T.Jonchev

Напротив - християнство е. Основното му различие с Никейския символ е дали Христос следва да се приема за единосъщ с Бог-отец или за подобосъщ. Арий губи в споровете и е обявен за еретик, но учението му има голямо разпространение през IV - VI век.

Може би поклонниците на Ценов най-сетне проумяха, че той не е величие, което си струва преклонението или най-малкото - че няма как да пробутват тук ценовските виждания.

Естествено, че знае - покръстени са предната година.

Сега няма "политкомисари", но пък има лаици, които се напъват да изпълняват същите функции. Инструментариумът е друг, но щенията са същите, а общият знаменател е дилетантството. Проф. Табов, питах ви и преди и ще попитам пак: какви доказателства, освен думите на Г.Ценов, сте в състояние да представите за това "размахване"? Ще представите ли поне една карта, правена от Златарски, която е "размахвана" в Ньой, или просто преповтаряте Ценовите клевети?

Темата е за грешките на Ганчо Ценов, а не по всичкология, така че съм я разчистил в съответствие с предложението на Самотния вълк. Във форума има достатъчно теми за произхода на българите, за славяните и пр. и не е необходимо да бъде оспамена тази. Ако това безразборно писане продължи, темата ще бъде затворена за пореден път. Бел.мод.

Имаше или поне така смятах до неотдавна: Г.Ценов категорично отхвърля становището, че титлата на българските владетели до IX век е хан. Оказа се обаче, че не той се е сетил пръв за това, а Фьодор Успенский. Ценов просто преповтаря позицията му. Така че към момента аз не мога да посоча нищо у Ценов, което да е хем правилно, хем оригинално.

Лакърдии, които обаче квалифицирате, без да сте прочели. Защото - ако бяхте ги прочели - нямаше да искате да ви показват грешките на Ценов 1, 2, 20. Най-фрапантните от тях са показани в прикачен към втория постинг от 1-ва страница файл.

Маке, приятелю, остаяш си беден.

И аз не можах да разбера каква е идеята на tantin с тия гори - че Хипийската планина не е планина, а гора или нещо друго?

1.Беше толкова отдавна, че вече съм забравил как стана. Май Ресавски ми го препоръча? Наистина не помня. Във всеки случай нито веднъж не съм имал повод да съжаля, че попаднах във форума - дори когато съм късал нерви с разни странни потребители. 2.Аз не бих могъл нищо да променя - форумът си има свой собствен живот и по-добре, че е така, защото иначе всеки потребител щеше да опитва да го моделира според вкуса си, а това би довело до хаос. 3.Подкрепям идеята на Makebulgar за професионалния раздел и виждам, че Росен вече го е създал - адмирации по този повод! Да видим как ще тръгне клубът. Допускам, че в началото няма да е лесно и бързо, но той може да стане чудесна перманентна кръгла маса с научни приноси. 4.Лош мениджър съм, затова ще замълча. Честит юбилей на форума, на създателите му и на всички потребители в него!

Ако пофантазираме - да. В реалната ситуация обаче според данните Аспарух бяга на запад, тръгвайки от Хипийските планини. Макар да има спорове по локализацията им, те категорично не са се намирали нито на запад, нито пък далеч на север от Азовско море. И, за да пресече Днепър около Киев, Аспарух би трябвало да направи огромен завой и да измине стотици километри без полза - само и само за да не пресича Куфис (ако Куфис е Буг). Доста трудно за възприемане.

Това всъщност казах и аз - думата има тесен и широк смисъл и се употребява и в двата. И след като в европейските предели на Латинската империя няма друг принципат, освен Морейския, очевидно в папското писмо princeps е употребена не в тесния смисъл, а в широкия. Но, както сам посочвате, широкият смисъл визира големите баронии изобщо, което не изключва възможността под princeps Philippensis да се визира филипийски, а не филипополски феодален владетел, въпреки че и Филипи не е принципат. Но няма да продължавам това обсъждане повече, защото удивителният знак в издава раздразнение, което не искам да поддържам или да засилвам - още повече че нямам собствен интерес към въпроса.

Именно. Титлата на лицето в западноевропейския феодален модел произлиза от ранга на владението му. Оттук е и практиката едно лице да носи цяла поредица от различни титли, практика, която във византийския ареал не се среща. Т.е.: за да има принцепс на Филипопол, най-напред трябва да има принципат Филипопол. Данни за подобен принципат обаче изцяло отсъстват. При изключително скромния брой на принципатите в обхвата на Латинската империя би било много странно да не се спомене никъде нито въздигането на Филипопол от дукат в принципат от Анри д'Ено, нито съществуването на такъв принципат, нито пък "разжалването му" отново в дукат през 1217/19г. (макар че по това време фактически няма пълновластен сюзерен, който да го направи - доколкото си спомням, промяната в статута на най-големите фиефи, респ. на най-висшите титли, е извън правомощията на регенти и наместници). Точно това съображение ме насочи към тълкуването на princeps Philippensis не в тесния, а в широкия смисъл. Разбира се, дотолкова, доколкото нямаме латински документ с деспотската титла на Слав, би могло да се пледира, че Анри го е направил всъщност princeps, което гръкоезичното население е схващало като по-познатото "деспот" (откъдето и съобщението на Акрополит, и употребата на тази титла в гръцкия сигилий, на камбаната и в Бориловия синодик). Такова разбиране би могло да обясни веднага липсата на данни за нов латински принципат през 1208г. и следващите. Само че тогава Слав би бил просто princeps, но не и princeps Philippopolensis, а това отново насочва към широкото тълкуване на princeps в този случай. Поне според мен.

От една страна не ми се иска да споря с автора на това великолепно изследване, защото наистина статията много ми хареса и като изследователски метод, и като резултати, а дори и като стил. На всичкото отгоре К. Йорданов познава изворите за Латинската империя по-добре от мен. Но признавам, че този princeps Philippensis ме човърка. Съгласен съм, че в рамките на Солунското кралство няма фиеф, който да е принципат. Въобще в европейските предели на Латинската империя - доколкото поне аз знам - няма друг принципат, освен Морейския. Но и Филипополското владение не е принципат - дукат е. Дукат е и по времето на Рение дьо Три, и в 1228г. по проекта за договор с Жан дьо Бриен, а и в 1229г. по самия договор. Мисля, че при това положение Филипополският фиеф не може да осигурява на владеещия го официалния титул princeps. Разбира се, веднага трябва да се каже, че безспорно и Филипийският не осигурява такъв титул. От друга страна прави впечатление, че думата "princeps" в латинските източници се употребява много често не само в тясното си значение на владетелен княз/принц, но и в смисъл въобще на високопоставен аристократ, независимо от конкретния му ранг в йерархията. Дори в цитираното от К.Йорданов папско писмо от 11.08.1217г. вместо събирателното "бароните на нашата империя", четем "принцовете на нашата империя". Искам да кажа, че разтегливостта при употребата на "princeps" в тези документи отваря и други възможности за тълкуването и идентификацията на princeps Philippensis. Би било добре тези възможности да се използват или - ако К. Йорданов вече го е направил (допускам, че е) и се е убедил, че в случая "принцепс" следва да се схваща като конкретна титла, а не като събирателно съществително - това да бъде някакси посочено, за да стане крайният извод по въпроса непоклатим.

Ако беше толкова просто, проблемът отдавна щеше да е решен, а не е. И причината да не е, отново е изложението на Теофан: "Най-сетне третият от тях, наречен Аспарух, като преминал Данаприос и Данастриос, ... и като завзел Оглос...". Ако Теофановият Куфис беше Южен Буг (несъмнено аргументите за тази идентификация звучат интересно и убедително), защо, описвайки пътя на Аспарух на запад, Теофан е пропуснал Куфис, при положение, че счита тази река за достатъчно съществена, за да я спомене петнадесетина реда по-горе? Възможно ли е Аспарух да е преминал Днепър и Днестър, но не и Куфис, ако Куфис е Южен Буг? Това наблюдение ме прави изключително скептичен по отношение идентифицирането на Куфис с Южен Буг.

Има. Слагам и тук линк към изданието на Бобчев от 1903г.: https://archive.org/details/staroblg...goog/page/n129

Статията е изключително добра и със сериозен научен принос: Калин Йорданов не само е "намерил убиеца", както сам заявява в началото, но е разплел много талантливо и мотивите за престъплението точно в стила на Еркюл Поаро. Публикации с подобно качество са рядкост през последните две десетилетия. За мен обаче остава под въпрос разкодирането на "princeps Philippensis" като "филипополски принц". Вярно е, че в маса изворови текстове Филипопол и Филипи са смесвани и изписвани във всевъзможни варианти. Но твърдението за две еднакви грешки в две писма с един същ автор, писани в разстояние на девет месеца, не звучи убедително. Това би означавало, че авторът не просто смесва имената, а въобще не знае едното от тях. Едва ли е приемливо да допускаме това, а има и документални примери, че в папската канцелария са били наясно, че Филипопол не е Филипи.

Благодаря за отзивчивостта. Честита и спорна Нова година!

Похвално и важно начинание . Дано постигне успеха, който заслужава. И - понеже сте познавач - да се възползвам от компетенцията ви: съществува ли електронен вариант на ръкописа на т.нар. Български анонимен апокриф от XI век?

Понеже Историкът е качил откъси от пасквила на поредния лаик с безапелационни претенции върху историческата истина - Александър Бояджийски - прибавям един мой материал, касаещ "доказателствените методи" на друг подобен лаик, д-р Пламен Пасков. Доскоро за мен той беше само име на човек с всевъзможни амбиции, но неотдавна по стечение на обстоятелствата се запознах с негови исторически твърдения и бях просто поразен от безцеремонността и арогантността, с които се създават фалшиви аргументи и се манипулират извори. Полюбувайте се - мисля, че материалът е подходящ за темата. Истини или неистини.pdf

Ако това изобщо се случи, пресяването ще е дълго и накрая ситото ще остане почти празно. Но не ми се вярва много. Александър Мошев все пак е историк, той държи сметка както за методите на изследване, така и за адекватността на изводите и в случая проявява достойна за адмириране научна почтеност - а това са все неща, напълно нехарактерни за автохтонците. Неговият текст, който Makebulgar цитира, предизвика сериозно объркване сред ценовистите във фейсбук, но забележете: никой от тях не седна да го оборва по същество (това не е изненада - всички знаем колко ги бива в анализа). Едни просто го подминават, други твърдят (естествено, голословно), че фактът на добавките в ръкописа на Орозий не е релевантен на случая с т.нар. карта на Св.Йероним, но всички - засега в доста мека форма - всъщност недоволстват, че Мошев въобще е направил тази публикация, вместо да премълчи както фактите, така и изводите. Самият Спароток побърза да пусне една статия в блога си с подчертано омаловажаване на проблема с картата, чиято цел е да успокои феновете, че нищо особено всъщност не е станало и че дори без тая карта си остават категорично прави и непогрешими. Т.е. автохтонците гледат на публикацията на Мошев като на предателство и като имаме предвид, че при тях презумпциите и голословията са основен инструмент, тук няма изненада. Но точно поради това не мисля, че професионалната постъпка на Мошев би ги подтикнала към някакви преоценки. Те просто ще престанат да се позовават на картата, макар че до вчера безапелационно твърдяха, че е оригинална, и ще продължават да настояват с пяна на уста, че са прави, все едно нищо не се е случило. А ако Мошев постоянства в почтеността относно аргументите - ще го изхвърлят от редиците си на принципа на противодействието срещу "врага с партиен билет", който е тъй добре познат от миналото, защото и мисленето, и действието им е по Сталинския модел.

Какво може да види и какво не г-н Пл.Пасков в един повреден надпис, не занимава особено общността в БГ Наука. Но може би, повтаряйки неговите "съображения", вие ще ни кажете коя дума в гръцки започва с "ГГРА"?

У Омир има доста информация за колесниците. Главините им са били метални и може би са мазани с нещо, за да се намалява триенето. И все пак то е било чувствително - спомням си едно място в "Илиада", където се казва, че оста на Диомедовата колесница започнала да скърца. Но не съм срещал никъде колесница да се е запалила или поне оста да е запушила. Ако са се случвали такива неща, мисля, че Омир щеше да го спомене - той е цар на детайлите.

Понятието "византийци" се среща в много гръцки средновековни текстове - далеч преди времето на Йероним Волф. Маса ромейски писатели за столицата на империята употребяват по-често "Византион", отколкото "Константинопол" (любимата ономастична архаизация, която толкова дразни автохтонците, но в случая една от причините е да съкращават писането - затова често се ползва и само "градът", което идва от латинската традиция на употребата на "urbs"). Пишейки "византийци", тези автори разбират основно гражданите на Византион, така че в повечето случаи понятието не се отнася за всички поданици на империята и не е синоним на "ромеи". Има обаче и текстове, в които "византийци" и "ромеи" се явяват синоними и по всяка вероятност ако империята се бе задържала още 2-3 столетия тази синонимия би придобила универсален характер. Поради загиването на империята тази универсализация се оказа дело не на самите ромеи, а на ранните западноевропейските изследвачи на имперската история като Волф, абат Лебо, а по-късно и дю Канж. Но понятието "Византия" си е историографски термин - като наименование на държавата то не е използвано от самите ромеи. Така че съвременното изхвърляне по повод има или няма "Византия" и "византийци" не е повече от обичаен лаически напън за "изправяне на криви краставици", прицелен от една страна да уязвява науката, а от друга - доста нискохоризонтна демонстрация на познания. Също като с "Омуртаг" и "Муртаг".

Цитатът е много подходящ - попаднали сте точно в целта. Що се отнася до самата разработка, тя може да бъде структурирана поне по няколко начина, но все пак зависи каква е: възложена в училище домашна работа или примерно университетска курсова.