T.Jonchev

Наука не се прави с вяра, а с данни.

Разбира се, нищо подобно няма. Нито Иречек е правил някакво тълкувание по въпроса, нито пък в някой извор се говори за "невъоръжените 26 боляри и техните първородни синове - общо 52 души". Има обаче текст, който гласи "... omnes primates eorum atque maiores *** omni prole sua gladio fuerint interempti...". В превод това означава: "всичките техни първенци и дори по-видните [от тях] с цялото свое потомство били избити с меч...". Така че екзекуциите въобще не се ограничават със синове, а още по-малко - само с първородни синове.

???????????

Някакви аргументи за твърдението? А Иречек всъщност няма нищо общо.

Твърдят обаче, че езиците на българите и славяните са различни.

Г-н Пеев, мисля, че вече доволно се наслушахме и начетохме на обструкции, правени на парче, без аргументи и без алтернативна позиция. Преди десетина дни ви подканих - след като сто пъти казахте кое как не е във връзка с "Именника" - да изложите собственото си виждане за този паметник и календара, за да може и другата страна в спора на свой ред да прецени стойността на вашите позиции по него. Каня ви за втори път да го сторите или - ако не - просто да ограничите участието си в темата. Троленето е неприемливо в този форум. Бел.мод.

Топ екстравагант. Само през старопруски и старофризки не беше превеждан този надпис. А преходните 21 реда? Те са си на гръцки или и в тях има думи и изрази на всевъзможни езици? Ще излезе, че Чаталарският надпис е истински лингвистичен букет. Но виждам и някои малки спънки: според ... хм... превода, "съоръжението" било създадено 135 години по-рано, но според тълкуването по-долу не било създадено, а било разрушено. Едното ми се струва противоположно на другото. А и Юстиниан (чийто нос все още си е цял) нарушава мира с българите не в 687, а в 688г., така че сметката не излиза. Относно "етх бехти": освен текст, има и контекст. Приписката ясно казва, че Борис покръстил българите "в лето етх бехти". Нямам нищо против старофризкия, но този превод никак не се връзва с "в лето..."

И във втория звучи така, а и във всички следващи моменти. Не само защото "славянски съюз в Мизия" по всяка вероятност не е съществувал изобщо или защото славянски артефакти към времето, в което е написал това, не са били намерени. Сега мисля, че вече има такива. Но дори да са самото изобилие, от това по никой начин не следва, че мястото е било център (столица) на мизийските славяни. Литаврин е качествен специалист, но в този случай - налага се да признаем - оглушително се издънва, плащайки късни данъци на фантазните твърдения на Державин и Никитин за славянска държава в Мизия.

Всъщност най-вероятно това е станало доста по-късно и не в Полихрон.

Тъй като от три месеца потребителят Аспарух не е влизал във форума, можеше да се очаква, че ще се появи кой да го замести.

Чудесно. Ами споделете значението на тези наши термини, г-н Пеев, представете ни този календар в светлината, която считате за правилна и - щом го направите убедително - псевдоучените ще се предадат на покаяние. Дотук всички разбраха как според вас не стоят нещата с "Именника". Любопитно е да се види как стоят те във вашите представи.

Не по-рано от последната четвърт на XVI век. Джамията, за която става дума в текста, е строена по времето на Селим II.

Е, тая песен е доста късна.

И е така, и не е. В добрите стари римски времена император е този, комуто е връчен imperium - върховна военна власт. Може да е консул, диктатор или в краен случай претор. Imperium'ът се връчва от сената. В особени случаи това става по решение на комициите, т.е. на народното събрание. В късната република и особено по време на гражданските войни, когато армията се превръща в политически фактор, легионите също си позволяват да обявяват император, т.е. да връчват върховна военна власт. Това е незаконно, естествено, но в много случаи сенатът и комициите се принуждават да го приемат под натиска на армията и обстоятелствата. По този начин се оформя традицията три институции да могат да обявяват (избират) императора: народът, сенатът, армията. Но до края на трети век официално и формално императорът не е владетел, а най-висш магистрат на римската република и думата "империя" официално не значи "монархия". Поради това обстоятелство е възможно да се връчи империум и на други лица, освен на оногова, когото днес ние схващаме като император (владетел). Но макар да има неколцина с империум, държавният глава е един (изключвам узурпациите за яснота) - това е този император, който е princeps Senatus и носи името (превръщащо се постепенно в титла) Цезар Август. В края на третото столетие е направена реформа, която превръща принцепса от първи магистрат в dominus (κυριος) - господар. Това е и формалното превръщане на републиканската форма на управление в монархична. А поради въвеждането на т.нар. тетрархия, се появява помощник-владетелят, който носи титла "цезар", докато върховният запазва титлата "август". По този начин "цезар" от първата титуларна позиция минава на втората и я запазва до 80-те години на XI век. Обаче официално върховната власт (тази на августа) продължава да се връчва чрез избор и до 1453г. тя никога не се наследява (повтарям - официално) по роднинска линия. Електори по традиция остават народът, сенатът и армията, а след въвеждането на християнството се счита, че направеният от съответния електор избор, е вдъхновен от Бог. От времето на тетрархията обаче тръгва традицията августът също да може да приобщава друг човек към върховната власт като свой помощник (на тази база във византийския период се провъзгласяват т.нар. съимператори). През християнския период вече - от пети век нататък - лека полека се налага като официален и задължителен елемент церемонията на коронацията от страна на патриарха и към средата на седми век тя вече добива завършеност и се спазва до края на империята. Сега: цитираният текст показва, че Симеон е бил наясно с традицията на официалния избор и се е възползвал от нея, понеже не е могъл да ползва другите две възможности - народа и сената. Само че, за да има легитимност армейският избор, е необходимо да го направи имперската армия (или поне една част от нея). Симеоновите войски не са имперски и следователно акламацията не е имала никаква стойност за Източната империя, освен като зрелище - както е и написано. За да твърдим, че това провъзгласяване има законна сила, е необходимо да приемем, че българската войска служи на Източната империя и че България е част от тази империя, а самият Симеон (поне до момента на обявяването си за василевс) - командир на войски и управител на тази територия под шапката на Константинополския автократор. А това очевидно не е така.

Ако беше чел Хониат например, щеше да знаеш.

Не си. 486 милиона е собственият бюджет на министерството: централата и непосредствено подчинените й структури (РУО-тата, всевъзможни центрове, почивна база, държавните училища, бюджетите на разни национални програми и т.н.), за които министърът е първостепенен разпоредител с бюджет. Отделно са бюджетите на ВУЗ-овете, фондът за научни изследвания, субсидиите за делегираните държавни дейности по образованието за общините ... Пенсиите нямат нищо общо с тези средства - нито с 1750-те млн. за образование изобщо, нито с 486-те млн. на МОН.

Защото изображенията са от късно време - когато кирилицата вече е в обща употреба. И ако ги зографисат с глаголица, публиката няма да ги познае или най-малкото ще бъде озадачена. Включително и днес.

Така е, процентът от БВП въобще не се връзва с декларациите, че образованието било приоритет. Но 1,75 млрд. не са никак малко пари. Ако те се използваха практично и умно, образованието можеше да е много по-добро. Проблемът е, че се разпиляват във всевъзможни посоки с ужасяващо безгрижие.

Искам да кажа, че тълкувания, правени на принципа, на който дяволът чете евангелието, са ми омръзнали.

Хич не ми развявай Вачкова, ако обичаш. А "официалната акламация" от патриарха нито е официална, нито е акламация. Имаш предвид "Бягайте, бягайте, цесарят"? Така е, разбира се. Най-ранният писмен източник, в който със сигурност стои "цар", е Битолският надпис. Но най-вероятно е имало някакъв преходен период на успоредно използване и на двете думи.

Ако рицарят ти покаже материално доказателство за бомбастичните си приказки, дай го насам. В рамка ще си го сложа. "Цясар" да. Но "цар" преди края на Х век - не.

Не, не са били. И причината е много по-проста: самата дума "цар" по тяхно време още не съществува.

Това е едната страна на въпроса. Другата е съдържанието на тези учебници. Не съм видял до днес учебник по история, който да съдържа по-малко от 100 грешки.

Всичко това съществува и в България по настоящото законодателство, но ролята му е изключително декоративна и дотук. Общественият одит не работи, а когато работи, работи зле и резултатите са плачевни. Със сигурност тук там има някакви изключения, но като цяло това е картината. И не просто не работи, а допълнително блокира работата с утежнени процедури, разправии и пореден бумажен тайфун. Причината е, че у нас липсва осъзнат и позитивен обществен интерес - не само по отношение на образованието, по отношение на каквото и да е. Това най-ярко се вижда в политическия живот, но е валидно за всяка сфера. На второ място: основната грижа на министерската администрация е да не изпусне нито един от лостовете на властта си. Ето защо всички тези нововъведения се правят така, че те по никакъв начин да не могат нито да изместят, нито да блокират решенията "отгоре", включително и когато тези решения са не просто непрактични, но дори безумни и вредни. Поради тази грижа на чиновниците общественият одит е предварително "нормативно обезвреден" и заместен с пороища формални изисквания и предписания, които да заместят ефективното му действие с фикция за такова действие. Учителите и особено директорите добре разбират това и им е ясно, че министерството продължава да командва парада 100% както и преди и че едно най-обикновено писмо от МОН, пуснато по някакъв конкретен случай, без проблем може да зачерква и закони, и наредби, и решения на обществени и всякакви други съвети. Защото администрацията е всесилна - тя не носи отговорност за нищо, но управлява всичко. Поради тази причина общественият одит не създава никакъв респект в образованието и в повечето случаи е приеман единствено като поредната административна приумица. На следващо място самите учители и директори не са много склонни да приемат обществения одит. Едно, защото той нарушава един традиционен за българското образование педагогически комфорт, макар че той вече е доволно ерозиран; второ, защото схващат този одит като увеличаване на броя на "началниците", които и без това са доста; трето, защото разбират твърде спорната му ефективност и полезност в условията на гореизложената конкретика; четвърто, защото субектите на тоя одит в много от конкретните случаи са истинско недоразумение (за това също си има причини, разбира се). Тук изреждането на причини може да продължи дълго. Та, исках да кажа, че поевропейчването на нашето образование съгласно добрите образци, посочени от Киров, е налице. Но в български контекст то е само промяна на аксесоари, а не на съдържание и поради това в резултат подобрение не може да се очаква.

Не бе, приятелю, не е задължително. Ако беше, би трябвало да редактираме Вазов. Това просто е адекватния термин и е нормално в научната литература да се ползва той. А в художествената и в разговорната реч няма никакъв проблем да е и "турско робство". С "прабългарите" и "древните българи" работата е по-друга. Това са деривати, както и "първобългари" (тази дума ползваше Бешевлиев например), "палеобългари" - означава едно и също нещо.