T.Jonchev

Не мога да се съглася с това. В първата част на "Именника" цикловите години си вървят в идеален ред и всичко се засича без проблем. И понеже Москов работи с готова приравнителна таблица, необходимо му е единствено да подбере в нея подходяща дилом-година, върху която да базира сметките си. Той си избира 453, защото съществува хипотезата, че Ирник е Ернах, но със същия успех би могъл да ползва както 441, така и 429. Ако се беше спрял на последната, щеше да пледира, че Ирник е Еран, за когото има сведения точно за тази година. Оттук нататък, както казах и по-горе, всичко е най-проста аритметика, която за разчитането на първата част на "Именника" не среща никакви препятствия поради липсата на контролни данни в други източници. Забележи, че дори за Кубратовата смърт да беше получил 653 (при база 441) или 641 (при база 429), работата пак става. Но понеже получава 665г., Москов настоява, че според гръцките извори Кубрат бил умрял "Константин когато [управлявал / бил] на запад", въпреки че текстът и у двамата автори изрично казва "който на запад", а не "когато". Във втората част обаче вече контролни данни има и започват препъванията. Първото е с годините на Аспарух. И понеже Москов до изтощение повтаря, че в "Именника" грешки няма, не може да си позволи хронологическа корекция, макар че в случая тя очебийно се налага, тъй като между 668г. (крайната за Батбаян) и 700г. (в която за първи път се споменава като владетел Тервел) няма как да се вместят 61г. Ако проблемът беше само този, Москов щеше светкавично да го реши със способа на Иван Венедиков: това е продължителност на живота на Аспарух, а не на царуването му (както знаеш, голям брой изследвачи са на точно тази позиция). Щом се приеме подобна презумпция, продължителността на Аспаруховото царуване може да се определя абсолютно произволно - колкото излезе при сметките или колкото ни е удобно. Само че Москов не работеше на парче - той е съобразил, че препъванията (прекалено голям брой години) във втората част са повече от едно и нито има как, нито пък би изглеждало убедително за всеки подобен случай да твърди, че бройката са години на живот, за да може да натъкми царуването в тази рамка според удобството на таблицата. Тогава би излязло, че във втората част се съобщават безразборно ту години на живот, ту на царуване, което никой специалист не би приел. Ето защо Москов направи иновацията със съвладетелите - този способ му позволи свободно да "икономисва" неотговарящите на таблицата години, обявявайки ги за съвладетелски. Същевременно способът е приложим навсякъде, където потрябва, за разлика от обяснението "години на живот", което - ако беше ползвано по същия начин - щеше да постави на трона поне няколко владетели почти в пелени. Само че за съвладетелство в този период от българската история няма никакви данни. Освен това прилагането на способа предизвика няколко очебиещи алогизма, които минаха между капките, но които доста ясно показват белите конци на хипотезата за съвладетелите, например: според Москов Аспарух е бил съвладетел на Кубрат от 634г., а след това и на Батбаян (Безмер) - през цялото му управление. Обаче Батбаян пък не е бил съвладетел на Кубрат (защото 3-те години при него не налагат "икономисване"). Логично ли е? Ако непременно държим Москов да е прав, някакво обяснение би могло да се измисли, разбира се. После, т.нар. Неизвестен II (с 28г. в "Именника", от които по-голямата част са ни излишни и трябва да бъдат завряни някъде, за да не пречат на сметката) е представен като съвладетел на Аспарух, на Тервел и на Неизвестен Ι. Обаче пък Тервел и Неизвестен I не са били ничии съвладетели, ясно защо - при тях "излишни" години няма. И т.н. Та искам да кажа, че резервите ми относно резултатите на Москов са доста. И смятам, че имат сериозни основания.

Така е. По отношение на текстологичния анализ Москов е изчерпателен и перфектен - той е лингвист. Освен това е направил в книгата си изключително обстоен преглед на изследванията върху "Именника", много полезен за всеки, който тръгне да проучва този въпрос след него. В библиографията му е включено почти всичко, писано за "Именника" и календара до средата на 80-те години на миналия век. Има и някои много сполучливи решения по частни въпроси, които могат да придвижат напред изследването на проблема "Именник". Обаче календарната и особено историческата част на монографията му и резултатите, които са презентирани там, са изключително спорни, защото Москов не е историк, а познанията и уменията му в хронологията са крайно повърхностни. Преди няколко години имахме прение с проф. Добрев по тези въпроси някъде из старите теми на форума и сега няма да повтарям контестациите си отново. Ето защо с хронологическите решения на Москов трябва да се борави много предпазливо, ако човек не иска да стъпи на мина. А неговата 665г. за Кубратовата смърт е именно мина, макар че изглежда съобразена с всички данни за този владетел. Тя е резултат от поредица презумпции, които Москов a priori приема за факти: 1.Че в "Именника" няма грешки. 2.Че върху него следва да се работи със слънчеви години. 3.Че Авитохол е Атила. 4.Че годината на възшествие на Ирник е 453г. Оттук нататък следва само аритметика, а там, където резултатът от прилагането й очебийно скърца, Москов въвежда нови и нови презумпции (като съвладетелството например), които да заглушават скърцането. Ето как е получил годината 665: 453 + 150 = 603 за началото на наместничеството на Гостун; 603 + 2 = 605 за началото на царуването на Кубрат; 605 + 60 = 665 за Кубратовата смърт. И понеже от Теофан и Никифор се знае, че Кубрат е умрял в царуването на Констанс II (641 - 668), резултатът изглежда неоспорим. Но само изглежда така, защото - дори да приемем аксиоматично, че Авитохол = Атила, Ирник = Ернах, а годините са слънчеви - има проблеми в самата база на изследването: Атила умира в 453г., но Ернах не става владетел в същата тази година. Наследник на Атила е Елак, а възшествието на Ернах не може да се поставя преди смъртта на Елак в битката при Недао (454г.); това обстоятелство създава изключително сериозен проблем, защото според приравнителната таблица на Москов дилом-година е 453, но не и 454. Поради тази причина Москов пренебрегва фактите и твърди, че Ернах бил дошъл на власт веднага след Атиловата смърт - защото 454г. изпраща в небитието всичките му сметки. Така че 665г. не е никакъв "стожер"

Горната догадка е всъщност предположение, че т.нар. календарни изрази са брой години на управление на съответния владетел на оригиналния език, използван от древните българи. Това би означавало, че този брой същевременно е преведен и отбелязан и на старобългарски - това пък трябва да са годините, изписани с титуловани букви, които следват владетелското име. Само че е невъзможно: ако например "дилом твирем" значи 300г. (при Авитохол), то няма как да значи и 150 (при Ирник). Или обратното. Ако "шегор вечем" значи 60г. (при Курт), то няма как да значи и 3г. (при Безмер). И обратното. Ако "верени алем" значи 61г. (при Аспарух), то "именшегор алем" няма как да значи 7 (при Винех). И т. н.

Не виждам смисъл темата да се заключва и да бъде отваряна нова. Обсъждането може да продължи и тук - води се достатъчно целенасочено и коректно, което обещава добро развитие. Този календар и самият "Именник" за мен са най-костеливият орех в историята на българското Средновековие. В продължение на пет години се занимавах изключително целенасочено с проблема - сам и в екип с колеги - но резултатите си останаха неудовлетворителни, въпреки че бяха изследвани близо петдесет календарни, математически и палеографски варианти, нароили се в хода на проучването на базата на различни възможности и приемливи допускания. Образно казано изворите са ни предоставили едно копче, към което трябва да се пришие палто. И макар от 1866г. насам да е напълнен цял гардероб с палта, ни едно от тях не пасва достатъчно добре на копчето. Въздържах се да закача собственото си палто в този гардероб и не горя от желание да го правя и сега, но мога да играя ролята на нелош коректив при обсъждането тук, защото познавам добре детайлите, както и препъни-камъните по проблема. А и въпросът продължава да ме човърка, независимо че сега не работя така активно по него. Заличаване / пропускане. Не целенасочено, както обикновено се пише за царуването на Сабин, а при изготвянето на преписите. Като имаме предвид, че текстът е съставен минимум на два пъти (първата част - още преди смъртта на Аспарух), до XV век, откогато е най-старият запазен препис, той трябва да е бил преписван десетки, ако не и стотици пъти. Финалът му липсва, а не е възможно оригиналният документ да е приключвал просто с един банален запис за царуване (на Умор), след като имаме примера с обобщението след първата част. Липсва и записът за прекия наследник на Тервел, от който е запазена само последната дума - "твирем" (според мен тук Москов беше напълно прав да се съгласи с догадката на Бъри и да реанимира този, т.нар. от него Неизвестен I). Това показва, че "Именникът" не е стигнал до нас в първоначалния си вид и след като няма никаква логична причина да допускаме, че нечии управления са "вмъквани" като продължителност в други (освен за да намалим общия брой на годините във втората част - те са наистина много спрямо реалността), изводът се налага сам по себе си. Палеографски е абсолютно обяснимо - лакуните са най-често срещаният проблем в преписите на ръкописи.

Е, Москов го направи още преди почти 30 години. Но резултатите му, които междувременно станаха доста популярни, включително в историографията, са всъщност много, много спорни.

Средновековните извори са доста объркани и често трудни за разплитане и разбиране, г-н Янков, особено когато се ползват ad hoc и се четат в превод. Ще се опитам обаче накратко да ви обясня какво имам предвид: 1.За продължителността на царуването на Телец. Именникът ни дава за него 3 години, да. А у Зигеберт излизат само две (= 762 - 760). Аритметично погледнато е така. Но Зигеберт не е съвременник и ползва по-ранни извори за хрониката си, вкл. Теофан, чиято хроника се ползва на запад с огромна популярност, благодарение на превода на Анастасий Библиотекар (макар че много летописци са знаели гръцки и са я ползвали и в оригинал - в.т.ч. самият Зигеберт). Годината 762 за свалянето на Телец Зигеберт е взел именно от Теофан, който датира битката при Анхиало и падането на този владетел с 6254 световна година. Тази година по ерата, с която работи Теофан, отговаря на периода от 1.09.761 до 31.08.762г. Само че за един период от ок.170г. Теофан изостава с по една година в датировките си, така че събитията, които разказва под 6254г., са се случили всъщност през следващата - 6255 (01.09.762 - 31.08.763). Това се установява включително по неговата датировка за Анхиалското сражение: макар да го поставя под 6254г., той споменава, че е било през първия индиктион, че се е състояло на 30.06. и че този ден е бил четвъртък (ημερα ε). Но Теофановата 6254г. не е първи индиктион, а петнадесети, а 30.06. в нея не е четвъртък - всичко това е валидно за 763г. Така че сражението и последвалото го детрониране на Телец са през 763г. и ако знаеше за тази грешка, когато е ползвал хрониката на Теофан, Зигеберт щеше да напише 763г. в своята хроника, а не 762. Разбира се, Зигеберт би могъл да се ориентира правилно, използвайки указанието на Анастасий Библиотекар за 22-та година от царуването на Константин Копроним (обикновено царуването се брои по т.нар. консулски години, които започват да текат от 01.01. след момента на възкачването на трона. За Константин 22-та година се явява 763 януарска година. А пък точната 22-ра година от началния момент на самостоятелното му царуване е периодът 18.06.762 - 18.06.763г.). Само че Зигеберт е хронист, т.е. компилатор на данни, а не историк-изследвач, пък е и роден близо три века след смъртта на императора и не си е дал този труд. Ето защо в хрониката му е останала погрешната година на Теофан за края на Телецовото управление. А годината за началото му (760) той е взел отдругаде, защото у Теофан такава година липсва. Но въпреки Теофановата грешка, годината на убийството на Телец е 763 и като вземем предвид описаната по-горе подробност, царуването му излиза също 3 години и у Зигеберт. 2.Явяването на Халеевата комета през 760г. е твърде щастливо потвърждение на данните на Зигеберт за годината на възшествието на Телец. Все пак се налага да кажа, че в средновековните източници, както и в античните, всевъзможни светещи небесни явления са определяни като комети, така че с тях трябва да се борави изключително предпазливо, когато става дума за датирания. 3.Вие не давате особено доверие на Зигеберт, защото неговите датировки за българските владетели често се разминават с общоприетото (примерно за Крум), а и защото не потвърждават вашите изчисления. Само че тези разминавания е възможно да се дължат на смисъла, който хронистът влага в думите си, а оттам - и на точността или неточността на превода. Ще се убедите в това, ако направите едно бързо сравнение между данните Зигеберт и тия на Алберих в българските им преводи в ЛИБИ. И двамата в записите за българските владетели използват dominatur. Това значи "установил господство" (по-свободен превод "възцарил се"), но и "господствал" ("царувал") и в превода на Зигеберт М.Войнов дава първата възможност, докато в превода на Алберих Страшимир Лишев използва втората. Обръщам внимание на това, защото ако вместо да преведем dominatur у Зигеберт като "възцарил се", го преведем като "царувал" съмненията в датировките на този хронист веднага рязко намаляват. Разбира се, тези детайли са проблем на изворознанието и на тексткритиката, защото засега не може със сигурност да се отсъди кой от двата възможни смисъла е влагал в глагола dominatur Зигеберт, пишейки хрониката си. Но - както виждате - това неизбежно се отразява на проучванията, правени върху еднозначен превод. 4.Макар че Теофан и Никифор са хронисти, те не датират поотделно всеки факт, който споменават. Описвайки някакво събитие, те обикновено включват в изложението си и други, поясняващи го, събития, случили се по-рано. Отличен пример за това е разказът на Теофан за Аспарух, поставен под 6171г. Той започва с данни за Кубрат и смъртта му (която според същия този текст не може да е настъпила след 668г., т.е. няма нищо общо с указаната 6171), продължава с разделението, хазарската инвазия, преселването на българските групи в разни посоки, настаняването на Аспарух при Дунава, набезите на юг, войната с империята, прословутото сражение и приключва с евангелския мир. Абсолютно изключено е всичко това да се е случило в една и съща година, т.е. в тези хроники в рамките на хронологическата последователност са включени изложения, които са построени тематично и от фактите в които на заявената година отговаря само централното събитие - останалите го предхождат, а в някои такива описания го и следват - с други думи покрай основното събитие са разказани и други, състояли се в предни или последващи години. Ако схваща изложението съвсем буквално в хронологически аспект, четящият решава, че всичко това е станало в годината, под която е записано цялото изложение - точно така сте постъпили с възшествието на Телец, за което Теофан свидетелства не от любов към изчерпателността и прецизността, а за да поясни кой е владетелят, разбит така поголовно от ромеите при Анхиало и как е дошъл на власт. Ето защо е съвсем възможно, макар цялото изложение за Телец у Теофан да е под 6254г., този владетел да е дошъл на власт през 760г., както пише Зигеберт и да е управлявал 3 години, както стои в "Именника". А "вмъкването" на други две царувания в неговото е само наложена от сметките догадка (защото - това е вярно - годините са в излишък), за която няма особени основания, освен самите сметки. Но за липсата на Сабин и Паган от текста на "Именника" съществува къде по-просто обяснение. 5.По подобен начин стои въпроса и със замръзването. За него Теофан разказва под 6255г. (01.09.762 - 31.08.763), която - като вземем предвид изоставането му, следва да се схваща като 6256г. (01.09.763 - 31.08.764). Затова и в превода в ГИБИ в бележка се посочва 764 - това е малко ан гро, разбира се, поне дотолкова, доколкото ледът сковал морето още през октомври, т.е. през 763 януарска година. Патриарх Никифор пък е включил това замръзване в твърде обширен разказ, заедно с маса други събития (вкл. историята на Телец) и е записал всичко това като станало през I индиктион (01.09.762 - 31.08.763). Ако четем буквално двамата хронисти, излиза, че те са датирали това замръзване в една и съща година, но всъщност датировките им са поредни. Защо се оказва това разминаване? Ами защото, макар и двата разказа да са тематично построени, Теофан изрично казва, че замръзването е било "в същата година" (6255, т.е. 6256), докато патриархът е поставил своя веднага след ромейската победа при Маркели (756г.) и преди изложението за Телец, Сабин и Паган (без да споменава по име последния), а накрая е обобщил: "Това станало през първия индиктион". Явно в случая е допусната грешка - и в последователността, и в датировката, ако разбира се под "това" патриарх Никифор не е имал предвид единствено историята с Телец и последвалите събития, които непосредствено предхождат израза "Това станало през първия индиктион". Колкото до Анастасий Библиотекар, той преповтаря Теофан (с незначителна редакция) и датира замръзването като него. Приравняването към 768г., направено в бележките от Стр.Лишев във втория том на ЛИБИ, е останала незабелязана печатна грешка.

Трудно ще е да се получи дебат, защото въпреки несъмнено правилното заявление вие боравите с тях прекалено фриволно и ги отхвърляте, когато не пасват на създадената схема, без да сте доказали, че информацията, която съдържат, е невярна. Пример: продължителността на царуването на Телец, която в два напълно независими източници е еднаква, но която не отговаря на изчисленията ви. Поради това вие я отхвърляте и то без сериозни аргументи, за да приемете нещо трето, което изобщо го няма в изворите, но което устройва вашата схема. Заявявате, че имало Какво по-точно имате предвид под "засичане"? Защото - ако говорим за източници - българската датировка от Чаталарския надпис "се засича" с периода 01.09.821 - 31.08.822г., а не точно с 822 януарска година - последното е ваш извод, а не изворов факт. Засичането всъщност може да бъде както в последните месеци на 821 януарска година, така и в осемте месеца от следващата. Подобно "засичане" за тази датировка има и у Москов, чиято схема е съвършено различна от тази, която вие ползвате, тя се "засича" и у Златарски, и у Календеров, и у други изследвачи на проблема, които работят по най-различни начини и схеми, а това навежда на мисълта, че съвпадения са възможни, без те да означават непременно доказателства за правилността на системата. А и като гледам таблицата ви с датировките на владетелските царувания в постинга от 30 октомври, струва ми се, че тя доста се разминава с данните на източниците.

Доколкото разбирам, база на изчисленията на Янков е системата, предложена от Олег Мудрак. Звучи интересно, изглежда достоверно, но е безперспективна.

Смела хипотеза, дума да не става! Вярно е, че такава Калоянова титла липсва в гръцките извори. Но там (с едно-две изключения) Калоян въобще е без титла. Наричат го "Йоан Влаха", а на едно място - "Скилойоан". Вероятно причината е, че той не получава никакво признание от ромеите. За сметка на това пък в тези източници се говори много за власи - но ти го знаеш. Не бих могъл аргументирано да опонирам на хипотезата ти, но въпреки това не ми се вярва Bulgarorum et Blachorum да е за Калоян изфабрикувано основание да иска императорски статус. Може да се приеме, че империя е държава с минимум 2 народа (макар че това е по-скоро съвременно схващане), но не и че държава с минимум 2 народа става непременно империя. Ако беше така, в края на XIII век унгарските крале щяха да са императори, защото носят титли крал на унгарците, крал на българите, крал на куманите.

Не е било различно, разбира се. Просто на гръцки се изписва по друг начин - не както на български. Но Гербов очевидно не желае да разбере това.

Да си срещал български исторически роман, в който ромей да е бил правдиво представен?

Сега виждам тази тема и чувам за проблема на Terelig и не знам дали се е преместил според желанието си да учи профилирана история. Преместването обаче далеч не е толкова сложна работа и определено делегираният бюджет не създава затруднение, защото парите, които ученикът носи за 2017г., все още не са постъпили в бюджета на училището, в което се е записал (с паралелката биология и химия - 9 клас, както разбирам). Номерът е Terelig да си намери училище с профилирана паралелка с история, в която да има свободно място и може да се премести там моментално (административните процедури отнемат 7-10 дни) и то без да държи приравнителни изпити (освен ако паралелката не е приета след седми клас). Ако обаче това не стане до Нова година, ще му се наложи да чака до края на първия срок, а тогава приравнителните изпити са неизбежни.

Нито Слав, нито Стрез и Борил са се наричали "Асен". Роднинството им е по женска линия, а освен това по тяхно време понятието "Асенева" династия още не съществува. Дори и Калоян не се е наричал "Асен". "Асен" се превръща във фамилно и династично име доста по-късно.

Ето, четете:

Надписът си е съвсем ясен - по-горе съм привел гръцкия му текст, който беше издаден преди повече от 20 години. Освен това съм виждал самата камбана и съм го чел, така че нямам съмнения. Буквалният му български превод е: "Камбана меднокована, дар от деспот Алексий, благочестивият Слав, за свети Николай, този, който е от Мира". Разбирам, че ви притеснява уточнението "този, който е благочестивият Слав", както и фактът, че двете имена на лицето са разделени от някакъв текст, вместо да бъдат изписани едно до друго. Всъщност "този, който е" е само уточнение в превода, предадено по същия начин като уточнението за кой Св.Николай става дума. Тук няма нищо необичайно. Що се отнася до разделените имена, това е много разпространена практика, макар че, естествено, не е единствена. Самият Слав е подписал сигилия си така: "Алексий, деспот Слав". На царски хрисовул пък се чете: "Костандин, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, Асен". И ако тук става дума за разделени лично и родово име, ето как е подписана например Зографската грамота: "Йоан, в Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи, Александър" За разлика от Мрачката, където пък четем: "Йоан Александър, в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци". При тези записи няма някакъв задължителен стандарт, който да се спазва като в съвременните формуляри.

Нелепица? По какво познахте, драги колега? Чели ли сте надписа? А дали забелязахте, че проектът, извадка от който привеждате, въобще не се занимава с този надпис като обект за проучване, а с метроизследване и с изследване на звученето на камбаната? Освен това в приведения откъс въобще не се и поставя под съмнение името на дарителя на камбаната, а именно той е обект на темата - не надписът.

Името имам предвид. Както се вижда, в основните източници на гръцки то е изписано по един и същ начин - Σθλαβος. Въпрос на правопис, какъв проблем е това? Също и в двете имена не виждам проблем.

Струва ми се, че по отношение на горкия деспот се проявява свръхкритицизъм.

Не зная що за превод е това и откъде се е взел този орел. На гръцки "орел" е "αετος", но такава дума няма в надписа. Оригиналът гласи: "Κοδον χαλκηλατον δωρον δεσποτου Αλεξιου δε του ευσεβους Σθλαβου προς τον οσιον Νικολαου τον των Μυρον". Деспотът е имал две имена - българско и гръцко. В случая надписът уточнява, че ктиторът е не кой да е деспот Алексий, а този, който е и Слав.

Цитатът е точен, макар че има известна промяна в словореда. Смисълът обаче е този.

Подобни конкурси действително са правени, но там не са попадали кръчмарски дъщери, а девойки от елита, при това - пресяти предварително. Мисля, че Bulgaroid е чел за един известен такъв от IX век, устроен от Августа Ефросина, при който Теофил пренебрегва поетесата Касия заради директността й и избира Теодора.

Струва ми се, че говорейки за наследник, имате предвид престолонаследник в западноевропейския смисъл. Във Византия няма такива наследници, защото върховната власт не се наследява по същия начин - има съимператори, чрез които се реализира приемствеността. В този смисъл Василий си е бил съвсем спокоен - имал е съимператор. Ние сега сме склонни да вземаме на подбив Константин VIII, защото изворите го представят по определен начин (и то на Василиевия фон). Сам Василий обаче очевидно е имал пълно доверие на брат си, което едва ли би било възможно, ако пиршествата и жените са изчерпвали характеристиката му на човек и василевс. От тази гледна точка проблемът с приемствеността във властта не е проблем на Василий, а само на Константин. И той все пак го е решил - вярно, не особено талантливо, но да не забравяме при какви обстоятелства става това, както и факта, че 1028г. Константин е вече човек в пределна възраст за времето си. А и само две години по-рано е направен поредният опит за детронация и то от кандидат-зет - възможно е това обстоятелство да е накарало василевса да отлага до последния възможен момент решението си.

Не мисля. Войната между аспаруховите българи и Византия е започната именно от българите, а не от ромеите. В изворите е казано недвусмислено, че българите "нападат и ограбват близките до Данувиос земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните". Точно Аспарух предизвиква императора, а не обратното. Собствено той не се отбранява и на запад, защото няма никакви данни аварите да са нападали българите по това време. За аварската му война се споменава само "прогонил аварите на запад", което го поставя в активна позиция, а не в отбрана. Така че политиката никак не е дефанзивна.

Разбирам, че те разочаровам, драги приятелю, но няма какво да направя. Не знам каква мъдрост виждаш в действията на Тервел през 712г. примерно, но това, което става тогава, са точно набези за грабеж, а и резултатът е такъв. Същите грабителски набези ги има и при Аспарух и Тервел най-вероятно е участвал и в тях. А с какво, мислиш, се мотивира една войска в тази епоха - с високопатриотични призиви? Това, че през 717/18 Тервел (ако е бил още жив тогава, разбира се) е взел исторически правилните решения не го прави идеален (и то от съвременна гледна точка) във всеки един момент от царуването му. За жалост нашата историография под влияние на руската и съветската представяше и представя историческите персони съвсем еднопластово и монохромно - в зависимост от общата оценка за тях. Затова Аспарух,Тервел, Симеон и Самуил изглеждат идеални до нереалност, а - примерно - едни Аарон и Борил са усърдно сатанизирани. В други страни няма такова нещо, хората не изпадат в амок от несъвършенствата на големите си исторически личности и никак не се притесняват да отбелязват, че Цезар е бил развратник, Адриан - хомосексуалист, че Карл Велики не е знаел да пише, че Наполеон е яздел зле, а великият пълководец Конде го е било страх от тъмното. Тези подробности не ги смъкват от пиедесталите, на които ги е поставила историята. Но това е твърде дълга тема.

712 - 716г.