Doris

OK, оставям я, и без това не е особено интересно.

Мисля, че идеите за съществуването на мултивселена и допълнителни измерения не включват задължително обясняването на времето като реализиране на различните варианти в различни паралелни светове.

Понятието "кратност", използвано в условието се отнася за целите числа. А целите числа са подмножество на реалните числа. Така че от условието на задачата следва, че работим с реални числа.

Карайте я на въображение тогава. Това е съвсем естествено в съвременната епоха на фентъзито и виртуалните интернет-пространства. Мислех да възразя с аргумента, че информационният капацитет на човешкия мозък е краен за разлика от безкрайната Вселена. Но оценките за него, които бях намерила във връзка с темата за изкуствения интелект са изтрити (скрити), така че явно това е съвсем паранаучна идея.

И на това съм доволна, някъде към 5 минути пролука. Ползата от любителските наблюдения, дори и със скромни резултати като моите е в това, че карат хората да се замислят по-задълбочено за същността на явленията. Аз например, с учудване забелязах, че реалният ход на Венера не следва траекторията от схемата която е в по-горния ми пост, а наподобява тази :

Днес сутринта група ентусиасти от Звездно общество се качиха на Копитото за да наблюдават пасажа на Венера. http://btvnews.bg/bulgaria/pasazht-na-venera-sledvashchiyat-spektakl-sled-poveche-ot-vek.html Други от всички краища на България също поиграха на криеница с облаците. И аз видях малко накрая със самоделна проекция:

Също според Айнщайн: "Въображението е по-важно от знанието." Нещо напоследък все не се съгласявам с прочутите айнщайнови цитати. Сигурно съм на път да стана антирелативист.

Много интересни данни, само искам да добавя, че не е на 1 дъска, а на 3, т.е. Погановският поменик е триптих. Украсен е с позлатена дърворезба и икона на Св. Богородица. Може да се види в криптата на "Св. Ал. Невски".

Този пример не е много удачен, защото ТО включва Нютоновата физика като частен случай . Става въпрос за избор на взаимно изключващи се теории - или едната, или другата. Така че точно си е за бръснача на Окъм.

Не винаги е лесно, драги Сириус. Ти харесваш сложното, но има един принцип, който се нарича бръснач на Окъм - по-добре ни доближава до истината по-простата теория.

Сега нямам много време да си припомням КМ, за това и не участвам във чудесната тема за квантовите компютри. Но реших, все пак да си припомня оригиналния вид на цитата за заровете: Предполагам, за всички ще е интересно, независимо от това, колко разбират немски. Аз пък си мисля, че е по-просто да приемем , че Бог играе на зарове, отколкото да включваме някакви паралелни светове. В такъв случай различните вероятности, свързани с дадено състояние са част от реалността.

Натали Портмън пее с гласа на Пол Маккартни с съпровод на китара от Джони Деп

Границата субективно-обективно е място за възможни спекулации. Но в случая не си противореча. Има едни реално съществуващи правила, макар и създадени от субекти, те реално съществуват, записани в книги, одобрени от федерации и определят какво е това шах. Аз не мога да ги променя, ако ги променя, вече ще играем друга игра. Тези реално съществуващи правила са за възможните ходове в конкретната позиция на дадения момент. Може да се направи аналогия на правилата в играта с реално съществуващите природни закони.

Все пак, виждам напредък в отношението ти към спорта. Значи - да не се тревожа, че ще надебелееш и няма да те харесват момите. Освен физкултурата, има и други предмети, които по традиция се подценяват . Това са изобразителното изкуство, което често се свежда до рисуване. Музиката пък - до пеене. В тази група е и предметът труд и техника. Ако разчитаме на училището, често си оставаме неграмотни в тези области. Аз обаче имах късмета да срещна добри учители по физкултура.

Разглеждането на времето като нещо субективно не ни дава нищо интересно. Сядай на дивана и пътувай във времето колкото щеш. Пътуването назад - това са спомените, пътуването напред - това са мечтите. Интересните неща са за това, какво обективно става с времето. А отговор на този въпрос няма да получиш с философстване. Това вече е правено преди векове.

Можеш да измислиш други правила и друг брой фигури, но това ще е друга игра, а не шах. Тази друга игра, след като е измислена и играна , вече реално съществува.

Ами така задачата е хем безсмислена, хем елементарна и единствената трудност идва от недобре формулираното условие. За кратността е ясно, ако с се дели на в, а в се дели на а, то и с се дели на а : От с = n . b и b = m . a следва, че : c = n . m . a = k . a където k = n . m А като по условие още в началото имаш безкраен брой плочки от вида а, то е ясно, че каквото и да прибавяш към тази безкрайност, пак ще получиш безкрайност.

При начална позиция в шаха има 10 фигури, които могат да направят, всяка по 2 възможни хода. Осемте пешки - с едно поле напред или с две полета напред, двата коня - или по Г наляво, или по Г надясно, това е реалността. Чудя се защо толкова много хора упорито отказват, че тя съществува?

За да се състави смислена задача по математика, са нужни съответните познания по математика. Няма такова нещо плочки, кратни на числа. Има числа, които са N кратни на други числа. За да има смисъл понятието кратност, N трябва да е естествено число, например 2 или 3 , 4 е двукратно на 2, 9 е трикратно на 3 и т.н....

Щом не ти стигат тези 7 страници, ти препоръчвам и на теб книгата на Пол Дейвис "За времето". Има някакви надежди, но за сега пътуването се отлага.

Зависи от мерните единици. Формулата A=1.24/λ0 (h*c=1.24 eV*µm) е за енергия, изразена в eV и Wkmax= e(1.6*10^-19) * Uz(0.8)= 1.28*10^-19 J Wkmax= e(1.6*10^-19) * Uz(0.8)= 0.8 eV защото: 1eV= 1.6*10^-19 J

Това е от формулата, която ти самият си написал: hc/λ=Wkmax + A Задържащото напрежение ни показва максималната енергия на избитите електрони при фотоефект, предизвикан от фотони с дължина на вълната λ.

λ0 = 1,24 / 5,3 = 0.234 µm λ = 1,24 / (5,3 + 0,8) = 1,24 / 6,1 = 0.203 µm

Според тази карта на NASA и в Чехия преминаването ще е наблюдаемо след изгрева на Слънцето: http://eclipse.gsfc.nasa.gov/OH/tran/TOV2012-Fig01.pdf

Не е хипотеза, а теория - на Карл фон Вайцзекер и Ханс Бете от 1938 г. Преди тях е имало други теории - за атомното разпадане и делене като източник на звездната енергия, но са отхвърлени. А възрастта на Слънцето се определя теорията за еволюцията на звездите, която се опира на от спектралните изследвания на звездите и тяхната класификация. Теорията за Немезис - втора звезда в Слънчевата система, обикаляща по издължена орбита с период 26 мил. г. е отхвърлена просто защото в масовите измирания на живи организми не се наблюдава такава периодичност, но пък има теория за далечна планета - Тюхе, която влияе на появите на комети : http://www.nasa.gov/mission_pages/WISE/news/wise20110218.html