, а това би довело до хаос. 3.Подкрепям идеята на Makebulgar за професионалния раздел и виждам, че Росен вече го е създал - адмирации по този повод! Да видим как ще тръгне клубът. Допускам, че в началото няма да е лесно и бързо, но той може да стане чудесна перманентна кръгла маса с научни приноси. 4.Лош мениджър съм, затова ще замълча. Честит юбилей на форума, на създателите му и на всички потребители в него!

Ако пофантазираме - да. В реалната ситуация обаче според данните Аспарух бяга на запад, тръгвайки от Хипийските планини. Макар да има спорове по локализацията им, те категорично не са се намирали нито на запад, нито пък далеч на север от Азовско море. И, за да пресече Днепър около Киев, Аспарух би трябвало да направи огромен завой и да измине стотици километри без полза - само и само за да не пресича Куфис (ако Куфис е Буг). Доста трудно за възприемане.

Това всъщност казах и аз - думата има тесен и широк смисъл и се употребява и в двата. И след като в европейските предели на Латинската империя няма друг принципат, освен Морейския, очевидно в папското писмо princeps е употребена не в тесния смисъл, а в широкия. Но, както сам посочвате, широкият смисъл визира големите баронии изобщо, което не изключва възможността под princeps Philippensis да се визира филипийски, а не филипополски феодален владетел, въпреки че и Филипи не е принципат. Но няма да продължавам това обсъждане повече, защото удивителният знак в издава раздразнение, което не искам да поддържам или да засилвам - още повече че нямам собствен интерес към въпроса.

Именно. Титлата на лицето в западноевропейския феодален модел произлиза от ранга на владението му. Оттук е и практиката едно лице да носи цяла поредица от различни титли, практика, която във византийския ареал не се среща. Т.е.: за да има принцепс на Филипопол, най-напред трябва да има принципат Филипопол. Данни за подобен принципат обаче изцяло отсъстват. При изключително скромния брой на принципатите в обхвата на Латинската империя би било много странно да не се спомене никъде нито въздигането на Филипопол от дукат в принципат от Анри д'Ено, нито съществуването на такъв принципат, нито пък "разжалването му" отново в дукат през 1217/19г. (макар че по това време фактически няма пълновластен сюзерен, който да го направи - доколкото си спомням, промяната в статута на най-големите фиефи, респ. на най-висшите титли, е извън правомощията на регенти и наместници). Точно това съображение ме насочи към тълкуването на princeps Philippensis не в тесния, а в широкия смисъл. Разбира се, дотолкова, доколкото нямаме латински документ с деспотската титла на Слав, би могло да се пледира, че Анри го е направил всъщност princeps, което гръкоезичното население е схващало като по-познатото "деспот" (откъдето и съобщението на Акрополит, и употребата на тази титла в гръцкия сигилий, на камбаната и в Бориловия синодик). Такова разбиране би могло да обясни веднага липсата на данни за нов латински принципат през 1208г. и следващите. Само че тогава Слав би бил просто princeps, но не и princeps Philippopolensis, а това отново насочва към широкото тълкуване на princeps в този случай. Поне според мен.

От една страна не ми се иска да споря с автора на това великолепно изследване, защото наистина статията много ми хареса и като изследователски метод, и като резултати, а дори и като стил. На всичкото отгоре К. Йорданов познава изворите за Латинската империя по-добре от мен. Но признавам, че този princeps Philippensis ме човърка. Съгласен съм, че в рамките на Солунското кралство няма фиеф, който да е принципат. Въобще в европейските предели на Латинската империя - доколкото поне аз знам - няма друг принципат, освен Морейския. Но и Филипополското владение не е принципат - дукат е. Дукат е и по времето на Рение дьо Три, и в 1228г. по проекта за договор с Жан дьо Бриен, а и в 1229г. по самия договор. Мисля, че при това положение Филипополският фиеф не може да осигурява на владеещия го официалния титул princeps. Разбира се, веднага трябва да се каже, че безспорно и Филипийският не осигурява такъв титул. От друга страна прави впечатление, че думата "princeps" в латинските източници се употребява много често не само в тясното си значение на владетелен княз/принц, но и в смисъл въобще на високопоставен аристократ, независимо от конкретния му ранг в йерархията. Дори в цитираното от К.Йорданов папско писмо от 11.08.1217г. вместо събирателното "бароните на нашата империя", четем "принцовете на нашата империя". Искам да кажа, че разтегливостта при употребата на "princeps" в тези документи отваря и други възможности за тълкуването и идентификацията на princeps Philippensis. Би било добре тези възможности да се използват или - ако К. Йорданов вече го е направил (допускам, че е) и се е убедил, че в случая "принцепс" следва да се схваща като конкретна титла, а не като събирателно съществително - това да бъде някакси посочено, за да стане крайният извод по въпроса непоклатим.

Ако беше толкова просто, проблемът отдавна щеше да е решен, а не е. И причината да не е, отново е изложението на Теофан: "Най-сетне третият от тях, наречен Аспарух, като преминал Данаприос и Данастриос, ... и като завзел Оглос...". Ако Теофановият Куфис беше Южен Буг (несъмнено аргументите за тази идентификация звучат интересно и убедително), защо, описвайки пътя на Аспарух на запад, Теофан е пропуснал Куфис, при положение, че счита тази река за достатъчно съществена, за да я спомене петнадесетина реда по-горе? Възможно ли е Аспарух да е преминал Днепър и Днестър, но не и Куфис, ако Куфис е Южен Буг? Това наблюдение ме прави изключително скептичен по отношение идентифицирането на Куфис с Южен Буг.

Има. Слагам и тук линк към изданието на Бобчев от 1903г.: https://archive.org/details/staroblg...goog/page/n129

Статията е изключително добра и със сериозен научен принос: Калин Йорданов не само е "намерил убиеца", както сам заявява в началото, но е разплел много талантливо и мотивите за престъплението точно в стила на Еркюл Поаро. Публикации с подобно качество са рядкост през последните две десетилетия. За мен обаче остава под въпрос разкодирането на "princeps Philippensis" като "филипополски принц". Вярно е, че в маса изворови текстове Филипопол и Филипи са смесвани и изписвани във всевъзможни варианти. Но твърдението за две еднакви грешки в две писма с един същ автор, писани в разстояние на девет месеца, не звучи убедително. Това би означавало, че авторът не просто смесва имената, а въобще не знае едното от тях. Едва ли е приемливо да допускаме това, а има и документални примери, че в папската канцелария са били наясно, че Филипопол не е Филипи.