T.Jonchev

Струва ми се, че говорите от позицията на начален учител. Но ако сте предметник със седем часа за деня, ако в този ден сте и дежурна примерно на първия етаж, а класът ви е на третия или четвъртия, няма как да стане, освен ако не се раздвоите. Но мисля, че навлизаме в прекалени детайли. Отговорността не се губи - за това се грижи министерство, РУО, директори, общинска власт, родители ...Загубени са само правата, а в редица случаи - и честта.

Не са, естествено. Но, бидейки мюсюлмани, официално са приобщени към привилигирования обществен слой, макар че в повечето случаи това не значи много.

Благодаря, разбирам те много добре. И мен ме разпъват по всевъзможни въпроси, когато имам глупостта или не издържа на дивотиите и пиша във фейсбук. Тук никой не ме разпъва, защото (така си мисля поне) всички знаят, че имам само една филия - историята.

Обсъждането става все по-абсурдно и все по-отдалечаващо се от терена на научното. Но не виждам защо и тук трябва да намесваме пропагандни клишета, политически и корупционни мераци? Не че ги няма, има ги, но в темата говорим за друго. Или, Фружине, ти не можеш да надмогнеш личното си пристрастие? Русия ни освобождава, това е факт. Свършва работа, която българите не могат или пък не искат в достатъчна степен сами да свършат (защото националното освобождение е преди всичко работа на самата нация, нали така?). България дължи благодарност за жеста, това е морално и смятам, че над половин век доста разточително е благодарила. Но Освобождението не е продукт на руската любов към българите (да оставим настрана пропагандните хватки), а на собствените й интереси и изгоди - вечният проблем за излаза през проливите. Това също е факт. И в момента, в който България не играе по руската свирка, т.е. не следва руския интерес, а се опитва да следва свой собствен или просто някакъв друг, Русия се обръща срещу България, сваля княза й и в продължение на 8 години подклажда безредици в страната. По същия начин постъпват и останалите: в 1876/78г. Англия стои твърдо срещу освобождението на българите, но в 1885/6 също тъй твърдо ги подкрепя. Не от омраза в единия случай и от любов в другия, а от собствен интерес. Никак не мога да проумея очакванията, пледиранията и дори насажданията на български любови и омрази в политиката, след като е ясно, че в този кадрил, в който непрекъснато се сменят посоки и партньори, няма емоции, а само интереси. Вероятно сме загубили способността да разпознаваме и да следваме своите собствени - или пък е по-лесно просто да се закачим за нечия колесница според конюнктурата на момента.

Ей Богу, Dora, след този постинг започвам да се чудя какъв контакт въобще сте имали с образователната система. Според вашите сметки учителите буквално си клатят краката, не си гледат работата и в малкото часове, които имат, а на това отгоре ползват огромни отпуски (последното прибавям за пълнота на критичната картина). Абсолютен лайф! Ами това е точно гледната точка на масата странични наблюдатели, обсъждащи учителските кусури и "капризи" между две кафета, без да имат никаква представа нито от фактическата ангажираност на учителите, нито от атмосферата, в която работят. Не работи, защото се използва за рекет на училища и на учители: както от страна на ученици и родители, така и на държавата. Фразата, естествено, звучи добре, но не се иска кой знае каква мисъл, за да се предвиди действието на подобен принцип в условията на демографски срив, на загуба на духовни ценности и на почти тотална демотивация за учене.

Ако действително определеният ви бюджет е 86% спрямо произведението "Единен разходен стандарт х брой ученици", значи сте доста голямо училище. Може би "Симеон Велики"? Формулите са предназначени за балансиране на финансирането и представляват косвено признание за катастрофалните резултати, произтичащи от принципа "парите следват ученика". Този принцип, въведен без да се извърши структурна реформа, носи поне 30% от вината за неграмотността и бавно тика образователната система към съдържателен и материален банкрут. Споменавате прословутите 8% увеличение - как директорът ви не искал да увеличи заплатите поради недостиг на средства, а синдикатите доказали, че могат да се увеличат с 8%. В случая всъщност директорът ви е бил прав, а синдикатите са изиграли негативна роля, макар че изглежда обратното. Обяснявам защо: Идеята за изменение на основните заплати е 10% за базовите и минимум 8% за останалите, нали така? Това увеличение се отразява втори път в нарастване на т.нар. клас (допълнителното възнаграждение за прослужено време). Освен това имаме отделно увеличаване на размера на осигуровката сумарно с ок. 1%, нарастване на ставката на лекторския час, на т.нар. допълнителен час на класа и пр. по-дребни плащания. Като се вземат предвид всичките тези изменения, размерът на годишния фонд работна заплата и осигуровките към него нараства минимум с 10%. А в същото време нормативното нарастване на стандарта, което би трябвало да покрие тези увеличения, е 7,8%. Ако наистина вашето училище е получило само 86%, както казвате, във вашия случай нарастването се оказва едва 6,71%. Принуждавайки се да направи увеличението под синдикален натиск (и не само - РУО-тата също упражняват натиск в тази посока), директорът ви е покрил недостига (тая разлика от около 3,29% или малко повече) за сметка на издръжката - понеже сте голямо училище и имате по-прилични средства за издръжка. Обаче по този начин вие един вид сте се самоограбили, защото с увеличението на заплатите и прилежащите им плащания сте нанесли удар върху условията на труд в училището си, което е във вреда и на учителите, и на учениците. Този способ за увеличаване на заплати, който бърка все по-дълбоко в издръжката, министерството прилага вече за трети път в образованието и практически това води постепенно училищата към фалит. Разбира се, първи ще гръмнат малките училища, а не вашето. Обаче общините масово водят политика на крепене на всички училища на територията си, така че ще се постараят да спасят непосредствено застрашените. А как? Чрез формулите, естествено. Точно затова тази година бюджетът ви е 86%, макар че през миналата процентът е бил по-висок, а преди 3 години - още по-висок. Ще се изненадате колко ще спадне този процент след следващото увеличение. Така става, защото държавата прави увеличения на заплати, вадейки част от парите за това от собствения ви джоб. Синдикатите очевидно или не разбират какво се случва, или не им пука. Ако обаче синдикатите ви не бяха толкова активни или пък виждаха по-далеч от носа си, а директорът ви беше по-устойчив на натиск, нещата биха могли да се развият другояче: след дълго натискане, проверяване, сметки и заплахи, най-сетне РУО-Видин щеше да се принуди да признае факта, че действително има недостиг (нормативното изискване е за увеличението да се използват именно средствата от нарастването на стандарта, т.е. тези 6,71% във вашия случай). Тогава министерството, което много добре знае, че парите няма да стигнат, но разчита именно на безропотно изпълнение за сметка на издръжките, щеше да финансира този недостиг от 3,29% от собствения си резерв (има такъв специален буфер в бюджета му, но той не е много видим, разбира се). Така училището ви щеше да получи допълнително финансиране, вие пак щяхте да имате увеличение (получено с известно закъснение, но изплатено със задна дата), а издръжката би била опазена. Да се мине през такава процедура е доста тежко за един директор, но не е невъзможно, особено ако е подкрепен от учителите. Във вашия случай (както и в над две хиляди други) явно вместо единство, се е получил разнобой - точно според очакванията на министерството.

Безспорно. Не съм отбелязал изрично културния застой, тъй като той е пряка последица от липсата на елит, макар че - от друга страна - наличието на елит само по себе си не е гаранция за културно развитие.

Става дума за терминология, Фружине - приета, утвърдена и използвана в продължение на столетия. "Роб" е несвободно човешко същество, което е притежание на друг човек - част от неговото имущество и което може да бъде обект на покупко-продажба, разменяне, наследяване. Такъв е статутът на роба и в Античността, и в Средновековието, и в Новото време. Когато обаче се говори за робовладелска система (или "робовладелски строй" според марксическата формулировка), се има предвид система, в която робският труд е основа на производството. Такава (макар и не съвсем 100%) е античната. В по-късните епохи има роби, но не техният труд е основа на икономиката, а този на селяните или на селяните и работниците. През Античността също се срещат роби, de facto имащи собственост - точно като примера от Ямайка, който даваш. Това са т.нар. пекулиатни роби: те разполагат с имот, официална собственост на господаря им, с който могат да оперират и от който му осигуряват доход, като задържат част и лично за себе си. Те се смятат за една от преходните форми между класическия роб и средновековния зависим селянин. Тъй че, въпреки тези икономически възможности, които си споменал, ямайските марони са си роби. Щом те самите се явяват собственост, роби са.

Когато говорим за наука, би следвало да подхождаме към нещата обективно, а не емоционално и от нашата си камбанария. Полярните оценки са продукт на втория подход, който за жалост е дълбоко вкоренен и в обществото, и в историческата ни наука и точно затова вече 200 години не секват лютите спорове по всевъзможни въпроси, които биха били отдавна решени и архивирани, ако на тях се гледаше хладнокръвно и без пристрастия. „Турското робство” е робство не само поради това, че по такъв начин самите българи са схващали упражняваната върху им османска власт, но и поради факта, че в Османската империя дефинитивно всички поданици – без разлика на националност и религиозна принадлежност – се считат за роби на султана. В този смисъл в използването на израза „турско робство” няма нищо нелогично и смущаващо. От друга страна чисто научната оценка за периода не може да бъде „робство”, тъй като понятието „робство” терминологично и съдържателно има съвършено различна характеристика и е свързано с друга епоха и с друг тип производствени и социални отношения. Наличието на роби в едно общество само по себе си не определя системата му като „робска”, ако робите не са основната производителна сила в нея. Това е универсален критерий, който – дори да не е най-точен – е приет в научния свят и с който трябва да се съобразим, ако не искаме и в науката да си говорим на взаимно неразбираеми езици. Тъй че, строго научно погледнато, периодът XV – XIX век е време не на „турско робство”, а на „османско владичество” и във въвеждането на този термин няма нищо политическо и конюнктурно (за разлика от „турско/османско присъствие”), макар че – да – той се използва и с такива съображения. 1.Завладяването на България има като непосредствени резултати: - лишаване от държавността, което е минус; - лишаване от църковната самостоятелност, което е минус; - поставяне в относителна изолация спрямо християнския свят, което е минус; - демографски срив като последица на дадените в процеса жертви, поробванията, преселванията и принудителната миграция, което е минус; - постепенно ликвидиране на националния социално-политически елит, което е минус; - стопиране и дори връщане назад в развитието (поради налагането на турския феодален модел, който е адекватен за период, през който България е преминала няколко века по-рано), което според мен е най-същественият минус; 2.В периода XV – XVI век: - липса на българска държавност, което е минус; - наличие на вътрешна стабилност, законност и ред, което е плюс; - липса на църковна самостоятелност, което е минус; - липса на национален елит, което е минус; - демографска стабилизация, което е плюс; - задълбочаване на изолацията, което е минус; - доминация на турския феодален модел, задържащ развитието, което е минус; - редица ограничения и тежести от религиозно, национално и политическо естество (включително частична и локална денационализация на моменти), което е минус; - постепенно (макар да е доста бавно и само частично) установяване на обществено примирение спрямо чуждото господство, което е минус; - сравнително лека данъчна и административна система, което е плюс; - наличие на широк, макар и неособено активен вътрешен пазар, което е относителен плюс; 3.В периода XVII – XVIII век: - липса на българска държавност, което е минус; - разстройване на вътрешната стабилност, липса на законност и ред, което е минус; - липса на църковна самостоятелност, което е минус; - липса на национален елит, което е минус; - демографска стабилизация, което е плюс; - начало на относително излизане от международната изолация, което е относителен плюс; - доминация на турския феодален модел, задържащ развитието, което е минус; - редица ограничения и тежести от религиозно, национално и политическо естество (включително частична и локална денационализация на моменти), което е минус; - наличие на обществено примирение спрямо чуждото господство, което е минус; - постепенно (но доста бързо) утежняване на данъчната и административната система, гарнирано с все по-развихряща се корупция на всички нива, което е минус; - наличие на широк, активизиращ се вътрешен пазар, което е плюс; 4.През XIX век: - липса на българска държавност, което е минус; - липса на вътрешна стабилност, спазвана законност и ред, което е минус, но пък това дава определени възможности за българите, което е плюс; - липса на църковна самостоятелност през по-голямата част от периода, което е минус; - постепенно изграждане на национален икономически и интелектуален елит, което е плюс; - демографско развитие, което е плюс; - сравнителна отвореност (главно към Запада), което е икономически и културен плюс; - опити за реформи и модернизация (къде успешни, къде неуспешни), което е плюс; - фактическо отпадане на по-голямата част от ограниченията и тежестите от религиозно и национално естество, което е плюс; - еволюция от обществено примирение към активност, което е плюс; - тежка и корумпирана данъчна и административна система, което е минус; - наличие на широк, активизиращ се вътрешен пазар, което е плюс; Макар че обобщената оценка за османското владичество над българите едва ли може и трябва да се прави на принципа на елементарната математическа рекапитулация между минусите и плюсовете, твърде очевидно е, че негативите от това владичество са не само повече на брой, не само засягат базовите за нормалното историческо развитие елементи, но са и много по-продължително действащи от позитивите и следователно са дали много по-трайни последици и ефекти както върху историческата съдба на българите изобщо, така и върху българския национален манталитет в частност. Вярно е и това, че няма как да знаем каква би била историческата ни съдба без османското владичество (всякакви предположения и гадания в това отношение са неизбежно пристрастни и емоционално повлияни), за да сме в състояние да направим адекватна съпоставка и напълно неоспорими заключения, но категорично може да се каже, че това владичество най-малкото е загуба на историческо време и шансове за развитие – извод, който според мен е съвсем достатъчен, за да оправдае схващането, че става въпрос за най-печалния период в една национална история – била тя българската или пък на който и да е друг народ, попаднал в същото положение.

Киров, дори да приемем тази карта за точна (а тя не е), говорим за България и Унгария в XIV - XV век, а не в началото на Х.

Скептичен съм по този въпрос. Унгария е точно такъв форпост на Запада през XIV и XV век, но това не попречва турците да я съсипят.

Е, нивото в тая тема съвсем се срина, щом се стигна до аргументиране на политическата характеристика на цар Фердинанд чрез клюките за хомо- или бисексуалността му.

Но това горе не е Берта, а друга Ирина - Пирожка Арпадина - майката на Мануил Ι.

Похвално, приятелю. Но техническата страна се оказва по-трудоемка от другото. Да не говорим пък, че е и досадна - особено когато става дума за многолюдна династия. Аз докарах нещата с тия екселски таблици горе долу до кривата круша.

Авторът на материала, освен дето с такава лекота громи Бешевлиев, е пропуснал да обясни по коя логика или правило първото "С" в "CANAC" е латинска буква и се чете "к", а второто - абсолютно идентично с първото - вече е на "хуница" и следва да се чете "с". Как ли са се оправяли в девети век с тези ортографически тънкости?

Знаеш, че не съм специалист в този период, затова разсъждението ми е твърде общо и вероятно - неточно. Просто смятам, че Дания не е имало какво да губи, докато България е имала и това я е принуждавало да се съобразява.

Не е лошо да намалите малко градуса на напрежението. Повечко реализъм и хладнокръвие в обсъждането само биха били от полза. Вярно е, че евреите от Беломорието не са били български граждани - в смисъл, че не са имали български паспорти. Но е вярно също тъй, че ако например дискусията имаше за тема перспективата същите тези земи да станат или да не станат част от България след войната, щяхме с пяна на уста да доказваме, че са изконно български барабар с населението си. Така че въпросът има доста гледни точки и именно акцентуването върху една при пренебрегване на останалите, създава митологемите. От друга страна пък е истина, че спасяването на българските евреи е било политически много по-рисковано, отколкото на датските, защото Дания е окупирана страна, т.е. вече й се е случило възможно най-лошото, а България се води съюзник и трябва доста да внимава това лошо да не й се случи тепърва. Мисля, че ако не е било това опасение, беломорските евреи също можеха да оцелеят.

Че е била красива - то се вижда. Но дори да го е запленила красотата й, не тя го е задържала 52 години с нея. Освен красива, Ливия е била изключително високо образована и направо безобразно умна жена - при това винаги деликатно и премерено оставаща в сянката на мъжа си, а не взривоопасна като Фулвия, истерично ревнива като Скрибония, скандална като Титизения или свръхамбициозна като Клеопатра. И този образ на перфектната матрона (макар че все пак с него тя не успява да засенчи националната любимка Октавия) успешно й помага да участва решително в държавното управление и дори - ако вярваме на Тацит - да отстранява всяка конкуренция на Тиберий и то много преди самият Август да види в негово лице евентуален свой наследник.

Да. Ето го: На майка си се е метнал. Tiberius.19.bmp

Типично. И понеже изобретил други форми на буквите, оттук следва, че е изобретил точно кирилицата? Ами ако под този израз се визират различните варианти на глаголицата?

Това показва, че нещата не са ясни и категорични и че това да вярваш, че нещо е истина и това да е истина в действителност не винаги е едно и също.

Че кирилицата е дело на Климент Охридски и съответно е по-късна от глаголицата, се приема най-често аксиоматично, без да се доказва. Професор Емил Георгиев, който беше един от най-изтъкнатите специалисти по палеобългаристика, обаче доста аргументирано застъпваше позицията, че по-ранна е кирилицата и че Климент не е нейн създател (впрочем никой източник не го и представя като създател на кирилицата). Така че въпросът в науката си стои открит, независимо какво пише в читанките.

Е, това изби без рибата без остатък. А и Никополис ад Иструм бил до Гоце Делчев...

"В ръка" - да, разбираемо е. Но "в клин"?

Не е абсурд. Става дума за малко парче плат, от което нито може да се ушие ръкав, нито стига за вмъкване между две други парчета за съшиване на дреха (това е "клин"). Т.е - не влиза в никаква употреба. Постепенно изразът е придобил малко по-друг смисъл: "не на мястото си". Как е станала еволюцията от едното до другото обаче вече съм забравил.