T.Jonchev

Професор Табов обича да повтаря едни и същи твърдения, но не и да ги доказва.

Не я превземат. Градът договаря капитулация, условията на която Крум не спазва.

Възрастта на Симеон е ясна. В едно от писмата си Николай Мистик го нарича "дете на мира", т.е. е роден по време на т.нар. дълбок мир. Някои колеги дори стесняват тълкуването до самата година на сключването на мира (863/4). В друго писмо, датирано от 923г. Николай Мистик казва за себе си, че е навършил 60г. и че Симеон приближава тази възраст (което прави възможна хипотезата за 863/4 като година на раждането му). От всичко това следва, че Симеон е починал на около 62 до 64 години - не повече.

А ако проявим снизходителност към голословните ви твърдения, може и да не подновим перманентния ви бан, но не разчитайте особено на това.

Kак нищо, графе? Сума слова изписах.

Има - на Войнов. Но не е много надеждно.

Всъщност преводът е "тъй наречените седем рода", т.е. вероятно едно племе, наричано "седемте рода".

Казвам: преводът "внук" си е коректен. Думата в оригинала е εγγονος и тя означава точно "внук", макар че понякога се ползва и в по-общ смисъл - като "потомък". А "правнук" е δισεγγονος. В случая обаче няма съмнение, че - макар Продължителят на Амартол да нарича българския владетел Валдимер - събитията, за които става дума не са от времето на Борисовия син и става дума за Маламир, защото тези събития произтичат в царуването на император Теофил. Продължителят е объркал имената. От друга страна обаче той е знаел и за царуването на Владимир - показва го фактът, че представя Владимир като баща, но и като предшественик на Симеон на трона, а последното е съвсем точно. Но не мисля, че родствената им връзка у Продължителя (баща - син) се дължи на голямата им възрастова разлика, дори такава разлика в действителност да е имало. Авторът по-скоро изхожда от последователността им във властта. Така че според мен данните на Продължителя не могат да ни дадат ориентир относно възрастта на Владимир спрямо Симеон, а оттук да хвърлят светлина и върху възрастта на Крум. Точно затова не ги използвах в поста си с коментара за времерождението на Крум. Не, приятелю, не е ходил на война - това е елемент от популярната историографска митология. Във Фулденските анали, където под 896г. е разказан случаят, се споменава само, че отчаяните българи се обърнали към него за съвет, а той наредил три дни пост и покаяние и им казал да търсят Божията помощ. Това е. На никаква война не е ходил. И Регинон, след изложението за преврата срещу Владимир и връщането на Борис в манастира му, изрично заявява, че повече не го е напускал.

Аз мисля, че Теофилакт нарича Борис "юноша" (не "почти юноша". Тук Ресавски го редактира) не защото е бил толкова млад, а за да подчертае неговата мъдрост: "макар и юноша" той веднага проумял, че т.нар. Φραγγων νεφος е не друго, а знак от Бога, че трябва да покръсти народа си. И веднага пратил пратеници да иска свещеници и покръстването се извършило "с бързина". Т.е. Теофилакт Охридски с лекота стопява 13-те години, които стоят между Борисовото възшествие и покръстването. Разбира се, той не е нито историк, нито хронист и пише този текст със съвсем друга цел - така че спокойно пренебрегвам факта, че е нарекъл Борис "юноша" към 852г. при положение, че съществуват данни, които говорят друго.

Внук. Доста примамливо е да се идентифицират Звиница и Пресиян - някои проблемни моменти биха изчезнали автоматично. Затова са правени подобни опити, но несполучливи.

Противоречиш си. Ти приемаш, че Борис е роден ок.830г., което е възможно. Но приемаш и че в 852 е бил юноша. Няма как да са верни и двете.

Resavsky, от 60-те години Мутимир управлява сам, но наследява Властимир веднага след смъртта му в 851г. Евристей е прав: няма особена логика Борис да отмъщава с четвъртвековно закъснение, когато има маса други ангажименти около църквата. А и през 70-те България и Византия са твърде близки, пък сърбите плуват в ромейски води, така че вероятността войната е да е била тогава, е минимална. Дори Борис да е роден ок.830г., Крум по никой начин не може да е умрял под 50-годишен. А ако войната със сърбите е била в 854г. той няма как да се е родил след 760г.

Кога точно е роден е трудно да се каже, но пък не е трудно да се определи кога не може да е роден. Познаваме добре фамилията на Крум и това позволява да се направят изчисления относно предполагаемото време на раждане. По време на българо-сръбската война, водена от Борис, Владимир попада в плен - значи е бил на достатъчно години, за да воюва, примерно 15. Войната за жалост не е точно датирана, има хипотези за 854, за 863 и за 870г. Ако се базираме на последната и допуснем, че всеки баща във фамилията е добил първото си дете най-малко на 16-17г., ще излезе, че Крум не може да е роден след 770г. А ако годината на войната е 854, той няма как да е роден след 754г.,а по-вероятно е да се е родил по-рано. За непълнолетие на Омуртаг в 814г. въобще и дума не може да става. Онези, които допускат подобно нещо, не се опират на никакви данни, а просто се опитват някакси да обяснят бъркотията във византийските синаксари, където между Крум и Омуртаг се споменават като владетели Докум, Диценг и Цок. Никак не съм изкушен непременно да схващам текста на Маламировата летопис в смисъл, че Маламир е воювал заедно с дядо си, но при определени обстоятелства това не би било невъзможно.

Като нищо може да е участвал - ако вземем предвид, че братовият му правнук е бил войн някъде между 854 и 870г. И - да - при това положение Крум излиза доволно стар, за да се подиграва с възрастта на Никифор Геник. Но пък имаме за него данните, че "остарял, ослепял и бил удушен от поданиците си", които никак не го представят свеж през 814г.

Изложението за т.нар. η παλαια Βουλγαρια εστιν η μεγαλη.

Сердикийско имение? Глупости. Идеята на Теофановия текст е, че Никифор Геник се постарал да убеди столичното население, че е празнувал Пасхата в Крумовия аул като победител.

Не съм се съсредоточавал специално в това при четене, за да ти отговоря с абсолютна сигурност, но мисля, че не. Гръцките автори използват αυλη изключително за "дворец". В преводи се използва и за "двор", но не селскостопански, а владетелски - като синоним на "дворец", за избягване на тавтология.

Прекалено строго съдиш Теофан, Евристей. Явно смяташ, че след съобщението, че Никифор се отправил срещу българите, всички разказани под 6303 св.г. събития са се случили по време на кампанията и понеже Теодосий Саливара е загинал в нея, не е било възможно Теофан да чуе от устата му каквото и да било, вкл. цитираната случка. Но - макар да пише хроника - Теофан не спазва абсолютна последователност в изложението. Разказът му изобилства с всевъзможни отклонения и пояснения, които описват хронологически зигзази. Това е характерно за изложението в рамките на дадена година, но има и немалко случаи, когато хронологическото кривуличене засяга и повече от една година. Ярък пример е разказът му за Кубратова България, разселването на синовете, войната и мирът между Аспарух и империята - това са събития, обхващащи маса време, а в хрониката са под една година. Погледни и околния на твоя цитат текст: "И така, новият Ахав не се поучил от тези знамения и бидейки по-ненаситен от Фаларис и Мидас, се отправил със сина си Ставракий против българите. На [ ... ] ден от месец май, излизайки от столицата, заповядал на патриция и логотет на геника Никита да увеличи данъците на църквите и манастирите и да изиска за 8 години [назад] от архонтите данъка върху жилищата [им]. И настанало голямо ридание. А когато бил укорен от един близък негов служител ... " В целия този откъс, както впрочем и в предходния, Теофан със сгъстени бои рисува неприятния му образ на Никифор Геник, а не разказва военната кампания срещу българите. Дори самият по-нататъшен разказ за кампанията е подчинен на описанието на императора като алчен и богопротивен човек, който воюва не по политически и държавни съображения, а за грабеж. Ако приемем буквално текста, излиза, че когато логотетът на геника е привел в изпълнение заповедите, Никифор вече се е намирал далеч от Константинопол, а разговорът между него и Теодосий Саливара се е водил може би в Маркели. Но ако е било така, откъде е можел да знае патрицият реакцията на потърпевшите, след като се е намирал извън столицата, когато е започнала тази реакция и на 300 - 400 км от нея, когато се води разговорът между него и императора? Обръщам внимание, че Теодосий Саливара не е служител на логотезиона на дрома, а на императорските покои и не на него се докладват настроенията. Това показва първо, че между момента, в който са дадени заповедите и момента на разговора е изтекло достатъчно време тези заповеди да бъдат оповестени и да предизвикат реакция и, второ, че тази реакция е била вече добре известна, за да я вземе предвид Саливара. Всъщност той предупреждава василевса, че не е никак безопасно да оставя такова недоволство в тила си, когато поема на поход. Въпреки, че очевидно знае за недоволството, Никифор Геник пренебрегва това предупреждение. Така че разговорът според мен не е воден след началото на похода, нито в Маркели, а още преди кампанията. При такова положение Теодосий Саливара и Теофан са могли да имат контакт, при който Теофан да е узнал за цитирания диалог. В своите текстове хронистът предава толкова много преки речи, които не само не е чувал лично, но и които никак не е сигурно дали са произнасяни въобще, че ако си е измислил разговора, който предава, не е имал никаква нужда да твърди, че го знае от първа ръка.

Към думите на sir мога да прибавя, че ако войнствената, но голословна категоричност продължава в същия дух, ще се наложи радикална намеса. Бел.мод.

Неее, и у патриарх Никифор славянското преселение е преди битката при Анхиало. Той очевидно е пообъркал и хронологията, защото датира и битката, и преселението, и замръзването на Черно море все с първи индиктион. Освен това: и двамата с Теофан, съобщавайки за преселението, дори не намекват за насилствено изгонване на тези славяни - патриархът говори за изселване, а Теофан казва, че избягали. Но ако - заради тази фраза на Теофан - мислим за етническо прочистване, то ще трябва да тълкуваме по същия начин бягството на 20 000 българи в империята през 20-те години на Х век, за което споменава в едно от писмата си Роман Лакапин с почти същите думи. Това славянско преселение, макар да е станало в началото на управлението на Телец (ако се доверим на последователността на Теофановото изложение), няма общо с битката при Анхиало.

Няма такова нещо, Ресавски е прав. Не си ли забелязал, колко неистово мразим да си признаваме пораженията (за разлика от ромеите) и се мъчим да извъртаме всякак нещата, та да ги замажем? Специално за това сражение са писани какви ли не полуистини и пълни измислици, вкл. и че Телец бил победителят, ама боилите го свалили, понеже не организирал преследване на разбитите ромеи (Божидар Димитров). Тази е причината да се твърди, че ромеите били спечелили благодарение на някаква измяна - в смисъл "ако предатели не бяха обърнали хода на битката, щяха да видят те ...". Т.нар. предателство е едно от любимите обяснения за несполуки с българската история - цял том може да се напише за използването на този прийом през годините. Ето какво дават източниците за сражението: Теофан - "На 30 юни през първия индиктион, на петия ден, се появил Телец. Той дошъл с множество племена и започнали сражение. Те дълго време взаимно се избивали. Телец бил обърнат в бяг. Сражението продължило от петия час до късно и голямо множество българи били погубени, немалко пък били пленени, а други преминали (на страната на ромеите)." Патриарх Никифор - "Срещу него излязъл Телец, който имал за съюзници немалко множество склавини. Победен в сражението, той се обърнал в бягство. От двете воюващи страни паднали твърде много войни, а немалко други, при това от по-знатните, били пленени." Зигеберт - "Телец, като влязъл в сражение с император Константин, бил победен с големи загуби и позор за българите." Както се вижда, никой от хронистите не отдавна българското поражение на някакво предателство - нито неутралният Зигеберт, нито Теофан и Никифор, които са ромеи, но които се върли противници на Константин Копроним заради неговото иконоборство. Така че тези твърдения са чисто историографски и целта им е да омаловажат ситуацията. Тези "преминали", за които споменава Теофан и които биват превръщани в инструмент на историческата индулгенция, не са войници от армията на Телец, които са се сражавали срещу своите, а по-скоро предали се в плен в края на битката (в гръцките текстове се прави разлика между заловени с оръжие и доброволно предаващи се). И няма никакво основание да се смята, че тези хора са били славяни. Твърдението, че са били славяни, се появи след 1989г. по понятни причини.

Българският превод - не. Преведена е самата хроника - гръцкият оригинал.

По въпроса за календара в интернет битуват главно митове, които подклаждат писане на всевъзможни глупости.

Честно - просто не мога да разбера какво правиш. Как да отгатне човек какво ще рече "При 764г. Единственото число което минава между капките е 11. при 822 за Чаталар."?

Патриарх Никифор датира свалянето на Умор/Умар и войната по този повод в III индиктион, т.е. в периода между 01.09.764 и 31.08.765г. Нищо общо със 766г.