T.Jonchev

Когато говорим за наука, би следвало да подхождаме към нещата обективно, а не емоционално и от нашата си камбанария. Полярните оценки са продукт на втория подход, който за жалост е дълбоко вкоренен и в обществото, и в историческата ни наука и точно затова вече 200 години не секват лютите спорове по всевъзможни въпроси, които биха били отдавна решени и архивирани, ако на тях се гледаше хладнокръвно и без пристрастия. „Турското робство” е робство не само поради това, че по такъв начин самите българи са схващали упражняваната върху им османска власт, но и поради факта, че в Османската империя дефинитивно всички поданици – без разлика на националност и религиозна принадлежност – се считат за роби на султана. В този смисъл в използването на израза „турско робство” няма нищо нелогично и смущаващо. От друга страна чисто научната оценка за периода не може да бъде „робство”, тъй като понятието „робство” терминологично и съдържателно има съвършено различна характеристика и е свързано с друга епоха и с друг тип производствени и социални отношения. Наличието на роби в едно общество само по себе си не определя системата му като „робска”, ако робите не са основната производителна сила в нея. Това е универсален критерий, който – дори да не е най-точен – е приет в научния свят и с който трябва да се съобразим, ако не искаме и в науката да си говорим на взаимно неразбираеми езици. Тъй че, строго научно погледнато, периодът XV – XIX век е време не на „турско робство”, а на „османско владичество” и във въвеждането на този термин няма нищо политическо и конюнктурно (за разлика от „турско/османско присъствие”), макар че – да – той се използва и с такива съображения. 1.Завладяването на България има като непосредствени резултати: - лишаване от държавността, което е минус; - лишаване от църковната самостоятелност, което е минус; - поставяне в относителна изолация спрямо християнския свят, което е минус; - демографски срив като последица на дадените в процеса жертви, поробванията, преселванията и принудителната миграция, което е минус; - постепенно ликвидиране на националния социално-политически елит, което е минус; - стопиране и дори връщане назад в развитието (поради налагането на турския феодален модел, който е адекватен за период, през който България е преминала няколко века по-рано), което според мен е най-същественият минус; 2.В периода XV – XVI век: - липса на българска държавност, което е минус; - наличие на вътрешна стабилност, законност и ред, което е плюс; - липса на църковна самостоятелност, което е минус; - липса на национален елит, което е минус; - демографска стабилизация, което е плюс; - задълбочаване на изолацията, което е минус; - доминация на турския феодален модел, задържащ развитието, което е минус; - редица ограничения и тежести от религиозно, национално и политическо естество (включително частична и локална денационализация на моменти), което е минус; - постепенно (макар да е доста бавно и само частично) установяване на обществено примирение спрямо чуждото господство, което е минус; - сравнително лека данъчна и административна система, което е плюс; - наличие на широк, макар и неособено активен вътрешен пазар, което е относителен плюс; 3.В периода XVII – XVIII век: - липса на българска държавност, което е минус; - разстройване на вътрешната стабилност, липса на законност и ред, което е минус; - липса на църковна самостоятелност, което е минус; - липса на национален елит, което е минус; - демографска стабилизация, което е плюс; - начало на относително излизане от международната изолация, което е относителен плюс; - доминация на турския феодален модел, задържащ развитието, което е минус; - редица ограничения и тежести от религиозно, национално и политическо естество (включително частична и локална денационализация на моменти), което е минус; - наличие на обществено примирение спрямо чуждото господство, което е минус; - постепенно (но доста бързо) утежняване на данъчната и административната система, гарнирано с все по-развихряща се корупция на всички нива, което е минус; - наличие на широк, активизиращ се вътрешен пазар, което е плюс; 4.През XIX век: - липса на българска държавност, което е минус; - липса на вътрешна стабилност, спазвана законност и ред, което е минус, но пък това дава определени възможности за българите, което е плюс; - липса на църковна самостоятелност през по-голямата част от периода, което е минус; - постепенно изграждане на национален икономически и интелектуален елит, което е плюс; - демографско развитие, което е плюс; - сравнителна отвореност (главно към Запада), което е икономически и културен плюс; - опити за реформи и модернизация (къде успешни, къде неуспешни), което е плюс; - фактическо отпадане на по-голямата част от ограниченията и тежестите от религиозно и национално естество, което е плюс; - еволюция от обществено примирение към активност, което е плюс; - тежка и корумпирана данъчна и административна система, което е минус; - наличие на широк, активизиращ се вътрешен пазар, което е плюс; Макар че обобщената оценка за османското владичество над българите едва ли може и трябва да се прави на принципа на елементарната математическа рекапитулация между минусите и плюсовете, твърде очевидно е, че негативите от това владичество са не само повече на брой, не само засягат базовите за нормалното историческо развитие елементи, но са и много по-продължително действащи от позитивите и следователно са дали много по-трайни последици и ефекти както върху историческата съдба на българите изобщо, така и върху българския национален манталитет в частност. Вярно е и това, че няма как да знаем каква би била историческата ни съдба без османското владичество (всякакви предположения и гадания в това отношение са неизбежно пристрастни и емоционално повлияни), за да сме в състояние да направим адекватна съпоставка и напълно неоспорими заключения, но категорично може да се каже, че това владичество най-малкото е загуба на историческо време и шансове за развитие – извод, който според мен е съвсем достатъчен, за да оправдае схващането, че става въпрос за най-печалния период в една национална история – била тя българската или пък на който и да е друг народ, попаднал в същото положение.

Киров, дори да приемем тази карта за точна (а тя не е), говорим за България и Унгария в XIV - XV век, а не в началото на Х.

Скептичен съм по този въпрос. Унгария е точно такъв форпост на Запада през XIV и XV век, но това не попречва турците да я съсипят.

Е, нивото в тая тема съвсем се срина, щом се стигна до аргументиране на политическата характеристика на цар Фердинанд чрез клюките за хомо- или бисексуалността му.

Но това горе не е Берта, а друга Ирина - Пирожка Арпадина - майката на Мануил Ι.

Похвално, приятелю. Но техническата страна се оказва по-трудоемка от другото. Да не говорим пък, че е и досадна - особено когато става дума за многолюдна династия. Аз докарах нещата с тия екселски таблици горе долу до кривата круша.

Авторът на материала, освен дето с такава лекота громи Бешевлиев, е пропуснал да обясни по коя логика или правило първото "С" в "CANAC" е латинска буква и се чете "к", а второто - абсолютно идентично с първото - вече е на "хуница" и следва да се чете "с". Как ли са се оправяли в девети век с тези ортографически тънкости?

Знаеш, че не съм специалист в този период, затова разсъждението ми е твърде общо и вероятно - неточно. Просто смятам, че Дания не е имало какво да губи, докато България е имала и това я е принуждавало да се съобразява.

Не е лошо да намалите малко градуса на напрежението. Повечко реализъм и хладнокръвие в обсъждането само биха били от полза. Вярно е, че евреите от Беломорието не са били български граждани - в смисъл, че не са имали български паспорти. Но е вярно също тъй, че ако например дискусията имаше за тема перспективата същите тези земи да станат или да не станат част от България след войната, щяхме с пяна на уста да доказваме, че са изконно български барабар с населението си. Така че въпросът има доста гледни точки и именно акцентуването върху една при пренебрегване на останалите, създава митологемите. От друга страна пък е истина, че спасяването на българските евреи е било политически много по-рисковано, отколкото на датските, защото Дания е окупирана страна, т.е. вече й се е случило възможно най-лошото, а България се води съюзник и трябва доста да внимава това лошо да не й се случи тепърва. Мисля, че ако не е било това опасение, беломорските евреи също можеха да оцелеят.

Че е била красива - то се вижда. Но дори да го е запленила красотата й, не тя го е задържала 52 години с нея. Освен красива, Ливия е била изключително високо образована и направо безобразно умна жена - при това винаги деликатно и премерено оставаща в сянката на мъжа си, а не взривоопасна като Фулвия, истерично ревнива като Скрибония, скандална като Титизения или свръхамбициозна като Клеопатра. И този образ на перфектната матрона (макар че все пак с него тя не успява да засенчи националната любимка Октавия) успешно й помага да участва решително в държавното управление и дори - ако вярваме на Тацит - да отстранява всяка конкуренция на Тиберий и то много преди самият Август да види в негово лице евентуален свой наследник.

Да. Ето го: На майка си се е метнал. Tiberius.19.bmp

Типично. И понеже изобретил други форми на буквите, оттук следва, че е изобретил точно кирилицата? Ами ако под този израз се визират различните варианти на глаголицата?

Това показва, че нещата не са ясни и категорични и че това да вярваш, че нещо е истина и това да е истина в действителност не винаги е едно и също.

Че кирилицата е дело на Климент Охридски и съответно е по-късна от глаголицата, се приема най-често аксиоматично, без да се доказва. Професор Емил Георгиев, който беше един от най-изтъкнатите специалисти по палеобългаристика, обаче доста аргументирано застъпваше позицията, че по-ранна е кирилицата и че Климент не е нейн създател (впрочем никой източник не го и представя като създател на кирилицата). Така че въпросът в науката си стои открит, независимо какво пише в читанките.

Е, това изби без рибата без остатък. А и Никополис ад Иструм бил до Гоце Делчев...

"В ръка" - да, разбираемо е. Но "в клин"?

Не е абсурд. Става дума за малко парче плат, от което нито може да се ушие ръкав, нито стига за вмъкване между две други парчета за съшиване на дреха (това е "клин"). Т.е - не влиза в никаква употреба. Постепенно изразът е придобил малко по-друг смисъл: "не на мястото си". Как е станала еволюцията от едното до другото обаче вече съм забравил.

Зависи, Фружине, зависи. Поради дългата "патриотична" обработка сме свикнали да виждаме в лицето на империята вечно агресивната сила, която непрекъснато застрашава симпатичните славяни с румените бузи и добронамерените българи. Всъщност в отбрана е именно империята, която постоянно трябва да отбива нечии нашествия или да опазва градовете и селата си от апетитите на жадни за плячка племена. А отношенията между славяните в района на Солун и Куберовите българи не са особено елейни. Продоволствената подкрепа, оказана от местните славяни на Кубер, става факт далеч не доброволно и от сърце, а едва след височайша заповед от Константинопол.

Това е фантазиране, isav. Какво значи "няма как да сме сигурни"? Ако се допусне на основание изреждането на имената в Чивидалското евангелие, че членовете на Борисовото семейство са участвали в тая делегация, то същото трябва да допускаме и за самия него - неговото име също е там. А на всичкото отгоре има и извори, които в прав текст пишат, че Борис е ходил при папата в Рим. Но нито един специалист не приема това за истина. Защото, ако Борис или пък цялото му семейство, бяха ходили в Рим, това щеше да е отразено в писанията на съвременниците - Анастасий Библиотекар, Гаудерих и самия папа. А те говорят единствено за пратеници и писма.

Не. Теодор Куфара е свързан с историята за покръстването, а не с Омуртаговите синове.

Няма никакъв ромейски архиерей.

От самата приписка. Тя започва с "това са имена от България" и следва изброяване на лицата от владетелското семейство, начело с Борис Ι. Така че Галахад е съвсем прав. Нямам спомен специалист да е смятал някога, че Борис лично е ходил в Италия. Къде у Йордан Иванов се среща такова твърдение? Може и да съм забравил нещо.

Според мен първоначално Перктарит намира убежище при т.нар. Алциокови българи в Каринтия.

Тя може би не е политическа, а религиозна коректност. Ако действително Владимир е имал езически тежнения, веднага става обяснима.

А демек има ?