T.Jonchev

Смела хипотеза, дума да не става! Вярно е, че такава Калоянова титла липсва в гръцките извори. Но там (с едно-две изключения) Калоян въобще е без титла. Наричат го "Йоан Влаха", а на едно място - "Скилойоан". Вероятно причината е, че той не получава никакво признание от ромеите. За сметка на това пък в тези източници се говори много за власи - но ти го знаеш. Не бих могъл аргументирано да опонирам на хипотезата ти, но въпреки това не ми се вярва Bulgarorum et Blachorum да е за Калоян изфабрикувано основание да иска императорски статус. Може да се приеме, че империя е държава с минимум 2 народа (макар че това е по-скоро съвременно схващане), но не и че държава с минимум 2 народа става непременно империя. Ако беше така, в края на XIII век унгарските крале щяха да са императори, защото носят титли крал на унгарците, крал на българите, крал на куманите.

Не е било различно, разбира се. Просто на гръцки се изписва по друг начин - не както на български. Но Гербов очевидно не желае да разбере това.

Да си срещал български исторически роман, в който ромей да е бил правдиво представен?

Сега виждам тази тема и чувам за проблема на Terelig и не знам дали се е преместил според желанието си да учи профилирана история. Преместването обаче далеч не е толкова сложна работа и определено делегираният бюджет не създава затруднение, защото парите, които ученикът носи за 2017г., все още не са постъпили в бюджета на училището, в което се е записал (с паралелката биология и химия - 9 клас, както разбирам). Номерът е Terelig да си намери училище с профилирана паралелка с история, в която да има свободно място и може да се премести там моментално (административните процедури отнемат 7-10 дни) и то без да държи приравнителни изпити (освен ако паралелката не е приета след седми клас). Ако обаче това не стане до Нова година, ще му се наложи да чака до края на първия срок, а тогава приравнителните изпити са неизбежни.

Нито Слав, нито Стрез и Борил са се наричали "Асен". Роднинството им е по женска линия, а освен това по тяхно време понятието "Асенева" династия още не съществува. Дори и Калоян не се е наричал "Асен". "Асен" се превръща във фамилно и династично име доста по-късно.

Ето, четете:

Надписът си е съвсем ясен - по-горе съм привел гръцкия му текст, който беше издаден преди повече от 20 години. Освен това съм виждал самата камбана и съм го чел, така че нямам съмнения. Буквалният му български превод е: "Камбана меднокована, дар от деспот Алексий, благочестивият Слав, за свети Николай, този, който е от Мира". Разбирам, че ви притеснява уточнението "този, който е благочестивият Слав", както и фактът, че двете имена на лицето са разделени от някакъв текст, вместо да бъдат изписани едно до друго. Всъщност "този, който е" е само уточнение в превода, предадено по същия начин като уточнението за кой Св.Николай става дума. Тук няма нищо необичайно. Що се отнася до разделените имена, това е много разпространена практика, макар че, естествено, не е единствена. Самият Слав е подписал сигилия си така: "Алексий, деспот Слав". На царски хрисовул пък се чете: "Костандин, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, Асен". И ако тук става дума за разделени лично и родово име, ето как е подписана например Зографската грамота: "Йоан, в Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи, Александър" За разлика от Мрачката, където пък четем: "Йоан Александър, в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци". При тези записи няма някакъв задължителен стандарт, който да се спазва като в съвременните формуляри.

Нелепица? По какво познахте, драги колега? Чели ли сте надписа? А дали забелязахте, че проектът, извадка от който привеждате, въобще не се занимава с този надпис като обект за проучване, а с метроизследване и с изследване на звученето на камбаната? Освен това в приведения откъс въобще не се и поставя под съмнение името на дарителя на камбаната, а именно той е обект на темата - не надписът.

Името имам предвид. Както се вижда, в основните източници на гръцки то е изписано по един и същ начин - Σθλαβος. Въпрос на правопис, какъв проблем е това? Също и в двете имена не виждам проблем.

Струва ми се, че по отношение на горкия деспот се проявява свръхкритицизъм.

Не зная що за превод е това и откъде се е взел този орел. На гръцки "орел" е "αετος", но такава дума няма в надписа. Оригиналът гласи: "Κοδον χαλκηλατον δωρον δεσποτου Αλεξιου δε του ευσεβους Σθλαβου προς τον οσιον Νικολαου τον των Μυρον". Деспотът е имал две имена - българско и гръцко. В случая надписът уточнява, че ктиторът е не кой да е деспот Алексий, а този, който е и Слав.

Цитатът е точен, макар че има известна промяна в словореда. Смисълът обаче е този.

Подобни конкурси действително са правени, но там не са попадали кръчмарски дъщери, а девойки от елита, при това - пресяти предварително. Мисля, че Bulgaroid е чел за един известен такъв от IX век, устроен от Августа Ефросина, при който Теофил пренебрегва поетесата Касия заради директността й и избира Теодора.

Струва ми се, че говорейки за наследник, имате предвид престолонаследник в западноевропейския смисъл. Във Византия няма такива наследници, защото върховната власт не се наследява по същия начин - има съимператори, чрез които се реализира приемствеността. В този смисъл Василий си е бил съвсем спокоен - имал е съимператор. Ние сега сме склонни да вземаме на подбив Константин VIII, защото изворите го представят по определен начин (и то на Василиевия фон). Сам Василий обаче очевидно е имал пълно доверие на брат си, което едва ли би било възможно, ако пиршествата и жените са изчерпвали характеристиката му на човек и василевс. От тази гледна точка проблемът с приемствеността във властта не е проблем на Василий, а само на Константин. И той все пак го е решил - вярно, не особено талантливо, но да не забравяме при какви обстоятелства става това, както и факта, че 1028г. Константин е вече човек в пределна възраст за времето си. А и само две години по-рано е направен поредният опит за детронация и то от кандидат-зет - възможно е това обстоятелство да е накарало василевса да отлага до последния възможен момент решението си.

Не мисля. Войната между аспаруховите българи и Византия е започната именно от българите, а не от ромеите. В изворите е казано недвусмислено, че българите "нападат и ограбват близките до Данувиос земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните". Точно Аспарух предизвиква императора, а не обратното. Собствено той не се отбранява и на запад, защото няма никакви данни аварите да са нападали българите по това време. За аварската му война се споменава само "прогонил аварите на запад", което го поставя в активна позиция, а не в отбрана. Така че политиката никак не е дефанзивна.

Разбирам, че те разочаровам, драги приятелю, но няма какво да направя. Не знам каква мъдрост виждаш в действията на Тервел през 712г. примерно, но това, което става тогава, са точно набези за грабеж, а и резултатът е такъв. Същите грабителски набези ги има и при Аспарух и Тервел най-вероятно е участвал и в тях. А с какво, мислиш, се мотивира една войска в тази епоха - с високопатриотични призиви? Това, че през 717/18 Тервел (ако е бил още жив тогава, разбира се) е взел исторически правилните решения не го прави идеален (и то от съвременна гледна точка) във всеки един момент от царуването му. За жалост нашата историография под влияние на руската и съветската представяше и представя историческите персони съвсем еднопластово и монохромно - в зависимост от общата оценка за тях. Затова Аспарух,Тервел, Симеон и Самуил изглеждат идеални до нереалност, а - примерно - едни Аарон и Борил са усърдно сатанизирани. В други страни няма такова нещо, хората не изпадат в амок от несъвършенствата на големите си исторически личности и никак не се притесняват да отбелязват, че Цезар е бил развратник, Адриан - хомосексуалист, че Карл Велики не е знаел да пише, че Наполеон е яздел зле, а великият пълководец Конде го е било страх от тъмното. Тези подробности не ги смъкват от пиедесталите, на които ги е поставила историята. Но това е твърде дълга тема.

712 - 716г.

Inferior може да се сбърка с interior в латински текст, а тук става дума за гръцки.

Според данните, които намираме в изворите, поне през първите няколко десетилетия след 681г. българските военни действия са мотивирани изключително от плячката. Т.е. това не са кампании за разширение на територии, а за грабеж. Очевидно, каквото и да си говорим за държавотворчески възможности и традиция, българската държава все още не е класическа държава, а по-скоро ранноварварска структура - доста по-аморфна от франкската, вестготската и остготската. Земите на Македония са бедни и сравнително рядко населени, в тях няма нищо особено за плячкосване. Това е вероятно причината дълго време да останат встрани от вниманието и интереса на дунавските българи.

Точно тези събития подсказват, че претендентът се свързва и с едните, и с другите. Или смяташ, че Артемий се е обърнал към Тервел (или който е бил тогава), а той - към солунските българи?

Вече сериозно. Нямаме основания да смятаме, че Тервел извиква чичовците. Текстът не предполага това.

Зависи от гледната точка. Все пак инициативата и поканата към тях, както се вижда, е на Юстиниан, а не на Тервел. Невъзможен ли ти се вижда например такъв смисъл и идея в знаменития текст: "На носоотрязания император не повярваха моите чичовци ... и се прекараха, защото цялата парса остана за мен".

Това би те учудило ли? Мен не. У нас хората едва ли не изначално си представят, че щом става дума за българи - значи те умират да си помагат и да се обединяват. Това е много съществен момент от старателно формирания национален иконен образ и митология. Фактите обаче показват друго: Кубратовите синове се разделят и то въпреки изричното предупреждение на баща си какво ще последва и фактически унищожават Кубратовата държава (ние, за по-удобно, обикновено приписваме унищожението на хазарите, но те просто приключват процес, който самите българи започват - също като през XIV век); малко след това, непоучени от станалото, продължават да се разделят, защото Аспарух се отклонява към Дунава, а другите двама продължават за Панония, където и те на свой ред ще се разделят. Така че прочувствените парадигми, шестващи из литературата и нета, са колкото обществено упорити, толкова и научно несериозни. В конкретната ситуация обаче липсата на интерес не е единственото обяснение. Дори да би имало такъв, нямаше да го знаем, защото липсват домашни източници.

А защо не допуснем не че Македония е била пуста, а че е встрани от ромейското внимание и интерес? В противен случай би трябвало да мислим, че и Мизия е пуста между 20-те и началото на 50-те години на осми век.

Имайте предвид, че преводът на Оболенский не е изпипан и дори самият му издател не го препоръчва особено. Специално приведеният от Пандора цитат не е толкова кусурлия, но ако се ползва този превод, е желателно това да става изключително внимателно и при непрекъснати сверки с гръцкия текст. В противен случай ползващият поема риск.